Разлика между версии на „Слаби и силни положения“

Текуща версия към 21:04, 2 май 2011

Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)

КНИГА: Начало на мъдростта

Слаби и силни положения

Размишление.

Две неща се налагат в човешкия живот: да се подкрепва слабият, и да се въздържа силният. Значи, слабият трябва да се насърчава, а силният - да се въздържа. В едно отношение човек е слаб, а в друго е силен. Той сам трябва да знае, къде е силен и къде слаб, за да може сам да си въздейства. Там, където е слаб, да го насърчават; където е силен, да го въздържат.

Казва се, че иде новото в света, идат новите идеи. За това време се изискват хора с установен характер, да се знае, какво могат да направят, какво дават и какво взимат. И те трябва да знаят, какво очакват от новото време. В това отношение те приличат на малкото дете, което с нетърпение очаква Великден, да получи нови дрехи и обувки, да се премени. Както детето се радва на новите дрехи, така всеки човек трябва да се радва на новото време, което иде. Радостта на детето е кратковременна, но силна. Тя не може да продължи цяла година. До следния Великден дрехите му ще бъдат скъсани, и то ще очаква нови дрехи, нова радост. Човек има за какво да се радва. Да спечелиш един приятел, това е нов костюм. Да спечелиш още един приятел, това е втори костюм. Всеки ден трябва да печелиш по нещичко, всякога да те виждат хората с нещо ново. Казваш: Да бъда милосърден, това значи, всякога да съм облечен в един и същ костюм. Не е така. Костюмите на милосърдието са много и разнообразни. Ти можеш да бъдеш милосърден като музикант, като поет, като философ или като съдия. Как ще проявиш милосърдието си като поет? Ще отидеш при някой болен и ще му прочетеш едно от твоите произведения. То ще внесе живот в болния. Ако си музикант, ще му изсвириш нещо. Ако си философ, ще му обясниш причините и последствията на болестите и страданията. Ако си съдия, и при тебе дойде някой нещастен човек, когото законът осъжда, ще хванеш закона и ще кажеш: Законът не трябва да бъде толкова строг! Съдията знае, че не може да се излива голяма сила върху слабия. Трябва ли слабият да бъде смачкан от закона?

Като ученици, вие трябва да разбирате положението на слабия и на силния, да знаете, как да постъпвате. Вие очаквате да получите нещо, да ви се каже нещо, без да държите сметка, колко сте силни, може ли да издържите на това, което очаквате. Може ли да изядете изведнъж един грам захарин? По сладост един грам захарин е равен на 700-800 гр. захар. Може ли да изядете толкова захар наведнъж? - Не може. Ако изядете 700 гр. захар наведнъж, устата ви ще се напълни със слюнки.Това е неестествено положение. Силните преживявания, силните реакции са опасни. Те са само за силните, за богатите хора, които разбират законите. За слабите и бедни хора са слабите преживявания. Казвате, че животът е еднообразен. Това се отнася за оня, който не разбира живота, който е сляп и не вижда. За оня, който познава законите и вижда, животът е разнообразен.

Следователно, за да разберете своя живот, както и живота на окръжаващите, трябва да излезете от положението, в което се намирате в дадения случай, и да влезете в положението на другите. Срещнеш един поет и казваш: Блажен е тоя човек! Това е ваше разбиране. Вие не знаете, какво нещо е поетът, през какви изпитания е минал, докато стане поет. Не е лесно да станеш поет, т.е. приятел на хората. През големи страдания е минал и минава поетът. Ще кажете, че големите страдания правят човека недоволен. Не е така. В истинското страдание няма недоволство, няма никакво мъчение. Има ли недоволство и мъчение, то не е страдание. Кое е отличителното качество на доволния и на недоволния? Как познавате, че някой е недоволен? Когато детето е недоволно, лесно се познава. Майка му сипва ядене, но то е недоволно, слиза от стола и се обръща с гръб към масата. Сипват му още една лъжица, то се усмихва и отново сяда на стола - започва да яде. Майката знае закона, че като сипе три лъжици, детето забравя недоволството си. Числото три уравновесява силите в човека.

Какво представя лъжицата? - Човешката ръка. Значи, ти ще гребнеш с ръката някъде и ще дадеш нещо. Ръката е лъжицата на човешкото тяло. - Коя е лъжицата на сърцето? - Обичта. Казваш: Да се обичаме! - Защо трябва да се обичаме? - Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, защо трябва да работиш с ръцете си. Ако не работиш с ръцете си и не ги упражняваш, те губят силата си. След време ти ще станеш инвалид. Днес работиш, утре работиш, ти упражняваш ръцете си, и те стават силни. Така можеш лесно да се справяш с мъчнотиите си. На същото основание ти трябва да любиш, за да упражняваш ръката на твоето сърце. Някога любовта се изявява чрез лявата ръка, друг път - чрез дясната ръка. И в двата случая любовта трябва да остане скрита. За тая любов Христос казва:Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае". - Защо трябва да бъде така? - Опасно е лявата ръка да знае, какво прави дясната, да не би и тя да направи същото. Знаем, че природата не обича две същества да правят едно и също нещо. Дайте възможност на двама души, в един и същ момент, да направят едно и също нещо, да видите, какъв ще бъде резултатът. Или, представете си, че от двете ви страни има две течения: от дясната страна течението е сладко, а от лявата - горчиво. Дясната ръка посяга и ви дава от сладкото течение. В тоя момент и лявата ръка посяга и ви дава от горчивото течение. Какво става накрая? Лявата ръка разваля това, което дясната ръка прави. Значи, това, което умът върши, сърцето да не знае. Намеси ли се сърцето в работата на ума, всичко пропада. И обратно: намеси ли се умът в това, което сърцето прави, пак всичко пропада. Христос е казал, лявата ръка да не се меси в това, което дясната прави. За дясната ръка не е казал нищо. Защо само лявата ръка да не се меси в работата на дясната? - Това е един кабалистичен закон, който трябва да се разбира. - Не трябва ли да се опитват нещата, както чрез вкуса опитваме сладчината и горчивината им? За сладко и горчиво се говори на физичния свят. В Божествения свят, обаче, нещата са само сладки. Да кажеш, че нещо не е толкова сладко, това показва, че ти не си задоволен.

Как се познава, кога човек живее на физичния свят и кога в Божествения? Когато си и доволен, и недоволен, ти живееш на земята. Когато си само доволен, ти живееш на небето, в Божествения свят. Ако започваш една работа с разположение, а я свършваш с неразположение, ти живееш на земята, в света на противоположностите. Ако започваш една работа с разположение и я свършваш с разположение, ти си в Божествения свят. Докато си на земята, идеалът ти е временен. Ти искаш да станеш като дядо си. Току поглеждаш портрета му и се възхищаваш. Казваш: Голям благородник е моят дядо. - В какво се проявява неговото благородство? То е както в математиката. Каквото са знаковете плюс и минус в математиката, такова нещо е благородството в човешкия характер. Знаковете плюс и минус показват, освен посока на движение, още и работата, която трябва да свършиш. Например, минусът показва, че трябва да извадиш нещо от джоба си, да го дадеш, където е нужно. Плюсът показва, че имаш да взимаш. Значи, благородният човек дава и взима. Където има да дава, той дава; където има да взима, той взима.Натъкнеш ли се на някакъв грях в себе си, няма да го скриваш, но ще го вземеш с щипците и ще го хвърлиш на нивата си, като тор.

И тъй, изучавайте себе си, своя характер, да дойдете до истинското знание. - Защо трябва да учим? - За да се развивате умствено, да пълните своя хамбар - умът, със знание. Знанието е храна за човешкия ум. Как се познава, кога човек се храни умствено и кога сърдечно? - Когато мисли право и добре разрешава задачите си, той храни ума си. Когато чувствува правилно, той храни сърцето си. Когато човек се мъчи и страда, умът не се храни добре. Когато човек скърби и е недоволен, сърцето не се храни добре. Значи, мъчението и страданието са резултат на действията на ума. Скръбта и недоволството са резултат на действията на сърцето.

Като сте дошли на земята, трябва да знаете, защо сте дошли, да разбирате законите на живота. Където няма разбиране, там всякога се раждат противоречия. Същият закон се отнася и до музиката. Ако не знаеш законите на музиката, ако не спазваш такта и ритъма, и най-хубавото музикално творение произвежда дисонанс. Изкуство е да спазиш ритъма на песента, която свириш. Понякога ритъмът се променя, не е еднообразен, както цъкането на часовника. В движението на земята, в човешката мисъл също има ритъм. Учените са забелязали, че в движението на земята отвреме-навреме се явява едно малко, микроскопично ускоряване или забавяне, което се отразява върху човека. Това се понася. Опасно е, ако тия ускорявания и забавяния са чести и големи. За да не се явяват изключения и аномалии във външната природа, човек трябва да изправи мисълта си и да хармонизира своя живот. Не можеш да мислиш право, ако не си в хармония с всички напреднали същества. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Когато слушаш някой виден музикант да свири, ти вече го познаваш - не е нужно преди това да си го познавал. Може и по-рано да си го познавал, но като свири, ти вече се запознаваш с него. Ако го спреш, за да се запознаеш с него, ти спираш музиката.

Не се поставяйте на пътя на добродетелите, или на човешките дарби и способности. Срещнеш ли добродетелен човек, не го спирай да се разговаряш с него. Срещнеш ли добър човек, и него не спирай. Остави добродетелите да си текат непреривно. Ти си музикант, предаваш уроци. Ученикът не те задоволява. Кажи му: Даровит си, но дарбата ти още не е проявена. Често учителите по музика едва издържат учениците си, но търпят. Като се върнат в къщи, започват да свирят, да се тонират. Ако не търпят, ще кажат някоя обидна дума на ученика си и после ще съжаляват.

Кой човек е даровит? - Който сменя една гама с друга. Ако си неразположен, смени гамата. Неразположението е миньорна гама, която трябва да се смени с мажорна, да се превърне в разположение. Има мажорни гами войнствени, които наричаме още марсови гами. Ако се настроиш на такава гама, ти си готов да се биеш с всеки, който ти се противопоставя. Има приятни миньорни гами, но има и неприятни. Например, някой изпадне в миньорна гама, която го разслабва. Той се отпуща, плаче, хленчи и казва: Животът няма смисъл, всичко се свърши вече. Баща ми умря, и аз не трябва да живея. Тоя плач не е на място. То е все едно, да плачеш на гроба на баща си и да мислиш, че свириш. Плачът не е музика. Само оня плаче музикално, който е разбрал смисъла на страданията.

Един баща често казвал на сина си: Синко, от тебе нищо няма да излезе, не учиш. Синът решил да изучава музиката, но и там не работил, както трябва. Един ден бащата се престорил на умрял. Синът започнал да плаче. Бащата слушал, как плаче и не останал доволен от плача му. Той станал от леглото си и казал: Спри, синко, да плачеш. Не си се научил още да свириш. Музика има и в човешкия ход. Оня, който живее хармонично, ходи музикално. Всяко негово движение е музика, всяка стъпка е ритъм. В движенията му има пластичност, мекота. Той стъпва леко, първо на пръстите, а после на петата си. Така се образува една крива линия. Някой стъпва на цялото ходило и образува права линия. Движенията му са груби, дисхармонични. Човек трябва да спазва ъгъла, който се образува при ходенето. Ако е по-малък, или по-голям, отколкото трябва, нарушава се ритъмът на движението. Ритмичната музика следва строго определени закони. Музиката регулира биенето на сърцето. Ако изпеете ритмично една песен, тя може да уравновеси пулса на сърцето.

Кое е важно за ученика? - Малките прояви. Ще внесеш в живота си малко, слабо подобрение, но всеки ден ще придаваш по нещо. Слабото става силно, а силното - слабо. Всеки ден ще подобряваш живота си, за да се тонираш. В това направление работят върху нас напреднали, разумни същества. Ако не се тонираш, не можеш да живееш правилно. Внесеш ли повече влага или повече сухота в организма си, нервната система не действува добре. В първия случай става разширяване в нервната система, а във втория - свиване. Влагата трябва да бъде нито повече, нито по-малко. Влагата има отношение към сърцето, а сухотата - към ума. На влажна книга не можеш да пишеш, но на суха - можеш. Опасно е, когато сухотата мине в сърцето, а влагата - в ума. Пазете се от смесването на тия течения. Всяко течение трябва да отива на свое място. Иначе, ще се натъквате на противоречия, с които мъчно ще се справите. Човек се справя лесно с външните противоречия, но не и с вътрешните. Например, вътрешно противоречие е да мислиш, че никой не те обича. Обичта е влагата на живота. Как ще придобиеш тая влага? Друг мисли, че хората имат лошо мнение за него. Това е противоречие на ума. - Как ще накараш хората да мислят добре за тебе? - Не бъди взискателен към хората. Не бързай да измениш мнението им. Посял си житно зърно - не бързай да видиш веднага плода му. Дай му условия да израсте, и повече не мисли. Времето ще даде своя резултат. Време е нужно за растенето и узряването. И любовта се нуждае от определено време за растене, за връзване и за узряване на нейния плод. Щом узрее плодът - може вече да се яде.

Какъв процес е яденето? На какви закони се подчинява? Човек се храни не само с хляб, но и с въздух. Той се храни по три пъти на ден, но не знае, по колко хапки да взима на едно ядене. Той диша, без да знае, колко вдишки трябва да прави на минута. Ако не знаеш, по колко хапки да ядеш и по колко вдишки да правиш, ти нарушаваш законите на храненето. Ако не знаеш, на какво разстояние да стоиш от всеки човек и от коя страна да застанеш, ти нарушаваш естествения закон на хармонията. Като вървиш с някого, ти заемаш или лявата, или дясната му страна. Обаче, не можеш да вървиш само от едната страна: ще променяш, ту отляво, ту отдясно. Като променяш страната, ще направиш една крива линия, няма да се обръщаш. Който не разбира закона, ще пита, защо трябва да се образува крива линия. В кривата линия са скрити знаците, т.е. богатството, към което се стремите. Оня, който търси злато в земята, се ръководи от известни признаци. И оня, който търси вода в земята, с помощта на пръчицата, пак се ръководи от известни признаци. Там, където е водата, пръчицата започва да се огъва. Огъването на пръчицата е най-силно, почти перпендикулярно, на мястото, където е водата.

Казвам: И в човешката мисъл става силно и слабо огъване. Без огъване умът не може да се развива. Някой иска да постигне нещо по механичен път. Това е невъзможно. Умът трябва да работи, постоянно да се упражнява. - Трябва ли мисълта да се колебае? - Колебанието е неизбежен процес. Като се колебае на една и на друга страна, мисълта дохожда до скритото съкровище, което постоянно търси. Имате един приятел, когото много обичате. Вие го търсите постоянно. - Защо? - В него е заровено съкровището, което търсите. Ако това съкровище е няколко килограма, трябва ли да вземете всичкото? Според вашите разбирания ще вземете всичко, но природата не обича това. Тя оставя всеки да си вземе, колкото му трябва, да има за всички. На другия ден пак ще отидеш с пръчицата и ще си вземеш, колкото трябва. В природата богатството се мести. Всеки ден ще го търсиш с пръчицата. Ако съкровището се премести наляво, ще изпиташ скръб, ако се премести надясно, ще изпиташ радост. Каквото става със съкровището, това става и с приятеля ви. Ако днес е разположен, на другия ден ще бъде неразположен, преместил се малко наляво. На третия ден ще бъде разположен - преместил се надясно. Ако съкровището се премести наляво, ще изпитате скръб; ако се премести надясно, ще се зарадвате. Ако съкровището е наляво, ти се безпокоиш, мислиш, че някой ще го открадне; надясно ли е, ти си спокоен, никой не може да го открадне. Посей нивата си, и не се безпокой. Щом си я посял добре, след един месец ще израсте. Тя ще бъде доволна от тебе, а житото ще бъде доволно от нивата. И човек понякога се намира в положението на житото. Трябва му само шест месеца, за да завърши развитието си. Ако някой му помогне и му даде условия да завърши развитието си, той ще благодари и ще остави своето изобилие, както житото - на нивата и на своя господар. Не можеш ли да завършиш развитието си, ти пропадаш на изпита. В заключение, ти не даваш плод, и нито нивата е благодарна, нито житото.

Коя е причината за радостите и скърбите? - Много причини има за това: едни са знайни, други незнайни. Някога ти се радваш, без да знаеш защо. Скърбиш, без да знаеш защо. Причината за твоята радост и скръб се крие в далечното минало. Ти си помагал на някого да свърши учението си, и днес той ти благодари, дава ти банкет. Неговата благодарност ти причинява радост. На друг някой си попречил в развитието му. Днес той е недоволен от тебе и казва: Ще дойде ден, и ти ще пропаднеш като мене. Неговото недоволство ти причинява скръб. Да се върнем към основната мисъл. Силните чувства, големите дарби и способности трябва да се въздържат. - Защо? - За да не погълнат силите на слабите и да попречат на развитието им. Слабите чувства, малките дарби и способности трябва да се подкрепват, за да се засилят. Значи, чувствата и мислите, дарбите и способностите на човека трябва да се уравновесяват. Следователно, прави услуга на оня, който има нужда от тебе. Ако твоята услуга може да го повдигне и засили, тя е на място. Напиши любовно писмо на един момък или на една мома, само ако те се нуждаят от твоята подкрепа. От твоето писмо ще зависи успеха на момата или на момъка. Ако писмото е добре написано, успехът е добър. Някога едно писмо решава съдбата на човека. Ще кажете, че момата или момъкът се е влюбил. Не са влюбени те, но изявяват оная любов, която повдига човека и го укрепва. Всеки, който е завършил добре развитието си, е получавал любовни писма, които е реализирал. В тия писма се крие динамична сила. - Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество, да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш.

Един френски професор в Париж, като правел своите опити с електричеството, казал на студентите си: Както жицата е проводник на електричеството, така и аз съм проводник на енергиите и благата на природата. За вас съм професор, но за природата - проводник. Тя не ме признава за професор. Ето, и електричеството минава през нас, като през проводници. Учените, гениалните, великите хора са проводници на природата. Чрез тях минават нейните енергии. Доколкото човек е проводник на природата, дотолкова той се ползва от нейните блага. Някой се оплаква, че работил цели 20 години и нищо не придобил. Той не е придобил нищо, защото ключът на неговата инсталация е затворен. Отвори ключа си, за да станеш проводник на природата. Само така нейните енергии ще потекат през тебе, и ти ще придобиеш това, което очакваш. Бъдете проводници на великото в живота. Мине ли през вас, то ще ви даде нещо. И тъй, слабият да се подкрепва, силният да се въздържа. Гневиш се, това е силна проява - ще се въздържаш. Съмняваш се, това е силна проява - ще се въздържаш. Между силните и слабите прояви има известно отношение, затова силните ще се въздържат, слабите ще се подкрепват. - Обезсърчих се - слаб си. - Насърчих се - силен си.

Какво трябва да прави човек, като се обезсърчи? - Да насочи показалеца си напред. Тоя пръст има отношение към личните чувства на човека. Той се оплаква, че никой не го уважава, че няма пари, изпаднал, обезличил се. Не свивай палеца си, но го изнеси навън. Някой не може да разрешава философски въпросите на живота. - Защо? - Той свива средният си пръст - Сатурновият. Опни добре пръста си и ще започнеш да разсъждаваш философски.Свиеш ли четвъртия си пръст - Слънчевият, т.е. пръста на живота, на слънчевите енергии, ти губиш смисъла на живота. Изправи пръста си, да потекат слънчевите енергии през тебе. Малкият пръст на човека е търговецът, който се занимава с дребни търговски сделки. И тоя пръст трябва да бъде изправен. Най-малко се обезсърчава големият пръст - палецът. Изучавайте ръката си, както и всеки пръст поотделно, за да се свързвате с разумните същества, които ги управляват. Някой хваща палеца си и казва: Да обичаме Господа! - Да обичаш Господа, това значи, да обичаш делата Божии и света, които Той е създал. Делата Божии са всички живи същества на земята. Като обичаш тия същества, животът ти ще се осмисли.

Слабият да се подкрепва, силният да се въздържа. Слабият ще стане силен, когато го обичат. - Какво иска силният? - Да го почитат. Значи, слабият да се обича, а силният да се почита. Любов и почит са сили, с които трябва да работите.

Т.м.

8. Лекция от Учителя, държана на 11 май, 1932 г. София. Изгрев.