Разлика между версии на „Трите съня - за корекция“

Текуща версия към 18:55, 22 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

ТРИТЕ СЪНЯ

17.12.1944 година – Изгрева – София.

Вчера, 16 (събота) имах репетиции и сутринта, и следобяд, в операта. Обикновено с брат Христо винаги заедно се помолваме, преди да отида на репетиция и той ме изпраща до ъгъла на операта. Днес той не дойде. През всичкото време, докато траеше репетицията, аз се молех и си мислех за него и за Учителя.

Върнах се у дома, обядвах сама и към 3 и половина часа се готвех да тръгна за втората репетиция, която почваше от 4 часа. Очаквах го да се появи. В 4 часа без 10 минути тръгнах по улица „Цар Крум" и на ъгъла пак се обърнах, в очакване да го видя. И действително, видях го. Тичаше към мен, махайки ми с ръка. Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението. Напоследък забелязах, че крие нещо от мен, но не му казвах нищо. От своя страна, аз бях заробена с репетиции в операта около новата примиера и не можех да отида на Изгрева. Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя.

Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. „Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат Христо му каза да не се оперира. Той доста се разколеба, казваше, че не иска и да чуе за операция, но така му казвали лекарите.

Днес е 17, неделя. Отидох сама на Изгрева. Исках да присъствам на беседата в 10 часа сутринта, но закъснях. Когато пристигнах пред салона, всички хора се качваха горе, да целунат десницата на светлия Учител. Беседата беше свършила. Ние се срещнахме там с брат Христо и седнахме в стола, да чакаме да се поизвървят хората и той да се наобядва. След това се качихме горе и го видяхме. Той беше станал прозрачен и нежен. Косата му светеше като на ангел. Гледаше като едно чисто дете. Аз му подадох нещо в плик. Заговорихме пред прага на стаята му. Най-напред брат Христо му каза:

– Учителю, ние ходихме със сестрата при майстора, но той каза, че отива в болницата, да се оперира от апендицит.

Учителят си затвори очите и каза:

– Вие му кажете, рекох, че ако се оперира, ще получи усложнения и може да му коства живота. Да пие гореща вода на гладен стомах!

– Добре, Учителю, ще му кажем! – каза брат Христо, след което заговори за някакво писмо на брат Михаил от Париж. Учителят стана много строг и каза:

– Неговата гордост ще го накаже. Вие пак ще се срещнете! Той трябва да се смири и да дойде при тебе, да се извини и тогава ще му тръгне!*

– Учителю – казах аз – в операта пак ми натрапват онази неприятна роля.

Той затвори очите си и доста време стоя така. След това ги отвори и каза:

– Приемай всичко, което Бог ти изпрати, с благодарност и смирение! Всичко ще се нареди!

– Учителю, аз се занимавам през свободното си време с хармонията. Сега си припомням това, което съм учила в Париж, в консерваторията.

– Вие работете и окултната школа по пеене! Има време да работите и върху нея, няколко години.

– Вие ни казахте, Учителю, главите на тази школа да бъдат кратки и изчерпателни, и да не бъдат повече от 39. Учителю, бих искала да ни кажете, като започваме всяка една от главите на окултната школа, да започваме ли с мисли от беседите Ви, или пък от „Евангелието"?

– Вие можете да цитирате и от беседите, и от Евангелието!

– Учителю, на предговора каква мисъл да сложим?

Учителят се позамисли малко и каза:

– Първа глава и първи стих от евангелието на Йоана:

„В начало бе словото, и словото бе у Бога, и словото бе Бог", това е достатъчно за предговора.

– Учителю, в хармонията е казано, че в гама ДО-мажор, най-важният тон е СОЛ, върху който, като се построй D5 или D7,** то е все едно, че сме построили най-важният, централният стълб на зданието. Вие, Учителю, също ни казвате, че тонът СОЛ е най-стабилният и веселият от гамата.

Учителят се усмихна. Слънцето изгря в тази негова усмивка. Стана му много приятно, дето му казах всичко това. Изражението му беше такова, каквото би било на човек, на когото току-що са съобщили, че са му намерили една богата рудница, с диаманти и злато.

– Учителю, снощи сънувах един сън, да Ви го разкажа ли?

– Разправи го!

– Сънувах, Учителю, че Вие бяхте седнали пред салона, на една от пейките за хранене. До Вас беше седнала една сестра. Аз се приближих до Вас двамата и тази сестра пое от ръцете ми чантата; тази, която и сега нося със себе си. Тя извади отвътре написани от мен ноти и ми ги показа. Вие, Учителю, след като прегледахте нотите, побутнахте ме, първо с рамото си един път, и втори път ме побутнахте с ръката си. И стана чудо с мен. Изведнъж, аз станах по-висока, много красива и светла, с прекрасни сини очи, облечена бях с прозрачна рокля, също като оная картина, която е закачена в салона. Запях с вълшебен глас. Всички сестри и братя ме слушаха. Вие, Учителю, още веднъж ме докоснахте. Ларингсът и устата ми съвсем се измениха. Станах. Пеех такива високи тонове, които само ангелите могат да пеят. Когато погледнах долу, видях в полукръг птички, накацали в нозете ми. Те пееха с мен, като че ли ми акомпанираха. Събудих се след този сън, Учителю, пих вода и пак заспах. Сънувах, че е зимно време. Много студено. Навсякъде сняг. Аз съм на Изгрева, пред входа на Вашата приемна стая, с брат Христо. Сестри и братя отвориха вратата на приемната стая и Ви изнесоха отвътре. Вие бяхте легнал, Учителю, и чух, че някой казва: „Прободоха го!" Аз плачех и казвах: „Защо му разпъвате реброто? Защо го изнасяте на студено? Ще изстине! Нали го боли?" Внесоха Ви в салона. След този сън, Учителю, аз пак се събудих и пак заспах. Сънувах трети сън. Една голяма, висока чешма. От крана ѝ изобилно течеше вода. Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на диригентите и режисьорите.

Учителят внимателно изслуша сънищата ми и каза:

– Чешмата е хубаво нещо!

За първия сън каза: „Хубаво! Хубаво!"

За втория сън той нищо не каза. Видях само как си затвори очите и дълго време остана така. След това се обърна към брат Христо:

– Ти ще обикнеш всички души, които ще я обичат! Добре е между тези, които ще я обичат и нея, да има по 2,3,4,5,6 души дистанция.

На следващия ден пак отидохме при арменеца. Брат Христо му каза:

– Видният човек каза – да не се оперирате, защото ще се яви усложнение и може да ви коства живота. Той каза да пиете гореща, преварена вода, на гладен стомах сутрин по 3,4,5 чаши и ще ви мине, без операция.

– Този виден човек да не е някой министър? – попита майстора.

– Не – каза брат Христо.

– Да не е пък царят?

– Не – каза пак брат Христо. – Той е по-голям от царя!

През деня, брат Христо занесе часовниците на Учителя.

• След заминаването на брат Христо в отвъдния свят, намерих в костюма му листчета, върху които беше водил записки при последните си срещи с Учителя. На едно от тях беше записано:

„Трябва да се срещнете с Михаил и ще продължите работата си... ще му предадеш новото, което си научил... много не знае, защото не е бил тук.... и по музиката." Ако бр. Михаил не се завърне.... (аз го запитах) Бр. М. ще дойде ли тук, Уч-лю? Той ми каза: „Нищо не му пречи!!. Ако той не дойде, ти ще отидеш. Но този път ще работите Добре!" Моля Ви, кажете му да ме приеме... „Той Бог приема".

„Ще работите няма да се спирате!... ще държите положителното."

(бел. авт.)

• • Означения на музикални акорди. (бел. ред.)