Разлика между версии на „Новото Битие — Пети Божествен ден“

Текуща версия към 09:24, 22 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

НОВОТО БИТИЕ - ПЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН

30.05.1943 година — Изгрева — София.

Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, по-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах:

— Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за „Битието".

— Хубаво, хубаво, днес времето е музикално!

— Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята.

Учителят казва:

— Храненето е музика.

И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита:

— Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят?

— Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов.

Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая.

— Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога.

Аз тихичко изпях на френски език „Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза:

— Не вески глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото.

Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на „Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза:

— „Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите!

Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше:

„И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден." Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита:

— Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж?

— Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки.

Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита:

— Ти нали четеш на френски език?

— Да, Учителю — казах аз.

— Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея.

— Добре, Учителю, ще прочета книжката.

Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото.

Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различни пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка...

Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, гдето ме срещнаха с великото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Христо, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свещения му глас.

Преди да напуснем приемната, Учителят ме попита:

— Вие кога ще запразните?

— На 20 юли, Учителю!

— Когато запразните ти си вземи в едно малко куфарче най-необходимите неща за спане и ела тук!

Благодаря Ви, Учителю!

• Михаил Иванов — ученик на Учителя, науснал България през 1937 г. Основател окултно общество във Франция. (бел. ред.)