Разлика между версии на „Божественото и човешкото“

Текуща версия към 20:45, 22 март 2012

Общ Окултен Клас

ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

1923

КНИГА: Правила за окултната школа

Божественото и човешкото. Днес, а не утре

Тайна молитва

(Прочете се резюмето върху темата „Ползата от предметното обучение“.)

Да се изпее Духът Божи.

(Прочетоха се няколко работи върху темата „Разликата между Добро и Правда“.)

За следващия път ще имате темата Предназначението на братя и сестри.

Ако бих ви задал един въпрос – защо човек не се ражда научен, защо Природата е изключила това, как бихте отговорили? Може ли човек да се роди учен?

Ще ви задам друг въпрос. Когато се създаде някой инструмент като пиано или орган, този инструмент създава ли се съвършен? Не, трябва да има някой, който да умее да свири, и той ще види какво му липсва. Следователно човек се ражда неучен не само в потенциално отношение като органа, а и в кинетично – значи той трябва да се прояви, както музиката в органа. Като дойде онзи артист и се съединят двамата – артистът и органът – тогава излиза нещо. Ние наричаме умен човек този, който се проявява.

Сега, в Окултната школа има едно твърдение, че всяка душа вечно носи всичките свои способности и качества, но ги проявява само тогава, когато дойде в съприкосновение с Божествения Дух. Така че ако в някои отношения вие сами себе си не познавате, то е по простата причина, че човек може да се познае само когато до него се докосне Божественото. Но да слезем малко по-близо до живота. Какво е предназначението на една школа? Може да ни запитат: „Какво е предназначението на писането?“ Защото има изкуства като писането, като рисуването или орането, като копането, шиенето, готвенето и т.н. Това са все изкуства, от които човек се ползва. Говорът – това е едно изкуство. Да мисли човек – и това е едно изкуство, само че то не принадлежи на физическия свят, а на един по-висш свят.

Често някои от вас се спират и казват: „Защо не съм добър?“ Аз ще ви запитам: откъде знаете, че не сте добри? За да познаеш, че си лош, трябва да си познал по-рано, че си добър. Не можем да отречем нещо, преди то да е станало. Следователно били сте добри, а сега сте лоши. Добре, ако пък твърдим, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечер ще имаме малко контрасти. Има ли нещо лошо в това, ако кажа някому, че е лош? Ако кажа някому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга петдесет-шестдесет километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с пет килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар?“ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар.“ Но през деня Слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло – освободихте се, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям отвътре. По-добре да носиш туй шише с пет килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Щом вашият господар ви е дал туй шише, ще го носите и ще пиете. Ще вдигнете шишето на едно място, ще пиете една глътка и ще се ободрите. На друго място – друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълнете шишетата, които ви са дадени, не ги изпразвайте!

Сега да ви преведа този пример. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли в този свят и Господ ви е дал десет души приятели, но вие обидите едного и веднага изгубите всичките други ваши приятели. Те за вас са празните шишета и като минавате през пустинята, те не могат да ви помогнат. Питам: какво сте спечелили? И тъй – в живота си не обиждайте, не изпразвайте вашите приятели! Приятелят ти може да ти е един съдружник. Не изпразвай съдружника си – имаш нужда от него. Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал десет празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята. При това той ти дава един ключ и ти казва: „Иди на еди-кое си място в пустинята, там ще намериш една плоча, ще я отключиш, ще я вдигнеш – вътре има един извор и ще напълниш всички тия десет шишета от тази вода.“ Всяко едно от тия шишета събира по десет килограма вода. Можеш ли да носиш тия сто килограма вода? Не можеш да ги носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. Ето, десет души ваши приятели идват. Те са изгубени из пустинята, усещат голяма жажда, а не знаят къде има вода. Едно време те са били ваши неприятели и са били толкова гневни спрямо вас, че в друго време биха ви изтрепали, но сега гърлата им са тъй изсъхнали за вода, че всичко това са го забравили и ви питат: „Нямате ли малко вода?“ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят си жаждата и казват: „Много благороден човек сте.“ Тъй се ликвидира вашата стара карма. След това си тръгнете по пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение; и в училището, и вънка от училището; и в пустинята, и вънка от пустинята; и в смъртта, и вънка от смъртта – навсякъде трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма да имате задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите: навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш Волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада – навсякъде да изпълня Волята Божия.“ Това е философията, това е Учението на Бялото Братство – да изпълним Волята Божия. А всяко друго учение, което не изпълнява Волята Божия, не е вярно учение. Туй е правата философия. Казвате: „Ще умра и всичко се свършва.“ Не, и там не се свършва, и там има мъчения. След смъртта именно започва мъчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има там. Като те турят ония учители там в този огън вътре! Следователно ние сме изпратени на Земята да изпълним Волята Божия.

Сега другото заблуждение между учениците е това, че те всякога търсят една школа, където могат лесно да минат. Че то лесното минаване в едно отношение е мъчно минаване в друго отношение. Нали знаете онзи разказ за щуреца и мравките. Щурецът цяло лято пял, ял и скачал, не мислел за зимовище. Идва студена, люта зима, той отива при мравките, казва им:

– Малко житце ми се ще.

– Какво прави цяло лято? – го запитват те.

– Играх, пях и скачах.

– Иди пак поскачай и не яж.

Но гладен не се скача. Лятно време може да се скача, да се играе, но зимно време не може. Следователно лесният път не е правият път.

В тази Школа вие трябва да прибегнете до всички методи за прилагане. Да кажем, тази вечер всички не сте еднакво разположени духом. Туй не е грях, че не сте еднакво разположени. Това е естествено, понеже заемате разни положения в живота. На едного мозъкът е възбуден отзад, на другиго – при ушите, на трети – отгоре, на четвърти – отдолу, отстрани, навсякъде е възбуден. И всеки, където е възбуден мозъкът му, такива проявления има. Важното е да намерите метод да се хармонизирате. Онзи, у когото мозъкът е възбуден при ушите, той седи като курдисан* пищов. Нали има такива малки момчета, работници при сарачите, които шият настрани, а майсторът им ги следи и който от тях не знае да шие, щом е близо до него, той току го бодне изведнъж с иглата. Това е състояние, което произтича от напрежение на енергията зад ушите, но заблуждението е там, че някои, като мислят да те ударят, искат да ти внушат, че ще те убият. И ти вземеш пушката и чакаш. Излезеш навън – няма никой. Цял час седиш тъй с пушката – мислиш, че някой ще те убие. След такова едночасово очакване ти цял ден си възбуден, подпушен си и през този ден виж, че си се скарал с някого. Тази лъжа – че щял някой да те убие, е проработила вътре в тебе. Ние, съвременните хора, деветдесет и пет процента страдаме все от такива лъжи. Вие имате двайсет и пет хиляди лева в Народната банка и дойде някой да ви каже, че тя е понижила шконтото*, няма да изплаща, че вече е на фалиране. Веднага сърцето ви се обръща, става цяла една пертурбация. Върнете се у дома си, пак не вярвате. Действително, тази банка е спасителна банка, но някой път така спасява хората, че завинаги са спасени. Как? Фалира тази банка. Изяде парите и нищо не ви плаща, а вие започвате всичко отново. Та всинца ние на Земята идваме все с превзети идеи, които сами сме създали, и от това страдаме. Правото учение е това, че ние трябва да се върнем към живота с онези идеи, които Бог е вложил вътре в нас, и да започнем с тия Божествени идеи.

Сега аз ще ви приведа този пример за Шлятер, който се явил в 1895 г. в Америка. Той бил обущар, човек тих и спокоен. Тръгва за Западна Америка и там се прочува като лекар на разни болести. При него се стичат около петдесет-шестдесет хиляди американци от цяла Америка да ги лекува. Всеки ден той стоял на вратата си и по петнайсет хиляди души минавали през ръцете му. Той само ги хващал и пускал и така ги лекувал. Започвал работата си сутрин от четири часа. След като седял така няколко месеца, Шлятер написал в своя дневник: „Понеже мисията ми се свърши, аз се връщам при Отца си.“ И досега не знаят къде е изчезнал Шлятер. Питам: защо Шлятер се яви и защо изчезна? Какво придоби той с лекуването на тия американци? Никаква религия, никакво учение не остави. През цялото време той е мълчал. Той казвал: „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!“ Шлятер е разбирал своето предназначение. Казва му се: „Ще лекуваш.“ Хваща болните за ръцете и ги лекува. Той не е бил учен човек, не е свършил три факултета някъде, прост обущар бил, но дава един отличен пример за послушание.

И сега на всички в Школата казвам, че ви липсва послушание. Като ви дам една задача, вие така ще я изопачите, такива качулки ще й сложите, че какво съм искал да кажа, не се познава. Вие ще я обърнете с главата надолу и след туй, като не я направите, казвате: „Нищо не излезе от тази работа, Учителя е прост, не разбира от това.“ Да, прост е Учителя, а този ученик е от учените. Само учените хора могат да критикуват, но тия учени хора, като отидат в Бялото Братство, връщат ги назад. Пращат ги на Земята да станат от тия животни за впрягане, да орат нивите. Тия животни там са все учени хора, които критикуват своите Учители. Всички са критикували своите Учители и Бог ги е пратил на Земята да орат, като им е казал: „Нали сте учени хора, задавам ви следната задача: повикайте вашите господари и ги научете на това, което вие намирате за право.“ Не мислете, че не е възможно това. Вас ви се вижда чудно, че тия учени хора днес работят по нивите. Ако краката на Ангелите се обърнаха на копита и на задниците им израснаха опашки, а на главите им израснаха рогове, мислите ли, че на синовете Божии тук, на Земята, съдбата им ще бъде по-добра? Защото рогата са изопачаване на човешката воля. Опашката у животните е изопачаване на човешкия ум, а копитото е извращение на човешката сила. Следователно когато тия сили се отнемат, от туй идват страданията. Променете духовния стремеж в себе си, веднага ще се измени и формата ви.

Сега ние казваме, че Господ ще оправи света. Ами как ще го оправи? Ние разваляме света, а Господ да го оправя. Не, разваления свят ние ще го оправим. Няма защо Господ да оправя този свят. За Бога е по-лесно да създаде един нов свят, отколкото да оправя стария. И когато човешкото тяло стане много грешно, на Господ е по-лесно да направи ново тяло, отколкото да поправя това грешно човешко тяло. И не мислете, че Господ ще поправи това тяло или че ще поправи този свят. Не, Той ще създаде нов свят. Да се поправим! Няма какво да се поправяте – не мислете за поправяне. Ама ще ме схващате добре, на вас говоря така. Тази дума, поправяне, употребете я не в обикновения смисъл. Вземете да разбирате Божествено нещата. Думата поправяне е малко слаба, поправянето е обикновена работа, а животът никога не се поправя – той се обновява. Не мислете за поправяне на живота, а търсете обновление в живота. Вие не знаете какво да искате. Искайте великото от Бога – да се обновите! От Бог, който е толкова велик – не искайте от Него малки, дребни работи. Отивате при Господа, казвате: „Моля Ти се, дай ми десет лева!“ Че десет лева да искаш от мене, лесно мога да ти ги дам, от Драган – също; но като отидеш при Бога, от Него ще искаш нещо, което никой човек на Земята не може да ти го даде. И тогава, като поискаш от Бога туй, великото, Той ще ти обърне внимание и ще ти го даде. Туй е Учението на Бялото Братство. А сега вие седите и очаквате дребни работи, с тях се занимавате – с това, че двама души се скарали, с речено-казано. Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише. И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише?“ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише. На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя й казала, че е бяла и т.н. И сега Господ ще се занимава с тия неща. Не, Господ се занимава с велики, със съществени работи. Че то ще бъде смешно – например ти си в един театър, дали са ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази своя роля?“ Хубаво, като те вдъхнови и ти изиграеш добре ролята си, с това ще оправиш ли света? Един карагьозчия* иска да изиграе добре ролята и Господ му помогне. Какво от това? Това не са прави съждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното. Ще отправите вашия ум към Бога – да ви благослови и да ви даде това, което никой друг не може да ви го даде. Щом разберете този велик закон като ученици, това ще желаете – да искате от Бога невъзможното, невъзможното за хората, а възможното за Бога. Сега всички казват: „Защо да не живеем братски?“ Не, вие искате малкото. Идете в света – там всички живеят братски. Това изкуство аз го знам, мога да ви дам на всички правилата. Това е най-лесното изкуство – да живеете братски. Не, искайте от Бога Той да се всели във вас, Неговата Любов да дойде у вас, да опитате каква е тази Любов. Всички други въпроси се разрешават лесно. Искайте да имате тази Любов още сега, в този си живот. И после, като ученици ще знаете, че има само едно сега, днес; затова не казвайте – утре! В Божествения свят кажеш ли утре, ти влагаш човешкото в Божественото. Кажеш ли: „Аз туй ще го направя“, но после добавиш утре, тази идея е напълно парализирана. И с вашето незнание как да говорите вие парализирате онези благородни начинания в себе си. Утре – това е човешкото. Днес – това е Божественото. Писанието не казва утре, но днес. „Ако чуете гласа Ми, не ожесточавайте сърцето си“! То значи: не губете онези хубави условия, посейте Доброто в себе си и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. Например вие сте художник, имате дарбата на скулптор, или сте поет, писател, земеделец или железар, или каквото и да е друго изкуство имате – колкото и да е малко то, използвайте го! Условията, които ви се дават, колкото и малки да са те, използвайте ги. Сядали ли сте в най-голямото си отчаяние, когато мислите, че всичко с вас е свършено, да опитате, че има един закон, който следи всичко туй? Този закон е наречен закон на Опуленс. Ще ви обясня какво нещо е законът на Опуленс. Законът на Опуленс казва, че условията или най-хубавите елементи, най-хубавите средства за вашия живот са вложени някъде в България или във Франция, в Германия или най-после някъде в Америка, и вие трябва да отидете точно навреме на това място да си ги вземете. Не трябва да отидете преждевременно, защото ще чакате, но не трябва и да закъснеете. Точно навреме трябва да отидете, тия неща ви очакват там и ще си ги вземете. На един американец от Ню Йорк, търговец, който изучавал окултните науки, изучавал и този закон на Опуленс, му се случва, че по едно време пропада в търговията си. Най-после той поискал да опита този закон. Слага в ума си една доста крупна сума и настоява, търси тия пари, иска да му дойдат отнякъде. Той си казвал: „Аз искам по силата на този закон в продължение на два месеца тия пари да ми се донесат тук.“ Но тия пари след определените два месеца не дошли. Тогава той казва: „Ритам този закон!“ И тръгва за един малък градец. Качва се на трена и стига в града. Щом влиза в него, явява се една буря, една такава голяма хала, че почти половината от този град бил унищожен. Едно голямо здание се съборило и както минавал покрай него, един камък удря крака му, счупва го и цели четири-пет часа търговецът бил в несвяст. Събужда се после и до крака си вижда един чек от десет хиляди долара на неговото име. Парите дойдоха, но и кракът отиде. Та сега този закон действа навсякъде. На някой министър от някое министерство ще му се дадат по закона на Опуленс тия десет хиляди долара, но и кракът му ще отиде.

Не, по законен начин ще използваш тия блага. Не чакаш ли по законен начин, или вземеш ли повече от туй, което ти се пада, или пък искаш ли го ненавреме, ще ти дойде някое нещастие. И сега от двайсет години насам учениците искат незаконни неща. Те казват: „Учителю, дай ни сила да лекуваме, дай ни тази Любов, че като излезем пред българския народ, всички да потреперят – да познаят, че туй Учение е Божествено.“ Знаете ли тогава на какво ще прилича българският народ? Ако аз бих ви дал тази сила, положението на българския народ ще се влоши десет пъти повече, отколкото е сега. Не е позволено да се лекува който и да е. Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Не трябва само да го освободиш, но ще трябва да извършиш цял един преврат вътре в него и да му кажеш: „Слушай, ти си един престъпник, убиец, ще идеш да се молиш и когато се разкаеш, ела при мен!“ А сега тези ученици, ако имат сила да лекуват, ще отидат надясно, наляво и най-после ще кажат: „Да отворим очите на този.“ На кого? На онзи престъпник. Знаете ли на какво прилича това? Един учител праща децата от своето училище при друг учител, който живее при един модерен пчелин, и им казва да наблюдават и изучават там живота на пчелите. Тръгват те, но си вземат по едни тънки пръчици. Били около десетина деца. Стигат на пчелина и веднага започват да бъркат вътре в кошерите със своите тънки пръчици. Пчелите обаче хубаво ги нажилват. След един час децата се връщат при учителя си, но на някои от тях очите били подпухнали. Защо? Учителят ги пита: „Наблюдавахте ли пчелите?“ Мълчат всичките. Да, някои, като влязат вътре в Божествения свят като тия, малките деца, не отиват да наблюдават работата на пчелите, ами бъркат с пръчицата си. Пчелите имат такива малки жила, с които учат непослушните деца какво трябва да правят.

Сега в Школата вие трябва да знаете едно нещо: според вашите мисли, според вашите желания някой път вие привличате същества от по-висока йерархия, а някой път привличате същества от по-нисша йерархия. Туй трябва да го знаете! Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-нисша йерархия, те непременно ще донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат другите същества, от по-висшата йерархия, те ще донесат блага. Следователно щом дойдете в Школата, непременно трябва да бъдете чисти! Като дойдат по-висшите същества, те ще донесат по-висши неща, вие ще почнете да се повдигате и вашият живот ще се урежда по един естествен начин. Следователно има милиони работници, които работят за човека. И вие като работите, ще проверите този закон.

Разправят за онзи, който дошъл сега в Бургаско да лекува болни, че като дойде някой болен при него, в първо време той седи и чака. Питат го: „Какво чакаш?“ Той казва: „Не са дошли още моите помощници, не мога да лекувам.“ Щом дойдат те, и той започва да лекува. Следователно щом си отидат те, ще спреш. Има помощници на човешката мисъл. Туй всички поети, всички писатели го знаят. Те седнат и чакат. Като ги няма помощниците, те дращят, дращят – нищо не излиза. Когато дойдат помощниците, всичко е гладко, като по масло върви, всичко се нарежда. Всички вие сте изпитали това. Имате работа вкъщи. Когато тия работници са с вас, работа за десет часа се свършва за един час – всичко бързо върви. И тъй, запомнете този закон: всички трябва да имате предвид Божественото, да не го пренебрегвате, а да знаете, че у всички ви има хубави зачатъци. Аз не искам вие да бъдете фонографи* – като курдисат един фонограф като него, да даде отглас. Не, аз искам вие да приличате на една насадена градина и туй хубавото, красивото у всички ви да се прояви – у всекиго едного от вас да се съградят Божествени мисли. Всяка една Божествена мисъл, която идва сега в света, може да стане като един подбудителен принцип в ума ви. Вие пренебрегвате този закон и вследствие на това у вас се ражда един песимистичен дух и казвате: „Тази работа няма да излезе.“ Коя работа? Работата на Школата отлично ще се свърши. Работата на Бога в света отлично ще се свърши. Новият свят, който идва сега, тия светли Духове, ще съградят един отличен живот и вие, като дойдете, ще намерите един отличен свят – ред и порядък ще има в него и Школа ще има. Вие пак ще влезете в тази Школа. Та казвам: сега това е само едно начинание, но вие не се съмнявайте в Бога! Трябва да имате една непреодолима вяра без съмнения. И като дойде някой да ви говори за каквато и да е религия, вие като ученици на Всемирното Бяло Братство казвайте: „Този въпрос ние го изключваме, ние за религия не говорим.“ Заговорят ви за някои обществени въпроси, за някоя партия: „Не, ние и за това не говорим. Това са стари неща, а ние с вехтории не се занимаваме.“ Туй да го знаете! На всички ви казвам: със стари работи не се занимавайте! Тъй трябва да бъде с всички ви. Някой казва: „Какво трябва да направим, че да бъдем по-благоприятни за българите?“ Ако речем да бъдем по-благоприятни за българите, нашата работа е свършена. Аз искам всички да бъдем по-благоприятни за Господа – нищо повече! Да имате благословението на този, Живия Господ, който е създал всичко, да имате Неговото съдействие, Неговата Любов, Неговата Мъдрост, да изпълнявате Неговата воля – има ли нещо по-хубаво от това? Няма.

Сега вашата минала карма да не ви плаши, да не ви смущава. Казвате: „Какво да се прави с кармата?“ Да имате да плащате, това е най-приятното нещо. Аз съм се посветил, искам да служа на Бога, но имам да давам някому. Какво трябва да направя? Ще отида при него и ще искам да му се отплатя. Но той ми казва: „Братко, срещна ме Господ, Той поговори с мен и аз искам да ти простя. Дай полицата тук!“, вземе я и я скъса. В теб има желание, искаш да си платиш, но другият ти прощава. Тогава ще намерим място на тия пари. След това ще отидеш на второ, трето, четвърто място и събираш полиците. За всички тия, на които дължиш, парите ти са готови, но те се отказват от тях.

Запитват ме: „Какъв ще бъде новият порядък в света?“ При новия порядък ще има каси. Ти се нуждаеш от хиляда лева. Ще вземеш ключа, ще отвориш и ще си извадиш хиляда лева. Ще оставиш една бележка, че си взел хиляда лева. След като си услужиш, ще сложиш парите на място. В Бургас нашите приятели правят един опит. Доколко е вярно това, не зная, но тъй, както ми разказват работата, те направили един шкаф и сложили в него всички окултни книги. Поставили шкафа нейде вън, близо до дюкяна на един наш познат. На шкафа писали тъй: „Кой каквато книга иска да си вземе, нека отвори шкафа и си я вземе. Да обърне книгата и да види цената на гърба й. Да сложи парите в шкафа и да го затвори.“ От три месеца е този шкаф и парите не са взети, никакъв дефицит няма в касата. Минава един анархист и като вижда това, казва: „Е, имало още хора, които вярват“, купува си книги за двайсет и седем лева, слага парите на място и си отминава. Ние мислим, че само сегашният порядък на нещата е верен. Не, има и по-добър ред на нещата от него. Трябва да съберем всичко положително. В туй хубавото, красивото има нещо идеално. Някои казват: „Да поддържаме стария ред на нещата!“ Не, от стария ред на нещата няма нито помен да остане. Знаете ли как са живели вашите прадеди според древната история? Ако хората са произлезли от маймуните, знаете ли как са живели маймуните в горите? Какво казва Моисей? Адам първоначално е бил гол в Рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме: голи били, но престъпления нямало. Ние сега сме облечени, но престъпления има. Питам: кой порядък е по-добър? Порядъкът на голия, но без престъпления, или порядъкът на облечения, но с престъпления? Разбира се, порядъкът на голия, но без престъпления, е за предпочитане, отколкото порядъкът на облечения, но с престъпления. Не мислете, че тия здания, които сега имаме, са израз на някаква особена култура. Всички тия здания, които сега имаме, са само разсадници на болести. Нима вашите кухни не са разсадници на болести? Нима вашите хали за месо не са разсадници на болести? Къде са хигиеничните ви къщи? Има ли пред всяка една къща градинка? Пред всяка една къща трябва да има градина. За в бъдеще, като дойде шестата раса, пред всяка една къща трябва да има една градина най-малко от хиляда метра и в тази градина да има нещо посадено. Та казвам: според вашите идеи вие седите и говорите, че в света е тъй. И по някой път седите и ме критикувате. Ако е за знания, аз зная много, но щастието в живота не седи в многото знание. Ако аз проявя своето знание, ако аз прекарам през себе си, през своята нервна система два милиона волта електричество, питам: къде ще бъдете вие, ще може ли да седи някой при мене? Я ми кажете кой от вас, като мина покрай него, ще може да се приближи при мене да ми целуне ръката? Ще седите най-малко на десет метра разстояние от мене. Аз свободно ще заобикалям и през където мина, път ще ми се отвори. Където ходя из града, път ще ми се отваря и когото докосна, ще се стопи. Като докосна вашата дъщеря, тя ще се стопи. Ще кажете: „Много добър човек е този, но за Небето – там нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми.“ Затуй всичките висши Духове, които идват от висшия свят, взимат енергия от Земята, за да се приравнят с вас, а Божественото носят в себе си.

И тъй, без критика в живота! Разбирате ли какво значи без критика? Ако е за величието, не търсете величието другаде, погледнете в Природата. Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете всички същества! Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете хората! Хората – това са проявление на онова величие, което е Бог. Те са проявление на туй – великото, мощното. А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всички трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. Да ви казвам, че аз имам тази сила – всичко е напразно, това са само думи, аз не искам да се занимавам с това. За да ви покажа самата действителност, трябва да ви вдигна всички и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето – и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Трябват дела! Един факт струва повече, отколкото цели томове с философски разсъждения. Величието на Бога не е в прославянето на хората в света. При сегашните условия на живота името Божие трябва да се изяви и Бог трябва да се прослави в света. Това е задачата на всички видни Учители. Всеки Учител, колкото и да е велик, Неговата задача е да прослави името на Бога и тогава Той да се прослави чрез Бога. Христос казва: „Отче, Аз прославих името Ти, от нине Ти Ме прослави със Своята слава.“ Славата, която носи Христос – в нея е идеята. И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази велика Любов, която и вие трябва да имате като ученици. Христовата Любов трябва да имате! Знаете ли каква непреодолима Любов имаше в сърцето на Христа?

Та сега на всички ви трябва едно най-съществено нещо – то е характерът, Любовта, която Христос имаше към Бога, към своя Отец. От тази Любов всички имате нужда. И тази Любов всички трябва да я имате. Още сега може да я имате, а не утре. И туй сега не го прекъсвайте, казвайте сега. Утре е сега. Като си лягате, не казвайте утре, защото така ще прекъснете Божественото. Лягайте си с тази мисъл в ума – сега. Аз бих желал да държите тази мисъл в ума си за две-три седмици, да видите какъв ефект ще има тя. Та по този начин именно у вас ще се яви една нова интелигентност, която носи светлина. При тази интелигентност няма да бъдем така раздразнителни. Аз като ви говоря, ще поизменя моя език, няма защо да ви нападам, да ви обиждам. Аз съм решил да залича от своя ум погрешките на всички хора, да не мисля за тях. Мене не ме интересува туй ни най-малко. Туй, което ме интересува за вас, туй, което ви желая, то е само онова, което е добро, възвишено, благородно – то ме интересува, а за другите неща, за вашите погрешки, аз съм съвършено сляп. И ако някой път вие видите моята ръка оцапана, що от това? Това е вашият свят. Светът, в който живеете, може ли да бъде чист? Може ли някой от вас да маже и дрехата му да остане чиста? Може ли някой от вас да готви и тази дреха за готвенето да не се промени? Може ли някой да пуши тютюн или да пие винце и да не остане този дъх у него? Следователно ние живеем в един свят, който не е чист. Не искайте да бъдете светии в света – не е възможно това. След като умрете, можете да бъдете светии, но приживе – никога! За Христа се казва, че Той носил греховете на света. Е, човек, който носи греховете на света, светия ли е? „И с Неговите болки – казват – ние се изцерихме.“

Вие сте ученици на тази Всемирна Бяла Школа, затова ще имате трезви, философски мисли. Ще бъдете безпощадни към Истината и по отношение на себе си, и към другите. Аз някога ще ви държа една беседа, ще ви изтъкна, че най-големите врагове на себе си – това сте самите вие. Вие дадете едно обещание и после казвате: „Много обещах, десет хиляди лева ще дам.“ И почнеш да хитруваш, да си служиш с бели лъжи, за да се оправдаеш. Казваш: „Аз съм честен човек.“ После се усъмниш и правиш известни изменения. Щом се усъмниш, ще се опорочиш. И тогава казваш: „Аз съм грешен човек, оглупял съм.“ Не, казвам, ти си благородна душа. „А, благородна душа.“ Най-после, казвам, Господ ще те направи честен човек. „А, отгоре и честен човек!“ Ти не вярваш в себе си, в Бога не вярваш и изпадаш в противоположности. Бъдете изпълнителни! Преди да дадете обещание, мислете, но дадете ли едно обещание, една дума, дръжте на тази дума, изпълнете я и ще видите какво благословение ще дойде. После, вярвайте във вашата интелигентност, вярвайте в благородството на вашата душа, във вашето добро, понеже туй добро, туй благородство и тази интелигентност не са ваши – те са Божествени. Следователно, ако вярваме в туй добро у нас, ние вярваме в Бога, във великото, благородното, което движи света. Като ученици вие само по този начин може да изпълните тази задача. Да кажем, че сега се даде някаква заповед от Бялото Братство или от Господа – колко от вас ще изпълните заповедта? Знаете ли, че вие ще се намерите в едно голямо противоречие? В 905 година в Англия по време на Галското движение една англичанка се молила цели десет години да я благослови Господ, да й даде сили и възможност да бъде полезна на своите ближни и най-после й се явява Христос и й казва: „Туй, което ти искаш, не е определено за тебе, но от еди-кога си е определено за друга, която се е молила по-отдавна за същото. Затова стани рано сутринта и иди да й кажеш това нещо.“ Тя става рано сутринта и измъчена в душата си, отива при тази жена и й казва, че Христос я праща да й каже това и това. Втората се уплашва и казва: „Не съм готова.“ Първата казва: „Е, тогава аз ще взема делото, аз съм готова.“ И цели чудеса се започват в Англия. Следователно, ако дойде сега Христос и ви каже да започнете работа, вие ще кажете: „Е, още не сме готови“ – и ще изгубите случая. Като дойде тази заповед, вие трябва тъй, като войници, да кажете: „Мобилизация, мобилизация: пушките, раниците, патроните, една-две ризи и – хайде на бойното поле!“ Ето един пример – нищо повече.

И вие като ученици на тази Всемирна Бяла Школа, трябва да постъпвате така, а не да се занимавате с известни философски системи. Ако е за философски системи, ние имаме отлични системи, но всичко се крие в изпълнението. Аз може да имам много мъчни пиеси, но трябва свирене. По-добре е да имаш само едно хубаво парче, което да можеш да свириш, отколкото да имаш сто парчета и нищо да не можеш да свириш. По-добре малко, но хубаво, отколкото много, но развалено.

И тъй, вярвайте в думите си, вярвайте в своята доброта, вярвайте в своята интелигентност, вярвайте в благородството на душите си, вярвайте във вашето смирение! Само по този начин ще минете по-нататък, понеже сега наново ви записват. Вие свършихте вече първия курс на отделенията, сега ще ви приемат в първи клас на прогимназията на Окултната Бяла школа. Там е малко по-строго, затова няма да влезете тъй лесно, както по-рано. Макар и малко по-строго, но и там ще влезете, като ви дадем смирение, честност, доброта, крайна интелигентност, благородство на душата – това са необходимите качества, за да влезете като ученици в първи клас на тази Божествена окултна школа. Тия качества не трябва само да ги познавате в тяхната пълнота, но откъдето минете, да ги носите – да са написани и в сърцата, и в умовете, и в душите ви. И тогава ще пристъпите при новите условия, в Новата наука, да изучавате окултните, природните закони в тяхното приложение.

Мнозина от вас боледуват: някои имат ревматизъм, някои – сърцебиене, на някои очите са отслабнали и какво ли не още, но тия неща между вас не трябва да ги има. Глухи хора не трябва да има между нас, слепи не трябва да има. Между учениците, които ще постъпват в първи клас на Окултната школа, там не се позволяват никакви дефекти. Без дефекти! Казват някои: „Без дефекти не може.“ Всичко може – който вярва, всичко може, който не вярва, нищо не може. Това е закон. Вярвате ли, ще можете. И един ден аз ще направя един опит. Той ще бъде следният: ще ви пратя да съберете из София всичките хилави хора – не само неврастеници, но паралитици и болни от други болести – те ще изпълнят тогава салона, а не вие; от вас ще има само около десетина души. И на тия хора ще държа една кратка беседа, ще ги питам: вярвате ли сега? „Вярваме.“ Добре, ще бъде според вярата ви. Ти вярваш ли? „Вярвам.“ Хайде, стани и си върви, да бъде според вярата ти. Някой ще каже: „Е, възможно ли е?“ Тогава ти ще си останеш тъй. Всички, които повярват, ще оставят патериците си и ще излязат навън. Тъй ще се прояви Господ и ще проверим, че в света има един велик закон. Ще убедим всичките хора, че вън от света има нещо по-велико, отколкото всичко друго. На новите, които идват тук от шест-седем месеца, ще им поставим същата диагноза. Ще ги попитаме: ти вярваш ли? „Вярвам.“ Стани и си върви!

В живота на всеки човек трябва да стане едно преобразование – да посвети живота си на Бога, да отиде у дома си и да не греши вече. А стария живот ще го заличи. Като се върне у дома си, ще обърне един нов лист и ще каже: „Аз и домът ми ще служим вече на Бога. Нищо повече!“

Туй ще бъде Новото учение, което ние ще носим на този свят. Туй е Учението, което вие ще носите навсякъде. За това Учение се пригответе! Ако нямате тази идея в себе си, тогава ще бъдете оглашени ученици.

Сега няма какво да се обезсърчавате. Разбирате ли? Без обезсърчение! За всички има възможности, а не само за вас. И за вас, и за всички ваши приятели има всички възможности.

Тайна молитва