(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА '''Науката и възпитанието''' '''6. Дяволюция''' 1. Всички тия „знаменити…) |
|||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
'''6. Дяволюция''' | '''6. Дяволюция''' | ||
| − | 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. | + | 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. |
| − | 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. | + | |
| + | 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. | ||
| + | |||
3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. | 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. | ||
| − | 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! | + | |
| − | 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън | + | 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! |
| − | 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна. | + | |
| − | 7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри. Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. | + | 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. |
| − | 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. | + | |
| − | 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. | + | 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу, някъде в страшната бездна. |
| + | |||
| + | 7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри. Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед – доброто желаят и за него говорят, но всъщност – злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. | ||
| + | |||
| + | 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго, освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. | ||
| + | |||
| + | 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. | ||
| + | |||
10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. | 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. | ||
Текуща версия към 15:11, 22 октомври 2010
Науката и възпитанието
6. Дяволюция
1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина.
2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”.
3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.
4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос!
5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена.
6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу, някъде в страшната бездна.
7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри. Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед – доброто желаят и за него говорят, но всъщност – злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек.
8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго, освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди.
9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.
10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората.