Разлика между версии на „Ще ви се изявя“

Текуща версия към 21:16, 14 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1942 г.

Проявление (1942-1943)

7. Ще ви се изявя

7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев.

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само един стих: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“

„Духът Божи“

Ние живеем в един век, дето хората се учат само да се събличат. Много малко има, които се обличат. Някои лука събличат, някои зелето събличат, пипера, доматите събличат, житото събличат, няма нещо, което да не събличат. Седнеш, ядеш, пак си се научил да събличаш. Хората, които се научат само да събличат, могат ли да бъдат здрави и щастливи? То е едно еволюционно състояние. Човек се съблича, когато се готви да спи. Ние, когато се събличаме, мислим, че вършим голяма работа. Човек, който съблича лука, той се готви да спи. Щом се наяде, той спи.

Сега аз ще ви говоря за обличането. Най-първо трябва да научим как се е облякъл лукът. Той е една млада мома. Вие вземате дрехата му и я събличате. Обижда се тази мома. Не я оценяват вкъщи, малко уважение и почит ѝ имат. Казвате: „Лук. Че лукът какво знае?“ На един англичанин ако кажете: „лук“ (Look! (англ.) – Виж!), той ще разбере „Виж!“ Той ще погледне някъде, ще разбере да гледа. Лук който яде, да гледа навън, към Бога ще отправи погледа. Българите режат лук и хич не гледат. Ряпа, значи зяпа.

Да дойдем до онова, което е интересно. Има неща интересни. Ние се занимаваме с неинтересни неща в живота, с обезсърчението. Когато хората искат да ви обезсърчат, вие обезсърчавате ли се? Две моми когато се влюбят в един момък, всяка една иска да обезсърчи другата. Разправя ѝ: „Той е такъв, не струва“, укорява го пред другата, за да не му дигне цената – политика има. Някой път, когато хората имат гарез към някого, пак обезсърчават.

Да бъдем искрени. В доброто трябва да се насърчават всички хора. Не сме работили. Едва сега настава една от най-хубавите епохи, когато можем да работим. Срещнеш някого, казва: „Моята мина, остарели сме.“ Какво си остарял, сега си човек тамън за работа. Туй, че изглеждаш стар, ти си се дегизирал. В театъра си. Не ти хващам вяра, дегизирал си се.

Един млад момък искал да види една мома. Баща ѝ бил много ревнив, строг, не пущал никого. Този момък се дегизирал на един стар дядо, куца и влиза в дома на момата. Влиза вкъщи да я види, да я посети и тя да му даде нещо. Бащата, като го вижда, казва: „Помогни на този старец, дай му малко хлебец.“ Дядото казва: „Много ти благодаря.“ Той благодари на младата мома. Ако беше влязъл като млад момък, баща ѝ щеше да го изпъди навън. Та вие, старите, едва сега сте за ученици; ако бяхте млади, щяха да ви изпъдят навън. Сега сте стари и няма какво да ви съблазнява светът. Вие сте доста стари, не сте от младите. Във Франция един казал на едно дете, че е дете. То казва: „Вие, господине, не знаете ли, че във Франция няма деца?“

Най-първо трябва да се занимавате с всичко онова, което става в света и което има да стане. То е свързано с човека и допринася нещо. Ако дъждът пада на планинските върхове, тази вода слиза надолу, нищо не остава горе. Тя се събира в долините. Зависи от нашето разположение. Някой път мязаме на планински връх и всичко, което пада върху нас, слиза надолу. Казвам: Трябва този връх да се обърне на долина, а пък някой път, като се превърнем на долина, ако долината е затворена, може да стане на езеро, ако няма изтичане.

Трябва да има едно правилно разбиране. За да бъдем щастливи, трябва да има едно правилно разбиране. Да влезем в пряк досег с всички живи същества. Ти виждаш една мравка се движи, ти не разбираш живота им. Казваш: „Тя е мравка.“ Ако разбереш мравката, ти ще научиш един добър урок от нея. Ти гледаш пчелите. Ако разбираш живота на пчелите, те ще ти допринесат. Всяко животно допринася на твоето мозъчно развитие, на твоето сърдечно развитие в известна област.

За пример, ако ти се молиш на Бога, ако ти обичаш Бога, главата ти ще расте само в най-горната част на темето отгоре. Ако развиваш милосърдието – на този дадеш 5 стотинки, на кучето помогнеш, на птицата дадеш, ти ще развиваш главата си отпред горе. Ако обичаш парите и искаш да ги събираш, ще развиваш главата си отстрани. Ако обичаш да ядеш много, ще развиваш главата си при слепите очи. Ако слушаш с внимание, ухото ти се развива. Всичко, което човек върши, то се дължи на вниманието, то е, което образува. Условията в миналото не са били така благоприятни. Следователно нашият организъм не е така създаден, както трябва. За в бъдеще настават по-благоприятни условия за зрението, за устата, за ушите, за храненето, за дишането и ще имаме един организъм, по-хармонично създаден, отколкото сегашния.

Кое е онова, което може да зарадва бащата? Като се върне в къщи и намери сина си здрав, придобил знание – не философия, но или знае да рисува хубаво, добър художник е, или е скулптор, или се е научил да свири хубаво. Бащата обича да слуша син му да свири, бащата не обича да му разправя философия, но като му свири, той е разположен. Или пък синът е научил да говори хубаво – цяло изкуство е да знае човек музикално да говори. Сега, аз съм изучавал говора и на французи, и на англичани, и на германци, и на българи, и на руси, и на японци, и на италианци, и на всички им липсва нещо в говора. Срещал съм някои, които донякъде много хубаво говорят, имат много добър акцент, нещо хармонично има в техния говор. Но съвременните хора не са още достатъчно музикални. Някои са повече музикални, но не са на този уровен.

Тази музика трябва да мине в едно преходно състояние. Ние сега имаме анатомическа хармония, статическа хармония, неорганическа хармония, която е в движение. Повечето от музиката, която имаме, е инволюционна, слиза в гъстата материя. Колкото материята е по-гъста, гласът е по-груб. В гъстата материя звуковите вълни не са акустични. Следователно колкото се качваме в една по-рядка среда, вълните стават по-акустични, по-хармонични.

Сега част от човечеството, което слиза, половината е слязло, половината още слиза. Една трета е в полето, една трета възлиза. Старите хора в света показват възлизане към Небето. Младите хора показват слизане, а възрастните хора показват работа, те са, които вървят по полето. Такава е картината в мен. Казвате: „Това е дете.“ Значи то слиза от невидимия свят, да работи. Възрастният човек е на полето, работи, а старият човек се качва нагоре. Той не може да ходи, разбира се, стръмно е нагоре. Детето слиза, търкаля се надолу. Старият се качва нагоре, обръща се назад, надолу гледа.

Старият е изгубил тия свои стари вярвания. В сегашните хора много мъчно е да срещнеш вяра. Вярвания можеш да срещнеш, колкото искаш. Вярата се отличава от вярването по това, че във вярването, на 10 000 вярвания, само едно става – те са моите статистически изследвания. А във вярата, на 10 000, само едно не става. Що е вяра? – На 10 000, само едно не става. Що е вярване? – На 10 000, само едно става. Казвате: „Не върви тази работа.“ – Вървиш в закона на вярването. Във вярата върви. Във вярата едно на 10 000 няма да стане. То е като за цяр. Трябва да има едно изключение. Туй, което не става, то е изходният пункт, от туй, което не става, ти ще минеш в закона на Любовта, дето всичко става. Пропорцията на надеждата е: в 10 000, две не стават, във вярата едно не става, а в Любовта всичко става. Що е надеждата? – На 10 000, две не стават. Във вярата на 10 000, [едно] не става. А в Любовта всичко става. Там, дето всичко става, то е Любов – ако искате статистически да ви определя що е Любовта – на 10 000 всичко става. Що е вяра? – На 10 000, едно не става. Що е надежда? – На 10 000 две не стават. Що е омраза? – На 10 000, деветстотин деветдесет и девет не стават.

Казвам: Има какво да се учи сега. Вие още не сте влезли в небето на човешката душа. На Земята ще влезете в рая на една човешка душа, да видите колко е красива душата. И какво съществува. Нашите райове се празни, затворени, забравили сме как да отворим, поне другите да влязат, да видят каква красота има. Нас ни забавляват, че раят е някъде из пространството. Че е из пространството, то са условия и възможности. Оная сила, която трябва да влезе в рая, е вътре в нас. Христос казва: „Аз съм вратата“. Щом обичаш Бога, Той казва: „Аз съм врата“, щом не обичаш Бога, тази врата е затворена. Що е омразата? – Затворена врата. Що е Любовта? – Отворена врата за всичките възможности, за които човешката душа мечтае от хиляди години.

Ние тургаме постиженията в другия свят. Онзи свят има постижения. Любовта не е за човешкия свят. Светът на Любовта е за най-възвишените същества, които в християнския свят наричат серафими, херувими – то е светът на Любовта. Духовният свят е за ангелите, а човешкият свят е за човеците. Ако ние не може да използуваме условията на човешкия свят, тогава тия възможности ще станат една възможност за духовния свят. Ако едно дете, което влиза в първо отделение, не научи азбуката, как ще се научи да чете? Азбуката отваря пътя за четенето. Второто отделение отваря пътя за третото отделение (предметите са наредени постепенно), третото отделение е път за четвъртото отделение, четвъртото отделение е път за първи клас на прогимназията, за втори, за трети – един прогрес има. Така е според сегашната система. После ще влезе в по-горните класове на гимназията или във висшите отдели на колегията. В Америка академиите имат 3 класа, след туй идват отделите на университета – 4 години висш отдел.

Вие казвате: „Аз се научих да се моля.“ Че как се молите? Да знаеш да се молиш, то е най-красивият език, който съществува в природата. Да знаеш да се молиш, то е музика, то е изкуство. Човек казва: „Аз се научих да се моля.“ Ти, ако си се научил да се молиш, ще бъдеш един ангел, ще знаеш всички ония, които се молят, ще чувствуваш тяхната молба. Не само ти като се молиш, но на всички хора, които се молят, ще чувствуваш молитвите и ще подтикваш това, което желаят, да стане. Ти искаш, като се молиш, туй, което ти искаш, да стане. Много малка е тази работа. Мислите ли – сега хората имат едно понятие –, че Бог за Себе Си мисли? Бог за Себе Си никога не мисли. Той мисли за нас. Той всичко има. И ние, ако постоянно мислим само за себе си, нищо няма да придобием. Като мислим ние за Него, тогава всичко се постига. Да мислиш за Бога не само, но да работиш заради Него, да учиш заради Него, ще пееш заради Него, в обществото ще работиш заради Него, ще се жениш заради Него, деца ще раждаш заради Него, ще обичаш майка си заради Него, ще обичаш брата си заради Него: всичко ще работиш заради Него.

Защото всяка една наука е област, която отваря простор за разбирането. Знаеш какъв свят открива съвременната химия? Това са елементарни понятия, които сега съвременните химици имат. Има цял един свят – това са разумни същества, които наричат йони, електрони. Това са разумни същества, на които изучават техните постъпки, както изучаваш, когато някой художник рисува на някое платно. Зад тия същества седят разумни същества, които работят. Вие казвате: това са химически съединения, разединения.

Често вие казвате: „Какво представя онзи свят?“ и казвате, че всички са наредени на масата, на нея има наредено ядене, но всички само гледат нагоре. Аз казвам, че такъв рай не съм виждал. Онзи свят е свят на работа. Там има подвижност, там има същества от всички възрасти. Вие трябва да идете в онзи свят и да видите какви са децата. Те не приличат на нашите деца. Там като идете, ще видите младите моми какви са, старците какви са. В онзи свят има 24 души старци и те се ползуват с голямо уважение. Ако искате красота, там може да видите какво нещо е красота. Те са толкова красиви, че всичките един от друг са по-красиви. Като погледнеш едного, когото си видял, не можеш втори път да го видиш, така си приличат. Ти в онзи свят не можеш да видиш едного втори път. Или пък, като го видиш, не знаеш дали е той или не. Там не можеш да се караш с хората. Как ще се караш, като не знаеш дали е той или е някой друг. (Аз по човешки разсъждавам.) Там не можеш да обичаш едного. Любовта само един момент се проявява. Ти не можеш с часове да му приказваш, както тук да се обичате. Един момент го видиш, и вторият път друг е пред тебе. Да обичаш всички, там ще се научиш какво нещо е. Обичаш тук някого, стане ти тягостно. Казваш: „Няма да се махне!“ Някоя жена казва за мъжа си: „Какво е седнал като кюп, не излезе, увиснал е вкъщи, няма да излезе.“

Сега аз искам да ви дам едно поощрение. Вие сами си внушавате и казвате: „Аз съм неспособен.“ Никога не казвай, че си неспособен. По-добре е да кажеш, че си способен. Ако някой ти каже, че си неспособен, кажи си: „Едно време бях неспособен, сега съм способен.“

Когато един физиономист видял Сократа, казва му: „Ти си бил много женкар, обичал си много да ядеш и да пиеш.“ Сократ казва: „Всичко това беше, но сега го изправих с усилия.“ „Прав си, бях такъв едно време, но сега не съм такъв“ – ето Сократовския девиз. Като ти каже някой: „Ти си неспособен“, ще му кажеш: „Аз бях, но сега съм способен.“ Като ти каже някой: „Ти си лош човек“, ще му кажеш: „Бях, сега не съм.“

Та ви казвам: като ви кажат нещо отрицателно, кажете: „Едно време бях, сега не съм.“ Туй е вярно. Сега сте 10 пъти по-добри, отколкото едно време. Сега сте 20 пъти по-добри, отколкото преди 1000 години, сега сте 30 пъти по-добри, отколкото преди 3000 години, сега сте 40 пъти по-добри, отколкото преди 4000 години, сега сте 50 пъти по-добри, отколкото преди 5000 години. Че то е прогрес. Вие по някой път се подценявате, че някой бил имал голяма памет. Че когато се тури един филм, филмът говори – учен ли е той? Във филма човекът се движи, но тия хора движат ли се? Ние се самозаблуждаваме от преходните работи в света. Някой човек е учен, но хиляди души има, които са работили. Някой е чел, чел, но туй знание не е негово. „Той е учен човек“, казвате – но той е написана книга, справочна книга. Няма какво да се хвали със знанието на всичките хора. Казва: „Аз съм учен човек“, но благодарение на неговите колеги, които хиляди години са работили преди него. Аз съм учен, но другите са работили за моето учение. И аз ще трябва да работя за учението на бъдещите. Тъй щото, един ден ще бъдем всички на Слънцето, на онова знание, което ще се разпространява в този свят.

Едно време българите, който свиреше на цигулка, го наричаха циганин. Помня, първия път, когато почнах да свиря на цигулка, и аз минавах за циганин. Казваха ми: „Какво си научил тази циганска работа?“ Казвах: „Циганската работа като науча, ще науча и другите работи.“ Колко цигани ми са свирили! Щом свири, не е циганин, щом не свири, е циганин. Сега циганската работа успя. И сега, който е добър човек, мислят, че е някой голям будала. Ако не може човек да се занимава с будалията на доброто в света, и с другите работи не може да се занимава. Един ден всичките хора ще се занимават с тая будалия, всички хора ще станат добри, ще видят, че доброто е в света, което подига, а не злото. Доброто е в света, което носи здраве, доброто е, което носи свежест на човешкото сърце.

Гледам за какви малки работи хората се обезсърчават. Някои хора казват, че не съм го обичал. Ако сега остане да ви обичам, то е изгубена работа. Сега никого не може да го обичам. Той казва: „Не ме обича.“ Той лъже. Не е било време, когато да не съм обичал. Обичам всичките хора – нищо повече. Ти искаш специално тебе да обичам. Аз тебе съм те обичал като част от тялото. Ти живееш в Бога и Бог живее в тебе. Аз те обичам, аз те обичам толкоз, може да кажа: малко по-малко от Господа.

Ти голямата Любов не може да носиш, голямата Любов е товар. Да те обичат много не е лесна работа. Като дойдеш да те обичам много, ще ти дам 4–5 кошници и няма да ти дам магаре, нито кон, но ще трябва ти да ги носиш. Ще се нагърбиш да ги носиш. „Ние искаме голямата Любов, [но] искаме магарета и коне да ни носят товара“ – такова нещо няма. Аз може 100 килограма да ти дам, да ти покажа, че те обичам, и аз като дойда в дома ти, можеш да ми дадеш стотина кила. Ако не ги нося, ще те обидя – ще ги нося. Ще кажа: „Много добър човек, виж колко много дал.“ Като искам, много лесно ще се освободя. Срещна хора, които нямат нищо на гърба си. Казвам: „Да ти дам.“ Лесна работа. Стига да дадат хората 100 килограма ябълки, не може ли да се справите с тях? Като излезете навън, какво ще стане? Щом излезете, ще давате.

Турете идеята в ума си да давате. Не туряй в ума си „Ще даваш“, но тури в ума си „Започвам да давам“. Мини покрай някой човек и мислено си кажи: „Давам ти 100 000 лева.“ Като минеш край друг, кажи: „Давам ти 200 000.“ На друг – 500 000, на друг – милион, на друг – 100 милиона и като се върнеш, кажи си: „Много раздадох.“ Не казвай колко си раздал, но кажи: „Доволен съм от туй, което дадох.“ Може да кажеш: „16 000 лева раздадох.“ Какво значи 16 000 – това е едно кило жито. В едно кило жито има 16 000 зърна. Всяко зърно е един лев. Раздавам едно кило жито, това са 16 000 лева. Ако раздам едно кило просо, те са почти 20 000. Значи като кажа, че съм раздал 20 000, това е едно кило просо. Всяко зърно струва повече от един лев. Казва: „Хубава боза става от просото, лечебно действува просото.“

Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли?“ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво. Хората не си правят хляб от просото, мъчно се обработва просото.

Засега най-хранителното е житото – то е дошло от Венера, то е растение на Любовта. Хората ако ядяха просо, много дребнави щяха да станат. Житото е много устойчиво, много устойчив характер има. Оказва се, че близо от 6000 години (това трябва да се провери) жито, което е намерено в египетските гробища, като се посее, израства. Устойчиво е житото.

Казвам: ние, съвременните хора, имаме нужда от хляб. Българинът яде хляб повече. Доста грубичък е. Той като яде житото, добива характера на Любовта. В България има една хубава черта – любознателност. Българинът иска да се учи. Често тука българите не прогресират, но ако един българин отиде в странство, много прогресира. Големи патриоти са българите.

Има един английски художник, който нарисувал една картина. Нарисувал един планински връх, той представя идеалът отгоре. И на този планински връх, долу, в подножието, има наредени отвсякъде много хора, безброй хора, които искат да се качат на върха. Но щом един рече да се качи, друг го хване. И постоянно един друг се дърпат. Никой не дава възможност друг да се качи преди него. Щом някой рече да тръгне, другите го потеглят, не могат да изберат кой да бъде пръв. Който и да е, нека тръгне. Едно и също е да бъдеш пръв или последен.

Помнете, че в природата вие ще имате условия да бъдете първи, трябва ви само време. Дайте ход на хората да бъдат първи и вие ще бъдете първи. Вие като не им давате да бъдат първи, вие оставате назад. Желайте доброто на хората, желайте идването на Царството Божие. Всеки ден ние да бъдем заети и като станем сутрин, да ти е приятно, да искаш да дойде Царството Божие, не да съжаляваме за доброто.

Сега се бият хората. Да ги оставим, те тия хора се опознават на бойното поле. Няма какво да съжаляваме. В тази война хората се опознават, сприятеляват се. Като хванат сега противника ранен, ще го занесат в болницата, да го лекуват. И като го излекуват, ще го затворят. Човещина има и от двете страни – лекуват своите врагове. В миналото не е било така. Като видят врага, ще го утрепят. А сега ще го занесат в болницата, ще дойдат милосердни сестри да го гледат.

В сегашната война целият невидим свят е зает. Цялото Небе мисли. Небето е, което ръководи съдбините на човечеството, какъв начин да избере. То иска да избере най-добрия начин, по който може да се прекрати войната, но да направи тази война да излезе за добро. Да изкарва Любов от тази война и да не искат хората за такива малки работи да се бият и следователно, близо е вече до едно разрешение. Щом решат, и войната ще престане.

Често ме питат кога ще се свърши войната. Казвам: Ако знаете кога ще се свърши войната, ще се продължи. Ако не знаете кога ще се свърши, по-рано ще се свърши. Затова, не желайте да знаете. Ще видите. Пита ме някой: „Кога ще се свърши?“ Казвам: „Ще видиш.“ Какво ще казвам? Ако някой ме пита колко е часът, мога да му кажа, ако имам часовник. Сега нямам часовник, няма какво да му казвам. Няма на какво да гледам. Българите казват: първи петли, втори петли, трети петли. Какво е разстоянието между първи и втори петли?

Някой се помоли, казва: „Аз се помолих.“ Пазете се от друго заблуждение. Ние не трябва да се молим, да желаем да се свърши войната. По Любов че войната ще се прекрати – ще се прекрати, понеже това е волята Божия. Бог желае да се прекрати и туй, което Бог желае, трябва да го желаем и ние. Ние като пожелаем това, което Бог желае, ще стане. Да не мислим, че ние заставяме Господа. Той иска да ни застави, както Той мисли и ние трябва да мислим както Него, защото нашето мислене не е право.

Всинца искаме да бъдем първи. Искаме този народ да победи. Че кой ще победи? Няма кой да победи. Народите са като синове на Бога. Един народ е като негов син. Един народ не трябва да измъчва другите народи, това не е волята Божия. Казвам: вземете англичаните, много користолюбиви са. 40 милиона, колко милиона километра земя владеят? Ако те признаваха, че Бог е Любов, трябваше да повикат другите народи и да кажат: „Елате, братя, имаме доста земя, 10 милиона, не е навсякъде населена, елате да живеете.“ Русите имат 21 милион – и те можеха да отделят 5 милиона, но те за русите само отделят. Французите имат 15 милиона – и те можеха да отделят 3 милиона най-малко. И те за французите държат. И американците можеха да отделят. Съединените Щати са така големи, както цяла Европа. И те за американците държат. Мислим, че много културни хора са. Всички сме културни, пък сме взели Божиите блага, не искаме да дадем на онези, които искат от нас.

Не само между народите е това, но същото е и като дойдем в религиозните разбирания. Всеки един народ иска да има еднаква религия, християнска религия. В България искат православието да бъде само, християнството не е православие. Православието, това е гръцка измислица. Католицизмът, това е католическа измислица. Християнството е наука за побратимяването на народите. Господарите да се обхождат добре със слугите си, не само да считат, че Христос е бил голям герой.

Христос не е ли могъл и Той да повика от невидимия свят да му помогнат ангелите? Той казва на едно място: „Имам власт да повикам 12 легиона ангели.“ Знаете ли каква работа биха свършили 12 легиона ангели? В една война в европейската история, когато се явил един ангел, в една нощ унищожил 150 хиляди, избил ги е. Ако дойдат 12 легиона, всеки легион по 6000, те колко са? Че те могат да очистят човечеството и нищо да не остане от него. За половин ден нищо няма да остане от два милиарда хора на Земята. Учениците, които знаеха силите, които имаше Христос, и като знаеха силите, които те имат, казват: „Учителю, да поискаме от горе да слезе огън да ги изгори.“ Казва: „Син человечески не е дошъл да разрушава, но да спасява.“ Ако е за рушене, от памтивека се руши. Аз дойдох да създам, да внеса нещо ново в света, да се запали новият огън, при който хората да се обичат и да вършат волята Божия. Някой път ние обичаме като Илия да снемем огън.

Казва: „Ако Словото Ми пребъде във вас, и ако вие пребъдете в Мене“ – подразбира ако пребъдете в Любовта, ако силата на Любовта пребъде във вас – „Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя“.

Сега като ви говоря, казвате: „Тия неща са невъзможни.“ Не туряйте мисълта, че тия неща са невъзможни. За Любовта, за надеждата, за вярата няма нещо невъзможно. За вярата има едно невъзможно на 10 000. За надеждата – две невъзможни на 10 000, значи остават 9998 възможни. А за вярата – 9999 възможни. А за Любовта – 10 000, всичко е възможно.

Всички трябва да се опретнем за възможното в света, да го направим. Ние тук имаме един ключ за електричеството. Ако братът завърти ключа, ще дойде светлината. Я завъртете ключа! (Един брат врътна ключа.) Какво ни коства сега да завъртим ключа, да дойде светлината? Помнете: във вас се яви едно желание да направите нещо. Друго нещо ви казва: „Не ви трябва, защо ще се показвате пред хората?“ Хубаво, пред хората не се показвайте, покажете се пред Бога. Господ не иска да се покажеш пред Него, покажи се и свърши тази работа заради Него. Сега вие седнете на трапезата, погледнете 250 грама хляб, казвате: „Какво ще се прави, не стига хлябът.“ С 250 грама хляб вие може да нахраните 1000 души – че нали Христос с 5 хляба и 5 риби нахрани 5000. Казвам: Вие с 250 грама хляб можете да нахраните 100 души, възможно е това.

Ето каква е моята идея. Ако вие ми дадете една чаша вода, аз може ли да напоя с тази чаша 1000 души? Това не е възможно, но ако тази чаша или това шише е свързано с едно езеро, с едно каналче, как мислите, не може ли да напоите 1000 души? И 10 000 може да напоите с вода. Ти, човекът, ако се свържеш с Божествените възможности, можеш всичко да направиш, но сам, като едно шише, не можеш. Ти, свързан с Божествената Любов, всичко е възможно, всичко е възможно в Любовта на Бога. Всичко е невъзможно в бога, който не е Любов. Има един бог, който не е Любов – тия неща другояче седят. Този Бог, Който е Любов, Когото ние знаем, всичко е възможно, защото нещата са възможни там, където са разумни, добри и силни. Там, дето не са съгласувани разумността, доброто и силата, нещата не стават. Малки работи стават.

Казвам: Всички трябва да си помагаме. Не трябва да си противодействуваме, но да се насърчаваме един друг. Като седнеш на масата и видиш 250 грама хляб, пожелай на всички хора в света да стане по едно кило – увеличи го. Ще видиш, че след 3–4 дена ти ще имаш едно кило хляб. На хората пожелай по едно кило. Има други, които имат 500 грама. Да пожелаят едно кило и половина, 2 кила да пожелаят. Увеличавайте малките работи. Ти имаш 5 лева в джоба си – пожелай на някого да спечели 100 лева. Ти помагаш на себе си. Пожелай на този човек да спечели.

Туй, което пожелаеш, става в света. Ти желаеш да си съградиш къща. В същия момент, в който желаеш, някой вече гради. Туй, което ти желаеш, става в света. Всичко онова, което искаме в света, става, с нас и с другите. Следователно поддържай тази сила, която гради. Поддържай Божественото, то ще дойде до тебе. Един ден хората ще пожелаят и заради тебе. Казвам: Ти желаеш да свършиш училище – но някой вече го свършва! Ти си остарял и искаш да се подмладиш – някой се е подмладил вече! Пожелай за другите, и твоят ред ще дойде.

Не е мъчна работа един стар човек да се подмлади. Не е мъчна работа да направиш леда на вода, само огън трябва и трябва да знаеш как да го стопиш. Мъчно е, когато няма огън, тогава ледът остава. Старият, като разбира законите на Любовта, лесно може да го стопи. Видим, старите хора постоянно се топят. Виждал съм хора по два метра, след 20–30 години снишил се постепенно, станал малък. Големите работи се смаляват.

Силните хора трябва да станат слаби, умните трябва да станат глупави, добрите трябва да станат лоши и обратното – глупавите трябва да станат умни, лошите трябва да станат добри, слабите трябва да станат силни. Всеки човек, който не желае другите хора да станат силни, той става слаб. Всеки човек, който не иска другите хора да станат добри, той става лош. Всеки човек, който не иска другите да станат умни, той остава глупав. Законът е неизбежен, защото просветата ще дойде. Защото разумността, и тя ще дойде при теб, и силата ще дойде при теб. Защото Господ проявява Своята Мъдрост, Своята доброта, Своята сила безгранично. Тази сила ще дойде при тебе. Аз ви говоря за закона. Казваш: „Защо той да бъде пръв?“ Нека бъде пръв. И ти ще бъдеш пръв. Христос казва: „Първите ще станат последни и последните – първи.“ Как ще разберете? – Онези, които вървят по този път, ще станат първи. Онези, които вървят по сегашния път, ще станат последни.

Тогава дойде някой, казва: „Какво да правя, болен съм.“ Желай здравето на другите хора – здравето ще дойде до тебе. Искаш да учиш. Желай учението на другите хора – учението ще дойде до тебе. Искаш богат да станеш. Желай богатството на другите хора – и до тебе ще дойде.

Давам едно педагогическо правило. Желайте доброто, желайте разумното. Говорим за разумното в света. Желай доброто на едно куче, желай доброто на едно дърво, желай доброто на едно цвете, желай доброто на извора, който тече. На всичко онова, което е живо в света, желай му доброто, понеже Бог се проявява. Като не желаеш доброто, ти спъваш Божия процес, спъваш и себе си, понеже всичко, което става в света, е свързано с нас. Ти не желаеш доброто на растенията отвън – ти спъваш растенията, които са в тебе. В човека има цели гори, които съответствуват на външните, в човека има достатъчно извори, които съответствуват на външните, има и морета, и езера.

Казвате: „Възможно ли е това?“ Аз ви говоря за неща, които са опитани, опитани са 9999 пъти, само едно изключение има. Какво искате повече от туй? Едно изключение има само.

Когато минавате от един свят в друг, като мислите за Бога, казвате: „Аз не се интересувам от светския живот, аз няма да се интересувам“. Но аз се интересувам и от светския живот, интересувам се от духовния живот, интересувам се и от Божествения живот – за мен е еднакъв. Бог е и на Земята, и в духовния свят.

За мене всичките светове, които Бог е създал, са еднакво ценни и еднаква цена им давам. Физическият свят ми е приятен и духовният свят ми е приятен. Физическият свят ми е приятен за тялото ми, духовният свят е приятен за сърцето ми, Божественият свят е приятен за ума ми. Ти ще кажеш: Всеки един свят обичай и му дай цената, която Бог му дал.

Да благодарим, че сме на Земята. Като влезем в духовния свят, ще благодарим, като влезем в Любовта – пак. После можем да се повърнем назад. Че си се качил на планината, е хубаво, че слизаш, пак е хубаво. Кой пътник, кой турист, който се е качил на планината, не се е върнал назад? Казвам: Като идем в онзи свят, ние се връщаме на Земята.

Някой казва: „В тази гостилница не стъпвам.“ Докато не си гладен, не стъпваш, но като огладнееш, пак ще стъпиш. Друг казва: „На тази чешма не отивам.“ Докато не си жаден, не отиваш, но щом ожаднееш, пак ще отидеш. Не казвай, че не отиваш, защото не зависи от тебе. Кажи: „Там, дето ме праща Любовта, на драго сърце ще ида. Щом Любовта иска да сляза на Земята, ще сляза. Щом Любовта иска да ида в духовния свят, на драго сърце ще ида. Щом Любовта иска да отида в Божествения свят, на драго сърце ще ида. Където тя ме праща, ще ида. Тя няма да ме прати насила. Тя отива и аз подир нея ще ида.“

В живота не е ли тъй? Като тръгне момъкът, и момата тръгне подир него. Тя като тръгне, той тръгне подир нея. Тя тръгне – и той тръгне. Тя се спре – и той се спре, като войник. Тя тръгне – и той пак тръгне. В истинската Любов, момъкът никога не се доближава до момата, той седи на десетина крачки. Щом тръгне тя, и той тръгне, щом тя спре, и той спре. Тя седне, и той седне. Тя само като посочи това, и той го направи. Туй, дето вие говорите за Любовта, щом се приближи до нея, то е друго. Говоря за идейната Любов. Майка, която има деца...

Душата, която е в човека, помнете, е толкова малка, че с микроскоп не може да я видиш. Много бързо се движи, навсякъде ходи из тялото. Но е толкова голяма, че не може да ѝ се тури никаква граница. Как ще разберете, че е малка? Малка е в проявлението, голяма е пак в проявлението. Забележете: някой човек някой път има едно цяло кросно, но към края то е много тънко, като иглица. Тури през една дупчица, мислите ли, че тази игла е толкова малка? Не, цяло кросно е. Душата, която е малка, само проявата ѝ е малка. Зад нея стои голяма, безгранична душа, която работи. Нашата душа е малка, но проявлението едва се докосва. В малките неща, то е най-нежното докосване.

Колкото едно същество е по-малко, толкова е по-деликатно и колкото е по-голямо, по-грубо става. Ако Слънцето ти дойде на гости, какво ще правиш? То на Земята на гости не може да дойде. Де ще го събере Земята? То е един милион и 500 хиляди по-голямо от нея, то ще бъде цяло нещастие за нас. То нищо не може да донесе, а каквото има, ще го вземе. Ако е малко, може да дойде на Земята на гости.

В малките неща се проявява Божието благословение. Радвайте се на малките работи. Радвайте се на ония, хубавите чувствувания. То само мине, и то е, което остава. Че тия, малките работи, Бог ги прави. Хубавите работи на сърцето, на ума, и туй, което човешкото око не е видяло, велики работи са написани. Много хубави неща има написани от Любовта. Когато вие обичате някого, как светъл е образът му! Какви художествени картини са нарисувани. Щом не го обичате, всичкото е грозотия. Щом вървиш по закона на Любовта, лицето свети, то е свежо, светлина излиза. Щом човек изгуби Любовта, той се прегърби, свие се, всичко се свършва. Щом хората изгубят Любовта, всичко се свършва. Щом хората спечелят Любовта, всичко идва.

Казвам: Не скъсвайте нишките на Любовта. Нишките на Любовта никога не се късат. Веднъж дойде един при мене и му казвам: Ти си скъсал много нишки, остава само една нишка, за която се държиш. Нека никой да не къса тази нишка, тази нишка аз за нищо на света не я късам. Тази нишка е, с която Бог те е свързал. Аз му казвам: Ако ти ме заставиш да я скъсам, аз ще те оставя. Всеки, който има Любовта, който люби, той пази тази нишка.

Има една нишка в света, която не се къса. И в ада да бъдеш, тя те държи. Може да се мъчиш. Един ден Господ ще те извади и ще каже: „Ти можеш ли да обичаш?“ – „Не мога.“ Той пак те тури вътре. Печеш се, печеш се в ада и пак те извади от ада. Пита: „Ти можеш ли да обичаш?“ – „Не мога.“ Пак те тури. Като кажеш „Мога да обичам“, веднага Той ще те изтегли нагоре и се свършва работата. Дотогава, докато казваш „Не мога“, Той ще те туря в ада. Ще седиш да се печеш там. Този Божествен огън ще те застави да обичаш.

Няма нещо по-красиво от човека, който може да обича и да желае доброто. Виждаш някой да обича – желай му доброто. Виждаш някой да пее – желай му доброто. Виждаш някой ходи – желай му доброто. Виждаш някой добре облечен – желай му доброто. Каквото и да прави човек, желай му доброто. Видиш пеперудата – желай [ѝ] доброто.

Преди години бях на едно летовище към Батак. Там има доста комари. Наричам го „Баташки рай“. Там има едно езеро, при това езеро е Баташкият рай. При езерото има една ливада, на която има безброй пеперуди от разни видове. Като отидохме, като накацаха по рамената, по шапките, играят си, усмихват се. Казвам: Много се радвам на вашия рай. Всички са хубаво нашарени, казват: „От колко време ви чакаме да дойдете!“ Имаше някои сестри, искаха да ги пъдят. Казвам: Оставете ги, нека си седят. Кацат по лицата ни, целуват ни. Казвам: Оставете ги свободни да кацат по лицата, по шапките, по косата. Не оставиха място, дето да не кацат. Казват: „Да ви видим.“ Не само мене целуваха, но и другите, които бяха с мене, и тях целуваха. Тази старата сестра (Учителят сочи към сестра Попова), и тя беше там, и нея целуваха.

Дотогава, докато нас Слънцето ни целува, блажени сме. Дотогава, докато въздухът ни целува, блажени сме. Дотогава, докато водата ни целува, блажени сме. Дотогава, докато хлябът ни целува, блажени сме. Всичко отвън, което Бог е създал, ни целува, ние живеем.

Да благодарим на Бога, че Той се отнася към нас. Че вятърът духа, благодари. Че Слънцето те грее, благодари. Да благодарим за всяка мисъл, която целува ума ни. Да благодарим за всяко чувство, което целува сърцето ни. Да благодарим за всяка постъпка, която целува душата ни. За всичко онова, което Бог върши, да благодарим. Да благодарим за условията и възможностите, които Бог ни [е] дал. Да бъдем доволни в този век. Да започнете по-малко да се тревожите и повече да учите.

Дръжте в душата си, в сърцето и в ума си светлия образ на Този, Който всичко ви е дал.

Тайна молитва

7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев.