Разлика между версии на „Към висините“

Текуща версия към 19:39, 28 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 3 1999

КЪМ ВИСИНИТЕ

Джордж Тривелиън

Джордж Тривелиън

Тази велика последна нощ на годината е важно събитие в цикъла на живата Земя, тъй като разделя магическия период на дванадесетте святи нощи. Цялата природа е в очакване. Сякаш чака ново позволение от небесата да поеме отново към активност и развитие, които ще я доведат до пролетта. Почувствайте тази абсолютна тишина! Колко е правилно да встъпим в Новата Година или в медитация, или с празненство. Какво нещо е усещането, че участваме в космическия празник!

Какво представлява светът, за който сме така загрижени? Чуйте тези думи, изречени през тринадесети век от Майстер Екхард:

„Всичко, което е вън от човека, в цялото негово многообразие, вътрешно е едно. Всичко това –стръкчетата трева и камъните – всички тези неща са едно. Това е най-дълбоката дълбочина, от която съм напълно запленен."

Съвременен израз на тази тема дава Роджер Лундквист:

„Множество фини копринени нишки тъкат заедно великия гоблен на живота; върховната нишка, великият Тао вдъхновява хиляди неща за съществувание, така че да отразят необятната глъбина и неуловимост, бидейки едно с неговата всеобхватна същност. Всички неща си взаимодействат в постоянно променяща се непреривност, еднакво обусловени от неизменния и неподвижен център, точката на покой, откъдето във всеки момент започва космичният танц."

За това съзнание става въпрос – това върховно изживяване, когато човешкото същество разчупва обичайното си сепаративно себесъзнание, отивайки към космично съзнание. Това е поетично изживяване: директното, непосредствено и сигурно изживяване на реалността като велико единство. Ние всички сме на прага да преодолеем ограниченията на обвързаното от петте сетива и мозъка съзнание, когато умът в нас става едно с Универсалния ум. Такова е вълнуващото време, в което живеем.

В светлината на това схващане, как да постъпим с ужасяващата картина, която светът ни предоставя днес?

Важно е да помним, че целият космос е жив и че той е една огромна мисъл на Бога. Книгата на Сътворението започва така: „В началото Бог създаде небето и земята..." Но „Книгата на Творението" на есеите, в противовес на това, казва: „Без начало, законът създава живот и мисъл."

С други думи, налице е постоянно избликване на девствена мисъл и нов живот, извиращ от Божествения източник, без начало и без край. Докато нашият свят изглежда като че ли се сгромолясва в масивна ентропия, вечният живот се влива в огромния океан от мисъл, интелигентност и творческа идея.

Оттук идваме до концепцията за ангелските Йерархии. Ангели е просто името, което даваме на нишките на Божията мисъл, толкова живи, че ги приемаме за същества, подреждащи се в девет велики йерархии, от Елохимите и Серафимите, надолу, до невидимите същества, които пряко се грижат за нас. Нашето въображение трябва да схване, че това са нива на интелигентност, нагоре и нагоре, към Божествения източник, с все по-висши и по-висши вибрации. Самите ние сме наречени Десетата йерархия, духовни същества, родени на Земята, в твърдата солидна материя, плътни тела, приковани в света на сетивата, с много ниска честота на трептене.

Петте сетива ни позволяват да работим в този свят и същевременно са филтри, които ни предпазват.

„Човечеството не може да понесе твърде много реалност" – казва Т.С.Елиот. А в поемата „Клетката" Мартин Армстронг казва: „Човек, страхувайки се да живее, затваря си душата в петте сетива."

Предизвикателството за нас сега е да се осмелим да излезем в един по-голям свят. Ние пресичаме ограничителната линия и започваме един вид изследване на Космоса - едно изследване на вътрешното пространство, което отваря пред нас Вечността, едно изследване на мисълта и творческото въображение, което ни води към целия Космос. Призовани сме да пристъпим в сферите на творящите йерархии и да прегърнем холистичния светоглед, според който, от Божия ум възникват творящи Идеи – Същества, които намират израз във физическите форми. Смайващият артистизъм на природата – цветя, дървета, скали, кристали, птици, животни и самото човечество, са израз на този свят.

Цялото е едно велико единство, при всичкото си многообразие и има много нива на интелигентност. Всяко видимо тяло е претворена идея.

Самото слънце, изглеждащо като газообразно тяло, е структура, позволяваща на висши духовни същества да работят. Зад физическото слънце има едно духовно слънце. У.Блейк, големият ясновидец, е знаел добре това. „Когато Слънцето изгрява – казва той – нима мислите, че аз виждам само една златна жълтица на небето? Не, не и не, аз виждам неизброимо множество небесни духове, които пеят: „Слава на Бога във висините!" Той е можел да вижда духовното слънце през физическото.

Господарят на духовното слънце, на Елохимите и Серафимите е този, Когото наричаме Христос, и Който сега облива със светлината си нашата планета. Този космичен Христос е счел за необходимо да слезе долу и да навлезе в земния живот; да бъде един Бог, преживял човешка смърт. Така Той е овладял цялата жизнена сила на Земята. Езотерично погледнато, Възнесението Господне на небето е проникване в етерното тяло на планетата и издигането му към по-висшите вибрации на етерния свят. Той казва: „Сега съм завинаги с вас, до свършека на света." И затова намираме Божественото Му присъствие във всяко растение, дърво, птица и животно и във всяко човешко сърце. Цялата етерна жизнена сила е обиталище на великото същество на Христос.

Ние трябва да разберем, че интелигентността е творяща на всички равнища. Ние смятаме, че на Венера няма живот, защото там е толкова горещо, че бихме изгорели. Виждате ли колко е ограничено мисленето ни?

Това, което мислим е, че това тяло не би могло да жиВее на Венера. Но това тяло е храм, предпазваща обвивка, която позволява на едно духовно същество да слезе на Земята. След като сме на камениста планета, ние се нуждаем от тяло с тежката плътност на Земята, твърд скелет, който ни позволява да действаме като човеци. Ако трябваше да се въплътим на водна планета, сигурно щяхме да имаме тяло на риба; на газообразна планета – газообразни тела, а на пламтяща планета – като слънцето – пламтящо тяло. Цивилизация може да съществува на всякакви места. Казано е: „В дома на моя Баща има много обиталища." В една вселена с по-висша интелигентност, в това, което наричаме "пространство", може да съществува цял град, изцяло невидим за нас, понеже сетивата ни са адаптирани към физическия свят. Точно сега например, звукови вълни, носещи музика на Бетовен, джаз и много други неща, протичат постоянно през тази стая, но след като не сме настроени към тях, нямаме инструменти да ги уловим, тези звуци остават напълно неосъзнати от нас. Така и в пространството има планети, цивилизации и архитектури, невидими за нас. Цялото творение е изпълнено с интелигентност, далеч надминаваща нашата.

Ние не сме най–високото стъпало на интелигентност – ние сме висока точка само в земната еволюция. Но на Земята човечеството е тази Съзнателна част от природата, която сега има свободата да поеме отговорността за еволюцията. Еволюцията не е само сила, която образува и развива форми, тя е сила, която е дадена в наши ръце и която ни напомня, че имаме свободен избор да сътворим света, който сме избрали. Посредством еволюцията ние работим в посока към първичния архетип на човека: духовното, космично същество, създадено по подобие на Бога. Нашият потенциал е абсолютно неограничен. Като синове и дъщери на Бога, ние се развиваме и разширяваме и няма нищо, което да спре това развитие в посока към цялото. Нашето поколение трябва да стори това.

Застанали сме на острието на бръснача и трябва да тръгнем към съзнателна еволюция. Егоцентризмът, алчността, невежеството са ни довели до там, че можем да разрушим цялата планета и живота на нея.

Алтернативата е да поемем към бъдеще, много по-прекрасно, отколкото бихме могли да си представим. Изборът е наш. Какво ще изберем?

Не забравяйте да мислите холистично. Земята не е мъртъв минерал, а живеещ и дишащ организъм, със своите еквиваленти на мислене, чувстване, кръвообръщение, жлези, съзнание. Ние сме микрокосмосът, Земята е макрокосмосът. Самият факт, че ние имаме кръвообръщение и ендокринни жлези означава, че и с макрокосмоса е същото.

Но нещата не спират до тук. Не може да имаме жив организъм вътре в мъртъв механизъм. Цялата Слънчева система е също жив организъм, чието сърце е Слънцето, а планетите са ендокринните жлези. Всяка жлеза е фокус на жизнените сили на тялото; ако една жлеза заболее, работата на цялото тяло се разстройва. Една от жлезите в планетарното семейство на Слънцето е заболяла и заплашва да угаси живота в себе си. Колко дълго смятате, ще търпят висшите същества тази болест? Отговорът е ясен – не за дълго.

Операцията за лекуване и почистване на планетата е вече в ход. В последното десетилетие върху материалния свят се излива една сила, наречена Любов – една висша вибрация от светлина и хармония, която повишава скоростта на неговите трептения. Тъй като човешките същества са част от този свят, нашите собствени трептения се повишават. Ние сме на прага на четири и пет-измерното съзнание. Извършва се промяна.

Парадоксът е, че на човечеството е дадена свобода. Тази прекрасна планета е нашата тренировъчна площадка и база за действие, за да станем съработници с Бога. Великият Творец е поискал част от Неговото прекрасно творение също да може да създава! Той е пожелал, като погледне надолу, да си каже: „Виж ти какво вълнение! Виж какво са започнали да правят на малката ни планета Земя!" Представете си ангелите, как ни наблюдават и казват: „Я гледай, те са направили нещо, за което никога не бихме се сетили! Те правят нещо наистина ново!"

Когато човечеството започне да твори, Космосът се обогатява. И Бог също се обогатява, защото всяко нещо работи като част от цялото. Това е начинанието, в което сме въвлечени.

Тази планета е толкова важна, че най-висшето същество на Духовното Слънце е сметнало, че си струва да слезе и да мине през смърт на нея. Какъв комплимент! Ние се мъчим да зачертаем човешката раса като случайност в природната селекция, но колко абсурдно е това! Ние сме велик експеримент на Бога, дарен със свобода, която не може да бъде отнета. Ангелите работят с нас, но сигурно Архангелите, които ги ръководят, им казват: „Тренирайте вашите мъже и жени там долу, но по никакъв начин не се бъркайте в свободата им." Ние самите постъпваме така с нашите деца, като им даваме цялата възможна свобода в процеса на обучение. Но ако децата решат да накладат огън в гостната, ще трябва да им кажем: „Не. Не ти позволявам това. Иди да играеш другаде." Просто има рамки, отвъд които не трябва да отиваме.

Нима мислите, че когато се отнася до един жив организъм в слънчевата система, която е част от живия галактичен организъм, Божественият свят ще стои със скръстени ръце, казвайки: "Изглежда, че те наистина искат да се взривят, но да не ги безпокоим. Не бива да ограничаваме свободата им." Абсурд!

„Каквото Бог е съчетал, човек да го не разлъчва." – Този цитат обикновено се отнася към женитбата. Но Бог също е съчетал атома с неговото ядро и разцеплението на атома е едно неморално откритие, което няма нищо общо с живота. То е животоразрушаващо и поради това не може да бъде оправдано. Тук вече може да се намеси Висшата интелигентност. Много съобщения, идващи от висшите нива на ангелска интелигентност внушават, че е немислимо човечеството да бъде оставено да разруши живота на планетата. Ако ние решим да натиснем бутона, те ще се намесят. Те са казали, че тяхната интелигентност е толкова по-напред от нашата елементарна електроника, че не биха се затруднили веднага да неутрализират какъвто и да е ядрен уред.

Нещо повече, те следят непрестанно нашата планета, невидими за нас, с милионите си кораби. Те отблизо наблюдават всичко, каквото вършим, невидимо присъстват на всички военни съвети, консултации, на Кремълските срещи.

Не ви моля да вярвате на всичко това. Твърденията за духовния свят не могат да бъдат доказани със сетивата. Науката е построена върху доктрината, че не може да се вярва на нещо, което не е доказано по този начин, но в резултат на това, ние сме се откъснали от живото цяло, от свръхсетивния свят, който изследваме сега с вас.

Обаче, ако тези идеи ви допадат, вложете ги в ума и сърцето си и действайте, като вярвате в тях, гледайте на живота в тяхната светлина.

Всяка идея е живо същество и когато е истинска, и вие заживеете с нея, Вашата увереност ще се засилва до момента, когато просто ще знаете, че това е истина. Ние сме създали проблеми на тази планета, които човечеството не може да разреши само. Съобщения от висши източници много пъти са казвали, че ако продължаваме да мислим от позициите на сепаратизма, ние никога не ще ги разрешим. Но ако променим съзнанието си така, че да работим съвместно с Цялото, тези проблеми могат да бъдат решени.

В едно послание Архангел Гавраил е казал: "Армиите ще бъдат спрени от голям природен катаклизъм. Оръжията ще се стопят в ръцете им. Те ще разберат накрая, че Земята е стигнала в точката, когато вибрациите й не търпят повече масови избивания на част от жителите й. Столетия човекът е проливал кръв върху Земята; сега вибрациите й отхвърлят убийството. В голямата война, когато човек насочи оръжие срещу своя ближен, то няма да функционира. В новата вибрация всичко, което причинява разрушение, ще се стопи. Човек, който изрече деструктивни думи, ще се дезинтегрира. Всичко негативно ще изчезне."

Всичко това е напълно възможно. Голямата надежда сега е, че ако този бутон бъде натиснат, това ще бъде сигнал, не за начало на неконтролирано унищожение, но за извисяващо освобождаване на Живата енергия в атомното ядро. Тази енергия е самият Христос. Той присъства сега не само в етерен план, но и в ядрения център. И понеже Той е във всеки един от тях, не е ли по-вероятно една експлозия да доведе до огромно проявление на светлина, изпълваща небесата, истинската, заслепяваща светлина на посвещението? Може би това е смисълът на апокалиптичната фраза: „Под звуците на тръбите слизаше човешкият син от небесата, в сила и голяма слава, и под звуците на тромпетите на ангелите."

Виждате в какво приключение живеем сега.

Светът е в опасност и изглежда, като че ли рано или късно, ядреното копче ще бъде натиснато. Какво да правим тогава? Ако е правилно материалистичното мислене, тогава нека да ядем, да пием и се веселим днес, защото утре ще умрем. Но има и друга истина: неа да работим с Божествената сила, за Която не е трудно да неутрализира бомбите. Блясъкът на една Божествена мисъл може да промени нещата на молекулярно ниво и да пречисти планетата.

Това са измеренията на времето, в което живеем. Като знаете това, ще разберете, че кризата, която преодоляваме, е източник на непресъхваща радост. Планетата се движи към нова епоха и ние трябва да изпълним своята роля във величествената драма.

„Един вятър премина през света

и разтърси границите му,

Нови неща се борят

да бъдат родени

и нищо няма да остане същото.

Земята е уморена

от своето минало,

от глупост, омраза и страх.

Зад мрачното и бурно небе

се приближава зората на Бога.

Един вятър фучи над земята,

със сила и гръм.

Тромпетите на Царя – Христос

отекват в небесата.

Призив за кръстоносен поход

към висините

вика смелите и верните.

Да намерим Новия Ерусалим

и да съградим света отново.

(F.С. Нарроld)

Това е, в което сме въвлечени, мили приятели.

Превод: д-р Светла Балтова