Разлика между версии на „Забранихме му“

Текуща версия към 10:41, 26 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)

6. Забранихме му

6. Беседа от Учителя, държана на 6 октомври, 1929 г., София. – Изгрев.

„И понеже не следва с нас, забранихме му". (Лука 9: 49)

Съвременната култура си служи с метода на забраната, на ограничавания и наставления. Навсякъде се прилагат закони и правила. Навсякъде се чуват наставления, морализирания – това да не правиш, онова да не правиш. Дето и да се обърнете, навсякъде чувате, как и какви дрехи, обуща и шапки трябва да носи човек; какви трябва да бъдат косите му – къси или дълги, къдрави или гладки; как трябва да нарежда и чисти къщата си; как трябва да готви и каква храна да употребява – месна или вегетарианска. Не само това, но между хората се повдига въпросът, колко време трябва да учи човек; трябва ли да се специализира и т.н. Изобщо, светът е пълен с правила и закони, които човек трябва да изучава и прилага в живота си. Тъкмо научи тия правила, чувате един ден, че го задигнали за онзи свят. – Защо? – Защото и за онзи свят са нужни учени хора. Докато е на земята, човек все има какво да учи. Ако нямаше какво да учи, той щеше да напусне земята и да отиде на онзи свят, дето се нуждаят само от учени хора. На земята има и учени, и прости, а на небето – само учени.

Сегашните хора постоянно повдигат въпроса за свободата: едни поддържат, че човек трябва да бъде свободен, а други – че не трябва и не може да бъде свободен. – Докато е обиколен от правила и закони, какво да прави, как да се облича, какво да яде, какви отношения да има с ближните си, човек не може да бъде свободен. Бащата в един дом е месоядец, а синът – вегетарианец. Те започват да спорят, кой от тях има право. В дадения случай бащата има право, защото синът се е родил чрез него, и трябва да следва неговия път. Вълчето няма право да се отказва от храната на баща си вълк.

Обаче, и агнето няма право да се отказва от храната на баща си овен. По закон е така, но важно е да се знае, кой и какъв е бил истинският баща на сина. Днес хората са размесени: някои от тях са били месоядци, а впоследствие са станали вегетарианци; други пък са били вегетарианци, а отпосле са станали месоядци. Това смешение в начина на живеене, на хранене е създало ред противоречия между хората.

Някога, в далечното минало, вълкът чел една свещена книга и, под влияние на великите Божии принципи, решил да изправи живота си. Като проследил живота на своя род, той си казал: Не може повече да се върви в този път. Нашият род е извършил големи грехове и престъпления, които трябва да се изправят. Не изменим ли живота си, наказанията неизбежно ще ни следват. Въодушевен от решението си, той започнал да се моли, да пости, отказал се от месо и тръгнал по света да проповядва вегетарианство и добър живот. В което село влизал да проповядва, навсякъде го били. Който и да го чувал да проповядва за вегетарианството, никой не му вярвал. В това село го били, в онова село го били, от тук – от там го пъдили, нищо не му давали да яде, вследствие на което той измършавял, отслабнал, станал неузнаваем. Три дена гладувал и най-после си казал: Нищо няма да излезе от моята проповед. Хората не са готови още за нов живот. Ако продължавам по този начин, и от мене нищо няма да остане. Ще продължа пътя си и когото пръв срещна, ще го изям. Не искам вече да проповядвам на тия некултурни хора!

Вълкът тръгнал на път и гледал, дано намери нещо за ядене. Първият, когото срещнал, бил един кон, който спокойно пасял трева. – Какво правиш тук? – Трева паса. – Знаеш ли, че мога да те изям? Цели три дена нищо не съм ял. – Зная, че можеш да ме изядеш. Слушай, преди да направиш това, услужи ми с нещо, от което ти пръв ще се ползваш. – Съгласен съм. Каква услуга искаш да ти направя? – Задните и предните ми крака са подковани, петала имам. Като ме изядеш, петалата ще влязат в гърлото ти и ще те задавят. Баща ми беше благороден по характер, и понеже и аз нося тази черта, не искам да ти причиня никакво зло. Затова, иди отзад, при задните ми крака, и се опитай да извадиш петалата ми. После ще извадиш петалата на предните ми крака и свободно ще ме изядеш. Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му ударил два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята. Доста време трябвало да мине, докато се окопити и стане от земята. Конят хукнал да бяга и се скрил от погледа на вълка. Като видял, как конят го излъгал, вълкът си казал: Чудна работа! Четох свещената книга, ходих да проповядвам, просветих се, а можах да повярвам на един кон, че за да го изям, трябва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушам. Тръгвам нататък и когото срещна, ще го изям. Втори път не ставам налбантин, да вадя петалата на коня.

Като вървял по-нататък, вълкът видял два овена. Той спрял пред тях и ги запитал: Какво правите? – Спорим нещо за тревата. – Е, сега поне вие няма да ми избегнете. Преди да се срещна с вас, видях един кон, който ми каза, че за да го изям, трябва да сваля петалата му. Аз започнах да свалям петалата му, но той ме ритна и избяга. – А, ние няма да постъпим като него. Ние сме готови да ни изядеш, но с условие да ни оставиш свободни да се затичаме и когото от нас пръв хванеш, ще го изядеш днес; когото втори хванеш, ще го изядеш утре. Така ще се осигуриш за два дена. Вълкът се съгласил на това условие и се отдалечил малко от тях, да им даде възможност да се засилят. Овните се засилили и се хвърлили право към него с рогата си. По този начин те счупили четири ребра на вълка, повалили го на земята и избягали. Като видял, че и този път останал излъган, вълкът направил голямо усилие да се дигне от земята и продължил пътя си, като си казвал: Не вярвам вече на никого. Когото срещна сега, нито петалата му ще вадя, нито ще го оставям свободно да тича, за да се осигурявам за два дена. Достатъчно ми е, каквото днес намеря. За утрешния ден няма да мисля.

Излъган и разочарован от живота, вълкът срещнал една добре угоена свиня. – Стой, ей сега ще те изям! Не искам да се разправям с тебе. Два пъти съм лъган, трети път не се поддавам на никакви лъжи. Конят ме излъга, ритна ме с крака си, счупи ми няколко зъба и избяга. Овните ме удариха в ребрата, счупиха ми четири ребра и избягаха. С тебе вече лесно ще се справя. – Постъпи, както знаеш, казала свинята. Аз отдавна те чакам да дойдеш. Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен. Ние, свинете, сме добри певци. Като ме изядеш, ще помниш поне, че си чул една хубава песен. – Виж, щом става въпрос за песен, съгласен съм да те изслушам. Аз обичам песните. – Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили от него.

Съвременните хора се намират в положението на този вълк. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те започват да мислят, как да излязат от нея. Щом объркат работите си, те започват да мислят, как да ги оправят: все ги оправят, и все неоправени остават. И най-после, като не могат да ги оправят, те казват: На онзи свят ще се оправим. – Ако човек не може да нареди работите си на земята, на онзи свят никога няма да ги нареди. В онзи свят работите са наредени, но човек трябва да се запита, може ли да влезе в онзи свят? Работите в училището са наредени, но важно е може ли човек да постъпи в това училище? – Защо работите на хората остават неуредени? – Защото те живеят изключително със закони и правила, с ограничения и наставления. За да изпълни всичко, което му се заповядва, човек всеки ден се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска. В това отношение човек мяза на вълка, който казал, че втори път няма да вади петалата на коня, няма да се лакоми за двата овена, няма да иска песента на свинята и т.н. Въпреки това, той върши всичко онова, което се зарича да не прави. Науката на 20 в. се е развила много. Тя е дошла до големи постижения във всички области – музика, художество, литература, медицина, архитектура, но въпреки това, по-голямата част от хората са болни и нещастни: 25 % от съвременните хора страдат от туберкулоза, 35 % – от неврастения, 15 % – от вътрешни болести, 20 % – от външни – кожни и мускулни. Едва ли 5 % от хората на земята могат да се радват на абсолютно здраве. И това са гениите на човечеството, които разбират и прилагат законите на здравето.

„И понеже не следва с нас, забранихме му." Както виждате, и Христос дойде в света да помага на хората, но понеже не ходеше по техния път, разпнаха Го. Обаче, Христос казва: „Който не е против нас, той е с нас". Христос гледа широко на нещата. Ако влезете днес в православната църква, веднага ще се натъкнете на ред правила: трябва да се кръстите, да палите свещи, да целувате икони и т.н. Ако влезете в евангелска църква, трябва да седнете на стол, да се молите, да пеете. В която църква и да влезете, навсякъде ще се натъкнете на специален начин на молене. Който не се съобразява с методите и правилата на дадена църква, той минава за еретик, за чужденец. Иска ли да остане в дадена църква, веднага ще почнат да го учат, как трябва да постъпва. Влезете ли между учени, философи или писатели и започнете да говорите с тях, веднага ще ви направят бележка, че не говорите граматически, че не знаете последните открития на науката и т.н. Добре е да се правят бележки на човека, но виждаме, че ония, именно, които държат много на правопис, на стил, на изложение, които знаят много неща, не прилагат в живота си това, което знаят.

Един баща имал двама сина. Един ден той ги извикал и им казал: Вие трябва да заминете за чужбина, да се учите. За тази цел на единия давам половин килограм сирене, а на другия – кило брашно. Като намерите вода, ще турите брашното в нея и ще го замесите. После, ще измиете сиренето добре, ще го залеете с вода и ще го оставите във водата, да видите, какво ще стане. Братята тръгнали на път и гледали, къде ще намерят вода. Най-после спрели пред едно блато. Единият от тях застанал на северната страна на блатото и сипал брашното в водата. Той наблюдавал, как брашното се размивало в водата, постепенно потъвало, докато съвсем изчезнало. Вторият заел южната страна на блатото. Той извадил парчето сирене, измил го малко и го хвърлил в блатото. В скоро време сиренето изчезнало, изяли го рибите и жабите, които живели в това блато.

Какво представят брашното и сиренето? – Те представят таланти, които човек трябва да развива. Какво правят хората с талантите, които им са дадени? Те тръгват с тях, обикалят света, но не работят. Те искат с малко труд да придобият големи резултати. Големи постижения има само онзи, който прилага талантите си в работа, т.е. онзи, който прилага Божествените закони. Така само той вижда, че в Божествения свят няма никакви противоречия. Който прилага Божествените закони в живота, той може да разреши правилно всички въпроси: индивидуални, семейни, социални и общочовешки. Решава ли ги само научно, по пътя на ума, и след хиляди години той няма да ги разреши. Хиляди години вече са изминали, откак хората решават тия въпроси, но не са ги разрешили. Още хиляди години ще минат, и пак няма да ги решат. – Защо? – Защото ги решават по личен път. Дето личността работи, там има обезсърчавания, разочарования, противоречия, отлагания и т. н. Ако решават въпросите от обществено гледище, в края на краищата хората ще кажат, че обществото не е готово още, не е време сега да се разглеждат въпросите на живота. Обаче, дойдат ли до Божествено разрешаване на въпросите, хората се натъкват на голямо изобилие. Изобилието решава въпросите.

И тъй, личното разрешаване на житейските проблеми подразбира очакване на материални блага. Младият момък иска да се ожени за умна и красива мома, да я повдигне пред хората, всички да говорят за неговата жена. Щом се ожени за нея, той обръща друг лист: започва да й се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по негов вкус, да не говори с други мъже и да не гледа към тях. – Какво е придобил този мъж от своята умна и красива жена? – Не само че нищо не е придобил, но даже я съсипал. Тя изгубва свободата си, красотата си и, вместо да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Ревността, било от страна на мъжа, или от страна на жената, ограничава човека. Никой няма право да се налага на другите, да ги заставя да мислят, да чувствуват и да постъпват така, както той мисли, чувствува и действува. Това виждаме не само в семейния живот на хората, но и в религиозния им живот. Ще влезе някой човек в едно религиозно общество и веднага ще го заобиколят и ще почнат да го учат, как да се държи, как да се моли, какви правила да изпълнява и т.н. Не се ли подаде на тези наставления, веднага го признават за некултурен и го заплашват, че с тези разбирания той не може да влезе в Царството Божие. Не само това, но понякога човек започва да се налага и на себе си, да си внушава различни отрицателни мисли, да се съмнява в Бога, в Христа, дори и в себе си. Понякога пък си внушава, че всичко може да направи. Той си казва: И аз мога да бъда Син Божий като Христа. – И ти можеш да бъдеш Син Божий, и ти можеш да бъдеш като Христа, но трябва да имаш Христовия дух в себе си. Това значи: каквото Христос прави, и ти да го правиш. Който иска да бъде ученик на Христа, той трябва да върви по Неговите стъпки, да знае всичко, което Учителят му е преподал.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз". Какво приложение има този стих в живота? За да се познае присъствието на Христа между хората, нека двама или трима души се съберат на едно място и се помолят в името на Христа за някой болен. Ако болният оздравее, Христос, наистина, присъства между тях. Съвременните хора минават за християни, без да изпълняват Христовото учение. Запример, някой човек има лошо разположение на духа, мъчи се от мрачни и отрицателни мисли, без да може да си помогне. Казано е, обаче, в Писанието: „Този дух не излиза, освен с пост и молитва". Ако кажат на този човек да пости, той отрича поста, отрича молитвата. Постът, молитвата допринасят нещо на човека. Чрез пост човек придобива въздържание. Който яде на време и умерено, той пости. Съвременните хора не ядат на време, но когато им дойде на ум. Те не се съобразяват с времето, което природата е определила. Тя точно е определила времето, когато човек трябва да яде. Никой народ, никой човек не се храни на определеното от природата време. – Защо? – Защото се натъкват на ред отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението. Тъкмо се храните, и кредиторът ви, с полица в ръка, влиза в стаята при вас, иска да му платите. Това разваля разположението ви. Ученик отива на изпит, но пропада. Връща се у дома си неразположен, без желание да яде. Жена готви обяд на мъжа си, но по невнимание яденето прегаря. Връща се мъжът от работа, и като хапва от прегорялото ядене, започва да се сърди на жена си. След това и двамата не могат да ядат, недоволни са един от друг.

Съвременните хора, въпреки науката, с която разполагат, са дошли до положение други да ги учат, как да се хранят, каква храна да употребяват и т. н. Срещате една млада майка, и тя веднага ви запитва, как и с какво трябва да храни детето си. – Много проста работа. Щом е родила, щом е станала майка, тя трябва да кърми детето си със своето мляко. Ако няма мляко, не е трябвало да ражда. Дете, което не е кърмено от майка си, не може да стане човек. Дете, което не е кърмено от майка си, не може да стане гений, нито светия. Когато майка кърми детето си три години наред, тя трябва да живее чист живот, без да допусне една отрицателна мисъл в ума си. Че къщата им изгоряла, че мъжът й я напуснал, това не трябва да нарушава нейния мир. През тези три години тя трябва да бъде тиха и спокойна. Какво правят сегашните майки? Те хранят децата си с различни кашички от овес, от просо, ечемик и т.н. Тези кашички не могат да предадат на детето онези елементи, които майчиното мляко съдържа. В млякото на жената се съдържат разумни сили, които в никаква друга храна не можете да намерите. И овчето, и кравето мляко са добри, но те изключват от себе си онези разумни сили, които млякото на жената съдържа. Ето защо, ние се чудим, когато хората, при науката и знанието, които носят в себе си, не знаят, как да се хранят и как да живеят. Овцата знае, как да храни малките си, а човек, създаден по образ и подобие Божие, не знае. Казано е в Писанието: „Колко по-горе седи човек от овца!"

Като изучаваме живота, науката, културата на съвременните хора виждаме, че всичко върви по обратен път. Градинарите отглеждат цветя, зеленчуци, плодни дървета не по нови начини, но по стар път. Новият път предвижда работа с любов: сам ще садиш, сам ще поливаш, без да отправиш една лоша дума, едно лошо чувство или желание към кого и да е. Ще садиш, ще разкопаваш и ще поливаш с песни и с красиви и светли мисли в себе си. Сам ще режеш лозите си, сам ще ги завързваш. Това, което сегашните градинари правят с лозите и с плодните дървета, не е никаква култура. Това е чисто варварство. С такава култура нищо не се постига. Дърветата могат изобилно да раждат, но плодовете им не носят никакво здраве, никакво благоденствие на човечеството. Плод, който е отглеждан с любов, не гние лесно. Той запазва свежестта си с месеци. Направете опит. Посадете едно плодно дръвче и в продължение на 12 години го отглеждайте с песен, с молитва, с разположение и вижте след това, какви резултати ще имате. Плодовете на това дърво ще носят благословение за целия ви дом. Същото може да се приложи и при отглеждане на децата. Ако при отглеждане на детето си майката вложи своята любов, сила и дух, от това дете велик човек ще стане. До 21 годишна възраст тя не трябва да позволява да се докосват до сина или до дъщеря й. Докато момата и момъкът не станат на 21 години, освен майката и бащата, никой няма право да се докосне до тях. През бременния период, жената трябва да води съвършено чист живот: по мисли, по чувства и по действия. Същото се изисква и от бащата.

Съвременните хора прилагат ред методи при възпитание на децата, работят за изправяне на света, но при всичките си усилия те нямат успех. – Защо? – Методите им са отвън само нови, а вътрешно – стари. По този начин светът не може да се оправи. В света идат такива страдания, каквито хората не могат да си представят. Страданията ще оправят хората. От дума само те не се учат, не се възпитават. Българинът има една лоша черта в характера си, която не се възпитава лесно, а именно: разрушителността е силно развита в него. Когато българинът мине покрай оградата на своя съсед, той ще вземе един прът от нея, да си услужи с него. Втори, трети минават, и всеки си взима по един прът. Като видят съседа си, те ще му кажат, че са си взели по един прът. – Няма нищо, спокойно отговаря съседът. Обаче, след известно време тук-там на оградата му се явяват дупки, отдето свинете на съседите му започват да се провират. Това говори за разрушителността на българина. Ако той е толкова силен в творчеството, колкото в разрушителността, от него гений би излязъл. – Защо българите досега не са дали нито един гениален човек? – Защото в характера си имат известни черти, които трябва да се възпитават. Тези черти пречат на гениалния човек да се прояви. За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо, днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи, днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека, трябва да излязат навън, във вид на цирей. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека.

„Забранихме му". Христос казва: „Не им забранявайте!" Това значи: не забранявайте на душата си да прояви това, което Бог е вложил в нея. Човек трябва да изявява навън само онова, което е присъщо на душата му. Ако душата на човека иска от него да се помоли на Бога, той трябва да я послуша. Ще кажете, че материалистичната наука отрича молитвата, отрича съществуването на Бога. Чудна работа! Какъв син е този, който не споделя с баща си няколко топли, искрени думи, от които и на двамата да бъде приятно? Какъв човек е този, който не познава своя Създател и не отправя към Него две синовни думи? След всичко това хората четат молитвата „Отче наш, Който си на небето". .. Как е възможно, човек да счита себе си за Син Божий, а да не познава своя Баща? Някои проповядват материализъм на хората, казват им, че Бог не съществува, че няма защо да Му се молят и т. н. Други пък казват, че молитвата не е нужна, защото Бог всичко знае и отговаря на нуждите на човека, преди да Му се е помолил той. Ако това е така, защо синът на някои от тези проповедници, като отиде в странство, веднага пише писма на баща си да му изпрати пари? Щом Бог знае всичко, нека Той внуши на бащата да изпрати пари на сина си, без да става нужда последният да пише писмо на баща си. Едно нещо трябва да имате предвид: когато говорите върху даден въпрос, вие трябва да бъдете последователни и логични.

Що е молитвата? Молитвата подразбира контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишени същества. Без молитва човек не може да има никакъв контакт с живите същества. Някой има нужда от пари. Какво трябва да направи? Ще отиде при един банкер и ще му се помоли: Братко, услужи ми за известно време с две хиляди лева. Щом се улесня, ще ги върна. Банкерът го поглежда в очите и му казва: Заповядай! Той не го пита, истина ли говори, или не. Банкерът знае, че и да го излъже, само един път ще успее. Втори път същият човек не може да го излъже. Това е Божествен закон. Той гласи: никой никого не може да излъже два пъти по един и същ начин. Щом веднъж те излъжат по един начин, ти имаш вече една опитност. Ако втори път те излъжат, тази лъжа ще бъде изнесена по нов начин. Нещата и явленията в природата не се повтарят. Природата обича разнообразие.

Време е вече човечеството да се върне към новата, към положителната наука. За тази цел всичко, каквото хората знаят, трябва да го обобщят, да го свържат в едно цяло. Много отрасли от науката не са още засегнати, вследствие на което хората постоянно се лъжат. Те познават много неща вън от себе си и далеч от себе си, но себе си, именно, не познават. Как е устроено човешкото лице, какви са неговите вътрешни и външни органи, мускули и клетки по форма, по строеж, по цвят, те не знаят. Какво значение имат формата, цвета на лицето, на кожата, както и устройството на всички техни органи, и това не знаят. Като не знаят тия неща, те даже не подозират пакостите, които сами си причиняват посредством своите мисли и желания. Една отрицателна мисъл е в състояние да разруши красивото, което Бог е вложил в човека. Ако една мисъл разруши тялото му, какво остава от него? Разруши ли физическото си тяло преждевременно, човек остава за дълги години инвалид. Физическото тяло на човека е утроба, в която духовното му тяло се развива. Апостол Павел казва: „Ако физическото ни тяло се разруши, ние ще живеем с духовното." Така може да каже апостол Павел. Обаче, какво ще каже онзи, който никога не е работил духовно върху себе си? Който възкръсне от мъртвите, той ще продължава да живее с духовното си тяло, което е съградил.

Това, което говоря днес, се отнася до учениците, до вярващите, до ония, които искат да следват Христа. Едно трябва да знаете: никой човек не е в състояние да разреши противоречията в света, нито да изправи греховете на хората. Сам човек, бил той цар, княз или какъв и да е, не е в състояние да изправи човечеството. Всички хора на земята могат да изправят човечеството. Светът може да се оправи, само когато всички хора поотделно се проникнат от съзнанието, че трябва да служат на Бога. Каквито закони и да съществуват на земята, писани или неписани, те не са в състояние да оправят свята. Един закон е ценен, само когато разполага с методи за приложение. Ако за пълното развитие на едно дърво са нужни 12 години, колко повече години са нужни за развитието на човека? Днес хората не успяват, защото бързат. С бързане работа не става. Всички, които са бързали, са отишли на онзи свят. Които пък са заминали преждевременно и неподготвени, те не са влезли в онзи свят, но са още на земята, дето водят усилена борба за съществуване. Страшно нещо е да умре човек преждевременно. В борбата си за съществуване, той причинява големи пакости на живите хора. Тази е причината, задето срещате двама души, които вчера се обичали, а днес се карат. Брат и сестра се карат, мъж и жена се карат, учители и ученици се карат. Навсякъде чувате спорове, недоразумения, бой. Защо съществуват тия недоразумения между хората? Ако сте живели между българите, когато турците ги измъчвали, ще кажете, че турците са причина за техните нещастия. Днес вече българите са свободни. Коя е причината за сегашните им страдания и недоразумения? Значи, причината за нещастията на хората се крие далеч някъде.

Всички хора искат да се осигурят: някой се нахрани днес добре, но пак не е доволен, мисли, как да се осигури за утрешния ден. Друг си направи къща от две стаи и кухня, но вижда му се малка, иска да се разшири, защото децата растяли, нямало да има за всички място. Започва да се разширява, но срвдства няма и задлъжнява. Някой се впуща в едно предприятие, за да забогатее повече. Вложи всичките си пари, но пропада, изгубва и последната стотинка. – Не, при такова разбиране на нещата човек не може да бъде щастлив. При такова разбиране на живота, човек не може да служи на Бога. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, между ангелите, ще живеят добре. Наистина, при ангелите се живее добре. Там престъпления не могат да се вършат, но това е механическо постижение, а не органическо. За предпочитане е да имаш едно глупаво дете, отколкото един умен вол. След време глупавото дете може да стане умен човек и да извърши велики работи, но умният вол не може да стане човек. Волът може да свърши някаква работа, каквато ти искаш, но под остен, а не по своя инициатива.

И тъй, каква цена имат за нас мраморните чешми, ако водата им е пресъхнала? Каква цена имат дърветата, които са изсъхнали и не дават плод? Какво ни ползват обширните земи, ако не могат да се превърнат в плодородни ниви и лозя? Обаче, ако сухите чешми потекат, ако изсъхналите дървета прорастнат и ако неплодородните земи се превърнат в плодородни, те се осмислят. От тези примери ние отиваме към човешкия живот и търсим причината на злото, което е подпушило изворите на живота. Като не мислят правилно, хората казват, че причината на злото седи във външните условия, в този, в онзи и т.н. – Не, всичко това е само повод за идване на злото. Злото се крие дълбоко в човека. Всеки сам е причина за своето нещастие и за своя неуспех в живота, а външните условия и окръжаващата среда са само повод за отваряне врата на злото. – Ама еди-кой си ме излъга. – Колко пъти те е лъгал? – Щом те е излъгал веднъж, той ти е предал един урок. Ти трябваше да си научиш урока и втори път да не се оставяш да те лъже. – Ама слабости имам, невежа съм. – Това не е извинение. Злото в света седи в това, че хората са забравили основния закон на живота. Те са изгубили правата посока в живота. Когото и да попитате днес, отде е дошъл, от колко години живее на земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошъл на земята от преди 30 – 40 години. – Това не е знание. Той трябва да знае историята на своя живот, от началото на създаването на света досега. Ще кажете, че сте готови да вярвате на всеки, който би разправил историята на вашия дълъг живот. – Не е въпрос до вярване. Човек трябва да се домогне до онази положителна наука, която сама ще му разкрие всички тайни на живота. Който знае нещата положително, той е силен в своите убеждения. Какви убеждения може да има човек, който вярва в сиромашията, в болестите, в невежеството, в робството? Каквито са вярванията му, такива ще бъдат и убежденията му. Такъв човек никога не може да се повдигне. Обаче, който не вярва в робството, който познава своето високо произхождение, той е свободен човек. Свободата на човека зависи от мисълта му. Свободният човек има права мисъл. Той гледа на нещата широко, според както Бог ги е създал. В чувствата си той е положителен, от нищо не се разколебава. Дойде ли до отношенията си към хората, той желае и за тях всичко онова, което желае и за себе си.

Следователно, права мисъл, широки и благородни чувства и безкористна любов – това са условия за изправяне на човечеството. За да върви по този път, човек трябва да бъде внимателен към ума, сърцето и волята си. Той трябва да живее така, че да не се отклонява от пътя, който Бог му е начертал. Запази ли това, животът му ще върви, според българската поговорка „по мед и масло". – Как ще познаем, кой е пътят, определен от Бога? – Наблюдавайте, какво прави котката, когато заболее. Тя се ликува с пост. Преди да започне поста, тя изяжда няколко стръка от особена трева, която й действа очистително. След това пости няколко дена, докато оздравее. Щом оздравее, става весела, игрива, храни се добре, както по-рано, като здрава. – Как познава котката тревите? Как знае да се лекува? – В нея е вложено едно специално чувство, посредством което тя сама си помага. Това чувство й подсказва, какво трябва да прави. Ако котката може сама да се лекува и знае, как да се храни, колко повече това е достъпно на човека. С помощта на своето вътрешно чувство човек може да познае, върви ли в пътя, който Бог му е определил, или се е отклонил. Хиляди начини има, когато трябва да се помогне на човека. В такива случаи човек казва, че Бог му е проговорил. По какво познавате, че Бог е проговорил на човека? – Щом Бог му проговори, всичките му слабости и недъзи се свалят от него, както се сваля кожата на змията. Той се чувства напълно обновен и прероден. Човек, на когото Бог е проговорил, кесията му е винаги отворена, къщата му – на разположение на бедни и нуждаещи се. Този човек се разбира с всички хора. Той е разрешил съществените въпроси в своя живот. За себе си той нищо не говори, но хората говорят за неговата доброта. Той е добър, защото е свързан с източника на живота. – Как можем да станем добри? – Като се свържем с Първата Причина. Това може да се постигне в един момент. По естество човек е добър, но днес трябва да възстанови връзката си с Бога, която някога е прекъснал. Щом искрено пожелае това, той моментално може да стане добър. Сегашният момент определя човека. Българската поговорка казва: „Малкото камъче прекатурва колата". Същото може да се каже и за човека. Една погрешка в сегашния живот на човека е в състояние да засенчи 20 годишния му добър, благочестив живот. За да не изпада в такива положения, човек трябва коренно да пречисти къщата си, да я замаже и изправи, да не остави нито една дупчица, през която злото може да се промъкне. Ако грешникът се откаже от своя път и тръгне в пътя на праведния, греховете му ще се заличат. Но и ако праведният се отклони от пътя си, правдата му няма да се зачете.

Съвременните хора се нуждаят от следното: да възстановят вътрешната връзка с живота. Чрез тази връзка, именно, човек може сам да отиде при великия извор на живота и да пие от неговата вода. Мнозина могат да му говорят за водата на този извор, но той сам трябва да я опита. Като я опита, той ще се произнесе, дали водата на този извор е добра, или не. От разположението или неразположението, което водата указва върху човека, се съди за нейните качества. Същото може да се каже и за всяко ново учение. Всяко учение, което се отразява благотворно върху човека, което носи свобода и живот, иде от Великия извор на живота.

„Понеже не следва с нас, забранихме му." Ако при сегашните условия на живота Христос дойде на земята, какво ще проповядва на хората? Той ще им проповядва три неща: абсолютна чистота и свобода на мислите, на чувствата и на действията. И след това ще каже, на кого не трябва да се забранява да се прояви. Всеки човек, всяко живо същество има право да се проявява свободно, според както Бог го е създал. Ябълката ще се прояви като ябълка, крушата – като круша, животното – като животно, човекът – като човек. Само при тези условия всеки ще прояви и разкрие в себе си това, което отначало му е дадено. Красотата на живота седи в голямото разнообразие. Мъже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици представят условия за проява на Божествения живот. Растенията и животните също представят условия за проява на Божествения живот. Тъй както бащата може да се прояви в любовта, друг не може; така, както майката може да се прояви в любовта, друг не може; така, както братът и сестрата могат да се проявят в любовта, друг не може; така, както слугата може да се прояви в любовта, друг не може; така, както господарят може да се прояви в любовта, друг не може. Бащата не може да прояви любовта на майката, нито майката може да прояви любовта на бащата. Братът не може да прояви любовта на сестрата, нито сестрата може да прояви любовта на брата. Слугата не може да прояви любовта на господаря, нито господарят може да прояви любовта на слугата. Това показва, че всеки човек е на мястото си. Заеме ли човек веднъж мястото си, никой друг не може да го заеме. Никаква сила в света не е в състояние да измести човека от положението, което му е дадено от Бога.

Съвременните хора често се обезсърчават и казват: Нашата работа се свърши. – Не, така не се говори. Така не се разрешават въпросите. Това е най-лесното разрешаване. Това значи да се отказва човек от дълговете си. Щом сте взели пари на заем, непременно трябва да ги върнете. Ще срещнете банкера и ще му кажете, че ще работите, ще употребите всичките си сили, само да се издължите. Ама те са крадени пари! – Това е въпрос. Не е важно, кой как е печелил пари; важно е ти, като честен човек, да изплатиш дълга си точно на време. Щом ти постъпиш честно, и банкерът ще бъде готов да ти прости лихвите. Тогава и двамата ще вземете решение да дадете лихвите на някоя бедна вдовица, или на някое сираче. Мнозина се страхуват да проявят щедростта си, да не би да пропаднат в живота. Напразно се страхуват. Ако всички хора на земята работят и мислят едни за други, животът ще се подобри, и хората ще се познаят, ще заживеят братски. Който дава, и на него се дава. Няма случай в живота, когато човек, да е давал от любов и да е пропаднал. Обаче, изправянето на света не става с изправяне само на един човек. Българската пословица казва: „С един камък къща не става." Всички разумни, съзнателни хора трябва да бъдат носители на Божественото учение в света.

„Забранихме му." Христос пък казва: „На никого не забранявайте, но поощрявайте се едни други!" Поощрявайте ония, които правят добро. Правете добро без користолюбие, без съблазни за себе си, или за другите. Каквото и да прави човек, той трябва да се проявява естествено, свободно, без никакво лицемерие. 3апример, като се облича, той трябва да бъде чисто облечен, всякога спретнат. Някой се облича добре, чисто, с цел да се хареса на хората. Друг пък се облича скромно, с прости дрехи, да се представи за духовен човек, за човек, който не се интересува от светския живот. – И едното, и другото е лицемерие. Чистотата е необходимо качество за всеки човек. Да бъде човек чисто и добре облечен, това е в реда на нещата. Това е така необходимо за човека, както е необходимо да бъде здрав. Здравият човек е винаги бодър, свеж в мисълта си. В постъпките си той е експедитивен и съобразителен. Той никога не се обезсърчава. Когато му дойде часа да напусне земята, той поканва приятелите си на угощение и им казва: Викат ме вече в отечеството ми, в моя дом. Искам да си поговорим малко, да се простим и да си замина. Здравият човек гледа еднакво и на този, и на онзи свят. Той не се страхува от смъртта. Какво правят хората, когато почувствуват, че трябва да напуснат земята? Те казват: Страшно нещо е смъртта! Няма какво да се прави, ще мрем. Според тях смъртта е свършване с живота. Някои вярват, че и след смъртта има живот. Други пък считат смъртта за най-голямото страдание в света. Когато страдал, Христос усилено се молил. И в такива случаи Той казвал: „Господи, да бъде Твоята воля, а не моята." Чрез страданията си човек се свързва с Бога. Тогава той усърдно се моли. Колкото по-големи страдания има човек и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той. Така са носили и носят страданията си великите учители, светиите и гениите. Когато хората започнат геройски да носят страданията си, светът ще се подобри. Светът още не може да се изправи, защото хората избягват страданията, а търсят радостта, щастието, богатството.

Кой е пътят за постигане на щастието? – Любовта. Единственият път за постигане на щастието е любовта. Който не е опитал този път, той се съмнява. Обаче, между съмнението, заблуждението, внушението от една страна и действителния живот, от друга страна, има голяма разлика. Който живее с великото и красивото в живота, той никога не се съмнява. От ден на ден той все повече и повече закрепва и във физическо, и в духовно отношение. Той живее в радост и е готов да помага на всички, които искат от него услуга. – Какво да правят другите хора, които още не са дошли до това положение? – Те трябва да стоят в болниците, докато се излекуват. Щом някой се излекува, той трябва да излезе от болницата. Като се почувства, че е здрав, веднага трябва да излезе от болницата, да не чака лекарите да се произнасят за него, здрав ли е, или не. Какъв човек е този, който не може да излезе от лошите условия на живота? Който не прави усилия да излезе от лошите условия, той ще остане в живота на ограниченията, ще се върти на леглото си, с наставления, дадени от окръжаващите, кога да яде, какво да яде. Това е живот на ограничавания, живот без свобода и светлина. Човек може да бъде свободен, само когато е извън болницата.

И тъй, излезе ли от болницата, човек не се нуждае вече нито от лекари, нито от сестри милосърдни. Той трябва да се вслушва в своето вътрешно чувство, което му подсказва, каква храна да употребява, каква вода да пие и как да я пие. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да знае, как да се храни, как да пие вода, кога и как да почива и т.н. Пие ли вода, той трябва да вземе пример от кокошката, да пие вода на глътки. Както е нужно за стомаха на човека добра и чиста храна и вода, така той трябва да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени и благородни чувства. По този начин човек може да съгради не само здраво физическо тяло, но и здраво духовно тяло. Задачата на човека седи не само в работа върху своя ум, сърце и воля, но и в работа върху окръжаващите. – По какъв начин ще работи върху тях? – Като работи съзнателно върху себе си, човек едновременно работи и върху другите. Като работи с мисълта си, мислите му се пренасят в пространството и се възприемат от просветените умове.

Представете си, че някой човек се е отчаял от живота и намислил да се самоубива. Като доловите това, вие веднага отправяте към него своята насърчителна, положителна мисъл. Този човек се сепва, започва да мисли и се отказва от решението си. Другаде виждате, че няколко души намислили да вършат престъпление. Вие отправяте към тях една положителна мисъл за отговорност на човека пред Бога, и те се спират, отказват се от намерението си да вършат престъпления. Следователно, положителната, възходяща мисъл на човека е в състояние да помага на малък или голям брой хора – зависи от интензивността и чистотата на мисълта. 3начи, човек носи отговорност по отношение цялото човечество. Като знае това, той трябва да бъде внимателен към своите мисли и чувства, да не допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които действат убийствено върху хората. Мисълта е сила, която трябва съзнателно да се използва. Който не схваща отговорността, която носи по отношение на цялото човечество, той не мисли правилно и казва: На мене да е добре, а какво ще става с хората, това не ме интересува. – Така мислят обикновените хора, но не и тия, които вървят в Божествения път. Ето защо, всяка сутрин човек трябва да изпраща към всички хора на земята своите добри мисли и желания, няма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направил. Онзи, Който го е създал, ще му изпрати своето одобрение, което ще повдигне духа му.

„Забранихме му". Като отговор на това запрещение, Христос казва: „Не забранявайте на никого!" Христос не е създал сегашните църкви, които не престават да водят борба за предимство една над друга. Христос не държи за каменните църкви, нито за техните служители. – Защо? – Защото Той е против делението, против ония проповеди, в които се говори за Неговите страдания. От две хиляди години насам се говори за страданията на Христа, а Той изисква вече от хората приложение на Божията Любов. Ако питате Христа, на коя църква да служите, Той ще ви отговори: Служете на която и да е църква, но прилагайте Божията Любов. – Коя църква е най-права? – Всички църкви, които прилагат любовта са прави. – Кой народ е най-добър? – Всички народи са добри, щом са носители на любовта. – Защо ние не успяваме? – Защото не спазвате законите на любовта. Майката храни, пере, чисти детето си, но щом излезе вън, то веднага се изцапва и се връща дома си мокро, нечисто. – Какво трябва да правим тогава? – Да се миете и къпете често. Вода гореща и сапун има достатъчно. Ще изперете дрехите си, ще се измиете, изкъпете и пак ще излезете чисти и облечени пред света. Който не може сам да се пере и мие, той очаква на майка си, тя да го пере и мие. Обаче, който може сам да се чисти, той се ползува от добрите условия, които майка му е създала, и не само себе си чисти, но помага и на малките си братчета и сестричета.

И тъй, каквото представят децата на физическия свят, такова нещо представят възрастните хора в духовния свят. В духовния свят хората са толкова немощни, колкото и децата на физическия свят. На физическия свят, обаче, хората минават за герои. Те отиват на бойното поле, бият се, завладяват земи. Ако човек се осмели да им каже, че не трябва да грешат, да лъжат, да вършат престъпления, те веднага се противопоставят и казват, че не може без лъжа, без грехове. Като им се говори за почивка, те казват, че човек трябва да работи неуморно, да осигури бъдещето си. – Какво ще кажете тогава за почивката, която Бог е направил в седмия ден? Казано е в Писанието, че Бог работил шест дена, а в седмия си починал. Не само хората, но и животните трябва да си почиват. Като работи шест дена, на седмия ден и волът трябва да си почине. На седмия ден добрият господар ще пусне вола си в гората, на свобода, на почивка. – Ами ако го изяде вълк? – Който служи на Бога, той е защитен от всякакви вълци. На такъв човек и богатството, и имотът, и добитъкът са запазени от външни нападения и посегателства. Който служи на Бога, бил той българин, англичанин, руснак, или какъв и да е, той всякога е свободен. Дето и да отиде, той знае, че е поданик на една велика държава, чиито закони седят над всички световни наредби и постановления.

Един индус отишъл в Тибет да проповядва. Като обикалял градовете, той попаднал в енорията на един лама (владика). Владиката го извикал при себе си и му казал: Ти направи едно голямо престъпление, за което си осъден на смърт. За тази цел било заповядано да го спуснат в една дълбока яма, здраво затворена отгоре, да не може никой да отвори и да го извади. Като го спуснали в ямата, той се видял обиколен с умрели хора, от които се разнасяла отвратителна миризма. Така прекарал той цели три дена в усърдна молитва към Господа, да го избави по някакъв начин от това нещастие. Една вечер той видял ръка, която дигнала капака и спуснала едно въже. В това време той чул глас: Хвани се за въжето и излез вън на свобода. Той моментално хванал въжето и излязъл вън от ямата. Като се огледал, не видял никакъв човек около себе си. Силно замислен, той дошъл най-после до заключение, че навярно ламата е изпратил някои от своите хора да го извадят от ямата. Убеден в това, той се отправил към ламата да му благодари за освобождаването. Като го видял свободен, ламата се почудил, но му казал: Махни се оттук! Радвай се на свободата си. Благодари на Онзи, Който те е освободил. По всичко се вижда, че ти служиш на силния Бог. – Кой го е освободил? – Христос. Съвременните християни цитират примери из Библията, за тримата момци в огнената пещ, за пророк Данаил в ямата между лъвовете, но забравят, че и днес има ред примери за чудно избавяне на хора от явна смърт. И ако трябва да изнесат тези примери, те ги обясняват с някакво случайно избавяне, а не като примери, в които взима участие сам Христос, или Божията ръка.

Следователно, ако Човек не вдигне кръста си и не възлюби Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила, той нищо не може да направи. Ако молитвата ви не стига до Бога, къде е вашата сила? Ако молитвата на индуса била приета от Бога, защо и вашата да не се приеме? Щом молитвата на човека е чиста, дълбока, тя всякога се приема. Бог не прави разлика между душите. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте на хората, и аз ще бъда с вас до скончание на века. Защото даде ми се всяка власт на небето и на земята." Тъй щото, като знаете, че Христовият Дух живее вечно и разполага със сила и власт, не се обезсърчавайте. Вие всякога можете да Го призовете и да получите Неговата помощ. Всеки човек носи Христовата сила в себе си. Той трябва само да работи върху себе си, да развива тази сила. Щом развият тази сила в себе си, хората ще познаят, какво нещо е Бог, какво представя Божественото начало в човека.

Съвременните религиозни очакват идването на Христа по начин, по какъвто Той няма да дойде. Сам Христос казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра?" Значи, вярата е едно от условията, чрез което хората могат да познаят Христа и да Го приемат в себе си. Докато хората не приемат Христа вътрешно, по какъвто външен начин и да им се изяви, те няма да Го познаят. Вярата подразбира вътрешна опитност. Казано е в Писанието: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!" Сега ние казваме на съвременните християни: Пазете се от онези плодове на живота, които носят смърт. Пазете се от учения, които носят страдания и смърт. Хранете се с такива плодове, които носят здраве за тялото, светлина за ума и свобода за душата. За тези плодове е казано в Битието: „Който яде от дървото на живота, той ще придобие безсмъртие". Тези плодове водят човека към познаване на абсолютната, истинската вяра. За да се развива това дърво правилно, нужни са специални енергии, специална почва. Почва, на която е убит човек, или животно, носи проклятие в себе си. За да се използва, тази почва трябва да се остави седем години на покой, да работят върху нея природните сили, коренно да я пречистят. Докато не се махне и последната следа от извършеното престъпление, тази почва не трябва да се използва. И ако днес хората са болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употребяват. Те се ползват от плодовете на земята, която е напоена с кръвта на хиляди и милиони жертви – хора и животни. Земята е пропита от човешка кръв, и тя трябва да се пречисти. Тя може да се пречисти, само като мине през Божествения огън – огънят на любовта.

„Забранихме му." Христос казва: „Не им забранявайте!" – В какво? – В правене на добро. И аз казвам: Правете добро. – Време ли е за правене на добро? – Закъснели сте даже. И ако в продължение на няколко години още не влезете в новия живот, от вас нищо не може да излезе. Човек трябва да се повдигне сега или никога! Следователно, онези, които не са взели решение да следват пътя на Божественото учение, да решат това още сега. Които са взели решение, те да не се колебаят, да тръгнат напред. Които пък са тръгнали, те да вървят, без да се обръщат назад. Който е взел мотиката на рамо, той не трябва да се обръща назад. Защо трябва да се обръща назад? Да гледа, да не го следи някой. Силният човек не се интересува, дали някой го следи, или не. Той върви напред. Който е тръгнал в правия път, той не иска да знае, следват ли го други, или не. Сам да остане в пътя, той върви напред, нищо не го спира. – Не трябва ли да се обърнем назад, да видим, колко път сме извървели? – Никакво обръщане назад не се позволява. Щом стигнете на високия връх, там ще се спрете и ще огледате пътя, който сте извървели. Като вървите в правия път, няма да се интересувате за резултатите.

И тъй, докато следвате Божия път, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. При това положение, и на смъртно легло да сте, изоставени от лекари, от близки, достатъчно е да се обърнете с молба към Бога, да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единственият, към Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи човек може да познае Бога и да опита Неговата Любов. – Ама защо се разболях? – Да опиташ Божията Любов. – Защо осиромашах? – Да опиташ Божията Любов. – Защо изгубих общественото си положение? – Да опиташ Божията Любов. Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които човек преживява, имат за цел да запознаят човека с любовта. Тези опитности струват повече от най-голямото земно богатство. Това значи да се свърже човек с невидимия свят, с Христа, с Бога. Няма по-велико състояние за човека от това, да се свърже с Великото в света, с любовта, в която няма никаква промяна. Единственото нещо, на което човек може да разчита, това е Любовта на Бога. Няма по-велико нещо за човека от това, да е свързан с Бога и да върши Неговата воля. Да изпълни човек волята Божия, това значи да придобие вътрешен мир и вътрешна радост в себе си. Щом придобие тези качества, човек може да се домогне до вътрешната философия на живота, до положителната наука.

„Понеже не следва с нас, забранихме му". Христос казва: „Който не е против нас, той е с нас, затова не му забранявайте". Сега и аз ви казвам: Не се отричайте от добрите си намерения! По-нататък Христос казва на учениците си: „Понеже аз пострадах, и вие ще пострадате. Понеже аз умрях, и вие ще умрете. Но ако вървите в стъпките ми, както аз възкръснах, така и вие ще възкръснете". Христос донесе в света учение на любов, на братство между хората. Всички хора трябва да осъзнаят, че са братя, че имат един и същ баща – Бога. Всички хора четат „Отче наш", но само на думи. – Защо? – Един чете „Отче наш", но когато някой дойде да му иска пари на заем, той ще му наложи 30 – 35 % лихва. Друг чете „Отче наш", но като дойде някой беден при него да му иска малко жито, той казва, че няма, а хамбарът му е пълен. Който обича Бога, той е готов всякога да дава: сърцето му е отворено и готово да дава; лицето му е светло от добрите дела, които прави. Това означава човек, на когото огънят вечно гори, и свещта постоянно свети. Изворът на този човек всякога тече и раздава на всички хора – бедни и богати, учени и прости.

„Не им забранявайте"! – казва Христос.

„Който не е против нас, той е с нас".

6. Беседа от Учителя, държана на 6 октомври, 1929 г., София. – Изгрев.