(Нова страница: * - оригинал * - за корекция) |
(→ЕДНА ВЕЧНА ИСТИНА) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' | |
| − | + | == ЕДНА ВЕЧНА ИСТИНА == | |
| + | |||
| + | |||
| + | 18.04.1943 година – Изгрева – София. | ||
| + | |||
| + | Днес е Цветница. Понеже имаше беседа, Паневритмията започна малко по-късно. След Паневритмията, влязохме с брат Христо при Учителя. Още от вратата изразих негодуванието си: | ||
| + | |||
| + | – Учителю, разлепени са афишите за „Вълшебната флейта" с моето име, в ролята на Царицата на нощта. Не искам да я пея, Учителю. Смущавам се, като пея в арията си: „Убий, Зарастро, убий го ти, или не си вече моя дъщеря!"... и държа ножа в ръката си! | ||
| + | |||
| + | – Ти, като пееш тези думи, ще си представиш, че пееш: „Да се убие злото!" Не се смущавай от ножа. И Архангел Михаил държи копието си и промушва с него злото. | ||
| + | |||
| + | – Не мога да си го представя, Учителю... | ||
| + | |||
| + | Да искам да убия Зарастро, е все едно да бъда против Вас... | ||
| + | |||
| + | Дълго не се съгласявах. Накрая, Учителят каза: | ||
| + | |||
| + | – Засега Невидимият свят те освобождава от ролята на Царицата на нощта. | ||
| + | |||
| + | След малко Учителят взе цигулката си, настрои я и каза: | ||
| + | |||
| + | – Сега ще чуете една свещена песен. | ||
| + | |||
| + | Той засвири с цигулката си, като пееше тихо: | ||
| + | |||
| + | ''„Едната, Адитна, Биотна Амрихална, Амерун, Шемерун, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил мезун. Вею, Вею, Вею, Тао Би Ом, Ом, Би ют. Вею, Вею, Вею!"'' | ||
| + | |||
| + | – Учителю, какво е съдържанието на думите? Какъв е техният смисъл? | ||
| + | |||
| + | Учителят каза: | ||
| + | |||
| + | – ''„Една вечна истина, която е бог на Любовта!"'' | ||
| + | |||
| + | Аз чувах – като че ли цялото небе пееше. Почувствах се само дух, без физическо тяло. Забравих, къде се намирам... | ||
Текуща версия към 18:36, 21 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ЕДНА ВЕЧНА ИСТИНА
18.04.1943 година – Изгрева – София.
Днес е Цветница. Понеже имаше беседа, Паневритмията започна малко по-късно. След Паневритмията, влязохме с брат Христо при Учителя. Още от вратата изразих негодуванието си:
– Учителю, разлепени са афишите за „Вълшебната флейта" с моето име, в ролята на Царицата на нощта. Не искам да я пея, Учителю. Смущавам се, като пея в арията си: „Убий, Зарастро, убий го ти, или не си вече моя дъщеря!"... и държа ножа в ръката си!
– Ти, като пееш тези думи, ще си представиш, че пееш: „Да се убие злото!" Не се смущавай от ножа. И Архангел Михаил държи копието си и промушва с него злото.
– Не мога да си го представя, Учителю...
Да искам да убия Зарастро, е все едно да бъда против Вас...
Дълго не се съгласявах. Накрая, Учителят каза:
– Засега Невидимият свят те освобождава от ролята на Царицата на нощта.
След малко Учителят взе цигулката си, настрои я и каза:
– Сега ще чуете една свещена песен.
Той засвири с цигулката си, като пееше тихо:
„Едната, Адитна, Биотна Амрихална, Амерун, Шемерун, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил мезун. Вею, Вею, Вею, Тао Би Ом, Ом, Би ют. Вею, Вею, Вею!"
– Учителю, какво е съдържанието на думите? Какъв е техният смисъл?
Учителят каза:
– „Една вечна истина, която е бог на Любовта!"
Аз чувах – като че ли цялото небе пееше. Почувствах се само дух, без физическо тяло. Забравих, къде се намирам...