(→БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
През тази година продължава кореспонденцията с Мария Казакова. Запазени са шест писма. | През тази година продължава кореспонденцията с Мария Казакова. Запазени са шест писма. | ||
| − | [[Картинка: | + | |
| + | <center>[[Картинка:Zasnemane_4.PNG|150px]]</center> | ||
| + | |||
<center><b>БИОГРАФИЧНА СПРАВКА | <center><b>БИОГРАФИЧНА СПРАВКА | ||
Текуща версия към 23:35, 20 януари 2011
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
През лятото на 1903 година Учителя посещава Търново, като изнася сказка по френология в читалище „Надежда”, посетена и от Елена Иларионова.
През тази година продължава кореспонденцията с Мария Казакова. Запазени са шест писма.
Родена на 16.03.1878 г. в Плоещ, в семейството на видния български възрожденец Райчо Попхристов. Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал. След като починала и майка й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново. Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една стая с Иванка Ботева. Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов. Няколко години по-късно и двамата станали едни от най-ревностните последователи на Учителя. Елена Иларионова умира през 1946 г. В края на живота си тя описала своите спомени, свързани с Учителя. Всички използвани цитати от Елена Иларионова в тази книга са взети от тези спомени.