Разлика между версии на „Еднакви отношения“

Текуща версия към 21:08, 10 февруари 2012

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943–1944)

КНИГА: Новият светилник

Еднакви отношения

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Какво ще пишете върху темата „съвестен човек“?

Какво ще пишете върху темата „съзнателен човек“?

Съвест и съзнание са две различни понятия. Те имат обща основа, но различни посоки. Започват от една основа и постепенно се разклоняват. Какво се крие в съвестта и какво в съзнанието?

Да вземем правата А ____________ В. Крайните точки на тая права са А и В. Каква връзка съществува между тях? Мислете върху съвестта, върху съзнанието и върху правата линия. Това са красиви работи, упражнения за ума.

Красивите неща са изкушение за учениците, понеже вниманието им се отвлича, не могат да учат уроците си. Ако турите една красива ябълка или круша пред някой ученик, той ще престане да учи, ще мисли, как да вземе ябълката. Понякога и възрастните се изкушават, защото има красиви плодове не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения. Значи, три вида изкушения съществуват: физически, духовни и умствени. Като живее, човек все ще се натъква на тия изкушения, но ще научи нещо. Какво е научил младият като остарява? Той е придобил знание и разбрал, какво нещо е старостта. – Какво е научил старият? – Че изгубил младостта си. Той разбрал, какво нещо е младостта. Той казва: Имах някакъв идеал – да порасна, да стана голям – постигнах го. Няма вече накъде да вървя. Значи, старият е дошъл до крайния предел на физическия живот, до крайния стремеж на младия. Какъв е идеалът на стария? – Да се подмлади, да се върне назад. Връщането му назад е невъзможно. – Значи, младият върви по права линия, а старият – по крива линия. Следователно, ако старият не върви по крива линия, никога няма да се подмлади. Казват на някого: Не върви по крива линия. Чудно нещо, съветват го да не върви по крива линия, а те сами вървят по нея. За да откъснат един плод, изкривяват ръката си. Всички плодове са образувани от криви линии. Изучавайте и правите, и кривите линии, за да се домогнете до смисъла на живота.

Какъв е смисълът на земния живот? – Да намерим правата посока на движение. Растенията накъде се движат? При слизането си на земята, растенията са забравили, де е центърът на живота, и заровили главата си в гъстата материя, а крайниците си, т. е. клоните обърнали в посока, отдето са дошли. Спасението на растенията се заключава в завъртването им на ъгъл от 180°. Направят ли това движение, те ще обърнат главата си нагоре, към центъра на живота, да дойдат до първоначалното си състояние. Често и човек губи правата посока на движението си; съзнанието му потъва в гъстата материя, и той губи вече понятие за право и за криво. Изгуби ли разбирането за право и за криво, той е в положението на растение и започва да страда. – Какво е страданието? – Отдалечаване от центъра, който подхранва умствения живот.

Мнозина се оплакват от елементарни работи. Например, някой се оплаква, че не ял достатъчно, че стомахът му бил празен. Радвай се, че не си ял, по-малко престъпления си извършил. От духовно гледище, стомахът е място, дето се вършат малки и големи престъпления. Някой пожелае да си хапне кокошчица и веднага ще я заколи, ще оскубе перата й, ще я изчисти и сготви, да задоволи желанието си. След това, светски и религиозни хора, ще доказват, че Бог създал кокошката за храна на човечеството. Любителите на виното казват, че Христос е благословил виното, понеже на сватбата в Кана Галилейска превърнал водата във вино. Въздържателите поддържат идеята да не се пие. Всъщност, в природата няма трезвеност. Всички хора пият, но какво? – Вода. Някой хора, като пият вода, се разболяват. – Защо? – Пили студена вода. След всичко това, хората мислят, че много знаят. – Много знаят, но и много заблуждения има в тяхното знание. Внушават на някого, че ще стане учен човек, ще напише много неща. – Ще станеш учен, ще напишеш много неща, в които ти сам не вярваш. Ще уверяваш хората в това, в което не вярваш, а те ще се чудят после, какво да правят. Бъди учен, пиши, но верни и красиви неща.

Какво представя красотата за човека? – Капитал, даден от природата за работа. Красивият има предимство над грозния. Умът му е добре поставен. Ние говорим за вътрешната, органична красота на човека. И скулпторите, и художниците се стремят да представят тая красота. Обаче, сегашните скулптори и художници представят красотата в статично състояние – един момент от нея. Гледаш един портрет, казваш: Изразителен поглед има този човек. Гениално нарисуван е тоя портрет. Според мене, тоя поглед е крайно строг, като на детектив. Някои хора имат строг поглед, следят другите, де отиват и защо отиват тук или там. Следиш някого, че излиза от една къща и влиза в друга. Питаш се после: Защо излезе от едната къща и защо влезе в другата?

Преди години бях във Варна. Един ден излязох из града да се разходя. Виждам един млад момък, разхожда се от единия край на улицата до другия. Минават две млади госпожи, поглеждат към него, усмихват се и казват: Светла е тая улица за момъка. Свети му нещо в нея. Питам: Може ли да свети улицата? Друго нещо да свети, разбирам, но улицата – не разбирам. Тази улица е светнала за младия момък, но не и за другите хора. Той бил беден, а сега е забогатял. Няма ли право да забогатее? Това негово желание е естествено и законно, но той трябва да знае, как да забогатее. Кое богатство е по-ценно: скъпоценните камъни, или житните зрънца? Един голям скъпоценен камък струва милиони, а едно житно зрънце нищо не струва. Днес един килограм жито струва 15 – 20 лв. В един килограм жито се съдържат 12 хиляди зрънца. Колко струва едно житно зрънце? Въпреки това, житното зърно храни цял свят, а скъпоценният камък едва може да изхрани един човек. Стремете се към богатството на житното зърно, което расте и се увеличава. Житното зърно първо е дало пример на саможертва и себеотричане.

Христос казва: „Ако не се отречеш от себе си, не можеш да 6ъдеш мой ученик.“ Това значи, да предпочетеш житното зърно пред диаманта. Твоите деди и прадеди са работили с години, оставили са ти голямо наследство, и в един ден ти раздаваш това богатство, отказваш се от себе си и тръгваш след Христа. Това малцина могат да направят. И при Христа дойде един младеж да Го пита, какво да направи, за да наследи вечния живот. Христос му отговори: „Едно ти недостига. Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите.“ Вие цитирате тоя стих, но сами не знаете, как да продадете имането си и на кого да дадете парите. Стихът има отношение към вътрешния живот на човека, а не към външния. Всичко трябва да става естествено. Едни хора вървят но естествения път на живота, други – по неестествения, затова имат различни резултати. – Трябва да търгуваме. – Трябва да търгувате, но методите ви не са прави. – Трябва да учим. – Трябва да учите, но методите, по които учите, не са прави. Ти си учен човек, имаш жажда за знание, но тая жажда може да събуди отрицателни чувства в тебе – лакомство, алчност. От жажда към знание, ти започваш да ставаш алчен към ядене, към пиене и към пари. Като учен, ти се оправдаваш, мислиш, че имаш право да се грижиш само за ядене и пиене.

Ученият човек си позволява неща, които като прост не би си позволил. Той проповядва на другите пост и въздържание, а себе си не ограничава: яде блажничко, пие винце. Той казва: Законът за другите не е закон за мене. Такъв човек лесно губи уважението на другите. За да не знаят близките му какво прави, той се скрива някъде, никой да не го види, и там си хапва печена кокошка или пуйка. – Защо човек върши някои неща скришом от другите? – Да не ги съблазнява. Той казва: Аз се оцапах вече, поне другите да не се цапат. Направиш някаква погрешка – криеш се. Погрешката е закланата кокошка. Криете се от хората, да не видят погрешката ви и да тръгнат по вашия път. Има неща, които човек прави наяве, иска всичките хора да го видят и вкусят от неговия плод. Например, посадиш едно плодно дърво. Какво правиш с него? Всеки ден заглеждаш дървото, поливаш го, разкопаваш го и, един ден, когато дървото даде плод, викаш близките си и казваш: Ето, аз посадих това дърво. Вземете от плодовете му и ги опитайте.

Мнозина гледат на живота повърхностно, не разбират фазите, през които минават. Някой казва: Искам да бъда млад. Ако не разбираш младостта и не знаеш как да я използваш, защо ти е тя? Младостта е слизане на човешката душа от Божествения свят – светът на хармонията. Младостта е красив живот, който се поддържа само от хармонията. Две неща интересуват човека: едновременно да бъде млад и стар. Младият слиза отгоре и черпи от живота; старият възлиза нагоре и проявява живота. Младият отпуща кредит, старият използва тоя кредит. Не мислете, че младият е невежа, че нищо не знае. Той носи знанието в себе си, но като слиза на земята, всичко забравя. – Защо? Три ангела го поемат, приспиват го, потапят го в едно езеро, за да забрави всичко. След това го връщат отново на земята. Три пъти обикаля той земята, докато намери място, отде да влезе. На земята не се влиза отвсякъде. Светлината минава отвсякъде, но не и човешката душа. Иска ли да слезе на земята, тя трябва да си намери врата, през която да мине. И раят има врата. За да дойде на земята, душата трябва да си намери баща и майка, които да подпишат договор, че са съгласни да я приемат и отгледат. Щом се подпише договорът, майката и бащата казват: Роди ни се дете. Какво ще бъде детето – момче, или момиче, не е важно. Важно е, че дете се е родило на света.

И тъй, ще знаете, че всяка мисъл, която влиза в ума ви, е жива душа. Тя има форма – облекло на душата. Формата наричаме тяло. Изучавайте формите на вашите мисли, работете съзнателно с тях, за да образувате ново, здраво тяло. Мислите носят мъжки форми, а чувствата – женски. – Какво е жената? – Същество, което взима правилно и дава правилно; същество, което мисли правилно и чувства правилно. Поставиха Адам и Ева в рая, да се научат да живеят правилно. На Адама се даде заповед да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не изпълни заповедта. – Защо не трябваше да яде от това дърво? – Защото не беше се научил още да яде. Някой пита, трябва ли да яде месо, или не трябва? Вие как ще отговорите на тоя въпрос? Месоядците ще отговорят по един начин, а вегетарианците – по друг. Как се оправдава месоядецът? Позволява ли конституцията да се яде месо? Старата конституция позволяваше, но новата не позволява. Трябва да знаете естествените закони на живота и природата и по тях да се ръководите.

Виждате, че едно малко поточе слиза от планината. На пътя на поточето е вашата градина. Трябва ли да отбиете поточето от неговия път и да го задържите цял ден в своята градина? Поточето трябва да следва своя естествен път. Оставите ли го цял ден да тече из градината ви, то ще я развали. Сега вие искате да бъдете щастливи. Това е все едно да желаете, цял ден поточето да полива градината ви. Това е невъзможно – не може цял ден да бъдете щастливи – ще развалите живота си. Едва три минути можеш да издържиш щастието. Покажете ми един човек на земята, който цял живот да е бил щастлив. Ако сега си щастлив, след няколко минути щастието ще те напусне. Имаш син, млад, красив момък – щастлив си, радваш му се. Утре той среща млада мома, влюбва се, забравя майка си и баща си. Напуща дома си, отива при красивата мома. Всички го съветват да не бърза, да не напуща своя дом. Той никого не слуша. Цитира стиха: „Ще напуснеш майка си и баща си.“ – Това са писали хора, не го е писал Бог. Какво ще стане с момъка? – Баща ще стане. – С момата? – Майка ще стане. Момъкът, като обикне момата, става баща; момата, като обикне момъка, става майка. Казват тогава, че се оженили. Какво ще кажете, ако се оженят и нямат деца? Ще кажете, че не се обичали. Ако нямат деца, казваме, че жената не е обичала мъжа си, и мъжът не е обичал жена си. И двамата са безплодни. Всяко дърво, което не ражда, отсича се. При безплодието, при смъртта на децата вината е или в бащата, или в майката. Изучавайте закона на любовта. Неразбраната любов е причина за нещастията. Хората умират преждевременно от неразбиране на любовта, от неправилно отношение към нея. Това се дължи на унаследените идеи от миналото. Хиляди поколения са живели с криви възгледи за любовта.

Какво представят точките А и В на правата АВ? Точката А е младият момък, В – младата мома; точката А е бащата, В – майката. Когато А и В се срещнат в точката Д, енергиите им отиват нагоре, по перпендикуляра С – (фиг. 1). За да се научи жената да обича мъжа си, и мъжът – жена си, енергиите им трябва да вървят непременно по перпендикуляра ДС, да се образуват два прави ъгъла, равни помежду си. Перпендикулярът ДС показва посоката, по която се изявява любовта към Бога.

Първата задача на човека е да се научи да обича Бога. Щом обича Бога, той ще обича и своя ближен. Ближният на А е В, а на В – А. Значи, правата линия представя вътрешната връзка между две същества. Ако не вървят по права линия, отношението между тях не е правилно. Намерите ли се в някаква мъчнотия, турете правата линия като Божествена мярка. Ще кажете, че в геометрията правата линия се разглежда като най-късото разстояние между две точки. Така е и в природата. Правата линия крие в себе си условия за точката, да се движи в определена посока и да образува линия. Тя дава възможност на точката да се прояви. Щом се образува права, върху нея се очертават две точки: начална и крайна.

Днес всички говорят за правата линия, без да я схващат като отношение между две същества. Мома среща един млад момък и се влюбва в него. Ако я питат, какво му харесва, и тя не може да отговори. Тя се интересува от едно нещо: де ходи момъкът и с кого се среща – следи го като детектив. Ако влезе в кръчмата, тя иска да знае, защо влиза там; ако влезе в училището, в черква, в бакалница, пак иска да знае, защо влиза там. Като влиза тук или там, това се дължи на отношенията, които има към нещата. Човек отива на черква да се научи, как да постъпва; отива на училище да се учи; отива при свой ближен да вземе нещо. Защо младият момък отива в дома на момата? – Да вземе част от нейния капитал. Тя е банка, от която той черпи: взима известен капитал от нея, с условие да върне парите назад.

Сега, като говоря така, някой казва: За мен се говори. Това не е правилно разбиране. То е все едно да каже някои, че го гледали с определена цел. Ще каже, че го гледали в краката, да намерят някакъв недостатък. – Защо го гледам в краката? – Искам да го питам, кога е излязъл от невидимия свят и какви новини носи оттам. Той познава моите близки и може да ми каже нещо за тях. Той казва: Ще извините, като напущах небето, не видях вашите близки. – Съжалявам, дано друг път ги видите и поздравите от мене. Аз зная, че той скоро ще замине за другия свят. Гледам друг човек с желание да му помогна. Той е заразен от някаква болест и трябва да му се помогне. Не е лесно да се движиш в света. Който те види, ще ти изпрати една лоша мисъл. Ако си вярващ, ще те нарекат лицемер; ще кажат, че разваляш хората, че внасяш политически смут между народа.

Днес всички се питат, кое е правото учение, как могат да видят Бога. Казано е, че никой никога не е видял Бога. Какво означава тая мисъл? Външно никой не е видял Бога, но не и вътрешно. Същото се отнася и до човека. Не можеш да видиш човека, докато не го обикнеш. В Божествения свят виждането става чрез любовта. В Божествения свят, като обикнеш някого, ти се радваш. На земята, като обикнеш някого, първо се радваш, после скърбиш, страх те е да не ти го вземат.

Песента за Донка, която ви дадох сега, е създадена от страх. Казва се: „Да не ходи Донка по чешмите, да не я види някой турчин“. Едно време турците задигали красивите моми. Обаче, в песента страхът се замества с учене. Да не седи Донка край огнището, но да отиде на школото да учи. Казва се, че Донка е родена умна, даровита, затова трябва да отиде на школото, да научи нещо ново за живота. Едно време се казваше да не ходи Донка на чешмата да не я откраднат, а сега я съветват да отиде на школото да научи нещо за новия живот.

Някога Адам и Ева били в рая. Бог заповядал на Адам и Ева да не ядат от забраненото дърво. Адам не могъл да предпази Ева от тая погрешка. Тя яла от забраненото дърво и дала от него на Адама. Донка представя Ева, която яла от забранения плод. С други думи, Донка отишла на чешмата без позволение, и турците я задигнали. Днес тя трябва да се върне в Божественото училище, т. е. в рая, да се освободи от неестествените желания. Донка, т. е. Ева излезе от рая на Адама и влезе в рая на жената, на девицата. След това се върна при Адама и му каза: Аз намерих смисъла на живота; научих се, как да ям. Първите човеци не можаха да намерят истината, докато не напуснаха рая. Осем хиляди години вече те изучават дървото за познаване на доброто и на злото. Сега трябва отново да се върнат в рая, да изучават дървото на живота.

Често говоря за подмладяването. – Кога може човек да се подмлади? – Когато влезе в рая. Не можеш да се подмладиш, ако не влезеш в рая. Ева сгреши, защото сама реши въпроса. Тя помисли малко, взе бързо решение и се подписа. Всяко решение, всеки закон се одобрява, след като мине през народното събрание и се гласува. Ева трябваше да отиде при Адама, да гласуват заедно и да отидат при Бога, Той да одобри решението им. Ако Бог не даде съгласието си, те трябва отново да разискват върху въпроса. Какво направиха Адам и Ева? Ева реши свободно въпроса, а след това сподели решението си с Адама. Той си каза: Учен човек съм, и аз мога да решавам сам. И той яде. Като разбраха, че сгрешиха, и двамата се скриха от Бога. За престъпване на Божия закон, те трябваше да напуснат рая. Като се видяха голи, и двамата разбраха погрешката си.

На въпроса на Господа, защо ядоха от забранения плод, и двамата потърсиха начин да се оправдаят. Адам каза: Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, е умна и преди да яде от тоя плод, тя те е питала. Сега разбрах, че съм се излъгал. Ева отговорила: Господи, аз мислех, че змията, създадена от Тебе, не може да върши нищо без твое разрешение. Повярвах на думите й и се излъгах. И двамата се защищаваха майсторски, по адвокатски. Бог отговори на Адама: Понеже се мислеше за много учен, сега ще ореш и работиш земята, с труд ще изкарваш прехраната си. На Ева каза: Ти ще раждаш деца, и децата ти ще умират. Така ще живеете и ще изучавате дървото за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Докато и вие губите своите светли мисли, светли чувства и светли постъпки, всякога ще живеете в нереалния свят.

Често хората влизат в стълкновение със себе си, понеже се натъкват на неверни неща. Има неверни неща, но има и верни. Човек трябва да отдели верните от неверните. Светлина му е нужна за това. Без светлина нищо не може да направи. Светлината иде от челото, от откритата част на главата. Топлината иде от горната част на главата. Космите са израснали под влиянието на топлината. Започне ли главата да оголява, хората губят топлината си – настанала е голяма суша, която изгорила всичко. Хората се плашат от голотата на главата си, затова търсят лекарска помощ. Никакви лекарства не са нужни. Ще си кажете: Искам да порасне косата ми. Кажеш ли така, ще вярваш на думите си. Ще пожелаеш да се подмладиш, и ще се подмладиш. Както казваш на краката си да ходят, и те тръгват, така ще пожелаеш косата ти да израсте, да добиеш топлина. Като излезе от Бога, младият трябва да върви по права линия. Старият трябва да върви по крива линия – по окръжността. Центърът е точката, дето той може да се подмлади. Тук той ще изучава поляризирането, ще се движи по радиуса. Когато ангелът носи човешката душа на земята, той обикаля с нея три пъти, докато намери вратата, през която трябва да влезе. Само тогава човек има право да се роди. Не намери ли вратата, не може да се роди.

Какво представя бракът? – Разумни отношения. Ако човек няма разумно отношение към Бога, никога не може да се ожени. Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“ Ще кажеш, че обичаш някого. – Дето е Бог, там може да има любов. Дето Бог отсъства, там никаква любов не съществува. Всяка любов, всяка връзка, създадена при отсъствието на Бога, не е истинска. За човек, който отрича Бога, е казано, че отначало още е човекоубиец и лъжец. Каквото говори, от само себе си говори; той обещава много, но нищо не дава. Някой казва, че ме обича. Как изразява обичта си? Като ме видял, станал на крака. И заекът, като ме види, става на крака и бяга. Че някой ми станал на крака, това не ме интересува. Може да има някаква цел – и това не ме интересува. Много неща не ме интересуват. Някой умрял – това не ме интересува. Адам и Ева сгрешили – и това не ме интересува.

Аз се интересувам, какви са били първоначално отношенията на Адам и Ева към Бога и какви трябвало да бъдат. Интересувам се още и от въпроса, какви са били и какви трябвало да бъдат отношенията на Адам към Ева и на Ева към Адама. Ние не се занимаваме с погрешките на хората. Погрешките са неестествени неща, които създават аномалиите в живота. Аз изучавам здравното състояние на човека. От болестите се интересувам дотолкова, доколкото човек се е отдалечил от правия път. Колкото повече се отдалечава човек от естествения живот, толкова по-големи са възможностите за неговото заболяване. Причината на болестите се крие в неправилното хранене, в неправилното дишане, или в кривата мисъл. Колкото по-малко светлина има човек в мисълта си, толкова по-големи са възможностите му за заболяване. Всяка болест се дължи на недостатъчно светлина в ума, на недостатъчно топлина в сърцето или на недостатъчно сила в организма. Когато светлината, топлината и силата се намаляват, болестите идат. Когато светлината, топлината и силата се увеличават, здравето се увеличава. – По кой термометър става увеличаването на топлината: по Целзий, или по Реомюр? – Нито по единия, нито по другия. Увеличаването на светлината, топлината и силата е микроскопично, с никакъв уред не се измерва.

Хората не разбират мерките на природата, не разбират нейните закони, поради което изпадат в заблуждения. Казвам: Любовта не е човешка проява. За да те привлече някой, причината се крие в Божественото Начало в него. Казваш, че има нещо особено в тоя човек. Какво е особеното? Той е огледало и, според това, дали по-ясно или по-мътно представя нещата, толкова те са по-приятни, по-приветливи, или по-неприятни и неприветливи. Ако огледалото те представя добре, ти го наричаш приятел. Ако не те представя добре, не го считаш за приятел. Ето защо, като се срещнат две огледала, т. е. двама души, те трябва да имат ясна представа един за друг, взаимно да се стимулират. Не се ли стимулират, отношенията им не са правилни. Любовта подразбира правилно отношение между души, които се отправят към Бога. Той привлича хората един към друг. Така те се отправят към Него. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му посоча пътя.“

Кой път сочи Христос на хората? – Пътят на любовта. По тоя път те придобиват знание и се подмладяват. Значи, любовта е подмладяване, мъдростта е остаряване, а истината – обикаляне кръговете на любовта и на мъдростта. Като обиколите тия кръгове, ще разберете, какво представя младият и какво старият, както и отношенията им към Бога. Старият е проявен млад, а младият още не е проявен.

Днес всички хора говорят за любов, но нямат успех в живота си. Искат да се проявят като писатели, но не могат да пишат, искат да проявят любовта си, но не могат; искат да свирят, казват, че обичат цигулката, но не могат да свирят. Каква любов е тая, при която нищо не могат да направят? Ако имаш любов, трябва да покажеш, че с нея всичко можеш да постигнеш. Обичаш някого, но не можеш да го освободиш. Това показва, че любовта ти е слаба. Любовта освобождава; тя къса връзките, които ограничават човека. Любовта прави разумни връзки, а къса неразумните. Майката трябва да каже на сина си, който обича някоя мома, че Бог е в нея. Докато момата е млада, момъкът вижда Бога в нея. Щом остарее, той казва, че не я обича вече. Той е загубил Бога. Ако е свързан с Него, той ще обича и младата, и старата мома. Докато Бог е в човека, той е млада мома и млад момък. Щом се оттегли от него, момата става баба, а момъкът – дядо. От човека зависи да бъде винаги красив, като младата мома и младия момък.

Какво е бабата и какво – дядото? – Човек без Господа. Щом си красив, умен и добър, Господ е с тебе. Щом изгубиш красотата, мъдростта и силата си, Господ те напуша. – В какво се крие смисълът на човешкия живот? – В Божественото начало в него. То го подбужда да се проявява. Ако искаш да помагаш на хората, ще се проявиш като стар, като човек със знание и опитност. Ангелите, които помагат на хората, са стари, на милиони години. А човек, като мине 60 години, казва, че е стар. Смешни са хората със своите години. Двеста милиона земни години се равняват на една слънчева година. Какво представят вашите 70 – 80 години в сравнение с една слънчева година? При това, всички бързате да се проявите, да не остареете. Не бързайте. Ангелите се проявяват, но те могат да се превръщат в млади моми и момци и да помагат. Вие владеете ли това изкуство?

Каква е човешката любов? – Любов на маскиран човек. Докато сте на бал маске и играете на любов, никой не ви познава, скрити сте под маските. Не снемайте още маските си! Снемете ли ги, нов живот се иска от вас. Вие трябва да бъдете готови за тоя живот. С маска лесно се живее. Докато се учиш, докато се упражняваш, ти си с маска. Детето, което се учи да свири, има маска на лицето си, фалшиво свири. Щом се научи да свири, снема маската. Следователно, докато грешите, нека стои маската на лицето ви. Ще кажете, че някой не свири добре. – С маска е човекът, не го осъждайте. Кой може да съди маскирания? – Никой не го съди. Никой не го познава, не може да говори лошо за него. Друг е въпросът като хвърли маската. Тогава той казва, че може да свири, научил се е вече. Сега хората ще го слушат и с право ще го критикуват.

Често се говори за духовната и физическата любов, но ги смесват, не ги различават. Тая е причината, дето хората се провалят в любовта си. Някой казва, че има любов, а търси правото си. Каква любов е тая, която търси своето право? Любовта между двама души е истинска, ако Бог присъства между тях. Така се образува равностранен триъгълник. С други думи казано: в любовта трябва да взимат участие и умът, и сърцето, и душата. Само така любовта е вечна. Кажете ли, че някой човек е изстинал от сърцето ви, ще знаете, че огънят ви е слаб. Любовта подмладява хората. Пита ме някои как ще се подмлади. Казвам: Ще се подмладиш, като се върнеш при Бога. Първо ще възприемеш любовта; после ще тръгнеш по пътя на мъдростта, ще обиколиш кръга на истината и най-после ще се върнеш при Бога. Само така ще се подмладиш. Много пъти ще влизаш и ще излизаш от Бога. При всяко влизане и излизане ще научиш нещо. И Бог ще дохожда при тебе много пъти, а не само веднъж. Един път ли изгрява слънцето? То изгрява 365 пъти през годината. Колко светлинни лъчи е изпратило то на земята! Колко светлина е внесло в човешките умове! Всичко това трябва да се превърне на знание. Ония, които очакват Господа, ще се обновят и подмладят, както ония, които очакват слънцето.

Мнозина се страхуват от Господа, но същевременно Го отричат. От страх, те се крият от Него, както Адам се скри някъде в шубраците. Той искаше да избегне погледа Му и Го отрече. Това не е синовно отношение. Бог иска да ни постави в правия път и да ни покаже, че любовта е вечна и неизменна. Когато младият люби, трябва да добие знание. Когато старият люби, трябва да се подмлади. Любовта подмладява, мъдростта носи знание, а истината помага за прилагането им. Истината е връзка между любовта и мъдростта. Какво означава раждането? Да се роди дете, това значи, майката и бащата да се подмладят. Те ще бъдат млади само тогава, когато синът и дъщерята ги обичат. Ако децата не обичат родителите си, последните бързо остаряват. След това те казват: Да си заминем за другия свят, не ни се живее повече на земята. Така е, защото децата не ви обичат. Ако те ви обичат, ще кажат: Ние искаме да останете повече време между нас. Когато старите и младите се обичат, те живеят заедно в рая. Ако младите напуснат рая и излязат във външния свят, с тях заедно и старите напущат рая. Това е естествен закон на живота.

Кога живее човек в рая? – Когато обича, когато е разположен. Щом изгуби разположението си, той губи любовта си и напуща рая. Докато е в рая, човек трябва да има еднакви отношения към всички хора. Когато чета, аз имам нужда от всички букви, не мога да кажа, че едни букви ми са потребни, а други непотребни. Ако едни букви ми са приятни, а други неприятни, аз не разбирам закона на четенето. В това отношение, всички хора са букви от дадена азбука. Да обичаш само един човек, или да казваш, че едното обичаш повече, а другиго по-малко, това са човешки работи. Казваш: Не обичам тоя човек. – Защо не го обичаш? Защото виждаш само недостатъците му. Като се срещате, вие виждате само погрешките и недъзите си и казвате: Тоя човек има крив нос, дебели устни, малки уши, или изкривен гръбнак. Така не се гледа на хората. Вярно е, че устните трябва да бъдат нито много дебели, нито много тънки; и носът не трябва да бъде нито много дълъг, нито много къс. Човек трябва да знае, с колко милиметра да удължи носа си. Обикновено децата имат къси носове. Като растат и работят върху себе си, носовете им постепенно се удължават. Когато носът се удължава и разширява, едновременно трябва да стават промени и в очите, и в челото.

Когато всички удове се разширяват едновременно, развитието на човека се извършва правилно. Ако разширяването на всички органи не става едновременно, казваме, че развитието ни човека не става правилно. Когато правата линия се удължава, плоскостта се разширява, а тялото надебелява, растенето става правилно. Следователно, ако ти едновременно не се удължаваш, разширяваш и надебеляваш, не можеш да се развиваш добре. Докато си на земята, ще се развиваш едновременно в три посоки: на дължина, на широчина и на дебелина. Това е движение в трите измерения. Колкото се удължава правата линия, толкова трябва плоскостта да се разширява и тялото да надебелява. Без тая съразмерност развитието се извършва анормално. Когато обичаш, мъдростта трябва да се развива заедно с живота; колкото се увеличава животът, толкова и знанието; колкото се увеличава знанието, толкова и свободата. Това показва, че между живота, знанието и свободата съществува известно съотношение. Ако животът и знанието се увеличават, а свободата не се увеличава, в тоя процес има нещо анормално; ако животът и свободата се увеличават, а знанието не се увеличава, пак има нещо анормално; ако знанието и свободата се увеличават, а животът се намалява, пак има нещо анормално. Помнете: Правилното разбиране е естествено увеличаване на знанието, на живота и на свободата.

Често питате: Трябва ли да обичам даден човек? – Такъв въпрос не се задава. – Как да го обичам? – И това не се пита. Какво значи да обичаш? Казвате, че обичта подразбира да прегърнеш човека, да го нахраниш и облечеш. Това са само фази на любовта. Да обичаш човека, това значи да му дадеш всичко каквото ти имаш: да му дадеш всички права, без да го ограничаваш; да го оставиш да живее свободно, дето и ти живееш. Ако ти се ползваш от свобода, а него ограничаваш, вършиш престъпление; или ако себе си ограничаваш, а на него даваш свобода, пак вършиш престъпление. Бог ни обича, затова ни е създал по свой образ и подобие. Той ни е дал свобода да мислим и действаме като Него. Когато грешим, Той ни обръща внимание да се изправим, но пак ни остава свободни. Ние грешим, без да съзнаваме, че злоупотребяваме със свободата, която ни е дадена. Така ние причиняваме страдания и на Бога. Като знаем това, трябва да внимаваме, да не огорчаваме Бога с нашите криви мисли, чувства и постъпки. Той е Единственият, Който ни мисли доброто. Въпреки това, ние се страхуваме от Него, да не ни ограничи. Оня, който ограничава, не с Бог. Злото ограничава, а не доброто. Свободен си да правиш зло, но сам се ограничаваш. Доброто освобождава. Направиш една лоша постъпка – ограничаваш се; направиш добра постъпка – освобождаваш се. Любовта освобождава, безлюбието ограничава.

Какво носи любовта? – Пълен живот, истинско знание и абсолютна свобода. Като направиш едно добро, бъди доволен от това, което си направил. Никога не съжалявай, че си обичал някого и си му услужил. Ако ти не съжаляваш, и той няма да съжалява. Съжалява ли един от двамата, има нещо неестествено в тяхната любов. Двама души казват, че се обичат, а не искат да се срещат, не искат да си говорят. Това е толкова неестествено, колкото да пиете вода от нечиста река. При такива отношения няма движение. Това е все едно единият да се движи по тангентата на кръга, а другият по окръжността.

Коя линия наричаме тангента? – Която се допира в една точка до окръжността. Ако един човек се движи по тангентата, която върви в посока, обратна на движението на кръга, той скоро ще спре. И оня, който се движи по посоката на окръжността, също ще спре. Движението на тангентата трябва да съвпада с движението на окръжността. Иначе, ти ще се движиш по окръжността, а тангентата ще спре движението си. Така ще се спре и проявата на твоята любов. За да се изявява любовта, един от двамата трябва да измени посоката на своето движение. Любовта се усилва, когато движението на двама души става в една посока. Срещате човек с известен стремеж към нещо добро. Ако го спрете, ще знаете, че вие се движите в посока, обратна на неговото движение. Вие не сте в хармония с него. За да се хармонизирате, трябва да измените посоката на своето движение, да се съвпадне с неговото. Това значи, да обичате ближния си. Вие не можете да обичате целия кръг; ще обичате само една точка, дето тангентата се допира до него.

Разбирате ли тая идея? Ако днес не сте я разбрали, следната година ще я разберете. Един свещеник отишъл на гробищата на задушница да чете молитва. Той събрал много хляб, краваи, които наредил на купчина. Хората поглеждали към хляба, чудели се, какво ще прави с него. Той ги запитал: Братя християни, виждате ли ме? – Виждаме те. – До година да не ме видите. Свещеникът искал да каже, следната година купчината хляб да порасне толкова много, че никой да не го вижда. Някога погрешките на хората са толкова много, че те не се виждат от тях. Трябва да бъде обратно: добродетелите им да бъдат толкова високи, че да ги закриват, никой да не ги вижда. Бъдете невидими в добродетелите си, а не в погрешките. Има случаи, когато човек трябва да бъде видим и в погрешките, и в добродетелите си. – Кога става това? – Когато и погрешните му са малки, и добродетелите му са малки. Ако погрешките и добродетелите пораснат, човек става невидим. Аз не ви желая следната година да бъдете невидими. И на свещеника не желая това. Нека раздаде от хляба на бедните, да може следната година и той да вижда, и другите да го виждат.

Казвам: Ако мътна вода влиза в бистра вадичка, ще я размъти. Не допущайте мътните течения да се вливат във вас, да ви размътват. Ако сте ясновидци ще видите, че от всеки човек изтича някакво течение – бистро или мътно. Бистрото течение показва, че човекът е добър. Мътното течение го прави лош. По течението се определя теренът. Ако горите са изсечени, пороите свалят кал, пръст и размътват водата. Вината не е в човека, но в терена, по който се движи. Той казва: Има нещо лошо, мътно в мене. Какво да правя, да се освободя от него? – Ще чакаш, ще търпиш, докато мътното изтече и дойде бистрото. Отправете ума си към Бога, да се свържете с Неговата мисъл, да придобиете повече светлина. Чиста е мисълта на Бога. Обърнете сърцето си към Бога, да приемете Неговата чиста топлина. Отправете волята си към Бога, да се свържете с Неговата силна, чиста воля.

Съществуват три чисти неща: Божията мисъл, Божията любов и Божията истина. Без Божията любов, без Божията мъдрост и без Божията истина не съществува чистота. Без тях няма обнова, никакво подмладяване не може да става. Без тях няма знание, няма безсмъртие. Безсмъртие съществува в пълната любов, в пълната светлина, в пълната, абсолютна свобода. Да бъдеш безсмъртен, това значи, да запазиш ценното, което си придобил в живота. Безсмъртният има определено отношение към Бога. Той е Негов съработник. Откаже ли да работи с Бога заедно, той слиза в долината на смъртта, дето нещастията се редуват, както денят и нощта.

Някой казва: Голям грешник съм. – Това не е наука. Важно е да живееш. Като живееш, имаш възможност всеки даден момент да се обновиш и очистиш. Достатъчно е да повдигнеш мисълта си към Бога, за да се обновиш. Отдалечиш ли мисълта си от великия център, ще влошиш живота си. – Да си поживея малко, докато съм млад. Като остарея, тогава ще мисля за Бога. – Не се лъжи. И старият, и младият трябва да обичат Бога еднакво и да мислят за Него. – Остарях вече, не мога да обичам. – Не си прав. Старият има повече светлина, а младият – повече гориво. Младият се учи да превръща горивото в светлина. Благодарение на младостта си, старият е придобил светлина. Той се стреми да я увеличи и предаде на другите. Младият, благодарение на стария, придобил гориво, което предава на другите и се стреми да го превърне в светлина. Така младият и старият се обменят и дохождат до пълно разбиране. Младият носи възможности за стария, а старият носи възможности за младия. Ето защо, младият трябва да се стреми към стария, а старият – към младия, както мисълта към чувството и чувството към мисълта.

Какви сокове се образуват в стомаха, когато човек се нахрани? Де отиват тия сокове? – В сърцето, да се пречистят. Оттам те отиват в мозъка, дето се образува мисълта. Чувствата се образуват в слънчевия възел – център на симпатичната нервна система. Мислите и чувствата се препращат по цялото тяло чрез мозъчната и симпатичната нервна системи и така обновяват човека. Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна система, човек не може да се обновява и престава да живее. Стремете се към хубави мисли и чувства. – Не мога да обичам тоя човек. – Тури го настрана и не мисли за него. – Лоши мисли и чувства ме нападат. – Тури ги настрана. Ако на крака ти излезе цирей, трябва ли да отрежеш целия крак? Ще изстискаш цирея да изтече нечистото, а кракът ще запазиш, няма да го режеш. Ще цитирате стиха, дето Христос казва: „Ако те съблазнява дясната ръка, отсечи я.“ Друго нещо е разбирал Христос. Той иска да каже, да се отсече желанието, което съблазнява. Ако съблазънта иде чрез ръката, да се пресече желанието, което я съблазнява. Ти виждаш един плод, повдигаш ръката си нагоре, да го откъснеш. Не давай възможност на ръката си да къса плода. Отсечи желанието си преди да се е съблазнила ръката. Това значи, да отсечеш ръката си. Изпълниш ли го буквално, ще се лишиш от ръката, а желанието пак ще си остане. „Отсечи ръката си“, това значи, не проектирай своето неестествено желание в ръката си, не проектирай своето неестествено желание в ума си. Нека доброто, което е вложено в тебе, се проектира чрез твоя ум, чрез твоята ръка, чрез твоя крак, чрез твоето око. Не давай място на злото в себе си. Дай място на доброто да се прояви. Злото да остане вън, като тор. Влезе ли в човека, то ще разруши всичко. То разбърква ума и сърцето; то обърква всички понятия на човека за живота, и той се вижда в чудо, не знае, какво да прави.

Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная. Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот вечен, да позная Любовта, Мъдростта, Истината и Христа – изявеният Бог, Когото Си изпратил. Отец не е изявен, но Синът е изявеният Бог. Понеже Синът се е изявил, затова има отношение към нас. Иначе, Той би останал далеч от нас като някакво божество. Щом Христос има отношение към нас, и ние трябва да имаме отношение към Него. Някой изисква от Бога да мисли и да се грижи за него, а той сам с нищо не се задължава. Това не е право. Щом имаш две ябълки, едната ще изядеш ти, а другата ще дадеш на оня, когото обичаш и който те обича. По стария морал лесно се казва: Тоя не обичам, оня не обичам. Лесно се казва „обичам“, мъчно се казва „не обичам“. Частичката „не“ спъва езика. Мъчно се казва „не мога“, лесно се казва „мога“. Ако искаш да употребиш частичката „не“, тури след нея запетая и кажи: Не, мога. Виждаш, че хората правят добро, кажи си: Каквото хората правят, и аз мога да го направя. Има нещо естествено – и за растенията, и за животните, и за хората, което всички могат да направят. Това е да обичаме, да любим. Любовта е обща за всички същества. Знанието е общо за всички същества. Свободата е обща за всички същества. Всяко живо същество има стремеж към любовта, към знанието и към свободата. Какво се иска от вас? Да поощрявате тоя стремеж. Изведнъж няма да станете свободни, но поощрявайте в себе си стремежа към свобода. Поощрявайте в себе си стремежа към знанието. Поощрявайте в себе си стремежа към любовта.

Песента „Нали думах, мила мамо, нали казвах, да не седи наша Донка край огнището да се гуши. Да иде, мила мамо, на школото, да се учи. Наша Донка, мила мамо, е родена мома умна, даровита, та е време от школото нещо ново да научи“, е нов превод на стара песен.

Казвам: Вие имате доста скъпоценни камъни, заровени във вашата земя. Вие имате доста благородни камъни в земята си: злато, сребро. Доста ценни неща имате, но трябва да ги изкопаете.

Желая ви да добиете звонков капитал. Книжните пари нищо не струват – злато трябва да имате в живота си.

– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.

5. Лекция от Учителя, държана на 3 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.