| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' | |
== РАДИО КОНЦЕРТ == | == РАДИО КОНЦЕРТ == | ||
| − | |||
15.07.1941 година — Изгрева — София. | 15.07.1941 година — Изгрева — София. | ||
Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя. | Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя. | ||
| − | Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се | + | |
| − | — Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата | + | Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая. |
| − | и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и | + | |
| − | на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. | + | — Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение. |
| − | Много ми хареса последното упражнение. | + | |
Учителят каза: | Учителят каза: | ||
| − | — Последното упражнение от Паневритмията, аз го | + | |
| − | + | — Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка. | |
| − | сте го играли при друга обстановка. | + | |
| − | — Учителю, тук всичко е естествено! | + | — Учителю, тук всичко е естествено! |
| − | — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там | + | |
| − | има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... | + | — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... |
| − | — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в | + | |
| − | града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на | + | — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания. |
| − | + | ||
| − | + | — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат. | |
| − | — Музиката уравновесява силите в нашата душа. | + | |
| − | + | — Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. | |
| − | + | ||
| − | + | — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения. | |
| − | — Учителю — каза брат | + | |
| − | че Цар Саул се е занимавал с музика. | + | — Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Прокопова*. Искам да изпея и песента "Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата. |
| − | — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един | + | |
| − | лош дух отвреме, на време влизал в него и | + | — Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из- |
| − | прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на | + | |
| − | пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да | + | |
| − | пее и да прави техните магически движения. | + | |
| − | — Учителю, вчера получих картичка-покана за | + | |
| − | + | ||
| − | написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа | + | |
| − | + | ||
| − | скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я | + | |
| − | вписала, когато предварително представих програмата. | + | |
| − | — Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из- | + | |
пееш на френски език. | пееш на френски език. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | * Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица | + | — Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да направя една триолка? |
| − | ** Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.) | + | |
| + | — Може! | ||
| + | |||
| + | Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | ---- | ||
| + | |||
| + | *1* Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова. (Бел. ред.) | ||
| + | *2* Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.) | ||
Текуща версия към 14:40, 4 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
РАДИО КОНЦЕРТ
15.07.1941 година — Изгрева — София.
Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.
Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение.
Учителят каза:
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.
— Учителю, тук всичко е естествено!
— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.
— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.
— Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика.
— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.
— Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Прокопова*. Искам да изпея и песента "Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата.
— Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из- пееш на френски език.
— Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да направя една триолка?
— Може!
Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.
- 1* Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова. (Бел. ред.)
- 2* Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.)