Разлика между версии на „Странник съм в този свят“

Текуща версия към 11:19, 20 юли 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

"СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ"

21.06.1941 година — Изгрева — София.

Днес на 21 юни отидохме с брат Христо при Учителя. Влязохме при Него във 8 часа без четвърт вечерта. Днес се наложи брат Христо два пъти да слезе и да се качи на Изгрева при Учителя, за да му вземе точна мярка. Аз пожелах да му купя лятна шапка от магазин „Братя Цървенкови", срещу Царския дворец. Чак в 8 часа му донесох шапката. Единият път в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта.

Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза:

— Кастрирането има връзка със запазването височините и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези полови енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се трансформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав от всякога. Гласът му ще бъде ясен, винаги млад и пластичен до дълбока старост! Височините също се укрепват и запазват.

Учителят ме попита:

— Рекох, кога започва ваканцията ви!

— Между 2 и 5 юли, Учителю.

— Е — каза той, — като се освободите, тогава ще ми попееш! Аз ще те науча на една песен, която няма да се нотира, а направо ще я научиш. Тази песен ще бъде с форшлаци*...

Аз замълчах, брат Христо също мълчеше. След кратка пауза, му разправих нещо от моето детинство.

— Учителю, живеех с родителите си в град Сливен. Там съм родена. Бях дете в четвърто отделение. Имахме накрая на годината изпит. В двора на нашето училище имаше голяма градина. Аз се скрих между високите цветя, паднах на колене и горещо и искрено се помолих, Бог да ми помогне да издържа изпита!

Учителят ме попита:

— Ти не почувства ли една лекота?

— Да, Учителю, точно това изпитах. Почувствах и една смелост.

— Ние сме непрекъснато наблюдавани от невидимия свят. В постъпките си, в мислите си, в чувствата си...

Българската музика е със затворени интервали. Характерът и е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките и, и хумора и са много саркастични. Тъгата и е пък много безизходна. Липсва и широта и движение.

Заговорихме за Паневритмията. Учителят по това време преподаваше на поляната на Изгрева музиката и движенията на „Слънчеви лъчи"*.

— Учителю, представям си Паневритмията изнесена всред Рилската природа, при изгрев Слънце. Паневритмията се играе от сестри, облечени в еднакви дрехи, като весталки. — Той се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив.

— Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя ваша беседа, веднага получавам отговор на скръбта и се успокоявам.

Извадих тетрадката, в която бях написала цитати от негова беседа и прочетох: "Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стой още отворена. На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2 000 години още зее."

— Учителю — казах аз, — имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в операта, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми.

Учителят каза:

— Ние те изпратихме там, на фронта, да свършиш една божествена работа. Там ще обличат "военните дрехи", а като дойдеш при нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си.

— Учителю, брат Христо ми донесе една песен, която Вие сте изпели на Ел-Шадай (Витоша). Ето го листчето на което пише, че на 16 юни, по обед, Вие сте били много тъжен и замислен. Един брат Ви казал: „Учителю, кажете ни нещо, което никога до сега не сте ни казвали". Вие сте изпели една тъжна песен с тези думи:

„Странник съм в този свят,
никого не познавам, освен Тебе,
Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене.
Аз отправям своята благодарност, към Тебе!
На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Да възлезе молбата ми към Тебе!"

След като Сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъжд престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията да нотирам песента.

Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен.

Цялото Небе пееше с него. Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост. Брат Христо също плачете. Ние целунахме святата десница на Учителя и му благодарихме.

• В музиката — украшение преди нотата. (бел. ред.)
• Упражнение, което се играе като втора част на Паневритмията. (бел. ред.)