Разлика между версии на „Биофотоните“

Текуща версия към 19:08, 28 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.2 1999

БИОфОТОНИТЕ

Преглед на изследванията, извършени през последните седемдесет години върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от човешките клетки

Хуго Нигли

Звучи невероятно, но нашето тяло излъчва светлина, която идва от неговите поне 60 билиона клетки. Това, че всяка една клетка излъчва светлина, днес може да бъде засечено с чувствителни фотоумножителни системи. Широко известно е, че една част от тази светлина е резултат от реакциите между радикалите, но се смята, че и клетъчните ядра допринасят за ултраслабата радиация на живите клетки. Въпреки че е съвсем слабо, това излъчване на светлина може успешно да бъде индуцирано при облъчване с ултра-виолетови лъчи. Първите биологични изследвания на това лъчение са били направени в началото на двадесетте години на нашия век от руския учен Александър Гурвич, който е установил такова излъчване от клетките на корен от лук. Някои лаборатории се опитаха да потвърдят тези резултати, но използваните от тях физични методи не дадоха ясни доказателства за съществуването на такава ултраслаба емисия, и в края на краищата резултатите на Гурвич бяха отречени от американците Холендер и Клаус, точно преди Втората световна война. Поради това интересът в тази област намаля през следващите десетилетия.

Наличието на биологично лъчение беше изследвано наново след изобретяването на фотоумножителните тръби, в средата на петдесетте години, от Фачини и сътрудниците му в Италия.

В следващото десетилетие повечето трудове върху ултраслабото фотонно излъчване бяха представени от руски учени, а на запад някои пионери като Куикенден в Австралия, Поп в Германия и Инаба в Япония разработиха, независимо един от друг, методи за измерване на ултраслабото фотонно излъчване от различни клетъчни видове, с помощта на свръхслаби шумове и системи за фотонно отчитане с висока чувствителност, което позволи да се използват максимално потенциалните възможности на фотоумножителя.

Най-много трудове в областта на тези слаби лъчения има Фриц Поп. Той създаде и термина "биофотони" за ултраслабите фотонни излъчвания от клетките, които имат специфични биологични функции, но са нормални фотони и могат да се измерват от фотоумножителите, използвани във физиката.

Аз се срещнах с Фриц Поп през август 1988 и ние проведохме биологични експерименти с клетки от бозайници. Тази среща стана благодарение на моя приятел Йоханес Ведер, син на антрополога Карл Хътер /1912 - 1961/. Карл Хътер, роден в Германия, беше създал много интересна философия за човешкия живот, която дълбоко ме впечатли.

В нея той хвърляше мост между естествените науки, психологията и религията. Например той пръв описа връзката между конституционалните човешки типове и развитието на човека от трите зародишни слоя – ендодерма, мезодерма и ектодерма – откритие, което междувременно беше потвърдено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично образование, а самоук, той впечатляваше учени като Вирхов и Хекел.

В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, факт, който се потвърждава от съвременната физика. Той брилянтно извеждаше тезата, че материята не се състои само от статична и динамична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физик от Франция Шарон включи тази хипотеза в края на седемдесетте години в своята комплексна теория на относителността.

Аз проведох множество интересни експерименти в лабораториите на Фриц Поп, показващи, че клетките на бозайници, и специално човешките клетки, излъчват много слаба енергийна емисия, което вярвам, че потвърждава предположенията на Фриц Поп за наличието на ефективен вътреклетъчен механизъм за фотонно поглъщане. Ние предположихме, че нуклеиновите киселини на ДНК вероятно играят роля на светопоглъщател, подобно ролята на витамин А в ретинната изометризация, участващ в зрителния процес, и че тази светопоглъщаща система може да повлиява метаболитните и клетъчни процеси, посредством пускови механизми на умножаване и да дава начало на фотохимични процеси.

Това откритие потвърждава древното знание на човечеството, че светлината е много важна за човешкото тяло и че активирането на духовната енергия е най-важния метод за преодоляване на стреса в нашите модерни времена.

Препечатано от сп. "Нетуърк", бр.68, декември, 1998г.

Всичко е светлина. И човек е изтъкан от светлина.

Светлината показва, че в природата съществува разумност.

Всеки светлинен лъч е живо същество, проводник на особен род енергия.

Учителят