Разлика между версии на „Четирите съвета“

Текуща версия към 13:02, 16 май 2011

Четирите съвета

Ще ви прочета 21 гл. от Окровението.

21-та глава има връзка с 21-та година. „Израил" – значи всички синове на човечеството. 12-те порти са за цялата раса. От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм запад трите порти – за черната раса.

Както виждате, мидите, които са образували тия бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави ново небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе заминава, вашето небе ще се закрие, и старите ви разбирания, убеждения, вярвания, всичко туй ще замине и нито помен няма да остане от него. Знаете ли в какво положение ще се намирате вие? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която току само я прегръщал и целувал. Като умряла, целувал я пак; но няма я, отиде вече! Това не е любов, това не е живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът – това е най-голямото страдание, по-голямо страдание няма. Тогава вие ще мязате на онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и пред себе си виждат някой извор. Пътуват ден, два, наближават тоя извор, чакат, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отръжават в живота ви! Често и ние имаме такива миражи. Не се мамете с такива миражи! Това е далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане, отколкото един голям извор, за който ще трябва да се пътува 400 – 500 км., за да се достигне.

Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху илюзиите, вие имате опитности.

Понеже тази година аз я наричам „юбилейна година", трябва да разчистите сметките си, всякакво взимане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете, и ще кажете: „братко, аз имам да ти давам, вземи си го". Пък и каквото имате да взимате, ще си го вземете, ще кажете: „братко, върни ми това, което си взел". Кой каквото е взел или дал на другиго, ще си вземе своето. Туй, което е ваше, през 9 реки ще минете, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата и да кажеш: „братко, дай ми взетото!" Тогава кажи: „хвани ме и ти". Под „хващане за гушата" аз разбирам любов. Нали децата така хващат? Не да го хванеш за гушата и да го разтърсиш, но по закона на любовта, ще го хванеш и ще му кажеш: „братко, дай ми моето, и аз ще ти дам твоето, и ще започнем новия живот, който настъпва". Всеки един от вас лично ще трябва да ликвидира тази година, ако иска да се учи, да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Той трябва да ликвидира сметките си. Ще каже някой: „има време". – Няма време, тази година като мине, изгубвате всичко. Няма време!

И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано. Всеки ден ще снимате, ще събличате тези стари дрехи, тия дрипели. Ще гледате, колкото може по-скоро, да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и душата ви ще бъде в новия Ерусалим. Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвора може ли да има блаженство? Няма любов в затворите! Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пущат навънка за 5, 10, 15 минути, за ½ час, и после пак ще влезеш в кауша, в затвора. Всичко там е отмеряно. Това е съвременният живот – да сме затворени. Ние всички сме затворници: свещеникът, съдията, учителят, майката, бащата, всички са затворени. Който готви в кухнята, затворен е целият ден. Учителят, и той е в затвор, учениците – също. Учителят е голям затворник, а учениците – малки затворници. Учителят ги учи на новата култура. Ще вярват в Бог. Каква вяра има в затвора? Попът проповядва, но какво има в тази проповед? Всички чакат пари. Никакви вярвания няма в църквата. Тя дава благословение, но иска пари. Това е лъжливо учение. Това е все за пари. Лъжи са това! Казвам: ние ще напуснем тия затвори. А вие казвате: „като отидем в училището, ще станем учени, а като отидем в черквата, ще станем благочестиви". Не, в училището с един дявол ще влезеш, с десет ще излезеш. Тъй е! Едно дете, като отиде на училище, ще отиде кротко, нежно, но като се върне, ще бъде с отворени очи, майка си и баща си ще знае да излъже, да ги украдва. „Много учен е синът ми" – Да, знае как да украде, да пипне баща си. Това не е някаква наука. Ще дойде свещеникът, ще свети масло, ще свети вола. Ами че то, неговото масло, не е светено! Един човек, който на себе си не може да свети масло, как ще може да свети на другите? Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото си, Той изпрати Сина си и чрез него изпрати благодатта си. Някои ще се намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. Лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи истината! Ако някой каже, че чрез него може да говори Бог, лъже се. Не може чрез тебе да говори Бог. Ти чувстваш ли твоето положение като онова на Сина? Ако не чувстваш, не може чрез тебе да говори. Ти чувстваш ли, че като те тури Господ във всички страдания, че можеш да се жертваш, и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!" Ако чувстваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувстваш – не може. Но да изпрати Бог чистата, святата любов чрез тебе, това не може. Тя не може да се прекара в малки, нечисти канали. Следователно, законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светещи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост!

„И чух глас голям от небето, който казваше: ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тях, техен Бог".

Значи, непременно Господ трябва да дойде, да живее с нас. Съединим ли се с Него, в бъдеще няма да има такива бракове, като сегашните. Сегашните са без Господа. Венчали се, но гледаш: Господ Го няма там. Мъжът с жена си не се разбират, с децата също. Няма Го Господ там. А дето няма Господ, няма разбиране. Когато дойде Господ да живее между тях, жената, като види мъжа си, ще го прегърне, мъжът, като види жена си, ще я прегърне, децата, като видят майка си и баща си, ще ги прегърнат – и ще има мир и радост навсякъде. Следователно, Господ трябва да дойде да живее между нас. Ако не дойде, вие няма да ме разберете, и аз няма да ви разбера. Знаете ли какво ще кажете, като не е Господ между вас? „Е, той нека си говори, но всичко, което говори, не се изпълнява". И аз ще кажа: „и аз говоря, за да си изпълня длъжността си, но Господ Го няма между нас". И после, работата куца. Защо? – защото Господ Го няма между нас. Орали сме, сели сме, но сухо било – нищо не израсло. Отидем на нивата, не е дала никакъв плод. Обаче, когато дойде този жив Господ, който е между нас, с Него всичко ще свършим, казва Писанието, и ще започне онова вътрешно растене, и всички неща ще стават без принуждение. Сега вие срещате някого и казвате: „той е учител, по закон ще го назначават, трябва да има ценз, да е свършил университет". Имате право. Обаче, когато дойде Господ да живее между нас, ще има само един Учител, и този Учител ще живее във всинца ни. И когато говори Той в когото и да е ние ще го слушаме, ще познаем Неговия глас. Когато говори този Учител, Неговите думи са определени, Неговите думи са особени, Неговият глас е особен. Този Учител говори сьс словото на любовта. Знаете ли колко е силна любовта? Когато някой човек ви каже някоя дума с любов, как се отваря сърцето ви, и вие сте готови всичко да свършите. А когото някой ви каже нещо без любов, казвате: „стига, стига, разбрах това, не искам да ми говориш повече.” Когато някой ви говори без любов, казвате: „е, кажи още една дума." Любовта не говори много. Тя една дума казва, но тази дума с години ще я помниш. Тя расте, развива се, живее, принася своето благословение.

Та първото нещо е, да имате тази опитност. Господ е при вашите сърца. Вие го познавате. Или искате аз да ви го покажа какъв е? Вие го познавате, били сте много пъти при Него, и сте се връщали. Понякога сте усещали божествената тояга на познанието върху си. Колко пъти се е слагала отгоре ви! Колко пъти Той ви е учил и питал: „познаваш ли ме?" Познавате го, но вие сте в едно хипнотическо състояние. Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам, и правя обратни паси. Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после ще те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, той е претърпял известно изменение". Ние правим сега обратни паси (Учителят разтваря ръцете си встрани и духа), при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „това е вечен закон", и по този закон ние даваме от една страна любовта, а от друга страна – мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, и в човека става едно разтръсване и казва: „къде бях досега, къде бях?", та сега и вие ще се попитате, къде сте били – в дъното на ада. И тъй, всинца трябва да се освободите от туй хипнотическо състояние, затова ви казвам, че трябва да работите с любов и мъдрост, понеже те са Божиите ръце, и ще започнете по права линия. Това наричам очистително дишане. Ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: в името на Божията любов, в която няма никаква измяна, и в името на Божията мъдрост, и в името на Неговото слово, тъй да бъде.

Против тази магия, против тази сила, няма друга сила в света, която може да устои. Така ще се разтърсят всички основи на черната ложа и всички нейни сили се махват. Следователно, всеки от вас ще гледа да се пробуди. Аз съм виждал някой, дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие майките как гледате вашите деца? Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали?

Отговарят: „според разположението". Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни в каква посока теглим ние ръката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите в себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройват онези вибрации, понеже вън от нашето физическо тяло, човек е облечен със своето астрално тяло, което е в една етерна, подвижна форма, и когато той прокара ръката си, произвежда известно сътресение. Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка.

Първото правило, когато се приближавате към някого, е: не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „в името на Божията любов и в името на Божията мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне” (духане).

Изговорите ли това ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „аз се предавам". Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата, и после казвате: „нещо ме души".

Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно, и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постъпите.

Запитват: „пред него ли да извършим това?” – Не, отдалече, отдалече още, като забележите неприятеля. Ние имаме право да употребяваме своите оръжия.

Писанието казва: „там да се въоръжите". Как? Ако те употребяват известни сили, ние ще употребим други, в противодействие. Отдалеч ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще си направите упражнението. Който ви види, ще каже: „този какво ли прави?" Той няма нищо да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодейства. Това упражнение можете и мислено да го направите, но когато и ръцете действат, по-силно е, едновременно взимат участие нашият ум и нашето сърце.

Запитват: „ами, когато се намираме много близо до неприятеля?"

— Тогава отблизо ще действате, но това са изключения, на 10,000 – един случай. Ако вашият противник дойде наблизо това показва, че той ви е омагьосал отдалече, преди вас. Ако влагате силите си, вие ще го видите по-напред. В духовния свят е тъй: който види по-напред, той печели. Белите братя са силни в това, че те виждат отдалеч и взимат мерки. Дето черните ви видят по-напред, те спечелват. Някъде може да изгубим сражението и ще отстъпим, ще поправим погрешката си. Но то нищо не значи. Някъде ще спечелим сражението, но казвам, че трябва да воюваме мъжки.

Сега ще се съедините всички и ще работите по този закон на любовта. Ще турите закона на хармонията, и той ще почне да отваря пътя ви, ще дойдат Божиите мисли във вас.

Този свят е на Бога, ние сме Негови служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за някоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие, добре дошли, ние сме с тях. Но за тези черкви, ако не работят за Бога, аз един мой косъм няма да дам. Един мой косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко.

Ние няма да допуснем да ни лъже някой. Стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, дето искате да ни льжете, няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъж и жена, преди да се оженят, се докарват? Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много благородна, а после, като се оженят, казват един другиму „не ми се представлявай, де, познаваме се, беше то, в моминство беше, но сега вече се опознахме. Какво има да се лъжем? Сега трябва да излезе чистата истина, за да може да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ученици на Христа в Този смисъл.

Ние сега няма да бягаме от света, няма защо. Сега светът бяга от нас. Едно време ние трябваше да бягаме от света, а сега той бяга от нас. Казват : „да живеем ли в света, или да бягаме от света?" Няма защо, светът си заминава. Тъй че въпросът е решен. Дойде му времето, светът ни напуща. „Аз ви напущам", казва той. – Е, на добър час.

После, ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъстват тук. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят. Нека от вас, самите, да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се сьберат двама, трима или петима души, да се сьгласят да разменят чрез писма мисли как да работят във физическо отношение: да насадят градини с плодове –ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо навсякъде да се проявява вашата инициатива. Добре е да се занимавате с малките деца, да взимате участие в техните игри с куклички и др. Защо не? Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо ценно, в опитността му. Може да създадете един общ план за другата година и всички да се ползвате. Тази година, както ви казах, работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова. Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си, и ще кажете: „братко, у мене има остатък от баба ти, от дйдо ти, ела да си го вземеш". Другият ще пише: „братко, аз имам остатък от дядо си, ще дойда да си го взема". Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмена и размяна. Тогава ще почне да се разведри вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо, и по-младите и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после – старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години ще почне да пише нещо хубаво, от което младите, като четат, ще се въодушевляват. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли и т. н.

Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5 – 10 – 15 – 20 – 100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра. Например, някой ваш брат страда, ще направите молитва за него, и ще му се помогне. Тази група ще наречем „съветници на Божествените молитви". Същото ще направят и мъжете. Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто работите не вървят добре, в каквото и да е отношение. Ето един колективен начин за помагане. А сега казвате: „нека Господ му помогне". Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва да дойдат в действие моят ум, мозък, крака, мускули, цялото ми тяло, нали трябва да вземат участие? А когато искаме от Господа нещо, нали и той ще трябва да се раздвижи? И ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижим. Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш. Друг не може да заеме твоето място. Ще кажеш: „аз ли съм определен за тази работа?" – Да, ти си. Ще си кажете: „Господи, ние можем да извършим Твоята воля". Божият Дух ще ни даде известни внушения.

Аз ще се радвам много, ако от вас могат да излезат някои хубави работи. Ако аз ви дам някои работи, както съм ви давал досега, наблюдавал съм ви, погледнете ги, пък си кажете: „близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде за друг път". А детето, като излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отхранва. Чуждото дете си е чуждо, но когато е твое, ще се ангажираш с него. Аз искам сега всеки да се ангажира с нещо, да роди по нещо.

И тъй, ще си образувате три съвета от по 100 души съветници: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата. И така, ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот, и кои – в кръга на физическия труд. Този последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, но започнете. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия съвет, с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „първо с видимото, а после с невидимото". Най-пьрво ще уредим всички работи, които са близо до нас, физическите, а щом тях може да уредим, по същия закон на развитие ще може да уредим и духовните. Щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна. За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува, а ако е духовен и се страхува, той не е голям герой. Можеш ли, като те бият да се молиш на Господа? Малцина са такива хора. Вземете малкото дете. Като го бие майка му, то казва : „моля ти се, мамо, не ме бий!" Първото нещо е да се постараете да оправите работите на физическото поле. Ще създадете работа за всички. Ако някоя от сестрите няма работа, ще й създадете. Между вас, не считайте за унижение това, че някоя е бедна, та се срамува да работи, и да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от любов. Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която има, която е състоятелна, и ще й каже: „сестро ще дойда днес от любов да ти опера". Тя ще ти отговори : „сестро, и аз от любов ще ти помогна”. От любов ще ти опере дрехите и от любов ще отвориш кесията си. А сега, ще дойде при тебе, ще започне: „аз съм бедна, мъж ми това-онова" – оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. Някой мой брат е беден, няма работа, ще отиде у брата си: „братко, дай да ти помогна в дюкяна!". Вечерта той си затваря дюкяна и казва: „братко, аз от любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил". По този начин ще се стараем да приложим Христовото учение в практическия живот. Малко ще се поизпотите, но ако речете да го приложите по този начин, Господ ще каже: „понеже вие осветявате Моето име, аз ще ви благословя, аз ще тръгна с вас”. Тогава няма да има жена, на която мъжът й да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си, и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега трябва да уредим своите работи, трябва да работим за себе си по Бога. Не само един ще работи, но всички ще започнете, и то дотолкова всеки, доколкото у него съзнанието е пробудено, и не насила, а всеки един от нас ще работи съзнателно, от любов. Всеки един от нас ще отвори кесията си съзнателно, и от любов ще помогне на брата си, и ще каже : „братко, позволи ми от любов да го направя". Добре, и аз от любов ще го приема, но без любов не го вземам. Това е правило, което аз ви давам. Приложете го пък и вашият ум ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Идещата година като се съберем, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще ме радват.

Освен тези три съвета, ще изберете още 100 души за тъй наречения „съвет на примирителите", който да разглежда всички недоразумения, които се пораждат в градовете. И когато се дигне някой малък скандал за пръв и последен път, тези 100 души ще се съберат на съвет и ще уредят този въпрос. Тогава всички ще дигнат ръката си и ще кажат: „в името на Божията любов, в името на Божията мъдрост и със силата на Неговото слово, да изчезнат всички дяволски работи – ху" (духа се), и всичко ще се оправи.

И тъй сега четири съвета имате:

I. Съвет на физическия труд.

II. Съвет за духовния живот.

III. Съвет за просветата.

IV. Съвет на примирителите.

Всеки съвет ще се състои от по 100 души, смесени ще бъдат – мъже и жени. Всеки един град може да си направи в миниатюр същото нещо, но ще бъдат свързани. И тъй, от всинца ви ще има 400 души чиновници, но без заплата, без портфейл.

Още днес следобед към 3 ч., ще се съберете и ще изберете тези четири съвета, изведнъж, и ще ги приложите, за да се започне тази работа. От 100-те души половината ще бъдат мъже и половината – жени. И младите ще влизат вътре. Младите момци и моми ще бъдат от по 21 година нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те издържат сражението. Старите ще турят най-напред, а младите – отзад, понеже старите са калени. Младите, като видят 1-2 сражения, и дойде до тях реда, те са вече герои.

Запитват: „как ще стане изборът?”

— Ще го измислите, вие го знаете по-добре. Съберете се, направете нещо, и ще ми кажете какво сте направили. Аз ще се съглася с вас, и каквото направите, ще го турим в действие. Идещата година, ако има нещо, пак ще го изправиме.

И тъй, ще обмените мисли сериозно. Не мислете, че тази работа е много трудна, не е трудна, тя е едно добро забавление. Сега никому няма да остане хатър, като влезат по 100 души, все пак ще свършат работа. През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония, и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления, може да се яват между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.

Искам всички недоразумения, които досега са съществували, постепенно да се загладят. Няма защо да се спъваме под старото небе и старата земя, които си заминават. Като останете сами, вие ще бъдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този избор. Аз ще ви оставя за един час, да си наредите работата, да не ви стеснявам. Е, как мислите да постъпите?

Всеки един съвет между себе си ще избере по 10 души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-спешно. Да кажем има нещо, ще изпратите тези 10-те да отидат, те ще бъдат като изпълнителен комитет. Ония, които ще влязат в съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля.

Ония, които ще бъдат в примирителния сьвет, ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени.

Ония, които ще бъдат в духовния съвет, трябва да имат сърца повече развити.

Ония, които са в просветния съвет, трябва да имат ум повече развит. Примирителите са хора на милосърдието.

По жребий се избраха 400 души за четирите съвета.

Разлика между версии на „Четирите съвета“

Прегледи

Текуща версия към 13:02, 16 май 2011

Четирите съвета

Навигация

Навигация

Търсене

Инструменти

Лични инструменти

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 [[Работна среда на електронния архив]]
-Текстовете на беседите в тази книга са публикувани на следния адрес: [http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=414&Itemid=69 ИББ - Съборни беседи - 1921]. Необходимо е само да се копират и поставят в съответните страници на нашата библиотека, като се провери форматирането. Благодаря ви!
+[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=414&Itemid=69 ИББ - Съборни беседи - 1921].
 [[Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1921)]]
 == Четирите съвета ==
-август, неделя, 17 ч.
-Определяне работата на четирите съвета
+[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6NGRjMmQ2YTEyYzliNjYyYQ&pli=1 оригинален текст за сравняване]
+Ще ви прочета 21 гл. от Окровението.
+-та глава има връзка с 21-та година. „Израил" – значи всички синове на човечеството. 12-те порти са за цялата раса. От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм запад трите порти – за черната раса.
-Нека направим сега една тайна молитва. Ще ви прочета няколко стиха от шеста глава на Посланието към галатяните от 6-и до 10-и стих.
+Както виждате, мидите, които са образували тия бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави ново небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе заминава, вашето небе ще се закрие, и старите ви разбирания, убеждения, вярвания, всичко туй ще замине и нито помен няма да остане от него. Знаете ли в какво положение ще се намирате вие? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която току само я прегръщал и целувал. Като умряла, целувал я пак; но няма я, отиде вече! Това не е любов, това не е живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът – това е най-голямото страдание, по-голямо страдание няма. Тогава вие ще мязате на онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и пред себе си виждат някой извор. Пътуват ден, два, наближават тоя извор, чакат, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отръжават в живота ви! Често и ние имаме такива миражи. Не се мамете с такива миражи! Това е далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане, отколкото един голям извор, за който ще трябва да се пътува 400 – 500 км., за да се достигне.
+Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху илюзиите, вие имате опитности.
-Какъв е великият закон? Не можеш да любиш този, който нито те люби, нито те мрази. Това са двете условия: за да можеш да любиш някого, той трябва или да те люби, или да те мрази – едно от двете. Но ако той няма едно от двете разположения към теб, Любовта не може да се появи. Само че онзи, който с омразата си предизвиква твоята Любов, той съжалява, че ти е дал повече масло. Той съзнава, че е усилил твоето гориво – Любовта; съжалява, че е допуснал да се увеличи в тебе Любовта.
+Понеже тази година аз я наричам „юбилейна година", трябва да разчистите сметките си, всякакво взимане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете, и ще кажете: „братко, аз имам да ти давам, вземи си го". Пък и каквото имате да взимате, ще си го вземете, ще кажете: „братко, върни ми това, което си взел". Кой каквото е взел или дал на другиго, ще си вземе своето. Туй, което е ваше, през 9 реки ще минете, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата и да кажеш: „братко, дай ми взетото!" Тогава кажи: „хвани ме и ти". Под „хващане за гушата" аз разбирам любов. Нали децата така хващат? Не да го хванеш за гушата и да го разтърсиш, но по закона на любовта, ще го хванеш и ще му кажеш: „братко, дай ми моето, и аз ще ти дам твоето, и ще започнем новия живот, който настъпва". Всеки един от вас лично ще трябва да ликвидира тази година, ако иска да се учи, да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Той трябва да ликвидира сметките си. Ще каже някой: „има време". – Няма време, тази година като мине, изгубвате всичко. Няма време!
+И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано. Всеки ден ще снимате, ще събличате тези стари дрехи, тия дрипели. Ще гледате, колкото може по-скоро, да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и душата ви ще бъде в новия Ерусалим. Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвора може ли да има блаженство? Няма любов в затворите! Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пущат навънка за 5, 10, 15 минути, за ½ час, и после пак ще влезеш в кауша, в затвора. Всичко там е отмеряно. Това е съвременният живот – да сме затворени. Ние всички сме затворници: свещеникът, съдията, учителят, майката, бащата, всички са затворени. Който готви в кухнята, затворен е целият ден. Учителят, и той е в затвор, учениците – също. Учителят е голям затворник, а учениците – малки затворници. Учителят ги учи на новата култура. Ще вярват в Бог. Каква вяра има в затвора? Попът проповядва, но какво има в тази проповед? Всички чакат пари. Никакви вярвания няма в църквата. Тя дава благословение, но иска пари. Това е лъжливо учение. Това е все за пари. Лъжи са това! Казвам: ние ще напуснем тия затвори. А вие казвате: „като отидем в училището, ще станем учени, а като отидем в черквата, ще станем благочестиви". Не, в училището с един дявол ще влезеш, с десет ще излезеш. Тъй е! Едно дете, като отиде на училище, ще отиде кротко, нежно, но като се върне, ще бъде с отворени очи, майка си и баща си ще знае да излъже, да ги украдва. „Много учен е синът ми" – Да, знае как да украде, да пипне баща си. Това не е някаква наука. Ще дойде свещеникът, ще свети масло, ще свети вола. Ами че то, неговото масло, не е светено! Един човек, който на себе си не може да свети масло, как ще може да свети на другите? Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото си, Той изпрати Сина си и чрез него изпрати благодатта си. Някои ще се намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. Лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи истината! Ако някой каже, че чрез него може да говори Бог, лъже се. Не може чрез тебе да говори Бог. Ти чувстваш ли твоето положение като онова на Сина? Ако не чувстваш, не може чрез тебе да говори. Ти чувстваш ли, че като те тури Господ във всички страдания, че можеш да се жертваш, и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!" Ако чувстваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувстваш – не може. Но да изпрати Бог чистата, святата любов чрез тебе, това не може. Тя не може да се прекара в малки, нечисти канали. Следователно, законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светещи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост!
+„И чух глас голям от небето, който казваше: ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тях, техен Бог".
+Значи, непременно Господ трябва да дойде, да живее с нас. Съединим ли се с Него, в бъдеще няма да има такива бракове, като сегашните. Сегашните са без Господа. Венчали се, но гледаш: Господ Го няма там. Мъжът с жена си не се разбират, с децата също. Няма Го Господ там. А дето няма Господ, няма разбиране. Когато дойде Господ да живее между тях, жената, като види мъжа си, ще го прегърне, мъжът, като види жена си, ще я прегърне, децата, като видят майка си и баща си, ще ги прегърнат – и ще има мир и радост навсякъде. Следователно, Господ трябва да дойде да живее между нас. Ако не дойде, вие няма да ме разберете, и аз няма да ви разбера. Знаете ли какво ще кажете, като не е Господ между вас? „Е, той нека си говори, но всичко, което говори, не се изпълнява". И аз ще кажа: „и аз говоря, за да си изпълня длъжността си, но Господ Го няма между нас". И после, работата куца. Защо? – защото Господ Го няма между нас. Орали сме, сели сме, но сухо било – нищо не израсло. Отидем на нивата, не е дала никакъв плод. Обаче, когато дойде този жив Господ, който е между нас, с Него всичко ще свършим, казва Писанието, и ще започне онова вътрешно растене, и всички неща ще стават без принуждение. Сега вие срещате някого и казвате: „той е учител, по закон ще го назначават, трябва да има ценз, да е свършил университет". Имате право. Обаче, когато дойде Господ да живее между нас, ще има само един Учител, и този Учител ще живее във всинца ни. И когато говори Той в когото и да е ние ще го слушаме, ще познаем Неговия глас. Когато говори този Учител, Неговите думи са определени, Неговите думи са особени, Неговият глас е особен. Този Учител говори сьс словото на любовта. Знаете ли колко е силна любовта? Когато някой човек ви каже някоя дума с любов, как се отваря сърцето ви, и вие сте готови всичко да свършите. А когото някой ви каже нещо без любов, казвате: „стига, стига, разбрах това, не искам да ми говориш повече.” Когато някой ви говори без любов, казвате: „е, кажи още една дума." Любовта не говори много. Тя една дума казва, но тази дума с години ще я помниш. Тя расте, развива се, живее, принася своето благословение.
-И тъй, Господ ни люби по две причини. Засега ни люби, защото грешим. А грешното е временно заблуждение на човешката душа, която се отклонява от пътя на Любовта. Ние мислим, че има и друг път, по който Любовта може да се прояви, но след като завършим еволюцията си, ще видим, че има само един път на Любовта, един начин за проявяването ѝ.
+Та първото нещо е, да имате тази опитност. Господ е при вашите сърца. Вие го познавате. Или искате аз да ви го покажа какъв е? Вие го познавате, били сте много пъти при Него, и сте се връщали. Понякога сте усещали божествената тояга на познанието върху си. Колко пъти се е слагала отгоре ви! Колко пъти Той ви е учил и питал: „познаваш ли ме?" Познавате го, но вие сте в едно хипнотическо състояние. Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам, и правя обратни паси. Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после ще те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, той е претърпял известно изменение". Ние правим сега обратни паси (Учителят разтваря ръцете си встрани и духа), при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „това е вечен закон", и по този закон ние даваме от една страна любовта, а от друга страна – мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, и в човека става едно разтръсване и казва: „къде бях досега, къде бях?", та сега и вие ще се попитате, къде сте били – в дъното на ада. И тъй, всинца трябва да се освободите от туй хипнотическо състояние, затова ви казвам, че трябва да работите с любов и мъдрост, понеже те са Божиите ръце, и ще започнете по права линия. Това наричам очистително дишане. Ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: ''в името на Божията любов, в която няма никаква измяна, и в името на Божията мъдрост, и в името на Неговото слово, тъй да бъде.''
-Сега нека се върнем към практичната страна, т.е. към реалната страна, която е съществена за нас. Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически – когато между части им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта.
+Против тази магия, против тази сила, няма друга сила в света, която може да устои. Така ще се разтърсят всички основи на черната ложа и всички нейни сили се махват. Следователно, всеки от вас ще гледа да се пробуди. Аз съм виждал някой, дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие майките как гледате вашите деца? Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали?
-Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре.
+Отговарят: „според разположението". Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни в каква посока теглим ние ръката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите в себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройват онези вибрации, понеже вън от нашето физическо тяло, човек е облечен със своето астрално тяло, което е в една етерна, подвижна форма, и когато той прокара ръката си, произвежда известно сътресение. Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка.
+Първото правило, когато се приближавате към някого, е: не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: ''„в името на Божията любов и в името на Божията мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне”'' (духане).
-И тъй, ако ние сега придобиваме познания само отвън, от опитностите на другите хора, имаме механическо организиране – добиваме знания отвън, без да имаме онова вътрешно знание, което имат растенията – да се организират отвътре и растат. След нашата смърт това външно знание се разкапва – това е причината, задето някой виден философ, който е писал много книги, след смъртта си отново да се прероди като един прост човек. И тъй, знание, което ние придобиваме отвън, чрез хората, лесно може да се заличи, а онова знание, което е добито чрез великия опит на Любовта, никоя сила не може да заличи. Следователно истинско знание може да се придобие чрез правия път на Любовта. Това е закон.
+Изговорите ли това ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „аз се предавам". Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата, и после казвате: „нещо ме души".
+Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно, и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постъпите.
+Запитват: „пред него ли да извършим това?” – Не, отдалече, отдалече още, като забележите неприятеля. Ние имаме право да употребяваме своите оръжия.
+Писанието казва: „там да се въоръжите". Как? Ако те употребяват известни сили, ние ще употребим други, в противодействие. Отдалеч ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще си направите упражнението. Който ви види, ще каже: „този какво ли прави?" Той няма нищо да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодейства. Това упражнение можете и мислено да го направите, но когато и ръцете действат, по-силно е, едновременно взимат участие нашият ум и нашето сърце.
+Запитват: „ами, когато се намираме много близо до неприятеля?"
+— Тогава отблизо ще действате, но това са изключения, на 10,000 – един случай. Ако вашият противник дойде наблизо това показва, че той ви е омагьосал отдалече, преди вас. Ако влагате силите си, вие ще го видите по-напред. В духовния свят е тъй: който види по-напред, той печели. Белите братя са силни в това, че те виждат отдалеч и взимат мерки. Дето черните ви видят по-напред, те спечелват. Някъде може да изгубим сражението и ще отстъпим, ще поправим погрешката си. Но то нищо не значи. Някъде ще спечелим сражението, но казвам, че трябва да воюваме мъжки.
+Сега ще се съедините всички и ще работите по този закон на любовта. Ще турите закона на хармонията, и той ще почне да отваря пътя ви, ще дойдат Божиите мисли във вас.
-За да любим човека, трябва да го познаваме, да умеем да разкрием неговата душа, неговото минало и бъдеще и тогава непременно ще го обикнем. За да почитаме някого, трябва да го любим. Няма ли у нас тази Любов, ние сме чужди един на друг. А за да познаем Бога, трябва да Го любим. Няма да се спирам на това как ще познаем Бога. Ще Го намерим. Бога можем да почнем да любим тъй, както можем да любим един човек. Така че Любовта е качество на човешката душа, а не на човешкия ум.
+Този свят е на Бога, ние сме Негови служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за някоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие, добре дошли, ние сме с тях. Но за тези черкви, ако не работят за Бога, аз един мой косъм няма да дам. Един мой косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко.
+Ние няма да допуснем да ни лъже някой. Стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, дето искате да ни льжете, няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъж и жена, преди да се оженят, се докарват? Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много благородна, а после, като се оженят, казват един другиму „не ми се представлявай, де, познаваме се, беше то, в моминство беше, но сега вече се опознахме. Какво има да се лъжем? Сега трябва да излезе чистата истина, за да може да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ученици на Христа в Този смисъл.
+Ние сега няма да бягаме от света, няма защо. Сега светът бяга от нас. Едно време ние трябваше да бягаме от света, а сега той бяга от нас. Казват : „да живеем ли в света, или да бягаме от света?" Няма защо, светът си заминава. Тъй че въпросът е решен. Дойде му времето, светът ни напуща. „Аз ви напущам", казва той. – Е, на добър час.
-За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме?“ Не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас. И малките спорове, които могат да причинят неразбирания, са като онези старини, които се срещат при разкопките. Като намерят някои такива старини, заливат с разни киселини, за да ги изчистят от прахоляка, но при това чистене те измиват и надписа, а всъщност ценното е написаното.
+После, ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъстват тук. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят. Нека от вас, самите, да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се сьберат двама, трима или петима души, да се сьгласят да разменят чрез писма мисли как да работят във физическо отношение: да насадят градини с плодове –ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо навсякъде да се проявява вашата инициатива. Добре е да се занимавате с малките деца, да взимате участие в техните игри с куклички и др. Защо не? Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо ценно, в опитността му. Може да създадете един общ план за другата година и всички да се ползвате. Тази година, както ви казах, работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова. Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си, и ще кажете: „братко, у мене има остатък от баба ти, от дйдо ти, ела да си го вземеш". Другият ще пише: „братко, аз имам остатък от дядо си, ще дойда да си го взема". Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмена и размяна. Тогава ще почне да се разведри вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо, и по-младите и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после – старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години ще почне да пише нещо хубаво, от което младите, като четат, ще се въодушевляват. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли и т. н.
+Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5 – 10 – 15 – 20 – 100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра. Например, някой ваш брат страда, ще направите молитва за него, и ще му се помогне. Тази група ще наречем „съветници на Божествените молитви". Същото ще направят и мъжете. Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто работите не вървят добре, в каквото и да е отношение. Ето един колективен начин за помагане. А сега казвате: „нека Господ му помогне". Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва да дойдат в действие моят ум, мозък, крака, мускули, цялото ми тяло, нали трябва да вземат участие? А когато искаме от Господа нещо, нали и той ще трябва да се раздвижи? И ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижим. Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш. Друг не може да заеме твоето място. Ще кажеш: „аз ли съм определен за тази работа?" – Да, ти си. Ще си кажете: „Господи, ние можем да извършим Твоята воля". Божият Дух ще ни даде известни внушения.
+Аз ще се радвам много, ако от вас могат да излезат някои хубави работи. Ако аз ви дам някои работи, както съм ви давал досега, наблюдавал съм ви, погледнете ги, пък си кажете: „близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде за друг път". А детето, като излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отхранва. Чуждото дете си е чуждо, но когато е твое, ще се ангажираш с него. Аз искам сега всеки да се ангажира с нещо, да роди по нещо.
+И тъй, ще си образувате три съвета от по 100 души съветници: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата. И така, ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот, и кои – в кръга на физическия труд. Този последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, но започнете. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия съвет, с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „първо с видимото, а после с невидимото". Най-пьрво ще уредим всички работи, които са близо до нас, физическите, а щом тях може да уредим, по същия закон на развитие ще може да уредим и духовните. Щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна. За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува, а ако е духовен и се страхува, той не е голям герой. Можеш ли, като те бият да се молиш на Господа? Малцина са такива хора. Вземете малкото дете. Като го бие майка му, то казва : „моля ти се, мамо, не ме бий!" Първото нещо е да се постараете да оправите работите на физическото поле. Ще създадете работа за всички. Ако някоя от сестрите няма работа, ще й създадете. Между вас, не считайте за унижение това, че някоя е бедна, та се срамува да работи, и да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от любов. Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която има, която е състоятелна, и ще й каже: „сестро ще дойда днес от любов да ти опера". Тя ще ти отговори : „сестро, и аз от любов ще ти помогна”. От любов ще ти опере дрехите и от любов ще отвориш кесията си. А сега, ще дойде при тебе, ще започне: „аз съм бедна, мъж ми това-онова" – оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. Някой мой брат е беден, няма работа, ще отиде у брата си: „братко, дай да ти помогна в дюкяна!". Вечерта той си затваря дюкяна и казва: „братко, аз от любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил". По този начин ще се стараем да приложим Христовото учение в практическия живот. Малко ще се поизпотите, но ако речете да го приложите по този начин, Господ ще каже: „понеже вие осветявате Моето име, аз ще ви благословя, аз ще тръгна с вас”. Тогава няма да има жена, на която мъжът й да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си, и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега трябва да уредим своите работи, трябва да работим за себе си по Бога. Не само един ще работи, но всички ще започнете, и то дотолкова всеки, доколкото у него съзнанието е пробудено, и не насила, а всеки един от нас ще работи съзнателно, от любов. Всеки един от нас ще отвори кесията си съзнателно, и от любов ще помогне на брата си, и ще каже : „братко, позволи ми от любов да го направя". Добре, и аз от любов ще го приема, но без любов не го вземам. Това е правило, което аз ви давам. Приложете го пък и вашият ум ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Идещата година като се съберем, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще ме радват.
-Ние самите трябва да бъдем майстори, че когато чистим, да не изтрием и първоначално написаното. Сега всеки от вас е роден за известна деятелност. Всички не сте родени за една и съща дейност. Това е факт: всички онези от вас, които имат ниски чела, не са определени за някоя философска дейност, те не са за умствен труд. Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето. Те са за практическа работа. А в сегашния живот ще подготвят условията за бъдещия си живот. Това съм проверил. Вследствие на това онези, челата на които са ниски, а мислят, че имат ум, се лъжат. Те имат ум, но в астралния свят, а във физическия свят нямат условия той да се прояви. Ако цигулката им има само една струна, какво ще правят? На една струна може ли да се свири? Или ако цигулката им има само струните ми и сол, може ли да се свири? Значи тяхната цигулката трябва да е пълна, да има всички струни и свирачите да разбират законите.
+Освен тези три съвета, ще изберете още 100 души за тъй наречения „съвет на примирителите", който да разглежда всички недоразумения, които се пораждат в градовете. И когато се дигне някой малък скандал за пръв и последен път, тези 100 души ще се съберат на съвет и ще уредят този въпрос. Тогава всички ще дигнат ръката си и ще кажат: „в името на Божията любов, в името на Божията мъдрост и със силата на Неговото слово, да изчезнат всички дяволски работи – ху" (духа се), и всичко ще се оправи.
+И тъй сега четири съвета имате:
+I.	Съвет на физическия труд.
-Някои от вас искат да бъдат много активни, но не могат. Защо? Тяхната глава отзад е много сплескана. Човек, който иска да бъде деятелен, трябва да има широка глава отзад. Човек, който има сплескана глава отзад, като му дадат да направи нещо, оставя все работата си недовършена. Все ще намери една или друга причина за това. А онзи, който има широка глава отзад, все ще намери време да довърши работата си. Така и някои от нас, като ги турят на работа – няма ги. Затова трябва да определим мястото на всекиго от нас – кой за какво е. Който е роден за духовна работа – да бъде духовен. А какъв ще бъде в бъдеще – това е друг въпрос. Някой е роден за музикант и като такъв той има цена, а друг някой не е роден за музикант и цял живот да прекара като музикант, няма да направи нищо. И той ще научи нещо, както роденият за това. Тъй щото всички ние сме родени за нещо. И ако се заемем за това, за което Господ ни е турил, ще направим нещо, но ние казваме: „Аз ще коригирам плана на Бога.“ И цял живот коригираме Господа. Най-после казваме: „Нищо не можах да постигна!“ През следващия си живот пак коригираме Господа: „В нищо не можах да сполуча!“
+II.	Съвет за духовния живот.
-И друго: за да познаете дали вашият ум е в състояние да се прояви, дайте му по-усилена работа. Ако за три години успеете да повдигнете челото си, да стане с два милиметра по-високо, може да постигнете нещо. Но ако след три години вашето чело не е претърпяло никакво изменение, не си губете времето в разни философии.
+III.	Съвет за просветата.
-Така че и според интензивността на волята, трябва да бъдем в състояние да изменим челото си, формата на главата, носа и да моделираме лицето си като един художник. Причината за неуспеха ни в това е, че когато говорим за себе си, ние имаме по-високо мнение, отколкото сме, а другите имат за нас по-лошо мнение, отколкото сме. И там е цялата ни грешка. Така ние се намираме между две крайности, затова трябва да съберем тези две величини и да ги разделим на две. От това, което мислим за себе си, да смъкнем 50% и от това, което мислят хората за нас да смъкнем пак 50%. Останалото – това си ти.
+IV.	Съвет на примирителите.
+Всеки съвет ще се състои от по 100 души, смесени ще бъдат – мъже и жени. Всеки един град може да си направи в миниатюр същото нещо, но ще бъдат свързани. И тъй, от всинца ви ще има 400 души чиновници, но без заплата, без портфейл.
-Сега трябва да се постараем да създадем между нас една благоприятна атмосфера за всички прояви, но не и амбиции. Защото забелязвам, че у вас се развиват повече личните чувства, тези отзад на главата, т.е. вие имате разположението на петела, на пауна – само пъстрите му пера – тр–тр-тр. Той казва: „Я вижте какво съм направил!“ Е, хубаво, тази пъстра опашка е от милиони години. А сега какво си направил? Като си изкаже гласа, ще видите, че той не е нищо. Като се изкачи на плета, петелът извиква: „Кукуригу!“ После пак слиза долу. На другия ден пак се качи: „Кукуригу!“ Ден след ден прави все това, а какво иска да каже с това кукуригу? Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх. Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа. Дойде втори петел – пак „кукуригу“, представя друг план. Първият план е хубав; вторият план казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснем.“
+Още днес следобед към 3 ч., ще се съберете и ще изберете тези четири съвета, изведнъж, и ще ги приложите, за да се започне тази работа. От 100-те души половината ще бъдат мъже и половината – жени. И младите ще влизат вътре. Младите момци и моми ще бъдат от по 21 година нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те издържат сражението. Старите ще турят най-напред, а младите – отзад, понеже старите са калени. Младите, като видят 1-2 сражения, и дойде до тях реда, те са вече герои.
-Сега да се върнем към основната мисъл. В сегашното ви състояние Бог ви е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствувате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество. По същия закон се оранизират мравките и пчелите. Всяка една мравка си знае предназначението. Кой организира мравките, кой организира пчелите? Работата върви по един механичен начин. А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин. Не, и ние сме организирани като тях, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това греховно състояние, ни е отдалечило от правия път на развитие.
+Запитват: „как ще стане изборът?”
-Всеки метод е полезен, защото щом приложите един метод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни. Ще приложите втори метод – и той ще ви разкрие слабите си страни. И като приложите този метод ден, два, три, вие сами ще си намерите грешките и ще ги коригирате. Тези грешки се проявяват естествено. Не мислете, че всяка работа ще бъде съвършена. Ще има редица пропуски, но с течение на времето, ако се уповавате на Божествения закон и на Божията Мъдрост, която работи, съществата, които са заинтересовани, ще помогнат да се организираме. Та сега ще започнем с организацията, която ще изпробваме. Нали по сто души ще бъдете в група? Питам: как ще започнете сега първата си работа? Тези съветници на труда как ще започнат работата? А съветниците на духовния живот с какво ще започнат? Виждали ли сте как някои опитни музиканти, като вземат нотите, посвирват по нещо оттук-оттам, но щом дойде някой виртуоз, без ноти започва отначало и изсвирва цялото парче. Разбира се, вие още не сте виртуози, но ще отворите нотите и ще заучите парчето добре да го свирите. Аз се надявам, че ще го заучите. Това ще бъде за вас един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще придадете от вашите енергии, които ще се кръстосват.
+— Ще го измислите, вие го знаете по-добре. Съберете се, направете нещо, и ще ми кажете какво сте направили. Аз ще се съглася с вас, и каквото направите, ще го турим в действие. Идещата година, ако има нещо, пак ще го изправиме.
+И тъй, ще обмените мисли сериозно. Не мислете, че тази работа е много трудна, не е трудна, тя е едно добро забавление. Сега никому няма да остане хатър, като влезат по 100 души, все пак ще свършат работа. През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония, и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления, може да се яват между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.
-Има някои, у които природният ум е силно развит, затова те ще предадат част от своята енергия на други, у които природният ум и способностите са слабо развити. Ще има предаване на енергии у всички ви и тогава ще започне едно вътрешно брожение. Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са по-малко енергични, така ще почне обмяна на енергиите ви. Но ако не разбирате закона, ще си въздействате един на друг по контраст и тези енергии ще се неутрализират. Как се създават тези енергии? У вас може да се зароди желание кой да бъде пръв. Трябва да избягвате тази погрешка, иначе ще заприличате на онези 12 красиви дами в един град, които били избрани да посрещат един цар, но с условие най-красивата от тях да подаде букета на царя. Въпросът за това коя е най-красива щяло да се реши с болшинство, с гласуване. Всички гласували и като прегледали бюлетините, виждат дванадесет бюлетини с различни имена – всяка гласувала за себе си. Ако всеки гласува за себе си, тогава няма да има кандидат, който да са избере измежду всички. Ако подаваме бюлетина всеки за себе си, няма да можем да свършим Божията работа. А това, казано на прост език, значи, че всеки трябва да си пробие сам път. Пътят, в който Бог те е поставил, няма да го напускаш! Всеки от вас ще си върви по своя път и няма да се клатушка нито наляво, нито надясно. Може да се ползвате от опитностите на другите, но от пътя, в който Бог ви е поставил, няма да се отклонявате. Това е желанието на всички нас – на всички, които са посветени. Нито да ви спъват, нито вие да спъвате. А всеки от вас, като види брата си, че се е спънал, да му посочи пътя и да му каже: „Този е пътят“ и да го насърчи.
+Искам всички недоразумения, които досега са съществували, постепенно да се загладят. Няма защо да се спъваме под старото небе и старата земя, които си заминават. Като останете сами, вие ще бъдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този избор. Аз ще ви оставя за един час, да си наредите работата, да не ви стеснявам. Е, как мислите да постъпите?
+Всеки един съвет между себе си ще избере по 10 души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-спешно. Да кажем има нещо, ще изпратите тези 10-те да отидат, те ще бъдат като изпълнителен комитет. Ония, които ще влязат в съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля.
+Ония, които ще бъдат в примирителния сьвет, ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени.
-Аз ще спра дотук и бих желал, ако има някои важни въпроси, нека който иска от вас да се изкаже конкретно за пет-десет минути. Да даде ясно някоя идея или да си каже мнението. Но не да дава мнение, че мисли тъй или иначе, но ако в него има някоя основна, Божествена идея, която да произтича от Духа, която Духът да му говори, тогава нека се изкаже.
+Ония, които ще бъдат в духовния съвет, трябва да имат сърца повече развити.
-– Как да познаем кога Духът ни говори, защото много пъти се съмняваме? Как може да узнаем кой път е за нас?
+Ония, които са в просветния съвет, трябва да имат ум повече развит. Примирителите са хора на милосърдието.
-Допуснете, че аз съм беден човек. Отивам при един господин и искам да ми даде работа. Не ми дава. Отивам при някой мой приятел, а той ми казва: „Почакай!“ Но представете си, че аз имам дарбата да правя оси на колелета. Хубави коли мога да правя. Гледам – счупила се някого колата; първата ми работа е да му предложа да поправя колата. Той ме препоръчва на втори, на трети и ето – пробивам си път. Този ще ми даде нещо, онзи ще ми даде нещо. И тяхната кола е направена, и моята кола е направена.
+По жребий се избраха 400 души за четирите съвета.
-Да допуснем сега следното противоречие. Да речем, аз съм завършил известен университет, завършил съм финанси, но за мене няма подходящо място и трябва да чакам една-две години, докато се освободи някое. И казвам: аз съм завършил финанси и не отивам да правя коли, макар че зная този занаят. Отивам по кафенетата, пуша цигара след цигара .... пуф, пуф. Питам: какъв смисъл има в това? Вместо да казва „пуф – пуф“, да вземе теслата, че „трак – трак“ с нея. Нали е по-умно?
-Да вземем и други примери: завършил си пчеларство и имаш дарбата да се занимаваш с пчели. Захвани се с пчеларството. Имаш вътрешна дарба за земеделие. Прояви своята дейност в това отношение! Може да срещнеш мъчнотии, но ако вървиш против своето предназначение, ще срещнеш други мъчнотии. Първите затруднения ще преодолееш по-лесно и докато се подобри кармата ти, ще намериш добри приятели.
-Сега някои от вас се намират при благоприятни условия, други – при по-неблагоприятни. Някои от вас ще се борят повече, но ние ще им помогнем да надвият. Няма да им върви по мед и масло, но ние ще проявим своята дейност, своя ум, своето сърце и своята воля. Да кажем, някоя сестра е шивачка, бедна е. Иска да работи за Господа. Ще тръгне, ще влезе в някой град, ще пита: „Имате ли работа.“ Ще работи на едно, на друго място и ще си пробие път. Но ако тя мисли, че ще може да мине по по-лек път, значи че не е достойна за духовна култура, това не е правият път. Така в дадения момент това е едно оръжие, което Бог ти е дал. То е свещено и то ще те избави от известни изкушения.
-Та сега ние – и по-младите, и по-старите, ще се върнем да развием колкото можем дарбите си.
-Най-първо в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки град да си има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина от 5-20-30 декара – колкото имате. Онези от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да работят, да вложат труда си, а от това, което излиза, да се ползват онези братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва. Някои от вас може да се заемат да отворите столарска работилница в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете през свободното си време изкуството, което владеете, и каквото придобиете, ще може да го продавате. Поставете в действие всички занаяти, които владеете. Някой е педагог – нека събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас пък да се съберат по двама-трима души и да превеждат книги – ето една културна работа. Някои да образуват класове, кръжоци за четене на книги, съчинения на видни писатели, на учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларинети и пр. И когато се съберем, винаги да има между нас голямо разнообразие – да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска да знаем от всичко по малко, та да кажат другите, че тези хора знаят всичко. А сега, като се съберем, всички искаме да бъдем духовни хора – особено тези, които имат повече опитности. В какво се състоят опитностите? Опитностите се състоят в следното: ако ви заведа в някоя планинска местност, ще имате опитност. Но ако аз имам само някои снимки и ви ги покажа, какво ще се ползвате от тях? Вие ще имате само едни умствени представи. Ако ви заведа в една планинска местност, вие ще възприемете магнетичното влияние на тази местност, ще дишате чистия ѝ въздух, ще пиете свежата и чистата ѝ вода, ще вкусите от всичките блага на тази местност. Следователно, за да ви заведа в духовния свят, няма да ви изнеса книга, в която е описан духовният живот, и от нея да го разглеждате, а ще ви кажа: „Елате с мен!“ Един ден, ако отидем на екскурзия в духовния свят, ще си отрежете големи пръчки и ще ви кажа: „Вземете си по една тояга и да тръгнем за духовния свят.“ Този духовен свят ще намерим в някоя планинска местност. Вие мислите, че той е на някое особено място.
-Там, където бях през това лято, намерихме един Рай „страдрадосткия Рай“ го наричам аз. Всяко място, което може да произведе във вашия ум най-красивите мисли, най-красивите чувства и да измени в известно отношение вашия живот, е Рай. Ще кажете: „Такова място не сме виждали.“ Това е част от Рая – един кът от Рая. Като отидеш на друго място, ще намериш друг кът от Рая. Този Божествен рай е пръснат по цялото земно кълбо.
-За да се познавате, употребете следния метод. Събирате се двама души на едно място, ти разправяш на другаря си нещо, но той не се интересува от това, което му разправяш. Причината за това не е, че този брат не иска да те слуша, а че у него са развити едни способности, а у тебе – други. Ти му говориш за музика, за изкуство, а той си мисли за дръвчетата, за кравиците си, за масълцето, да има къща, градина и прочее. Ти му говориш за музика, а той си мисли за своите крави. Тогава той започва да ти говори: разправя ти за кравите си, въодушевява се и се чуди защо ти не се интересуваш. И двамата сте прави. Той се интересува за едното, а ти – за другото. Тогава този, който е умен, ще си каже: „За да ме разбере този брат, аз трябва да сляза там, където е той.“ Или той трябва да се качи при теб. И тъй правят младите. Когато двама млади се обичат, момъкът, като музикант, говори за музика, защото има музикално чувство, а момата по интуиция се нагажда към него, показва, че се интересува от музиката, докарва се. Той казва: „А, намерих я!“ Но след като се оженят, той вижда, че тя няма никакъв интерес към музиката. „Ама че си будала – казва тя, – докато се оженя, се интересувах, но сега между нас не трябва да е вече така.“
-Аз виждам, че някои от вас могат да разсъждават като философи, а други – не. Някои от вас са активни на физическото поле и могат да свършат грамадна, отлична работа, а други не са активни – не могат да свършат толкова много работа. Та всички тези енергии, които имаме, ще ги оставим да действат по Божествен път. Няма да изменяме Божествения път по никакъв начин.
-Ония от вас, които са в Просветителния отдел, нека разменят мисли по това какви книги да издадете, какви книги да се препоръчват за четене. И някои от вас, които могат, нека прочетат тези книги. Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото тъй, както сега вървим, не сме интелигентни. Хората от външния свят са по-интелигентни от нас.
-Имайте предвид, че Христос казва: „Синовете на този век са по-умни от синовете на Виделината.“ Някои от нас трябва дълго да страдаме, докато се научим на правия Божествен път.
-Сега има и друга опасност. Ония наши духовни братя, които се занимават с физическа работа, не трябва да ги оставяме да се погълне всичката им енергия само от физическото, а да заговори в тях и духовното. Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия. Вие ще проучвате този въпрос. Всяка група от стоте души ще избере по десет души помежду си от най-умните.
-Тази сутрин, когато теглихте жребий, направихте една погрешка. Тази погрешка се състои в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребий кой да го замести и избраха Матий. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матий, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по-голяма работа? Павел. Щом имате две мнения и теглите чопа, 50% е вярно. Жребият не може да разреши въпроса. Така и вие сега ще хвърляте жребий, за да разрешите една мъчнотия, но тя 50% ще е разрешена. Тогава мислите ли, че в тегленето на жребий всички са попаднали на мястото си? Значи работата, която вие сами можехте да направите, вие я възложихте на Господа и ето, Той пак я разреши. Физическият човек пита: „Дали трябва да работя на лозето или да стана чиновник?“ Въпросът е решен – мотиката. Там е неговото призвание. Тя ще свърши чудеса. Ако има умствено надарен син, не му трябва мотика, а умствено поле – там да работи.
-– Може ли да стават размествания от една група в друга?
-Може да стане разместване на някои от една група в друга, т.е. преливане. След като се наместите, които са останали отвън, те ще бъдат в запас. Вие ще им кажете: „Ти не може ли да дойдеш на моето място, а аз да остана в запас?“ В тези стоте души ще вземете всички участие, ще започнете да мислите как да се създаде на всички работа. Ето един разумен начин за създаване на работа! Когато някой се намира в един път на изкушение, да му се създаде работа, за да се избави от това изкушение и да може да добие поне своята прехрана.
-– Понеже пчелите живеят най-хармоничен живот, а ние се готвим за такъв, не е ли добре да започнем с пчелите и да се заемем с проучването на техния живот?
-Когато турите на пчелите една изкуствена пита, те не я изхвърлят, а тук-там само я поправят. Така и ние – няма да изхвърляме изкуствената пита, а ще я оправим само тук-таме. Някои приятели имат вече наченки – заели са се с пчеларство. Някои опити са били сполучливи, а някои са излезли несполучливи. Не се обезсърчавайте! Всяка работа трябва да започне с малкото.
-Ако някои от вас искат да изкажат мнението си върху някои неизяснени въпроси, нека се изкажат. Говорете върху въпроси за саморазвитието, за самообразованието, а празното си време искам да посветите на външна деятелност. Говоря за празното време, защото то трябва разумно да се използва за нашето душевно развитие и облагородяване. Това трябва да бъде първото нещо, целта на вашата работа.
-– Каква работа ще има четвъртата група?
-Тя има най-голяма работа – примирителната. Например две сестри се скарали – примирителите ще проучат основните причини защо и за какво са скарани, и то не да решат кой е виновен, а да търсят причините. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, да покажем как трябва да се работи. В някой град може да направите следния опит за работа: съберете се две-три семейства за една година, поне заедно да се храните, без да си туряте някакви ограничения, да видим как ще направите опита. При задружното ядене ще съкратите бюджета си. Ние имахме такъв опит на нашия курорт. Бяхме двадесет души, които, ако се хранехме сами, поотделно, щяхме да плащаме скъпо, а така, задружно, ни излезе по 16 лева дневно на човек. И при това ще се научите да ядете само необходимото. Едно или две ястия са достатъчни. Тогава и жените ще се освободят от излишен труд. После да се научат сестрите да имат една обща пералня, да перат задружно и да имат една обща кухня. Направете един опит – туй не е наложително, но така ще видите какви ще бъдат практическите резултати. А сега една жена ~изждивява целия ден в къщи за работа и трудът ѝ е разпръснат. При отделно пране например се изгарят повече дърва, изхабява се повече сапун и разноските са по-големи. Приложете това където може, където условията позволяват. Първия път опитите може да са несполучливи, може да дадат обратни резултати.
-– За да има успех при такова задружно живеене, не трябва ли да има надпревара в работата?
-Трябва да има, но с Любов.
-Коя е прицелната точка на майката? Детето. Докато има дете отвън, тя може да работи. Коя е прицелната точка на учителя? Учениците. Учителят работи, докато има ученици. Щом изгуби учениците си, той престава да работи. Навсякъде трябва да има един стимул отвън.
-– Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом в тях има хора от различни градове?
-На първо време ще си кореспондират. Например някои братя от София ще ангажират някое място и ще започнат да го обработват. Сега русенци правят такъв опит, но не са свършили още работата си, не са видели още своя резултат. Айтосци също правят опити – всички работят.
-Щом в една работа се внесат дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи от всеки, бил той мъж или жена, щом си служи с дребнавостите.
-Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, хич не се залавяйте. Тия малки опити не са места за осигуряване. Ако някой има свободно време, да се заеме с тези опити. Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот. Сега защо ги обвиняват? Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „И аз искам да работя“, и влиза вътре. Влюбва се в едного от братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженват се, после имат деца. И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната. И затова аз не казвам като вас, че жените развалят всичко, но жените взимат всичко. И обратното е вярно. Например пет-шест сестри решили да заживеят един комунистически живот. Един брат иска да влезе да работи с тях. Влюбва се в една от сестрите, иска да се ожени. Оженват се и изпъждат другите сестри. Тези неща не са лоши, хората трябва да се женят, но когато влезем да работим по Бога, трябва да поставим всички неща на тяхното място. Въпросът не е да се женим или не, да имаме ли деца или не, въпросът е да живеем един разумен, Божествен Живот.
-Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна. Цялото братство ще вземем някои общи места и в течение на годината братя и сестри от всички градове ще отиваме на тези места да работим.
-– Ще бъдат ли съгласни всички братя и сестри да работят на общото лозе?
-Мъчно се уреждат работите на физическото поле. Този е един от мъчните въпроси. Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите, и лошите страни, и това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити.
-Някои братя и сестри изказаха различни мнения за предстоящата работа на четирите отдела и образуване на комуните. Всички наблягаха на мисълта, че тази работа ще бъде успешна, ако между нас има Любов и готовност за самопожертване. Изказа се желание да се поправи грешката, сторена при избора по жребий, но у всички се забелязваше желанието Учителя да ни посочи определена работа за групите.
-Тези четири групи са една задача, която трябва правилно да разрешите. Като казвате, че изборът трябва да се анулира, това не значи, че когато направите борч, трябва да го анулирате, и като се подпишете, назад да си върнете подписа. Каквото е станало – станало. Ние не считаме, че това е една грешка. Това не е грешка, то е един опит, който вие сега правите. И този опит ще се поправи. Всичко ще се поправи, ще дойде до своя естествен ред. Всички онези, които са избрани, ще влязат в ролите си. Най-първо вие не сте разбрали какво значи да влизате в Трудовия съвет. Вие се уплашихте – мислите, че ще вземете мотиките, за да работите. Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката. Ние само искаме да използваме свободното време и да не оставаме празни, та да влизаме в грях. То може да бъде един ден от седмицата или месеца, но по закона на Любовта. И един ден да употребим – ние сме сполучили. Сега влязохте вече, впрегнахте се. С труда си вие ще създадете една вълна за работа. Въодушевите се, но после веднага отстъпвате и казвате: „Не съм за работа.“ Онези, които са влезли, започват вече да съжаляват, че са влезли, а онези, които не са влезли, съжаляват, че не са влезли.
-Вие имате четири групи и аз ще избера сто души, защото имам запас, имам право да избера сто души. Всички ще влязат на работа и никой няма да остане празен.
-Не се смущавайте, че опитът ви е излязъл несполучлив. Всеки първи опит е несполучлив, всякога е така. Знаете ли колко несполучливи опити е правил Господ? Ами че Той направи първия човек по свой образ и подобие, тури го в Рая, но опитът излезе несполучлив. Христос дойде, и Той направи втори опит. И този опит излезе несполучлив. Защо? Защото като остави работата на Своите избраници, те я развалиха и Той трябва пак да дойде пак да я поправи. И още опити има да се правят. Господ изпъди Адам и Ева от Рая и после слезе на Земята да учи хората, че не трябва да се бият. Сега хората се мъчат да разрешат теоретически кое учение е по-право.
-Всякога трябва да се знае, че първият опит е несполучлив, не че не е сполучлив, но че е подготовка за втори опит. Вие не се обезсърчавайте, защото ако разсъждаваме тъй, всинца ще започнем да попадаме в едно замаяно състояние, ще започнем да усещаме тягост в главите си.