Разлика между версии на „Прави разсъждения“

Текуща версия към 21:24, 8 юни 2011

Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Трите посоки

Прави разсъждения

Размишление.

Тема за следния път: „Защо живее човек?“

Да развиеш една тема, това е голямо изкуство. Кое е най-голямото изкуство в живота?

Сега, като идвате в клас, ще знаете, че не приемам болни и неразположени ученици. Светът е широк, в него има място и за болни, и за здрави. Ако идвате в клас да научите и придобиете нещо, трябва да бъдете здрави, да има хармония между вас. – На какво се дължи неразположението на човека? – На неправилния живот, на кривите мисли, чувства и постъпки. – Тогава, да живеем добре. – Това не е достатъчно, трябва да знаеш, как да живееш добре. Ще напишеш едно писмо, но важно е, как ще го напишеш, за да има то резултат. Сегашният ви живот е резултат на миналото. Всичко, каквото сте изработили в себе си, също е резултат на миналото. Сега искате да научите някак да познавате хората. Това желание е естествено, обаче, ще знаете, че колкото познавате себе си, толкова ще познавате и другите хора. Знаете ли значението на всяка линия, на всяка издадена и вдлъбната част на тялото си? Всяка точка, всяка линия имат значение. Те са във връзка с качествата на човешкия характер. Например, най-малкото спадане в края на устните показва, че човек е песимист. Той носи тази черта от миналото. За да се изправи тази линия, да се повдигне нагоре, първо трябва да стане промяна в мисълта, т. е. в мозъка. Обаче, най-мъчно се променя веществото на мозъка.

Казвате: Искаме да знаем тайната на изправянето. Какво да правим, за да подобрим линиите на своите органи? – Тайната е много проста – да работите съзнателно върху себе си. Виждате, че двама млади се разговарят. Казвате: Какви тайни си говорят? Какво ги свързва? – Обичат се – нищо повече. – Близо са един до друг, разговарят се нещо. – Какво от това? Два камъка се търкалят и падат един до друг. Двама души се срещат и се хващат за ръка. Ще кажете, че се обичат. – Това не е обич. Хващането за ръцете не е обич. Преди всичко, вие не знаете, как се хващат онези, които се обичат. При любовта хората се хващат по особен начин. Вие говорите за любовта, но я разбирате по своему. Аз се интересувам от вашето разбиране. Истинското разбиране е свободно от всякакво болно чувство, както и от болезнени, криви мисли. Например, удариш се в камък и започваш да търсиш причината вън от себе си: в камъка, в онзи, който турил камъка на пътя, в светлината. Не, спри се и помисли, защо падна, кой крак си удари, на кое място. После, вдълбочи се в себе си и там търси причината.

Повтарям: Болни ученици в школата не приемам. Какво се разбира под болен човек? Влизаш в една къща, или в едно училище и започваш да плюеш на пода, да се секнеш. Какво ще стане, ако всички постъпват така? Докато човек плюе и се секне, дето попадне, природата няма да му открие никаква тайна. Плюнката е полезна за стомаха, но вън от него, тя е вредна. Ако я намираш ценна, събирай я в кърпичка. Днес всички хора плюят, и плюнките им полепват навсякъде. Помни: Каквото правиш, добро или зло, ще се върне върху тебе. Това е закон, от който не можете да се освободите. Всеки човек е книга, върху която трябва да пише добри, положителни неща. Ако недоволството е напечатано на твоята книга, замени го с доволство. Ако устните ти, като лист от тази книга, са започнали да изтъняват, това показва, че чувствата се атрофират. Мисъл, лишена от чувство, е сух клон, който се отрязва. Устните трябва да понадебелеят. Пази сърцето си, не допущай нито едно горчиво чувство в него. Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце. От тебе зависи да ги избягваш или привличаш. Защо ще пиеш горчива течност? Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.

Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание. Така не можеш да познаеш Бога. – Бог ме е родил. – Имаш ли разположение като това на Бога? – Нямам. – Тогава Той не е твой Баща. Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества? – Грях ли е, ако не мога да направя нещо? Грях ли е, че не зная нещо? – Не е грях. Че знаеш нещо, и това не е голямо благо. Важно е, какво не знаеш и какво знаеш. Знаеш, например, че един от твоите познати лъже. Какво печелиш с това знание? Или знаеш, че той не лъже. Какво печелиш от това? За тебе е важно да знаеш, отде е дошла лъжата. И децата лъжат. Кой ги е учил на това? Значи, те носят лъжата в себе си. Детето вземе сладко без позволение и, като го пита майката, яло ли е от сладкото, или кой е бъркал в гърнето със сладкото, то казва, че нищо не знае. Какво очаквате от такова дете? Казват за някого, че имал силен характер[?към следващия абзац?].

Много хора имат силни характери, но развитието на техните характери е вървяло по неестествен път. Някога човек е силен, някога е слаб. Това зависи от препятствията, които е срещал на пътя си. Казвате: Като отидем на онзи свят, там няма да срещаме препятствия. – Зависи, къде ще бъдете. Ако попаднете между високо интелигентни същества, ще видите своето невежество и ще се стесните. То е спънка. Силен ли си да я преодолееш? Ще видиш, че не си добър. И това е спънка. Чудиш се, коя е причината за това и как да се справиш с новото положение. Търсите причината, давате различни обяснения, но не можете да си помогнете. Вие сте влезли в разумния свят, за който съзнанието ви не е готово. Там ще ви посочат и добрите, и лошите черти. Следователно, не питайте, защо някога ставате от сън недоволни, а някога – доволни. Когато сте недоволни, това показва, че сте минали през някоя област, дето разумните същества са посочили грешките и лошите ви черти. Ако сте доволни, това показва, че сте минали през област, дето разумните същества са посочили вашите добри черти. Ако ви питат, как сте минали през тези области, нищо не можете да кажете. Такова е положението на желязото и на дървото. Като турите желязото в огъня, то се нагорещява, става червено, а може и да се стопи – това зависи от температурата. Като го извадите от огъня, то изстива. Ако турите дървото в огъня, то изгаря и се превръща на пепел. Кое е по-добре: да имате чувства, подобни на желязото, да се нагорещяват и изстиват, или да имате чувства, подобни на дървото, да изгарят и да се превръщат на пепел? Човек не трябва да бъде нито като желязото, нито като дървото. Значи, сърцето му не трябва лесно да се нагорещява и лесно да изстива, нито пък да изгаря от огъня на своите чувства.

Като е дошъл на Земята, човек не трябва да си играе с огъня на чувствата. На физическия свят играчките донякъде се търпят, но в Божествения свят не се позволяват абсолютно никакви играчки. Те имат цена само за децата, но не и за възрастните. Всяко нещо е ценно на своето място. Щом играчката изгуби цената си за детето, това показва, че то излиза от своето детство, друго нещо му е нужно. Ако твоята любов изгуби цената си, знай, че тя не е била Божествена. – В бъдеще ще имам по-голяма любов. – Бъдещето се определя от сегашното. Важно е, какъв си днес – желязо, или дърво. Ако си като желязото, и в бъдеще ще си желязо; ако си като дървото, и в бъдеще ще изгаряш и ще се превръщаш на пепел. Друг е въпросът, ако не си нито желязо, нито дърво. Тогава ще се нагорещяваш, без да изстиваш; ще гориш, без да изгаряш. При това положение, ще устояваш на всички условия и няма да губиш цената си. Само Божествените неща никога не губят цената си.

Какво представя човешката уста? – Градина, в която има хубави цветя и плодове. Устата на повечето хора е градина с малко място. Трябва ви още малко земя, да увеличите вашата собственост. С други думи казано, трябва да работите върху себе си, да направите устните си по-дебели. Човешкото сърце се нуждае от голяма, широка градина, дето да насажда своите цветя и плодни дръвчета. Без градина човек не може да бъде щастлив. Има закон, който определя размерите на всяка градина. Каква къща е тази, която няма прозорци, телефон и градина? Очите са прозорците на човешката къща, ушите – телефонните слушалки, а устата – градината, през вратата на която влизат и излизат най-хубавите неща. Ако очите, ушите или устата са изкривени, това са външни дефекти, с които човек мъчно се справя. Те се отразяват на сегашния му живот. Изкуство е да можеш да изправиш устата си. С това изкуство разполагат йогите, великите адепти. Те си служат със специални методи и правила. Обикваш някого. – Защо? – За да изправиш устата си. Щом устата ти започва да се изправя, ти го напущаш – недоволен си нещо от него. Ако имаше търпение, щеше да изправиш устата си. Днес повечето хора са с неизправени, т. е. незавършени задачи. – Защо? – Нямат търпение. Тази е причината, задето устата им е недоизправена. Има случаи, когато майсторът, който изправя устата ви, е по-слаб от вас, по-малко знае. Естествено е тогава да останете с крива уста.

Сега, аз зная, от какво се нуждаете и какво търсите. Вие искате да срещнете ангел, който ще изправи устата ви. В него няма абсолютно никакво противоречие. Като те погледне, той знае, защо те гледа; като те слуша, знае, защо те слуша. А сега, срещне те някой и те гледа, но сам не знае, защо те гледа; слуша те, сам не знае, защо те слуша. И ти го гледаш и слушаш, без да знаеш защо. Гледаш някого в очите, без да знаеш, защо го гледаш; той те гледа, също не знаеш защо. Много просто, човекът е гладен, иска от тебе хляб. – Нека иде да работи. – Първо го нахрани, че после ще отиде на работа. Срещнеш една мома, погледнеш я в очите, и тя се зачерви. Човек се засрамва в два случая: когато го намериш на местопрестъплението, или като го намериш на място, дето прави добро. Той искал да направи добро, без да го види някой. Като прави зло, също иска да мине незабелязано. И двамата казват: Не можахме да запазим тайната.

Като правиш зло, всички трябва да знаят. Като правиш добро, никой не трябва да знае. В първия случай, ти си в изба. Щом знаят хората, къде си, веднага ще дойдат да те освободят. Като правиш добро, ти си свободен, не се нуждаеш от освобождаване. Ето защо, като правиш добро, никой не трябва да знае. Като правиш зло, ти вредиш на себе си. Като правиш добро, ти си полезен и на себе си, и на другите. Значи, човек не живее само за себе си. За кого ядеш? Ако ядеш само за себе си, де остава яденето след смъртта ти? По три пъти на ден ядеш и нищо не взимаш със себе си. Де остава това, което си ял на земята? – Това не зная, но зная, че смъртта е страшна. – За онзи, който не знае, как да излиза от тялото си, тя е страшна; обаче, за онзи, който знае, тя е благословение. Ако органите на твоето тяло – очите, ушите, носът, устата не са добре направени, защо ти е това тяло? Имаш възможност да излезеш от него. Лошо ли е тогава да умреш? В една от близките улици има един голям, добре направен апартамент – ще отидеш да живееш там.

Ще се върна пак върху въпроса за устата, главно за големината на устата. Колкото по-малка е устата на човека, толкова по-малко работа върши той. Такъв човек обещава много, но изпълнява 25%; ако устата е средно голяма, човек изпълнява 50% от обещанията си; ако устата е нормално голяма, той изпълнява 75%; ако устата е съвършена, човек изпълнява сто на сто. Кой човек има съвършена уста? – Който изпълнява всичко, каквото обещава. – Защо ни е създал Бог? – Да се учите. – Защо идат страданията? – Защото не учите. Страданията са резултат на вашия живот. И противоречията се дължат на нежеланието ви да учите. Ако учите, и страданията, и противоречията ще имат друг смисъл. Две сестри се съберат на едно място и не могат да се спогодят. Как си обяснявате това? Казвате, че не се обичат. Ето една задача, да приложите любовта. Като казвате, че не обичате някого, пазете се да не изкривите устата си. Онзи, когото не обичаш, е препятствие в твоя живот – ти трябва да го преодолееш. Не мисли, че това е проста работа. Кажеш една дума не на място, и нещо те измъчва. Откажеш да услужиш на някого, пак се измъчваш. Като не можеш да изправиш грешката си, казваш: В друго прераждане ще я изправя. – Това е механическо разбиране. Трябва ли цял живот да грешиш и да чакаш в другото прераждане да се изправиш? Започни още сега да изправяш живота си, т. е. да се прераждаш. Щом осъзнаеш грешката си и започнеш да я изправяш, ти се прераждащ вече, т. е. влизаш в нова област, в нови условия на живота. Ако не изправяш грешките си, ти не се прераждаш.

Казвате: Как живеят светските хора, като не мислят за изправяне на грешките си? Те не мислят и за прераждането. – Оставете този въпрос настрана. Аз зная, как живеят тези хора. И вие още живеете като тях. Тъй както живеете, вие не можете да влезете в Царството Божие. Животът на светските хора не се отнася към разумния свят. Светът е голям разсадник, в който човек мъчно се прославя. Днес те прославят, на другия ден те унижават. Днес младата мома се облича с булчинска рокля, а на другия ден я съблича, смачкана и непрана. Светът не е лош, няма защо да се бяга от него. Обаче, съзнателно трябва да се отдалечавате от неговия път, за да не ви стеснява. Излезте вън от стеснителните условия, на свобода. Тежки са някога тези условия и мъчно ще излезете вън от тях. Ако кажа на учениците от задните столове да дойдат напред, а тия от предните столове да отидат назад, ще се съгласите ли? Ще отстъпите ли? Ще кажете: По-достойни ли са те от нас? Други ще кажат, че са уморени, не искат да се местят. Идете на задните места, там по-добре ще си починете. И едните, и другите се страхуват да не им вземат местата.

Казвам: Който иска да заема първите места. трябва да е готов да работи. Ще вземе едно огледало и ще си постави устата в такова положение, че сам да се хареса. Ще повтаря опита няколко пъти, докато устата му заеме право положение. После, ако иска да направи устните си червени, да спира погледа си върху млади, жизнени моми и момци, докато и неговите устни придобият червен цвят. Ще кажеш, че не се занимаваш с такива работи. Имаш право да възразяваш, ако не получиш никакъв резултат. Животът представя сбор от образи, които се отпечатват във въображението, докато един ден се реализират. Важно е, човек да мисли, да си даде отчет, кои мисли, и кои образи могат да се реализират. Има образи, които ще се постигнат в далечното бъдеще. Обаче, някои са постижими още в този живот. Не можеш ли в един живот да направиш устните си червени? – Можеш. За тази цел ще гледаш младите, жизнени хора, ще дишаш дълбоко, докато и твоите устни станат червени. Като работиш върху себе си, ти ще станеш свободен човек. Не казвай, че дадена мисъл е лоша. Не бързай да я отблъснеш. Спри се върху нея да изследващ качествата й, да видиш защо е лоша, и наистина ли е такава. Например, казваш за някого, че е хитър човек. Как позна това? Изхитрил те е някъде и мислиш, че това е лошо нещо. Каква е устата на хитрия? Каква е устата на добрия? Опитайте се да нарисувате устата на добър човек. Това ви давам като задача за следния път. При това, внимавайте, каква е линията на устните му, права, или сгъната. Всеки трябва да изучава устата си, да знае, към кой вид се отнася; да знае, какви възможности се крият в нея. Ако поставиш хубаво ядене пред някого, устните му трепват. Това показва, че той има разположение към яденето. На друг устните трепват пред хубавите дрехи, а на трети – пред хубави, интересни книги. Това трепване на устата произвежда нахлуване на кръв и, в края на краищата, устните се зачервяват. Добре е всеки да знае, кое оказва влияние върху, неговите устни: храната, облеклото, или книгата. Храната възбужда един род мускули на устата – на физическия свят; чувствата засягат друг род мускули – на духовния свят; мислите засягат трети род мускули – на Божествения свят. Наблюдавайте, кои мускули на устата ви ще трепнат, когато видите човека, от когото зависи вашето бъдеще на земята. Какво ще бъде положението на вашата уста тогава? Как ще държите устата си, когато срещнете човек, когото обичате?

Искам да зная, как ще започнете любовното писмо до своя възлюбен. Ще кажете, че ще се обърнете с думата „любезни“. Тази дума е изгубила съдържанието си. Друга дума нямате ли? Как ще си изкажете възхищението от един чист планински извор? С коя дума ще започнете? Като отидете при планинския извор, напишете му едно хубаво любовно писмо и го оставете близо до него. Който го намери, ще мисли, че е за него. Ако му хареса, писмото ви е добре написано. За следния път нека един от добрите поети между вас да напише едно любовно писмо до извора. От устата излизат най-възвишените думи, израз на благородни и възвишени чувства. Те се дължат на мисълта и чувството на човека към Бога. Щом помислиш за Бога, сърцето ти трябва да трепне, и в душата ти да се събуди най-великото и красиво отношение към всичко, създадено от Него. Докато си представяш Бога като велик и светъл образ, всякога ще изпитваш светли и благородни мисли и чувства. Ако само с думи се обръщаш към Бога, нищо няма да постигнеш.

И тъй, щом се обърнеш към Бога с чисто сърце, непременно ще получиш отговор на молитвата си. Едно дете минава край една градина, поглежда към узрелите, червени череши и си казва: Господи, колко са хубави! В този момент от градината излиза човек, с пълна кошница череши и дава на детето. Бог всякога задоволява нуждите на човека. Достатъчно е да се обърнеш към Него с отворено, чисто сърце, за да ти отговори. Щом си разположен, ще чуеш гласа на Онзи, Който те е създал. Така е ставало със светиите, затова те са понасяли най-големите страдания с радост. Казвате: Учителят може да направи всичко. – Оставете това настрана. Важно е, какво вие можете да направите. Учителят яде за себе си, и пръв Той ще опита сладостта на Божествените блага. Ако вие не ядете за себе си, няма да се ползвате от тези блага. Всички трябва да опитвате благата на живота. Вие сте събрани на едно място да учите и да изправяте грешките си. Като изправяте своите грешки, с това заедно помагате и на близките си.

Какво се иска от вас? – Да мислите и разсъждавате правилно. Виждаш, че брат и сестра дружат. Не ги критикувай, но пожелай им да се обичат. Ако не се обичат, те не са никакви брат и сестра. Срещаш мъж и жена – пожелай им да се обичат помежду си, да ги обичат и децата им. Ако любовта не ги свързва, те не са нито мъж и жена, нито баща и майка. Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш. Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче. Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?

Казвате: Да говорим сериозни работи. – Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор. Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам. Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате. Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал. Използвайте и най-малкия случай за проява на вашия ум и вашето сърце. Ако се натъкнете на злото, турете срещу него доброто; ако се натъкнете на омразата, турете срещу нея любовта. Значи, доброто се регулира със злото, а злото – с доброто; омразата се регулира с любов, а любовта – с омраза. Например, мислиш: Ще бръкна в касата на този богат човек, да извадя нещо оттам. Спри се и кажи: Ще прибавя нещо към парите на богатия. Казваш: Мразя този човек. Помисли: Защо да не го обикна? Каква мисъл е тази, която не може да измени лицето ти, да го направи по-красиво? Какви чувства са тези, които не могат да изменят твоето настроение, да станеш весел и радостен?

Изучавайте устата на човек, който обича удоволствията. Линията на горната устна в него е много извита. Колкото повече се отказва от удоволствията, толкова повече линията се изправя. Приятно е да гледате лице, чиито мускули изразяват вътрешния живот на човека. Там всеки мускул е в движение, обаче, движението на мускулите е хармонично. Приятно е да видиш лице, на което е изразена дълбока мисъл. По лицето на човека трябва да четеш, като по книга. Дали той преживява радост, или скръб, всичко е написано на лицето. Не можете да се освободите от влиянието на такова лице върху вас. Всеки човек с будно съзнание е носител на Божественото. Ето защо, като срещнеш такъв човек, ти не искаш да видиш неговия гръб – лицето му искаш да видиш. На него е отпечатан проявеният човешки живот. Непроявеният очаква бъдещето. За предпочитане е човек да се прояви, макар и да сгреши, отколкото да остане непроявен. Като греши, човек вижда своите недостатъци и лесно ги изправя.

Днес всички хора искат да бъдат красиви: лицата им да са правилни, живи, изразителни; очите и веждите също да бъдат красиви. Кои вежди са красиви? – На младите. Линията на веждите е извита нагоре. На старите хора тази линия се извива надолу, като у песимиста. Обикновено, старият човек е песимист. Старият човек казва: Свърши се моята работа, повече няма какво да правя. – Отново ще се подмладиш, и сам ще избереш формата – мъж, или жена, в която ще дойдеш. Следователно, още сега можете да определите бъдещето си. Това зависи от вашите мисли, чувства и желания. Каквото мислите, това ще стане; каквото чувствате, това ще стане; каквито желания имате, това ще реализирате. Като се раждате и прераждате, ще постигнете всичко, което желаете. Не се страхувайте от прераждането, но работете, за да използвате всички благоприятни условия, които ви се дават. Можеш да се прераждаш физически, духовно и умствено или Божествено. Правилно прераждане е това, за което Христос говори: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Не се отказвайте от сегашния си живот и да разчитате на бъдещия. Каквото сегашният живот ви предлага, използвайте го разумно и съзнателно. Щом имате свободно време, вземете огледало и правете упражнението.

Вчера слънцето показа всичката си любов към нас. Чрез лъчите си то ни изпращаше своите целувки. В целувките му се крие знание и сила. Така то изявява своята мисъл. Значи, слънцето е носител на разумната и права мисъл. Като приемеш една негова мисъл, ти трябва да му отговориш. Слънцето те пита: Какво правиш на земята? Какво ще му кажеш? Бог запита Илия: Какво правиш тук? Илия отговори: Господи, от ревност към Тебе, направих една грешка и дойдох тук да ме научиш, как да я изправя. Избих 400 пророци. Бог проговори на Илия, но той закри лицето си, не можа да издържи на Божията Любов. Засрами се Илия и закри лицето си. Човек се срамува, когато съзнава, че не прави това, което Бог иска от него.

Често идат при мене братя и сестри, искат да ги приема. Казвам, че съм зает, но те настояват, искат някакъв съвет. Аз си мисля: Вместо да се явявам и казвам, че съм зает, по-добре да изчезна пред очите им и да не знаят де съм. Добре е, когато съм зает, да дам една стомна на този брат и да му кажа: Моля ти се, донеси една стомна вода от Витоша и, като се върнеш оттам, ще поговорим. Ако дам израз, че съм недоволен от него, дето ме безпокои, сам ще си причиня вреда. Като се разговаряш с някого, трябва да знаеш, как да свиеш устата си. Тя е място на любовта. Следователно, не можеш да приложиш любовта в нейната пълнота, ако не си господар на устата си. Не можеш да погледнеш човека, както трябва, ако не си господар на устата си. Значи, между устата и очите има известно съответствие. Ако си неразположен, вземи една чиста кърпа, топла вода и измий устата си. Така ще промениш състоянието си. После, със чиста, суха кърпа изтрий устата си.

Сега, през пролетта и лятото, когато има плодове, правете опити с тях, да видите, какво влияние ще окажат те върху устата. Вземете една хубава череша, погледайте я отдалеч и леко я приближете до устата си. Правете така с всички плодове, да видите разликата между тях.

В Индия има факири, които размишляват по цели дни. Те посвещават живота си на съзерцание, а вие не сте готови да отделяте всеки ден по половин или едни час за работа върху себе си. Ето, Ганди е предприел пост от 21 дни, да се пречисти вътрешно. Всички велики хора постят, пречистват се и физически, и душевно. Ето защо, ако опитът за устата ви е присърце, правете го. Който има любов в себе си, да направи опита; който няма любов, да го остави. Ако си недоволен, измий устата си няколко пъти наред. Както виждате, опитът е прост. Ако си доволен, пак измий устата си.

Т. м.

33. Лекция от Учителя, държана на 3 май, 1933 г. София. – Изгрев.