Разлика между версии на „Познава гласа му“

Текуща версия към 16:54, 4 март 2012

Съборно слово

Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.

1930

КНИГА: Благословена между жените

ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Известно е на всички, що е реалност. Реални неща са тези, които човек едновременно вижда и съзнава. Тъй щото вие ще имате идея за Бога само чрез едновременното виждане и съзнаване. Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове, всички разумни същества, по-близо или по-далеч, според степента на своето развитие. В това отношение и материалният свят е създаден такъв, според степента на разумните същества, които са работили в него. Всички небесни системи се движат пак в кръгове, около един център – слънце; всяко слънце от тези системи заема едно или друго място, според степента на неговата разумност. И сега, когато говорим за Бога, разбираме, че Той е начало – център на всяка разумност.

Ще прочета 10. глава от Евангелието на Йоана.

Истина, истина ви казвам: „Който не влиза през вратата в кошарата на овците, той е крадец и разбойник. (– 1 ст.) – Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които не влизат през вратата, а през всяко друго място, те са крадци и разбойници. Който влиза през вратата, той всякога си казва името; който минава през плета, той не си казва името и минава за крадец и разбойник. Следователно, когато приятелят ви дойде у вас, той влиза през вратата, и вие знаете неговото име. Всеки, който не влиза през вратата на къщата ви, името му не знаете, и той минава за крадец и разбойник.

„А който влиза през вратата, пастир е на овците". (– 2 ст.). – Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник за овците. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си на место, и за тях той е крадец и разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е предпоставен обратният закон: който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овците, в широк смисъл на думата.

„Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове и ги извежда." (– 3 ст.). – Ние сме свободни да действуваме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпките ни и съобразно тях организира живота ни. Запример, човек трябва да яде. Колко трябва да яде? Колкото природата му е определила. Яде ли повече, отколкото му е определено, той ще се разстрои. Кой е виновен за това? Бог е определил на всеки, колко трябва да яде. Яж умерено, докато ти е сладко, но без да преяждаш. Яденето е от Бога, преяждането – от човека; животът е от Бога, смъртта – от човека; доброто е от Бога, грехът, злото – от човека. Грехът не е нищо друго, освен неизпълнение на Великия Божи закон.

„И когато изкара овците си вън, ходи пред тях: и овците идат след него, защото знаят гласа му." (– 4 ст.). – Значи, човек трябва да познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Казвате: как ще познаем гласа на всички тия неща? – Това са елементарни работи, които всеки трябва да знае. Да се задава такъв въпрос, все едно е да ви пита някой, как познавате светлината. Какво ще отговорите на този въпрос? Или, какво ще отговорите на въпроса: как познавате, че вратата е отворена? Ако можете да влезете през вратата, тя е отворена; не можете ли да влезете през нея, тя е затворена. Как познавате, кога сте се нахранили? Ако гладът ви е задоволен, вие сте се нахранили; не е ли задоволен, не сте се нахранили. Това са елементарни положения, които всеки разбира. Човек не трябва да си служи със софизми. В живота има много неща строго определени, които могат да се изразят конкретно. Светлината няма защо да се доказва. Това, което във всеки даден момент буди съзнанието на човека, наричаме светлина. Тя е първият лъч, който влиза в съзнанието на човека. Онова пък, което приспива неговото съзнание, наричаме тъмнина.

„А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласът на чужденците не знаят." (– 5 ст.). Питам: кой от вас би отишъл при никого, който ще върже ръцете и краката му и ще го положи на земята? Кой човек, след като придобие свободата си, ще отиде при някого да му завърже ръцете и краката? Няма такъв глупав човек в света. Ако овците познават своя овчар, който ще ги заведе на паша, хората по-малко ли от тях ще познават своя пастир?

„Тази притча им рече Исус, но те не разумяха, що бе това, което им говореше." (– 6 ст.). – Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано. Днес и вие не разбирате много неща от това, което ви говоря. Но в бъдеще ще го разберете. Важно е за вас това, което сега сте разбрали, да събуди съзнанието ви.

Тогаз пак им рече Исус: „Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците." (– 7 ст.). Значи, онзи, който ще дойде да ви събуди, или да внесе първия лъч в съзнанието ви, той трябва да бъде носител на Любовта. Кой ще ви събуди? Който ви обича, само той може да ви събуди. Щом ви събуди, той вече е врата за вас.

„Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници, но овците ги не послушаха." (– 8 ст.). – Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник.

„Аз съм вратата: през мене ако влезе някой, спасен ще бъде; и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери." (– 9 ст.).

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." (– 10 ст.). – Това се отнася и до вас. Христос е дошъл да ви даде живот и то преизобилно. Де ще намерите този изобилен живот? При извора. От водата, която в даден случай влезе в чашата ви, ще разберете съдържанието и на целия извор.

„Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овците." (– 11 ст.). – Кой човек е добър? Добър е онзи, който полага душата си за другите. Не - може ли да положи душата си за другите, той не е добър. Някой казва: добър човек ли съм аз? Ако можеш да положите душата си в служене на Бога, добър си; не можеш ли да я положиш, не си добър. Няма нужда много да се философствува. Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата си за овците."

„А наемникът бяга, защото е наемник и не го е грижа за овците." (– 13 ст.). – Когато човек не вложи душата си в някоя работа, той не може да успее. Ако ученикът не вложи душата си в училището, да придобие знание, нищо няма да постигне. Знанието ще бяга от него. Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията. Вложи ли човек душата си в някоя работа, всичко ще постигне. Значи, животът се изразява чрез мислите и желанията на човека. Какво представляват мислите и желанията? Те са живи същества. Действията също така са живи същества. Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат да ви напуснат. Някога мислите на човека бягат от него; някога желанията му бягат, а някога – действията. Искате ли да бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва да положите душата си за тях.

Казвате: ние трябва да бъдем добри, да правим добро. За да бъдете добри, трябва да прилагате в живота си всяка добра мисъл. Приложите ли я, ще имате резултати. Обаче, част от това, което спечелите от тази работа, трябва да дадете и на самата мисъл. И тя иска дял от работата ви. Когато казвате, че някоя мисъл трябва да се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества. Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл да се реализира, умре, с него заедно и мисълта умира. Не знаете ли, как да постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората. Да умре някоя мисъл, това подразбира да изчезне формата й, в която се е проявила тя. Разруши ли се формата й, тази мисъл, като същина, остава да живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече да разполагате с нея. Ако мисълта е Божествена, тя се връща при Бога. Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата си. Имате едно малко дете, което умира, т.е. формата му пред вас изчезва. Като изгубите тази форма, вие отивате на гробищата, плачете, скърбите, но и там вашият Петканчо го няма. Чакате от него писмо, но той и писмо не ви пише. Защо? Не сте постъпили добре с него.

„Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават." (- 14 ст.). Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които минават през нас, представляват разумни същества, които по този начин се свързват с нас, и ние с тях. Следователно, ако човек осакати някои от своите мисли, чувства или желания, с това той прекъсва връзките си с разумните същества, чиито са тия мисли, чувства и желания. По този начин човек се изолирва от разумните същества, с които по-рано е бил във връзка. Защо? – Защото той няма вече съответните органи, с които да влезе във връзка. Ето защо човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата.

Казвам: всяко друго обяснение, което може да се даде за мислите и желанията, е механическо. Някой учен ще каже, че мисълта представлява известен род вибрации на някаква особено тънка материя. Вярно е, че мисълта представлява сбор от вибрации, от светлина и топлина, но всъщност тя представлява среда, чрез която човек влиза в общение с висшия, разумен свят. И тогава човек има главно една свещена мисъл и едно свещено чувство в себе си. Те са мисълта за Бога и чувството за Бога. Унищожи ли човек тази свещена мисъл и това свещено чувство, с това той унищожава и себе си. Защо? – Защото само чрез тях той влиза в общение с Бога. Чрез всички останали мисли човек влиза в общение с други същества, но само чрез една специфична мисъл той се съобщава с Бога. Значи, тази свещена мисъл и това свещено чувство у човека ние наричаме дух и душа. Докато човек пази свещената мисъл в себе си, т.е. духа си, и свещеното чувство, т.е. душата си, чрез които влиза в общение с Бога, дотогава той е гражданин на Царството Божие. В този смисъл човек най-първо трябва да люби Бога, защото всички мисли и чувства у него са родени, именно, от тази свещена мисъл и от това свещено чувство.

„Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам заради овците." (– 15 ст.). – Познаването на Бога ще дойде само тогава, когато и Бог ни познава.

„И други овци имам, които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще бъде едно стадо и един пастир." (– 16 ст.). Някой има желание да бъде учител. Кое е първото необходимо условие за учителя? Учителят трябва да познава Бога, и Бог да го познава. Човек не може да бъде учител, докато не познава Бога, и докато Бог не го познава. Някой казва: аз мога да бъда учител. Ако познаваш Бога, и ако Той те познава, можеш да бъдеш учител. Не те ли познава Бог, не Го ли познаваш и ти, никакъв учител не можеш да бъдеш. Казвате: нима Бог не може да говори и на нас? Бог може да говори на всички, но при следното условие: да Го познавате, и Той да ви познава. Познавате ли Го, Той ще ви говори; не Го ли познавате, няма да ви говори. Кога могат двама души да си говорят? Само когато се познават. Щом се познават, те имат желание да си поговорят. Познаването почива върху закона на Любовта. Вие не можете да говорите на човек, когото не обичате. За да му говорите, непременно трябва да го обичате. Не обичате ли някого, не ви ли обича и той, вие сте глухи един за друг.

„За това Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак." (– 17 ст.). Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова, Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост на света, казал: „Няма нищо ново под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!" На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой човек е доволен от своите стари дрехи? Сега ще ви предам накратко един мистичен разказ, да видите, какво Бог носи в света, какво Той дава за всяка душа. Едно време, когато Господ създал света, решил да слезе на земята, между хората, да ги посети. В това време хората били още безгрешни, всеки изпълнявал работата си добре, усърдно. Най-първо Бог слязъл при един книжовник, когото заварил с перо в ръка, потопено в мастило, готов да пише. Бог се спрял при него за малко, и първата мисъл, която прочел в книжовника, била: колко време ще остане Бог при мене? Да не би да остане повечко, че да изсъхне мастилото на перото ми. Бог му казал само една дума: пиши! – и си отишъл. След това Бог посетил един свещеник, който се приготовлявал за служба: купил от най-скъпия тамян, турил го в кадилницата и започнал да изпълнява службата си. Като видял Господа при себе си, рекъл: дали няма да остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи в изпълнението на службата си, и тамянът ми да изгори напразно? Бог прочел и неговата мисъл, казал му само една дума: кади! - и си заминал. После Бог минал покрай един военен, който тъкмо изваждал сабята и се готвил да даде команда на войниците си. Като видял Бога, той казал: дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да дам командата си на време? Бог му казал: командувай! – и си отишъл. Отива при една майка, която току-що турила вода в коритото, да къпе детето си. Като видяла Господа, тя рекла: дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да окъпя детето си? Водата ми ще изстине, отново ще трябва да я сгорещявам. Бог разбрал и нейната мисъл, но и на нея казал само една дума: къпи! – и си заминал. Минава най-после покрай една млада мома, която в този момент, именно, пишела любовно писмо на своя възлюбен, да се срещнат някъде. Като видяла Господа, тя си казала: дали ще остане Бог дълго време при мене, да ми попречи да довърша писмото си и да не успея да се срещна със своя възлюбен? Бог й казал само една дума: свърши! – и си заминал. Така посетил Господ още много хора, и от всички научил едно и също нещо. Какво научил от хората? Че всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие. Питам: каква култура може да има при такова разбиране на нещата?

Този разказ продължава и по-нататък. Когато книжовникът останал сам, погледнал към перото си и видял, че мастилото по него засъхнало; топнал в мастилницата, и там мастилото пресъхнало. По този начин той повече не могьл да пише. Свещеникът, като изпратил Бога, пристъпил към изпълнение на работата си, но какво било неговото очудване, като забелязал, че тамянът в кадилницата не се запалвал; така свещеникът не могъл да извърши службата си.

Когато Бог заминал, майката се заела да изкъпе детето си, но водата от котела изчезнала, и детето й останало некъпано. Военният пък, като се обърнал към войниците и започнал да ги командува, хванал сабята си, но останал много очуден, като видял, че тя цяла ръждясала. Момата, която пишела писмо на своя възлюбен, успала да го свърши и изпрати на време, но възлюбеният й заминал за някъде, и тя не могла да го види. След заминаването на Бога, всички хора, които Той посетил, останали с убеждението, че слизането на Бога на земята носи нещастия за хората. Казвам: заключението на хората не е правилно. Идването на Бога между хората не носи нещастия за тях, но страданията и нещастията им се дължат на това, че те не приели Бога, както трябва. Те искали да свършат своята работа, а пренебрегнали Божественото в себе си.

Питам: за кого писал книжовникът? Кому служил свещеникът? За кого воювал военният? От какви подбуждения майката отглеждала своето дете? Какво искала момата от своя възлюбен? Нима книжовникът не пишел за просветление на човешките умове, за придобиване знание и мъдрост? Нима свещеникът не служил на Бога? Нима военният не воювал за истина и свобода? Нима майката не отглеждала детето си в името на Любовта? Нима момата не търсила Бога в своя възлюбен? Всичко това показва, че стремежите на хората са прави, но пътищата, по които се реализират тия стремежи, не са прави. За правилното им реализиране се изисква дълбоко разбиране на вътрешния живот.

Този мистичен разказ се отнася и към човешката душа. Не знае ли човек, как да постъпи с Божественото в себе си, и най-хубавите копнежи на душата изсъхват; най-красивите мисли и чувства се изгубват. Дойде ли човек до това положение, той започва да отдава всички свои неуспехи на някакви вътрешни, или външни причини. В същност това се дължи на неразбиране, как да се постъпи с Божественото, когато То посети човека. Ако вие сте в положението на книжовника, или на свещеника, или на военния, или на майката, или на момата, как ще постъпите, като дойде Господ при вас? Ще оставя вие сами да разрешите този ребус. Какво ще направите вие, когато дойде Господ при вас? Когато Бог дойде при вас, Той все ще ви намери в едно от изброените по-горе положения: като книжовник, като свещеник, като военен, като майка, или като мома, която пише на своя възлюбен.

Сега ще дойдем до края на мистичния разказ. Най-после Господ посетил един готвач, който наскоро свършил курса по готварство и се заел да практикува своето изкуство. Едва що турил на огъня тенджерата с лука да се пърже, когато Бог го посетил. Готвачът се спрял, позамислил се и си казал: дали ще седи Бог много време при мене? Боя се, че ако остане повече време тук, лукът ми ще прегори, и яденето ще се развали, няма да бъде вкусно. Обаче, готвачът бил най-искрен от всички ония, които Бог посетил. Още докато си помислил, че Бог, със своето присъствие, ще му попречи, веднага съзнал погрешката си, разкаял се и казал: Господи, направих една погрешка. – В какво седи погрешката ти? – Прости ме, Господи, аз си помислих, че като дойде при мене, ще останеш за повече време, и яденето ми ще прегори. Искам да напусна този занаят, той не е за мене, големи пакости ще ми създаде. Все ще се случи някога яденето ми да прегори и ще мисля, че Ти си причина за това.

Питам: какво е казал Господ на този готвач след неговата изповед? Вие сами трябва да отговорите на този въпрос. Казвам: най-учен от всички, които Бог посетил, бил готвачът, който изповядал грешката си. Затова и до днес лукът цъцри в тенджерата на готвача. Тъй щото, ако питате, защо цъцри лука в тенджерата на готвача, ще знаете, че причината за това седи в неговата изповед. Готвачът всякога се изповядва. Който се изповядва, той е на мястото на готвача. Готвачът има по-голям шанс за успех и от книжовника, и от свещеника, и от военния, и от майката, и от младата мома. Защо? – Защото лукът в тенджерата и до днес цъцри. Понеже тази мисъл е реална, преведете я и я приложете в живота си. Намерете, кой е готвачът у вас и де е тенджерата, в която готви! Господ казал на готвача: готви добре, докато разбереш езика на цъцренето!

„И тъй, пак стана раздор между юдеите за тези думи." И мнозина от тях казваха: „Бяс има и луд е; що Го слушате?" Други казваха: „Тези думи не са на беснуем човек. Може ли бяс да отваря очи на слепи?" (– 19, 20 и 21 ст.). Тези стихове изразяват вътрешния бунт, който става в човешката душа. Раздорът между юдеите говори за вътрешния бунт у човека. Когато Истината дойде у човека, той винаги се бунтува. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той пак се бунтува, готов е да направи големи пакости.

„Отец ми, който ми ги даде, от всички е най-голям; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми." (– 29 ст.). „Аз и Отец едно сме." (– 30 ст.) Христос не казва, че овците са Негови, но казва: „Отец ми, кой го ми ги даде, от всички е най-голям." С тези думи Христос обръща внимание на това, че душите са излезли от Бога.

„Тогаз пак взеха юдеите камъни да Го убият." Отговори им Исус: „Много добри дела от Отца моего ви показах; за кое от тези дела хвърляте камъни върху мене?" Отговориха Му юдеите и рекоха: „За добро дело не хвърляме камъни върху тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог." (– 31, 32 и 33 ст.). Оттук се вижда, че Христовите думи засегнали честолюбието на юдеите, вследствие на което старото у тях влиза в борба с новото.

„Ако не правя делата на Отца моего, не вярвайте в мене; но ако ги правя, в мене като не вярвате, вярвайте в делата, за да познаете и да повярвате, че Отец е в мене, и аз в Него." (– 37 и 38 ст.). – За да им говори Христос така, това показва, че те нито Бога познаваха, нито Христа познаваха.

Сега ще се пазите да нямате мисли и желания, като тези на евреите. Често чрезмерните желания са спънка в живота на човека. Те са причина за греха, а грехът разслабва човека; той докарва преждевременна старост. Старият човек пък се занимава само със своите болки, със своето минало. В душата на стария няма нищо ново. Той казва: на младини беше всичко. Сега няма нищо ново. Ето защо, трябва да се пазите от греха и от това, което старостта носи. Не се спирайте върху буквата на нещата: буквата умъртвява, духът носи живот. Според процесите, които виждаме в природата, старият винаги очаква смърт, младият – живот. Затова казваме: старото носи смърт, младото – живот. Когато разглеждаме старостта в смисъл на мъдрост, това се отнася към друг свят. И тогава, под думата „стар" се разбира човек с опитност, със знание, със сила. Старият човек, който не е разбрал живота, той умира; който е разбрал живота, той оживява. Старият, който е станал силен, умен и мъдър, той е разбрал живота; старият, който не е станал силен, умен и мъдър, той не е разбрал живота.

Както виждате, днес денят е много хубав, няма никакви препятствия, за да разберете Истината. Всеки сам може да си постави някакво препятствие, като параван, и да не може да разбере Истината. Някой седи зад паравана и казва: не мога да изляза оттук. Кога човек си поставя параван? – Когато се отклонява от правия, от Божия път. Пръв Адам си направил параван и се скри зад него. Господ го потърси: „Адаме, де си?" Скрит зад паравана, Адам мълчал. Господ го намерил скрит зад паравана и го запитал: „Защо не се обаждаш?" – Господи, чух гласа Ти, но боях се да Ти се обадя. – Защо се боиш? Веднага философията дошла в помощ на Адама. Той започнал да аргументира: Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, ще ми бъде помощница, а тя ме тикна в едно предприятие, в което изгубихме всичко, каквото ни даде. Бог хвана тогава неговата другарка, предприемача. Тя каза: търговецът, от когото отидох да купувам стока, ме излъга; даде ми лоша стока, и задигна парите ми. Така започнаха редица аргументирания: светът не е направен, както трябва; отношенията между хората не са разумни; търговците не са честни хора и т.н. Господ запитал жената: ти защо не опита стоката, която купуваш? На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можа да каже: преди да вкуся от забранения плод, аз ще опитам по някакъв начин истинността на твоите думи. По това време в рая имаше много животни. Тя трябваше да даде този плод на някой кон, например, той пръв да го опита, да се види, дали, наистина, той ще стане като Бога. Конете обичат ябълки, тъй щото конят щеше да изяде този плод. Обаче, жената не направи опита с коня, или с друго някое животно, но го приложи върху себе си.

Разказът за грехопадането на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма; може би и за хиляди години ще остане неразкрита за човечеството, защото хората не са готови още да я разберат. За сега не е позволено да се обясняват причините за грехопадането. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, знаят тия причини; те знаят, че има неизбежни неща в живота, но защо, за какво става всичко това, мълчат. Съществува следният закон: всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, да видите, дали, наистина, тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг. вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца, и ако въжето издържа на тази тежест, значи, то е здраво. Тогава може да си купите, колкото въжета искате. Обаче, опитът ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате пред вид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие.

Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си. т. е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте! Това подразбира: изпитвайте условията, в които живеете, но себе си никога! Изпитвайте мислите, чувствата, действията си, но себе си, т.е. своята душа и своя дух никога не изпитвайте! Тази е истинската философия на живота. Защо трябва да изпитвате душата и духа си? Какво ще придобиете, ако изпитвате душата и духа си? – Нищо няма да придобиете. Не правете опит с това, което Бог е създал! Не правете опит със свещената книга, която Бог е написал! Тази книга ще пазите като зеницата на окото си. От нея ще четете и учите. Тя ще бъде най-главното ви ръководство в живота. Докато имате тази книга и учите от нея, тя ще ви служи като магическа тояжка: с нея ще можете всичко да извършите.

Ето защо казвам: не правете опити с Божествените работи! Има неща, с които можете да правите опити. Те съставляват материалния, външния свят. Той е свят за опити. Дойдете ли, обаче, до душата и до духа си, тях ще пазите свещено. Те са излезли от Бога. Щом е така, никакви опити не правете с тях. Имате ли свещени чувства и мисли към душата и духа си, вие ще имате такива свещени мисли и чувства и по отношение към Бога. Що се отнася до вашите физически, преходни мисли, чувства и действия в живота, то е друг въпрос, тях можете да подлагате на разни опити; дойдете ли до човека, като идейно същество, което търси нещо, стреми се към него, и когато става и когато ляга, това е великото, свещеното, красивото, това са духът и душата. Духът и душата представляват велика тайна за човека. Когато човек дойде до онова просветление на съзнанието си, да разбере, що е душа и що е дух, той ще намери и своя Учител, който ще го събуди. Този момент – събуждането на ученика от Учителя, представлява същевременно вътрешно мистично разбиране на нещата. Учителят може да ви намери като книжовник, с перо в ръка, като свещеник, с кадилница в ръка, като военен със своята сабя, като майка, която къпе детето си, или като мома, която пише на своя възлюбен. Всички тия положения са символи, които трябва да се преведат. При каквото положение и да ви намери Господ, едно е важно: да знаете, как да постъпите.

Питам: как нарекохме днешния ден? – Ден на Божествената наука. Как сте постъпвали до сега според вашата наука? Работили сте, писали сте, но мастилото на перото ви всякога е засъхвало. Какво представлява пресъхването на мастилото? – Непостигнати желания. Някой казва: имах едно желание, не можах да го постигна; имах една мисъл, не можах да я реализирам. Защо? Имало е нещо куцо, нещо хромо у вас. Защо окуця Яков? Понеже не можа да разбере Истината, той се бори с Господа; Бог го бутна, и той окуця. Мъчно можа да се изправи нещо в характера на Якова. Той разбра отчасти само Истината, затова се хвана за Господа и каза: няма да те пусна, докато не ме благословиш. Господ го благослови, но го остави куц. Тази хромавост у него се яви вследствие неговите прегрешения към брата си и баща си, както и към своята душа. Той взе първородството от брата си, излъга баща си, като се представи вместо брата си Исава, и по този начин взе благословението от баща си. И след това Бог трябваше цели 14 години да го учи; да не се изкушава и да не ходи по чужди умове. След изтичането на тези 14 години, той трябваше да се върне в бащиния си дом, но из пътя окуця, като резултат на вътрешния недъг в характера си. Всеки човек иска, като Якова, да се справи с миналото си, което наричат карма, но трябва да се справи прямо, ребром, да отвори сърцето си, както готвачът отвори сърцето си за Господа, и да каже: Господи, искам да напусна този занаят! Казвам: всички вие искате да бъдете добри, та като дойде Господ да ви намери такива. Когато Бог дойде при книжовника, работата му трябваше да бъде свършена, а Бог го завари с недовършена работа. Когато Бог посети военния, той трябваше да тури сабята си в ножницата, да е свършил вече работата си, Когато Бог отиде при свещеника, гой трябваше да е свършил службата си; когато отиде при майката, тя трябваше да е окапала вече детето си; когато отиде при младата мома, тя трябваше да е написала писмото на своя възлюбен. И най-после, когато Бог посети готвача, и той трябваше да е сготвил яденето и да каже: Господи, радвам се, че ме посети. Заповядай, да Те угостя! Драмата в душата на човека се крие в това, че когато Бог го посещава, намира го с недовършена работа. Дойде ли Бог при вас, работата ви трябва да бъде свършена. Тази основна мисъл трябва да държите в ума си, а не само мисълта, че трябва да бъдете добри. Първия път Бог ви завари с недовършена работа. Когато дойде втори път при вас, как трябва да ви намери? Пак ли трябва да държите перо, сабя и кадилница в ръка? Работата на книжовника, на свещеника, на военния, на майката, на младата мома и на готвача трябва да бъде свършена, за да им даде Бог нова работа. Време е вече да ви се даде нова работа. Ако държите перо в ръка, ако държите сабя в ръка, ако държите кадилница в ръка, ако къпете детето си, ако пишете писмо на възлюбения си и ако готвите, когато Бог ви посети, знайте, че ще стане това, което до сега е ставало. Слезе ли Бог на земята, работата на всички хора трябва да бъде свършена!

Веднъж запитали магарето, защо го бият. То отговорило: бият ме, за да не съм магаре. – Ами защо си магаре? – Исках да мина през посвещение, да разбера тайните на Бога, но не можах и затова станах магаре. Едно научих: докато разбера Божествените тайни, много цепеници ще се стоварят върху гърба ми. Днес, когато магарето реве, казва: труден е пътят на посвещението! Следователно, за да се дойде до четвъртото посвещение, човек трябва да мине през пътя на магарето. Дълго време ще го бият, и след този бой най-после ще каже: посветих се! Смисълът на посвещението не седи само в това, да знаеш, че са те били, но да научиш нещо от този бой. Истинско посвещение минава този, който всякога знае, за какво го бият. Запример, натоварят ли те с дърва, трябва да знаеш, защо те товарят; ударят ли ти десет или повече тояги, трябва да знаеш, защо те бият. Някои ще ти казват, че си магаре, с дълги уши, че не трябва да ревеш тъй силно, че не можеш да носиш вода, или че си упорит, своенравен. При посвещението си човек трябва да превръща всички тия неща, да се освободи от положението, в което се намира; иначе, ще минава от едно прераждане в друго и ще се намери все в същото положение, като магаре. Магарето е символ на неблагоприятни условия, които човек трябва да преодолее и с които трябва да се справи. Тъй щото в съзнанието си човек трябва да мине в по-високо положение от това, в което се намира. Няма нищо лошо в магарешката форма. Запитайте вълка нещо за магарето, и той веднага ще започне да се облизва. Вълкът високо цени магарешкото месо. Достатъчно е един път само да е ял магарешко месо, за да обикаля след това цели девет месеца на същото място, да намери още едно магаре. Само вълкът знае, какво се крие в магарешкото месо. Когато вълкът яде магарешко месо, той вече придобива неговата опитност, не иска втори път да минава през същата форма. Вълк, който е ял един път магарешко месо, иска или не иска, свързва се вече с магарето и става магаре.

И тъй, ако човек не може да разреши трудните условия на живота, той се ограничава; разреши ли ги, той се освобождава. Тъй както светът е устроен, той представя път, метод, чрез който Бог работи. Когато изучаваме минералите, скъпоценните камъни, растенията и животните, ние трябва да се спираме върху смисъла, който се крие в тях. Когато изучаваме светлината, топлината, също така трябва да изучаваме техния смисъл и предназначение. След създаването на света, Бог е поставил първия човек в райската градина, между растения и животни, като му казал да ги завлада. Да ги завлада, подразбира да ги изучи, да се ползува от тях, да бъде разумен господар на земята, ако иска да бъде щастлив. Казвам: блажени сте, когато Бог дойде между вас и намери, че сте свършили работата си и чакате да ви се даде нова.

Сега ще направим една малка екскурзия до в. Дамка.

4. Беседа от Учителя, държана на 20 август, 1930 г., 6 ч. с. при II. Рилско езеро.