от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Не бъди неверен, но верен!== После казва на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми: и дай рък…)
 
 
Ред 1: Ред 1:
==Не бъди неверен, но верен!==
+
[[Неделни беседи]]
 +
 
 +
[[Неделни беседи - 1922 г.]]
 +
 
 +
[[Сила и живот, V серия (1922)]]
 +
 
 +
==14. Не бъди неверен, но верен!==
 +
 
 +
 
 +
''Беседа, държана на 16 април [[1922]] г. в София.''
  
 
После казва на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми: и дай ръката си и тури в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен“. <em>(Ев. Йоан 20:27)</em>
 
После казва на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми: и дай ръката си и тури в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен“. <em>(Ев. Йоан 20:27)</em>
Ред 79: Ред 88:
 
„Господ мой, Бог мой!“  
 
„Господ мой, Бог мой!“  
  
Беседа, държана на 16 април 1922 г. в София.
+
''Беседа, държана на 16 април [[1922]] г. в София.''

Текуща версия към 22:30, 17 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1922 г.

Сила и живот, V серия (1922)

14. Не бъди неверен, но верен!

Беседа, държана на 16 април 1922 г. в София.

После казва на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми: и дай ръката си и тури в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен“. (Ев. Йоан 20:27)

Съвременните културни хора запитват: „Какъв е смисълът или каква е целта на живота?“ Този въпрос е зададен не само от съвременната култура, не само от съвременните философи, не само от съвременните религиозни хора, но и всеки човек си го задава и всеки по своему дава един отговор, добър или лош. Гладният, когато се приближава при трапезата, какво запитва? Запитва какво има за ядене, хляб или нещо друго сготвено, добре сготвено ли ще бъде или дали тази храна ще бъде приятна? Туй е важното за него. Неговата философия не отива по-далеч. Когато някой отива на концерт, иска да знае какви парчета ще бъдат изпълнени и дали нему ще допаднат на сърцето. Когато някой свещеник отива на църква, иска да знае как ще изпълни своята работа и дали богомолците ще бъдат доволни, дали ще го слушат тоя ден, защото туй служене е само една част от цялата му служба. Когато ученикът отива на училище, той се запитва дали ще може да се учи, дали ще може да свърши. Туй е въпросът.

Сега, съвременният християнски свят си задава въпрос, задават си въпрос повечето от езичниците, повечето от невярващите и искат да покажат, че те имат една философия, която почива на по-здрава основа, но резултатите на вярващите и невярващите са едни и същи. И аз ще ви го докажа, че са едни и същи. Един човек, който не вярва в Бога, но има закони от държавата, по тях постъпва и дава пари с лихва. Има друг човек, който вярва в Бога и дава пак пари с лихва. Но вярващият ще каже: „Аз вярвам, но давам с един грош по-долу“. Тъй че всичката негова доброта е в неговия грош. Невярващият, като го обидиш, и той ще те нахука най-добре, а ако му удариш една плесница, той ще ви удари две. Вярващият ще ти удари една плесница и ще ти каже: „Благодари, че не ти ударих две“. Разликата е, че не ти ударил две плесници, но „око за око, зъб за зъб“.

Ако дойдем да говорим за истината, светските хора обичат малко да поизвъртват истината, религиозните и те я извъртват, а при това те казват: „Ние нямаме намерение да лъжем“. Да, вярвам, че нямате намерение да лъжете, но при това употребявате тази лъжлива монета. Защо? – „Дадоха ни я, трябва да я прокараме.“ Сега религиозните хора са напълнили джобовете си с фалшиви монети и казват: „Дадоха ни ги, ще ги прокараме някак“. И застават сега хората, искат да намерят Истината. Истината по този начин не може да се намери. За да можем да намерим Истината, трябва да знаем най-първо какви качества тя ще ни придаде, какви качества ще вземем от нея и какво ще ѝ предадем. Когато приемаме Истината, има една обмяна между нас и Истината. Когато приемем Любовта, пак има обмяна. Когато намерим Бога, пак има обмяна.

Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното, постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го. Бъдете уверени, че всяко нещо, което ние можем да докоснем с нашия ум, и то се разваля. Материалните работи с ума не се развалят, а с ръце се развалят, но има други форми, които се развалят от ума. Ако вие се греете на слънцето, няма никаква опасност, слънцето досега никому зло не е направило. Но ако имате светлината на слънцето, концентрирана в една свещ, с тази свещ може да направите хиляди злини. С тази свещ може да прочетете една хубава книга, но може и да запалите цял град, 100 плевни и хиляди къщи. Та някои казват: „Да имам светлината на слънцето“. На кое слънце? Което запалва ли? И то как? Отдалеч или отблизо? И според мене, всеки, който носи свещ, който носи светлината на слънцето отблизо, той е опасен човек. Това е мое заключение, това са мои умозрения, обосновани на един вътрешен велик закон. Аз не казвам да ги приемете. Тъй е в живота. Със свещта може да запалите една плевня, но със слънцето не можете да запалите никаква плевня.

И тъй: ако в нашите умове преобладава Божествената светлина, с тази светлина не можем да направим никому зло. Но ако в нашия ум тази светлина е концентрирана и преминала от друг някой човек в нас, тази светлина е опасна. Тази светлина е безопасна, докато не е преминала през нас. Затуй трябва да бъдем внимателни. И ако туриш свещта на пода и ти четеш и заспиш, а подът е направен от дъски, тя може и тебе да изгори. Като казвам, че човешкият ум може да изгори всичко, аз подразбирам, че неговият под е направен от дъски, паднала е свещта, запалила цялата къща и тя изгоряла. Да се спрем на 27-ия стих от прочетената глава: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен“. Значи човек, който иска да изпита нещо, трябва да има воля. „Дай си пръста!“ Ръката е израз на човешката воля. Тази воля трябва да бъде добре оформена и всички пръсти трябва да бъдат подчинени на нея. Защото ако твоят пръст не би се подчинявал на твоята воля, как би си турил ръката, как би си турил пръста? И тогава как ще изпиташ нещата?

Сега, съвременният свят проповядва спокойствие и мир, никакво движение, т.е. ние сме се устремили към един живот на едно вечно спокойствие, и вследствие на това в нашия мозък много органи са атрофирали, останали са в бездействие; много органи вътре в нашето тяло са останали също в бездействие, и вследствие на това в нас се забелязва една анормалност. За пример, ние не сме способни да изкажем една права мисъл. Искаш да изкажеш една права мисъл, но си казваш: „Ще ми коства“, и се спираш, после, като започнеш да я изказваш, помисляш: „Да прочета еди-кой си автор и ще разбера“. Този автор пък те изпраща при друг. Хва̀нете един автор, после друг, трети, осветляват ви малко, но най-после ви казват: „Има нещо, което ние не знаем“. А това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние. Ние себе си не познаваме. Тогава ние мязаме на онези двама българи от старо време, за които говори една поговорка, че тръгнали тия двама млади за война. В римско време било това. Те били млади, но след като отсъствали дълго време, около 40 години, израстнали им дълги бради и мустаци. Като се видели един ден в огледалото, не се познали и се запитали: „Дали сме ние? Ще проверим този факт, ще отидем при нашите жени“. Отишли при жените си и ги запитали: „Вашите мъже имаха ли бради?“ – „Не, нашите мъже бяха млади, без бради и мустаци.“ – „Тогава не сме ние.“ Сега някой се върне, дойде с мустаци и брада и казва: „Я ми кажи де съм бил!“ Казвам: В римските легиони, да воюваш. Обръсни мустаците си и хвърли брадата! Но все пак има нещо, което се е изменило, ръцете огрубели, лицето не е тъй гладко и тогава жените казват: „Това не са нашите мъже, нашите мъже бяха млади, а тия са стари“. Тогава как ще познаем Истината?

Христос казва: „Дай си пръста тук!“ То е външната страна. „Положи го!“ – „Де?“ – „Виж ръцете ми! Ръцете ми виж най-първо!“

Сега, съвременните хора, като се срещнем, казваме: „Дай си ръката тук!“ Питаме се: „Как са баща ти, майка ти?“ След като се ръкуваме, казваме си името и като си турим пръста в тази рана, на нищо не обръщаме внимание и пак не се познаваме. Ние не обръщаме внимание, запример, като хванеш ръката на някой човек да се ръкуваш, каква е тя. „Ама ръкуването е обичай“, казвате. Ти като хванеш този човек, ще видиш неговата ръка мека ли е или е корава, топла или студена, влажна или суха. Това са отличителни качества на човека. А ти, след като се ръкуваш с някого, питат те: „Каква му беше ръката?“ – „Не зная, ръкувах се с него.“ След туй не можеш да го познаеш. Ти ще вложиш ръката си в тази рана, за да го познаеш. Попитай го: „Кой си ти?“ – „Аз съм този.“ – „Кой?“ – „Който бях горе на кръста.“ – „А от тази дупка има малко кръвчица.“ В тази дупка аз влагам закона, че като близнеш кръвчицата на човека, тя дава сила. Нали? Нали е казал Христос на едно място в Писанието: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете плътта ми, няма да имате живот вечен“. Ако днес би дошъл Христос и би изказал тези думи, биха го затворили и нашите психиатри кой знае как биха се изразили за нашето ново гледище. А когато лекарите чрез своите помпи изкарват кръвта на хората навънка, за това и не се мисли.

„Дай ръката си тук и тури я в ребрата ми, и не бъди неверен, но верен“. Значи: „Турѝ ръката си при сърцето ми“.

Важните думи тук са: „неверен“ и „верен“. Има два вида неверие или безверие, има и два вида вяра. Може да вярваш в доброто и да не вярваш в злото, а може да вярваш в злото и да не вярваш в доброто. И следователно, ако те убеждавам сега да не вярвиш в злото, тогава неверието е положително; ако някой сега те убеждава да не вярваш в доброто, да имаш неверие към доброто, а вяра в злото, тази вяра е отрицателна. Следователно някои казват да вярваш и да не вярваш. Зависи: някой път неверието е полезно, а някой път вярата е вредна; някой път вярата е полезна, а неверието – вредно. Това са пак мои заключения, това са аргументации. Аз не правя разлика между вяра и неверие. За мене важи частицата „не“. Тя е един елемент, който носи в себе си киселина. Следователно от неверието като извадиш киселината – „не“, – всички други елементи са на мястото си. Като извадиш от неверието „не“-то, то става безопасно, а като туриш „не“-то, то става опасно. И ние винаги казваме: „не, да“. Защо като казваме „не“, не разбираме „да“, и защо като казваме „да“, не разбираме „не“? – Защото вибрациите на „не“-то означават чисто отрицателни качества. Думата „не“ означава две противоположни величини, две противоположни истини, на които трябва едно място или трябва един ум, за да минеш от едно състояние в друго и да примириш тия две противоречиви истини, които нямат допирни точки. „Не“ означава два бряга, между които тече вода, и следователно онзи, който не знае да плува, той всякога ще се удави в тази река, затова трябва да има мост. Онези, които се занимават с отрицателни мисли, трябва да бъдат здрави хора и да имат светли умове.

Сега Христос казва: „Не бъди неверен, но верен, след като си направил опита“. Значи трябва да направиш опита. Аз искам да направя едно разграничение в днешната си беседа. Мнозина се спират и казват: „Това е едно заблуждение, което се проповядва днес там“. Заблуждение? Ако аз посея на нивата моето жито по това „глупаво“ учение и то израстне и даде една педя класове със стотина зърна всеки клас, а ако „по-хубавото“ ваше учение израстне един клас с големина 5 сантиметра и във всеки клас има само 20 зърна, питам тогава, от чисто икономическо гледище, кой е на правата страна? Но ще каже някой: „Тъй, нашият житен клас дава 20 зрънца, но те са пълни, хубави, а вашите са хилави“. Добре, и на този опит съм съгласен. Ще направим хляб, и с този хляб ще храним болните хора, най-хилавите хора, и ще видим с кой хляб ще оздравеят най-скоро хората. На опит ще подложим това. Ако техният хляб изцерява хората по-бързо, те са на правата страна, от това ще признаем правотата на учението им, но ако нашият хляб изцерява болните по-скоро, ние сме на правата страна. Тъй седи въпросът. Ние ще проверим това, а няма да се оставим на вярвания. В нас няма вярвания.

Христос казва: „Тури сега пръста си в ребрата ми и не бъди неверен, а верен“. След като си направил опит, бъди верен и не поддържай вече своето неверие. Сега, от противоположния лагер ни казват: „Вие вярвайте в това, което светите отци са писали“. Ние ще повикаме светите отци, ще турим пръста си в раните им и тогава ще повярваме. Време е вече всички свети отци и апостоли да дойдат в този свят и да засвидетелстват Истината тъй, както Христос я засвидетелства. И всеки от вас, който се каже, че е християнин, нека дойде да тури пръста си и да засвидетелства, ако дойде някой неверник Тома и ви запита: „Вярваш ли в Христа?“ Не, това е второстепенен въпрос. Той трябва да ви запита: „В твоята душа живее ли Божественият Дух, и Божествената Любов проявява ли се?“ Как ще обясниш на този човек? Ще му кажеш: „Дай си тук пръста в ръцете ми и в ребрата ми и ще познаеш!“

Има едно предание, то е мое, не е проверено и за пръв път ще го чуете сега. Ще кажете: „Какво ли е туй предание? Чудно трябва да е!“ Много просто предание. То е следното: Една чужденка, бедна жена, дълго време търсила Христа, за да я излекува, но не могла да го намери. Когато приковавали Христа на кръста, тя чула това, отишла на мястото, дето ставало приковаването, и започнала да плаче, че било късно и няма да може да я изцери. Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като ѝ казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“.

Сега, вие всичко направяте, но туй не може да направите, нали? Че не можете да го направите, всеки ден фактите ще свидетелстват против вас. Вие сте неразположени, дълго време сте го търсили, намерите го, но той ви казва: „Не видиш ли, че аз съм прикован на кръста, дълго време страдах“. Не, ще кажете на войниците: „Освободете ми едната ръка!“ Ще кажеш: „Тури си пръста между ребрата ми, да познаеш, че аз съм тоз“. В това има една велика философия. Когато започнете да разбирате живота тъй умно, само тогава съвременният християнски свят ще се видоизмени, ще се видоизменят и сърцата и умовете на хората. Със сегашните вярвания, със сегашните начини не може. Аз чета една брошура на евангелистите, в какво стои правотата на Христовото учение. След като прочетох брошурата, казвам: „Всичко са казали, но не и Истината“. Не са казали: „Отковете ми ръката да излекувам тази болна жена“. Там се казва как са гонили вярващите, как са преследвали църквата. Всичко туй разбирам. Ами кого не гонят в този свят?

Сега ние няма какво да се хвалим, защото има светски хора, които са страдали повече от религиозните. Колко души има в затворите! Те страдат и аз страдам. По какво можем да се отличим? По това ли, че ти си затворен заради Христа? Това е въпрос, дали ти си затворен заради Христа. Може да се провери това. Ако ти, като си закован, помолиш войниците да ти освободят едната ръка, за да излекуваш жената, и после пак туриш ръката си горе, да изтърпиш докрай твоите мъчения, ти си затворен заради Христа.

Ние, съвременните хора – турям и себе си с вас заедно, защото ако кажа „вие“, ще кажете: „А, вие, а пък ти?“; е, ние, – ние нямаме тази доблест в себе си, искаме Господ да слезе при нас. И евангелистите пеят една песен: дохожда един ангел, взима една душа, прегърне я и я носи на ръцете си горе на небето. Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания. Само нея, само чисти души носи ангелът. А онези души, които са грешни и не са измити, стоят още с хиляди векове като червеи в земята. Ангелът дойде и им казва: „Не си чист, не мога да те взема още на небето“. – „Ах, да има един ангел да ме прегърне!“ Да, но и ти трябва да имаш чистота. И ти трябва да имаш ръце да прегърнеш този ангел. Ангелите са опитали нашето изкуство. Знаете ли в какво положение се намираме? В положението на един змиеукротител, който често правил опити с една от своите змии – боа. Карал я често да се завива около него и когато ѝ заповядвал, да се развие. Един ден тя се обвила около него и той започнал да ѝ заповядва да се развие, но тя не го послушала, стиснала го добре и всичките му кости станали на парченца. Та често и ние, в името на любовта, строшаваме много кости. Аз съм опитал хората, зная ги сега, и като ги срещна, зная ги от кой чешит са. За нищо не мога да се излъжа. Опитал съм и мъже, и жени, опитал съм всички горчиви неща и виждам, че в името на Бога са извършени хиляди престъпления. Никой ангел не може да се излъже. Аз казвам: „Ако искаш да ме опитваш, няма защо да ме пипаш. Ако ти трябва кръвчица, аз ще ти дам колкото искаш“. Ти си намислил да направиш едно престъпление, по-хубаво го кажи, а не да направиш две престъпления. Искаш да ме изядеш, кажи го това, а не като искаш да го направиш, мислиш как да го скриеш. Но да ми казваш, че няма да ме изядеш, и да ме изядеш, това са две престъпления, които никога не се прощават. Като изядат и тебе, и като преминеш на другата страна на живота, Господ ще ти каже: „Сега ти прощавам“. Тогава и двамата, и този, който те изяде, и ти, когото изядоха, като двама фалирали търговци ще започнете живота наново. Като направиш едно зло, по-добре си кажи. Тогава Господ ще ти прости. А сегашните хора 100 души изяли, и искат Господ да ги прости. Искат Христос да ги прости. Христос е вечна Любов, той не прощава! Той казва: „Този брат дайте да го изядат“. Ами по-раншните християни в римската арена не ги ли разкъсваха зверове, кучета? Какви ли не страдания претърпяха те! – Защото бяха грешници. Христос им каза: „По кой начин искате да изкупите вашите грехове?“ Разкъсваха ги зверове. Тежко, но тия светии заслужиха тия страдания, дадоха добър пример. Казваха, че „кой каквото прави, такива последствия ще носи“. Те си изплатиха кармата по този начин.

А сега ние проповядваме едно учение на Любов. И казвам: „Аз проповядвам Любов“. За кои? – Не за ония, за които има Любов, а за онези, за които няма Любов в света, които са в дисхармония с нея. Няма по-страшна сила от Любовта, когато си в дисхармония с нея. Следователно животът в света не е нищо друго, освен да вършим всичко в една и съща посока, със своите стремежи и цели, и тогава ние няма да си противодействаме. Но когато в нас целите се различават и са диаметрално противоположни, тогава ще има насилие, постоянно ще има борба, един път ще излъже другия, вторият – третия, третият – четвъртия, няма да говорят истината. Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога, това показва, че техните цели са различни. Щом двама души не могат да се разберат, техните цели са различни, между тях не е Господ. Техният Господ е свещеният егоизъм. Евангелската и католишката църква не могат да се примирят. Народът се примирява, но свещениците, служителите, които водят паството, не могат да се примирят. Един евангелски проповедник не беше допуснат да служи в една правоверна църква, защото трябвало да го ръкоположат. И един православен свещеник, ако отиде в една евангелска църква да служи, няма да бъде допуснат, защото трябва да мине през същата процедура. Нямам нищо против това, но казвам, че всичко се е материализирало, Христос се е обърнал на златни кръстове, на златни одежди, всичко отвътре е излязло навънка. Одежди, кръстове, светии, всичко е злато. Ако отидете в някоя евангелска църква, със стихове на Библията е облечена цялата църква, но като погледнеш в сърцата на хората, стиховете ги няма там. Казват: „Ти вярваш ли в златния кръст?“ – Вярвам, как не! – „Той е златен, знаеш ли колко струва?“ – Как да не вярвам, за половин година може да ме осигури. Е, хубаво, елате при мене без този златен кръст! Ела при мене и ми кажи: „Вярваш ли?“ – Защо да вярвам в тебе, ти гарант можеш ли да ми станеш? „Не.“ – Не вярвам тогаз.

И ние, съвременните християни, искаме сега да приложим какво е искал да каже Христос. Христос искал да каже следното: в света има само една цел – да се приближат хората към Бога, от когото излиза Духът, който дава живот. И този Бог е Любов, а тази Любов съдържа в себе си всички методи, всички начини, всички условия, чрез които човешката душа може да се развие, за да бъдем щастливи и радостни. Следователно Христос казва: Само Любовта съдържа в себе си всичката велика наука да направи хората щастливи, да се обичат. Когато казвам „да се обичаме“, вие отговаряте: „Нима не знаем обичта и че трябва да се обичаме?“ – Не я знаете. Трябва да се научите как да обичате. Това са методи. Аз казвам: Как ще обичаш човека, ти научи ли го да не лъже? Ние казваме на децата: „Няма да лъжеш“, и там си остава, „Няма да крадеш“, и там си остава. Но по кой начин да не краде, да не лъже? Методите трябва да научи! Ние казваме: „Да се обичаме“. – „Как?“ – Как ли? Е, хубаво, ето какво изисква Любовта: допуснете, че аз съм писател или един проповедник, животът ми е много добре уреден, къщата ми много добре мебелирана, леглото ми е добро, удобно, искам сам да спя на него, да няма никой друг при мене, флуидите ни да не се смесват, за да не изгубвам силата си, и казвам: „В моята стая никой не може да влезе“, и проповядвам на хората за Любов отвънка. Това е старото учение. Е, хубаво, една сестра, която вярва в старото учение, дошла на гарата отнякъде, никой не я приема, а вънка дъжд, сняг, и тя похлопа на моята стая, ако аз ѝ кажа: „Не ме безпокой, ела утре, за утре имам важна тема, готвя проповед“, това Любов ли е? Аз ще оставя беседата си, ще оставя всичко друго, ще я приема, ще ѝ стопля вода, ще я нахраня, ще ѝ дам моето легло, а аз ще дежуря и ще ѝ кажа: „Сестричко, няма нищо, аз се радвам, че ти от толкова години не си дошла, сега те намерих, изгубена беше“. И обуща ще ѝ дам, ще ѝ дам дрехи да се облече. Ако ѝ е нужно учение, на училище ще я пратя. Ще кажете: „Можем ли да направим всичко това ние?“ – Можем, можем. Това е новото учение, това е учението, което Христос проповядва. Казвате: „Само майките могат да направят това за своите деца, които те са родили“. Аз виждам много майки, които това не вършат. Една майка ще отхрани днес дъщеря си и после ще ѝ каже: „Слушай, ти гледай да се храниш добре, да се харесаш“. После ще гледа да дойде някой късметлия, да я продаде някак си. Той ще гледа здрава ли е, пълничка ли е, ще може ли да готви, има ли прикя, има ли повече пари, това-онова, най-после ще прати сватове и ще гледат да се оженят.

Оженят се, но след 2–3 месеца виждаш я нещастна, върне се при майка си, която казва: „Непрокопсана е“. Когато майката роди една дъщеря, тя не я ражда да се жени, разбирате ли? Според Христовото учение, тя ражда една дъщеря и я учи да обича Господа, да изпълнява волята Божия, а само Господ жени хората в света, нито владици, нито попове имат това право. Никой няма право да жени дъщеря си, освен Онзи, Който я изпратил на земята. Само Той има право. Тъй говори новото учение. Вследствие на това, понеже ние вършим известни престъпления, които Бог не е санкционирал, затова идат и тези страдания. Ние постоянно венчаваме и развенчаваме, обаче ние нямаме право нито да венчаваме, нито да развенчаваме, а имаме право само да санкционираме туй, което Бог е предвидял. И когато Христос казва на Тома: „Ела и тури пръста си в ръцете ми, ела и тури ръката си в ребрата ми и не бъди неверен, но верен, и знай, че аз съм този, който бях горе на кръста и пострадах“. Заради кого? – Заради тези, които не вярваха. Тогавашните християни, които са заминали на небето, вече са оправени и мислят като нас, но тези, които са на земята, не са оправени. И вие ще се оправите. Аз не казвам специално за вас. Някои от вас сте оправени, някои от вас не ви достига още малко, една стъпка. Вие седите и казвате: „По кой начин да се изпълни волята Божия?“ Чакате и си казвате: „Аз нямам разположение“. Не, волята Божия не се изпълнява само с разположение. И при разположение, и при неразположение трябва да се върши волята Божия. Казвате: „Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в душата си“. Е, хубаво, когато вълкът има едно усещане, какво прави? – Хване овцата и я изяде. Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е доказателство, че не трябва да се извърши нещо. Някога неразположението може да е негативно. Някой казва: „Не съм разположен да говоря истината“. Именно когато ти си неразположен за истината, изкажи я, направи я. Някой казва: „Аз не мога да любя; не е в естеството ми. Аз съм човек, който мисли“. А именно, че Любовта минава през ума. Който има ум, трябва да люби. Ако мислиш, без да любиш, аз бих казал, че ти не си от най-умните хора, не мислиш. Най-великият аргумент за това, че Бог, Който е най-умното същество в света, Който е родил всички други същества, е, че за Него се казва, че е Бог на Любовта, защото най-много люби. Следователно най-великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. А ние казваме: „Аз съм същество интелигентно, което не трябва да люби“. Извинете ме, ще ви кажа, че вие не сте интелигентни, нямате никакъв ум. Защото Онзи, Който е създавал световете, Който е направил всичко, Той е Бог на Любовта, дал е всички жертви, а ти, един пигмей със своя ум, казваш, че не можеш да любиш. Защо? – Защото си имал ум. Владиката не могъл да люби. Защо? – Защото седял много високо, не могъл да слиза долу. Да, ти си един владика, голям човек, не можеш да любиш. Господ от горе, от небето е слязъл, въплътил се е долу на земята, приковали са Го на кръста като слуга, а ти като един владика, като господар, сгънеш ръце и казваш, че не можеш да се занимаваш с дребнавости. Не е право туй. В туй няма никаква философия. Друго е, ако не можеш да обичаш. Това твое учение принадлежи на лявата страна.

„Тури пръста си на раната!“ – Къде? – Във волята Божия, в сърцето Божие, да знаеш, че Бог е Любов, да видиш тия ръце, които пострадаха, да пипнеш тия ребра, които пострадаха за Любовта. Някой казва: „Аз се въодушевлявам от тая Любов“. Тия рани на ръцете ми защо са? – Защото се въодушевих от тази Любов. Казваме: „Колко велик е Христос!“ Да, въодушеви се от тази Любов. Да, в Любовта си трябва да бъдем велики. По какво можем да бъдем велики? Ние по ум не можем да бъдем велики, но по сърце и по душа всички можем да бъдем велики.

Разправят за един древен цар Ида-Мури, че имал син много учен и даровит. Синът започнал да пише една велика книга на живота, защо са създадени мъжете и жените и какво е тяхното предназначение. Според обичая на това царство, бащата, когато оженил своя син, дал му една свещ, с която дълги години могъл да си свети, но мъжът и жената трябвало да употребяват само една свещ. Един месец след като се оженил царският син, запалил тази свещ, отворил книгата си да чете първите думи на своята любима, но вижда един пасаж ненаписан, искал да го допише. В туй време дохожда една гостенка на жена му, тя влязла в стаята, взема̀ла свещта и мъжът ѝ остава на тъмно. Тази нейна другарка гостенка донесла една своя книга и взела да ѝ чете. Минава час, два, не донесли свещта. На царския син домъчняло и започнал да плаче. Дохожда при него една негова другарка от детинство и го пита: „Защо плачеш?“ – „Без свещ съм, не мога да допиша това, което ми трябва, в тъмнината.“ – „Де е свещта ти?“ – „У жена ми, тя се разговаря със своята другарка.“

Сега схващате ли де отива тази философия?

Една свещ е дал Господ и на мъжа, и на жената, един светилник. Сега между мъже и жени има борба в света. Светилникът е един, но ако жените вземат светилника и отидат в своята стая, мъжът остава на тъмно. Ако мъжете вземат светилника и отидат в своята стая, жените остават на тъмно. И досега този светилник е ходил ту в стаята на мъжа, ту в стаята на жената: и когато този светилник е при мъжете, те са въодушевени, те са културни, драскат ли, драскат, а когато жените го вземат, те пишат, и те са културни. Но в бъдеще мъжете и жените ще си турят тази свещ на една маса и в една стая заедно ще пишат и ще четат, каквото са писали.

Следователно Христос е слязъл на земята и казал на Тома и на жена му: „Тури си пръста в ръцете ми, тури си ръката в ребрата ми и не бъди неверен, но верен“. Тома имал и жена, защото Христос мъж без жена и жена без мъж не приема. Понеже викнал Тома, казва му: „Тури си пръста! Ти вярваш ли?“ – „Вярвам.“ Бъдете сигурни, че само една свещ има, тя е запалена от Божията Любов. Няма друга запалена свещ!

Следователно всички вие, мои братя, трябва да запалите тази свещ с великата Божествена Любов, но да е близо до вас тази свещ. И мъже, и жени трябва да четете тази свещена книга, но трябва да я четете само при свещ, запалена чрез Любовта, и тогава ще я разберете; дълбокият смисъл на всяка една дума ще се разцъфти, тъй както всяко едно житно зрънце, и както всяко едно цвете. И тогава ще видите този красив свят.

Към тези мъже и жени се обръща Христос и казва: „Елате вие, невярващи!“ Казвам и на вас сега: днес Христос ви приканва, мъже и жени, нали искате да служите на Христовото учение, т.е. да снемете ръката от кръста и да изцерите жената и след това пак да ви приковат? Да турите пръста си в ръцете Му и да ви пита: „Отсега нататък ти готов ли си да живееш по Любов със своята възлюблена?“ – „Готов съм, Господи.“ – „Извикай и жена си, нека дойде твоята възлюблена, тури си пръста в Моето сърце; ти готова ли си отсега нататък да живееш в тази велика Божия Любов?“ – „Готова съм.“ – „Бъдете благословени от Мене, идете и проповядвайте това ново учение и носете тази свещ, за да могат всички чрез нея да дойдат до истинското познание на Божията Любов!“

Сега вие ще се въодушевите, но мене въодушевлението не ме радва. Когато богатият от имането си дава, това не ме учудва ни най-малко, но когато онзи беден човек, който си вземал мотиката и отива на работа, като ме срещне, веднага напуща работата си и идва да ми услужи, мене това ме учудва. Ние именно трябва да бъдем като този последния. Аз често съм виждал прости работници, взели мотиката, отиват на работа, но напущат работата си и отиват да разправят някому нещо, услужват му, а с това изгубват няколко часа. По-богатият човек казва: „Мене времето ми е скъпо“. А времето в света е създадено само за Бога. Пет минути прекарани в Любов струват повече, отколкото хиляди години без нея и отколкото всичко друго в живота. Разбирате ли? Пет минути прекарани в Божията Любов струват хиляди години. Следователно вие тези пет минути готови ли сте да ги прекарате в Любов? Аз бих предпочел да прекарам пет минути в Божията Любов, отколкото да ме коронясват като цар и да получа наследството на целия свят. Защо ми е това наследство, защо ми е тази корона? Какво ще направя като цар? – Ще обеся хиляди души. Какво ще направя като богат? Ще изнасиля 100–200 души и ще отида като грешник на онзи свят. Ако прекарам 5 минути в Божията Любов, ще туря брата си на моето легло в стаята ми. Той ще стане свеж, бодър и като ме види, ще каже: „Вярвам, Господи, в сърцето Ти, в ръцете Ти, в Любовта Ти, защото Ти с делата си го доказваш“.

Сега вие казвате: „Де е Христос, сега да ни се яви!“ Да се яви сега Христос с ангели, ще има треперене и ще повярвате. Как да не повярвате!

Ще кажете: „Сега в затвори ще ни турят“. Христос няма да постъпи тъй. Ако е за затвори, Христос си има тук свои ангели и закони, те ще изпълнят това, ще ви турят в затвори, а ако иска да покаже новото учение, Христос няма да се яви с ангели, с корона, а ще го приковат на кръста, ще спусне ръката си от кръста и ще каже: „Ела по-близо!“ Ще положи ръката си отгоре, и после пак ще я дигне. Ако разбереш смисъла на тази Любов, ти ще тръгнеш. Накъде? – В правия път. А тоя прав път наричам пътя на Божествената Любов. Този път е вътре. Вие ще кажете: „А, не, горе е“. Вътре, вътре е този път. Когато го намерим, той дава най-големият мир, най-голямата радост, каквато някога човек може да почувства. И казвам сега на всинца ви, накъде трябва да вървите.

Казвате: „Какво учите вие?“ – Аз уча, в резюме, следното: Че всички хора трябва да имат по една свещ, запалена от Божията Любов. Тази свещ трябва да бъде тъй високо, да свети на всички ви, и без да я засягаме, без да пипаме фитила ѝ, да видим от какво вещество е направена. Да свети и всички да се радваме! На такава свещ може да проповядваме. А свещи, които всеки може да носи, да пали плевници с тях, това не са Божествени свещи, това са свещи, изобретени само от вашия ум. Следователно Божествената Любов приканва всинца ви към туй здраво учение. Когато ние го приложим, ще бъдем всички здрави, а сега има опасност. Аз даже не си правя илюзия, виждам, че когато проповядвам на хората Любов, мнозина страдат, не разбират учението, а само се въодушевяват. Най-първо, твоят ум трябва да е на мястото си, и Божията Любов трябва да минава през ума ти. Минава ли отвънка, заобикаля ли го, ти си на опасен път. Божията Любов трябва да мине през човешкия ум, през него да се прояви. И тъй: Ако Бог, най-умното, най-великото същество казва, че е Любов, то ние, които искаме да Го следваме, и ние трябва да представляваме тази Любов.

„Дай си тука пръста и виж ръцете Ми; и дай ръката си и тури в ребрата Ми; и не бъди неверен, но верен!“

Сега, аз днес ви пожелавам, като се върнете у дома, да ви повика Христос и да ви каже: „Тома – защото повечето от вас сте томовци, – ела сам тук, положи ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен!“ „Хайде и Томовата жена нека дойде. Хайде и ти сега тури ръката си в ребрата Ми и не бъди невярна, но вярна!“ Бъдете сега верни! Вярвате ли? – „Вярваме, Господи, вярваме.“

Оставете вашето неверие, приемете вярата на Любовта и живейте, и „аз ще бъда с вас от сега до скончанието на века“.

Една малка забележка.

Искам да ви предпазя от едно заблуждение, като казвам: „Христос да дойде“, вие ще кажете: „Нима Христа ние досега не го познаваме?“

Тома три години вървеше с Христа. В познаването на Христа имаше нови фази. Тома познаваше Христа, но не познаваше този Христос на Любовта. Когато Го позна, той каза: „Господ мой, Бог мой!“ Не да познаваме историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на великата Любов, която действа вътре в нас, вътре в света.

Това не е един упрек, да кажем, че не познаваме Христа, но Христос като Любов малцина Го познават. Следователно туй е необходимо – да познаем този Христос като Любов и да имаме смелостта на Тома, да си турим пръста в ръцете Му и ръката в ребрата Му и да кажем:

„Господ мой, Бог мой!“

Беседа, държана на 16 април 1922 г. в София.