(→Чистосърдечните) |
|||
| (Не са показани 5 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Неделни беседи]] | |
| − | + | [[Неделни беседи - 1917, 1918 г.]] | |
| − | + | [[Все що е писано (1917)]] | |
| − | + | ==7. Чистосърдечните== | |
| − | |||
| − | + | ''Беседа от Учителя, държана на 29 април, [[1917]] г. София.'' | |
| − | + | „Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." (Матея 5:8) | |
| − | + | Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата. | |
| − | + | Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива. | |
| − | + | Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят. | |
| − | + | „Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто. | |
| − | + | Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение. | |
| − | + | Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания. | |
| − | + | "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот. | |
| − | + | Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете. | |
| − | Като се | + | Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт. |
| − | + | Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина. | |
| − | + | Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв? | |
| − | + | Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот. | |
| − | + | Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи. | |
| − | + | Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми." | |
| − | + | Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората. | |
| − | + | „Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането. | |
| − | + | Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре. | |
| − | + | И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре. Философията на живота се заключава в слизането и качването. | |
| − | + | Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата. Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява. | |
| − | + | Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания. | |
| − | + | Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя. | |
| − | + | Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. | |
| − | + | Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека. | |
| − | + | "Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка тя помете много хора. | |
| − | + | „Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът. | |
| − | + | Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погрешката? – В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света. | |
| − | + | Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това. | |
| − | „Блажени чистосърдечните | + | „Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях. |
| − | + | „Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
I песен. | I песен. | ||
| Ред 144: | Ред 88: | ||
Видиш ли оназ рътлина? Зад нея село голямо, там имам либе, и друго – с малко мъжко детенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклет Стояне, как си ме хитро измами. Нямаш ли братче по-малко, та нему да ме дадете? | Видиш ли оназ рътлина? Зад нея село голямо, там имам либе, и друго – с малко мъжко детенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклет Стояне, как си ме хитро измами. Нямаш ли братче по-малко, та нему да ме дадете? | ||
| − | + | Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си. | |
| − | + | ||
| − | Като четете тия народни песни, виждате | + | |
| − | Мнозина четат произведенията на велики писатели и | + | Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата. |
| − | Беседа от Учителя, държана на 29 април, 1917 г. София. | + | ''Беседа от Учителя, държана на 29 април, [[1917]] г. София.'' |
Текуща версия към 11:58, 7 ноември 2010
Неделни беседи - 1917, 1918 г.
7. Чистосърдечните
Беседа от Учителя, държана на 29 април, 1917 г. София.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." (Матея 5:8)
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина.
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре. Философията на живота се заключава в слизането и качването.
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата. Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
"Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка тя помете много хора.
„Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погрешката? – В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
I песен.
Петър и Янка
„Боже ле, велики Господи, горо ле, разстави ми се, водо ле, достави ми се, Петре ле, обади ми се! Нито се гора разстави, нито се вода достави, нито се Петър обади.
II песен.
Балю и Вела
Вели се дрямка додряма, та па си Вела полегна на Балювите скутове, и си сладко заспала. Нали е Балю декрия, извади остри ножици, та си скутове отряза. Ограби злато и сребро, па си от Вела побягна.
II песен.
Стоян и Кирушка
Видиш ли оназ рътлина? Зад нея село голямо, там имам либе, и друго – с малко мъжко детенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклет Стояне, как си ме хитро измами. Нямаш ли братче по-малко, та нему да ме дадете?
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата.
Беседа от Учителя, държана на 29 април, 1917 г. София.