Разлика между версии на „Новото Битие — Шести Божествен ден“

Текуща версия към 09:43, 22 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

НОВОТО БИТИЕ – ШЕСТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН

20 и 21.07.1943 година – Изгрева – София.

Днес следобяд, брат Христо ме доведе на „Изгрева", с едно малко куфарче багаж. Застанахме пред салона. Учителят слезе отгоре със засмяно лице. Извади от джоба си един жълт ключ, подаде го на брат Христо, като му обясни нещо и го изпрати да отключи стаята, в която ще живея на Изгрева. Брат Христо се отдалечи към посока на чешмата, а аз останах права пред вратата на салона. Пред мен, на стълбата, която води за стаята на Учителя, бързо се струпаха много сестри. Учителят се изкачи 4-5 стъпала нагоре, а те му задаваха различни въпроси. Една го попита нещо за беседата, друга за времето, трета за здравето си и т.н. Учителят усмихнат, спокойно им отговаряше. Погледът му често се отправяше към мене. Той се изкачи още едно стъпало нагоре и заговори за музиката, и за пеенето. Дойде и брат Христо. Учителят пак слезе няколко стъпала надолу. Ние му целунахме ръка, а той тихо каза:

– От утре, всеки ден, когато обичате, можете да идвате при мен, след 10 часа преди обяд.

– Мога ли да си нося и цигулката? – попитах аз.

– Може!

Учителят беше предал на брат Христо ключа на една хубава стая, в къщата на сестра Стефова, с красива гледка от терасата, към Витоша. Вътре имаше една маса, столове и бюфет с всичките издадени беседи на Учителя. Нямаше завивки, но брат Христо ми донесе своя юрган, съвсем нов. Беше го получил наскоро от майка си.

На сутринта, към четири и половина часа, брат Христо ме събуди за беседата, като почука три пъти на вратата. Докато се облека, той отишъл в салона и ми запазил стол пред катедрата. Беше сряда. В 5 часа вече бях в салона. Паневритмията играх с него.

След играта, Учителят ни прие и ни държа доста дълго време при себе си. Показахме му писмото от Янкови, което бяхме получили от Берлин. Учителят много се зарадва.

– Учителю – попитах аз – какво да правя, за да излекувам един мой близък човек?

– Ти трябва да изпълняваш волята Божия. Да обърнеш внимание върху изпълнението на малките неща. Не отлагай нещата за друго време.

– Учителю, дайте ми пример.

– Ако един просяк ти протяга ръката си за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще би да бъдат и последните ти пари, защото Бог ще ти върне двойно! Ти не отлагай по причина, че искаш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лв., да искаш да му дадеш 1000 лв.

Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за следобяд.

Учителят настрои цигулката си и вдъхновено засвири и запя: Шести ден от „Новото Битие". Ето думите, които записахме с брата:

„И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха.

И рече Бог: „Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека."

И рече Бог: „Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им!" И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! „И стана вечер, и стана утро, шести ден!"

От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта. Цялото лято живях на Изгрева.

Учителю, Ръководителю мой, братя от Всемирното Светло Бяло Братство, приобщете към вас душата ми! АМИН!