Разлика между версии на „17 август 1914, неделя“

Текуща версия към 16:36, 24 август 2010

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

1914 - 1914 - оригинал

Протоколи на годишната среща на Веригата - Търново, 1914г.

стр.50 - 56 от прикачения файл

17 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден.

В 10 часа се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души, нови гости, от Стара Загора.

Учителя прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:

Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат.

Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са въэприели Христовото учение, защо, следователно, и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши: нито се оре, нито се жене, нито се сее. Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж.

Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света. Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето". Ами че какво ще прави? Истер-истемес* ще мисли. Следователно, трябва да се върнете; и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото, ако не заколеха Христа – телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото, нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете тялото ми, няма да влезете в небето?" Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.

Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме; та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка. Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите.

Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползват. Когато в духовния свят настане зима, ние дохождаме на земята. А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е, именно, което се проповядва днес в църквата.

Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин**, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен.

Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал. Поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.

По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква". Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.

Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако, когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима? Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе". Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам, как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото, които знаете повече, ще бъдете бити.

Сега запример, ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената Истина. В Галатяном, обаче, като четете, ще видите, кои именно са плодовете на Духа; а те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галат. гл.5, ст.22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво. Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо.

Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.

Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън.

Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да го разберете: ще My зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да My ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави – качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата „Любов". Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха ангелите, но My помагаха само след като пости и след като можа да произнесе, както се следва, думата „Любо" – дума, която засегна света. Но, ще кажете, защо се не обърнаха евреите? Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. А когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва „Аз Съм вратата", това е думата „Любов". На тази благородна дума „Любов" всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което, след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си.

Онези, които чуят думата „Любов", ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е, как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си человек – там е изкуството!

Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки в роде* на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това.

Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик,** тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.

Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат – как връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата „Любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов". И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „Любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.

Преди 40 години, във Варна, един българин се оженил за една гагаузка гъркиня, която не могла да се научи български език. Но понеже предстояло да им дойдат като на младоженци видни гости, младоженецът искал булката му, ако не може да научи на гостите си да говори български, поне да се научи да им каже: „Добре си дошел в нашия дом". Учил я, учил, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да казва на гостите това, което я учили и което уж научила, казала: „Отгде си дошел, по-добре да не си дошел".

Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „Любов" и Той ще бъде при вас. Ето за вас една дума, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму. Нека се учат другите да бъдат сами трудолюбиви. Даже ето, и аз сега няма да ви кажа, как да произнасяте думата „Любов". Това ще ви покаже вашият дух и затова, отсега вие започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да научите думата „Любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная, колко сполучливи опити сте имали, защото, от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата „Любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре. Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума, както трябва, ще престанат да се карат. Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме.

(Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?)

– Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл. Юд. 1;9). Но свободен е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата „Любов", той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата „Любов" аз те вързвам. Питам те, кое е по-хубаво?

(Симеон Драганов: По-хубаво е, като вържеш мене, да вържеш и дявола).

Е, значи виждаме с този пример, кое е по-доброто. Ето на, това учение аз го изпълнявам. Свещениците говорят против мене, но като се явя пред тях, те веднага млъкват. Защото, аз като отивам някъде, не отивам сам, а отивам заедно с Христа. Някои казват: "Ти познаваш ли Христа?" Не само това, но се и уча от Него.

И така, при сегашните условия, по-ефикасна и по-силна дума от думата „Любов" няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има вяра без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно, аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на никого. Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си. Думата „Любов" знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто й и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. Например, вашите очи са превод на Истината, следователно, има съотношение между очите и Истината. Едно пояснение: забележете, че думата „мамо" има два ъгъла нагоре и два надолу. Значи, трябва да слизаме и да се качваме. "з"-то покаэва условията, при които може да произнесете тази дума. Ако ли кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „Любов".

Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята стая, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „да бъде светлина", завъртял ключа, светнала стаята и той казал: „и биде светлина". С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „Любов".

(Ил. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ).

– Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си?

(Ил. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята).

– Да, но той му е платил за това.

(Ил. Стойчев: И ние ще платим).

– Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов".

След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде.

Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни.

Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат.

Вечерта в 7 часа се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали.

• Истер-истемес (тур.) – ще не ще (бел.ред.)
• Капрал (фр.) – ефрейтор (бел.ред.)
• В роде (рус.) – от рода на, подобно (бел.ред.)
• Язик (арх.) – изострен метален детайл от битови инструменти (бел.ред.)