Разлика между версии на „В рова на лъвовете“

Текуща версия към 17:37, 12 ноември 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1921 г.

Новият човек (1921)

7. В рова на лъвовете

Беседа от Учителя, държана на 24 април 1921 г. в София.

„Докараха Данаил и го хвърлиха в рова на лъвовете.“ (Данаил 6:16)

„И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ (Йоан 1:5)

„Царят заповяда да хвърлят Данаил в рова на лъвовете.“ Тоя цар бил приятел на Данаил. Прочетете цялата глава да видите как е станало това.

Във връзка с прочетения стих от книгата на Данаил ще прочета 5-ти стих от първата глава на Евангелието от Йоан: „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе“.

Съвременните културни хора, в каквото положение и да се намират, се нуждаят от правилно разбиране на живота. Не е достатъчно само едно външно разбиране. Не е достатъчно само да кажеш, че разбираш. От разбиране до разбиране има разлика. Аз говоря за онова разбиране, което е в сила да създава и гради. Аз говоря за онова знание, което внася ред и порядък в света, което внася хармония между хората.

Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.

Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Турят вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината. Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“. Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго. Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете!“ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате!“ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало да претърпи голям бой.

Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път. Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си?“ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.

Сега налагат българите на общо основание. Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“. – Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви?“ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината. Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си. Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.

„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.

Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.

„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден. Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.

Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине. – „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене!“ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.

Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата. Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесанс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тая пиеса! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.

„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаил. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите.

Един светия се отличавал с голямата си чистота и святост. При него се стичали много хора да ги кръщава с полагане на ръцете си върху главите им. Най-после, при него дошла една млада, красива мома, но голяма грешница. Тя се разкаяла, затова пожелала да се кръсти, да влезе в новия живот. Като я видял, светията започнал да бяга. Той бягал, но и тя след него. Питала го: „Защо бягаш? Аз се разкаях, искам да изправя живота си“. По пътя го срещнал Йоан Кръстител и го запитал: „Защо бягаш?“ – „Срещнах една опасна жена, не искам да я кръстя.“ Йоан Кръстител го спрял, прекръстил го и му казал: „Сега можеш да продължиш работата си“. Светията се върнал и кръстил жената. След това си казал: „Най-после кръстих и тая жена“. – Не ти я кръсти, а Йоан Кръстител.

Същото се случва и с вас. Щом се намерите пред някаква опасност, веднага бягате. Христос ви среща на пътя, прекръства ви и вие се връщате. Като се справите с опасността, казвате: „Аз победих!“ Христос казва: „Ти не победи, аз победих“. Нещастието на съвременните хора се заключава в мисълта, че те сами всичко си правят. Всъщност никой сам не върши работата си. Питам: Колко от сегашните младежи могат да кръстят такава жена? Колко от сегашните жени могат да кръстят такъв мъж? Това не е за упрек, но казвам: Вие сте далеч още да разберете човешката душа. Вие не знаете още, какво представя душата. Ето защо, всяка външна форма може да ви съблазни.

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ В лицето на Данаил виждаме човек с установен характер, с непреривна любов към Бога. Който има любов към Бога, само той може да се моли. Който не люби, не може да се моли. Молитва без Любов не съществува. Човек говори добре или се моли дълбоко, когато изпитва силни чувства на страдание или радост. Когато обича някого, човек го посреща добре, говори му любезно и с Любов. Аз не говоря за молитва, предизвикана от страх. Това не е молитва. Под „молитва“ разбирам връзка, общение с Бога. Ще се молиш като детето. Ще кажеш: „Господи, когато слизах от небето, не предвиждах какво ме очаква на земята. Излязох чист от Тебе, но се опетних. Греших без да искам. Не изпълних задължението си към Тебе. Прости ме и оправи пътя ми“. Щом кажеш истината, Бог веднага ще те упъти. Кажеш ли, че си грешник, без да кажеш де и как грешиш, ти не си готов да говориш истината. Грешник може да бъде мъжът към жена си, жената към мъжа си, баща и майка към децата си, приятел към приятеля си. Когато не изпълниш задълженията си към децата, към жена си или към мъжа си, ти си грешник.

Питаш: „Какво задължение имам към жена си?“ – Ти знаеш по-добре от всички. Когато си слизал от небето, ти си поел задължение към своята жена, да й помогнеш, да я повдигнеш. – „Пред кого съм поел това задължение?“ – Пред Господа. Ти си обещал да се ожениш за тая жена, да й бъдеш верен. Бог казва: „Ако изпълниш обещанието си и аз съм готов да ти помогна“. Щом слезеш на земята, забравяш задължението си и казваш: „За тая жена ли ще се оженя? Толкова жени има на земята!“ – Много жени има, но за всеки човек е определен само един изпит. За всеки мъж е определена само една жена. Имаш ли много жени, развратът хлопа на вратата ти. Казано е в Писанието: „Двуличният човек е непостоянен в пътищата си“. Само един морал, само един закон е нужен на човека! Сегашният живот е приготвяне за бъдещия. Много естествено! Ще излезете от тоя свят и ще влезете в другия. Ще излезете от училището и ще влезете в обществото, между високо културни и интелигентни хора, които не търпят никаква лъжа и измама. Щом не можете да кръстите една красива мома, ангелът ви е слаб.

„В рова на лъвовете.“ И вашата душа е в рова на лъвовете. Днес човек се проявява такъв, какъвто е в действителност. Животът го подлага на различни изпитания и противоречия, да види своето вътрешно безверие. Днес хората не вярват един на друг. Говориш с някого, който ти вярва. На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това? Който не вярва, пръв той губи, отдалечава се от Първоизточника на живота, губи своята вътрешна сила и в резултат на това осакатява ума си. Мъж или жена, всеки трябва да дружи с благородни хора, не със знатни. Не всеки виден, знатен човек е благороден. Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с професори, министри, доктори ще им принесе голяма полза. Важно е човек да бъде благороден, независимо положението, което заема. Силата не е признак на благородство. Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но, дето влезе, помага, повдига хората. Вътрешната, духовната сила определя достойнството на човека.

„В рова на лъвовете.“ Какво спечелихте вие, които хвърлихте душата си в тоя ров? Казва се, че цар Дарий, който заповядал да хвърлят Данаил в рова на лъвовете, не могъл да спи цяла нощ. Рано сутринта той отишъл при рова и с плачевен глас извикал: „Данаиле, Бог твой, на Когото служиш непрестанно, можа ли да те освободи от устата на лъвовете?“ – „Можа, царю! Да си жив във век!“ Тогава Дарий заповядал: „Извадете Данаил от рова и хвърлете там неговите неприятели с жените и децата им!“ Когато и вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, но да бъде будна, цяла нощ да се моли, да издържи изпита си. Христос казва: „Бъдете будни, да издържите изпита, през който душата ви минава!“ Сега всички хора – мъже и жени, минават през тежък изпит. Бъдещото поколение, вашите деца, ще кажат дали сте издържали изпита, или не. Ако го издържите, ще излезете от рова със светнало лице. Ако не го издържите, лицето ви ще потъмнее.

„И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ – Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно. Съвременният обществен живот се нуждае от характери, подобни на Данаил. Как може да се съгради бъдещото общество, бъдещите партии без такива характери? Как би се организирало човечеството без такива характери? Какво виждаме днес? Всички партии, всички общества и народи вървят по един и същ път. Ако това се продължава и в бъдеще, всичко ще се разкапе. Всички народи и общества са дошли до фазата, дето благородството и човещината трябва да вземат надмощие. Сегашните християни казват: „Един ден, когато цялото човечество се облагороди, ние ще вземем своя дял“. – Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!

Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото й не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът й казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството!“ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление. При това положение как ще се повдигнем?

Казвате: „Да бъдем честни българи. Да бъдем истински християни“. – Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете!“ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще тури всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща.

Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги туря и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?“

Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?

В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, улових ли те? Сега пък аз ще туря твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча!“ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил човекоубиец. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е човекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга. За убийствата има само наказания.

Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват. Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива. Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява – на крив път си. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“. Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството. Сестра, която убива брата си, или брат, който убива сестра си, също е изверг на човечеството. Това не е християнският морал! Това е грях против Духа Светаго. Даже мисъл за убийство не се позволява! Който направи какво и да е убийство, ще носи презрението на цялото човечество, на светиите, на ангелите. Всеки ще го счита за престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убий!“

Сега аз говоря за религиозните хора, за християнските народи, които от две хиляди години носят пушки, топове, оръдия, а свещениците четат молитви за благословение на оръжието. Всички свещеници, които поддържат идеята за войната, са осъдени вече от Бога. Виждали сте картини, които представят съд на духовенството. Това е вярно. И да ми се сърдят свещениците, казвам: Аз съм завел първото дело против тях. Ще бъда свидетел на това дело, дето са учили и продължават да учат хората да убиват. Щом ме викат за свидетел, ще отида. Няма да се откажа от това свидетелство. През ума ви не трябва да минава никаква мисъл за убийство. Когато се разгневят, и мъжът, и жената си казват: „Да пукнеш, да умреш!“ Не говорете такива думи. Мир и съгласие, любов и хармония трябва да царят между вас. Това изисква новият морал. Ще кажете, че не се занимавате с такива работи, т.е. не сте убивали. Аз говоря за ония, които убиват. Няма прошка за тях. Ония, които се готвят да убиват, да му мислят! Казвате: „Това е революция; там всичко се прощава“. – Не е така. Коренен преврат трябва да стане в хората, а не революция. Всички трябва да се проникнат от мисълта, никого да не убиват. Същественото е: Да не причиняваме страдания на никого, да не се измъчваме, а да дойдем до пълно разбирателство помежду си. Не одобрявам затворите, не одобрявам бесилките, дето и да са те. Направо трябва да се каже на всички хора, че пътят, по който вървят, не е Божествен. Християнските народи не са издържали изпита на Данаил. Те нямат вътрешно убеждение като това на Седрах, Мисах и Авденаго. Те не издържаха и този изпит. И съглашението не издържа изпита си – поклони се на златния телец. И за тях иде вторият изпит – моралният, да се изпитат техните убеждения. Въз основа на великите природни закони нам е известно какви наказания ще наложи Бог на всички сегашни народи. Няма да остане народ в Европа, който да не бъде наказан. Всички ще станат на пух и прах, ще ги раздрънкат като вълна. За да не стане това, народите трябва да си подадат ръка. Никакво убийство! Сегашните народи са достатъчно културни, за да разберат това, което им се говори.

Долу заблужденията! Трябва ли християните да мислят още, че са спасени? Как може спасеният да казва на своя ближен да пукне, да умре? Той се моли по три пъти на ден, кае се, признава се за грешен, а казва на своя ближен да умре. Какво по-голямо безумие очаквате още? След всичко това, тръгнали свещеници и владици да говорят против нас. Те казват: „Господи, да пукнат тия от новото учение. Те рушат основите на държавата“. – Ние ще им отговорим по друг начин. Няма защо ние да пукнем, нито те да пукнат, но трябва да си подадем взаимно ръце и да изпълним Божията воля. Свещеник и владика не трябва да лъжат, нито да убиват. Един владика ударил един свещеник и го повалил мъртъв на земята. Това не е станало с преднамерена цел, но в състояние на гняв. И това не се позволява. Много такива случаи зная. Ако дам свобода на езика си, много има да кажа против свещениците; но ако млъкна, ония от небето няма да мълчат. Може би аз съм най-опасният човек в света. Докато съм още между вас, не е толкова опасно. Обаче, когато замина, всичко ще стане на пух и прах. От сегашния ред и порядък, от лъжите на хората, от сегашната земя няма да остане помен. Така е решил Господ. И това ще стане скоро. Не ви плаша. Това са закони, които действат.

Казвам: Ако продължавате да вървите в тоя път, ще измените природните закони, ще създадете изкуствен глад, навсякъде по света ще се явят недоразумения, раздори, епидемии, болести. Всичко старо ще се помете. Има ли нещо лошо в това? Ще кажете, че ви заплашвам. Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мене говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря. Бог е влязъл вече между европейските народи. Тоя кипеж в обществата и народите, това брожение между страдащите, както и войната, това показва, че Бог е проникнал навсякъде. Бог се проявява като Самсон.

В Библията се разказва за необикновената сила на Самсон. Жена му успяла да открие тайната на неговата сила и го предала на неговите неприятели. Като разбрали, че силата му се крие в косата, те отрязали косата му, извадили очите му и го вързали на един стълб на едно голямо здание. Така вързан, той се молел на Господа да му върне силата. Молбата му се чула и в скоро време косата му израсла. Като усетил сила в себе си, той помолил да му развържат ръцете. Той разтърсил силно стълба и съборил зданието, под развалините на което останали стотици от неговите неприятели. Бог е великанът, който се събужда в човешката душа и руши всичко старо. Тоя, който се възмущава в човека и воюва против всички неправди, това е Бог. Той е запалил света и го раздухва. Светът не може да се оправи с пушки и топове. Какво ще правите тогава? Турете правилото в живота: Никакво убийство! Всяко убийство е грях против Духа Светаго. Понеже се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие, то всяко убийство на човека подразбира разрушаване на Божия образ. Да убиеш човека, да убиеш в него възвишеното и Божественото, това значи да извършиш най-голямото престъпление. Въздържай гнева си и не казвай, че искаш да се освободиш от жена си, от брата си или сестра си. Ако ти се освободиш от тях и Бог ще се освободи от тебе, помен няма да остане от тебе. Така трябва да се проповядва. Казвате: „Де остана нашата войнственост?“ – Войнствен е оня, който може да въдвори ред и порядък в света, да спазва Божествената хармония. Затова са поставени и военните, да въдворяват ред и порядък в обществото, да поддържат Божествената хармония. Обаче, като се отклонили от правото си предназначение, те турили в действие топовете и картечниците и казват: „Да покосим света!“ – Да, но и тебе ще покосят. Като впрегнат на работа топовете и картечниците, първо военните изпитват поражение от тях. Те отнемат ръцете, краката, очите им. После казват: „Станаха жертва за отечеството!“ Едни други се убивате и наказвате и минавате за герои. Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат. Ако направиш това съзнателно, ще те похваля. Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата. Има такива герои в света! Една от великите черти на славянството е неговото самопожертвувание.

В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!

Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин. Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.

И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?“ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.

Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение. Кой ще го приеме, не е важно. То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за управляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана с мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийство. Няма прошка за оня, който убива!

Нека всеки християнин тури на вратата си надписа: „Ни помен от убийство!“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Бог каза на Каин: „Ще туря белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си!“ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя!“ Обърни се към брат си и кажи: „Любов и съгласие!“ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие!“ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие!“ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“. – Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.

Знаете ли какви са очите на Любовта? Знаете ли какъв е образът на Любовта? И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишца, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник.

Сега аз ви говоря приятелски. В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще й кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство! Никаква злоба! Това са новите идеи! Да турим на първо място Любовта. Не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията воля. Бог казва: „Аз не убивам никого, но убийците наказвам“. Аз не отмъщавам на никого, но само на ония, които убиват. Аз любя всички, но на ония, които нарушават Любовта, показвам омразата. Никакво убийство! Никакво помятане! Никаква омраза! Това са основите, които трябва да се поставят на новото общество. Днес воюват християни с християни. Често евангелисти, православни и различни сектанти казват: „Да пукнат тия от новото учение!“ След това всички четат Евангелието, цитират стихове оттам, а когато трябва да се проявят, готови са да убият човека!

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ Бъдете смели и доблестни като Данаил, да се молите по три пъти на ден. Бих предпочел да туря мотиката на рамо и да копая цял ден с Любов, отколкото да стана пръв министър в България. Бих предпочел да гладувам, да бъда последен бедняк, отколкото да стана владика. Какво по-велико от това, да останеш чист в себе си, но герой!

Като се върнете по домовете си, напишете: „Никакво убийство на брата си!“ Мъжът да каже за жена си: „Тя е моя сестра“. Жената да каже за мъжа си: „Той е мой брат“. Братя и сестри, обичайте се и си помагайте. Това изисква Божественото учение от всички хора по света.

Иде Господ в света! Аз Го виждам как иде намръщен, с тояга в ръка. Той маха тоягата по гърба на всички. Всички раса, калимавки, саби ще хвърчат във въздуха. Всички свещеници, военни, съдии ще бъдат бити на общо основание. След това Бог ще ви пита защо сте дошли на земята: да се учите, или да смущавате небето?

Той иде! Има само един начин, за да се избегне катастрофата: Никакви убийства! Само така човек ще подчини силите, които бушуват в него. Само така ще подчини и лъвовете в рова. Тогава цар Дарий ще каже: „Няма Бог, като Бога на Данаил, Който го избави от рова на лъвовете“. Сега и аз казвам: Няма Господ, като Господа на великата Любов. Тя може да ни избави и повдигне. Бог е свързан с всички живи същества. Той е живият Христос на Любовта. Когато дойде Той, да няма вече бесилки и затвори. Всички хора на новото учение да си подадат ръка. Да има живот и радост между тях, песни и музика. Всички да възкръснат и да кажат: „Долу стария ред на нещата! Долу насилието! Долу затворите и бесилките! Нов ред и порядък навсякъде!“ Ще кажете: „Амин! Тъй да бъде!“ Не, амин, но турете волята си в действие!

Сегашните хора приличат на оня дервиш, който отишъл в една турска баня да се къпе. Като се окъпал, той казал на баняджията: „Благодаря ти, добре се окъпах“. – Не е достатъчно само да благодариш, но трябва да дадеш един грош за банята. Понеже нямал пари, дервишът се обърнал към Господа с молба: „Господи, или ми дай един грош да си платя банята, или я събори!“

И тъй, като дойдете следната неделя тук, искам да носите нов, положителен морал. Желая всички – мъже и жени – до Великден да сте пораснали, поне с четири сантиметра да станете по-високи. Сега се страхувате какво ще стане с вас, как ще свършите живота си. Аз обещавам да поддържам всички ония, които не убиват. Ако на някого работите не вървят добре, аз съм готов да му служа, с условие да не убива. Готов съм да направя всичко за оня, който пръв е поставил в душата си закона: „Не убивай!“

Сега, да прогласим закона на Любовта! Приложете положителния морал в живота и не казвайте, както владиците и свещениците, да пукнат ония от новото учение. Казвам: Моят Господ да им даде мъдрост и знание, да им стесни стомасите, да ядат и пият по-малко, да възприемат великата Божия Любов. Един учен българин, като изучавал историята на българската църква, изтъквал факта, че във време на духовните борби, българското духовенство било по-близо до своя народ, живеело с неговите радости и скърби. Когато заеха мястото на гръцките владици, те се свързаха с властта и с държавата и се отдалечиха от Бога и от народа. Ако българското духовенство обича своя народ, нека прояви самоотверженост и започне не само да проповядва учението на Христа, но и да живее според това учение. Защо държат това учение затворено? Ще излязат пред народа да говорят за живота на някой светия, за гръцките събори и други. – Това не ни интересува. Ние се интересуваме от това как може да се приложи Христовото учение и как да се преустрои животът. Защо не кажат какво е проповядвал Христос? Нали Той е техен Учител? Аз поддържам страната на техния Учител. Христос казва: „Абсолютно никакво престъпление, никакво убийство не се позволява!“ Всеки ще люби брата си. Освен това и по-далеч ще отиде – ще обича и врага си. Христос прилагаше тоя закон. Това видяхме още като беше на кръста. Той каза: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят“.

„Не убивай!“ – това е единствената реална философия, единствената реална наука. Всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо и не е съгласно с Божията Любов. То е учение на черната ложа. Следователно, всички, които поддържат убийството, аз турям наляво. Аз не участвам в техните престъпления. Това е говорил Христос, а не аз. Който носи името „човек“, в пълния смисъл на думата, трябва да ликвидира с въпроса за убийството, да не е страхлив, да е готов да жертва и живота си. Всеки трябва да се обяви против насилието, да каже, че това, което става в света, не е съгласно с Христовото учение, не е съгласно с Божията Любов.

Желая ви сега да излезете от рова на лъвовете здрави и читави и да кажете: „Няма Господ като Господа на Любовта! Няма друг Отец като Отца на Христа!“ Христос казва: „Отивам при Отца си, при Бога моего!“ Сега Бог е в сърцата на хората, иска да ги избави от най-голямото зло.

Искам да бъдете герои! Не се спирайте върху това дали моята проповед е свързана или не, но искам да запомните следното: Убийството е най-големият грях, който човек може да извърши. Който се откаже от убийството, ще го изпратя на небето между светиите, които ще му дадат братска целувка. Това значи да изпълниш закона на Божията Любов.

Повтарям: Бъдете герои! Престанете с недоразуменията, които съществуват между вас. Ликвидирайте с убийството веднъж завинаги!

Царят каза: „Няма друг Бог, освен Бога на Данаил, Който можа да го избави от рова на лъвовете“.

И аз казвам: Господ, на Когото служите, може да ви избави от лъвовете.

7. Беседа от Учителя, държана на 24 април 1921 г. в София.