Разлика между версии на „Музиката в Природата“

Текуща версия към 09:45, 27 юли 2010

Книги със спомени за Учителя

Изворът на доброто

МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА

Има музикални дни в Природата. В такива дни вслушвайте се - даже в шума на далечния живот има музика. Да се пее и свири в тези дни е тъй естествено, както и да се диша.

Песните на Учителя ние пеехме всякога, когато се събирахме около него. Това беше естествен израз на единния общ Живот. Но в такива дни попадахме в особени гами на Природата. Песните звучаха като нови, хармониите идваха естествено, мелодията добиваше особен смисъл, пълнота и релефност. В такъв един ден бяхме събрани около нашия обичан Учител. Повдигна се въпросът за музиката в Природата. Учителят каза:

– Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат. Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика.

Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето.

В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика. Това е велик концерт.

Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум.

Вие посещавате концерти, слушате музика на Шуман, Моцарт, Бах, Бетховен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите се листа, отколкото най-великите музиканти.

Свържете се с музикалния свят.

Слушали ли сте музиката на цветята, когато цъфтят, или хора на зреещите плодни дръвчета? Слушали ли сте хора на текущите води? Слушали ли сте песента на летния зефир, който милва дърветата? Ще кажете, че всичко това е илюзия. Не, ухо е нужно, за да чуете тази песен и да се слеете с нея. Всичко в Природата е живо. Във всичко, създадено от Бога, има велик смисъл. Във всичко има музика и песен.

Всяко живо Същество произвежда звук. Представете си, че цялата Природа е голям оркестър. Кукувицата бие тъпана - един, два, три удара и спира. Всяко животно в оркестъра издава свой звук. Какъв величествен оркестър е цялата Природа.

Според функциите, които извършват органите на човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. Например сърцето представлява тонът „до”, дихателната система тонът „ре”, черният дроб - тонът „ми”, бъбреците – „фа”, далакът – „сол”, жлъчката – „ла”, храносмилателната система – „си”.

Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на гамата, нейният тон се изменя, минава в друг тон и това създава дисхармония в някои от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой, той трябва да пази чистотата и броя на трептенията на своя тон.

Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, да държите функциите на вашия организъм в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето няма. Като знаете това, не трябва да допущате в сърцето си никакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб.

Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някой заболял орган. Ако има някаква повреда в дихателната система, ще пее или свири музика, в която често се повтаря тонът „ре”. Жлъчката се лекува с тона „ла”.

Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира. Големи диригенти сте вие. Човек има милиарди души поданици - това са клетките на тялото. Всички органи на човешкото тяло издават тонове, радиовълни, които са музикални.

Ангелите са много музикални. Сега има музикални произведения, написани на ноти, а от миналото няма запазена написана музика. Сега тя се търси в архивите на ангелската музика.

Можеш ли да възприемеш музиката, която има 300, 500 хиляди трептения? Това е ангелската музика. При нея желязото и златото се топят. Тая музика е в състояние да излекува и най - неизлечимите болести.

Има музика, чиито трептения разрушават. Какво направиха евреите със своите тръби? Като ги надуха, те обикаляха с тях седем дни йерихонските стени и те паднаха.

Ако и вие си послужите с такава музика, в седем дни, вие ще можете да съборите стените на вашите мъчнотии и препятствия.

Казваш: „Наранено ми е сърцето.” Пей и свири! Няма по-добро средство от това.

Сутрин рано, в Природата, пеят Напредналите Същества.

Една сестра разправи следната своя опитност:

– В 1928 г. като се спрях при петото езеро Махабур (бел.: Име, дадено от Учителя Петър Дънов на езерото „Бъбрека”, от Седемте рилски езера), чух хор от Висши Същества. И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро.

Учителят каза:

- Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества.

Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали.

Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава.

Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):

– Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак. Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши. Разбрах, че това е по-тънко чуване. Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани. Звуците бяха тържествени - ту заглъхваха, ту се усилваха. И при усилването се долавяше, като че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” - песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен полифоничен глас. Това нещо продължи половин или един час. Ако бях стояла, може би щях да слушам дълго, но се мръкваше и се прибрах. Казах на другата сестра да слуша, но тя не схвана тази музика. Друг път, вечерно време, в ясна лунна нощ, отидох нарочно на същото място, пак да изпитам същото и пак чух музика.

Учителят каза:

– Ангелите сега трябва да отворят музикалните центрове на хората, за да чуят песните, които се пеят, да чуват музиката, която е горе. В бъдеще човек ще слуша музиката на ангелите.

Има още по-велика музика - Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш: „С мене всичко е свършено. Отсега нататък ще служа на Господа.”

Човешкото пеене е за ангелите като музика за грамофонните плочи. Земната музика е взета отгоре. Музиката е дошла в помощ на човечеството. Тя иде от Невидимия Свят, да помага на човечеството.

Някои писатели, музиканти казват, че са измислили нещо. Всъщност никой нищо не е измислил. Един музикант ми каза: „Кажи ми новото в музиката.” Казах му: „Не мога да го кажа, понеже ще възникне спор помежду ви, кой го е измислил.”

Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове. Музиката излиза от светилището на храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да излезе.