Разлика между версии на „Силата на музката“

Текуща версия към 19:32, 28 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.3 1999

СИЛАТА НА МУЗИКАТА

Йоанна Стратева

На малко хора е известно, че освен създател на духовно учение, носител на идеите на една нова култура, пред прага на която стои човечеството днес, Учителят П.Дънов е и композитор, творец на оригинална музика – уникално явление в историята на музикалната култура. Той се проявява не само като композитор, но и като новатор–теоретик на музиката. Защото не е имало философ или учен, който така задълбочено и подробно да я разглежда във всички нейни аспети и детайли. Няма въпрос от областта на музиката, който Учителят П.Дънов да не е осветлил, и то по оригинален начин: музиката като принцип в Природата; пратическото приложение на музикалното изуство в живота; музиката като средство за лекуване; като метод за възпитание и самовъзпитание; като начин за тониране и хармонизиране на човека с Природата; като средство за събуждане на най-висшите сили и способности на душата; музиката като средство и ези за влизане в контакт с висшите сили. Като първокласен музикант и цигулар, Учителят П.Дънов не е пропуснал да добави и всички необходими правила за изучаване и изпълнение на музиката – настолни правила за изграждането на всеки артист.

Той е оставил около 200 песни, наречени от него „окултни упражнения". Някои от тях са изградени върху интонации от българската народна музика. Други са адресирани към Природата. Трети са построени като музиални медитации и молитви; текстът при тези молитви е предаден на древен свещен език. Създал е също и една специална система от упражнения – движения, музика и текст – наречена Паневритмия, която поставя човека в контакт с творческите сили на Природата. Музикалното творчество на Учителя П.Дънов съдържа в най-концентриран вид основните идеи на Словото му и внася новото разбиране за музиката изобщо.

Музиката е една дълбока сфера на Битието. Онези, които са я създали, са били велики разумни същества. В нея са скрити великите закони на мирозданието. Те са закони на творческия Дух на Битието. И може да се каже, че музиката е материализирано движение на Духа.

Всичко в природата трепти и тези трептения се носят като музикални вълни. Всичко в природата е музика. И щом у човека се пробуди Космичното съзнание, у него започват да се развиват способности, които го довеждат до по–тънко различаване на цветове, тонове и звукове и той ще започне да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва от край до край Вселената.

В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Днес тя се изучава най–вече като изкуство, или като средство за развлечение. Новата духовна музика, музиката на новата епоха си поставя по-високи цели. Тя се въвежда като метод за възпитание и облагородяване на човешкия характер, като средство за създаване на подходяща среда, при която само е възможно да се проявят висшите сили на душата. Тя е мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от по-нисшия свят към по-висшия. В легендите за Орфей се казва, че с музиката си той можел да укротява зверовете, т.е. животинските влечения в човека. Редица факти доказват, че в звука и ритъма се крият мощни сили. На Земята, най-гениалният израз на разумността е музиката. И ако някой мисли, че може да живее съзнателен живот без музика, той се лъже. Тя е така необходима за духовния живот, както въздухът, който пречиства кръвта. Това не значи, че човек трябва да бъде непременно професионален музикант, но да има дълбок усет към музиката, да я излива в своите мисли, чувства и постъпки. В основата на възпитанието и самовъзпитанието трябва да се постави музиката, в най-широк смисъл на думата.

В човешкия свят всичко е разбъркано, а музиката е едно средство за внасяне на ред и порядък. В човека понякога има такива отрицателни състояния, които по никакъв друг начин не могат да се смегчат. Тя има силата да разтопява леда и омразата, да пази и защитава човека от неблагоприятните условия. Където и да ходи човек, щом пее, той е в безопасност. Защото музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата. Изобщо човекът е един кръстопът, където се преплитат милиони космически течения. Всички живи същества на Земята са врати, проводници на енергия. Щом човек развие своите музикални способности, те ще играят ролята на антени. Още в най-древните езотерични школи музиката е била използвана като един от най-мощните методи за тониране, като магическа сила, която има властта да преобразява.

Човек трябва да пее и свири, да развива своята музикалност, за да дойде във връзка с по-висшия разумен свят, да дойде в досег с тази непрекъсната хармония. Като външно техническо изуство, музиката е едно нещо, а като идейно изкуство, т.е. като организирана сила в природата – съвсем друго нещо. Затова и новата духовна музика е построена върху специални закони, които изискват и по-различен начин на прилагане.

Пеенето трябва да стане един постоянен процес в човека – така то ще бъде фактор за преобразуване и организиране както на физическото, така и на духовното му състояние. Чрез съответни упражнения, в съответни гами може да се въздейства върху отделните органи на тялото. Музиката на бъдещата култура ще бъде магическа, тя ще лекува. Защото музиката изобщо е излязла от светилищата на Посветените. Всеки подтик в областта на музиката е дошъл от Великия космичен свят, а не от Земята. Музиката представлява вълни, отражения на Космичната музика, които долитат в човешкия ум и сърце. Центърът на музиката в човека се намира в мозъка, в предната част на главата, от двете страни на челото, над веждите. И музиката, която слиза от възвишения свят, се предава именно на онези хора, у които тези центрове са добре развити. Когато лошите мисли, чувства и желания вземат превес в човека, образуват се натрупвания, които изменят състава на тялото, изменят вибрациите на Космичните енергии и тогава стават всички изкривявания в неговия живот и чувствата му потъмняват.

И само когато човек вложи Любовта, чистата, безкористна любов, като подбуждение в себе си, само тогава ще може да възприема трептенията от духовния свят. Защото музиката, която човек може да почувства в душата си, е израз на онази, вечна Хармония във Вселената. Човек е един малък свят, в който се фокусират всички творчески енергии. Всичко, което става в целия космос, се отразява в човека и обратно – всичко, което прави човек, се отразява и в целия Космос. Колкото по-организиран е човек, толкова по-висши ще бъдат и енергиите, които отразява. Всеки добър човек е добър проводник и упражнява добро влияние в природата. Всеки от нас носи отговорност, както за положението на света, така и за неговото изправление.

Природата представлява верига от форми, така свързани една с друга, че взаимно да се подпомагат, а музиката е един велик закон, който осъществява връзката между всички тези форми. Човек е създаден по законите на музиката, която е в цялата Вселена. За човека музиката е едно вътрешно състояние на разбирателство с онзи велик Дух, Който е сътворил света. Музиката е среда, в която човек е потопен. Всяко нещо в живота, всяка негова проява има свой специфичен тон. Ако човек не може да схване разликата между два тона, как ще схване онези велики сили, на които тоновете са по-високи? Всеки човек има специфичен тон, по който се различава от другите. И никой друг не е в състояние да произведе този тон, освен самият човек. Но не зависи от човека, къде ще бъде поставен, да звучи като нота на Всемира. Само от великия Музикант зависи, къде той ще постави отделната нота. Долу или горе, половина или осмина, в който и да е инструмент, човек трябва да се слива в едно с Цялото.

Щастието на човека зависи от Музиката. Невидимият свят свири, видимият също свири. Всичко е проникнато от Музика. Човек трябва да внесе тази хармония вътре в себе си и да чувства, че в него, в сърцето му нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слуша тази хармония!