Разлика между версии на „Екология на човешкото съзнание - 1“

Текуща версия към 19:11, 28 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.2 1999

Екология на човешкото съзнание - 1

Д-р Васил Велев

Напоследък в целия свят и у нас думата "екология" е една от често повтаряните думи от различни специалисти, журналисти и обществени дейци. Екологията, тази сравнително млада наука, предизвика интереса на цялото цивилизовано човечество. С напредъка на науката и техниката, на химията и физиката, замърсяването на околната среда все повече се увеличава. Освен механично и химично замърсяване, наблюдава се още и радиационно излъчване, електромагнитно, шумово замърсяване и т.н. Всеки от тези замърсяващи околната среда фактори действа увреждащо на човешкия организъм. Веднага обаче трябва да си зададем въпроса: А човек не замърсява ли и духовното си тяло, не уврежда ли по този начин и психическото си здраве?

Учителят Беинса Дуно казва: "Освен хигиената на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента – мисъл, чувство и действие." Сегашният век се характеризира с усилена дейност на човешкото съзнание, на ума, на чувствата и на волята. Към човешкото съзнание се отправят постоянно хиляди възприятия. Те се запаметяват, задържат се дълго в съзнанието и се отразяват върху психиката. Човек събира както добри, така и лоши възприятия. Ако обаче преобладават лошите, грозните, изопачените възприятия, човешкото съзнание се затлачва с тях. Те стават ненужен, тежък товар, който се отразява вредно върху нервната система.

Човек събира най-много възприятия чрез зрението си. Учителят казва: "Очите са връзката между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледат очите, зависи развитието на ума. Като се събудите сутрин от сън, щом отворите очите си, потърсете един красив образ и там спрете погледа си. Високите планински върхове, чистите извори оставят незабравими образи в съзнанието на човека. Това, което виждаш днес, след време ще остави отпечатък върху твоята мисъл. Това е закон. Не мислете, че сте свободни от външните влияния. Човек има очи, уши, нос, език, за да влиза в общение с цялата Природа. Той трябва да бъде чист извор, който да раздава щедро от своето благо. Кой е виновен, че вместо чист извор, той се е превърнал в канал, от който тече нечиста вода?"

Съвременните хора са подложени на едно огромно претоварване с негативни зрителни и слухови възприятия чрез радиото, телевизията, компютъра, книгите, вестниците, списанията, киното, театъра, музиката, изобразителните изкуства и т.н.

"В ежедневния живот, пояснява Учителят, често чуваш да се говорят лоши неща за някого. Без да искаш, това достига до ушите ти. Това е кал, която не трябва да допущаш до съзнанието си. Виждаш, че някъде е станало убийство. На се интересувай, как е станало убийството – и това е кал. Само онзи може да се интересува от тези неща, който помага."

Особено важно значение има подборът на зрителните и слуховите възприятия при възпитанието на децата. Учителят препоръчва възпитанието на децата да започва още по време на бременността на майката. Тогава тя е силно чувствителна и крайно впечатлителна, поради което всичко се отразява върху детето й. Майката влияе на детето си, докато е още в утробата й, чрез своите мисли, чувства и постъпки. От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето й. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца.

"Майка, която иска да роди разумно и здраво дете, непременно трябва да държи тази идея в ума си."

За чистотата на съзнанието от голямо значение са думите, с които човек си служи. Всяка груба дума се отразява вредно както върху този, за когото е казана, така и върху онзи, който я казва. Всяка горчива или обидна дума предизвиква големи катаклизми в съзнанието на човека. Тя действа като психическа бомба. Думите, с които си служим, са тясно свързани с мислите. Учителят казва: "Велико и мощно нещо е човешката мисъл. Мислите се подчиняват на известни закони. Така например, всяка мисъл – добра или лоша, се връща при своя източник. Не може да отправиш никъде една мисъл, без да понесеш последствията й. Друг закон е, че каквото човек мисли – добро или зло, в каквото вярва, това става. Каквото сте мислили в миналото, днес се реализира. Каквото мислите днес, ще се реализира в бъдеще."

Човек натрупва в съзнанието си не само свои мисли, но и много чужди мисли. Пространството около нас е пълно с безброй мисъл-форми, които се възприемат от хората. Следователно можем да говорим както за екология на нашето съзнание, така и за екология на пространството около нас, по отношение на мислите. По този повод Учителят казва: "Знаете ли колко нечисти мисли, колко нечисти желания, които не се виждат, оставяте в пространството? Вървите по една улица и изведнъж настроението ви се изменя, става тъжно. Защо? Някой скръбен човек е минал преди вас. Вървите по друга улица – ставате весел. Някой весел човек е минал преди вас."

"Лошите мисли и желания представляват локви на пътя, които могат да опръскат и окалят всеки пътник. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, съмнението, подозрението са такива отрови. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождят съзнанието на човека. Човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел, или някое хубаво цвете. Съвременните хора страдат от ненужна критика. Къде каквото видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят."

"Каквато и болест да се яви в човешкия организъм, тя се дължи най-често на мисълта на човека. Всяка отрцателна мисъл ражда и съответни състояния. Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние да привлича към себе си "астралните бактерии", които разстройват неговия организъм. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство привличат съответните низши същества. Ето защо всички религиозни общества, пък и самото християнство, от най-стари времена са препоръчвали на хората чист живот. Чистотата – това е хигиена на душата."

Учителят дава още следните пояснения: "Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение към доброто и злото. По силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, съставят друго общество. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Този закон се отнася и за доброто. Ако дружите с хора, които поддържат отрицателни мисли и чувства, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, да не се поддавате на отрицателните влияния на хората. Няма по-здрава ограда от положителните мисли и чувства на човека. Те са щит срещу злото."

"Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, които храните към даден човек, се складират в подсъзнанието като резервен материал за неговото бъдещо развитие. Да обичаш някого, това значи да го облечеш с дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Хората представляват скачени съдове и ако осъзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса."

/По материали от беседите и лекциите на Учителя Беинса Дуно/

/следва/