(Нова страница: * - оригинал * - за корекция) |
(→ОТЛОЖЕНАТА РЕПЕТИЦИЯ) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' | |
| − | + | ||
| + | == ОТЛОЖЕНАТА РЕПЕТИЦИЯ == | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 10.03.1942 година – Изгрева – София. | ||
| + | |||
| + | Днес сутринта, в 10 часа без четвърт, отидох на репетиция в операта. Изненадах се, че бях записана на листа в програмата, да започна репетиции на ролята Есмералда в операта „Продадена невеста" от Сметана. Аз замръзнах на мястото си и в първия момент не знаех какво да правя. За горната репетиция трябваше да се явя в 1 часа по обяд. Реших да се боря и да се отърва от тази роля. Преди известно време ми бяха дали „Амур" в операта „Орфей", но аз щастливо се освободих от нея. Също и от „Велгунда", в операта „Рейнско злато" от Вагнер. Сега всеки ще ме попита, защо не искам да пея горните роли? Защото трябваше да изляза на сцената с твърде разголени костюми, с което се излагах на простудяване, а освен това ги смятах неподходящи за мен, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки, преминах гората. Озовах се на поляната на Изгрева. Учителят беше седнал по средата на една пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза: | ||
| + | |||
| + | – Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. '''''Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие.''''' | ||
| + | |||
| + | Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи: | ||
| + | |||
| + | – Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и по-скоро ще ликвидираш кармата с тях. | ||
| + | |||
| + | Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече: | ||
| + | |||
| + | – Ще ме глобят, Учителю! | ||
| + | |||
| + | – Няма да те глобят! – успокои ме той. | ||
| + | |||
| + | Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града. | ||
| + | |||
| + | В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: „Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?" | ||
| + | |||
| + | Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: „Отложена"! | ||
| + | |||
| + | Благодаря на Небето, гдето ме срещна с Великия Учител! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Истината ти! АМИН! | ||
Текуща версия към 11:15, 20 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ОТЛОЖЕНАТА РЕПЕТИЦИЯ
10.03.1942 година – Изгрева – София.
Днес сутринта, в 10 часа без четвърт, отидох на репетиция в операта. Изненадах се, че бях записана на листа в програмата, да започна репетиции на ролята Есмералда в операта „Продадена невеста" от Сметана. Аз замръзнах на мястото си и в първия момент не знаех какво да правя. За горната репетиция трябваше да се явя в 1 часа по обяд. Реших да се боря и да се отърва от тази роля. Преди известно време ми бяха дали „Амур" в операта „Орфей", но аз щастливо се освободих от нея. Също и от „Велгунда", в операта „Рейнско злато" от Вагнер. Сега всеки ще ме попита, защо не искам да пея горните роли? Защото трябваше да изляза на сцената с твърде разголени костюми, с което се излагах на простудяване, а освен това ги смятах неподходящи за мен, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки, преминах гората. Озовах се на поляната на Изгрева. Учителят беше седнал по средата на една пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза:
– Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие.
Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи:
– Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и по-скоро ще ликвидираш кармата с тях.
Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече:
– Ще ме глобят, Учителю!
– Няма да те глобят! – успокои ме той.
Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града.
В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: „Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?"
Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: „Отложена"!
Благодаря на Небето, гдето ме срещна с Великия Учител! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Истината ти! АМИН!