Разлика между версии на „Ханизе“

Текуща версия към 15:55, 24 април 2011

Младежки окултен клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)

КНИГА: Методи на самовъзпитание

Ханизе

Размишление.

Н апишете следните думи:

Ха - ни – зе

Слънце я огря.

Бе - ри - ме - за – и

Светлината я разкри.

Зе - ме - ра - за - хе - си.

Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате. И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано - “ханизе". Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите “слънце я огря". “Ханизе”е положителна дума, а изречението “слънце я огря”- отрицателно. Към думата “беримезаи”прибавяме изречението “светлината я разкри". Значи, при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано. Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина. След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса, и неразбраните неща стават вече разбрани.

Сега ще направим опит, да преведем горните изречения в музикална форма. Самата дума “ханизе”е музикална и крие в себе си положителна енергия. Тази дума започва с буквата “х", която в математиката означава неизвестна величина. Като се реши, ще видите, че в нея се крие известно количество материя и енергия.

В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното. Той излиза от вечността - неизвестното, и отива към известното. В този смисъл, вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате “дар-дере". Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата “дар”означава даване, подарявам нещо, а “дере”- отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него - кожата и месото му. Засега думата “дране”е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна. - Кога? - Когато човек се освобождава от заблужденията си.

Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му. За да съблече тази дреха, той трябва да я одере. Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума “дране”се е превърнала в “събличане". Като кажем дране, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа.

И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар. Значи, само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. В първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това и помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти. В миналото, музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре-надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре. Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.

Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно. Музиката помага за организиране на живота. Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: Какъв е смисълът на живота? - Велик. - Какво е нашето предназначение? - Велико. - Вярно ли е това? - За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче, когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение. Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви. И струната се запитва, къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът и се разнася по целия свят.

И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове. Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви. За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. - Какво представлява обществото? - В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излива своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина, като струна, завита в пликче. Обаче, щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна “mi", търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче, в това “mi”музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без “mi”той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: Скъпо платих за струната “mi", но добре ще свиря с нея. След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: Добра е струната. Щом започне да свири, той се разговаря вече с “mi", със “sol”- с всичките струни. Хората слушат този разговор и се въодушевяват.

Следователно, ако и вие, като великия музикант, не можете да вземете една ваша идея присърце и да я поставите на цигулката или на арфата си и да започнете да се разговаряте с нея, вие ще останете един обикновен човек, без възможности за развитие и постигане на своите идеали. Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си. Това се постига чрез познаване на Онзи, Който управлява целия свят. Ще кажете, че за да постигне идеалите си, човек трябва да бъде вярващ. Какво значи, да вярва човек? Вярващият има възможност да се разговаря с Бога, като със свой приятел. Когато приятел дойде в дома ви, вие сядате срещу него и се разговаряте. Така можете да се разговаряте и с Бога. - Възможно ли е това? - За онзи, който е свързан с Бога, такъв разговор е не само възможен, но и много приятен. За онзи, който не е свързан с Бога, такъв разговор е невъзможен. Той никога не може да вземе слушалката си и да се разговаря с Бога. Значи, вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без вяра в Бога, в душите, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли вярата, връзката се скъсва, и приятелството престава да съществува. И тъй, ако вярата представлява приятелски разговор с Бога, с ближния и със самия себе си, можете да си представите, какво нещо е любовта. Вие говорите за любов, за приятелство, без да ги разбирате. Приятелството не е завършен процес. - Защо? - Защото между двама приятели често се явяват малки или големи препятствия и мъчнотии. Колкото по-голяма е вярата им, толкова по-лесно се премахват мъчнотиите. Един ден, когато мъчнотиите изчезнат, ще кажем, че вярата на тия хора е съвършена. Да имаш абсолютна вяра в някого, това значи, той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за тебе. Преди да си казал нуждите си, той вече ги задоволява. Това означава думата “ханизе". Пояснението - “слънцето я огря”- на думата “ханизе”показва, при какви условия хората могат да живеят в пълна хармония. Думата “хани”означава нещо реално, установено, което е било скрито, непроявено. Когато слънцето изгрява, “ханизе”се открива, проявява се и става известно. Слънцето не може да дойде, докато “ханизе”не съществува. Можете ли да очаквате слънцето да се подаде зад планината, ако тя не съществува? Същото можем да кажем за идването на любовта. Може ли любовта да посети човека, ако не намери в него нещо, за което да се залови? Невъзможно е любовта да отиде на празно място. За да влезе някъде, тя трябва да намери нещо, за което да се хване. Това нещо е “ханизе", т.е. реалното в света. Тази дума е неразбрана, но за онзи, който я разбира, тя крие в себе си велико съдържание и смисъл.

Значи, думата “ханизе”предизвиква слънцето да се прояви. Думата “беримезаи”пък показва, че светлината идва да разкрие нещата. Думата “земеразахеси”определя пътя на живота. Ето защо, първо трябва да се яви слънцето да огрее пътя на човека. Щом слънцето изгрее, той поема пътя си. Щом тръгне на път, около него е светло, всички неща се разкриват вътре и вън от него. Без път няма движение. Затова, именно, се казва, че човек поема пътя на живота, бил той духовен или светски, обществен или индивидуален. Ако разложите думата “ханизе”на срички, ще получите три думи, с които българите си служат: “ха”- като междуметие, “ни”- нас или ни - местоимение и “зе”- минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число - той взе. Това е свободен превод на думата.

Като ученици, вие трябва да работите върху вярата си в Бога, във Великото в света. Само то може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да повдигне погледа си нагоре, към Бога, за да почувства Неговото присъствие. Ще кажете, че Бог е далеч. Той е толкова далеч, колкото и близо. Той ходи по света и посещава всички страдащи, обременени и отчаяни. Докато мислиш, че всичко е свършено, че ще умреш, Бог те чукне леко по рамото, раздвижи те, и ти казваш: Дойде ми една светла идея. Ще работя, ще се трудя, за да постигна своите идеали. Вървиш до едно място и пак отпаднеш. Бог пак те разтърси, и ти отново продължаваш пътя си.

Ще кажете, че животът е пълен с противоречия, които ви спъват. Има противоречия, които спъват, но има противоречия, които водят към реалността на живота. Те ви довеждат в съприкосновение с Бога, с “Ханизе". Който разбира смисъла на тази дума, той е разтворил прозорците си за слънцето на своята душа. Той се радва на това слънце, което показва пътя на неговото движение. Когато слънцето огрее върховете на планината, след време ще огрее и долината; когато дъждът пада от планината, ще слезе и в долината, където идеите се реализират. За да се реализира една идея, първо трябва да се освети, после да се посади и полее. Който е реализирал идеята си, той е готов да работи за благото на обществото, на народа си и на цялото човечество. Той не пита, какъв е смисълът на живота, но работи и прилага това, което е придобил. Той не пита, какво е неговото предназначение, защото знае, че това е въпрос на вечността, който не се разкрива нито в един ден, нито в един живот.

Като млади, вие трябва да работите за излизане от тъмнината. Вашето слънце не е изгряло още, а трябва да изгрее. Това значи, да излезете от състоянието “ханизе", в което се блъскате още ту на една, ту на друга страна. Не е лошо, че сте в тъмнина, защото тъмнината води към реалността. Когато слънцето ви огрее, вие ще минете от тъмнина в светлина, от сиромашия в богатство, от невежество в знание, от безсилие в сила. Обаче, като минава от едно състояние в друго, човек трябва да вземе само толкова, колкото може да носи. Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявил лакомията си, заради което ще му се отнеме и това, което има. Такъв е законът в природата. Изобщо, човек трябва да носи толкова, че да изпитва приятност. Претовари ли се, той сам си създава мъчнотии и страдания. Всеки трябва да носи такава раница, която да не го спъва при изкачването му по планините. Ако е въпрос за много пари, това е лесна работа. Достатъчно е да отидете при Бога, или при някой цар или княз, за да получите високо обществено положение. Щом заемете висок пост, парите лесно ще дойдат.

След освобождаването на България, един млад българин отишъл да се учи в Америка. Като свършил науките си, той се върнал в родния си град, откъдето отишъл в София и се явил при тогавашния княз, Александър Батемберг, да иска някаква работа. Като образован човек, свършил в Америка, князът намислил да го направи министър, но преди да каже думата си, той го запитал, каква работа иска. - Искам да ме назначите за директор в една от софийските гимназии. - Щом искате да бъдете директор на гимназия, идете при министъра на просветата, той се занимава с такива назначавания.

Така постъпват повечето от съвременните хора. Те отиват при Бога, на най-високото място. Бог иска да им даде висок пост, да ги направи министри, а те искат директорско място. Щом искат да стават директори, няма защо да ходят при Бога. Достатъчно е да отидат при някой министър, за да им даде някаква служба - директор, началник на отделение и т.н. Това е неразбиране на живота. Като не познават законите, мнозина искат или по-малко от това, което им се пада, или повече. И в единия, и в другия случай те изпадат в заблуждения.

Чувате някой да казва за себе си, че не е като другите хора, че не живее като хората от света. Чудно нещо! Той сам не е излязъл още от света, а мисли, че се различава от светските хора. Той още живее със старите си разбирания, а мисли, че е влязъл в новия живот. Ще дойде ден, когато човек ще влезе в новия живот, но за тази цел той трябва да се откаже от старото. Новото ще осмисли живота му, ще подобри здравето му и ще го направи способен за работа. Новите идеи внасят подтик в човешката душа, и човек се стреми да ги реализира. Не може човек да приеме една нова идея и да не се стреми да я реализира. Каже ли, че не вярва в реализирането и, това показва, че идеята, която е възприел, не е нова. Само по себе си, новото е свързано с вярата, която го подкрепва. - Ама аз не вярвам в Бога. - В кого вярваш? - В себе си. - Да вярваш в себе си, това значи, да бъдеш силен, добър, умен и благороден. Вярата в себе си подразбира вяра в Божественото. Като вярва в Божественото Начало, човек е наистина и добър, и силен, и разумен, и благороден.

Съвременните хора се оплакват от неуспехите си. - Защо не успяват? - Защото потъпкват своите желания, потъпкват Божественото в себе си и дават ход на чуждите желания, които приемат за свои. Каквото и да правят, те трябва да знаят, че чуждото всякога си остава чуждо. Българите казват: “Чуждото и на Великден се взима.”Чуждото може да е развалено яйце, запъртък. Какво ще направиш с такова яйце? Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче, ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. - Защо? - Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си, знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото. По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.

Направете опит, да изпеете думата “ханизе". Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума. И на склуптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: Не мърдам от мястото си, не ми се работи. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когото не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближният му се радва. Където има радост и веселие, там Бог присъства.

Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал. Това значи, да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин, по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада, природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче, ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно, дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: “Блажени нажалените и наскърбените". Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените. Без страдания няма развитие, няма и радости.

Да анализираме пак думата “ханизе". Сричката “ха”означава нещо приятно; “ни”- закон за приемане и справяне с противоречието; “зе”- закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката “ха”представлява още закон на ума, “ни”- закон на сърцето, а “зе”- закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата “а”означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. - Защо? - Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите. Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право. Който мисли право, продължава живота си.

Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва. Така не се говори. Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче, колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един света е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца. В този смисъл, човек никога не може да стигне върха. В това се крие величието и красотата на живота.

И тъй, помнете изреченията, с които преведохме ватанските думи: “ханизе, беримезаи, земеразахеси". Преводът е свободен и означава: “Слънцето ни огря, и тайната си пред нас разкри".

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

26 Лекция от Учителя, държана на 6 март, 1931 г.

София – Изгрев.