| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
През следващите години, около месец преди всеки събор, вилата се измазвала и почиствала. Правели са се също така и някои подобрения. В окончателния вид, който добила, си я спомня Павлина Даскалова: | През следващите години, около месец преди всеки събор, вилата се измазвала и почиствала. Правели са се също така и някои подобрения. В окончателния вид, който добила, си я спомня Павлина Даскалова: | ||
| − | |||
| − | [[Картинка: | + | [[Картинка:Zasnemane14.png|мини|ляво|200px|Вилата]] |
| + | |||
| + | „Вилата се намираше на разклона, където пътят за с.Беляковец се отделя от централното шосе за София. Сега това е улица „П.К.Яворов“, № 85. Беше построена в североизточния ъгъл на овощна градина от 4-5 декара. Зад къщата, по цялото й протежение беше направена голяма щерна* (11 м. на 5 м.), от която беше прекарана вода за чешмата в двора в града имаше малко водоизточници и домакинствата си доставяха вода отдалеко). Чешмата заедно с беседката до нея бяха на южната страна,пред вилата, красиво оформени от циментови тухли, докарани от Бургас и украсени от жените и децата с морски миди, изпратени от бургаските деца. Беше издигнато дуварче в долния край, за да се заравни теренът, където се играеше гимнастика. Цялата вила беше оградена с тротоари от циментови тухли. Такива имаше чак до тоалетните, които бяха в горния западен край на овощната градина.“ | ||
| + | |||
| − | |||
*Щерна (диал.) ― водоем, изграден от циментови тухли (Бел. Ред.) | *Щерна (диал.) ― водоем, изграден от циментови тухли (Бел. Ред.) | ||
Текуща версия към 22:59, 20 януари 2011
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
ВИЛАТА
В началото на 1910 г. Анастас Бойнов, с помощта на приятелите от Търново, направил основен ремонт на вилата. Вътрешната стълба за горния етаж била разрушена и от северната страна било направено отделно външно стълбище. На горния етаж били премахнати стените между стаите, три което се образували два салона северен за молитви и южен за събранията. Пред всеки салон имало антре, в което участниците си оставяли дрехите и обущата. На долния етаж, по средата, имало врата, от която се влизало в дълъг коридор, който водел към четири стаи две северни, които се използвали за мазета, и две южни за кухня и за живеене.
През следващите години, около месец преди всеки събор, вилата се измазвала и почиствала. Правели са се също така и някои подобрения. В окончателния вид, който добила, си я спомня Павлина Даскалова:
„Вилата се намираше на разклона, където пътят за с.Беляковец се отделя от централното шосе за София. Сега това е улица „П.К.Яворов“, № 85. Беше построена в североизточния ъгъл на овощна градина от 4-5 декара. Зад къщата, по цялото й протежение беше направена голяма щерна* (11 м. на 5 м.), от която беше прекарана вода за чешмата в двора в града имаше малко водоизточници и домакинствата си доставяха вода отдалеко). Чешмата заедно с беседката до нея бяха на южната страна,пред вилата, красиво оформени от циментови тухли, докарани от Бургас и украсени от жените и децата с морски миди, изпратени от бургаските деца. Беше издигнато дуварче в долния край, за да се заравни теренът, където се играеше гимнастика. Цялата вила беше оградена с тротоари от циментови тухли. Такива имаше чак до тоалетните, които бяха в горния западен край на овощната градина.“
- Щерна (диал.) ― водоем, изграден от циментови тухли (Бел. Ред.)