|
|
| (Не са показани 10 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] |
| | | | |
| − | [[Науката и възпитанието]]
| + | '''Науката и възпитанието''' |
| − | ІІ. Науката
| + | |
| | | | |
| − | Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят. Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета :
| |
| − | 1. Що е наука?
| |
| − | 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
| |
| − | Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
| |
| | | | |
| − | 1. Що е наука
| + | == ІІ. Науката == |
| | | | |
| − | 1.1. Напредъкът в науката
| + | Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят. Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета: |
| − |
| + | |
| − | 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
| + | 1. Що е наука? |
| − | 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.”
| + | |
| − | 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.
| + | 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата й в живота? |
| − | 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
| + | |
| − | 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията . Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
| + | Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. |
| − | 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен.
| + | |
| − | 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
| + | |
Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят. Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета:
1. Що е наука?
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата й в живота?
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.