Разлика между версии на „Магическата пръчица*“

Текуща версия към 19:52, 4 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 5 / 2000 г.

МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧИЦА

Георги Стойчев

Мит ли е магическата пръчица, или красива мечта? Понякога красивите мечти са по-реални от заобикалящата ни действителност, защото те са самата духовна реалност. В беседата "Каквото попросите" от 4.06.1924 г. Учителят казва: "Иде време, когато Дървото на живота ще бъде посято. Христос иде на Земята да донесе дървото на живота, т.е. магическата пръчица. Тя ще расте нагоре и ще се огрява от Божествената светлина и топлина."

За да се домогнем до същността на магическата пръчица, според казаното от Учителя, е необходимо, макар и бегло, да се запознаем с древния символ Дървото на живота. Този символ е най-важният в юдейската Кабала, заимстван по всяка вероятност от египетското и халдейското Таро. Учителят казва: "Кабалата е сбор от закони, които работят в материалния свят."

Дървото на живота има своя геометрична структура, върху която са изобразени двата процеса: инволюция и еволюция – огненият меч и змията. Геометрията според Учителя "разкрива реалността на нещата. Тя разглежда линиите не само във външния, но и във вътрешния живот на човека." Дървото на живота символизира Големия живот на Всемира, в който човекът е само частица земен прах, но тази малка частица е точно копие на цялата система. Когато говорим за човека, имаме предвид неговите неизчерпаеми възможности за развитие, защото Ангелите също са били човешки същества при други условия на съществуване. Има само една форма, създадена да прояви Космическия разум. Тя е Човекът. Поради тази причина той е наречен микрокосмос.

"В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Словото, или първичната вибрация, е слизащият, инволюционен импулс, мечът – огнената искра, възпламенила в миг спящата материя, събрана в една определена точка на Безкрая. Вибрацията се превръща в атоми, или помага на вакуума, както днешните учени твърдят, на "празното пространство" да се превърне в реално съществуващо. Така се образуват световете – сферите, представляващи средоточия на различна по степента на своята еволюция материя, еманация на Божествения Дух. Всички светове са изпълнени с живот. Съществата, които ги населяват, наричаме Ангели. В еврейската Кабала сферите, които те обитават, носят наименованието Сефироти. Пламтящият огнен меч, или Словото, е силата на живота, която се стреми да влезе дълбоко в материята, за да я оживи. Еволюционният процес е представен чрез образа на змията, мъдростта, потокът, чрез който индивидуалната душа се слива отново със своя Създател. Любовта и Мъдростта, Словото сътворява световете и ги обединява в единно Цяло.

Геометричната фигура на Дървото на Живота е графичен образ на:

Космичния Разум, или живота на Великия космичен човек, който изпълва дълбините на Безкрая, времето на Вечността.

Седемте свята, където функционират десетте чина ангелски йерархии – второто, третото и петото ниво са поляризирани.

Седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя. "И светът на Слънцето ще бъде седмократен, както светът на седем дни."

Горните три сфери, които обхващат първото и второто ниво, в макрокосмичен

I ниво

II ниво

III ниво

IV ниво

V ниво

VI ниво

VII ниво

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА Файл:Картинка

смисъл са свързани със Света на архетипите. Върхът на триъгълника, който те образуват, сочи нагоре. Този свят е царството на Словото-Дух.

Вторите три сфери, които обхващат третото и четвъртото ниво, са свързани с умствения свят. Върхът на триъгълника, който те образуват, сочи надолу. От този свят започва пътят на чистия Разум – Словото – Дух надолу, във все по-гъстите материални нива на проявление.

Третите три сфери, които обхващат петото и шестото ниво, са свързани с астралния и етерния свят. Върхът на триъгълника, който те образуват, сочи също надолу. Словото – Дух продължава своя път към нивата на най-дълбока кристализация. Седмото ниво е светът на физическите форми.

В микрокосмичен смисъл, първият триъгълник е свързан с безсмъртния Божествен Аз на човека. Следващите пет сфери, които обхващат третото, четвъртото и петото ниво, са свързани с егото, което е материалното съответствие на човешкия Аз в умствения и астралния свят. Шестото и седмото ниво са свързани с физическия свят. Световете над физическия са недостъпни за масовото съзнание, тъй като мнозинството от хората нямат изработени сетива, за да ги възприемат. В човека, най-висшето творение на долното седмо ниво, има вложени възможности, духовни органи, чрез които той, по закона на съответствието, може да влезе в контакт с всички по-горни светове. В окултната традиция на древността, в окултните лекции на Учителя Беинса Дуно, тези органи се наричат "чакри". Ако разгледаме внимателно структурата на Дървото на Живота, ще открием три вертикални колони – централна, дясна, лява. В човешкото тяло те имат своите съответствия. Централната колона съответства на канала Сушумна в гръбначния стълб, по който се изкачва силата Кундалини. Двете странични колони – дясната и лявата, са свързани с поляризираната духовна сила в човека: светлото и тъмното начало – Слънцето и Луната. В окултната философия те се наричат: Ида – негативната лунна енергия и Пингала – позитивната слънчева енергия и са най-важните от множеството канали, по които се движи поляризираната енергия.

В Стария завет, Новия завет и третия Завет на Учителя Беинса Дуно, десетте сфери, изобразени върху символа Дървото на живота, имат различни наименования. Ще се опитаме да направим паралел между Кабалата на Юдаизма, Христианството и учението на Учителя Беинса Дуно. Наименованията на Йерархиите при Учителя Беинса Дуно са взети от "Завета на цветните лъчи на светлината". (виж таблицата)

Естествено ще бъде, когато говорим за Дървото на живота, да не пропуснем другия символ – Дървото за познаване на доброто и злото. Важно е да се отбележи, че Дървото на живота е било посадено в центъра на райската градина, така както гръбначният стълб се намира в центъра на човешкото тяло, а Дървото за познаване на доброто и злото е периферен образ, който отбелязва само определен момент от живота на цялата система, която нарекохме Великия космичен човек.

Райската градина не е място, а състояние на съзнанието; следователно раят има отношение към вътрешния живот на човека. В своя вътрешен свят той трябва да разбере закона на свободата и произлизащите от нея отговорности. Вътрешният свят на човека се изгражда от неговите чувства и мисли. Те трябва да се пресътворят, да възкръснат за живот на едно по-високо ниво.

Тогава човекът ще се превърне от частица земен прах в малка, светеща звезда.

Когато се говори за грехопадението, на първо място се посочва грешката на Ева. В лекцията "Разумни методи" ООК 1929 г., Учителят отбелязва трите грешки на Адам. След като наименувал всички животни и птици, Адам се почувствал сам, защото достоен помощник за него не се намерил и той пожелал, както птиците небесни и четириногите, да има другар. Това е неговата първа грешка. Адам се вгледа и пожела нещо, което беше присъщо на едно по-ниско стъпало на съзнание. След като Бог сътвори жената от неговото ребро (това е друг символ, за който тука няма да говорим), той каза: "Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми." Адам се раздели вътре в себе си на две самостоятелни половини и едната част го напусна.

Вътрешната хармония между полюсите на живота беше изгубена. От този момент

Файл:ТАБЛИЦА

НАИМЕНОВАНИЕ, ДУХОВНА СЪЩНОСТ, ПЛАНЕТЕН СИМВОЛ

Юдаизъм сфери Християнство Йерархии Учителят Б.Дуно Сфери-Йерархии Духовна Същност Планетни символи

Кетер Серафими Дух на Любовта Единение с Бога

Хохма Херувими Дух на Живота Мъдрост Зодиака

Бина Престоли Дух на Святостта Разум

Хесед Господства Дух на Мъдростта Милосърдие

Гебура Сили Дух на Душата Строгост с/

Тифарет Власти Дух на Истината Красота л °

Нецах Началства Дух на Силата Победа 9 о I

Ход Архангели Дух на Благодатта Великолепие л  ?

Йесод Ангели Христов Дух Основа -> ±

Малкут Човеци Светият Дух Царство 6

човешките същества трябваше да я търсят отвън. Адам се раздели вътре в себе си – втората грешка; и яде от забранения плод – третата грешка. В апокрифното евангелие от Филип пише: "Адам е изял плода от дървото, което ражда животни. Плодът на дървото на животните е родило хората-животни." Може би "изял" в този цитат означава именно "пожелал". На много места в своите беседи и лекции Учителят Беинса Дуно обяснява грехопадението на първите човеци с думата "непослушание". Непослушание спрямо закона, който регулира продължаването на рода така, че да се запази чистотата на отношенията. Вместо това, тогавашното човечество е попаднало под влиянието на определени същества, които са целели да спънат духовното му развитие, за да деградира. Процесът е свързан със символа на Дървото за познаване на доброто и злото. Дървото за познаване на доброто и злото е част от Дървото на живота. То има своя смисъл и значение в определен етап от развитието на човешкото съзнание, при слизане на Духа в материята, съответно при процеса на възлизане. То е тясната врата, която се затваря след грехопадението, и която човек с огромно лично усилие трябва да отвори, когато се освободи от греха, за да влезе отново в духовните сфери. Учителят казва: "Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите." "Отровната храна, която човек яде в рая, е причина да затънат хората в грехове."

Христос донесе друга храна от Дървото на живота: "Който ме яде, има живот в себе си". С други думи, Христос не е някаква религиозна мечта за по-добър свят, а реалност, която трябва да се практикува.

Днешният човек трябва да се научи да отваря вратата, или да отключва пътя на духовната сила, наричана от всички окултисти Кундалини. Запалването на чакрите – вратите към различните светове, е свързано с движението на силата Кундалини нагоре към мозъка. Учителят казва за магическата пръчица: "Тя ще расте нагоре и ще се огрява от Божествената светлина и топлина." С други думи, магическа пръчица притеава този, който може да насочва духовната си сила към мозъка. Нейното издигане е бавно, а линията на движение е змиевидна. Това е едно от съображенията Кундалини да се свързва с образа на змията. Другата причина е, че при инволюционното движение, слизайки в света на поляризациите, на тъмнината, тя се натоварва с негативна енергия, превръща се символ на неудържим поло нагон, придобива демонични характеристики. Сама по себе си Кундалини не е нито добра, нито лоша. Когато човек се научи да употребява своя интелект за доброто на човечеството, а не както е в момента, той безпрепятствено и безопасно ще може да я използва. В окултната наука се приема, че това е силата, чрез която работи Светият Дух.

В днешният човек са събудени долните три физически чакри, двете най-долни от които определено са свързани с Дървото за познаването на доброто и злото. Време е енергията да се издигне до четвъртата, сърдечната чакра, или магическата пръчица да докосне човешкото сърце. Това е пътят на Любовта, за който говорят всички велики Учители. Учителят Беинса Дуно в беседите и лекциите си даде множество гимнастически упражнения, Паневритмията, музикални упражнения (песни) и психически упражнения за самонаблюдение, за да се отворят вратите на тази сила в различните тела на човека – целта на всички окултни школи.

Един древен символ на магическата пръчица е тирса – обикновена пръчка (в Индия – бамбукова) със седем колена, колкото са големите чакри в човешкото тяло, с шишарка на върха.

Тирсът не е само символ, но е един от важните атрибути, участващи при посвещението.

Жрецът намагнетизирвал бамбуковата пръчка и я поставял до гръбначния стълб на кандидата. Така той помагал на кандидата за посвещение да отвори врата между физическото и астралното тяло, за да премине съзнателно в по-горното, астрално поле. Вместо пръчка, в някои мистерии се е употребявала куха желязна тръба, която е била изпълнена с течащ огън, магнетичната сила на жреца, или Гуру. Има статуя на Буда, на която се вижда как от теменната чакра нагоре се издига огнен стълб. Това е магическата пръчица, светещата духовна сила, която тече по гръбначния стълб, оживява всички чакри, всички тела и ни свързва с Безграничния, с Абсолютния, с Бога. В беседата "Видя го Исус" от 1926г., Учителят казва: "Пръчицата е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от Рая, той взе пръчицата и я употреби като остен за млекопитаещите, а магите направиха една малка пръчица и я скриха в мантията си." Остенът е грубата сила, страданието, което подтиква физическия човек (млекопитаещото) да работи. Малката магическа пръчица е духовната сила, която магите имат вътре в себе си, в мантията, която е символ на събудените за живот духовни тела.

В беседата "Плодът на дървото" от 1925 г., Учителят казва: "Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже: "Такава е Волята Божия". Някоя майка плаче. Ще я попита: "Защо плачеш?" – "Детето ми умря". – "Не плачи, то сега ще дойде". Ще тропне с пръчицата си и детето пристига. "Ето, твоят Драганчо е жив". Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умряла. Той тропне пак с пръчицата си и Марийка идва. Това прави Новото учение – възкресява мъртвите души."

Магическата пръчица не е мит, нито красива мечта. Тя е самата духовна реалност.