Разлика между версии на „Естественият език - музикалният език КИ“

Текуща версия към 16:56, 13 август 2011

Общ Окултен Клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)

КНИГА: Към извора

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

5 ч.

"Отче наш"

Четоха се темите: "Предназначението на ума и на сърцето."

Понякога вие казвате, че мисълта трябва да бъде логична, свързана. Думата свързана – и на български, и на английски, и на френски – не е на място, в случая не изразява това, което трябва. Мисълта не може да бъде свързана. Щом кажем, че нещо е свързано, ние подразбираме, че то е ограничено, а мисълта трябва да бъде свободна. Но как може да бъде човек свободен и при това да бъде свързан? В този случай, като казваме свързана, ние разбираме, че мисълта трябва да бъде логична, трябва да има логика. В нашия свят ние говорим логично, но това е относително. Например, когато броиш, не можеш да минеш изведнъж от едно към три, ще трябва да минеш през 2. Или, ако си в един едноизмерен свят, живееш в една точка, ти не можеш от едноизмерния свят да издигнеш перпендикуляр към триизмерния, трябва първо да минеш през двуизмерния. Но това са неразбрани работи – едноизмерен, двуизмерен, триизмерен свят...

Когато отидете в Англия, ще ви питат: "Do you speak English?" Англичанинът ще отговори: "Yes, I do." В България ще ви попитат: "Говорите ли български?" А как ще отговори французинът, когато го питаш дали знае да говори на еди-кой си език? По време на Севастополската война един французин спира един българин, във Варненско някъде, и му разправя нещо на френски. Българинът казва: "Говори ми на свят, за да те разбере човек!" Французинът направил с ръка изпърво кръг и дупка – нещо като съд, после си спуснал показалеца на едната ръка надолу и с другата ръка правел движение, като че дои. Онзи му казва: "Така кажи! Мляко ли искаш? Добре!" Разбрал, че му иска мляко и му дал. Българинът казва мляко,фанцузинът казва lait, англичанинът казва milk, турчинът казва сюют. Японецът и китаецът как казват? Това са наречия, това не е естественият език в природата. В природата има един естествен език. Естествен език наричаме този, от който всички други езици са произлезли. (Учителят чертае на дъската и казва:)

Първият чертеж АВ представлява едноизмерен свят. Той има само едно измерение – на дължина. Казваш: "Да имаш само една идея." Една идея можеш да имаш само в едноизмерния свят. И англичанинът казва: "Idea single". Но какво може да направи човек само с една идея? Питам сега: От едноизмерното същество как ще издигнете перпендикуляр? Ако издигнете перпендикуляр АС, ще се образува плоскост. Това е двуизмерният свят. А при третото измерение накъде ще теглите перпендикуляр? Ще теглите АД. Но за едно същество, което се движи, ще бъде невъзможно от един едноизмерен свят да се качи изведнъж в един триизмерен свят. Защото този свят е извън него. Например, някой от вас може ли да се качи да живее направо във въздуха? Качването във въздуха е съвсем друго измерение, то е четвърто измерение. Само ако знаеш законите на четвъртото измерение, ще се качиш с тялото си във въздуха. Някой се качва с аероплан – това са опити, хората изкуствено се опитват да се качат. Но не можеш да живееш във въздуха постоянно, когато искаш. Голямо усилие се изисква в това изкуство. Един ден хората ще дойдат и до това: както си седиш, ще се проектираш с мисълта си, ще разпростреш тялото си и ще отидеш веднага на 500-600 км и после пак ще се събереш и ще слезеш. Как ще стане това? Изведнъж ще разложиш цялото си тяло и ще минеш от едно място на друго. А сега – купуваш аероплан, намираш пилот – дълга и широка работа! Пари се искат, бензин се иска, а някой път се счупи крилото на аероплана. Ние още си служим със средствата на третото измерение. А при четвъртото измерение ти ще помислиш само – и ще отидеш! Ще помислиш да отидеш на Месечината – и ще отидеш там. Ще помислиш да отидеш на Слънцето – и ще отидеш там. Ако речеш да тръгнеш за Месечината с аероплан, който пътува с бързина да кажем 500 километра в час, за колко часа ще стигнеш? Можете ли да сметнете? Колко е разстоянието от тук до Месечината? Макар и да не сте ходили там, вие знаете колко е далеч. Какви са последните научни данни приблизително, плюс-минус пет? Средно разстоянието между Месечината и Земята е 384 000 км; разликата между най-близкото и най-далечното положение е около 50 000 км. Горното число е средното между минималното и максималното разстояние.

На Месечината са ангажирани с вашите религиозни вярвания. Вие сте религиозни, понеже има Месечина, всичките ви религиозни вярвания се дължат на нея – ако изчезне тя, ще изчезнат и те. А пък вярването ви в живота зависи от Слънцето. Ако Слънцето изчезне, ще изчезне и животът; ако Месечината изчезне, ще изчезне и религията. Тъй че религията ви се крепи от Месечината, а чувството ви за живот – от Слънцето.

Някой може да каже: "Да се докажат нещата." Как ще се докажат? Как ще докажеш, че 2+2=4? 2 е отрицателно число. Казват: 2+2=4 и 2x2=4. Ако събереш тези две отрицателни числа 2 и 2, дават едно положително число – 4. Как е възможно от две отрицателни числа да се получи едно положително? А като събереш едно положително число и едно отрицателно, получава се друго, което е неутрално. Положителното число е киселина, отрицателното е основа, а неутралното – това са солите. Една сол не е нито киселина, нито основа – тя е нещо по средата; тя ни най-малко не прилича нито на киселината, нито на основата. Какво е солта тогава?

Сега, въпросът не е да ви направя химици, химията е доста сложна работа. И горните въпроси от математиката – това е една тема много отвлечена, изисква се разсъждаване дълго време. Например, дава ви се тема: "Предназначението на ума и сърцето." Изисква се да мислиш дълго време. Ти ума не го виждаш, а трябва да мислиш за него. И сърцето не го виждаш; ти имаш представа за него, чувстваш нещо, но не го виждаш. Например, ти питаш: "Обичаш ли ме?" Говориш за нещо невидимо. Казват ти: "Аз те обичам" – въздухът се е помръднал и въздушни вълни са дошли до тебе – ти считаш това за някаква любов. Казваш: "Той ме обича." Как знаеш, че те обича? Размърда се въздухът, дойде до ухото ти, дойде в мозъка ти една малка картина и това го считаш за някаква си любов. А то ни най-малко не е любов. Ако вие фотографирате един човек, това във вашия апарат човек ли е? Човекът влязал ли е във вашия апарат? Когато аз ви говоря за любовта и вие я схванете, любовта влязла ли е във вашия ум? То е една сянка. От тази сянка вие си предполагате какво е любовта. И после, фотографията представя ли човека такъв, какъвто е? Не го фотографират с краските, а черен като арапин. Вие казвате: "Вижте, колко красив е образът!" В дадения случай са красиви линиите, но не самата фотография; цветът е черен, но линиите са красиви.

Казвам: Тия идеи, които сега ги имате, трябва да ги обработвате. Да допуснем, че вие сте даровит, роден сте по природа за певец, но за да станете певец, трябва да се упражнявате. Музикалната способност е изразена някъде горе на челото ви, но за да се прояви тази способност, за да се прояви дарбата за пеене във вас, трябва да упражнявате вашия ларинкс. Там се намира една малка ципица, която Бог е турил и от тази ципица зависи цялото ви щастие. И говорът на човека зависи от тази ципица. Сега нашият говор не е естествен, понеже не е основан на законите на хармонията. Сегашният език не е основан на музиката и вследствие на това не е толкова хармоничен, не е толкова красив. Бъдещият език, който иде, ще се основава на музиката. Речта сега не е музикална, едно кряскане има. (Учителят с креслив глас казва:) "Хей! Какво правиш? Какво си се зазяпал там! Ха! Ха!" Това не е музика. Как ще го кажете музикално?

Сега, аз като представих това, което не е музикално, изгубих нещо. Думите "Ела тук!" как ще ги кажете музикално? Както и да представям тия работи, вие ги знаете по-добре от мене. Аз допущам, че вие говорите по-добре от мене. Има някои хора, които говорят толкова криво! Това не е музикален език, какви ли не изопачени неща съдържа! И религиозни работи, и чувства - всичко се окарикатурява. Това не е музика! Всяко нещо, което може да се окарикатури, в него няма никаква истина, никаква музика. Да говориш музикално, това значи да дадеш истински образ на нещата. Но думите трябва да бъдат с едно значение. За всяко чувство, за всяка мисъл трябва да има специфична дума. А не да бъде и тъй, и тъй – с двояко значение. Ти казваш: "Обичам", после туриш едно "не" в началото и става: "Не обичам." Защо именно туряте на думите "Не ви обичам" един смисъл, а на думите "Обичам ви" друг смисъл? На какво основание казвате: "Обичам ви"? Когато англичанинът казва: "I likе уоu", той ни най-малко не казва: "Обичам ви". Турчинът казва съвсем друго. Французинът как казва? ".Je vous aime." Как намериха тия хора тези думи? Защо англичанинът е турил една дума, турчинът - друга, французинът – друга, българинът – друга и т.н.? Значи всеки си е построил езика, както той си разбира. Значи не е построен езикът музикално, езикът не е музикален. Противоречията, сегашните противоречия и изпитания в живота произтичат от това, че езикът не е музикален. Следствие от това е слабостта на думите. Понеже те не съдържат идеята, ти се съмняваш в тях. Казват ти: "Аз те обичам", а ти си казваш: "Я ме обича, я не!" Защото думата обич ни най-малко не съдържа обичта. Тя не е силна дума, тя е от книжните пари – губи си цената; има цена, но после я изгубва. Една музикална дума е силна, тя е динамична. Всякога при такава дума можеш да проявяваш реалността. Тя е като кибритената клечка – макар и да е в кутията, като я драснеш, можеш да образуваш огън. А пък кибритени клечки, които не образуват огън, са от друго естество. Една дума на любов всякога, у всички хора, трябва да произвежда едно и също значение. Ние имаме сега един малък пример. Хляба, който ядете, на който и човек да го дадете – англичанин, французин и пр. – еднакво ще му действа. Можете да го месите по български, англичанинът може да го меси по английски, французинът – по френски и пр., но както и да го месите, като дадат някому този хляб – и англичанинът, и турчинът, и французинът – който и да е, ще имат еднакво понятие за хляба, няма да имат различни идеи. После, каквото и да кажете на англичанина, французина и пр. за водата, като им дадете вода, те ще имат същото понятие за нея, което и вие имате.

Казвам: Идеите, които трябва да проникват във вашите умове, трябва да бъдат еднозначни – да имате една идея, която да остане във всички условия със същото съдържание. Щом изменя съдържанието си, тя е временна; можеш да си служиш с нея, но временно. При сегашните условия, при които се намирате, ако имате новия музикален език, вие ще се подмладите. Но това подмладяване може да стане само при това изкуство – докато не научите новия език, вие не можете да се подмладите. Докато не научите новия език, не можете да бъдете щастливи. Докато не научите новия език, любов не можете да имате. Дотогава всичко е временно, преходно – вие сте като пътешественици, които живеят в палатки; ходите от едно място на друго, скъса се палатката ви, после взимате втора палатка, трета, четвърта. Новият език е, който ще внесе Царството Божие на Земята. По този начин, както говорят хората, Царството Божие не може да дойде. Французинът говори едно, англичанинът друго – всички неща са объркани. И идеята за Бога, за религията и пр. – всичко това е объркано, една смесица на понятия. Ако питаш какво е Христос, едни ще ти кажат едно, други ще ти кажат друго - неопределена идея имате. Всички имате различни идеи! Но нито англичанинът, нито французинът, нито българинът имат една определена идея. Аз не отричам реалността, но тази реалност още не сме я схванали в нейния смисъл.

Да допуснем, че имате една пъпка – това е реалност. Имате един цвят – и това е една реалност. Завързва този цвят – това е една реалност; узрява плодът – и това е една реалност. Изваждате семката. Коя е сега същинската реалност за вас? Пъпката ли, цветът ли, завързакът ли или узрелият плод? Най-голяма реалност представлява узрелият плод. За него вие имате еднакво понятие. Който и да яде един плод, той ще си състави едно и също понятие за него. Казвам: И думите се различават в това отношение – едни приличат на пъпки, други на цветове, трети са завързали и са стипчиви, а само ония идеи, които са узрели, са понятия.

Науката седи в това сега: да се образува един език. Всички трябва да си образувате един език, да си говорите на един език, на който да се разбирате. Силата му седи в това, че в каквото и положение да се намирате, като произнесете една дума от този естествен, музикален език, вие ще станете разположени, веднага ще се смени вашето състояние. Да кажем, че сте неразположени духом, обезсърчени сте, животът ви е обезсмислен – като произнесете тази една дума от музикалния език, вие ще станете мощни. И този език е толкова мощен, че когато нямате нито пет пари в джоба си, като кажете една музикална дума, всичко ще се преобърне и ще имате пари.

Силата на Христа седеше в това, че разбираше музикалния език. Като вдигна хляба, Той каза една дума. Евреите Го слушаха, но Той не говореше на еврейски. Ти можеш да говориш на Господа на еврейски, на български и пр., но то се трансформира. Трябва да се научите на този език, докато не се научите, все ще бъдете в това положение, в което сега се намирате. И беднотията, и болестите, и страданията, и недоразуменията, караниците - всичко това ще мине, като научите музикалния език. Вие ще кажете: "Как да го научим?" Нали ви уча да пеете? Като ви казвам да пеете, оттам ще започнете. Питате: "Защо ще пея?" Вие пеете, за да образувате една основа, за да създадете музикалния език. Докато не се научите да пеете, този език не може да се създаде. Целият невидим свят, Христос от 2000 години се мъчи да научи хората да говорят този език, но ние още говорим по български на Господа. Ти се молиш на Господа на български, англичанинът – на английски, всички Му говорят на разни езици и се чудите, защо Господ не ви разбира. И Господ се чуди на тези деца, отде им дойде този жаргон. От един Баща са се родили – от Господа, а са изгубили езика си и говорят на разни езици. Например, сега воловете мучат, кучетата лаят – не могат да говорят. Това мучене, това лаене е едно приготовление, за да се научат един ден по човешки да говорят. То ще лае, ще мучи с години, ще се мъчи и ще се научи да говори по човешки. Така и човекът – като бръщолеви, бръщолеви, един ден ще се научи на нещо от туй бръщолевене, ще излезе нещо. Всичките философски работи, които са писани в книгите – това е все бръщолевене за невидимия свят. Както едно дете бръщолеви на майка си; тя понякога иска да го повдигне, та и тя слиза до него, и тя бръщолеви като него и детето казва: "Разбирам сега." Хубаво, но тия иносказателни работи няма да ни помогнат. Аз искам да ви наведа да мислите върху следното.

Вие говорите за Христа, мислите за Христа. Кой е християнин? Вие няма да познаете християнството, докато не почнете да говорите на новия език. В Библията се казва така: "В началото Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена." Вие мислите в третото измерение. "Създаде Небето" – това е духовният свят, небесният свят, дето всички говорят на един език. "Създаде Земята" – тя беше неустроена. След това Бог започна да устройва този физически свят. И след като го устрои, Той остави човека на Земята за наследник. А той развали всички апарати. Бог тури хората в Рая да научат този музикален език, но те не можаха да го научат, излязоха вън от Рая, без да могат да го научат. Сега човек говори извънрайски език – не райския език. Някои християни наричат този език ханаански. Аз не зная какъв е бил този ханаански език. Всички народи, които бяха в Ханаан, какъв език говореха? Ханаански език е да говориш едно, а да се разбира друго. Ханаански език е да говориш иносказателно.

Да се върнем сега към идеята, която трябва да остане в ума ви. Необходим е един език, чрез който Божествените идеи да бъдат достъпни, да имат в нашия ум и сърце едно значение, а не две. И това, което знаем, да не се губи. Понякога, някой ден вие сте разположени, а втория ден не сте разположени. Един ден мислите право, а друг ден не мислите право. Кои са причините? Причините са в езика. Вземете една цигулка: когато струните са разгласени, ти свириш, но не върви по законите. Ще вземеш да я нагласиш. Всички цигулари постоянно нагласяват цигулките си - щом си извадят цигулката, веднага я настройват. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните сол, ре, ла и ми. Между съседните струни има по четири тона разлика. За да се научите да свирите, трябва да знаете как да съкращавате струните. Ако вие съкратите струната сол един път, ще имате си, ако я съкратите три пъти, ще имате до. След това иде втората струна. Вземате я празна; после я съкратите с първия пръст и имате ми, съкратите я с втория пръст и имате фа. С третия пръст -сол, с четвъртия – ла. После можете да вземете струната ла. Съкратите я с първия пръст – имате си, с втория пръст – до, с третия пръст – ре, с четвъртия пръст – ми. После взимате четвъртата струна, тя е ми, когато я вземате празна, съкратите я с първия пръст – фа, с втория пръст – сол, с третия пръст – ла. Представете си, че вземате сол на първата струна. Ако вървите отдолу нагоре и вземете сол на втората струна, с третия пръст, каква е разликата между едното сол и другото сол ? В трептенията. Има значение, когато вземете един тон по-високо или по-ниско, има една разлика. Това е разлика, която не може да се обясни.

Ако вие изкажете една дума музикално, тази дума ще проникне в невидимия свят. Сега вече човешката реч може да се предаде на разстояние по радиото, но по обикновения начин не може; както говоря сега, моята реч не може да се предава на разстояние, но ако имам един апарат, който да скъси звуковите вълни, да предаде през етера тия трептения, речта ми ще може да се предаде и да я получат в Англия например. Но ако аз говоря на български и предам моята реч в Англия, там пак няма да ме разберат. Има едно вещество в света, в което всички думи се превръщат в този естествен език. Има начин като говоря на английски или на български, английската или българската реч да се превърне в този естествен език. Англичанинът говори по един начин, българинът по друг начин, но еднакво чувстват: като каже "I like you", той има известни чувства и ти като кажеш: "Обичам те", имаш същите чувства. Тия чувства са музикални. Тогава трептенията на тия думи се приближават до музикалния език. И на англичанина сърцето трепти по същия начин, както и твоето сърце – тонът е еднакъв.

При естествения език в невидимия свят, или във вътрешния свят, ти не можеш да говориш, докато не чувстваш. Трябва да мислиш, трябва да чувстваш и тогава вече ще говориш; и в думата, която ще кажеш, трябва да вложиш само едно значение; щом вложиш две значения, ти не можеш да говориш. Тогава тази дума не се предава, тя е неразбрана. И тогава в духовния свят като питаш едно същество, то ще мълчи, няма да говори, там всички са много мълчаливи. Затова българите си представят, че в онзи свят всички умрели седят и не говорят, мълчат и не бръщолевят както си искат. Тук има-няма някой какво да каже - бръщолеви; в невидимия свят, ако имаш какво да кажеш, говориш, а ако нямаш, ще мълчиш.

Няма какво да ви говоря за онзи свят. Бих желал сега да ми кажете, каква е вашата идея за онзи свят. Къде ще си го представите онзи свят, на кое място? Вие си повдигате очите нагоре. На кое място? Изисква се голямо въображение. Някой път ние казваме, че този свят е Царството Божие, което чакаме. Казва се, че Царството Божие е вътре във вас. Това е пак едно понятие. Най-първо трябва да имате една представа и после понятие, известно вътрешно разбиране за Царството Божие. Всеки един от вас може да разбира Царството Божие.

(Учителят чете от книгата "Светът на Великите Души":)

"Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината. Любовта през едни уста не говори. Хиляди са устата на Любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста."

Можете да изкажете така тази мисъл: Любовта през едно сърце не минава. Любовта минава през хиляди сърца. Не мисли, че само през твоето сърце тя минава. Тя минава през безброй сърца.

Това е външната страна. Откъде минава най-първо любовта? През устата ли минава? След като ви говори някой, след като ви каже, че ви обича, тогава се запалва вашето сърце. В невидимия свят е точно обратното: след като се запали сърцето, тогава говорят устата. На Земята най-напред говорят устата и после говори сърцето. Вие вярвате в думите. Като ви каже някой, че ви обича, вие вярвате в това. Хубаво, щом имате толкова доверие. Да кажем, идвате при мене и искате пари: "Дайте ми назаем 100 лева." Аз ви казвам: "На ви 100 лева!", но нищо не ви давам. Вие казвате: "Защо не даваш?" Като ви кажа, че ви давам 100 лева, това не ви е достатъчно, вие искате да бръкна и ви дам някоя банкнота или някоя монета. И вярвате в тая монета. Щом вярвате в думите "Аз ви обичам", защо не вярвате, че ви давам 100 лева, като ви кажа, че ви ги давам? В духовния свят никога няма да ви дам парите, ще ви кажа: "Давам ви 100 лева" и като бръкнете в джоба си – парите са там! Или ми искате някоя книга; аз ви казвам: "Давам ви книгата" – върнете се в къщи, стоте лева или книгата ще са там. Искате дреха – казвам ви: "Давам ви дреха" – и като идете в къщи, намирате дрехата. Кой я е донесъл, не знам. Каквото поискате, ще ви бъде! Музикалният език е мощен: каквото кажеш, става! А сега искате "черно на бяло"! Според сегашния език - "черно на бяло", но според онзи език всичко е "на светло", не е черно и бяло.

Сега, оставям ви мисълта за музикалния език. Вие ще кажете: "Да видим какво е това нещо, каква ще е тая работа." Поне една музикална дума да научите! Това е ключът сега! Навсякъде, във всички окултни общества търсят изгубената дума. Тя е ключът. Всички разправят за тайните на Индия и навсякъде много неща разправят. Във всички религиозни, окултни общества, които съществуват на Земята, всички търсят тази изгубена дума, с която нещата стават. Магическа дума е тя! И хората очакват да дойде някой да им даде тази дума. Тя е запалка.

Християнските мистици поддържат, че човек трябва да се роди изново. Само при един музикален език той може така да се роди. Ти си дряхъл, стар си – защо? Говориш сегашния език и се изтощаваш. Като го говориш дълго време, най-после остаряваш. Ти приличаш на един кон, който дълго е носил товар и е изгубил силата си. А пък като говориш на новия език, ти се подмладяваш; като кажеш една дума на този език, косата ти, която е била бяла, почернява. Като кажеш една дума, треската, ревматизмът, които имаш, ще минат. Лицето ти няма вече фуски*, очите ти са светли. Като се зароди най-малкото недоволство в тебе, кажеш една дума – и можеш да бъдеш, където искаш. В музикалния език никой не може да ти направи пакост – няма възможност нито да се скараш, нито да ти се скарат. Аз съм виждал някъде у българите: скарани са някои, но са отишли в кръчмата; като дойде гъдуларят и засвири, те казват: "Хайде да оставим тая работа, чакайте да слушаме." И всичко изчезне, като засвири този гъдулар, казват: "Дай сега половин кило! Хайде, наздраве!" Като засвири човекът, гъдулката има повече сила, отколкото моралът. Това е един музикален език, който ти казва: "Да се помирим!" И хората казват: "Хайде да напуснем сега този спор."

Казвам: И между вас има понякога спорове; хубаво е да спорите някой път – устоявате на своето. Но българинът е направил гъдулката и я туря на корема си, при пояса. Той е голям реалист. Като тури гъдулката на пояса, близо до коремчето, казва: "До коремчето, до благоутробието, най-първо тук се свири" – и си тупа корема. А пък европеецът туря цигулката горе, под брадата. Тази е по-хубава стойка. Българинът спори сега с европееца. Българската култура е на благоутробието, а западната култура е на ума. Те са банкери, хора на парите. На българина не му върви. Той трябва да учи тази, музикалната дума. Сега европейците свирят на корема само при контрабаса и при челото. Но щом дойде до първата цигулка, с нея се свири, като се тури горе и се крепи с рамото, близо до ухото, че като свириш, най-първо трябва да чуваш хубаво тоновете. Да обясня тази мисъл психологически.

Ти се занимаваш с духовното, но имаш предвид благоутробието си – при гъдулката. Ти за Бога говориш, но за тази гъдулка мислиш – благоутробието. Имаш го предвид. Европеецът свири горе, той е по-близо до истината. Но той мисли за парите. При свиренето с цигулката той прави с ръката си така: "Пари ще дадеш!" (Учителя прави с ръка движение, като че брои пари.) Българинът казва с гъдулката: "Хляб, хляб!" Европеецът казва с цигулката: "Пари, пари!" Българинът е прав, важен е хлябът. Важни са и парите. Това са условия. Но това са още външните условия. Онова, което българинът чувства, и онова, което европеецът, англичанинът чувства като свири – това е важното сега. Важен е онзи, вътрешният музикален език. Да има сила! Сила е необходима сега!

Но ще бъдете поставени на един много тежък изпит. Ето какъв е изпитът. Няма да ви кажа думата, но за да я придобиете, ще ви поставя на един изпит. Представете си, че сте свършили четири факултета и че сте най-богатият човек. Имате всички удобства. Човекът, който ще ви предаде тази музикална дума, ще ви каже: "Вие готови ли сте да се отречете от всичкото знание, което сте научили и от всичкото богатство, което имате, да се отречете и от себе си? Когато останете без знанието, което имате и без богатството си, и като се отречете и от себе си, тогава ще ви кажа тази музикална дума." Вие ще се намерите в трудно положение. Ще кажете: "С една дума само какво ще правя?" Тази дума струва повече от всичкото знание, което имате. Тази дума струва повече от всичкото богатство, което имате. Но вие ще се уплашите. Най-първо ще се уплашите да се отречете от себе си, ще кажете: "Я да я видя, я да я чуя!" Ще се отречеш, няма да правиш никакви уговорки – нищо повече! Ще се отречеш от богатството и от знанието. Но най-първо трябва да станете богати, няма да ви се даде думата, ако сте сиромаси. И ако сте невежи, няма да ви се даде думата. Трябва да сте свършили четири факултета и да сте богати. А сега от какво ще се отречете? Нямате нищо! Много лесна работа е то тогава. Не!

Искам само да ви дам идея да мислите! Вие казвате: "Аз съм готов." Най-първо да забогатееш, да станеш богат, да имаш знание и след това от всичкото това богатство и знание да се отречеш. Ще ви наведа на онзи пример от Христа за богатия, който, като намерил един бисер, отишъл и продал всичко, що имал и купил този бисер. Това е музикалната дума! Като я имаш – ще имаш ключа. Можеш до небето да отидеш с нея. Като имаш тази музикална дума, всички врати в природата са отворени за тебе.

Сега вие ще се обезсърчите, нали така? Богатият, който има богатство, няма да се отрече. И онзи, който има знание, и той няма да се отрече. Вие ще се намерите в същата мъчнотия и ще кажете: "Кога ще добия това знание!" У вас няма да се роди желание дори! Като ви се каже, у вас трябва да се роди стимул да станете богати и да добиете знание, за да можете да се отречете от всичко това и да придобиете тази дума! Вие ще кажете: "Тази работа не е за сега!" Какъв е изходният път? Какво мислите? Вие, които нямате това богатство и това знание, какво трябва да правите? Аз сега не правя спор за това, което вие имате. И преди всичко, вие сиромаси ли сте или богати? Вие всинца сте богати, но не сте още наследници на вашето богатство. Всички много знаете, но не сте наследници на вашето знание.

Ще ви кажа нещо на вашия език, или на съвременния език. Ти си учен човек, но си на тъмно, дадат ти една книга – не можеш да четеш. Ако затворя лампата, кой от вас ще може да чете? Не че не знаете. Но ако се отвори светлината, вие веднага ще можете да четете. А който не е учен, макар и да има светлина, не може да чете. Та, когато се отвори светлината, тогава ще се познае дали сте учен или не. Когато дойде светлината, ако можете да пожертвате всичко, вие сте учен човек, защото само ученият човек може да пожертва. Защото който не е учен, той не оценява работата, през пръсти гледа!

Сегашното положение на човечеството аз го уподобявам на следното. Това са малки деца, пътят, по който трябва да минат, е детинството. Сега сте във възрастта на малките деца. Законът е такъв, че един ден вие ще израснете, но дали ще бъдете богати и учени, то е въпрос. Ще зависи. Като растете, същевременно трябва да учите, т.е. да се приспособи вашият ум към светлината, за да можете в нейното присъствие да четете книгата, която ще ви се даде. Ако не сте учен, като дойде светлината, вие пак ще бъдете невежа и следователно ще изгубите условията. Като ви се даде вътрешната светлина, ще изгубите условията в дадения случай. Сега, може да се дадат много възражения: Христос нали е казал "Повярвай". Трябва да разберем думите на Христа. Ако се разбираха думите на Христа, ако всички хора вярваха, откъде това разнообразие на вярванията? Съберете по един англичанин, българин, русин, французин, германец, сърбин, съберете всички народи, които са християни – ако те разбираха Христа, щяха да говорят на един език. Там, дето техните интереси се различават, те нямат разбиране на Христа. Ако в един дом братята и сестрите се карат, мислите ли, че те обичат баща си? Не, ако те разбираха езика на баща си или на майка си, те не щяха да спорят кому какво се пада. Като ви говоря, по този начин аз не съм против сегашния живот, но сегашният живот е едно временно състояние. И вие, старите сестри, след 10-15 години ще бъдете още по-стари, а младите след 10-15 години ще бъдат по-възрастни. И след 15-20 години ще се смени вашето състояние. Много естествено ще се смени. Ако вие отивате към Северния полюс, трябва да облечете по-дебели дрехи, защото студът се увеличава; ако отивате към екватора, топлината се увеличава и трябва да намалите дрехите си, да се облечете с по-тънки.

И тъй, в какво вярвате вие сега? Някои казват: "Едно време какви идеи имахме! Какво вдъхновение беше!" Казвам: Вие сте отивали към екватора, а сега отивате към Северния полюс. Всеки се сгушва в своята шуба, като някой ескимос, турил си качулката, ръкавиците, и в себе си живее. На Северния полюс отивате вие! Северният полюс е място, дето боговете живеят. Най-възвишените същества на Земята живеят на Северния полюс. Но за да отидете там, трябва да знаете музикалната дума. Ако отидете с една музикална дума, ще видите, че по-хубаво място от Северния полюс няма. С градини! Раят е там, на Северния полюс! Там е Раят! Един учен американец, мисля, че беше от Бостънския университет, написа едно съчинение с ред доказателства, че Раят не е в умерения пояс, а е на Северния полюс. Научно доказваше това, опирайки се на разни автори. Казвате: "Но там е студено! Има планини, снежни планини по 2000 метра високи, само от сняг! Ледени планини! Какъв рай ще има там? Всички, които са ходили там, ни най-малко не са намерили Рая." Но Слънцето там, на Северния полюс, не залязва. Тук понякога казват: "Да направиш една къща, която да няма северни прозорци." Ако направиш къща на Северния полюс, там Слънцето ще обикаля около къщата и северните прозорци ще станат южни, а южните ще станат северни. Отвсякъде ще обикаля Слънцето.

Та сега вие всички сте на Северния полюс. Ние сме на Северния полюс. Ние виждаме външната страна на нещата – че животът е безсмислен, че е хладно, студено, че има големи страдания. Хубаво, здравословно място е Северният полюс. Страдания има, някому са измръзнали ушите, ръцете и прочие, но ако имате този музикален език, Северният полюс ще бъде рай! Всичко там е чисто, бяло. И там ще видите Дървото на живота. Като умрете, ще отидете на Северния полюс! Всички сте кандидати за там. Къде отиват умрелите? На Северния полюс!

Да дойдем сега до сериозната мисъл.

Не искам да се смущавате. Вие носите все старото. Като ви каже някой, че нищо не разбирате, вие се смущавате. Какво означава нищо! Нищо е нищо. Какво означава: "Нищо не разбираш?" Аз ви подарявам целия Северен полюс с всичкото му богатство. Питам: Какво ще направите? Там има богатства, колкото искате. Вие ще кажете: "Нищо не разбираме." Защо не разбирате? Целия Северен полюс ви го давам. Но материята на Северния полюс не е в хармония с вас. Студено е и ако отидете там, той ще ви вземе всичко и нищо няма да ви даде. Той взема и не дава. Но ако отидете там и имате една музикална дума, като я кажете, той ще се отвори веднага и ще ви даде. Той дава, но дава на тия, които знаят да му говорят. Като отидете на Северния полюс, ще видите, че там много хора са измрели, замръзнали са. Там казват: "Който дойде тук, най-напред трябва да умре такъв, какъвто е, и после да оживее." И прави са. Този, сегашния живот, на Северния полюс не можеш да го живееш. Другояче казано: С тия разбирания, които сега имате, дълго време не можете да живеете там. Цялата Земя е северен полюс. Вие се утешавате и казвате: "Няма какво! Всички остаряваме и всички умираме." Това не е никакво разрешение. Тая утеха да я оставите! Истината не е там. Казвате: "Трябва да умрем." Ако ще умирам, аз трябва да знам защо умирам. Да знам, че умирам за нещо. И ако страдам, трябва да страдам за нещо. Трябва да имам някоя придобивка. Ако от страданието, от смъртта няма никаква придобивка, то аз не искам да умирам! Христос умря, но имаше придобивки. Христос умря, за да придобие човешката душа. Той не умря за вятъра. Заради това предпочете страданието. Ти страдаш, но имаш придобивки. За какво са страданията без придобивки? Аз да страдам, но защо, за вятъра ли? Не, придобивки трябва да има, нещо реално трябва да има! Аз не поддържам напразното страдание. Във всяко страдание трябва да има придобивка и във всяка смърт трябва да има придобивка, тогава смъртта има смисъл. Писанието казва: "Минава от смърт в живот!" Това значи като умирам, да придобия живот! Но онова, истинското понятие живот. Или, аз го наричам: Музикалният език! Христос казва: "Които чуят гласа Ми, ще оживеят." И както се казва, в последните дни, като дойде архангел Михаил, с този музикален език ще каже: "Ставайте!" Ще засвири тръбата: "Ставайте, мъртви!" "Ставайте вие всички долу, излезте от гробищата!" Не чакайте! На всички народи архангел Михаил ще превежда на техния език – да станат от гробищата!

И какво ще бъде това възкресение?

При възкресението ще има един голям кюп с 25 милиона градуса топлина. И всичките народи, като ги извади Господ с шарените им дрехи, ще ги пита: "Ти отказваш ли се?" "Не се отказвам." – Всички в кюпа! Като ги нахвърлят в кюпа, всички ще се разтопят и ще станат бели. И като се погледнат, всички ще бъдат бели и няма да се познаят. И французи, и англичани, и германци, и пр. – всички ще изгубят цвета си, ще придобият белия цвят. И тогава ще им се даде първата дума на новия език. И ще кажат тогава: "Ние сме братя, синове на Един Баща. Ние сме сестри, дъщери на Един Баща." ... Сега, какво разбрахте? Разбрахте, че има кюп! Разбрахте, че има и 25 милиона градуса топлина. Разбрахте, че всички вие ще станете бели в кюпа, ще светнете. Най-първо ще светнете отвътре и от червените и пр. дрехи нищо няма да остане. И като излезете, всички ще бъдете облечени с бели дрехи. Писанието казва, че като пъшкали там всички души, от разните народи, Господ, като ги извадил от гърнето, им казал: "Дайте им бели дрехи, и да почакат още малко, докато дойдат и други. Има още малко малко време, докато се допълни числото на съслужителите и братята им." И тогава всички ще говорят на един език. Сега усещам, че питате: "Но докато дойде новият език, на кой език да говорим? Ние не знаем от новия език нито една дума, на кой език да говорим?" Казвам: Ще си говорите на вашия език. Тогава? Трябва да има преводачи.

Хайде, за 10 минути да посвирим (Учителят взима цигулката.) Певци няма да станете, но ще пеете. Музиката ще имате като едно условие. То е трудна работа, тия певци, които са в света, са работили. Трябва да си разработите ларинкса. Всички трябва да свирите тук. (Учителят показва ларинкса си.) Това са външни работи. Зависи от ухото ни. Обективно е външното. (Учителят започна да настройва цигулката и каза:) Липсва нещо на тия струни. Времето влияе. Ще започнем сега с буквата и. Тя е символ на посоката на движението. Като кажеш и, то е движение на живота в материалния свят. А е бременност в живота, бременност с известна идея. А пък у представлява човешката мисъл. О – това са условията. Ще започнем сега с и. (Учителят пее и на разни тонове и свири, всички пеят същото.) Неразположен си. Попей си малко. (Учителят пак пее и. После пее и свири:) "Труден е животът без светлината." Това е отрицателната страна. Изпейте сега друго: "Приятен е животът със светлината." (Изпяхме тия две изречения по няколко пъти.)

Близо сме до музикалния език! Сега изпейте същото нещо, но артистично, музикално. На този език като кажеш "Приятен е животът", ти ще почувстваш присъствието на Бога. "Приятен е животът със светлината." Няма да мислиш какво нещо са животът и светлината, но ще ги знаеш. Онова, което знаеш, няма нужда да ти го разправят. Ако има нужда известни понятия да ни се обясняват, и след като ни ги обяснят, те дълго време пак остават неразбрани.

Като ни се говори дълго време за невидимия свят, пак ни остава непонятен. Ние си представяме, че онзи свят е най-хубавото място, най-красивото място – най-красивият свят. И здания, и всичко друго е красиво. Като влезеш там, няма да намериш никакви нечистотии. Всяко нещо е на мястото си. И въздухът е свеж, няма никакъв дим. Навсякъде е музика. На онзи свят няма да видиш цветя увяхнали, няма там листа окапали. Няма и болен човек там, всички са свежи, бодри, весели, всички имат достатъчно. Няма гладни, няма болни, няма мъртви, няма недоволни! Всички са доволни, всички са радостни, всички са весели! Няма нито един стар. Някой път имат представление. Когато искат да дадат представление, представят хората на Земята. Това, което за нас е много важно, за тях е нещо за представление. Ние мислим какво ще правим, като остареем; те като остареят знаят, че старостта е едно условие за подмладяване. Младостта е едно условие, за да остареете. При младостта схващаш едно, а при старостта – съвсем друго. Ние схващаме младия като невежа, казваме, че той нищо не знае, а за стария казваме, че има знания. В онзи свят другояче мислят: младият е пълен с живот, с любов, а старият е пълен със знание. И като се срещнат там млад и стар, те се прегръщат и са възлюбени един на друг. А тук младият погледне стария и казва: "Остарял е, не му държат краката." Старият пък казва: "Глупаво дете, не му стига умът." Старият го гледа отгоре, и младият го гледа отгоре. Младият казва: "Ако е по знание, отстъпвам ти, но ако е по сила, не можеш да се бориш с мене." Това са контрасти. Нашите сегашни идеи за старостта и младостта трябва да изчезнат, младостта и старостта да станат като два полюса. Ти си дряхъл – ти си стар човек; обезсърчил си се – ти си стар човек. Насърчиш се – ти си млад човек; не разбираш нищо – ти си млад човек, малко дете, едвам пъплиш по земята. Като си млад, ще станеш весел. Ти не можеш да любиш, ако не си млад. И не можеш да учиш, ако не си стар. Погледнеш се и казваш: "Остарях, косата ми побеля." Като ти побелеят космите, ти трябва да поумнееш малко. Не че космите ти са бели, но сняг е повалял малко, той ги е направил бели. Като духне топлият вятър и се стопи снегът, космите ти пак ще станат черни. Белият цвят на косата се дължи на вътрешния сняг. В духовния свят сняг не вали.

Ще ви дам една тема:

"Буря силна ме застигна в планината,

разтърси ме от корен.

Тежки дни минаха, на изпитания,

Но моята вяра не отслабна.

Тя нещо ми пошепна:

"Търпи, и всичко това ще мине."

Дойде пролетта. Духна топлият вятър.

Стопи се снегът.

И със снега си замина и мразът.

Потекоха реките. Запяха птиците.

Поникнаха тревите.

Моята мисъл възкръсна и

Добрите чувства оживяха.

И аз почнах да мисля."

Нека бъде малко, но сладко.

"Добрата молитва"

6 ч. 50 мин.

14-та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 25 декември 1935 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

___________________

(гр.) – пъпчица (бел.ред.)