(Нова страница: В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския ма…) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Оренда]] | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | същинското начало на маршрута - местността | + | В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир, се намира село Стоб - наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение. |
| − | От местността | + | Някогашният град-крепост е вклкючен за пръв път в българската държава от хан Крум в началото на IX век. През 1190 г. българските войски отново надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Батаци. Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван-Александър (1331-1371 г.), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. |
| − | + | Но самото селище днес, въпреки древната си история, не е толкова популярно, колкото намиращия се в непосредствена близост до него природен феномен - Стобските пирамиди. Може би те отстъпват на Мелнишките по размери, но според мнозина ги превъзхождат по живописност и богатство на форми. | |
| − | + | До с. Стоб се достига лесно - намира се на 96 км южно от София, като се пътува по международен път Е-79 (София-Атина) и само последните 7 км са след отклонението за Рилския манастир. Селището е разположено на два километра от единствения път към Рилската обител. | |
| − | + | Ако разполагате с повече време, е добре първо да посетите туристическия информационен център в селото. Той е съвсем близо до площада, като за улеснение на туристите са поставени указателни табелки. Там ще имате възможност да получите и подробна информация за туристическите маршрути, забележителностите в околността и местата за отдих и настаняване. | |
| − | Пясъчните | + | Началната точка за еко маршрут Стобски пирамиди е църквата "Св. Прокопий" в западния край на селото. Оттам продължава почвен път, който се изкачва нагоре по склоновете на планината и след по-малко от километър отвежда до същинското начало на маршрута - местността Църквище. Тук е крайната точка, до която може да достигнете с автомобил (въпреки че поради лошия път е най-добре да го оставите още на паркинга до информационния център). На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени: туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележи-телности и исторически обекти в околността. |
| − | Посетете | + | От местността Църквище се тръгва по горска пътека, маркирана с червен цвят, която плавно се изкачва към билото. И тук създателите на маршрута не са спестили средства и са поставили дървени пейки за отдих на най-уморените туристи. Въпреки това не се бавете с много почивки, защото предстоящите гледки ще ви накарат да забравите за умората от физическото усилие. След 15-20 минути пътеката излиза от гората и достига до малко заслонче-беседка, поставено до първата група пясъчни пирамиди. |
| − | Живописните | + | Екопътека Стобски пирамиди |
| + | Заставайки до изградения дървен парапет, пред вас се открива смайваща картина от остри земни пирамиди, изградени от невероятната фантазия на природата. На върховете на много от пирамидите могат да се забележат огромни камъни, които в течение на дълги години са предпазвали като калпаци крехката основа под себе си от поройните дъждове и ерозионните процеси и по този начин са формирали високите стъбла на пирамидите. В днешно време те са останали да стърчат самотни във въздуха на височина от 6 до 10 метра над новата земна повърхност. Каменните калпаци стоят от векове върху пирамидите. | ||
| + | Пясъчните кули, изваяни от природните стихии през вековете, носят неповторимо очарование, особено ако се посетят при залез слънце. По това време червено-оранжевите нюанси на скалите, отразяващи последните лъчи на небосклона, изпъкват най-силно. Контрастът с яркосиньото небе и заснежените върхове на планината правят картината неповторима. | ||
| + | Посетете Стобските пирамиди преди залез слънце. | ||
| + | Живописните композиции носят различни имена, дадени им от народните предания - Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др. | ||
Текуща версия към 16:18, 29 април 2011
В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир, се намира село Стоб - наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение. Някогашният град-крепост е вклкючен за пръв път в българската държава от хан Крум в началото на IX век. През 1190 г. българските войски отново надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Батаци. Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван-Александър (1331-1371 г.), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. Но самото селище днес, въпреки древната си история, не е толкова популярно, колкото намиращия се в непосредствена близост до него природен феномен - Стобските пирамиди. Може би те отстъпват на Мелнишките по размери, но според мнозина ги превъзхождат по живописност и богатство на форми. До с. Стоб се достига лесно - намира се на 96 км южно от София, като се пътува по международен път Е-79 (София-Атина) и само последните 7 км са след отклонението за Рилския манастир. Селището е разположено на два километра от единствения път към Рилската обител. Ако разполагате с повече време, е добре първо да посетите туристическия информационен център в селото. Той е съвсем близо до площада, като за улеснение на туристите са поставени указателни табелки. Там ще имате възможност да получите и подробна информация за туристическите маршрути, забележителностите в околността и местата за отдих и настаняване. Началната точка за еко маршрут Стобски пирамиди е църквата "Св. Прокопий" в западния край на селото. Оттам продължава почвен път, който се изкачва нагоре по склоновете на планината и след по-малко от километър отвежда до същинското начало на маршрута - местността Църквище. Тук е крайната точка, до която може да достигнете с автомобил (въпреки че поради лошия път е най-добре да го оставите още на паркинга до информационния център). На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени: туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележи-телности и исторически обекти в околността. От местността Църквище се тръгва по горска пътека, маркирана с червен цвят, която плавно се изкачва към билото. И тук създателите на маршрута не са спестили средства и са поставили дървени пейки за отдих на най-уморените туристи. Въпреки това не се бавете с много почивки, защото предстоящите гледки ще ви накарат да забравите за умората от физическото усилие. След 15-20 минути пътеката излиза от гората и достига до малко заслонче-беседка, поставено до първата група пясъчни пирамиди. Екопътека Стобски пирамиди Заставайки до изградения дървен парапет, пред вас се открива смайваща картина от остри земни пирамиди, изградени от невероятната фантазия на природата. На върховете на много от пирамидите могат да се забележат огромни камъни, които в течение на дълги години са предпазвали като калпаци крехката основа под себе си от поройните дъждове и ерозионните процеси и по този начин са формирали високите стъбла на пирамидите. В днешно време те са останали да стърчат самотни във въздуха на височина от 6 до 10 метра над новата земна повърхност. Каменните калпаци стоят от векове върху пирамидите. Пясъчните кули, изваяни от природните стихии през вековете, носят неповторимо очарование, особено ако се посетят при залез слънце. По това време червено-оранжевите нюанси на скалите, отразяващи последните лъчи на небосклона, изпъкват най-силно. Контрастът с яркосиньото небе и заснежените върхове на планината правят картината неповторима. Посетете Стобските пирамиди преди залез слънце. Живописните композиции носят различни имена, дадени им от народните предания - Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др.