Разлика между версии на „Упътвания. Образи“

Текуща версия към 19:43, 5 март 2011

Младежки окултен клас

1923

1924

Разумният живот (Четири книжки) - MOK - 3

10. Упътвания. Образи

Десета лекция от Учителя, 23 декември 1923 г., София

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Размишление

Прочете се резюме от работите върху темата: „Ползата от богатството и сиромашията“.

Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Разлика между нравствения и духовния човек“.

За следния път – тема №13: „Произход на нравствеността“.

Как мислите, нравственият човек може ли да бъде духовен? (– Може). Духовният човек може ли да бъде нравствен? (– Може). Кого поставяте по-горе? (– Духовния.)

Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото. Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу. Силно опнете ръката си! Ръката – малко надолу вляво, нагоре, надясно. Движение в кръг няколко пъти. Дясната ръка – настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.

Седнете на местата си и започнете: дясната ръка – надясно, отпред пред гърдите, вляво. После – пак вдясно, подгъната при лакътя във вид на кръг. Ръката минава пред лицето: вляво, напред и в полукръг се извива надясно. Най-после турете ръцете си върху масата.

Изправете телата си! Лявата ръка – напред, после – наляво, надясно. Лявата ръка – надясно, а дясната – наляво, хубаво опнати. Ръцете – настрани, после – пак прекръстосани – дясната отгоре. Това ще направите няколко пъти: веднъж – дясната отгоре, веднъж – лявата отгоре.

Пръстите на двете ръце се срещат и се допират пред лицето хоризонтално, с дланите надолу. Движение на ръцете нагоре, напред, надолу – кръгообразно, все пред лицето.

Сега ще упражните и дишането при движенията. Когато ръцете минават пред гърдите с допрени пръсти нагоре, после – напред в кръг, вие ще вдишвате. Надолу и пред гърдите – ще издишвате.

Ръцете се разтварят настрани, после пак се събират пред лицето с допрени пръсти и с дланите надолу. Тъй се движат ръцете надолу-нагоре няколко пъти.

Тази вечер ще говоря върху упътвания и образи. Да допуснем, че имате една единица. Какво се подразбира в математиката под думата единица? Вие, математиците, какво подразбирате под думата единица, каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата две? (– Две е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взема като единица мярка. Тази единица дели ли се? – Дели се. На колко? (– На десет и на сто равни части. ) Всяка част от тях се дели на още десет части. Значи един метър има сто сантиметра, хиляда милиметра. Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си, числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или, другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно, две, три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме например едно житно и едно пясъчно зрънца. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава от вътре на вън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото, на следната жетва ще се увеличи още повече и т. н. И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце – чрез подбор, разбира се. Само разумният човек може да направи това. Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.

Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно. Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано. Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може, или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че златото не се образува в Природата тъй, както съвременните учени твърдят; те казват, че златото в Земята расте, развива се и се размножава тъй, както и ябълковото семе, и затова зърната на благородните метали те наричат плодове. Но това е тяхна особена терминология.

И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. Знаете ли в какво седи ясната представа? Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на Земята, които могат да се разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си, и ще кажат: „Този човек говори невъзможни работи.“ Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум, можете ли въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието на когото седи само мисълта за ядене – нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата. С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание? – С науката. Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея. И тази идея сама по себе си е жива. Проследете това нещо в себе си. Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом, и представете си например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: „Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно?“ Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици. Например някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети – друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо, тя е обект на неговия ум. Оттук и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.

Ще поясня мисълта си: да вземем например гневът. Всеки гняв без обект е вреден за човека. Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите, без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен, или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиер „Скъперникът“: обира го някой, той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: „Кой те обра?“ – „Целият свят ме обра!“ Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирима или повече. Ако има някой, който ти е причинил вреда, това е само един, не са двама. Законът е такъв: двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини. От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.

Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло. Например вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е Реалност. Аз определих тази сутрин в беседата си що е Реалност: това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е Реалност. Реалността всякога присъства в своите части; не присъства ли в своите части, тя не е Реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици, в себе си. Метърът например е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на Природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетмилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото Земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т. е. да направят нови изчисления. Значи метърът е една условна мярка в света, но в Природата съществуват други мерки, други основни единици. Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици. Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на Живота.

Следователно всеки за себе си има известни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим. Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате. Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: „Защо не си разположен, какво има?“ Вие казвате: „Излез навън, не съм разположен, разбери това!“ –“Защо?“ – „То не е твоя работа.“ И после казвате: „Той е причина – дойде днес при мен и ме разтревожи повече.“ Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: „Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек.“ Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Вземате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? – Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място. То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.

Ще ме попитате на какво се дължи неразположението в човека. Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога, или аз считам неразположението за резултат на една психическа противоположност. Неразположението, скръбта, недоволството произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки. Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. Да допуснем, че величината А е умът, а величината В – сърцето. Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум, да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д; как ще изменят сега посоката си, как ще примирите вашия ум и вашето сърце (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътят ТД. Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начин ограничихте злото. В този кръг се води война.

Да дойдем до реалното. Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие; как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна, умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите; от друга страна, майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не. Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира за претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: „Не, тук ще си седиш, там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе.“ Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега: баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем. ) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: „Как, мене сам ли ще оставите?“ Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега? Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви? (– Майката да остане при бащата.)

Друго положение: допуснете, че вие сте един момък или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство. Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силни натури, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да поддържа къщата, но майката като замине, бащата не може да поддържа къщата – на бащата остава да намери друга майка. Майка и баща, това са условни величини.

Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас:да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят. Низшият ум в човека изисква това, когато Духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия Духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е Духът – мъж или жена, майка или баща? (– Майка.) Значи между Духа и плътта има борба. Духът казва на плътта: „Без мене ти не можеш да отидеш в странство. Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.“

Та вие трябва да пазите в ума си основната идея. Коя основна идея? (– Да слушаме Духа, майка си. ) Основната идея, с която се започва Животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората. Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения – за всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално, Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази първична същина, на Бога. Тази първична същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея, дръжте се за нея! Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.

Някой път вие сте унили духом; защо? – Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво – вие го изкорените навън, аз посадя второ – вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: „Хубаво ли е това?“, той казва: „Това е лошо.“ Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (–1). А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс – аз означавам тия неща с плюс единица (+1). Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел й съответства.

Някои от вас често ми казват: „Обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя?“ Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път; не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо, трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви как лекувате вашият гняв? Вие не го лекувате, вие казвате: „Чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там.“ Кой отваря капака? – Грехът. Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: „Аз никога няма да простя на този човек.“ Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо – това аз наричам лекуване на гнева.

На какво се дължи гневът? Гневът е плод на едно непостигнато желание. Аз наричам гнева деца недоносчета, родени на пет-шест месеца. Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне. Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост. Между една малка скръб А и друга В има скрито едно течение С. Ще намерите туй вътрешно течение на Радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта – в Радост.

Сега вие ще ме попитате възможно ли е това. Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил десет хиляди лева, които туряте в сандъка си; той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват, какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх, после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кой е.“ Приятелят ви казва: „Аз ги откраднах!“ – „А, ти си играеш с мене!“ – „Не, аз ги откраднах.“ – „Ами как?“ – „Откраднах парите ти и ги раздадох.“ Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите десет хиляди лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел, как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е –1, ако не ги измените, тя е +1. Значи щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите – вие сте изгубили доверие в него. Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини ме, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо десет хиляди лева, дванадесет хиляди. Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас? Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.

Тайна молитва

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.