Разлика между версии на „Основа на знанието“

Текуща версия към 21:32, 8 юни 2011

Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Трите посоки

Основа на знанието

Размишление.

Чете се темата: „Разлика между добро и правда.“

За да се учи и придобива знания, човек трябва да има основа. Не можеш да придобиваш знания, ако нямаш любов. Значи, любовта е основа на знанието. Знанието не произтича от любовта, но без любов не можеш да имаш знание. Ще кажете, че тази мисъл е тъмна за вас. – Тъмна е, защото възпитанието ви не е правилно. За да се възпита добре, човек трябва да се храни добре, да подбира храната си. След възпитанието от значение е чувстването, т. е. усетът у човека за приятно и неприятно. Най-после иде мисленето, т. е. възприемане на мислите.

Човек си представя живота като нещо неразделно от него, създаден за самия него. Външно, той минава за смирен човек, но всъщност, в него се крие мисълта, че всички блага са на негово разположение. Така се ражда злото. Някога човек живее привидно добре, но в него се крият отрицателни чувства – тщеславие, гордост, омраза, подозрение и др. Виждаш един човек пълен с желание за мъст, но лицето му е усмихнато, весело, крие интимното си намерение. Това е лицемерие, това е скритото в природата. Като попадне в отрицателните течения на природата, без да иска, човек се поддава на тези влияния и става проводник на злото. Злото не е индивидуална проява, но колективна. Отрицателните енергии на природата минават и през разумните и възвишени същества, но те знаят, как да постъпват с тях, къде да ги приложат.

Казвате: Да се обичаме! – По какъв начин: по човешки или по Божествен? Ако обичаш по човешки, ти можеш всеки момент да напакостиш на своя възлюбен; ако обичаш по Божествен начин, ти ще повдигнеш своя възлюбен, ще му създадеш условия за развитие. В Божията Любов няма противоречия. Тя е чиста, като химически чистата вода, без никакви примеси и утайки. Следователно, като изявяваш Божията Любов, ти си чист като кристал. Ще любиш, без да говориш и коментираш върху любовта. Казвате, че има светска и духовна любов, човешка, ангелска и Божествена любов. Според мене, една любов съществува, но от човека зависи, как ще я прояви. Човек е проводник на любовта. От чистотата на този проводник зависи, каква ще бъде любовта. От разбирането на човека зависи, каква ще бъде неговата любов. Отчасти човек разбира любовта, отчасти я проявява. И ангелът не разбира абсолютно любовта. И в ангелската любов има някакви примеси. – Разбрах, какво нещо е любовта. – Щом си я разбрал, приложи я. Това е все едно, да каже детето, че е разбрало, какво нещо е художеството. Щом го е разбрало, нека нарисува нещо, да покаже, какво е научило и разбрало. Ако разбираш любовта, ще я прилагаш правилно; ако разбираш художеството, ще рисуваш добре; ако разбираш писането, ще пишеш правилно. Да пишеш и да рисуваш правилно, това значи, да поставиш всяка точка, всяка линия на нейното място. И човек представя сбор от точки, от прави и криви линии.

Всеки знак, всяка линия в човека е жива. Тя расте и се развива. Човек е създаден по точно определени геометрически правила. В него всичко е отмерено. Ако изучавате човека от гледище на висшата наука, специално от гледището на висшата геометрия, ще проникнете в дълбокия, вътрешен смисъл на неговото създаване. Интересно е да изучите отношението между линиите на лицето. И там е скрит смисълът на творението. В носа също има линии, които трябва да се изучават от гледището на геометрията. У някои хора линиите на носа са правилни, у други – неправилни. Неправилните линии показват, какво отклонение е станало в живота на даден човек от ред поколения. Тази неправилност се изявява в мислите, чувствата и постъпките на човека. Вината не е само в него, но в редица поколения, живели в далечното минало. Купиш си автомобил и започваш да си служиш с него. Обаче, едва тръгнеш на път, и той спира. – Защо? – Има някаква повреда в него. Вината е в онези, които са го употребявали преди тебе и са го повредили. Твоята вина е само в това, че като си го купувал, не си прегледал да видиш, как работи. – Аз мислех, те мога да работя с него. – Ако си майстор, ще можеш да работиш; ако не си майстор, ще се изненадаш, ще се намериш в затруднение. Веднъж загазил с този автомобил, втори път няма да го търсиш.

Сега, като се говори за любов, за обич, всички искат да бъдат обичани. Питам: Кой автомобил се обича? – Здравият, който върви добре, леко, без сътресения. – Защо ни говорите за автомобили? Ние искаме да ни се говори за любовта между хората. – Според мене, човек не е нищо друго, освен автомобил. Следователно, можеш да разбереш човека дотолкова, доколкото ти се открива. Значи, познаваш човека дотолкова, доколкото виждаш неговото тяло, т. е. неговия автомобил. И ангелите познаваш отчасти. Даже видни адепти, които са прониквали в ангелския свят, не могат да кажат, какво всъщност е ангелът. Те виждат обикновени работи от ангелския свят, но вътрешната страна на този свят остава и за тях скрита. Следователно, и ти не можеш да видиш същината на човека, ако не ти е дадено. Ако умът и сърцето ти не са отворени, нищо не можеш да видиш. Ти живееш на земята и не разбираш, кой човек те обича, и кой не те обича. Не е достатъчно да знаеш, кой те обича, но трябва да знаеш, защо те обича.

Преди 20 години в Америка осъдили един лекар за едно голямо престъпление. Цели десет години той поддържал едно семейство материално и външно минавал за негов благодетел. Обаче, един след друг членовете на семейството умирали. В продължение на тези десет години измрели всички, останал само един. В това време успели да открият престъплението на лекаря и го осъдили. Доказало се, че той помагал на семейството с интимната цел да прави някакви опити. Какви са били опитите му, не е важно. Интересно е, че в едно привидно добро се крие голямо престъпление. Така, някои казват, че имат любов към Бога. Щом работите им не се нареждат по тяхно желание, те казват, че Бог не ги слуша, не влиза в положението им. Обичаш някого, докато върши твоята воля; щом не задоволява желанията ти, любовта ти към него изчезва. Казваш: Това не е любов. – Кое те кара да мислиш така? Представи си, че някой те обича и изисква да вършиш неговата воля. Какво ще излезе тогава? Ти искаш твоят възлюбен да изпълнява твоите желания; друг изисква от тебе, ти да изпълняваш неговите желания. Ако искаш да бъдеш справедлив, един път ще изпълняваш волята на онзи, който те обича, и един път твоят възлюбен ще изпълнява твоята воля. Ако два пъти се изпълнява твоята воля, и един път волята на този, който те обича, ти нарушаваш закона на справедливостта. Освен това, и времето, определено за изпълняване волята на единия, или на другия, трябва да бъде еднакво; пет минути ти ще дадеш от времето си, и пет минути – твоят възлюбен. Ще работиш по часовник.

Какво правят сегашните хора? Дойде някои при мене и ми казва: Ще ви моля да ме приемете само за пет минути. Всъщност, седи цял час. Ще бъдеш точен, като англичанин: пет минути искаш, пет минути ще седиш. Какво ще говориш цял час? Ще ми разправяш, че те боли нещо, че имаш някаква подутина. Казвам му: Разбрах, достатъчно вече. – Чакай да ти кажа, коя е причината за болката ми. – Не ме интересува това. – Голям цирей ми излезе. – Не ме интересува това. Ще отидете при Бога да Му разправяте за своя цирей. Важно е, като отидеш при Господа, да Му кажеш, че имаш един цирей и да Го помолиш да го махне по някакъв начин. Той ще ти каже да го стиснеш, да изтече и после да го превържеш. След това ще махнеш с ръка, и циреят ще си отиде. Ако вярваш, циреят ще те напусне, ако не вярваш, дълго време ще го носиш и ще се оплакваш от болки. Така постъпват някои моми. От една страна се оплакват от своя възлюбен, а от друга страна си устройват срещи. Животът на повечето хора е двойствен. Малцина са искрени. За да успееш нещо, казваш: Бързам, направете ми път да мина. – Че кой не бърза? Щом бързаш, ще вземеш друг път, дето няма хора. Ти бързаш и аз бързам. Тогава, или аз трябва да вървя с тебе, или ти с мене. Ако аз вървя с тебе, твоята работа ще се нареди, а моята ще остане назад, ако ти вървиш с мене, моята работа ще се нареди, а твоята ще остане назад. В такъв случай, и двамата ще си вървим по работата – нищо повече.

– Коя е основната мисъл, на която се спряхме? – Доброто, като резултат на Божествения свят. То се прилага на земята. За да направиш добро, подбудителната причина е отпред. За да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен. Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека. С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите. Ще бъдеш справедлив първо към себе си, без да увеличаваш или намаляваш своите добродетели; няма да увеличаваш своите способности, но няма и да ги намаляваш. Към тялото си ще бъдеш изправен, от всичко ще бъдеш доволен. Не казвай, че очите ти не са хубави. Красивите очи имат отношение към разумността. Следователно, ако не харесваш очите си, работи върху себе си, да станеш разумен. Милосърдието и добротата предават мекота на погледа. Казват: Този човек има мек поглед, благи очи. За друг казват, че погледът му е уравновесен. Значи, много качества трябва да има човек, за да бъдат очите му красиви. От значение е още, очите да не бъдат нито много далеч едно от друго, нито много близо. Има едно разстояние, което самата природа е определила. Малцина знаят, колко е това разстояние.

Колкото и да се говори за очите, все ще остане нещо неразбрано. Същото се отнася и до истината. Колкото и да се говори за истината, все ще остане неразбрана. Това не трябва да ви смущава. Казва се за истината, че е горчива. – Не, истината е сладка. Тя освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Има една истина, която е горчива. Тя не може да освободи човека от противоречията. Да кажеш на човека, че е добър или лош, красив или грозен, това не е истина. Няма защо да казвам на човека, че е добър, но отношенията ми към него трябва да бъдат като към добър човек. Това е истина. Моите мисли, чувства и постъпки към него трябва да бъдат като към самия мене. Това е истина. За да кажеш истината на човека, ти трябва да имаш отношение към него. Колцина от вас имате отношение към своя ближен, като към себе си? Колцина от вас постъпвате безкористно към ближния си? Не ви упреквам, но казвам, че вашият живот е от значение за самите вас, не за мене. Един ден ще се натъкнете на лошите последствия на своя живот и ще се чудите, какво да правите. Ще работите, да изправите живота си. Ако си проповедник, твоето положение ще се определи от жена ти. Това се спазва особено в Америка. Там жената определя положението на проповедника. Ако тя е добра, проповедникът се повишава; ако е лоша, проповедникът се понижава и уволнява от служба. Сега аз изнасям една истина, а именно: човек се препоръчва от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Това са силите, които работят във вас. Ако умът, сърцето и волята ви не могат да ви препоръчат, никой не може да ви помогне.

Като ви наблюдавам, виждам, че повечето живеете в непослушание. Искате да ви кажа истината, но и да ви я кажа, няма да я приложите. – Защо? – Не сте послушни. Искате да ви поздравявам, без да разбирате значението на поздрава. Аз не поздравявам нито сития, нито гладния. На сития казвам да си почива, на гладния, да отиде в гостилницата, да се нахрани. Мога да поздравя онзи, с когото имам отношение. Нося ти писмо от баща ти, ще ме поздравиш; носиш ми писмо от баща ми, ще те поздравя. Услужил съм ти нещо, направил съм ти добро, ще ме поздравиш. Пътник съм, дадеш ми чаша вода, ще те поздравя. Слуга си, приемам те добре в дома си, ще ме поздравиш. Ако някой те приеме добре, а ти пожелаеш къщата му да изгори, ще те поздрави ли той? Обаче, къщата не изгаря, но Божието благословение иде върху нея. Някога ти благославяш къщата, но нито благословението иде, нито нещастието. Значи, освен от човека, още и моментът определя, какво ще дойде върху дома на човека – благословение или нещастие. Като направя добро на някого, той ме благославя: Бог да ти даде добра булка и добри деца. Или, Бог да ти даде пари в изобилие. – Нито едното ми трябва, нито другото. Тези благословения не са на място. – Да успее делото ти! – И това благословение не е на място. Аз не се интересувам от моето дело, но от Божието дело. Хората страдат, защото искат техните дела да успяват. Те не се интересуват от Божието дело. Работете за Божието дело и стремете се то да успява. Това не е лесна работа, но като правите усилия, всичко ще постигнете. Има неща мъчни, но има неща, които в една минута стават. Например, аз владея магията, в една минута да ви направя добри и в една минута да ви направя лоши.

Индусите имат обичай да укротяват слона по лек начин. Докато го държат затворен в клетка, той е силен, не се подчинява. Като се приближи някой до него, той започва да маха с хобота си и го държи далеч от себе си. Щом го обърнат на гърба и го търкалят няколко пъти, той отстъпва и си казва: Няма какво, ще отстъпя, вие сте по-силни от мене. Слонът е умен, той знае, кога трябва да се подчини на човека и кога не трябва. И човек, като слона, не е свободен. Мислите ли, че с тия тела, които имате днес, сте свободни? Казваме: Аз не се подчинявам на никого. – Какво ще правиш? Вързан слон си, ще се подчиниш. – Искам да бъда свободен! – Чуден човек си! Ти си свободен да ядеш и да пиеш, но ще работиш, за да осигуриш прехраната си. – Тогава, защо Бог е създал така света? – Ето един въпрос, на който не може да се отговори. И Бог може да се запита, защо човекът, малкото същество, създадено от Бога, се противи на Неговите заповеди? Бог ти каже да направиш нещо, но ти отлагаш, не го изпълниш. После страдаш и се питаш, защо иде страданието. Човек сам допуска страданието. – Как? – Чрез непослушанието си. Сега, и да ви говоря за страданието, и да не ви говоря, вие неизбежно ще страдате. Важно е, доколко може да използвате страданието.

Да се върнем към основната идея – за добрия живот. Каквото друго и да ви говорят – за небето, за рая, за звездите, за ангелите, това не е важно. – Защо? – Трън е влязъл в крака ви. Този трън трябва да се извади. Щом извадя тръна, и болката престане, мога да ви говоря по всички въпроси. Всеки човек има поне по един трън. Вие по колко тръна имате? Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се трън сатанински да ме мъчи, да не се възгордея за знанието, което имам. Този трън ми беше спирачка.“ Той казва: „Всичко считам за измет, за да позная Господа Исуса Христа.“ Всичко е измет пред любовта. Следователно, за да придобиеш любовта, всичко трябва да пожертваш. Съда, в който туряш вода, трябва да бъде съвършено чист. Само така ще придобиеш любовта.

И тъй, работете върху себе си, да се освободите от своите стари навици. Някой навежда главата си на една или на друга страна; друг държи ръцете си отзад; трети кръстосва краката си. Това са стари навици, от които трябва да се освободите. Дръжте главата си права, тялото си свободно, спокойно. Седни спокойно, тихо, с разположението на човек, който търси новото. Някой държи ръцете си скръстени, като че всичките му работи са наредени. На книга всичко е наредено, но не и в действителност. Турците държат ръцете си скръстени отзад, пет пари не дават за нищо. Така правят хамалите. Турят ръцете си отзад, за да поддържат товара си. Днес хората спущат ръцете си надолу, отстрана на тялото. Това показва, че са свободни от големия товар. Как трябва да поставяте ръцете си? Ако ги туряте на коленете, това не е правилно. Даже и сядането на стол не е правилно. Така сядат съдиите и съдят света. Столът е царски трон. Седиш на трон и минаваш за скромен, за смирен човек.

Някои казва: Моят стол е малък, малко е моето тронче. – И малкото столче дава условия за престъпления. Някой има стол, а седи на земята. Друг няма стол, а иска да има. Аз зная вече, какви са неговите желания. Да седнеш на стол, а след това да си недоволен от него, не е право. Като влезеш в едно учреждение, или в един дом, веднага ще ти дадат стол. По стола ще разбереш, какви ще бъдат отношенията на тези хора към тебе. Това още не са научни работи. Науката има отношение към знанието. Ако си цигулар, трябва да свириш хубаво; ако си художник, трябва да рисуваш хубаво; ако си окултен ученик, трябва да учиш хубаво. Не е достатъчно да кажеш, че си окултен ученик. Окултният ученик има някакво знание, изкуство или някакъв занаят. – Ама аз мисля право. – Това не е достатъчно. Тази мисъл трябва да се приложи в нещо. Художник си, рисуваш един човек, без да предадеш линиите добре. Търсиш музикалното чувство в този човек, но нищо не виждаш – няма го. Търсиш други способности и чувства – също ги няма. Какъв портрет е този? Казваш: Рисувам, за да мине времето, да прекарам някак живота. – Така не се говори. Хиляди години си прекарвал живота, както и да е, и сега ли искаш така да прекарваш? Ако учиш нещо, учи, както трябва; ако пееш, пей, както трябва; ако работиш, работи, както трябва. Музикант си, пей тона „до“, докато сам бъдеш доволен. Ако тонът е правилен, ще трансформираш всичките си състояния; ако не е правилен, не можеш да подобриш състоянието си. Ако си неразположен, рисувай. Начертай няколко прави и криви линии, като схема на работата. Всяка точка на линиите може да бъде изходен пункт. От нея ще излизате за по-нататъшната работа. Така постъпва всеки инженер. Първо забива колците, а после строи.

Като ученици, от вас се иска работа и учене. Ще учите, да придобивате знания. Същевременно ще се занимавате с изкуство и занаят. Всеки от вас да си има по един занаят. Ще кажете, че е късно вече да учите занаят. – Има прости занаяти. Например, на братята препоръчвам, в свободното си време да режат дърва и да ги нареждат така, както добрата домакиня нарежда стаите си. Тя поставя всяко нещо на мястото му и знае, кое де е турила. Щом й потрябва нещо, веднага го намира, не си губи времето. На сестрите препоръчвам да се занимават с шиене на дрехи, не по модата, но по изискванията на природата. Тя иска да се спазват линиите на тялото. Ще шиете дрехите си по тези линии. Не ги ли спазвате, дрехата ще бъде изкривена. Като шиеш, ще мислиш за центъра на слънцето и за центъра на земята. Ще спазваш естествения перпендикуляр, като линия, около която ще се движиш. Щом намериш този перпендикуляр, ще знаеш, де са физическият, ангелският и Божественият свят. В човека, главата е мястото на Божествения свят. Там се намират всички апарати, с които той работи. Ръцете и гръдният кош представят ангелския свят. Стомахът е човешкият свят. Всеки момент човек работи и с трите свята, затова трябва да ги държи в изправност.

Какво, всъщност, е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? – Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на великия принцип – на любовта. Какво представят за него стотици хиляди лева? Че някой беден го обрал, той е готов още толкова хиляди да извади от касата си и да му ги даде. Той разполага с голямо вътрешно богатство, от което е готов всякога да дава. Че видял картините на някой велик художник – и това не го съблазнява. Той се любува на картините на великата природа и от тях се вдъхновява. Съблазнява се само човек с низка култура. Само такъв човек мрази и завижда. Такъв човек не може да прогресира. Човекът с висша култура се радва на благото на всички. Като види красив момък или красива мома, той им пожелава да станат още по-красиви.

Има една опасност, на която се натъкват всички хора. Например, някой иска да стане духовен – опасно е това; друг иска да стане богат – и това е опасно; трети иска да стане силен – и това е опасно. – Кое е безопасното? – Всеки момент да учиш, да придобиваш знания и да бъдеш такъв, какъвто си създаден. Като имаш знания, ти лесно ще се справяш с мъчнотиите и опасностите. Като видиш змия на пътя си, ще знаеш, как да я избегнеш, как и кога да я пипаш. Ако ме слушате, съветвам ви, лятно време да не пипате змията. Ако искате да я пипате, правете това през зимата, когато е замръзнала. На същото основание, казвам: Ако пипате човека, пипайте го зимно време, а не през лятото. Опасно е да пипаш човека лятно време, в горещините. Някои се оплакват, че на Изгрева се явили много змии. Един брат, както задрямал, чул някакво шумолене. Стреснал се и какво да види? До него близо пълзи пепелянка змия. Малко останало да го ухапе. Затова е казано: „Бъдете умни като змиите.“ Добре е да бъдете и твърди като камъните. Като говоря за твърдостта, не разбирам упоритостта. Бъди твърд в убежденията си.

Като гледам модата, която следват жените, намирам, че е добра за някакво представление. Смешни са дрехите и на мъжете, и на жените. И едните, и другите трябва да изменят облеклото си, да внесат нещо ново в него. Новото трябва да проникне не само в дрехите и начина на обличането, но и в мислите, и чувствата на човека. Сега вие искате да живеете добре, обаче, добрият живот има отношение към мислите и чувствата на човека. Ще живеете добре, ако Бог ви обръща внимание, ако ангелите ви обръщат внимание, ако добрите хора ви обръщат внимание. Ако никой не ви обръща внимание, ще се движите в обикновения живот. Това трябва да знаете. Питате: Как да се обърнем към Бога, за да заслужим Неговото внимание? – Няма какво да ви се казва, това трябва сами да знаете. Ще застанете в такова положение, че пръв Бог да ви вижда. Той гледа на красивите работи. Щом изпълнявате волята на Бога, Той ще обърне внимание на вас. Когато ангелите видят, че изпълнявате Божията воля, и те ще ви обърнат внимание. И добрите хора ще ви обичат и уважават, ако изпълнявате Божията воля.

Следователно, прави това, което Бог прави; прави това, което ангелите правят; прави това, което добрите хора правят. Това се отнася до всички. Никой не може да разчита на милост и снизхождение. Бог е милостив към онзи, който работи и учи. – Не заслужавам ли Божията благодат? – Всичко заслужаваш, ако работиш и учиш. Ако услужваш и помагаш на ближния си, всичко заслужаваш. Ако на никого нищо не си услужил, ти си в зависимост от хората. Ако искат, те могат да ти дадат нещо. Това зависи от тяхната добра воля. – Ама не заслужавам ли? – Щом заслужаваш, ще те приема в дома си най-много за три дена. Ако гледам по достойнство, ще те приема само за половин ден; ако си талантлив, ще те приема само за половин час. Много естествено. Талантливият работи, не се нуждае от външна подкрепа. Той носи богатството в себе си. Като отивате при Бога, и там е същото отношение. Ако нищо не носите със себе си, Той ще ви приеме за три дена, т. е. за три години. След това ще ви даде свободен билет да пътувате из Неговото царство. Необятно е Неговото царство!

Нека всеки от вас си направи сметка, какво изкуство или занаят иска да изучава. Каквото сте учили досега, ще го пазите. Новото изкуство или новият занаят, които ще изучавате, имат съвсем друг характер. Новото пеене се различава коренно от старото. Ще пеем така, че умът и паметта да взимат участие. Като пееш, ще влезеш в музикалния свят, ще се свържеш с него. Първо ще слушаш, после ще пееш. Като слушаш, ще правиш опити да подражаваш на това, което си чул. Нямам предвид само пеенето. Законът е един и същ и за свиренето, и за пеенето, за рисуването, за мисленето, за чувстването, за работата. Нови мисли, нови чувства са нужни на човека.

Питате: Къде е онзи свят? Като отидете на Витоша, това е онзи свят. Хималаите, това е онзи свят. Те са свободни от хора, животни, птици, буболечки. Там никакви излишъци не се допускат. Когато в съществата, които живеят във висшите светове, се събират излишъци, те слизат временно в човешкия свят, дето оставят излишъците си и пак си отиват горе, Като знаете това, не се оплаквайте от страданията. Те са път, по който слизате в нисшите светове, да оставите своите нечистотии. Като се освободите от тях, пак ще се качите горе. Такъв е законът на необходимостта. Това е философията на страданията.

Сега, вие очаквате да дойдат отгоре да ви вземат и с колесница да ви заведат на небето. Там да ви пеят, свирят, да ви забавляват, без да искат нещо от вас. Вие мислите, че и там може да се жените, да имате деца, къщичка. Хубаво е това, но за земята. Да се ожениш, това значи, да си вземеш белята. Не е лесно да се справяш с жена, с деца. Нямам нищо против женитбата, но и жената, и мъжът трябва да бъдат съзнателни. Искаш да пишеш една книга. И това е беля. Като излезе книгата на бял свят, хората ще започнат да те критикуват. Ще се чудиш, как да се справиш с тази критика. Изобщо, духовните хора много бързат. Например, и вие искате външните хора да видят вашите гимнастики. С какво ще се похвалите: с музиката ли, с начина, по който ги играете? Има смисъл да представите упражненията пред софиянци, но когато се хармонизирате. Като правите упражненията, вие не мислите. Движенията ви трябва да бъдат под контрола на вашата мисъл и воля. Само тогава ще бъдете господари на себе си и на своята съдба. Има смисъл да правите упражненията, ако придобивате нещо от тях. Каквото придобиете, това се отнася до вас. Едни правят упражненията бързо, други ги правят от страх, от задължение. Стани сутрин рано, направи съзнателно упражнението заради Бога и заради себе си. Като играете музикалните упражнения, избирайте си за другар този, с когото си хармонирате. Ако не си хармонирате, или се смущавате, не трябва да играете заедно.

Казвам: Ако в окултната школа не можете да преустроите тялото си, вашите ръце, крака, лице, нищо не придобивате. Ако не можете да преустроите вашите мисли, чувства и постъпки, нищо не придобивате. Защо ви е тогава училището? Защо ще служите на Господа, ако нищо не придобивате? При това положение, и на небето да отидете, ще бъде също като на земята. Това е все едно, да ожените дъщеря си и да отиде в дома на своя възлюбен със същите недостатъци, каквито имала в бащиния си дом. Бащата пита за дъщеря си: Как е сега дъщеря ми? – Спи много, огън не може да кладе; не знае да готви и пере. – И у нас беше същото. За да не се уморява, ние я освобождавахме от тези задължения. Значи, не се е изменила. Каквато е била при баща си, такава е и при мъжа си. – Каквито сме при Бога, такива ще бъдем при ангелите; такива ще бъдем и при хората. Трябва абсолютно да измениш живота си. Да живееш така, че да задоволиш Господа. Каквото и да правиш: Молиш ли се, учиш или работиш, всичко прави за Господа. Кажи си: Всичко за Господа! Вземеш стомната, отиваш за вода и си казваш: Защо ще ходя за вода, защо ще си хабя времето? На какво съм заприличал? Свършил съм гимназия, университет; за мене ли е да нося вода? Значи, ако вземеш стомната да донесеш вода, ще накърниш достойнството си. Ако вземеш цигара в устата и пиеш бира, вино, достойнството ти ще се повдигне. Така не се мисли.

Като ви наблюдавам, виждам, че сте станали обикновени хора. Затова и песните, и гимнастическите упражнения – всичко сте довели до изглаждане. Така сте ги изгладили, че аз сам не мога да ги позная. Не се свири, нито се пее така. Тъй както са дадени упражненията, гимнастиките, в тях е вложен дълбок смисъл. Не спазвате ли този смисъл, нищо не можете да постигнете. – Ама ние сме дошли да служим на Бога. – Вие сте Му служили досега, но трябва да Му служите по нов начин. Да изпълните Неговата воля без никакво противодействие. Да изпълниш Божията воля, това значи, да живееш разумно. В изпълнението на Божията воля влизат три елемента: любовта, мъдростта и истината. Значи, ще работиш с любовта, ще работиш с мъдростта, ще работиш с истината. Без тези добродетели, човек няма никаква цена. За онзи, който не е изпълнил Божията воля, и сам Бог ще каже: Дайте му два долара и го пратете на земята, да се учи.

Т. м.

45. Лекция от Учителя, държана на 26 юли, 1933 г. София. – Изгрев.