Разлика между версии на „Физическият и духовният човек“

Текуща версия към 19:19, 13 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

Физическият и духовният човек

Лекция от Учителя, държана на 22 септември, 1924 г.

Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? (Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.

Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това. А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота. А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.

Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон. (Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече. (Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не. Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония. Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана това, което не е.

Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно. Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?

Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна чистота и честност. Ще живеете без никаква лъжа, в абсолютна истина. Това е първото, което трябва да научите. Абсолютната честност е абсолютно необходима.

Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1). Сега ще ви приведа един символ. Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката. Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.

Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата. Във Варна съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки. А неопитните рибки отиват към въдицата.

(Как да приложим послушанието). - Вие как схващате послушанието? (Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме). - Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви. Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.

Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си. Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу. Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.

Често хората - мъже и жени - грешат. Те се боят да проявят Божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?“ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние. Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого. Ще ви покажа каква пакост може да направите. Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите, виждате на пътя ученик, върви и си учи предмета. Вие привидно създавате положение, че сте изгубили пътя и питате: „Моля, за къде води този път?“ Той ви погледне, вие се ухилите, отвлечете вниманието му. Това е вече игра. След като го отмините, вие вече сте внесли един образ у него. Той учи и погледне настрани, не може да учи. Значи вие му взехте ябълката. Защо трябва да му се усмихвате предизвикателно? Какъв е мотивът, главният мотив? - Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако у вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре, дълбоко, гласът ще ви каже: „Вие не направихте добре.“

Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален. Счупеният крак има нужда от вас. Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак.

Първото положение - ще го турите в каруцата, ще му помогнете.

Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не!“ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.

В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка!“ Взема я. И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията. И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва. Открадната е. Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.

Има един закон в света: да намери човек това, което е определено за него. Бог в своята Мъдрост е определил кое е за вас. Трябва някой път да намерите време да изучавате пророците, за да видите в какви изобличителни неща поставят и мъже, и жени.

Човек трябва да има идеална любов, а към Бога да бъде съвършен!

Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2). Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината. После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.

Представете си следующата опитност. Някъде гледате цветя. Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат. Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се!“ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.

Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви. Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога. Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне. Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви. Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.

Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното. Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа. Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична. Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная. Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае. Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“

Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После идва друга. И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.

Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива. На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини. Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.

Красив е Духовният свят, красив и велик. Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това!“ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си?“ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад!“ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене?“ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш!“ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре!“ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. (Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден!)

Тръгвам тази сутрин от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма. Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, слънцето изгря в шест часа и точно в шест ще залезе.

Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога. И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите. Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила. Един губи, друг намира. Ние мислим, че това е загуба. Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.

Човек трябва да има търпение, да чака. Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват. Човек трябва само да вижда Божиите пътища.

Те са великолепни, не остават рани. Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво. Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно. С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания. Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.

(13 часа) Стига толкова.

На земята вие не можете да знаете кой ви обича. За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича. Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е.

Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича? Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича? Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов? Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент. Това, което ти чувствуваш в един момент, всичките създания като едно цяло, то е любов. А частично като ги чувствуваш, това не е любов, то е проява. Когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е любовта. А това, което чувствуваш частично само, то не е любов, то е само проява.

Представете си такъв един свят, дето водата тече през кюнци. Имате много малки канелки, завъртите някоя, наточите си и пак я затворите. А който не знае, че трябва да се отвори на известни места, ще направи дупка, водата ще изтича навънка и няма да може да я затвори. Това са неразумните актове на хората. Всякога в Божествения свят може да завъртиш една канелка и водата ще тече. Няма да правиш дупки в кюнците. Пък и вие все дупки правите сега.

Искате да имате някое преживяване. Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, да го прави и тя. Този прегръщала, онзи прегръщала и най-после, за нейно учудване намира един кавалер с маска. И се зарадвала, че намерила такъв красив и внимателен човек Но случайно маската паднала, тя видяла един негър и хукнала да бяга. Искате да имате преживявания - ше намерите някой негър под маска; и като се върнете, ще сте неразположени духом, ще се измъчвате. Хората все искат да имат известни преживявания. Това е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло. Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.

Съветвам ви да пиете само хубава вода. (Учителят държи пръста си заканително. ) Прясна, изворна вода.

Вечерно време на маскарад няма да ходите! Чуждите неща няма да пипате!

Послушание, това значи човек да бъде доволен от малкото, от това, което има.

Човешката лудория край няма. През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата. Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил. Лудориите на човека са безкрайни. Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си. Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.

Това, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и това, което внася живот, то е еднакво силно и у бедния, и у богатия. Богатият се радва и сиромахът се радва. И единият дава, и другият дава, когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все се свива и казва: „Няма да ми стигнат парите.“

Затова вие всеки ден ще бъдете доволни от деня. И като се разширите повече, и Господ ще даде повече. Вие ще дадете повече и Господ ще даде повече!

(Заедно с Учителя направихме Живата пентаграма, като започнахме с Правдата и т. н. и накрая с кръга: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа.“)

Лекция от Учителя, държана на 22 септември, 1924 г.