Разлика между версии на „Аз съм“

Текуща версия към 19:23, 26 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1930 г.

Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)

8. Аз съм

23. Беседа от Учителя, държана на 2 февруари, 1930 год. София. – Изгрев.

Той им каза: „Аз съм, не бойте се.“ *)

Всички хора говорят за смисъла на живота, но кой може да го разбере? Само здравият човек разбира смисъла на живота, болният не го разбира. Когато здравият стане философ, той поддържа философията на оптимизма. Когато болният стане философ, той поддържа философията на песимизма. Оптимизмът и песимизмът са две състояния на човешкия дух, толкова неизбежни, колкото са неизбежни светлата и тъмна страна на земята – денят и нощта. Причината за двете лица на земята се дължи на факта, че тя се движи около оста си, вследствие на което ту едната, ту другата й страна се осветява от слънцето. Осветената страна на земята наричаме оптимизъм, а тъмната – песимизъм. Както земята се върти около оста си и около слънцето, така и човек се върти около стремежите на своята душа. Обаче, какви са стремежите на неговата душа, и той не знае. Всеки се стреми към нещо, но какво е това нещо конкретно, и той не знае. В каквато посока да се прояви известен стремеж, той все има смисъл. Стремежите на хората са добри, но методите, с които си служат за реализирането им, не са разумни. Красотата, разумността представят идеал за човека, но ако не знае как и къде да ги приложи, те създават ред нещастия. Колкото по-разумен е човек, толкова по-големи страдания има. Защо? Защото отговорността, която носи, е по-голяма. От разумния се иска повече, отколкото от глупавия. Страданията на човека се определят от степента на неговото развитие. Някои казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота.

Запитали веднъж Паганини, може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – Ами на две струни можеш ли да свириш. Той свирил на две струни. – На една можеш ли да свириш? Той свирил и на една струна. – Без струни можеш ли да свириш? Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Следователно, когато някой пита, може ли без страдания в живота, казвам: Може и без страдания, но няма да излезеш на сцената. Който не е искал да страда, той не е трябвало да се явява на земята. Щом си дошъл на земята, ще страдаш, т.е. ще свириш, някога на четири, някога на три, някога на две, а някога на една струна. На колкото струни свириш, правилно ще свириш, да дадеш израз на това, което изпълняваш. Всеки човек трябва да живее така, да даде правилен израз на своите идеи.

Днес всички учени се стремят да обяснят как е станало създаването на света, защо съществуват радостите и страданията, но техните теории са подобни на фотографските апарати, с които фотографите си служат. Колкото сполучлива да е фотографията, все има някакви дефекти. Като гледате лицето на някой човек, колкото красиво да е, все има някакъв дефект: в очите, на носа, на устата, на брадата и т. н. По външните черти на човека съдите за неговия духовен живот. Колкото да не се обръща внимание на външния, на видимия свят, той е необходим като форма, чрез която духовният, истинският живот се проявява. Какъвто е човек по тяло, такъв е и по дух; какъвто е по дух, такъв е и по тяло. Някои мислят, че човек може да бъде болен, хилав и пак да бъде гениален. Това е невъзможно. Гениалният човек има особен строеж на тялото. Той е над болестите. Ако трябва да боледува, той лесно се справя с болестта. Обикновеният човек боледува и сам мъчно се справя с болестите. Видите ли, че някой се е прегърбил, навел глава към земята, ще знаете, че той не е силен човек.

Като не могат да разрешат задачите на живота, мнозина казват като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Те намират, че животът няма смисъл. Кога животът няма смисъл? Кога Соломон каза, че всичко е суета? Когато се отклони от правия път на живота, човек намира, че животът няма смисъл. Соломон пък каза, че всичко в живота е суета, след като яде и пи, след като взе при себе си 300 жени и 900 наложници. Заключението, че всичко е суета, представя мъжка философия. За да дойдете до философията на жените, вие трябва да застанете точно на обратната страна, дето е истинският живот. А там, дето е животът, не може да има суета. Може ли да има суета в живота, в науката, в религията? Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешението им, науката е изпълнила своята задача.

Какви са задачите на съвременната наука? Тя има задача да изчисли колко милиона години са се изминали, докато са се създали небесните тела. Какви са били намеренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и как е бил създаден човекът, когото днес виждаме да философства върху великия въпрос, има ли животът смисъл или няма. Това са велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа. За да разреши тия въпроси, човек трябва да разполага с голям ум. Ако със своя малък, слаб ум се заеме да ги разрешава, той ще се уплаши, както се плаши човек, който се намира на мост, под дълбока пропаст. Който се страхува, да не минава. Който не се страхува, той може свободно да мине на отвъдния бряг.

Всички хора, които са дошли на земята, неизбежно трябва да минат през един страшен мост. Този мост, именно, представя връзка между два свята, т. е. между материалния и идейния, или Божествения свят. Той е тънък като паяжина. Който минава през него, трябва да пази равновесие. Всеки сам ще мине през този мост, без никаква подкрепа. Може ли да го минете, ще влезете в онзи свят. Не можете ли, ще останете за далечното бъдеще. Задачата на всеки човек е да придобие нужното равновесие, да мине свободно през страшния мост.

Какво трябва да прави човек, за да придобие това равновесие? Той трябва да се упражнява, както правят акробатите. Добре е всеки човек да има в двора си въже, дълго около 4 – 5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява, да ходи по него. Когато жената е недоволна нещо, нека мине по това въже, от единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството й ще изчезне. И мъжът, и децата, и учителите, и учениците, и писателите, и музикантите трябва да правят същото упражнение. По този начин работите им ще се нареждат добре. Това упражнение представя добър метод при самовъзпитанието на човека. Първоначално въжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се повдига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човек да върви по въже на 30 метра височина, той е достигнал вече много нещо. Той може да се радва на известен прогрес в живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пътя ви, като това въже, с цел да развие във вас нещо мощно. Засега човек е развил своето физическо тяло, но не и духовното. За да се развие духовното, т. е. Божественото начало в човека, невидимият свят му създава ред изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало в човека, той е изложен на изпитания, които внасят в него страх и ужас. Той се страхува от самотията в живота и се чуди как ще прекара на земята сам, изоставен от своите близки. Колкото да е велик, човек изпитва известен страх от самотията, но свързан ли е с Бога, той по-лесно се справя с нея. Затова, именно, е казано, че човек не трябва да се отделя от Извора, от който за пръв път е пил вода, както и от дървото, от което е ял първия плод. Съвременните хора са далеч от Истината, от която някога са излезли. Те мислят, не могат да живеят само с истина. Значи че ще излезе, че без лъжа не може. Какво става с човек, който лъже? Той изгубва доверието на окръжаващите, които го изолират от средата си.

И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползва от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: Не бой се, върви напред! Ти не си сам в живота. Чуе ли този глас, човек веднага утихва. След малко той вижда, че каквото му е казал тихият глас, това става. Чуе ли този глас в себе си, човек може да разреши и най-трудните си задачи. Този глас е в сила да освободи човека от ръцете на смъртта.

Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от обятията на смъртта. Нито една човешка философия досега не е могла да освободи един народ от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека. Божествената философия. Една вяра, една любов, една истина могат да повдигнат човека. Те са вяра в Единния Бог, любов към Бога и приложение на Божията истина в живота. Било е време, когато човек е вярвал в себе си. Това е било в инволюционния период. Сега, обаче, във фазата на еволюцията, човек трябва да вярва във висшето начало в себе си, т.е. в Бога в себе си. Човек е дошъл до фазата на обединяването, когато човек за човека трябва да бъде брат. При това положение само той ще разбере копнежите на своята душа, както и тия на ближните си. За да постигне своите копнежи, човек се нуждае от малка светлина, както детето, което прохожда, се нуждае от малка подкрепа. Дълго време детето пада и става, лази, докато един ден се изправи на двата си крака. В морално отношение много хора приличат на децата, които прохождат. Те падат, стават, докато един ден се изправят на двата си крака. Човек минава от животинското в човешкото царство. Едва сега е започнал да придобива човешки образ.

Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие Божие. Кой е този човек? Той е първият човек, който остана на небето, като идеал на сегашния човек. След него Бог създаде друг човек, от пръст, в когото вдъхна дихание и той стана жива душа. Защо първият човек, създаден по образ и подобие Божие, не остана да живее на земята? Защото земята беше още неустроена, нямаше условия за него. Съвременният човек трябва да стане разумен, да се свърже с Бога, да чуе Неговия тих глас. Той ще чуе този мек глас, когато всички гласове, вън и вътре в него, престанат да му говорят. В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихият глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза от неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот.

„Аз съм, не бойте се.“ С тия думи Христос се обърна към учениците си, да ги успокои. Те се бояха да не се обърне лодката и да потънат в морето. Във времето на Христа условията за живот бяха тежки. Тогава господстваше римската империя. Тя се управляваше с железен камшик, със силата и властта на Марс. Задачата на християнството в това време беше да разтопи железния камшик, да го смекчи. Сегашните християни живеят при други условия. Днес действат съвършено други сили в света в сравнение с тия във времето на Христа. Днес се прилага и желязото, и глината, и ред други материали. Наближило е време човечеството да излезе от влиянието на тия сили и да влезе в областта на златото, т.е. в областта на слънцето. Когато влезе в областта на животворящото слънце, човек ще придобие нови знания. За да дойде до тия знания, човек трябва да се домогне до вътрешната наука на живота. Според тази наука, всяка форма е построена по известни математически числа, които са строго определени преди дохождането му на земята. Тия мерки се определят от силите, които действат в човешкия дух. Апостол Павел казва, че всички удове на човека, по форма и размери, са предвидени още докато е бил в утробата на майка си. И, ако в периода на бременността на майката детето се е развивало правилно, то ще се роди според предвидените мерки и ще може да живее и да се развива добре. Обаче, съвременните хора са далеч от онзи истински образ, по който били първоначално създадени, вследствие на което те го носят като идеал в душата си. Всеки се стреми към красиво тяло, благородно сърце, светъл ум, възвишена душа и мощен дух.

Мнозина се запитват, с какво трябва да се занимават, какви науки да изучават. Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да вади правилни заключения. Например, ако изучава ботаника, човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятните условия, при които са поставени, заровени в земята, те извличат потребните за тях сокове и дават красиви и благоуханни цветове, сладки и полезни плодове. Значи, растенията се ползват именно от ония условия, от които човек нищо не може да извлече. И до днес още хората не са дошли до истинското предназначение на растенията. Те са създадени преди човека, да бъдат в негова услуга. Човек е създаден най-късно, което говори за неговия висок произход. Като изучава растителното царство в природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство в своя организъм. Ако с растенията в своя организъм човек се отнася така небрежно, както се отнася с растенията в природата, той ще си създаде ред нещастия и мъчнотии. Рече ли да изсече дърветата в себе си, както изсича горите, той ще предизвика голяма анархия в живота си. Като не разбира законите, които управляват живота, човек се запитва, съществува ли Бог или не съществува. Да се задава такъв въпрос, това значи да се запитва човек има ли глава, има ли мозък, има ли мисъл в себе си. Човек не трябва да се съмнява в съществуването на Бога, както не се съмнява в съществуването на главата си, на мозъка, на своята мисъл.

Има неща, в които човек може да се съмнява, но има неща, в съществуването на които по никой начин човек не трябва и не може да се съмнява. Например, човек може да се съмнява в човешката любов, но в Божията – никога. Ако човешката любов се постави на изпит, тя едва ще издържи, а може и да не издържи изпита. Човешката любов не е отишла много далеч. Ако постави любовта си за основа на своя живот, човек нищо не би могъл да съгради на нея. Слаба е още човешката любов. Колкото да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в Бога, да Го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си, мисли, че Бог го е изоставил и не благоволява към него. И сиромахът в сиромашията си търси Бога и се моли да му даде богатство, за да направи църква, училище, благотворителни заведения. Като дотегне с молитвите си, най-после Бог заповядва да му дадат възможност да забогатее. Щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да живее за себе си.

Един светия живял в продължение на 20 години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той виждал един каменар, беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва прехранвал семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошнички, каменарят го поканвал при себе си, заедно да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молил на Бога да подобри материалното му положение, да не се измъчва. Бог казал на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията не могъл да си представи как е възможно толкова добър човек да се развали и все още настоявал в молитвите си да му се облекчи положението. Най-после Бог решил да изпълни молбата му. Той открил на светията къде има заровено голямо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разрови земята, да види къде е скрито богатството. Каменарят направил всичко, каквото светията му казал и наистина намерил голямо богатство. Той взел парите и веднага започнал да си строи голяма къща, която мебелирал добре. След това купил скъпи, разкошни дрехи на себе си и на семейството си. Едновременно с това той се снабдил с хубав файтон и тръгнал из града да се разхожда. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден, знатен господин, със сила и влияние между хората, заради което бил избран за министър-председател в своята държава. Светията продължавал да минава край старото място на каменаря, но вече не го виждал. Каменарят отдавна напуснал чукането на камъните. Няколко години след това, светията срещнал каменаря в града, спрял го, да се разговори с него, но каменарят, скъпо облечен, погледнал надменно и отвисоко на светията, като му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и се дълбоко замислил, но понеже имал знания, той си обяснил всичко това с променливото човешко сърце.

И тъй, каменарят, за когото светията се молил на Бога да подобри материалното му положение, станал наистина богат, но погубил душата си. Понеже светията не съзнал погрешката си, Бог изпратил при него един ангел, да му даде добър урок. Ангелът се приближил при светията и започнал да го бие, след което му казал: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Като разбрал каква голяма грешка направил, светията отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, да спаси душата на каменаря. И този път молитвата му била приета. Срещу каменаря, като министър-председател, започнали ред интриги и преследвания, в резултат на което той изгубил положението си и се върнал към първия си занаят. Доволен от себе си, че изправил погрешката, светията се върнал в гората, дето се занимавал с правене на кошнички. И всеки път, когато отивал в града да ги продава, той се спирал в дома на каменаря, който го приемал сърдечно, угощавал го добре и го изпращал в града. Като се разговаряли, каменарят му казал: Помоли се пак на Бога, да върне богатството ми. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.

Следователно, искаш ли да помогнеш на един човек, ти трябва да вземеш участие в неговата работа. Ако двама души не работят заедно една и съща работа, те не могат да си помагат. Учителят помага на учениците си, защото взима участие в тяхната работа. Майката помага на децата си, защото взима участие в тяхната работа. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот – върху вярата, а Божественият – върху любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата – на духовния, а любовта – на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. От това, което ученият е писал, ние съдим за неговата ученост.

Сега, като изучавате човека, неговото устройство и неговата форма, вие дохождате до заключението, че тази форма е определена от Божествения свят, вследствие на което се стремите към този свят, да изучите законите, по които той работи. Съвременният човек е нарушил законите на Божествения свят, поради което е създал ред дефекти в своя физически и психически живот. Днес човек търси начини да изправи своите дефекти, да възстанови целостта и здравината на своята форма, да се върне към онова положение, в което някога се е намирал. Колко има да работи върху себе си, човек ще познае само когато отиде в невидимия свят, между възвишените и напреднали същества. Само там той ще може да сравни какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на земята, отново да започне учението си. Бог е вложил в човека много дарби и способности, за развитието на които се иска време, усилия и работа.

Съвременните хора търсят щастието си вън от себе си. Те не подозират, че крият в себе си всички условия и възможности да бъдат щастливи. Онзи, Който обича човека, Той е вложил в него всички възможности да го направи щастлив. Кое семе досега не е израсло? Само онова семе не може да израсте, което не е било посято. Посади ли се веднъж в земята, семето непременно ще израсте. Колкото да е студена и жестока, земята разкрива богатствата си за семето и го възраства. Разумна е земята. Тя знае кога и как да раздава своите богатства и благословения на различните семена. Следователно, иска ли да расте и да се развива, човек трябва също така да се ползва от благоволението на разумните същества, както и на Бога.

Съвременните хора говорят за Бога, но какво е всъщност Бог и те не знаят. Те имат смътна представа за Бога. Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си Го представя като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели. Ние не говорим за онзи живот, в който срещаме противоречия и мъчнотии. Противоречията и мъчнотиите са резултат на отклоненията на човека от правия път на живота. Като говорим за реката, ние нямаме предвид нейното отбиване от правия път. Като се отбие от пътя си, тя събира ред нечистотии, вследствие на което се каля и размътва. Ние говорим за чистия и кристален извор, от който изтича Божественият живот. Кой човек, при изпитанията, в които се е намирал, не се е съблазнил в Бога, а с това отклонил от правия път? Кой цар, след като е бил детрониран, не се е съблазнил в Бога, а с това заедно нарушил чистотата на своя живот? Кой човек, отначало до края на живота си, е останал верен на Бога? Велико и славно нещо е да остане човек верен на своя Създател през всички времена и условия. Този човек може да се нарече истински човек, достоен за всичко, което Бог е създал. Той може да се ползва от благата на живота. Не е ли дошъл до това положение, каквото да му се даде, той всякога ще бъде недоволен. И земята да му дадат да управлява, той все недоволен ще остане. Съвременният човек не е готов още за големи блага. Дадат ли му още днес някакво голямо благо, той ще се намери в положението на онзи турски монах, който спечелил на лотария един голям параход. Когато го завели да види парахода, който му се паднал на лотария, той полудял от радост. Ако и на вас дадат да управлявате земята, най-големият параход в света, вие ще полудеете. Защо? Не сте готови още за такова голямо благо. Съвременният човек не е готов още да управлява даже своя малък мозък. Ако мозъка си не може да управлява, колко по-мъчно може да управлява земята, която е вън от него. Много богатства са вложени в човека, а той се счита беден и нещастен. Много дарби и способности са вложени в човека, а той счита себе си за бездарник и човек без таланти. Защо? Защото е заровил талантите си и трябва да работи върху себе си, да ги разрови и развие. В пътя на развитието си той ще се натъкне на своите дарби и ще ги използва. Разумна и съзнателна работа се иска от човека. Работата е резултат на човешкия дух. Когато духът работи, човек има успех във всички свои предприятия.

Христос казва: „Аз съм, не бойте се.“ Всеки човек се страхува от нещо и се нуждае да дойде някой да го успокои. Не само отделният човек, но цялото човечество ще мине през големи вътрешни и външни изпитания и мъчнотии. Какво по-голямо изпитание може да съществува от смъртта? Дойде ли смъртта пред човека, тя го туря на легло, скръства ръцете му и го занася на онзи свят. Ако е изпълнил волята Божия, ще го занесе на онзи свят с колесница, като пророк Илия. Ако не е изпълнил волята Божия, ще го хване с куки и ще го хвърли в бездната. Дали е вярно това или не, то е друг въпрос. Важно е, че смъртта е страшна. И Христос, като се намери в големи затруднения, каза: „Скръбна е душата ми до смърт. Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Не е лесно да се намери човек на поругание, изоставен от Бога, от всички добри и разумни същества. Голямо геройство се иска от човека, за да издържи на това положение. Величието на Христа се заключава в Неговото търпение и издръжливост. Силен човек е бил Христос. След като цяла нощ римските войници са се поругавали с Него, на сутринта Той е трябвало сам да носи кръста си. Христос носи кръста си до едно място и после го хвърли настрана като каза: Не искам повече да нося този кръст. Мнозина счетоха това за слабост от страна на Христа. Не, други бяха съображенията на Христа, за да захвърли кръста. Шест хиляди войници се подиграваха с Христа и Го биха, но който се беше осмелил един път да дигне ръка върху Него, повече не можа да повтори. При първия удар още ръката му отмаляваше и не можеше повторно да се дигне нагоре. Не е достатъчно човек да носи своя кръст, но той трябва да го уплаши. С други думи казано: Не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга. Днес повечето хора бягат от страданията си, а не страданията от тях.

Един познат разправяше своята опитност, как се справил със страданието. Няколко месеца наред той страдал от силно стомашно разстройство, вследствие на което не могъл по цели нощи да спи. Особено се измъчвал от един страшен кошмар. Всяка вечер, преди заспиване, се явявал един висок, строен човек, с остър нож в ръка, който се опитвал да го мушне в гърдите, да го убие. Какво ставало и той не знаел, но винаги се спасявал. Някой дохождал отвън и незабелязано от самия него, го избавял от въоръжения човек. Това се продължавало всяка вечер, докато траела болестта. Една вечер, силно обезпокоен, болният се хвърлил срещу нападателя си и започнал да се бори с него. След усилена борба той се принудил да отстъпи, но доволен поне, че не се оставил да го мушне. Това траело цяла седмица, докато най-после болният успял да се справи със своя противник и го победил. От този момент противникът му престанал да се явява, а заедно с това и болестта му изчезнала.

Следователно, докато страданията имат надмощие над човека, докато го мачкат, той всякога ще бъде слаб и немощен. Престанат ли да го газят, стане ли им той господар, всякаква болест и нещастие ще го напуснат. Силата на човешкия дух седи в изкуството на човека да се справя със страданията и мъчнотиите си. Ударите, страданията, мъчнотиите неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае как да се справя с тях. На всеки човек е определено да мине през пътя на Божественото възпитание, докато се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности в живота. Не е въпрос човек да отрича едно верую, а да поддържа друго. В душата на всеки човек е написано истинското верую, което той трябва да поддържа и към което трябва да се стреми.

Човек е дошъл на земята да проповядва истината, да проповядва онова верую, което е написано в душата му, а не свое някакво верую, придобито отвън. Кой каквото проповядва, в края на краищата той иска да бъде богат, силен, учен, всички да го почитат и уважават. Тази е причината, поради която всеки човек, всеки народ иска да има парче земя като собствено владение. Днес на човека се дава малко земя, но ще дойде ден, когато може да му се даде голяма земя, цяла планета, която той ще управлява и обработва както иска и разбира. За да му се даде това, той трябва да бъде готов, да е развил своето духовно тяло, своите възвишени дарби и способности. Понеже всеки човек ще управлява специална земя и планета, всички хора ще се посещават едни-други, ще си правят разходки. Като обикалят планетите, като жилища на своите ближни, най-после те ще дойдат и до жилището на Бога. В буквален смисъл на думите, Бог няма жилище, но по дух Той има най-красивото жилище в света. Като живее, човек трябва да намери това жилище. Къде ще Го намери? Вътре в себе си и вън от себе си. Защо? Защото Бог живее вън от съществата, но и вътре в тях. Изкуство е човек да намери жилището на Бога вън от себе си и вътре в себе си.

Да търси човек Бога вън и вътре в себе си, това значи да се е домогнал до идейния живот, който го освобождава от смъртта, от противоречието, от злото в света. Стреми ли се към идейния живот, човек трябва да влиза в положението на ония свои братя и сестри, паднали в калта и да им помага. Наистина, Бог помага на всички бедни, страдащи, унижени и оскърбени, но Той изпраща помощта си чрез хората. Следователно, всеки човек трябва да се стреми да бъде носител на великите, Божествени мисли и чувства. Всички родители, учители, свещеници, управници трябва да бъдат служители на Бога, да изпълняват волята Му. По този начин те могат да помагат на ближните си, както на себе си.

И тъй, иска ли да изпълни своето предназначение, човек трябва да се стреми към възстановяване на своята първична форма, каквато някога е имал. Придобие ли тази форма, той коренно се изменя. Ако всяка сутрин, след ставане от сън, човек си представяше идеалния образ на човека, той не би бил такъв, какъвто го виждаме днес. В това отношение старите гърци са били по-напреднали от съвременните културни хора. Когато жената била бременна, те я поставяли в обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото в себе си, човек трябва да гледа красиви неща. Какво ще оставят съвременните културни хора на бъдещето поколение? Каква представа имат сегашните хора за идеалния човек? Идеален човек е този, който нито веднъж в живота си не е излъгал, нито веднъж в живота си не е отправил крив поглед или лошо чувство към кого да е. Истински човек е онзи, който нито веднъж в живота си не се е разколебал вътрешно или усъмнил в своя велик идеал. Външно човек може да минава през големи промени – да скърби и да се радва; важно е вътрешно да не се изменя, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. Що се отнася до външните промени, които човек претърпява, невидимият свят не обръща никакво внимание. Колко е страдал и се радвал, колко е пял и скачал, и на това не се обръща внимание. Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен живот, от любовта, която има в душата си. Степента на любовта в човека определя неговите приятелски отношения към хората. Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там дето, Бог присъства.

Христос казва: „Не бойте се, аз съм.“ На друго място Той казва: „Идете в света и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Въпреки това, има религиозни хора, които мислят, че Христос и до днес още седи отдясно на Бога. Не, Христос никога не е напущал света. Той непрестанно работи между хората. Един индус разказва своите опитности, че много пъти, когато се намирал в големи опасности, Христос го спасявал. Той усещал, че някой го носи на гърба си! Без да вижда кой го носи, той бил уверен, че това бил Христос. Благодарение на тези велики опитности той се решил да проповядва Христовото учение на западните народи. 3а да повярва в Христа, човек трябва да се намери в безизходно положение като Иова, като Иона, или като този индус, който разправя, че се намирал в една дълбока яма, между разлагащи се трупове. Ямата била затворена с капак, тъй щото, колкото да викал, никой не могъл да го чуе. Като дошъл до пълно отчаяние, той чул, че някой отваря капака на ямата, спуща въже, за което да се хване и го изважда навън. Като се видял вън от ямата, далеч от всякаква опасност, той се огледал, да види, кой го спасил толкова чудно, но никого не видял. Обаче, нямало защо да се съмнява – това бил Христос, Който няколко пъти го спасявал от явна смърт.

И тъй, мъчнотиите и страданията в живота не са нищо друго, освен условия за проява на Божията сила. Само чрез страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Божието благословение се дава отвътре, а не отвън. Придобие ли това благословение, човек постепенно се изявява навън. Тогава всички негови близки започват да го обикалят, да му оказват почит и уважение. Богат е този човек, той има какво да даде на ближните си. Докато човек е беден, никой не се интересува от него. Забогатее ли, всички хора го обикалят, да получат нещо от него. Истински вярващият е богат, силен, способен човек. Докато е живял в безверие, той е бил беден, слаб, неспособен човек. Вярата придава ценни качества на човека. Тя е подобна на магическата пръчица в ръката на великия маг.

Един млад момък слугувал три години при един майстор грънчар. Един ден той намислил да се отдели от господаря си, сам да стане майстор. Господарят му дал свобода, да прави, каквото иска. Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци. Обаче, голяма била изненадата му, като видял, че грънците му се пукали. Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънците му се пукат. – Трябва да работиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънците. Той се съгласил да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарят му, че грънците не се пукат. Какво забелязал? След изваждане на гърнето от пещта, господарят му духал в него, казвал „ху“. Като научил и това изкуство, момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху“, за едно духане трябваше да слугувам при господаря си още три години.

И тъй, малко нещо е това „ху“, но човек трябва да знае как да го произнася. Едно малко духане е в състояние да предизвика голяма промяна в човешката мисъл, но човек трябва да знае как да духа. Най-малката вяра в Божественото е в състояние да предизвика голяма вътрешна промяна в човека, вследствие на което всички негови мъчнотии и страдания постепенно започват да изчезват. Достатъчно е човек да чуе гласа на Онзи, Който казва: „Аз съм, не бойте се“, и да повярва в Него, за да се освободи от всички нещастия и страдания. И адът отстъпва пред този глас, но само за онези, които вярват в него. Вярата не е механически процес, но съзнателен, органически процес. Дали е вярно това, или не, не питайте. Вземете тази семка и я посадете в земята. Приложете вярата в живота си и бъдете готови всеки момент да изпълните добрите желания, които се пораждат в сърцето ви. Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете към реализирането му. Ако това желание е дошло вечер в ума ви, веднага станете и го изпълнете. Ама щели сте да прекъснете съня си или да спите малко, това да не ви смущава. Човек не се нуждае от много сън. Според някои физиолози човек се нуждае от седем-осем часа сън, но според окултистите, човек може да се задоволи с пет часа сън. Светиите спят малко. Един-два часа сън са достатъчни за светията. Понякога той се задоволява с малко сън, не повече от половин час.

Като не разбират живота, хората се отегчават от него и пожелават по-скоро да заминат за другия свят. Ще бъде смешно синът да напусне работата си на нивата по обяд и да се върне у дома си. Баща му веднага ще го пита, защо се връща толкова рано. Има смисъл човек да се върне дома си, само след като е свършил работата си.

Съвременните хора трябва да изработят вътрешен морал за живота. Като живее на земята, човек трябва да се ползва от опитностите на добрите и на разумните хора. Той трябва да събере техните опитности и да напише една книга на живота, от която да се ползват и млади, и женени, и възрастни. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т. е. с целия разумен и възвишен свят. За да се ползва един народ от благодатта на Бога, за това има причини. Следователно, животът на цялото човечество, както и на неговите отделни части, може да бъде щастлив, успешен и красив в зависимост от благоволението на възвишения свят. Способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителите си. На същото основание, ако човек не се ползва с благоволението на Божествения свят, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свят му заповяда. Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Дойде ли до Божествените прояви в себе си, човек никога не може да ги изкаже с думи, пък и не трябва да ги изказва. Трябва ли да изнасяте своята свещена любов и вяра или своите свещени идеи пред хората? Ако ги изнесете пред хора, които не ви разбират, те ще се поругаят с тях. Който е готов да ви разбере, той ще извади своето чисто огледало пред вас, да могат вашите свещени идеи да се отразят и в него. Само по този начин вие ще се познаете и разберете. Вие можете да познаете своя Учител само тогава, когато се намерите в голямо затруднение, в голямо противоречие, когато никой друг не може да ви помогне. Същото се отнася и до Бога. Човек може да познае Бога само в големите противоречия на своя живот.

Като се натъкват на противоречия, съвременните хора се запитват какъв е техният смисъл в живота. Те не подозират, че в противоречията, в страданията се крият възможности и условия за познаване на Бога. Защо яйцето е скрито в черупка? За да не се разлее съдържанието му. В този смисъл страданието представя черупка, която обвива човека, за да не се разлее съдържанието, което е в него. Истинското съдържание в човека е Божественото, каквото трябва да се пази свещено, да не се изгуби. Когато яйцето се тури под квачката, от него излиза малко пиленце – нов живот. Значи, след всяко страдание и от човека се излюпва малко пиленце. Човек е обвит не в една, но в много черупки, от които постепенно трябва да се освобождава. Махне ли и последната, седма черупка, човек излиза вън от себе си и става нещо повече от човек. При това положение той може да каже за себе си: „ Аз съм, не бойте се.“ Наистина, докато кокошката не чукне яйцето и не каже „клок-клок“, пиленцето не излиза вън. Следователно, при страданията човек се освобождава от обвивките, с които е облечен. Тези обвивки не са нищо друго, освен ограниченията, в които се намира. Съвременният свят се нуждае от хора с нови идеи, с нови разбирания, които могат да възприемат и предават Божията Любов. Това са добрите, праведните, светите хора.

Христос казва: „ Аз съм, не бойте се.“ Като се видят в трудно положение, хората казват, че вярват в Бога, че имат любов към Него. Добре е това, но те трябва да знаят каква е степента на тяхната любов. Всяко яйце, турено под квачката, е замътено вече, но трябва да се знае, в кой ден на замътването се намира: в първия, във втория, в третия или в последния. Докато не дойде до 21-ия ден, не може да се говори за нов живот, за живот на любовта. Всеки стопанин се радва на своите пилци, излезли вече от яйцата и тръгнали след майка си. Той се радва, че вижда пиленцата, излезли на свобода, вън от ограничителните условия на яйцето. Да излезе човек вън от ограничителните условия на живота, това значи да живее в Божествения живот. Всички добри, праведни и свети хора трябва да излязат вън от ограниченията. Излязат ли от ограниченията, всеки трябва да се стреми към една и съща цел – към Бога. Ако всички хора тръгнат към различни пътища, те ще мязат на малките юрдечета, патенца, пиленца, излюпени от една и съща майка. Българите често правят такива опити. Те насаждат кокошка с различни яйца: от кокошка, от патка, от юрдечка. Като се излюпят малките, всички тръгват по свой път: патенцата и юрдечетата във водата, пиленцата остават на брега с кокошката, която се чуди как да събере малките си на едно место. Този опит не е за препоръчване. Това присаждане е неестествено и не може да изведе работите на добър край. Всяко нещо трябва да бъде на своето място: гъшите яйца под гъската, пачите – под патката, кокошите – под кокошката и т. н. Същото се отнася и до човека: всеки човек трябва да бъде на своето место.

Сега, стремете се да изявявате Божественото в себе си, да бъдете добри, разумни. Дойдете ли до изпълнение волята Божия, не отлагайте. Каквото ви се каже да направите, направете го. Само така ще бъдете здрави, ще се ползвате от Божието благословение. Като живеете по този начин, вие всеки ден ще се подмладявате. В Бога всичко се подмладява. Подмладяването, обновяването е отличителното качество на Божествения живот. Когато повярва в Бога, човек започва да се подмладява. Казано е в Писанието: „Които очакват Господа, силата им ще се увеличи.“ Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Ако ученият, философът, музикантът, поетът, художникът не станат като малките деца, те никога няма да влязат в Царството Божие. Христос каза това нещо на Никодима, но той не можа да разбере как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново. След дълги обяснения от страна на Христа, той най-после разбра, че, наистина и старият човек може да се подмлади, т. е. да се новороди. Да се подмлади и обнови човек, това е било задача на старите алхимици, това е задача и на съвременните учени.

Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си гласа: „Аз съм.“ Чуете ли този глас, свободно можете да започнете работата си. Този глас е гласът на Божественото, което внася радост и оживяване. Този глас обновява човека.

„Аз съм, не бойте се.“

23. Беседа от Учителя, държана на 2 февруари, 1930 год. София. – Изгрев.

• ) Иоана 6:20