Разлика между версии на „Правият път - 1919“

Текуща версия към 18:16, 20 март 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919

ПРАВИЯТ ПЪТ

20 август 1919, сряда, 16.30 ч.

В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот. Най-после при мъдреца дохожда трети ученик, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък. Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други – малки. Единият и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи. Първите два можете да научите от двамата ученици. Когато някой иска да научи тайните на хората, трябва да става малък, а когато иска да помага на хората, трябва да става голям – като простре ръката си, да стига. За да помагате на хората, трябва да бъдете силни във всяко отношение – и във физическо, и в умствено, и в духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си и злото в света е именно там, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегашното състояние на хората се отнася към категорията на първия ученик: всички сте от големите хора, не можете да станете малки. Направете един малък опит, вижте дали можете да влезете във връзка с малките животинки. Можете ли да проникнете в живота на една мравка, да разберете състоянието Ă и да видите как живее тя. Между вашия живот и живота на една мравка има голяма пропаст. Ако вие бихте могли да влезете в контакт с една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша какво ще Ă говорите. Когато, да речем, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пътя, това показва, че вие не сте във връзка с нея, че между вашия живот и нейния има известни междини. Такива междини съществуват между вас самите – между всички хора. Разбирате ли междините, които съществуват между вас, между вашите умове, сърца, души, дух? Може би мисълта ми е много отвлечена, та не можете да разберете какво искам да ви кажа, но тя всъщност е много проста. Междините, които съществуват между едно и друго състояние, са като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но те трябва всякога да се обработват. В необработването на междините вътре във вашия живот се зараждат онези неестествени състояния, които ние наричаме зло в света. Когато говоря за култура и възпитание, всякога подразбирам обработване на междините, защото в тези буренясали междини на човешкия живот се крият най-лошите мисли, стремежи и желания.

При сегашното състояние, в което се намираме на Земята, при сегашния наш развой знаете ли каква е целта на живота ни? Тя е много проста: всички желаят да имат подслон, прибежище или най-малко един приятел в света. Но за да имате приятели, вие трябва да развивате чувството на приятелство. В приятелството се крие онази нравствена, духовна обич, която трябва да обсебва висшите пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира без обич. Когато човек каже, че не иска да обича, в неговото сърце непременно ще се родят най-противоположни желания. Сърцето е свят, към който ние сега слизаме да живеем, сиреч ние слизаме от висотата на човешкия ум, от менталния свят към света на сърцето. Ето защо трябва да учите всички онези методи, които облагородяват сърцето. Не е умът, който ще спаси света. Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем. Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка? Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и Ă казва: „Аз те много обичам“, започва да изсмуква сока Ă и после Ă казва: „Сбогом. Дадох ти много добър урок, да ме помниш.“ Паяци се срещат навсякъде: в обществения, в политическия, в културния и в духовния живот. Но онова, което ограничава, което разваля стремежите на човешката душа, не е обич, но е нещо противобожествено. Всички желания у нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем, защото те собствено не са наши, а остатъци от една много стара култура, за която аз сега няма да говоря. Колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре ще бъде за нас, защото ще придобием онова вътрешно състояние, което дава мир, спокойствие и подем на сърцето.

В този смисъл вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията, през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за висшата обич. В много стихове ще намерите и методи, които посочват начини за приложение. Например имате стиха, в който се говори: „Аз дойдох да дам живот.“ На кого? Обсъдете това. В друг стих се казва: „Всеки, който вярва в Мене, в Сина Человеческаго, ще има живот в себе си, а който не вярва – не ще има живот в себе си.“ Значи, ние трябва да имаме вяра в този Син Божий, Син Человечески, Който дава Живот, а не в онзи, който не дава Живот. За да намерим Христа, за да намерим онова, което дава Живот, ние трябва да вярваме в Него. Ако ви попитам: намерихте ли онова, което ви дава Живот, вие ще отговорите: „Отчасти.“ Щом отчасти сте намерили това, що дава смисъл на Живота, щом в едно отношение сте намерили това, що дава Живот, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголемявате, но не и да се смалявате. Всеки казва: „Аз искам да раста, да израсна.“ Добре, ще растете, ще растете и ще дойдете до един предел, когато растенето ще спре, и вие ще се почувствате недоволни от себе си. Какво означава растенето? Растенето е движение в една посока. Искате да посетите някой ваш приятел, който стои километър далеч от вас; като стигнете до вашия приятел, ще пожелаете ли да отидете по-далече? Не. У вас ще се породи само желание да се върнете назад, след като сте посетили приятеля си. Желанието ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете нещо, да отидете при някого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по-скоро да бъде възрастно, когато ще бъде обичано от онзи, който е определен да го обича. Всяка мома иска да има лице, очи, вежди, коси, ръст, дрехи такива, които да се харесват на възлюбения Ă – тази е скритата мисъл на обичта Ă. Законът е същият и когато някой каже, че иска да бъде учен или добър. Защо искате да бъдете учени, добри? За да се харесате някому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си.“ За кои себе си? Значи все има един, бил той вътре или вън от нас, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинският мотив. Добрият човек иска да е приятен на Бога, за да каже Бог, че го обича. Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват. Този студент видял Христа, но не Го разбрал. Когато Христос казал, че не харесва очите му, то значи, че не харесва неговата алчност. В този случай очите на студента са били израз на човешката алчност. Христос е искал да каже на студента: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна. Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си. Мома, която не е харесана от избраника си, иска да се самоубие, да не живее. Ако той не я харесва, има причина за това. Когато хората не ви обичат, тяхното неразположение си има причина. Тя е, че те не намират своя идеал във вас. Щом срещнете човек, у когото е вложен вашият идеал, вие казвате, че го обичате; срещнете друг, но не го обичате, защото не намирате в него идеала, който търсите. Вие се безпокоите, но няма причина за това, а трябва да разсъждавате; иначе ще попаднете в едно състояние да се самокритикувате и самоосъждате, а това не е желателно.

Вие се намирате при нозете на този велик мъдрец; мъдрец наричам Природата, в която живеем и която всякога ни дава онова, що желаем. Няма нещо, което да пожелаете и да не ви го даде Природата. Тя може да не ви го даде веднага, но после ще ви го даде – то е само въпрос на време. Ако настоявате неразумно и ненавременно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скъпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като Великия учител: „Ще носите славата на своето величие – последиците на вашата алчност.“ Според това какви искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения – ще опитате плодовете и на Доброто, и на злото. С това индусите определят образуването на човешката карма – причини и следствия. Но с третия метод ще можете да превърнете лошата карма в добра, лошите последици в добри, а на добрите да дадете правилна насока в живота, защото без последното и добрите последици може да се извратят, да се превърнат в лоши. Навсякъде в Природата има смяна на енергии от едно състояние в друго. Аз не говоря за Доброто и злото в Природата, защото Доброто си остава Добро и злото – зло, но говоря за енергията, която служи за изпълнение на Доброто и злото; енергията е, която може да се превръща от едно състояние в друго. Енергия, която е служила за добро, като се превърне в услуга на злото, изменя вече състоянието и вибрациите си на добро. Същото нещо е и за злото. Такава смяна може да стане всякога. Ако нямаше смяна на енергии у нас, нямаше да има смяна и в състоянията ни. Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искат да правят опити.

Например вие искате да превърнете лошите течения, които идат сега в България, в добри, сиреч да измените направлението на енергията, да Ă дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно; никога не можете да измените тази енергия от ляво на дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно. Това е един алхимически закон, който трябва да проучите. Като онзи ученик вие ще кажете: „Велика тайна е да може да превръщаме енергиите“, но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да Ă се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото. Вие се хвърляте в живота от едно положение в друго. Виждали ли сте как майките люлеят децата си – вие се намирате в положението на техните деца. Майката казва: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази насока в живота, към която майката се стреми повече. Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата Ă – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист. Да видиш Бога, значи да знаеш да употребяваш разумно тази велика сила, с която Той си служи. Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат. 5:3 – б.р.). Нищите духом са доволни, радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, препоръчвам ви като метод да придобиете чистота на сърцето.

Как разбирате това, че ще видите Бога – като човек ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человечески, ако не е привлечен чрез Любовта. После: „Никой не може да иде при Отца, ако Аз не му Го изявя.“ Това има този смисъл, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени при Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житно зрънце, което не е посято в земята, на което не е дадена светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? То не може само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условията да види онова, към което се стреми. Кое ще види? Слънцето. Следователно за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, светлината и топлината, сиреч Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която Разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, сиреч ако Божествената Любов не слиза Отгоре и не дава влага и топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия метод, по който ще работите. Ще ви посоча още един метод, по който например да се помирявате с човек, когото не обичате. Ще намерите трето лице, което е обично на онзи, когото вие мразите: двама, които се обичат, имат подобие, имат и контрасти, затова имат и енергия, която може да се използва. Това трето лице ще даде условията за помиряване. Този закон съществува, но вие не сте го схванали. Аз ще ви обясня, че това става и по обратен път. Момък се влюбва в някоя мома, която по някои свои съображения му отказва. Момъкът намразва момата, защото тя не се съгласила на женитба, а се омъжила за друг. Ако тя, като се омъжи за друг, роди момиче, момъкът, на когото тя е отказала, се влюбва в дъщеря Ă и като я взима за жена, първите се помиряват и по този начин разумната енергия взема права посока. Ако някой мрази някого, това е, защото според кармичния закон този, последният, в миналото му е сторил зло, което го е спряло в еволюцията му, и той иска по един или друг начин да си отмъсти. Но първият направи ли го зет, даде ли му дъщеря си, той се помирява с него. Има и друг начин за помирение, той е следният: някой момък се влюбва в една мома, но тя се омъжва за друг; момъкът се влюбва в сестра Ă, ако и нея не вземе, влюбва се в третата сестра, защото, за да се помири, трябва да вземе една от трите. Женитбите, които стават в този свят, имат кармични причини. Кажете ми защо даден мъж има стремеж към известна жена и дадена жена към известен мъж? Защо някоя жена се оплаква от своя мъж, дори го мрази? Защо мъж говори зле за жена си? Вие на тия проявления в живота казвате: „Това са обикновени работи.“ Не са обикновени, но са естествени работи, почиващи на закона за промените, който съществува в света. На всички, които ме слушате, енергиите са различно сложени. Някой път изпитвам вашия живот, правя сондажи, опитвам каква е температурата ви и знаете ли какво усещам и колко скъпо ми костват тези опити? Защото, когато някой иска да опита някого какъв е той като човек, преживява неговите състояния. А не може и да обърнеш един човек към Бога, докато не преживееш и доброто, и злото, които са вложени в него. Онзи, който не разбира този закон, се чувства в положението като в някой котел и се пръска от мъка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни. Павел казва: „Лошите общения развалят добрите нрави.“ Христос формулира този закон така: „Не давайте осветените неща на прасетата, защото ще се повърнат и ще причинят зло.“ Това е велик закон, че не бива да влизате в пряма свръзка с човек, докато не го разберете, защото иначе ще страдате. После ще кажете: „Господи! Защо стана така, когато аз исках да му помогна?“ Какво ви пречи прасето, че ровило, оставете го, нека си рови – има много места за ровене. На първо време гледайте да се изолирате от лоши влияния, които спират вашата еволюция, защото като влезете в закона на развитието, вие ще дойдете до известно положение, когато трябва да държите изпит. Няма да се мине много време и Господ ще изпрати комисия да види доколко сте силни в Добродетелите, ще провери доколко сте усвоили Божествената Правда, милосърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертването. Няма да има човек на Земята, малък или голям, който да не бъде подложен на изпит. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добре издържахте, минете във втори клас“, и учителят ще започне да ви преподава предметите за този клас. Следя как някои от вас, когато постъпят в това братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко!“ Не, вие едва сте се научили да сричате. А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази наука!“ Отговарям: хиляди години сте разрушавали, имали сте търпение да вървите в една посока, а сега в десет години искате много бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата. Аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно трябва да влезете в тази права посока за развитие. Друга опасност, която се среща в окултните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм паднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако след като изляза, не им помогна от своя страна, де е тук моята култура, де е моето развитие? Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада. Аз трябва да употребя всички средства, да освободя поробените същества. Само по този начин смятам, че извършвам своята длъжност. Тези хора са стоели дълго време на дъното, затова аз ще трябва да сляза и да ги изкача всички. Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от кладенеца. Ще поясня тази истина в малко по-друга форма. Да допуснем, че в кладенеца са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, аз няма да ги пусна току-така да си вървят, а ще острижа вълната им и ще изям месото им. Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим. Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб. Главното нещо е, като освободим някого, да го поставим в положение да се чувства действително свободен. Обичаме ли някого, трябва да му дадем свобода да се изкаже, да го изслушаме. Трябва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Към всички трябва да сме внимателни. Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора. В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви. Първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите казаха: „Какъв добър пример дава!“ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда, че всеки, който влезе в тази Школа, смята, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва. Не, трябва да работим не само първата, но и втората, третата, през всичките години; отношенията ни винаги трябва да са едни и същи. Искам всичко, което вършите, да изтича от вашата добра воля. Не искам да се чува: „Направих това, направих онова.“ Болно става, когато се чува такова нещо. Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трябва да го приемете на драго сърце. Следователно вие всички сте абсолютно свободни в Доброто и през първата, и през втората, и през останалите години. Някои от вас, като влязат в Школата, мислят, че всички тук са много добри хора, и си казват: „Ние имаме много добро мнение за този и този човек.“ Както много други, тъй и той не е разбрал тази Школа. Ако ние приложим Питагоровия метод, първата година ще трябва да ви освиркаме, да ви подиграем, да ви изкажем всички недостатъци, та като минете през този изпит, втората година да сте добри. Когато дойде някой нов, всички казват: „Да се пазим да не го съблазним.“ Добре, но ако не първата, втората година може да го съблазним. Ако го съблазним, по-добре да го съблазним отначало, защото по-късно е вече опасно. Не искам да си служите с примки и да примамвате хората. Искам отношенията ви да са чисто Божествени, да възстановите между вас онези връзки, които са били още отначало, за да дадете ход на Божественото, което е във вас, да се развива; тъй че, ако дадете свобода на този дух, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бъдете здрави, бодри, няма да има между вас неизлечими болести. Не казвам, че ще бъдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. Болестта зависи от миналото, а здравето зависи от отношенията, които имаме с хората, от връзката ни с Бога. Господ работи. Като ви говоря сега, виждам около вас ангели, които копаят с мотика в ръка, вдигат голям шум наоколо си. Казват за някой проповедник: „Той е направил много за паството си.“ Нищо не е направил той, но направили са го онези хиляди ангели, работници, които вие не виждате. Доброто вътре в нас и великите блага, които търсим, могат да израстат само благодарение на Бога и на Неговите помагачи-служители. Не търсете великото благо вън, а го търсете в душата си: вашата душа е във и вън от тялото ви и тя е много велика. Вие още не знаете къде са вашите души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че някой път сте в тялото си, а друг път – далеч, далеч от него. Англичаните казват: „Присъства с тялото си, а отсъства с ума си.“ Питам: къде е умът? Умът значи е някъде вън. Но между ума и тялото има известна връзка. Когато душата ни е в тялото, ние се чувстваме големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби. Ние трябва да научим закона да направим телата си жилища, в които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у нас и постои известно време, и после си отиде, ние се усещаме неразположени, гневни, недоволни и работите не вървят добре. Ако си ученик, урокът ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповедник, проповедите ти не вървят. Някой път казвате: „Когато съм доволен, като срещна хора, всички ме поздравяват, усмихват ми се и ми идва да ги разцелувам.“ Това значи, че душите им са в тях. Срещнете ли познати хора и не ви поздравяват, това показва, че душите им не са в тях. В Писанието се казва: „Ще се всели Бог в душите им, ще им се изяви и всички ще са Му синове и дъщери.“ Трябва всички да се подготвят, за да възприемат Неговите мисли и желания; тогава злото от нас ще изчезне, няма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. Няма да се оплаквате, че откак сте дошли на Земята, няма мир. Казвам: Бог не е дошъл още във вас и затова се оплаквате, че няма мир. Ще спра дотук.

Записвайте всички въпроси, които се повдигат тука, и всички въпроси, които изпъкват в нашия ум. Утре ще разискваме върху тези въпроси, по които говорих, за да видя дали отгоре на ситото е останало нещо от тях, или не. Това ще бъде една практическа тема. Ще видим дали ви е ясно как става превръщането на енергията, дали ще можете до следната година да превърнете енергията от ляво към дясно. Като измените енергията от ляво към дясно, вие ще прокарате в градините си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате зеле, праз, бобец, ряпа, моркови, жито и разни плодове.

Нещо за конференцията, която заседава. Конференцията, която заседава над нас, ще продължи до идната година до туй време, макар че ние ще я преустановим, защото ние и да прекъснем, онези отгоре няма да прекъснат. Планът на тази конференция е да разработва през цялата година въпросите, които тук се повдигнаха. Идната година конференцията пак ще се събере. Затова да не помисляте за прекъсване. Оттам ще ни дадат наставления какво да работим. Идната година, като дойдем пак на конференция, ще видим кой какво е свършил. Конференцията не е нищо друго освен отиване и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсването е работене на Земята. Ще се пръснем по четирите краища, но един ден ще се съберем на конференция на друго място – горе. И то ще стане.

Някои да кажат нещо от своята опитност, за да се ползваме един други. Само ще спазвате едно нещо – ако някои от вас искат да разкажат своите по-важни опитности, ще трябва да употребят най-много пет-десет минути и да няма никакви преувеличения. Всичко да бъде тъй ясно, кратко, че никой да не се усъмни. Да бъде описанието като Йосифовото – кратко и добро, и да се избегне всяко нещо, което може да породи съмнение у някои, че се преувеличава. Щом се прекали, ще има дисхармония. Ако всички вземат да разправят нашироко преживелиците си, ще ни трябват двайсетина дена. (Един от братята разказва една случка от своята съдийска опитност. Друг запитва за главоболието.)

Главоболието, от което се оплаквате, произтича от това, че всички клетки у вас стават положителни, поражда се между тях борба, тласък. Ако се разгледа човешкият мозък, ще се види едно бълникане, вследствие на което в него става сътресение. Когато един вагон се удари о друг, всички вагони се разтърсват. Разтърсването ще бъде най-силно в първите вагони, а по-слабо в следващите и най-слабо в най-крайните, затова и пътниците в последния ще усетят най-слабо това сътресение. Ако един човек в света е тласнат по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопоставяте, да не се изпречвате насреща му, а да му дадете място, нека си замине, отколкото да се мъчите да го спрете. По-добре да умре един човек, отколкото двама. Ако може да го спрете, добре, но ако не можете, оставете го да си замине. Никога не се стремете да спрете човека, у когото се е зародило силно желание да направи нещо. Например някоя мома иска да се жени, запалила се от всички страни, а майката и бащата не са доволни, не обичат момъка Ă. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омъжа за него.“ Готова е да прибегне до крайни средства. Не я спирайте по никой начин. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. След време, когато разбере своята грешка, тогава Ă помогнете да се избави. Ако я спрат от пътя Ă в това време, когато има силно желание, тя ще изпадне в по-голямо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господ не ни спира, а казва на служителите Си: „Дайте им всички условия да постигнат желанието си.“ Когато започнем да пъшкаме и охкаме, Господ казва: „Радвам се, че постигна желанието си; твоето охкане е един плод, който и Аз опитах.“ Мъченията и страданията, които човек изпитва, създават известни настроения у Бога. Когато видим, че Бог е намръщен, то е, защото нашите мисли са такива и те се завръщат към нас. Същият закон действа между мъже и жени. Например мъжът е недоволен от жена си, има око на друга, неговата страда, защото е свързана с него и ходи да го следи като някой детектив. Не се свързвайте с мъжа си, сиреч не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, въздействайте морално на неговия ум и на неговото сърце; но настоява ли той да изпълни желанието си, не се противопоставяйте. Нека опита своите желания. Ама ще кажете: „Аз искам да го спася.“ Колко момци са се оженили за моми с цел да ги спасят, но не са успели. Оставете всяка душа сама да опита това, което силно желае, и като извлече урок от него, тогава се опитайте да Ă въздействате. Има закони, чрез които може да въздействате на хората. Най-лесният начин е Божественият – да въздействате морално, сиреч да се превърне енергията на едно същество от едно състояние в друго.

Знаете ли как може да излекувате дъщеря си, която се е влюбила в някой момък? – Даяк? Не. Въздействайте на момъка да намери друга, по-красива мома, да се влюби в нея – той ще пренебрегне дъщеря ви. Така тя ще опита горчивината на отхвърлянето, ще се успокои и ще бъде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата.

– Ами ако се обичат взаимно, но единият не се нрави на родителите на другия, трябва ли последните да пречат на младите?

– Аз говоря за случаи, когато чувствата от двете страни не са еднакво искрени. Когато се обичат, те спадат в друга категория – там никой не може да им препятства. Законът изисква да ги оставите свободни. Въпросът е за превръщане на енергиите от едно състояние в друго, а не е въпрос за моми и момци. Например срещнете някой човек и мислите, че е добър, а в душата си питаете към него някакво отвращение. Някога обичате някого със сърцето си, а виждате, че е лош. Такова противоречие се заражда във вашите души. Много въпроси има тук, които бих могъл да ви обясня, но ще отидем в друга посока. Във Вехтия завет се казва: „И глупавият, като мълчи, минава за умен.“ Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може да се използва.“ Използване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко, спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием“, Господ веднага изля благословението Си – настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате.