Разлика между версии на „Здравият ум“

Текуща версия към 19:28, 26 март 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги с беседи

Извънредни беседи

КНИГА: Кротките

ЗДРАВИЯТ УМ

26 август 1923 г.

Тайна молитва

Ние можем да знаем кои неща са верни в даден момент и кои не са верни. До сега вие имате ли някои правила за това? Как познавате, че някои неща могат да бъдат верни, а други неверни? Ония неща, които съществуват в природата, които можем да намерим в природата, те са верни. Всяка една мисъл, която е реална, тя си има свой образ в живата природа. Туй, което не можем да намерим в природата, то не е вярно, то е произведение на човешкия ум.

Вземете сега цветята предвид, които използуват слънчевите лъчи. От чистото гледище на един ботаник какво представляват цветята? Те считат, че цветята не са разумни същества, те живеят в полусъзнанието. И те не могат да си обяснят защо едно цвете е бяло, друго червено, розово, синичко и пр. Те не могат да си обяснят дълбоките причини. Защо? Добре, ние минаваме към разумните хора; ако един мъж си тури една шапка бяла, синя или червена или си тури черни панталони, а жената си тури червена рокля или синя, има ли туй смисъл или не? Има смисъл. И тъй, цветята имат двояк смисъл, първо - цветът показва какво трябва на цветето.

Например белият цвят показва какво трябва на туй цвете, което го носи. Метода, начина, по който туй цвете трябва да се развива. Следователно природата казва така: "На тебе ти трябва чистота." И докато работи тъй, то е бяло. Щом постигне резултати в тази област, в степента на туй съзнание, в която духът на това цвете минава, то почва нова работа. Това цвете трябва не само да има чистота, но трябва да знае как да запази тази чистота. Като я запази, тогава природата му дава жълтия цвят, казва: "Трябва ти сега интелигентност." На цветето казва: "На тебе ти трябва интелигентност, да доставиш оная материя, чрез която може да образуваш органите на великата интелигентност." Добре, след като цветето добие всичките необходими елементи, природата казва: "За да може този ум да се крепи, то ти трябва вяра и любов към истината." Тури му синия цвят, казва: "Трябва да можеш да добиеш всичката оная материя, която е необходима, върху която действията на самата истина може да се садят." Това е една азбука. Туй е за самите цветя и като погледнете цвета на едно цвете, може да си направите извода. Ще кажете: "Трябва му интелигентност." В дадения случай туй цвете е толкова интелигентно, колкото и вие. Само че разликата е в това, че вие имате орган, чрез който да се изрази тази интелигентност, а духът на това цвете няма орган да изрази тази интелигентност.

Сега ще направим друга аналогия. Каква е разликата между човешката душа и душата на ангелите? По отношение на ангелите ние сме цветя. Следователно всичките наши добродетели, положителни или отрицателни, всичките наши недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветове. Те като те погледнат, знаят вече. Те те изучават от цвета, който преобладава върху формата ти. Не мислете, че един човек, който има образ тук, има образ и между ангелите. Ако вземете, и цветето си има очички, то вижда, ама вие не може да видите очите му, и то си има нос, но вие не го виждате, и то си има ушички, всичко, но то е в едно зачатъчно състояние. Сега, ако тия истини се изнесат на съвременните учени хора, те биха се смели до превиване. Тъй би се засмял един ангел, ако му се каже, че човек има очи, нос, уши. Защото хората пред ангелите нямат още образ, те съзнават, че тия цветя еволюират и казват: "Един ден като дойдат в нашето положение, ще добият този образ, както ние." Но ангелите са по-умни от нас. Те имат начини да се съобщават с нас, когато ние не знаем как да влезем в едно цвете, може да го откъснем, да го стъпчем и не считаме, че сме направили голяма пакост, а един ангел може да влезе в цветето. Ангелите изучават нашия душевен живот много по-хубаво, отколкото ние изучаваме живота на цветята.

В тия екскурзии, които правим сега, то е да се създадат правилни разбирания. Във вашите мозъци трябва да стане едно трансформиране на съзнанието, защото има известни органи, които са в зачатъчно състояние, после трябва почва за новите идеи, а тази почва отнякъде трябва да се създаде. Или в сегашната си фаза християнството приготовлява хората да създадат тази почва. Апостол Павел казва: "Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата", т.е. когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите.

Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх.

Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш. Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх? Той е по-умен. Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това. Знание трябва.

Сега може би и вие, понеже от памтивека сте възпитавани тъй, очаквате спасението да дойде по един чуден начин. Не, онзи, който влезе в Божия път, у него трябва да започне да се развива неговата интелигентност, след туй трябва да се развие неговото сърце. Сега, понеже човешкият ум е дошел до известна степен на развитие, голяма част от човешката раса са добили много висша интелигентност. Предците , те се застъпват за своите по-малки братя, да се работи върху тяхното сърце и започва културата на сърцето. Тъй както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате една интелигентност, но липсва ви една мекота. Аз употребявам една дума, наричам. Изкълчени са умовете ви, изкривяване настъпва в ума ви. Каквото и да се каже, той ще намери противоположното. Няма мекота и здраво разбиране. И който човек те види, той няма да помисли как да ти причини едно добро, а ще погледне може ли да те използува. Ако си учен, казва: "Ето добър случай да го използувам. Син има, дъщеря има..." Това не е култура още. Ние хванем някой кон, похващаме го, кажем: "Много хубав е този кон!" За талига или за работа. Пък като са два коня, ще кажеш: "Много добре, днес човек може да изкара десет декара място." Следователно за интелигентността ние гледаме от нашите икономически условия. Следователно човешкият ум трябва да придобие една мекота и тази мекота не трябва да бъде изкуствена. Трябва едно вътрешно трансформиране в същината на умствените органи, т.е. материята съвършено да се пресъздаде. Затуй не трябва да си правите такива илюзии - времето, настроението. Това приготовлява само материала, а има дълбоки схващания, които ще дойдат после. За пример почнете да мислите за Бога. Вие казвате, че вярвате в Бога, но задайте си един положителен въпрос: Какво нещо е Бог? У вас като че умът ви стане празен - природни сили влезнат. А що са природните сили? И самата интелигентност е неопределена. Всякога ние ще турим на самата същина неща, които не са верни.

А ние Бога може да опитаме съществува ли, или не по следующия начин: имаш една рана живеница, лекуваш я, всичките лекари викаш, твоят живот виси на косъм, ти съзнаваш, че нищо не ти помага. Ако се обърнеш към Бога не с адвокатство и хитрина, а с онази вътрешна топлина и кажи: "Аз познавам, Господи, че Ти си добър, но дай ми едно малко доказателство да се махне тази живеница от мен и аз ще посветя целия си живот за Теб."Слушай, направете това обещание, но не като онзи циганин, който, като е била болна жена му, обещал, че ще даде една голяма свещ, а като оздравяла тя, рекъл: "Я дам, я не." Гледай да бъдеш положителен, кажеш и да свършиш. И веднага болестта ще мине, и ти ще почувствуваш едно особено състояние на душата и една особена светлина, която тъй ще разшири душата ти, че всичките неща тъй ще се претълкуват, съвършено ще се изменят и ще почувствуваш една вътрешна благост, един вътрешен тих глас, който ти приказва. Някой ден се разгневиш, този глас ти казва: "Не го прави това нещо, не е хубаво." Пак те остави гласът, но като ти заговори 3-4 пъти, ти почнеш да мислиш. Дойде някой, на когото имаш да плащаш, ти вземеш и скъсаш полицата. Законът ще те хване - има свидетели. Ти скъсаш полицата, но той събере тия листчета, казваш: „Защо ги събира тия листчета, виж глупак!", а той ги вземе, седне у дома си, па ги нареди едно до друго, направи пак полицата, казва: "Г-н съдия, той скъса полицата, хвърли я, но аз събрах листчетата."Тия, които имат да вземат, по Мойсеевия закон събират листчетата. Имаш да даваш, честно ще го платиш. Ако не можеш, ще идеш при Господа, да ти кредитира. Гласът ще ти каже: "Внимавай, толкова пъти си лъгал, дошел си до това положение." Предупреди те, отидеш си.

Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата.

Та при сегашните условия, както светът се развива, понеже сме слезли в дъното на ада, дето материята е най-гъста, всичкият наш минал живот изпъква в съзнанието ни. Постоянно преживяваме старото. Трябва да бъдете много будни. Човек като се предаде на слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път."

Думите на Христа имат смисъл: "Ако Ме любите, ще опазите Моя закон." Само чрез закона на Любовта ние може да изпълним правилата и заповедите, които са дадени.

Туй е сега.

Който има уши да слуша, нека слуша;

който има ум да мисли, нека мисли;

който има сърце да чувствува, нека чувствува;

който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови!

"Бог е любов "(песента)

Ние слезнахме и почнаха вече да идват мъглите нагоре. 9 ч. и 40 м. Всички слезнаха по Резньовете надолу.

При една хубава поляна на едно магнетично място, обрасло с буйна, висока трева, всички насядаха в кръг около Учителя. Слънцето грееше топло. Брат Джагалов прочете беседата "Истината" (от съборните беседи -21 август 1922 г.)

След това Учителят започна да говори.

Сега ще ви кажа една мисъл и вие ще се намерите в чудо. Дам на едного едно зрънце да посади, на някой две-три-четири-пет-шест, на някого дам една крина-две-десет крини. Питам, като ти дам едно семенце да посадиш, какво ще ти коства? Един ден ще те питат ти ли го посади? - "Аз". Само за туй ще ти говорят на тебе. Няма да те питат: "Онези ниви пося ли?" Твоята задача е твоето семенце. И какво извинение може да имаш? Като казвам, истината може да говорим, децата може да говорят истината. Едно дете може да говори истината. Господ иска едно добро, не сто добрини. Какъв отговор ще дадете? В живота си може само едно добро да направиш, а всичко друго е само приготовление за туй добро. И като го направиш, всичко е осмислено; не направиш това добро, всичко се стопява. Туй е вътрешната страна. Ще кажете: "Аз не мога", то е най-малкото. Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво. Питам: През вашия живот от сто години се изисква всяка година само едно семенце да посадите. Пет минути няма ли да намерите в годината? Ако каже някой, че една година като живее, един човек не намерил пет минути да посади едно семенце, то е една квадратна лъжа. Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за ядене той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути. Сега вие, като не посадите вашето семе, искате да посадите чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите семена. Това е истината. Това е една силна мисъл. Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература. С една семка, като я посеете, може да спасите света. Посейте една ябълчена семка. Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята ябълка, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото. После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение. Беседа, беседа искам." - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза. Напиши на твоя приятел "На твоята градинка почвата е много хубава, посей 50 дръвчета в градината си." Ще кажете: "А, аз ще се занимавам с неговата градина!" Колко ще ти коства? Напиши му това. Ама вие, като дойдете до малките работи, там се спрете.

Сега от тази беседа трябва да ви попитам какво приложение може да направите за абсолютната истина? Например, ако началникът ти иска да знае какво мислиш за него и ако му кажеш истината, той ще те уволни. За да му кажеш истината, кажи му тъй: "Ти си дай оставката и аз ще я дам, ти да не ми си вече началник, тогава ще ти кажа истината." То не е умно, ако на една камениста почва вие ми кажете: "Ела, посей тук семената си." Аз ще кажа: Не, аз тук не мога да сея. Има си правила. Ще се спреш най-първо да видиш казано ли ти е да му кажеш истината. За истината се изисква много малко работа, трябва да бъдете умни. Тя е за школата.

Сега от миналогодишния събор има още 9 беседи неиздадени. Половината от материала е издаден, сега трябва да проучите и втората половина. Имайте едно предвид - в школата се благославят само тия неща, които излизат от нас. Ние сами трябва да си имаме печатница. Защото туй, което ние изработим, ние ще вложим най-хубавото.

Сега какво забелязах, над нас имаше облаци, като започнахме да четем за истината, те се премахнаха, значи от горе се радват. Един човек, който иска да каже истината, той трябва да се моли и не да обиди човека, но да каже: "Мене ми е много мъчно, но принуден съм, братко, аз нямам предвид да те унижа в сърцето си, но трябва да ти кажа истината."

Трябва да бъдем служители на Бога.

Няма по-лошо от това да няма кой да ви помага!

Брат Стойчев: Понеже говорим за истината, искаме да знаем, ако може да знаем истината, дали има вина у нас, че тази година не можа да стане съборът?

Аз ще ви приведа само един факт, няма да ви кажа истината. Аз трябва да си помисля дълго време може ли да ви кажа истината и дали ще ви ползува, и е ли волята Божия? Ще ви кажа сега само един факт. Миналата година един брат каза: "Този събор замяза на сбор." И Господ каза: "Идущата година няма да имате никакъв събор." Този направил погрешка, туй станало, онова станало, всички тъй мислехте. Има някои неща, които за вас много са важни, а на Господа на ум Му не идват. Щом е сбор, от вас зависи. Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване. Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.

Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството?

Да. Втори факт. Казват. "Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност. Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога.

Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот. Сега, като се четеше тази беседа, имаше у две сестри, аз няма да ги кажа, имаше един лош дух, правеше си план, и той слушаше тук. И когато лошите хора искат да направят нещо лошо, пак ще иде един Бял Брат да слуша. Не може да му забраним И той трябва да слуша. Те са делегати. В небето недостатъците ги схващат още щом са в нас, но след като се кажат, по-лесно е да се изправят.

Когато Бог е щедър, ти употреби това, което ти е дал, а изобилието, и то си има мястото. Всинца имате добро желание, но ви липсват начини и методи. Например, че имате добро желание, когато аз отида у някого от вас. Вие приготовлявате много неща, баница, това-онова... Много пъти, когато аз дойда, трябва да взема приятели, които аз обичам, че да изядем всичко. Ако остане, да остане само за благословение, 10 ореха, няколко ябълки за децата ви. А трябва да знаете, че някой път аз съм ял по-рано, тогава? Аз бих казал тъй: Туй, което правите за мене, правете и за другите същото. Това ме радва. После, трябва да знаете и законите, че не всякога може да се събирате. Има времена, когато гости не може да дойдат. Когато не сте разположени, вие на гости не може да идете.

Ако се държите за Господа, с топ не могат да ви избият.

Пък той, съборът, тази година той ще стане, ние ще му намерим времето. Не е само денят 19 август, има още по-хубави дни. А ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Днес правим едно приготовление за събор. Трябва пак да дойдем тук. Тук има хубави магнетически места. Всичко тук в природата е символ: тези облаци (хубави бели облаци, наредени един до друг в кръг по целия хоризонт).

То е хубавото днес.

Брат Стойчев: Мязат на вълна, показва, че има да се преде.

Да, ще се преде.

Ето как може да използувате днешната екскурзия, напишете няколко хубави писма за провинцията. Всеки от вас не може ли да напише някое хубаво писмо от два реда? Макар на познат или непознат.

(Всички бяха бодри.)

Сега туй (целият разговор) ви допадна. Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо? - Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е! Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви. Видите един брат е в неразположение, той е долу. Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите. Писанието казва: "Молете се един за друг." Много същества от черното братство може да дойдат горе, но те не могат да разберат всичко.

Сега тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина, а инак височината е на 2500 метра. Верка (сестрата, дето й стана лошо сутринта) не се разболя, но не можа да издържи и тя трябваше да яде. 7000 м - туй изстивание на лицата, посиняването на туй се дължи - интензивност на електричеството, защото 2500 м, то е обикновено. И забележете, че когато ние се молихме, някои не можаха да държат ръцете си нагоре.

Брат Стойчев: Тогава ние бяхме на височината, на която Мойсей получи заповедите на Синайската гора, значи може да ни се даде нещо и на нас. И друго, при височината над 7000 м ние сме били и в града Агарта, значи и от там може нещо да получим.

Е, да, били сте. Тази беседа, дето ви държах там горе, тя иде от там. Вятърът идеше от изток. Конете, дето бяха там, на Черни връх, те бяха в наша полза. Конят съдържа магнетически сили.

(На Черни връх бяха дошли неколцина мъже с много хубави коне, които спокойно пасяха тревата.)

Сега колцина от вас имате добри условия вътрешно да идете на Мусала? Най-първо, дълбоко вътрешно разположение се изисква, да няма никакво раздвояване После, да нямате никакви домашни препятствия. Колко дена мислите да стоите? - (Най-малко 4 дена.)

Безсъница има, студ, воля се изисква. Там е студено, трябва да имате добри дрехи.

Днес сте доволни? - (Много сме доволни.)

Най-високите места са електрическите, тук, дето се спряхме, е магнетическо. Тук има много магнетически падини. Това тук е отлично място за събор, само да няма кой да ни смущава. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при Олтаря.

Обаждат се: Там е отлично, и дърва има, и гори, и вода, и шосе. Там може да организираме един събор отлично!

Може да го направим.

Обаждат се: В Търново коства 150 000 лева, а тук ще отидат 100 000 лева, няма да се готви, ще вземем жито, ориз, плодове...

Ако там стане съборът, то ще бъде нещо оригинално.

В духовния свят един нисък връх може да бъде висок и един висок може да бъде нисък, зависи от интензивността/на силите, които действуват там.

Брат Стойчев: Тогава право е, дето някои казват, че най-високият връх е Голгота, макар че е 500 м над морското равнище, но понеже там най-интензивно се изживяха някои неща.

Да, на времето, когато Христос е дошел, там Христос е разрешил една от важните задачи. Тази беседа в салона не може да се говори.

Часът е 12 ч. и 30 мин., за два часа ще слезем до долу при Бивака.

На връщане всички минаха от източната страна под Резньовете - една хубава местност, пълна с боровинки.

Една интересна случка - проверение на законите.

На последната почивка, наляво от Бивака, един брат (брат Йордан Савов) подаде на Учителя един букет от стръкове боровинки. Брат Симеон Симеонов се обади: Ех, да дадат и на мене тъй един букет! Нали Учителят учи, каквото правим за него, да правим и на всички. Другите се обадиха: Е, ние си брахме сами. Учителят взе и даде на Симеонов и на другите по ред по едно стръкче. Обадиха се сестри: За Вас, Учителю, няма да остане. В този момент една сестра подава друг букет с боровинки, после трета сестра подава, после още един брат, и тъй купчинката се увеличи, тогава Учителят каза:

Вижте как работи законът. Законът е верен. Който има, ще му се даде.

В 3 ч. всички бяха на Бивака и си направиха сладко своята закуска.

Екскурзия (от събота вечер).

26 август 1923 г., неделя Всичко около 130 души.