Разлика между версии на „Деца на Бога“

Текуща версия към 21:05, 2 май 2011

Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)

КНИГА: Начало на мъдростта

Деца на Бога

Размишление.

Всеки човек се интересува от нещо. От какво се интересува земеделецът? – От нивата си. Той иска да знае, колко ще роди нивата. Той не се интересува от това, какво може да научи, но иска да знае, колко ще придобие. От какво се интересува ученикът? – Той обръща внимание на външната страна на работата, затова иска да знае, как ще свърши училището, а не, какво ще научи.

Хората, изобщо, имат една слабост, да мислят, че много знаят, че знаят нещо. Те знаят много неща, но главно тия, които се отнасят до външната страна на живота. Например, всички хора знаят, че трябва да ядат. Обаче, не само хората, но всички живи същества ядат. Те се различават по това, че едни се хранят по един начин, а други – по друг начин. Ако ги запитате, защо е така, и те не знаят. Ако питате човека, какъв е смисълът на живота, той ще каже, че смисълът на живота се определя от яденето. Казвате: Не можа ли Бог да създаде света и живите същества по друг начин? – Дайте вие проект, как трябва да се създаде светът. Бог е мислил милиони години, докато създаде света. Ако вие можете да заместите тоя свят с друг, дайте си проекта. Имате числата 5 + 5 + 5 + 5 + 5 = 25. Питате: Не може ли по друг начин да се получи същият резултат? – Може. Ще умножите б X 5 = 25. Това значи, да задавате въпроса, не може ли другояче да се създаде светът? В първия случай се употребява повече време – събирате числата. Във втория случай времето е по-кратко – умножавате числата. – Не може ли и по друг начин да се получи 25? – Може – чрез степенуване 5² = 25. Значи, в трите случая резултатът е еднакъв, но начините са различни. Не е все едно, дали събираш няколко числа, умножаваш или ги повдигаш в степен.

Сега, да се занимаем малко с геометрията. Колко перпендикуляра може да издигнете от една точка? – Само един. – Колко перпендикуляра може да издигнете от една права? – Колкото точки има правата. – Кое наричаме отсечка? – Права, ограничена от двете страни. – Колко перпендикуляра можем да издигнем от крайните точки на отсечката? – Два перпендикуляра. Значи, отсечка наричаме такава права, от крайните точки на която можем да издигнем два перпендикуляра. Под права линия разбирам посока на разумния живот. Под перпендикуляр разбирам разумна проява в живота. В тоя смисъл, ние знаем само един перпендикуляр – към Бога, отдето изтича животът. Отклониш ли се от тоя перпендикуляр, ти създаваш ред пертурбации в своя живот. Те се явяват първо в твоя външен живот, а после — в твоите мисли и чувства – във вътрешния ти живот. Дали съзнаваш това, то е друг въпрос. Важно е, че си се отклонил от перпендикуляра на твоя живот. Въпросът за перпендикуляра е вътрешен, психичен.

Често се казва: Отивам да посрещна слънцето. Как го посрещаш, като човек ли? Ако посрещаш човек, той иде заедно с тебе. Ако посрещаш слънцето, ти вървиш в една посока, а то – в друга. Слънцето не се нуждае от твоето посрещане. Ако го посрещаш, добре правиш; ако не го посрещаш, ти губиш. Посрещането на слънцето е вътрешна идея. Казваме: Да отидем при слънцето, да получим нещо. Значи, от слънцето иде нещо към нас, но и ние трябва да му дадем нещо. Ние го поздравяваме, казваме му добър ден. Ти не можеш да видиш слънцето, ако между твоето и неговото съзнание не се създаде връзка. За да приемеш една мисъл от слънцето и да видиш неговата светлина, до тебе трябва да дойдат 700 – 800 милиона светлинни вълни. Какво ще почувствувате тогава? – Голяма радост. То е все едно да сте били шест месеца в тъмнина и в един момент да видите изгряването на слънцето. Голяма е радостта на такъв човек. Каква ще бъде радостта на човека, който е прекарал десетина години в тъмница и един ден го пуснат на свобода? Радостта му е неописуема. Така се е радвало едно магаре, което прекарало цели десет години в рудника, без да види слънчев лъч. Един ден го извели навън, да се порадва малко на слънцето. Като го видяло, магарето започнало да реве, да се търкаля на земята – не могло да се нарадва на свободата си.

Какво представя магарето? Думата „магаре" започва с буквата „м", която означава: ако не даваш и не взимаш правилно, ще изгубиш всичко човешко в себе си. Буквата „а" означава: ако не си бременен и умен, ще станеш като магарето. Буквата „а" се явява втори път: ако не бъдеш втори път бременен и два пъти по-умен от по-рано, ще ревеш като магарето. Буквата „р" означава: ако нямаш силна воля да контролираш мислите, чувствата и постъпките си, ще бъдеш като магарето. Казвате, че магарето реве. Не реве магарето, но се учи да пее. То иска да стане певец, но още не може. Магарето пее, а хората му се смеят. То казва: Аз искам да стана певец и музикант. Като го товарят, реве; като го разтоварят, пак реве. То казва: Все ще излезе от мене нещо хубаво. Тая работа няма да остане така. Днес гледат на магарето като символ на голяма упоритост. Според мене, магарето не е толкова упорито, колкото е горделиво. То не е тщеславно, но гордо същество. Често смесват упоритостта с твърдостта. Упоритостта е едно нещо, а твърдостта – друго.

Казват, че българинът е твърд. До известна степен, човек трябва да бъде твърд. Твърдостта определя неговия морал. Силната воля подразбира твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив. Казвате: Упорито нещо е магарето, постоянно реве. То възразява: Ще рева, докато разреша въпроса, който ми е даден. Няма да отстъпя крачка от своята задача. За голямата твърдост, аз наричам магарето „маг – хахарец". Зад него стоят разумни същества; то е техен представител. Колкото по-добре разреши задачата си, толкова по-скоро ще излезе от това представителство.

Мнозина се чудят, какъв смисъл има, разумните същества да избират магарето за свой представител. Каквото и да кажа по тоя въпрос, все ще остане нещо неразбрано. Общо казвам: Всяко растение, всяко животно е представител на разумни същества. Те са символи на известна идея. И човек е представител на разумни същества. Той стои по-високо от магарето, но в погрешки и престъпления го надминава. Магарето не краде, не пиянствува, не убива. Донякъде само лъже. Човешкият живот е по-разпуснат от магарешкия. Има ли смисъл магарето да стане човек? Обаче, в доброто човек стои по-високо от магарето. Затова той трябва да се вглежда в животните, да вижда добрата страна и в тях. Кажеш ли, че знаеш всичко, че като тебе няма друг, ти проявяваш своето тщеславие. Добре е да бъдеш тщеславен, но да търсиш слава от Бога, а не от хората. Някой поет напише едно стихотворение и мисли, че като неговото няма друго. Ако беше така, това стихотворение щеше да бъде последно. Фактът, че след тебе мнозина пишат, показва обратното – има и по-хубави стихотворения от твоите. Няма област в живота, дето някой да е получил първа премия. Това трябва да ви радва, защото имате възможност да работите, за да получите първа премия. Човек се нуждае от истинско, положително знание. Само така той ще дойде до вътрешното познаване на себе си. – Аз се познавам. – Няма по-велико нещо от това, човек да познава себе си, да предвижда, какво го очаква.

Преди повече от петдесет години, във Варненско някъде имаше една гледачка, която предсказваше на хората, какво ще им се случи. От всички варненски села се стичаха хора да им гледа. На всички казваше по нещо. Тя спечели много пари, но един ден влязоха разбойници в дома й и я обраха. Всички хора се смяха с нея и казваха: Тя можа да предскаже на другите, какво ще им се случи, само на себе си не можа да предскаже.

Казваш: Учен човек съм, открил съм много неща. – Учен си, големи открития си направил, но един ден ще влязат разбойници в дома ти и ще задигнат всичките ти открития. После ще роптаеш против Бога, защо допуснал това. Ако имаш една слабост и паднеш под нейно влияние, Бог ли е виновен за това? Разбойниците влизат там, дето намират отворено място. В природата, както и в живота, има отворени и затворени места. Кой извор е по-добър: отвореният, или затвореният? Коя къща е за предпочитане: отворената, или затворената? Кой човек обичаш повече: отвореният, или затвореният? – Защо някой е затворен? – Има причини за това – малко е водата му. Той трябва да се затваря, за да не тече водата напразно. Тоя човек малцина го обичат, защото не може да дава много.

Често се говори за отношенията между учител и ученик. Какво представлава учителят и какво – ученикът? Учителят е изворът, който дава изобилно, а ученикът – стомната, която иде да се пълни. Учителят обича чистите и празни стомни, които могат да се пълнят. Ако стомната е пълна, не може да има никакво отношение към извора. Ако е празна и нечиста, пак може да се напълни, но водата ще стане нечиста. А всяка нечистота разваля отношенията между хората. Докато отиваш при учителя си с нечист съд, ти си едва в първо отделение. Като влезеш във второ отделение, пак ще правиш погрешки, но поне азбуката си научил. Каква е погрешката на ученика? Че не знае, в кой джоб да държи кърпата си и с коя ръка да я вади. Ако работиш с дясната ръка, ще извадиш кърпата си от десния джоб и ще я туриш в левия. Ако работиш с лявата ръка, ще извадиш кърпата си от левия джоб и ще я туриш в десния. Природата не обича еднообразието. Следователно, ще работиш ту с лявата, ту с дясната си ръка и ще туряш кърпата си и в десния, и в левия джоб.

Като се говори за дясна и лява ръка, натъкваме се на стиха, в който Христос казва: „Каквото дясната ръка правя, лявата да не знае." Какво ще стане, ако Христос дойде втори път на земята и каже обратно: „Каквото лявата ръка прави, дясната да не знае"? Христос разбира другояче въпроса. Като дава предимство на дясната ръка, Той има пред вид Бога. Бог има само една ръка — дясна. Следователно, каквото Бог прави, човек не трябва да се меси в работата Му. Човек е лявата ръка. Никой няма право да се меси в Божиите работи. Бог не дава отчет за своите дела. Защо човек страда, защо умира, това не е негова работа. Защо Бог допусна това или онова, не е твоя работа. Правете разлика между това, което е ваша работа, и Божията работа. Ако вземеш една къща под наем и след шест месеца искаш да излезеш, имаш право да сториш това. Хазяинът е сприхав човек, всеки ден те предизвиква. Ти си свободен да напуснеш къщата. Следователно, когато питате, защо хората умират, отговарям: Докато хората живеят в чужди къщи, те всякога ще умират. Хазяинът има право всеки момент да изгони наемателите си. Ако не искат доброволно да напуснат къщата, с полиция ще ги изпъдят.

Питаш: Защо умря тоя човек? – Той не умря, но напусна къщата, в която живееше. Дойде господарят на къщата и го изпъди навън. Не е въпрос, защо умира човек; не е въпрос, кой по-рано е умрял. Днес умира един, утре ще умре друг. Важно е, какви отношения се създават след смъртта на вашите близки. Докато човек е жив, не цените добрите му качества. Щом замине за другия свят, започвате да го цените. Две сестри се оплакваха често от мъжете си, че не ги разбирали. Случи се, че и двамата заминаха за оня свят. Сестрите започнаха да плачат за тях, да ги ценят, колко добри били.

Всички хора постъпват като тия сестри. Една Божествена мисъл хлопа на ума им, но те я отблъскват, не било време сега. Един ангел слиза от небето при тях, да им донесе нещо от Бога. Те питат, не може ли да дойде друг път. Божествената мисъл се връща назад, ангелът си отива, а после съжаляват, че не ги използували. Като те напусне ангелът, ти започваш да скърбиш за него и казваш: Защо не го послушах? Всеки от вас има по един ангел около себе си, когото не иска да знае. Жена ти, мъжът ти, брат ти и сестра ти са ангели, които те обичат. Те са дошли при тебе да ти помагат. Докато жена ти е жива, ти я впрягаш на работа, отнасяш се грубо с нея, но като замине за другия свят, започваш да я цениш и скърбиш за нея. Тоя ангел те опитва, както ти опитваш своя вол. Цял ден го бодеш с остена си, вкарваш го в нечистия дам, но като умре, съжаляваш, че няма кой да ти работи. Кой вол няма да умре при тия условия? Коя възвишена и светла мисъл, кое благородно чувство и добра постъпка няма да умрат при тия условия? Важно е да изпълним Божията воля.

Сега ще се отклоня от главната мисъл. Ще кажа още нещо за лъжата. Мнозина идат при мене и ме питат: Можеш ли да ми направиш едно добро? – Мога да направя много неща; само едно нещо не мога да направя. – Кое е то? – Не мога да лъжа. – Още нещо? – Не мога да греша, не мога да правя насилие. Някой тръгнал по един път, и ти ме караш да го върна. – Със сила не мога да направя това. Друг избягал от дома си. Ти искаш да го върна назад. – И това не мога да направя. Това е насилие. Ти искаш той да се върне при тебе за богатството му, а не че го обичаш. В бъдеще вие ще обичате майка си и баща си, брата си и сестра си не за това, което те правят за вас, но за това, което вие може да направите за тях.

Често ви питат: Като умре Учителят ви, кой ще Го замести? Това е неразбиране на нещата. Никой не може да ме замести. И вас никой не може да замести. Сега гледаме през две очи. Като умрем, ще гледаме през очите на всички хора. Като умра, ще бъда като Бога – нищо повече. Хората не разбират нещата, защото или закъсняват в проявите си, или изпреварват. Някой плаче. Казвам: Закъснял си, по-рано трябваше да плачеш. – Сгреших, затова плача. – Трябваше да плачеш, преди да беше сгрешил. Виждаш един нечист човек и го критикуваш. Много бързаш. Не го критикувай, но проучи положението, да разбереш, защо е нечист. Ще видиш, че той е нечист само отвън, други са го окаляли. Той е добър, праведен човек. Всичко, което Бог е създал, е чисто и добро. Например, вие сте събрани в едно голямо общество, в голямо братство, но не се оценявате. Трябва да минете през големи страдания, за да видите, какво сте един за друг. Да мислиш само за себе си, това е краен егоизъм. Да искаш само за тебе да мислят, това е краен егоизъм. Ще мислят за тебе, но и ти ще мислиш за всички. Трябва да познавате, кога Бог се проявява чрез човека.

Млад момък, син на свещеник, ми разправяше един случай от своя живот. Като ученик, казваше той, ходех на черква, но не обичах да паля свещи. Баща ми често ми се сърдеше за това и казваше: Ти трябва да палиш свещи. Знаеш ли, че аз те поддържам в училище, именно, от тия свещи? — И така да е, не мога да паля свещи. Един ден баща ми се разболя сериозно. Аз взех пари от къщи и казах на баща си: Отивам да запаля свещ за твое здраве. – Не ходи, синко, едва проговори той. – Защо? – Казват, че папата издал заповед, в никоя черква да не палят свещи. Паленето на свещи било езически обичай. По-рано, като евангелист, бях приел евангелизма, не беше доволен, че не паля свещи – това било еретическо. Сега пък паленето на свещи било езическо. Казвам: И аз паля свещи, но по особен начин. Като срещна бедна вдовица или сирачета, давам им по един хляб. Хлябът на вдовицата, на бедното сираче е моята запалена свещ.

Казвам: Прави всичко, но с любов. Тук, между вас, има един брат много сприхав. Някои то критикуват, не са доволни от него. Оставете го свободен, да тече водата му навън. В едно отношение той е сприхав, но в друго отношение е ангел. Кой човек не е сприхав? Някой е сприхав, но искрен. Друг е привидно тих, кротък, наричат го „мазна Гана". Не критикувай нито единия, нито другия. Дай мотика в ръката на сприхавия и го остави да работи. Не е важно, какъв си; важно е, каква работа можеш да свършиш. Аз не обичам да критикувам никого, но и вие не трябва да се критикувате.

От години насам аз ви държа лекции и беседи, но не за забава. Ядете плода на крушата и се удоволствате. Това не се позволява. Ще изядеш крушата, а семките й ще посадиш. Следователно, ще приемете новото учение в себе си, ще опитате плода му, а семената ще посадите, за да се ползуват и другите. Някой светия живее в пустинята, там придобива опитности и знания. Един ден Бог му казва: Ще напуснеш пустинята и ще отидеш между хората, да предадеш това, което си научил. Това е посаждане семето на онова, което си придобил. После ще ти каже да се върнеш у дома си между своите близки. Каквото ти се каже, ще изпълниш.

Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Значи, човек живее вечно, смърт не съществува. Тя иде само за изпитание. Когато не оценяват някого, Бог го взима при себе си, за да го оценят. Ако не беше заминал, хората нямаше да го разберат. Като замине някоя сестра или брат, всички казват: Отиде си нашата добра сестра, нашият добър брат. Какъв човек беше! — Какво стана с нашия заминал? — Той се превърна на пеперуда. Докато беше на земята, лазеше като гъсеница. Сега се превърна на пеперуда и свободно лети с крилата си като ангел. – Да се върне между нас. – Не, той не се връща назад, не става отново гъсеница. Докато братът и сестрата са били между вас, вие не сте се интересували от тях, не сте ги познавали. Знаете само външната им форма и нищо повече не ви интересува. Така гледате и на коня, и на вола, които ви помагат. Казвате: Кон е това. — Влезли ли сте някога в положението на коня? Свързали ли сте се с неговото съзнание? Казвате само, че Бог направил коня. — Това не е достатъчно. Наистина, Бог направи коня, но вие не го разбрахте. Искате да станете богати, но това не е смисълът на живота. — В какво се крие смисълът на живота? – В разбирането и прилагането на Божията Любов. Смисълът на живота се заключава в познаване на себе си. Щом разбереш Бога като Любов, а себе си като проява на любовта, ти придобиваш оная вътрешна светлина, която ще ти служи като вечногоряща свещ.

Докога ще гори тая свещ? – Докато живееш добре. Сегашните условия на живота пречат на свещта да гори. Отвреме – навреме тя загасва. Щом загасне, отново трябва да я запалиш. Казваш: Дотегна ми вече да паля свещта. — Ще я палиш, няма да се отегчаваш. Ще дойде ден, когато ще я поставиш на завет в стаята си, дето няма никакъв вятър. Ще я захлупиш отгоре с един капак и ще я оставиш вечно да гори. Питаш: Защо умря моят брат? — Имаш ли ясна представа за смъртта? Знаеш ли, какво е станало с твоя брат? Всеки трябва да умре приживе, и то няколко пъти, за да разбере, какво значи свобода. Смъртта подразбира два процеса едновременно: смърт за едно нещо, а живот за друго. Смъртта и животът са два процеса, които се извършват едновременно. Когато човек умира на земята, в другия свят се ражда. При всяко умиране и раждане, нещо умира, а нещо живее. Когато детето се ражда на земята, плацентата умира, а детето започва да живее. Докато е на земята, човек е бременен. Той се готви да се роди в другия свят. След колко години ще стане това, не е важно. Може след 10, 20 или 120 години. Това са девет месеца, т. е. крайният предел за даряване на плода. Едни плодове зреят по-рано, за по-малко време, а други – по-късно. Братът, който умря на Витоша, трябваше да замине. Иначе, щеше да дойде по-голямо зло и за него, и за домашните му.

Какво представлява смъртта? – Промяна. Следователно, всяка промяна носи смърт. Когато малкото момиченце счупи куклата си, то плаче, скърби за нея, докато най-после я забрави. След това не мисли вече за кукли. Неговата кукла е умряла. То започва да се занимава с хората и, каквото е научило в играта си с куклата, това прилага. И вие, в отношенията си един към друг, изучавате добрата обхода.

Защо хората не успяват в живота? – Защото не са научени да се молят. Когато искат да постигнат нещо, те трябва да се обърнат към Бога и да кажат: Господи, научи ни, как да постъпваме, как да изпълняваме Твоята воля, да изправим живота си. Сам човек не може да се изправи, нито да постигне нещо. И хората отвън не могат да го изправят. Обаче, щом влезе Бог в него, Той отвътре ще го изправи. Така, именно, човек лесно се изправя. С Бога изправянето на вашия живот е толкова лесно, колкото е лесно да събираш сламки от земята. Ще се наведеш няколко пъти и ще събереш една купчина сламки. Ако и това не можеш, ти си честолюбив човек. Честолюбието ти не позволява да се навеждаш и изправяш.

И тъй, няма по-лесно нещо от това, да изправи човек живота си. Това не става изведнъж, но постепенно. Днес ще изправиш една своя мисъл, утре едно чувство и незабелязано ще изправиш живота си. Така ще изправиш и постъпките си. Някога си бил голям скъперник, нищо не си давал. Днес ще даваш. Носиш един хляб, но срещаш гладни хора. Ще се спреш и ще дадеш половината хляб на едного, другата половина на друг и ще продължиш пътя си. – Какво ще остане за мене? – Затова не мисли. Законът работи. По-нататък ще срещнеш друг, който носи хляб. Той ще се спре и ще раздели хляба си с тебе. Каквото правиш, и на тебе ще направят. Изпълни Божията воля, и не мисли. Бог има грижа за тебе. Ако не изпълняваш Божията воля, и Бог не мисли за тебе. Ти даваш, и Бог дава. Ти не даваш, и Бог не дава. Казваш за някого: Ще се изправи тоя човек. И Господ казва за тебе, че ще се изправиш.

Желая ви, който ви види, да каже за вас: Ето децата на Бога. Вие живеете в съвършения свят, създаден от Бога, и трябва да бъдете като Него. – Не можем да бъдем като Бога. – Ако малкото пиленце рови като майка си, не прилича ли на нея? Ако малкото гъсенце плава като майка си, не прилича ли на нея? Защо и вие да не приличате на своя велик Създател, на своя Баща?

Често идат сестри в стаята ми, да помагат при чистенето. Случва се, че дойдат две тщеславни сестри, всяка от тях иска да се прояви. Те не могат да се търпят. Едната казва за другата: Да си отиде тая, аз сама ще свърша всичко. И другата казва същото. Вие питате, как ги търпя. И двете сестри са добри. Аз гледам другояче на въпроса. Всяка една е особен екземпляр. И двете са цветя, които цъфтят по особен начин. – Кои са тия сестри? – Всички вие.

Аз виждам във всеки човек нещо хубаво и добро. Всеки трябва да изпълнява Божията воля, за да избегне някои ненужни страдания в своя индивидуален живот. – Какво да правим със своите погрешки? – Те са благо за всички. Ако изгубиш парите си, ти си недоволен, но намира ги един беден и благодари на Бога. Ти си бил невнимателен, но бедният се ползува от твоето невнимание. Всичко, което става в света, е на мястото си. Ако обичате Бога, така е; ако не Го обичате, ще страдате. Имате четири братя. Единият от тях умира, остават трима. Вие мислите само за умрелия, а забравяте живите. Мислете и за тях. Умират един след друг двамата, остава само един брат. Радвайте се на него и благодарете на Бога, че другите са отишли горе да се учат. Един ден и последният брат ще отиде горе да учи друга наука. Както на земята някой отива в странство да учи и пак се връща в родината си, така той напуща земята, отива в невидимия свят да учи и след време отново се връща на земята. Вашият брат не е умрял. Ако астралните ви очи са развити, ще го видите в нова премяна; ако нямате астрално зрение, пак може да го видите, но чрез друга форма. Един ден ще се убедите, че всичко живее, всичко се движи. Сами ще кажете: Красив е животът, който Бог е създал.

Една бедна вдовица ми разказваше, че, докато мъжът й бил жив, работите им вървели зле. Те постоянно се карали. Когато умрял, тя започнала да тъжи за него и го обикнала повече. Представяла си, как иде, как говори и т. н. Какво забелязала? След смъртта на мъжа й, работите й се наредили добре, положението й се изменило. Тя разбрала, че мъжът й отгоре помага. Кое е по-добро: мъжът й да бъде жив и постоянно да се карат, или да замине за другия свят и да каже: Сбогом! Аз отивам при баща си. Христос, като заминаваше, вдигна ръцете си нагоре и благослови близките си. Като знаете, че няма смърт, не плачете.

Казано е в Писанието: „Бог ще изтрие сълзите ви, и всички ще разберете, че животът е погълнал смъртта."

15. Лекция от Учителя, държана на 6 юни, 1932 г. София. — Изгрев.