Разлика между версии на „Великден“

Текуща версия към 18:55, 12 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1915, 1916 г.

Сила и живот, II серия (1914-1917)

4. Великден

Беседа, държана на 22 март 1915 г.

Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа; и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века. (Ев.Матей 28:19)

В проповедите на целия християнски свят днес се взема текстът за Христовото възкресение: само в Америка има 80–90–100,000 проповедници, а в България 3,300 свещеници, които проповядват днес върху възкресението – навсякъде се говори за него. Понеже толкоз души говорят за възкресението, аз искам да направя едно малко отклонение.

Разбира се, мнозина разглеждат въпроса исторически и философски – възможно ли е възкресение? Спорът е и от чисто физиологическо гледище – възможно ли е човек да възкръсне? Идеолози и богослови пишат и се мъчат да доказват, че възкресението е възможно, но и те не могат да го докажат.

Спирам се върху тия думи: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. Учението върху Отца и Сина и Светаго Духа е дълбоко учение. Каква е тази наука? Често вие изговаряте тия думи: „Отец“, „Син“ и „Свети Дух“, но какъв смисъл имат тия думи за вас? Те ще имат смисъл за вас само когато могат да произведат известен ефект. Когато държите една кибритена клечка, никога не може да опитате нейната сила, ако не умеете да я запалите; само когато я запалите, можете да усетите нейната сила. И възкресението ще бъде предмет неизвестен за вас, ако вие не запалите тази дума като кибрита – да произведе във вашия ум и във вашето сърце светлина, или ако я не посеете като семе – да изникне, да видите плода ѝ. Доста е в живота на човека да има две или само една такава дума, която да разбира както трябва, и той ще стане гений; когато разбере две такива думи, човек става светия, а разбере ли три, той ще стане едно с Исуса Христа. Тъй, във всеки език, който говорим, има думи, които като ги разберем, добиват за нас магичен смисъл. Мойсей, когато дигна своя жезъл при Червеното море, изрече една дума, и то се раздели. И Христос, когато бе пред гроба на Лазара и дигна очи нагоре, каза само една дума – „Лазаре, излез от гроба!“ И в началото Господ рече само една дума, и светът стана. Ние знаем да говорим и пишем правилно, граматически – със запетаите и точките му, с въпросителните и възклицателните му. Разискваме много философски въпроси, но не знаем как да наредим живота си. Ние приличаме на онзи философ, който излязъл да се разхожда по морето и в разговор запитал лодкаря: „Учен ли си, знаеш ли нещо от астрономия?“ И като му отговорил: „Не зная“, той му казал: „Изгубил си една четвърт от живота“. След това го запитал: „Знаеш ли нещо от геология?“ – „Не знам.“ – „Две четвърти си изгубил от живота си.“ „Ами не знаеш ли математика?“ – „Не знам.“ – „Три четвърти от своя живот си изгубил.“ По едно време се дигнала страшна буря, и се явила опасност да се обърне лодката; тогава лодкарят от своя страна попитал философа: „Умееш ли да плаваш?“ Последният отговорил: „Не умея“. Лодкарят на свой ред му казал: „Четири четвърти от живота си изгубил“. Сега ние седим като този философ и питаме как се е родил Христос и как е дошъл на земята, но щом се подигне буря в нашия живот, дойдат известни мъчнотии и страдания, не знаем да плаваме и почнем да потъваме. Тогава къде е вашата философия, математика, в какво ви помагат те? А математиката е наука – как трябва да построим разумно живота си; биологията – как трябва да турим клетките в ред и порядък; геологията – какво е нашето отношение към земята и така нататък.

В живота на Христа има три периода, които са важни – има ги всякой живот – раждане, смърт и възкресение. Забележете, че когато Христос се роди, ангелите се явиха на небето и възвестиха „мир между человеците“; значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. А пита се: Защо трябваше така да умре? Съвременните хора умират, и често са ме питали защо умират. Има причини. Христос умря позорно и най-после възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“. В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте. „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него. Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение отгоре надолу – към земята, него може само Божествената сила да избави от това течение. Именно затова Христос дойде на земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение. За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира по Отца? – Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божествената Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде“. Трябва да разберем законите на туй учение. Какво се изисква от нас? Всякой от вас е баща; но разбирате ли като бащи своето призвание? Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас.

За да можем да разберем правилно Христовото учение, трябва да се освободим от много закачки в този свят; не да се отречем от света, защото това би било криво разбиране. Светът има две лица: едно чисто Божествено лице и едно вънкашно лице на нещата, и когато се говори, че трябва да се отречем от света, трябва да се разбира – да се отречем от всички ония елементи, които имат преходен, измамлив характер, които не носят нищо съществено в нашия живот; обаче всичко онова, което служи за нашето повдигане на земята, ние трябва да го пазим, защото на друго място Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Си Единороднаго, за да му помогне“. Че светът има две страни, се разбира от друг стих на Апостол Павел, който казва: „Образът на този свят прехожда, а има образ, който не се мени“. Човек се роди, израсте и мисли, че ще оправи света, но дойде към 45–50 годишна възраст и забележи известно отслабване, почуства, че силите му го напущат, и той поумнява и почне да кара младите да работят за него. Стане по-мек, по-любезен, защото е слаб и защото в него се заражда мисъл, че той остарява и че утре може да умре; в него не се зараждат такива мисли, които могат да го направят да възкръсне: съвременните хора са заразени изобщо от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее отново. Именно там е най-голямата измама в сегашния живот. Човек може да възкръсне тъй, както може и да умре; те са две неща относителни: влезеш ли в противоречие със силите, които действат в природата, твоята форма ще се разруши: не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан. Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват по наследство в нашите души.

Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота. Няколко души моряци, англичани, излезли от парахода да посетят един европейски град. Обикаляли насам-нататък из града, влизали в разни кръчми и се напили. На връщане качват се в лодките, обаче забравят да ги развържат от коловете, към които били привързани, и почнали с веслата да гребат; гребали, гребали цяла нощ, като мислели, че наближават парахода; на сутринта обаче виждат, че все на брега стоят. Защо не са стигнали парахода? Това малко въже, което е било завито около коловете, то ги е свързало. Хората не могат да възкръснат именно по тази причина – завързани са за кол. Аз съм виждал често малки деца да хващат птичка и да я пущат да хвърчи с конец; птичката литне нагоре, но пак падне на земята. Така са вързани всичките човеци. Хората трябва да имат идеал. Какъв? – Такьв, който да ги тегли към небето. „Хвръкнаха, ама паднаха, не зная защо“ – вързан си. Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си, загреби с веслата си и върви към целта. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние. Мойсей, мисля, казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвърти род. В 100 години едно престъпление трябва да се ликвидира. Тези, които са изучавали закона, са забелязали следното нещо: ако някоя черна жена има сношение с бял мъж, в първото поколение може да се роди бяло дете и ако не във второто или третото, в четвъртото непременно ще се роди черно дете. Ако се роди в началото, добре – ще свърши кармичността. Законът действа и обратно: ако бяла жена има сношение с черен мъж, черното дете може да се роди в началото и ако не се роди тогава, то след 100 години непременно ще се роди. И чудят се хората: „Откъде Господ ни е дал това черно дете?“ Някоя ваша прабаба преди 100 години е имала сношение с черен мъж. Този закон работи и в нашите чувства и мисли. Седите денем и ви се явява лоша мисъл. Защо? – Преди 100 години вашата душа е имала сношение с черен мъж. Този черен мъж ние наричаме дявол. Едно лошо ваше желание, то е също ваше дете. Този закон на кармичността е строг; ние трябва да се пазим добре, защото не можем да избегнем последствията. Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне. Не е въпросът тука, че някой се родил от бял или от черен мъж; въпросът е, че има вибрации на черни и бели хора, които се различават. Черните хора имат стремеж към земята, а не към небето; те са хората на онова дърво, от което вашата първа майка е яла; белите хора, които сега идват, са хората на „Дървото на Живота“. Следователно, от което дърво ядем, туй ще станем. А „Дървото на Живота“ – то е Христос. Когато проникне във вас тази велика мисъл за Христа – не отвлечена мисъл, че Христос стои от дясна страна на Отца, но Христос – силата, която е проникнала цялата наша земя, и когато тази струя проникне във всички същества от малки до големи, тогава ще настъпи спасението. Когато Христос умрял, станало тъмно, хората почуствали тази тъмнота, и Писанието казва, че Христос влязъл в ада и проповядвал това учение там, и всички, които го послушали, излезли от ада и дошли на земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос? Бяхте, но сте забравили. И какво ви каза Христос, когато слезе там да ви извади от тъмнотата? „Идете и не грешете вече“, защото ще раждате, както ви казах преди малко, черни деца, ще идват страдания след страдания. И понеже Христос е на земята, Той е решил да избави човечеството и ще го избави. Няма в света някоя сила, колкото мощна и да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Той казва: „Овците, които Отец Мой е дал, никой не може да ги вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего“. И ако някой път проникне съмнение във вашата душа, то е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста. Когато детето на една майка се много оцапа, майка взема ли изведнъж да го прегърне? Не: по-напред го понашари добре, после го измие, пречисти го, облече го с чиста дреха и тогава го целува. Това е простата философия на живота. Някой ще дойде да ви каже: „Ама ти не ме обичаш“. – „Кални са дрехите ти, приятелю, кална си, сестро, ела, ще ти платя за банята, поизчисти се, измий си както трябва тялото, така и сърцето, и след като направиш това, само тогава ще възкръснеш“. Сега знаете ли защо страда Христос? Кръстът показва човешката къща – кубът разгънат дава кръст; а Христос беше разпнат на този кръст, и Бог казва сега: „Измий къщата си, разтвори прозорците, всичко пречисти“. Някои казват: „Целуни този кръст“; но този кръст трябва да се пречисти. Кръстът е вътре в ума, в сърцето. Този кръст не могат да целуват хората, докато не го пречистите. Всички сме кръстове – живи кръстове; трябва да въздигнем тия Божествени кръстове в сърцата си и когато направим това, ще турим една окръжност, която означава вечност, и ще направим от кръста едно колело или витло да се движи.

Следователно Христос със Своето учение иска да покаже основните закони, чрез които да изменим реда на нещата. И можем да го изменим. Трябва да имаме първо идея за това, и второ, да се стремим да я постигнем. Съвременните хора не могат да я постигнат поради една проста причина: в тях съществува един неумолим егоизъм – всякой желае да бъде пръв. Един художник много добре е представил това с една своя картина: нарисувал планински връх, на който се издига идол, и милионите хора гледат нагоре към този връх и ако един рече да възлезе и да стигне до идола, другите го хващат и го не пущат. И така хората все постоянно се борят, и никой не може да отиде горе. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който достигнел целта пръв, той вземал венеца. В подвига за Христа, обаче, всякой може да вземе този венец, стига да се постарае да изпълни Христовото учение.

И тъй, ние имаме тия три неща в учението за Отца и Сина и Светаго Духа. Ако можем да произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“, да почувстваме пулса на туй същество, което движи света; да го почувстваме така, както една майка може да усеща пулса на своето дете; а да почувстваме Божествената мисъл, то значи да я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди да сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“. Всинца трябва да имаме отлични синовни отношения към Бога – да изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща. Той не слезе на земята; но Той прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме в този свят. Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в жертвата няма живот, и мнозина в недоумение се спират пред думите на Христа, Който казва: „Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма да имате живот вечен“. Ние всеки ден ядем, за да живеем – нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас? Но те казват: „Ние умираме, стига вие да станете хора“. Колко милиарди същества ни слугуват! А какво правим ние сега на земята? Ние се занимаваме със схоластични въпроси, като ония стари богослови в средните векове, които философствали колко дяволи могли да играят на върха на един нож. Все с това се занимаваме и ние.

Казвам, че Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Всякога в две велики епохи има една низина. Ако разгледаме нашия мозък, ще видим, че и той има вдлъбнатини и издатини; благодарение на тия бразди може да циркулира човешката мисъл. И земята е с такива вдлъбнатини, които създават известни течения, благодарение на които ние може да живеем. Някой казва: „Аз не искам да живея в долина“. – Ами къде искаш да живееш? Колко дяволи могат да живеят на един планински връх? Всички не могат да живеят там. Всякой в браздите на своя живот: веднъж в долина, друг път на връх, трети път пак в долина, четвърти – на връх, ще има слизане и качване, докато се разбере законът, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче когато човек научи Христовото учение за кръглото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре-надолу, а ще върви в кръг.

От друга страна, учението на Духа е учение реално, което съвременните хора отказват. Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единство, подразбира и множество. Отец е сътворил нещата, Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в „Дървото на Живота“. Духът представлява условията, в които живеем. Съвременните астролози казват, че човек се намира в съобщение с цялата вселена, т.е. че всички същества се намират в известно съотношение; сърцето, умът, ушите, очите съответстват на известни същества в пространството и когато между тях стане борба, тогава човек усеща в съответната част, в краката или главата, някои действия. Някой път те заболи ръка или коя да е друга част, това е влияние, което иде отвън, – влияние, както го наричат, на Юпитер, на Сатурн, на Марс. Може да възрази някой: „Как Марс може да влияе на хората?“ Ние казваме: Англия упражнява известно влияние, земята на Англия, или народът, който живее там, английският народ със своите мисли упражнява това влияние. Следователно и ония същества, които живеят на Марс, ни влияят чрез своите мисли през пространството, като образуват едно течение, и ние, когато дойдем под това течение, ставаме войнствени. Сега всички хора са под влиянието на Марса; ще се бият, докато туй влияние извърши своята цел, за която то съществува в света. Не мислете, че учението на Христа е учение на мира; то е на мира, но наруши ли се това равновесие, ще има война; а само чрез войната може да се възстанови след време нарушеното равновесие. И ние знаем този закон от практическия живот: жената, когато иска да извади масло от млякото, бие го в бутилката. И войната в света ще престане само когато се добие масло. Сега защо воюват хората? Христос казва: „Аз искам масло – като се намажете, ще станете по-мекички, защото сега сте твърди и груби“. Сега се бие маслото и като ви намаже Христос, вие ще станете по-нежни. Че това е тъй, показва и притчата за ония глупави девици, които забравили да вземат масло за светилниците си и останали вън. За да влезеш в Царството Божие, непременно трябва да имаш масло.

Това е учението на Духа. Аз говоря в алегоричен смисъл; но ако и вие размислите, ще разберете отношенията на ония сили, които действат смекчително. А Господ е създал съвременния свят, знаете ли защо? Ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали; след това трябваше да се създаде нашата земя, за да се образуват нови клетки, не по кристална, начупена, геометрическа форма, а в кръгообразна форма. Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развива – като растение. Ако вникнете добре в тази мисъл, ще разберете, че и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувства и да се движи, както се чувстват и движат животните. Така и ние трябва да платим всичко, за да образуваме оная клетка, която създава светиите. Ние сме сега мъртви; в небето ние сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, за да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и като минем през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата. Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отвлека от темата си, а това няма да ви ползва.

Първото нещо в живота е послушанието. Един гръцки ученик в древността искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство. Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте по-напред при Истината, ами ме развеждате другаде? Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил ученикът. „Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“. У ученика се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“. Една вечер излиза тихичко, докопва се и влиза в храма, вдига завесата, обаче сутринта го намерили паднал мъртъв пред статуята. Какво е научил той? Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината“. Опасно е, ако се вдигне булото: човек трябва да е готов за момента. Христос е дошъл да ни приготви да посрещнем без страх този момент. Най-първо, трябва да разберем кой живот ни води към спасението; след туй трябва да минем през друг процес, – за което Той казва: „Ако се не родиш свише, няма да видиш Царството Божие“. И на Никодим е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал. Улавят те, затварят те и като излежиш 20 години, останат ти 15, избягаш, връщат те и те турят още 10 години, та стават пак 25 за излежаване: след 5 години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл – когато вие сте пратен на земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат и ще ви турят в затвора, и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков. Законът на новото раждане подразбира – да изпълни човек волята Божия. И не е мъчно да я изпълните. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. У съвременните хора има склонност да критикуват; всякой вижда грешките на другите: „Еди-кой си не живее така, както трябва“; ами ти живееш ли така? – „Той не мисли правилно“; ами ти мислиш ли правилно? – „Той не е добър“; ами ти добър ли си? Преди всичко човек трябва да познае себе си. Трябва да проучи своята конструкция. Проучили ли сте защо Господ ви е турил нос, защо ви е турил две очи и защо на някои очите са черни, на други – сини или зелени, и защо са тия веждички отгоре? Образува се една осморка; какво значи туй число? То показва числото на работата. И носът, то е рало. Като турите човека хоризонтално, това показва, че той трябва да оре, и тогава Божествената благодат ще слезе и ще изникне онова, което е посеял. В какво се състои мисленето? – Да съсредоточиш мислите си. А в какво се състои това съсредоточаване? Срещнах веднъж във Варна един българин, невярващ, със свободни възгледи, който ми се оплака: „Бях спечелил 8,000 лева, дадох ги на един търговец, който фалира, и така изгубих; но, добър Господ, ще спечеля пак“. Казах, този човек е разбрал закона: той не е окултист, но признава един закон, който ще го научи да спечели пак – Господ дава, Господ взема. Тия неща са преходни в живота; Господ с тях ни опитва, както майка опитва децата си. Вие може да опитате какво ще бъде вашето дете. Майките често казват: „Моето ангелче“; но опитайте и вижте дали ще стане то ангел. Дайте му една ябълка и му я поискайте пак; ако ви я върне, ще стане ангел; не върне ли ви я, ще стане дявол. Господ ви дава едно благословение и казва: „Дайте го и на други“. – „Не мога да го дам“ – ето едно неизвестно, което не си разрешил. – „Не вярвам в живота“ – имаш друго неизвестно, друг x, който не си разрешил; бягаш от живота – имаш трети x. Казваме: x е равен на еди-какво, а не можем математически да намерим на какво е равен. Този x има съдържание, неговата стойност ще намерим, като работим. За да разрешим този x, трябва да впрегнем своите мисли и чувства. Често човекът, като не може да разреши хиксовете на живота си, плаче и е нещастен. Светът е училище – кой те кара да влизаш в това училище, като не искаш да се учиш, да се съсредоточаваш? Тогава по-добре влез в растението, в минерала. Чрез упорито съсредоточаване ти ще научиш учението на Отца и Сина и Светаго Духа – и ще възлюбиш Господа. Казват: „Любовта е глупост“. То е пак x, който има известна стойност, и аз мога да разреша, според това учение, загадката на Любовта.

Сега, Учителят на това учение идва всяка сутрин и хвърля в душите ни по една мисъл, но ние въпреки това обедняваме. Защо обедняваме? Понеже не можем да оценим тази мисъл, която Христос ни дава. „Аз искам слава, искам това и онова.“ Благата, които дава Христос, са много по-съществени: славата Божия в този случай струва много повече, отколкото славата на человеците. Христос иска всинца ви да тури на власт, да станете господар над живота и смъртта. И знаете ли кой създава смъртта? Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, зависти, и искате при това да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота. Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“. Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не. Има хора, които са били там, когато Христос възкръсна. Ще каже някой: „Докажи!“ Мога да ви го докажа; но ще заемете същите отношения. Има известен закон, който трябва да се спази. А що е доказване? Ще заведеш човека на известен път, ще му посочиш начина, ще опита и ще провери истината.

Настанал е последен час, всинца трябва да възкръснем, и ще възкръснем. И при туй възкресение трябва да се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време да възкръснем – ето въпросът. Питат дали Христос е лежал три дена в гроба. Вие от 8,000 години лежите все в този гроб, и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. И този ангел отгоре е зов Христов, че второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън“? Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отвалят камъка от гроба ви, и тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и ще възкръснете.

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни: Христос иде... Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“.

Беседа, държана на 22 март 1915 г.