Разлика между версии на „Умити в Любовта“

Текуща версия към 13:53, 29 ноември 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1943 г.

Проявление (1942-1943)

18. Умити в Любовта

18-а беседа, държана от Учителя на 14.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Отче наш“

„Кажи ми ти Истината“

Ще прочета само няколко стиха от 9-а глава от Евангелието на Иоана: 6-ия стих: „Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: „Иди, умий се в къпалнята Силоам.“ И тъй, отиде, уми се и дойде прогледнал.“ – и 7-ия стих.

„Духът Божи“

Има само един пример в историята, гдето калта се е използувала за едно благо. Плю, направи кал, намаза очите на слепия и каза: „Иди, умий се.“

Земята е важна по едно стечение на обстоятелствата – че е едно училище, предметно училище за онези, които са родени на нея. Онези, които разбират, [за тях] животът е предметно учение. Онези, които не разбират, постоянно си блъскат главите, както мухите в съвременните къщи, постоянно си блъскат главите по прозорците. Знаят как да влязат, не знаят как да излязат. За пример, вие имате млада мома, искате да я ожените. Защо? Представяте на тази мома това, което не е. Вие представяте, че вечният живот е едно блаженство, че семейният живот е блаженство, че е рай. Тя решава една от най-трудните задачи на Земята. Тя ще стане бременна и после как ще ражда, е въпрос. Ние, съвременните хора, всинца сме бременни и трябва да раждаме сега, нищо повече. Всички, които плачат, са бременни. Ако го родиш, добре, ако не, може и ти, и детето заедно да [си] идете.

Сега може да се питате защо човек трябва да яде? Радвайте се, че може да ядете. Защо трябва да се питате защо трябва да ядете? Ще бъде най-голямо нещастие, ако не може да ядем. Защо да ядем? Това е най-голямото щастие, което може да се даде на човека. По-голямо щастие не може да се даде. Представете си животът без ядене какъв би бил? Единственото нещо, което реално радва човека, то е яденето, хубавото ядене. Дадено е нещо разумно. Ядеш, имаш един усет в езика. Сладчината, която усещаш, не е нещо, което можеш да хванеш. Усещаш се доволен. Материалът, който приемаш, е реален. Онзи усет е невидим, усещаш го и го свързваш с храната. Тази храна, по този усет, ти стане приятна. Дотогава, докато ние ядем сладко, докато яденето е приятно, ние сме добре. Щом яденето става ненормално, и в духовния, и в умствения свят сме ненормални.

Съвременните хора имаме малко знание върху същността на нашия живот. Как трябва да живеем, не знаем, много малко правила имаме. Казваме: „Да бъдем добри. Да бъдем справедливи, да бъдем честни, да бъдем здрави.“ Но това са резултати. Да бъдеш справедлив, това е един резултат на едно стечение на твоя ум и твоето сърце. Не всякога човек може да бъде справедлив.

Мислите, че един вълк е справедлив с една овца, като я хване и я разкъсва? Ако питаш защо я разкъсва, казва: „Това е баница, направена заради мен, да я опитам.“ Вълкът за овцата ще ви даде такъв отговор, както вие разкъсвате баницата. Вие като разкъсвате баницата, казвате: „За мен е направена“ и не влагате никакъв живот в баницата. Вълкът не мисли никога, че има една душа в овцата и че [тя] страда. Счита я като баница. Дали така мисли вълкът, то е въпрос, аз правя едно сравнение, аз го сравнявам и вие може да сравнявате, има подобие в аналогията. Ако вълкът схващаше, че овцата страда, че един ден и той ще страда, то той не би го направил. Схваща го като една необходимост, че трябва да изяде овцата в дадения случай. И ние, съвременните хора, се оправдаваме, заколваме една овца и казваме: „Необходимост е заради нас“. Няма Божествен закон, който да забрани. В природата няма закон, който да казва какво да се яде. Яденето на месо за нас е един произвол.

Някои се осланят на думите на Христа: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта [Ми], нямате живот.“ То е буквално схващане. Може да изядеш една кокошка. Ще я попиташ: „Обичаш ли ме, готова ли си да се жертвуваш заради мене?“ Ако е готова, ако те обича, може да я ядеш. Ако я извадиш от курника, без да я питаш, това е една човешка работа. Ти като ходиш зимно време в гората и може да те нападнат вълци. Човек някой път става гощавка на вълците. Някой път вълците може да не те изядат, но войници има някой път намерени, само пушките им останали, дрехите. Казвате: „Господ е решил.“ Това е наша работа.

Аз ви говоря на вас като на разумни. Вие искате едно разрешение – не търсете туй разрешение по стар начин. Човек, който иска да излезе към Слънцето, не трябва да отива към центъра на Земята. Може би някой учен човек ще каже, че като идете към центъра на Земята, ще идете и ще излезете от другата страна на Земята и там ще видите Слънцето. Досега нито един човек не е минал през центъра на Земята да иде от другата страна на Земята и да види Слънцето. Може да кажете руската поговорка: „Колкото по-лошо, толкова по-добре.“ Задачата не е турена правилно. Колкото задачата е по-трудна, толкоз по-добре. Не тъй, както се цитира, но колкото задачата е по-трудна, по-добре е. А не колкото задачата е по-лоша, е по-добре.

Често мене са ми цитирали стиха, че човек е направен от кал. Такова нещо няма. Цитирали са може би стиха, дето Христос е излекувал слепия с кал. Казват: „От кал е направен човек.“ Не е направен човекът от кал, от пръст е направен. Сега всичките невярно цитират. Ще ги поправите. Не се позволява да се изопачава Божествената Истина. Една Божествена Истина е както един Божествен музикален тон. Ще цитираш тона с всичките трептения, няма да изядеш нито едно трептение. Един музикант един тон трябва да го цитира правилно. Щом го изпее фалшиво, другите още по-фалшиво ще го изпеят. Оправдават се с времето, атмосферата, влагата, яденето – това не е извинение. Един добър музикант, който има хубава цигулка, държи я в хубава кутия, покрита с вълнен или копринен плат, не оставя да се овлажняват струните, държи лъка в изправно състояние.

Ние никак не пазим себе си. Оставяме разни влияния да ни влияят и оставяме най-хубавото в нас да се нарушава. Извиняваме се. Ще пазиш ума си, сърцето си и душата си като инструмент. Няма да излагаш ума си на поругание, няма да излагаш сърцето си на поругание, няма да излагаш душата си на поругание. Няма да излагаш и тялото си [на поругание]. Не да излагаш ума си на поругание, да учиш криви работи. Не да правиш зло, да излагаш сърцето си на поругание. Като вършиш зло в света, и слагаш душата си на поругание. Не излагайте ума си на поругание, не излагайте сърцето си и душата си на поругание – туй е целта на Новото човечество.

Аз не говоря за съвременното човечество. Ние извиняваме всичките наши погрешки. Съдят се хората. Ние имаме повече съдии, отколкото трябва. Официални съдии има, пък неофициални с милиони има. Отгдето минеш, съдии съдят. Казват: „Ти не мислиш добре.“ Отгде знае той, че ти не мислиш добре? Казват: „ Ти не свириш добре.“ Отгде знаеш ти, че не свири добре? Казва: „Ухо имам.“ Той не знае сам да свири, а ухо имал.

Аз поставям нещата чисто на опит. Аз съм правил опит с музиката. Правил съм опит да свиря при бурно време и да утихне времето. Правил съм опит, когато е ясно времето, и като свиря, да се заоблачи. Един път, два пъти, три пъти, четири пъти съм правил опити и виждам: музиката има влияние. Когато е голяма суша, ще свиря, като молитва ще бъде – ще дойде дъждът. Пък когато е бурно времето, свиря, свиря, и ще се умири. Казвате: „Каква е тази музика?“ Тази музика не може да ви кажа, тя е свещена. Как да ви я кажа? – „Изсвири ни я.“ Не може да ви я изсвиря. Не може да ви дам изкуството да правите бомби, че после да хвърляте на хората и да ги осакащате.

Какъв морал имат съвременните културни хора, туй култура ли е? Ако вземете културните хора, които правят съд: съдят един виноват човек, който заслужава една плесница, удариш му две плесници – право ли е? Направил една малка погрешка и го наказваме. Ние, съвременните хора, извиняваме големите погрешки, а наказваме малките. Казваме: „Понеже големите не може да се поправят, затова не трябва да се наказват, малките погрешки може да се наказват.“ Не е право. За една малка грешка голямо наказание не се дава.

В природата няма такива неща. За малки погрешки – малки наказания, за големи погрешки – големи наказания, така е в разумната природа. В природата няма лицеприятие. Между слуга и син в природата няма разлика. Онзи, който е близо до нея, и който е далече, еднакво ги съди. Когато не иска да ги съди, взема всичките прегрешения върху себе си и ги изправя. Все трябва да има някой да страда. В страданието има заместници. Има заместници на страданието. Човек трябва да стане бременен с една идея. Тази идея, за която отговаря, съответствува ли на неговите страдания? Ако за 100 лева се осакатиш и станеш хром за цял живот, заслужава ли? Да станеш сакат за 100 лева. Да се осакатиш и да станеш инвалид през целия си живот, умно ли е това? Трябва да се пазим.

Човек трябва да пази и по никой начин не трябва да осакаща ума си. По никой начин не трябва да осакатява сърцето си и не трябва да вреди на душата си. Туй трябва да бъде едно правило за бъдеще. Не само за нас, но по възможност навсякъде трябва да се стремим да не повреждаме човешките умове. Онзи човек, който иска да работи за човечеството, той трябва да бъде справедлив, защото благото на цялото човечество е наше благо. Човечеството на Земята е цяло, единно, а ние, отделните хора, сме като органи на това човечество. Ако е добре на цялото човечество, и на нас ще ни бъде добре. Ако не е добре на цялото човечество, и на нас ще ни бъде зле. Като се удариш, боли те кракът и в тази болка вземат участие всичките органи. Дойде здравословното състояние и всичките органи се радват на общото здраве, което съществува в организма.

При сегашните условия, при които живеем, ние очакваме нещо ново. Кое е новото на физическия свят? Новото е всеки ден Слънцето, което изгрява сутрин, и Слънцето, което залязва. Новото на Земята е светлината, която идва всеки ден, и благата, които ни носи. Старото е тъмнината, която идва. Те се редуват.

Има епохи, които са тъмни. Едва сега ние излизаме от една тъмна епоха от милиони години. Едва сега сме на излизане от тази епоха. Безпредметно е да ви разправям как сме попаднали. Историята на Космоса е обширна. Като излезете из съвременното земно училище, вие ще учите тази история. Вие ще видите причините кои са били. Понеже всичко в природата се движи, и ние се движим към някаква цел, ние не знаем къде, но се движим нанякъде. Излизаме от една тъмна зона и влизаме в една светла зона. Когато Писанието казва, че Бог създаде Небето и Земята, и Земята беше неустроена, показва, че Земята е била в тази тъмна зона. Дошло е времето за излизане навън и тогава Бог построил Земята, за да бъдат хората в сегашните времена готови да го разберем. Ако тия хора са слепи, ако тия хора са глухи, ако тия хора не мислят, ако тия хора нямат сърца и души, какво ще разберат от новата епоха, от онзи ангелски живот? Ангелският живот са Божествените блага, които сега идат в света. Те се разнасят във въздуха.

Говорим за наследственост, как се унаследяват благата на майката. Онова дете, което върви по линията на майката, скритите блага на майката се предават на детето. Дете, което върви по линията на бащата, скритите блага на бащата се предават на детето. Не само добрите, но и лошите работи се предават. Лошите работи, скрити в бащата, се предават на детето и скритите работи, които са в майката, се предават на детето, което върви по нейна линия. Всичките добродетели, които се раждат в нашето сърце и всичките хубави постъпки, които излизат от нашата душа, какво излиза от нас? Ако нещо се роди от нашия ум, какви качества ще предадем? Ако аз със своя ум не може да предам на един човек спокойствие, веселие... Виждам го обезсърчил се, казвам: „Ти си на края на своя тъмен век, след няколко месеца иде нещо ново.“ – „Откъде го знаеш?“ – Не питай отгде го зная и как го зная; но ако след няколко месеца не се случи, тогава може да ме питаш.

Та всичките ония пророци, които са пращани на Земята, защо са дошли? Защо е дошъл Христос, защо дойдоха пророците преди него, защо идат на Земята великите хора, защо идат музикантите, поетите, философите? Мислите ли, че то е произволно? То е план. Тия хора идат да ни забавляват. Има един Промисъл: в туй училище, в което сте, да нямате живот несносен, но [да] имате всички външни удобства. Всичките дървета, които раждат плодовете, реките, които текат, ветровете, които духат, всичките носят блага за човека. Седим и търсим благата извън Земята. Някога като умрем, ще идем в оня свят. Считайте, че тук е раят. Казвате: „Като идем в Небето.“

Земята е един рай, но ние не я разбираме. Земята, която Бог създаде, е рай. Че в началото Бог създаде Небето и Земята и втори път ги създаде. Значи тази Земя, която Бог е създал, ние вярваме, че е благо за нас, един рай за нас, ако разбираме. Ако не разбираме, както Бог я създаде, тя е ад. Земята е ад, когато не разбираме Божия план и не ходим по Неговите закони. Но щом разбираме Божия план и ходим по Неговите закони, Земята е рай. Сега за пример, какво ви липсва на вас, да мислите, че Земята е рай? Казвате: „Как може да мислим?“ Мислете, че е рай. Какво ми липсва на мене да вярвам, че след като е залязло, Слънцето ще изгрее? „Отгде да зная?“ На Земята след 12 часа ще опиташ. Даже още сега, като е залязло Слънцето, едва може да ви убеди дали ще изгрее. Ще изгрее, но по някой път попадне тъмен облак в тебе.

Неразположен си. Казвам: Ако вярваш, ще оздравееш! Ние сме наранени, защото се нараняваме. Всякога раните идат, че сме били в тъмнина, тъмнина някъде.

Някой път човек е замислен в нещата и иска в света повече да постигне, отколкото му е дадено. Природата не обича разточителност. Ние трябва да напуснем онази област на разточителността и да влезем в икономиите на природата. Всяко нещо да бъде на място, да няма никакви излишества, да не злоупотребяваме със земните блага. Как ще изтълкувате стиха: „Бог толкова възлюби света“ – онзи разумния свят, – че изпрати Сина Си да им покаже един път, по който човек трябва да живее и да използува Божиите блага. Защото в света Бог е вложил Своите блага, в света Бог е вложил Своя капитал и иска да научи хората да живеят по-добре. Ако не живеят добре, този капитал един ден ще изчезне.

Ние остаряваме, по какви причини? Най-първо, старите не знаят защо са стари и младите не знаят защо са млади. Младият трябва да се учи да не остарява. Старият трябва да се учи как да се подмладява. Старият не може да се учи как да не остарява, той остарява. Но той трябва да се учи как да се подмладява. Младият трябва да се учи как да не остарява. Ние казваме, че остаряваме. Че остаряваме – остаряваме, няма съмнение. Като остарееш, ще умреш. Какъв смисъл има смъртта? Подмладяването е вечно, понеже в света хората умират, за да се подмладяват. Учат закона за подмладяването.

А за да не остарява, човек трябва да живее добре. Щом вкуси от доброто и злото, двете неща ги събира, тогава се ражда смъртта. Злото по всеки начин трябва да се избягва. Туй избягване не може да стане без закона на Любовта в света. Ако вие искате да запазите своята младост без Любовта, то е невъзможно. Ако искате да се подмладите без закона на Любовта, пак е невъзможно.

Туй трябва да стане като наука, не само твърдение, но трябва да се опита. Светиите са правили този опит, подмладявали са се. Мислите ли, че онези светии, които са живели по 30 години уединено, че те са учили закона? Те са внесли Божествения закон, като са придобили онова знание и те са излезли да го предадат на света.

Светиите не трябва да ги представяте тъжни. Те са най-веселите хора, най-жизнерадостните хора. Аз не съм виждал такива весели хора, както светиите. Той не е замислен, но виждаш една душа жизнерадостна, като погледне целия свят, казва: „Тия страдания са временни, страданията са външни. В себе си животът има друг смисъл.“

Ако ние, съвременните хора, не може да повярваме в безсмъртието на живота, ако ние очакваме да умрем и ако още приживе не направим да ни се отворят очите да видим онзи свят, който е затворен пред нас, сегашният свят е едно голямо представление. Има една завеса пред онзи, истинския свят и трябва вече да се вдигне тази завеса и да видим онзи свят.

В миналата война изчисляват (във войната от 1914 година между англичани, германци, французи), имало хора, които, като излизали на позицията, играели, не ги ловили куршумите. Имало е около 1000–2000 хора, които, като излязат на позицията, хвърлят куршуми, но никакъв куршум не ги лови. Наричали са ги луди. Ти при най-голямото нещастие да играеш, ще се чудят хората. Казват: „Глупав човек.“ Мен ми разправяше един български капитан, във Видинско било, във време на войната, пратил генералът един войник до него, да му даде една заповед. Тръгва войникът и всичките сърби стрелят по него. Той върви полекичка, те стрелят, той върви полекичка, те стрелят, но куршумите не го удрят. Минава преспокойно, цял час го стрелят и нито един куршум не го удря. Нито ляга да се скрие, върви, като че не се отнася до него. Този човек има вяра в себе си, погълнат е с една идея в Божественото. Погълнатите хора с идея, тях куршум не ги хваща. И да мине куршумът, само ще пробие шинела. Разправят за един, който ходил на война, но не е влизал в сражение, турил шинела си встрана и накарал другарите му да стрелят 50–60 куршума. Като се връща в къщи, казва на жена си: „Виждаш ли колко куршума са пробили шинела ми?“ Не трябва да бъдем такива герои, само шинела ни да стрелят. Доста умен българин, 50 куршума минали през шинела му, но него никой не го засегнал.

Ние, съвременните хора, сме повикани на едно голямо представление и ние се отличаваме с краен скептицизъм. Казвате: „Кой знае дали има някаква реалност.“ Ще ви приведа онзи пример на един английски лорд, който имал 500 длъжници, доста крупна сума дадена. Той дал обявление във вестниците: „На еди кой си ден, на еди кой си час, който от длъжниците ми дойде, ще му простя дълга.“ На уреченото време, събрали се 499 длъжника пред къщата му отвън, разсъждават какви са намеренията на лорда. Решават, но никой не влиза вътре. Идва един беден човек и пита дали е тази къщата на лорда. Хлопа на вратата, отварят му, влиза вътре. Казва: „Защо идете?“ – „Четох във вестниците, че който дойде, ще му простиш дълга.“ Гледа на часовника си лордът, като англичанин, и от 500 души един се намерил, който повярвал, че лордът е искрен в намеренията си. Съвременната наша вяра е 1/500. Така е според англичаните, те са търговци, реалисти са.

Какво е заставило Христа, като срещнал този, слепия човек, да се спре при него и какви са били мотивите да му отвори очите? То е дълга история. Разправят за Буда, че дошли един ден много видни хора и той не ги приел, че е занят. След малко дошъл един беден човек, Буда го приел любезно. Учениците питали: „Учителю, защо другите не прие, а този прие?“ Буда дал едно изяснение: В миналото, преди хиляди години, този беден човек направил на Буда една голяма услуга – пожертвувал се заради него. И вследствие на това, затова той му направил тази услуга. А от тези, видните хора, никой нищо не е направил заради Буда. Та нямало какво и той да прави заради тях.

Всеки човек, който [се] е пожертвувал заради нас, може и ние да направим [това] заради него. Който нищо не е направил заради нас, какво ще направим ние? Законът е същият. Сееш нещо в полето – ще даде. Не сееш – няма да даде. Божественото добро е, което прилагаме в света. Добрата мисъл, която ще посеем в своя ум, доброто чувство, което посеем в нашето сърце и добрата постъпка, която посеем в нашата душа, тия неща ги сеем и те ще дадат за бъдеще плод у нас. Най-първо човек прави добро на себе си. Като внася светли мисли в ума си, веднага ще роди хубави плодове. Правиш добро на другите хора, но ти ще посееш в твоето сърце. Казвам: Всичко онова, което правим в света, ние го посаждаме в себе си и първи ще опитаме плодовете на Божествените блага в нашия живот. То е радостта.

Колкото повече светли мисли посаждаш в себе си, колкото повече светли чувства посаждаш в сърцето си, колкото повече светли постъпки посаждаш в душата си, толкова животът става по-благ, по-блажен. Ние така не го разбираме. Разбираме го много механично. Казваме: „Господ да бъде милостив към нас.“ Нима майка ни не е милостива към нас, нима баща ни не е милостив към нас? Че баща ми е пожертвувал живота си, за да се родя аз, майка ми, която [се] е пожертвувала за нас, какво може да ни дадат повече? Те са дали вече. Аз какво съм дал? Аз трябва да се отплатя за тази жертва, която баща ми е направил и която майка ми е направила. Какво искаме от Господа още? Ние, съвременните хора, трябва да се отплатим, малко признателност трябва.

Казвате: „Дали има съдба?“ – Оставете съдбата в света, ние не се нуждаем от съдба, дали ще се съдят хората. Ако е за съдба, викайте Моисея. Аз се интересувам ще бъдете ли [с] Любов посрещнати в невидимия свят. Вие, които заминавате за другия свят, този свят е тук. Вие, които се връщате от лозето и лозето никакви плодове няма, ако не носите поне една кошница с грозде, или череши или други плодове, кой ще ви посрещне? Ако носите грозде, всеки ще ви посрещне. Та казвам: Нашите кошници трябва да бъдат пълни с череши, круши, грозде, ябълки и да занесем на нашите приятели от онова, което сме работили на Земята. „Така да просветнат делата ви пред человеците, щото като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.“

Една цяла идея има скрита в Любовта. На пръв поглед вас може да ви се вижда, че е много трудно. Вие досега сте се трудили да угодите на хората. Желая, ако някой е могъл да угоди на хората, да дойде и да ми разправи. Аз, който се старах да угодя на хората, не можах. Разбрах две неща: Ако искаш хората да бягат от тебе, давай им пари назаем. Ако искаш хората да те търсят, имай да им даваш, вземай пари от тях. Всички се интересуват, молят се да не умреш. Като имаш да им даваш, молят се за тебе да не умираш. Като имат да вземат от тебе, те да ти дават, казват: „Да умре, да се отървем.“ Които имат да вземат от мнозина, които има да им дават, се молят да умрат. Който иска да живее дълго време, да извади тефтерите си, да обяви във вестниците, че прощава на тия, които имат да му дължат. Да каже: „Прощавам дълговете на всички.“ Веднага всичките ще се явят. Да каже: „Ето полиците, накъсвам ги.“ Това е законът на подмладяването.

И тъй, всичките задължения, кой каквото има да ни дава, да скъсаме полиците. В „Отче наш“ е казано: „Прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“ Бог постоянно прощава. И ние като Него ще прощаваме. Бог не ни държи отговорни за онова, което сме направили. Той иска да изведем една хубава поука, да проявим Любовта. Във всяка погрешка имаме условие да проявим по-голяма Любов, отколкото без погрешка. Погрешките, които правим, да станем герои – да ги поправим с Любовта, че и невидимият свят да се радва. Христос казва, че за всеки грешник, който се кае, който поправя погрешките си, става голяма радост в ангелския свят горе. Не за праведник, но за грешник, който се оправя, става радост. Да се радваме. Имаме условия да станем видни. Според мен всеки един, който изправя живота си, е виден вече. Всички мислят заради него.

„Иди и се умий.“ Аз казвам: Идете сега и се умийте във водата на Любовта. Вярвайте в Любовта.

Вие най-първо не вярвате в Любовта. Нима вашата крава, която ви дава мляко, няма Любов към вас? Нима онази ябълка, която изядате, няма Любов към вас? Нима онази круша, която изядате, няма Любов към вас? Нима онзи хляб, който изядате, няма Любов към вас? Не се лъжете. Това е Любов. Храната, която приемаме, е Божията Любов. Във всичките плодове е скрита Божията Любов, която се проявява. Въздухът, който дишате, то е Божията Любов. Светлината, която приемаме, е Божията Любов. Този параход, на който пътуваме, е Божията Любов. Животът в нас който тече, това е Божията Любов. Защо да не благодарим на Бога? Ние носим някаква външна философия. Казваме: „Къде е Господ?“ Животът в нас от Бога иде, светлината от Бога иде, всичките блага, които чувствуваме, добрите мисли, добрите желания, добрите постъпки, всичкото иде от невидимия свят, или от разумния свят.

Времето беше облачно и от невидимия свят като знаят, че ще говоря върху туй, проясни се времето и Слънцето грее. Към края облаците се оттеглят. Решете в себе си. Вие досега сте се влюбвали в парите. Най-хубавото нещо, което виждам във вас, то е вашето влюбване. Единственото нещо, което ме радва, то е влюбването. Защо да не можете да се влюбите в някого, което иде по същия начин? Вие считате, че то е нещо глупаво. Не, най-разумното нещо е това. Отпосле, когато разлюбите, то е глупавото нещо, което сте направили. Любовта е вечно подвижна.

За бъдеще всичката наша радост ще бъде само делата на Любовта в света. Само мисли, които са дошли по закона на Любовта, те остават, само добрите чувства, които са дошли по закона на Любовта, те остават. Всичко в света, което е дошло по пътя на Любовта, то остава, то ще ни радва. И в Небето, като се научим, ще видим любовните работи. Когато вие обичате някого, как се раждат във вас хубавите мисли? Майката само с Любовта става бременна. Ако нямаше Любов, тя никога не би станала бременна. В Любовта ние сме готови на всички жертви. Без Любов на никакви жертви не сме готови, трябва насила законът да работи.

Та казвам: Ние сме в епохата, когато искат не със закон да ни накарат, но доброволно да възприемем пътя на Любовта, понеже е един от най-светлите пътища. Всичките тия дрехли умове, които имаме, всичките дрехли сърца и души, всичко, като приемем Любовта, ще просветне, ще просветнат лицата ни, сърцата ни, умовете ни, душите ни, както ангелите. Защо да не се радваме?

Смущавате се сега, трябва ли да излизаме вън от София, да се евакуираме? Накъде да идем, къде да бягаме? Аз ви препоръчвам селото на Любовта. По кой път да тръгнем? По пътя на Любовта. С какви мисли? С мисли, добити по пътя на Любовта. С какви чувства? С чувства, добити по пътя на Любовта. Всичко в света по Любовта да бъде.

Идете при Любовта и се върнете назад. Умийте се и като прогледнете, елате да помагате в света. Някой казва: „Аз вече на Земята не искам да се върна.“ Някои искат да се освободят от Земята. Като идем в оня свят, трябва да се върнем да помагаме на света. Има нужда от помощници. Добри работници трябват на тази Божия нива, че да се превърне цялата Земя на един рай. Писанието казва: когато се върнем така умити в Божествената вода на Любовта, тогава ще имаме един нов свят, дето Правдата ще царува на Земята. Хората ще бъдат братя и сестри, ще гласуват на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила.

Молитвата на Христа е била: „Отче Наш, гдето съм Аз, да бъдат и те.“ Всички да бъдем, гдето е Христос, понеже Той представя любовния свят – да бъдем в този любовен свят. Той е тук.

„Добрата молитва“

18-а беседа, държана от Учителя на 14.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.