(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ == Обедът беше привър…) |
(→ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ == | == ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ == | ||
| − | Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше | + | Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше останала дежурната сестра, която заедно с помощниците беше приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот. Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя, - но не ни се намира достатъчно захар." По това време бушуваше Втората световна война и захарта беше много оскъдна, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха пуснали на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "Имаме, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно пакетче захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако имаше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре. На трето място пък, голяма опашка от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на четвърто място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не можеха да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък. Най-после малко ядосан, у мен се изгуби желанието да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на Изгрева и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. "Нищо - успокоително отговори тя. - Ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко." |
| − | + | ||
| − | + | Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред масите, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бързо се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той казваше много. И сега, с тази усмивка и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин. В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде. | |
| − | приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя | + | |
| − | Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде. | + | |
Текуща версия към 11:36, 15 юни 2010
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ
Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше останала дежурната сестра, която заедно с помощниците беше приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот. Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя, - но не ни се намира достатъчно захар." По това време бушуваше Втората световна война и захарта беше много оскъдна, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха пуснали на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "Имаме, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно пакетче захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако имаше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре. На трето място пък, голяма опашка от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на четвърто място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не можеха да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък. Най-после малко ядосан, у мен се изгуби желанието да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на Изгрева и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. "Нищо - успокоително отговори тя. - Ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко."
Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред масите, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бързо се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той казваше много. И сега, с тази усмивка и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин. В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде.