Разлика между версии на „Работа на природата 2“

Текуща версия към 22:34, 5 март 2011

Общ Окултен Клас

1927

КНИГА: Четирите кръга

РАБОТА НА ПРИРОДАТА

„Бог царува на небето. Бог царува в живота Да бъде благословено името Му".

Размишление

Какво разбирате под думите „Бог да бъде идеал в живота ви?” Бог може ли да бъде идеал? От обективно гледище, какво разбирате под думата „идеал”? Отговорете на въпроса от гледището на живата природа, а не от това, какво хората мислят. Идеал е гръцка дума. Идеал и идея е едно и също нещо. Идеите произлизат от идеала. Идеята става идеал, когато се оформява. Идеята е форма на нещо, тя сама по себе си не е нещо живо. Някой казва: Аз имам някаква идея. – Каква идея имаш? – Да стана учен човек. – Какво от това, че ще станеш учен човек? Нима светът не е пълен с учени хора? Каква е задачата на учените хора? Да изучават, как се е създала земята? Някои учени казват, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази големина, която днес виждаме. Питам: тия учени присъствали ли са при създаването на земята? Това, което те казват за създаването на земята, са научни предположения само. Те могат да бъдат верни, а могат и да не са верни. Досега не се е явила нито една научна теория, нито в официалната наука, нито в окултизма, която да обяснява точно как е създадена и образувана земята.

Мойсей, който бил запознат с египетската мъдрост, пише в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята”. Знаете ли, какво означава думата „създаде”? Разбирате ли нейния дълбок смисъл? Човек се интересува от създаването на земята, защото той е минал през всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървяло паралелно с развитието на човека. Ако земята не представяше история на човешкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Бог небето и земята”. Небето подразбира висшето начало в човека. Земята – низшето начало в човека. Човек се интересува от създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано с неговото висше съзнание, с неговия ум. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, през какви места сте минали, кой ви свали на земята, през коя врата сте минали и т.н. В пространството, през което минават душите, има един кръг обширен, но твърд. Този кръг има 12 врати. Когато някоя душа трябва да слезе на земята, духовете, които я носят, обикалят земята три пъти, докато най-после минат през една от 12-те врати. Всяка врата определя пътя, по който човек ще върви, като слезе на земята. Важно е, значи, през коя от тия 12 врати ще мине човек. От голямо значение за човека е вратата, през която ще мине неговата душа. Ако по погрешка мине през вратата на животинското царство, той ще се въплъти в някаква животинска форма. Ако някой се въплъти във формата на заек, какво ще научи? През цял живот той ще остри ушите си, ще се вслушва, ще бъде нащрек, да не дойде отнякъде някаква опасност. Ето защо и като слиза на земята, и като се качва на небето, човек трябва да бъде внимателен, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрешния път, цял живот ще плаща погрешката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човек да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но за това се изисква особена заслуга. Казва се за пророк Илия, че се е възнесъл на небето с огнена колесница. Но един беше пророк Илия. Никой друг не отиде на небето с колесница.

Често окултният ученик изпада в положение да мисли, че много знае, а понякога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква от него: това, което днес знае, той трябва да постави за основа на бъдещето знание. Вземете, например, въпроса за вярата. Казано е за учениците Христови, че са се обърнали към Христа с думите: „Придай ни вяра”. Това показва, че те не са знаели, какво всъщност представя вярата. Вярата не е нещо механическо, което се дава; вярата е процес на растене, процес на развитие. Затова, именно, Христос уподобява вярата на синапово зърно, което се посажда в земята, расте и се развива. Значи и вярата като синаповото зърно расте в човека. Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра. От гледището на съзнателния органически живот, страданията имат за цел да уякчат, да засилят вярата на човека. Великите, светите хора са имали силна вяра и положителни знания, вследствие на което са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с радост. Запитали един от древните адепти, какво нещо е Господ, но вместо отговор, той взел една керемида и я стиснал: отгоре ù излязъл огън, отдолу потекла вода, а в средата останала твърда. С това той искал да каже, че има три начина, чрез които може да се обясни, какво нещо е Господ: чрез огън, чрез вода и чрез твърдата материя.

Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човешкото тяло, което стискате, за да извадите от него огъня, т.е. мисълта и водата, т.е. живота. Огънят, пламъкът излиза нагоре, водата изтича отдолу, а в средата остава твърдата материя – човекът. Обаче, във физическо отношение, човешкото тяло представя група от клетки. Тази аналогия на човека, на човешкото тяло с керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човека да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, как се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на някой индус да насади една семка от портокал и в един час само да ù въздейства с мисълта си, да я накара да израсте, да цъфне и да върже плод, отколкото да обясни, как става това нещо. Със силата на мисълта си той може да създаде цяло растение, но не знае как става това, не познава законите, тайните на природата. Какво ще се ползвате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вътрешните закони, чрез които природата си служи? Днес учените по целия свят се стремят именно към това, да се домогнат до тайните на природата и да владеят нейните сили.

Днес всички хора имат желание изведнъж да станат учени, богати, силни, щастливи. Те искат да придобият всичка това за един час, както някои индуси могат в един час да създадат цял портокал, или житен клас от една семка само. Обаче, всеки такъв плод е лишен от своята естествена сочност, сладост и вкус. Така израснал, плодът коренно се различава от онзи, който е образуван и развит чрез закона на вярата, т.е. чрез последователните процеси на растене, завързване и узряване. Всички Божествени процеси в природата се извършват бавно, последователно. Всеки плод, който се е образувал чрез силата на мисълта, е лишен главно от своята хранителност, както и от условията за по-нататъшното му развитие. Вземете, например, метода, до който съвременните учени са дошли при изкуственото излюпване на яйца. Днес могат, в специални апарати, да се създават по изкуствен начин пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца и пиленца ще има. Няма нужда вече от квачки. Обаче, от яйцата на тия излюпени пиленца не могат да се излюпват нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че в тия яйца липсва нещо съществено – живот липсва.

Казвам: природата не търпи бързите процеси. В бързите процеси всякога стават погрешки. Често младите бързат да изживеят всичко. Те казват: Да изживеем всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Според мене, да желае човек всичко да опита още в младините си, това значи преждевременно да остарее. Човек трябва да остави някои неща за по-късно, да не изпита всичко изведнъж, но да остане нещо, което да го интересува. Щом не се интересува от нищо, той е стар. Колкото по-голям интерес и любознателност има човек, толкова по-млад е той. Колкото повече идеи има човек, толкова по-голяма е възможността за продължаване на неговия живот. Идеите в човека са яйца, които предстоят на излюпване. Разумният човек излюпва само толкова идеи, колкото храна има за тях. Ще кажете: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Аз пък ще ви запитам: Като мислите, че за времето, през което сте работили, е трябвало да придобиете много нещо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята и кой ви е пратил? Вие сами ли дойдохте, или Бог ви прати?

Казвате, че всичко чрез Него стана. – Ако наистина е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарят го бил? Защо ограбеният се оплаква, че го обрали? Нека всеки, който страда, каже, че всичко чрез Него стана и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихът: „Всичко чрез Него стана” се отнася до висшето в човека, което дава подтик, разширяване на човешката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрез Него стават, но конечните, временните не стават чрез Него. В конечните работи Бог не взима никакво участие. Че е така, виждаме от това, че сам Бог се чуди за всички ония думи, които пророците изнасят като Божии. Бог говори чрез пророците, но не всичко, което те говорят, е все от Бога казано. Като се намерил в големи противоречия, един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?” На друго место същият пророк казва: „Господи, защо ме излъга?” Пророкът искал да каже друго нещо, но несполучливо превели думите му. Той искал да каже: Господи, в усърдието си да Ти служа, аз се излъгах и опозорих името Ти. Значи, сам пророкът не е предал точно мисълта си, вследствие на което е внесъл известно заблуждение в умовете на хората. Ето защо, когато някой казва, че всичко е от Бога, с това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога и лесно може да се изправи. Методите за изправяне на погрешките на престъпленията се намират в ръцете на човека. Когато нивата на земеделеца не даде своите плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде в гората, да чака пътници да ги обира. Да, но това не е от Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човешки ум.

От всички хора се иска права мисъл. Когато някой съжалява, че влязъл в духовния път, това показва, че той имал някаква користолюбива мисъл, да спечели много нещо. Преди всичко, никой никого не е канил в дадено общество. Ученикът сам отива на училище, студентът сам се записва в университета. Нито учителите, нито професорите застават насила учениците си да следват училище или университет. – Ама не сме придобили много. - Това зависи от самите вас. Има причини, заради които невидимият свят не ви дава онези начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има неща, които природата е затворила с девет ключа и ги пази най-ревностно от своите неразумни деца. Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидят взаимно, те не търсят нито съд, нито защита от никого, но се набиват, а след това си подават ръка, сбогуват се и си заминават. Как постъпват окултните ученици при подобни случаи? Като кажат една обидна дума на някой ученик, той разправя на всички около себе си, че го обидили. – Това не е ученик. Такъв ученик трябва да се изключи от Школата. Едно трябва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щом е така, той не трябва да се обижда от истината. От това гледище, като служи на Бога, на истината, човек ще бъде полезен и на себе си, и на другите. Законът е такъв. Не може човек да прави опити с другите, ако не е правил със себе си. Някой проповядвал на един свой приятел, че трябва да служи на Бога. Приятелят му бил шивач. Още на другия ден той затворил дюкяна си и тръгнал от град в град да проповядва Словото Божие без пари. Обаче, учителят му, който го съветвал да направи това, не могъл да се реши да предприеме същата работа. Ето защо, човек трябва да е готов да направи всичко, каквото говори. За тази цел се изискват опити. Без опити никаква наука, никакви знания не се придобиват.

Това, което ви говоря, се отнася за ония, които са готови да изпълнят волята Божия. Колко души днес са готови да отидат на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могат, като Хус, да се качат на кладата и да изгорят за своите убеждения? Обаче, трябва да знаете, че хората, които истински служат на новото учение, не изгарят, нито лъвове ги изяждат. Например, тримата момци, за които се говори в Стария Завет, бяха хвърлени в огнена пещ, но не изгоряха. Пророк Данаил беше хвърлен в ров между лъвове, но те не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бяха те. Същото може да се каже и за окултния ученик: той нито изгаря, нито лъвове могат да го изядат. Ще дойде време, когато всеки ще се постави на такъв изпит, да се провери, да опита себе си. Днес всички се тревожат, как ще прекарат живота си, как да се справят със сиромашията си и т.н. Окултният ученик не се смущава от тия неща, той има вяра в себе си, в Първото Начало и знае, че всичко може да преодолее.

Казвам: безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте духовете”! Значи, човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своите мисли и чувства, човек ще дойде до положение да разбира мислите и чувствата и на другите хора и по този начин да се пази и от чуждите влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срещате някой човек, въодушевил се от нещо, иска да направи някакво добро. На другия ден го срещате, иска да направи някакво зло. Вчера се повлиял от доброто, а днес – от злото.

Сега, за да се предпазва от лошите влияния, човек трябва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечер, като си ляга, човек трябва да се огради добре: къщата си, леглото си, тялото си, както и всички удове на организма си. Това са правили хората и от най-старите времена, било с молитви, било с песни. Днес вие си лягате и казвате формулата: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов”. Ако любовта е в човека, той е разрешил всички въпроси. Сега, като ви говоря така, аз нямам намерение да ви плаша, да ви изкарвам от релсите. Напротив, аз искам да ви наместя на релсите. За тази цел вие трябва да поставите в ума си една основна, идейна мисъл и да се държите за нея. Щом имате такава мисъл в ума си, ще знаете, че противоречията в живота са вън от Бога. Щом мислите така, всички напреднали, разумни същества ще ви бъдат в услуга. И най-лош човек да сте, те ще ви помогнат, ще ви извадят от всички мъчения и страдания, на които се натъквате. Бог разполага с хиляди методи, чрез които може да помогне на всеки човек. Трябва да бъдете смели, от нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пътя си, не се безпокойте. Ще се качите на някое дърво и ще се спасите от нея. – Ами, ако няма дърво? – Ще се качите на някой голям камък.— Ако и камък няма наблизо? – Тогава, ако сте страхлив, ще легнете на земята и ще се престорите на умрял. Обаче, това са все методи за страхливците. Ако окултен ученик срещне мечка, той ще коленичи на земята, ще повдигне очите си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстъпи настрана, понеже е срещнала човек, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молят. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете в този момент, на лицето ù ще забележите особен израз, нещо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиозните правят. Това е преживяване. Следователно, човек не трябва да бъде религиозен, но духовен, да води живот пълен с вътрешни преживявания.

И тъй, едно се иска от ученика – любов към Бога. Тази любов трябва да бъде непреривна и неизменна, каквато е любовта на Бога към всички живи същества. Любовта към хората може да се мени, да става по-гореща и по-студена, както огънят, който може да се запалва и да изгасва. Човешкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето – никога. Човешката любов може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и съща, непоколебима. Хората мислят, че каквито промени стават с малките поточета и реки, такива промени могат да стават и с извора. Не, изворът не се мени. Вследствие на кривите и прибързани заключения на хората се създават и противоречията в техния живот. Няма човек в света, който да не отговаря на любовта. Дойдете ли до любовта, всички противоречия изчезват. Божията Любов изисква от хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание към хората, той губи уважение и почитание и към себе си. Щом изгуби уважение и почитание към себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гневи, сърди или обижда, човек трябва да знае, че се намира пред Божието лице и Бог всичко вижда.

Казвам: стари и млади, всички трябва да имате страхопочитание към Бога. Такъв човек ще бъде смел, решителен, чист по душа и сърце. Той знае, кога и по какъв начин да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всяко време и място. Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си. Докато не забрави обидата си, човек не може да се лекува. Ако дървото е посадено на място, кой как мине покрай него, ще пожелае да го полее. Ако не е посято на място, това дърво ще изсъхне. То трябва да се премести някъде, дето всички ще го виждат. Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля”. Това не значи, че вие сте такива пръчки, но ако дойде и до отрязването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, след като получавате от Бога хиляди блага, всеки трябва да си зададе въпроса, какво той е направил за Господа? Казано е в Писанието: „Да просветнат лицата ви пред человеците, за да видят славата Божия”. Това се изисква от човека.

Някой казва, че иска да умре. – И това не е лошо, но смъртта не разрешава въпросите. Друг пък иска да живее. – И желанието за живот не разрешава въпросите. Който иска да умре, той иска да се освободи от страданията; който иска да живее, той иска да придобие нещо. Има смисъл да умре човек, но ако може да премине от едно положение в друго. Обаче, ако умре без да придобие нещо, тази смърт не е на мястото си. Тъй щото, не е въпросът човека да се лиши от живота си, но той трябва да дойде до съществените работи, да придобие истинската любов и истинското знание. Много неща човек не е опитал и разбрал, а трябва да ги опита. Можете ли да наречете живот този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животът подразбира ползване на човека от всички блага, които могат да разширят и освободят душата му. Който разбира живота така, той е подобен на пеперуда, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Животът на окултния ученик с неговите мисли и чувства представя градина от разкошни цветя, върху които хората, като пеперуди, събират сладък сок. Напролет тази градина е пълна с всевъзможни цъфнали ароматни цветя. Който опита соковете на тия цветя, той трябва да благодари за тях. През есента тази градина е пълна със сладки, зрели плодове. Те не са за пеперудата. Тя трябва да махне хобота си, да се приближи до човека и в този вид да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще къса един след друг плодовете, ще се разговаря с тях по братски и ще им благодари. Тия плодове представят съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Парите не могат да бъдат връзка. Знанието не може да бъде връзка. Те са само условия. Само вечната Божия Любов може да бъде връзка между душите. Само Божият Дух може да направлява душите. Само Той знае, кога една душа трябва да влезе в контакт с друга, за да могат и двете взаимно да проявят енергиите си. Така трябва да се групират душите по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявят своите качества. В Божествения свят се групират по десет души; в ангелския – по хиляда; в човешкия свят – по сто души. Затова е казано: „Дето се съберат двама или трима в мое име, там съм и аз. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде”. Едно трябва да знаете: докато вървите в Божествения закон, ще имате всичко в изобилие. Щом се отклоните от този закон, изворът на Божиите блага пресъхва.

Като ученици, вие трябва да научите закона на самопожертването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христос казва: „Без мене, без Любовта Божия, нищо не можете да направите.” Христос, един от Великите Учители, казва за себе си: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа на Онзи, Който ме е пратил на земята”. Ако това се отнася за Христа, колко повече за вас? Доколкото вярвате в Бога и Го обичате, дотолкова и работите ви ще се уреждат добре. Не е достатъчно временно само да се уредят работите ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Бог урежда работите на човека и като ляга, и като става, и в младини, и в старини той е доволен от живота си, всеки ден има по една малка придобивка.

Казвате: Животът е непостоянен, временен. – Не, истинският живот се отличава със спокойствие. Като лягаш вечер да си спокоен, че всичките ти работи са в изправност и си готов да заминеш, ако те повикат. Като ставаш сутрин пак да си доволен, че ще продължиш работите си отново. Вечер ще приключваш, сутрин ще продължаваш работите си и така ще проявяваш Божията Любов. Не се смущавайте от мисълта, че сте между грешни хора на земята. Не е лесно да дойде един чист, възвишен дух между хората. Няколко хиляди години трябваше хората да работят на земята, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.

И тъй, ако между вас се явяват противоречия, вие трябва да се ползвате от опитността на миналото. Вие трябва да бъдете по-смели, по-решителни от учениците на миналите епохи. И между вас ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напред. Това всички трябва да имате пред вид. Един ден противоречията ще изчезнат и вие ще влезете в нова област на живота. Тогава езикът на хората ще бъде по-красив, а мисълта им – права, без никаква критика. Критиката не разрешава въпросите. Знанието, разбирането на нещата изключва всякаква критика. Истинският музикант разбира от музиката; той схваща и най-тънките тонове. Добрата певица различава тоновете, правилни ли са, или не. Като гледа под микроскоп истински ученият различава нещата в най-малките им подробности. Може ли тук да става въпрос за някаква критика? Човек не трябва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползва, но ви спъва.

Сега ще ви дам една задача за разрешаване. Представете си, че пред вас, като млади, учени хора, свършили университет, дойдат една стара баба и един стар дядо и ви питат, какво да правят сега, като краката им не държат вече, очите им не виждат? Вие ще им кажете да вярват в Господа. Те, обаче, ще ви отговорят: В Господа вярвахме, но остаряхме. В Господа вярвахме, но очите ни отслабнаха, краката ни не държат. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правим?

Сега и аз ви оставям с тази задача, да видим, кой как ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатите. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, те ще ви бъдат благодарни през целия си живот.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!”

43. Лекция от Учителя, държана на 20 юни, 1927 г. София.