Разлика между версии на „Божественият скулптор“

Текуща версия към 10:12, 21 юли 2010

Книги със спомени за Учителя

Изворът на доброто

БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР

При разговор, Учителят обясняваше страданията:

– Както мъчно се изкачва човек по високите върхове, така мъчно се изкачва по високите места на духовния свят. Животът е изкачване на висок връх. Някой ми казва: „Пъшкам, измъчвам се”. Разбира се, нагоре отиваш и затова пъшкаш.

Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае, как да се върне. Отдалечаването от Бога води до лишения, страдания, нещастия, мъчнотии, болести, смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. Следователно, за да се премахне аномалията в живота, трябва да се върнете към първичния живот.

Причината за страданията и мъчнотиите на човека е неизпълнението на Волята Божия. Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато. Което е златно, туря се на работа, а позлатените неща се оставят настрана.

Сам човек не трябва да предизвиква страдания и противоречия. Някой път Духът дойде, каже на човека да извърши нещо, а човек отказва – няма условия, няма разположение. Но след това, идват големи противоречия в живота му.

Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи.

Какво значи гняв Божий? Това значи, че има натрупани много човешки грехове и Разумната Природа употребява огън, за да изгори всичко и да освободи хората.

Страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на Разумната Природа. Който не се учи от Божествената Мъдрост, страда.

Страданията произтичат от неразбиране на Живота. Който иска да се освободи от страданията, трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, трябва да бъде смел и решителен. Когато някой човек върши престъпления, страданията се качват на гърба му и го карат да мисли.

Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са резултат на човешките дела. Природата гледа най-първо с мекота да ни възпитава и ако не възприемаме, тогава идва бурята. Природата се проявява такава, каквито сме ние. Тя се нагласява спрямо нас и тогава разбираме езика й.

Един брат запита:

– Защо добрите страдат, а не лошите?

Учителят каза:

– Добрият градинар подкастря облагородените дръвчета, а дивачките оставя да растат на произвол. Докога? Докато дойде и техният ред, за да ги облагороди. Като заколят някоя овца, другите овце стоят и гледат, но и тях чака същото. Редът им още не е дошъл.

За онзи, който не е страдал, ще има страдания, а за онзи, който е изтърпял страданията докрай, няма да има повече страдания.

Когато човек страда, той е причината, понеже е изпуснал известни случаи, закъснял е с една минута и влакът е заминал.

Слабият, когато го бие силният, да не търси причината в силния, но да каже: „Аз не съм умен”. Силният не бие умния. Слабият го бият, не защото е слаб, а защото не е умен. Слабият не трябва да мисли, че е силен. Когато престанете да мислите, че сте силни, ще престанат да ви бият.

Всички, които разпъват Христа в себе си, ще горят като дърво. Това са страданията, през които ще минат.

Ти се оплакваш, че те е бил някой – застанал си близо до него.

Истинско посвещение получава онзи, който знае защо го бият. Човек, за да се избави от страданията, трябва да има права мисъл и да бъде добродетелен.

Щом истинският живот дойде, ще престане плачът.

При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа.

Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му. Щом се роди, изпълва се с радост.

При скръбта човек вижда Бога.