Разлика между версии на „Учителю благи“

Текуща версия към 10:52, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Учителю Благи, XII серия, том I (1929)

1. Учителю благи!

1. Беседа от Учителя, държана на 3 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.

„Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?" (Лука 18:18)

Сега ще прочета 15-та глава от Евангелието на Йоана. Онези от вас, които искат да имат по-голяма светлина, нека прочетат 18-та гл. от Матея и 18-та гл. от Лука, за да намерят вътрешната, мистичната връзка в прочетената глава. Мнозина ще кажат, че са чели Евангелието и знаят всички глави. Така е, но трябва да се знае, че колкото пъти и да чете една глава, човек все ще намира в нея нещо ново, все ще открива по-дълбокия й смисъл. Много естествено! Причината за това е, че психическите условия, при които човек се намира, когато чете Евангелието, или учи нещо, не са едни и същи. За всеки даден момент идеите, чувствата на човека са различни. Всеки момент в съзнанието на човека става известно изменение, известно разширяване. Следователно, тъй както днес четете и разбирате тези глави, никога друг път така не сте ги чели и разбирали.

"Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говорих". (Йоан 15:3). – Значи, Словото Божие прави хората чисти.

"В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете мои ученици". (– 8 ст.). – Значи, след като принесете много плод, тогава ще бъдете Христови ученици. Без плодове не можете да бъдете ученици на Христа.

"Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас; пребъдете в моята любов!" (– 9 ст.). С други думи казано: „Щом станете ученици, Отец ми ще ви възлюби така, както и мене възлюби".

"Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?" (– Лука 18:18).

Ще взема от този стих само две думи – „Учителю благи", които ще послужат като ключ за обяснение на прочетената 15-та гл. от Йоан. Всеки човек е произнасял в живота си думите „Учителю благи!" В български език няма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия от тия две. Думата „учител" е издържана във всяко отношение: и в математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си. Само върху думата „учител" може да се държи цяла лекция, но тази дума представя твърда храна, която не е достъпна за всички.

„Думите „Учителю благи", които взимам за тема на беседата, са много силни. Тези силни думи, именно, произнася един големец за Христа, обаче, в неговия ум, те са обезсмислени. Той пита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?" Който произнася думите „Учителю благи", той не може и не трябва да пита, какво да направи, за да наследи живот вечен. Христос му отговаря: „Ти знаеш законите. Защо ме наричаш „Учителю благи", щом не вярваш в това, което казваш?" Той каза на Христа: „Аз изпълнявам Мойсеевия закон още от младостта си, но искам да зная, какво трябва сега да направя, за да наследвам живот вечен." Христос му каза: „Още едно ти не достига. Все що имаш продай и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди, та ме последвай!" А той, като чу това, наскърби се, защото беше много богат. Наведе си главата и си замина. Той нарече Христа „Учителю благи", но не беше в състояние да изпълни това, което Христос му каза. Ето един непоследователен човек в своите думи, в своето верую.

Следователно, когато някой казва, че вярва в Бога, това не е достатъчно само, за да наследи живот вечен. Този човек вярва в Бога толкова, колкото богатият повярва в думите на Христа, макар че Го нарече „Учителю благи!" Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва и да изпълнява. „Продай всичко и раздай го на сиромасите!" Някой казва, че е готов да продаде всичко, каквото има, и да го раздаде на сиромасите, но след това той ще отиде да разправя на хората, че всичко е дал заради Бога. – Това не е никакво раздаване. Между думите и делата на хората трябва да има единство. Христос искаше да му каже, че след като раздаде всичкото си богатство, трябва да Го последва. Това значи: „Ела в Божественото училище да се учиш!" Силни са думите „Учителю благи" не само в български език, но и в всички останали езици. Тъй щото, много се изисква от ученика, докато разбере техния дълбок смисъл. Буквите в тия думи са наредени по известни закони, при специално съчетание между тях. Богатият дохожда при Христа и Го запитва, какво да направи, за да наследи живот вечен. В тези думи той криел нещо материално. Той искал да разбере от Христа, какво трябва да направи за да стане, например, виден търговец, или виден учен, или виден поет, писател, музикант, или художник. Това показва, че хората разбират нещата физически, т.е. материално. Какво трябва да прави човек, за да постигне нещо? Цигуларят се ражда цигулар; поетът се ражда поет; добрият човек се ражда добър, той отпосле не може да стане добър. Някои казват, че с време всичко това може да се придобие, че след време човек може да стане и цигулар, и поет, и художник и т.н. Не, така говорят и мислят само простите хора. На хора, прости и невежи, като децата, може да се говори, че бабите носят малките деца от реките на простите хора може да се говори, че камилата е излязла от кокоше яйце; на простите хора може да се говори, че мостът на Дунава, например, е направен от косъма на някой учен. И детето вярва на думите на баща си, че мостът на Дунава е направен от косъма на някой учен. Опитайте се след това да разубедите детето, че не е възможно да се направи мост от косъм, макар този косъм да е от някой учен. Не е лесно да разубедите човека в това, в което вярва.

Ето защо, когато се разисква върху известни истини, хората се натъкват на големи противоречия. Когато някой чува да се говори по известни въпроси, той казва: Аз зная тия неща. Наистина, днес и децата знаят, какво нещо е триъгълникът. Ако имате няколко триъгълници, направени от различни метали – злато, сребро, желязо, ще имате ли едно и също понятие и за трите триъгълника? Преди всичко, по цена тези триъгълници ще бъдат различни. Освен това, физикът и простият човек по един и същ начин ли ще изучават триъгълника? Простият човек ще направи един триъгълник от дърво или от картон и ще го изучава като геометрическа фигура. Ученият, обаче, ще изучава триъгълника като жива фигура, с три страни, т.е. с три съзнания, които действат едновременно. Щом трите съзнания в живия триъгълник действат едновременно, ние имаме съвършено особено понятие за триъгълника. Не мислете, че триъгълникът за винаги ще остане такъв, какъвто е днес. Един ден и той ще се превърне в нещо друго. Засега триъгълникът е проекция на нещо, което хората още не знаят. Триъгълникът е една от великите идеи, които съществуват в нашия свят. Тази идея има много обяснения. Съвременната геометрия разглежда триъгълника от много страни: по ъгли, по страни, по взаимни положения и т.н. Известно е, например, че сумата от трите ъгъла в кой да е триъгълник е равна на два прави ъгъла или на 180°. За да се разбере това, трябва да се знае, какво нещо е правият ъгъл. Под прав ъгъл се разбира отношение между две разумни същества, които, за допирна точка, имат обща, еднаква разумност. Значи, две разумни същества могат да имат една допирна точка само при правия ъгъл. Следователно, ако ъгълът не е прав, тези същества няма да имат разумни отношения. Това показва, че между две същества може да има всевъзможни отношения, но тези отношения могат да бъдат нормални, т.е. разумни само при правия ъгъл, равен на 90°. И тогава, като казваме, че правият ъгъл се образува от две взаимно перпендикулярни линии, които се пресичат в една обща точка, имаме едно разбиране; и като казваме, че истински отношения съществуват само между две души, с обща разумност, имаме друго разбиране. При първото разбиране действат прости сили, а при второто – разумни сили.

Някой казва: лош е моят живот. Мъжът се чуди, защо не може да живее добре с другарката си; жената се чуди, защо не може да живее добре с другаря си. И на мъжа, и на жената отговарям на геометрически език: образувайте помежду си прав ъгъл! За да живеете добре и да се разбирате помежду си, всеки ден, в продължение на една година, чертайте прави ъгли. Това е една геометрическа задача, която всеки трябва правилно да реши. Като чертаете правия ъгъл по сто пъти на ден, ще видите, че отношенията в семействата ви ще се подобрят. Иначе, без тези опити, отношенията ви ще се изменят толкова, колкото ще се изменят отношенията на богатия човек към Христа. Той каза на Христа "Учителю благи!" Думите, които сега ви говоря, ще имат влияние върху мъжа или жената дотолкова, доколкото и Христовите думи имаха влияние върху богатия, на когото казваше: „Иди, продай все що имаш, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!" Богатият се замисли върху тези думи и каза: „Тази работа ще отиде много далеч. Как тъй ще раздам имането си! После, или ще го намеря на небето, или няма да го намеря". В това отношение, българинът е практичен. Той казва: „Един заек в кошарата струва повече, отколкото два в гората". Той казва същото и за парите. Който не разбира дълбокия смисъл на нещата, той разсъждава, именно, по този начин. Обаче, който е придобил любовта, той е готов да раздаде имането си на бедните. Който обича науката, той е готов да раздаде всичкото си материално богатство, за да добие знания. Който се стреми към добродетелта, който иска да разбере смисъла на живота и да се научи да живее добре, той е готов да раздаде всичкото си богатство, само да постигне тия неща. Велико изкуство е да живее човек добре! Под думата „живот" някой разбира да се роди, да расте, да достигне известна възраст и след това да замине за другия свят, дето ще живее като ангел. Това е неразбрана идея. Добрият живот подразбира изкуство, което може да се изпита само при мъчнотиите. Новопостроеният параход не се изпитва на сушата, но във водата, и то не в някое езеро, като Девненското, близо до Варна, нито в Женевското, в Швейцария, но в някой голям океан, като Великия, Атлантическия и Индийския океани. Силата на парахода се изпитва при големите бури.

Следователно, както параходът се изпитва в морето и в океана, така и ние сме изпратени на земята за изпитание. Ще дойдат вълните на океана отляво и отдясно и ще ни блъскат. Някой казва: Защо ме блъскат? – Блъскат те, за да изпитат устойчивостта на твоя параход, за да изпитат силата и опитността на твоя капитан и неговите моряци. От всичко това ще се види, докъде твоят параход ще изведе пътниците си. Ако ги изкара благополучно на определеното пристанище, параходът, капитанът, както и целият му екипаж са на мястото си. И пътниците в този параход са добри и благородни хора. Обаче, ако параходът не издържи, ако капитанът, моряците, огнярите не са на местото си, страшно е положението на пътниците. Те, или се връщат като разбити и ранени войници от бойното поле, или съвсем не се връщат. Разбитите войници се връщат без оръжия, без коне, без фуражки, с разкъсани дрехи и казват: Страшно нещо преживяхме! Кавалерия, артилерия, пехота – нищо не остана от тях. Да, страшни са резултатите на всички непостигнати и разбити идеи! Срещате един виден учен или философ, който създава ред теории, или някой знаменит проповедник, който по няколко пъти на ден се моли, но и единият, и другият се страхуват, как ще прекарат живота си. Те казват: Страшен е животът! Питам: каква идея има в умовете на тия хора, които се боят от живота? Те все имат предвид нещо, което ги плаши, но едно трябва да се знае: когато изкаже думите „Учителю благи", ученикът трябва да разбира техния дълбок смисъл и значение. Когато говорим за Великото Начало в живота, ние трябва да Го познаваме. Да Го познаваме, това значи да Го обичаме. Ти не можеш да познаваш някого, докато не знаеш името му, а оттам и докато не Го обичаш. Всяко нещо, което няма име, не може да се обича. Човека, когото обичаш, първо назоваваш с някакво име. Значи, след името иде любовта. Да обичаш човека, подразбира да му дадеш форма, съдържание и смисъл. Детето обича майка си и баща си. Защо? Има нещо, което то обича в тях. Давали ли сте си отчет, кое е онова основно качество, или онази черта, заради която вие обичате майка си и баща си? Давали ли сте си отчет, защо обичате Бога? Ще кажете, че обичате Бога, че вярвате в Него и Го наричате „Благи Господи." Щом Го наричате благ, Той веднага ще ви запита, защо Го наричате така. Какво искате от Него? – Искаме да ни помогне. – Щом искате да ви помогне, Той ще ви накара да продадете имането си, да го раздадете на бедните и да Го последвате. Какво прави богатият човек? Къщата му е пълна, но въпреки това той отива да събира и от бедните, и пак не му достига. Христос казва - „Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!" На тези думи отгоре вие ще кажете: Това е много вече! Да раздадем всичкото си имане? Ако разберат смисъла и разумността на тия Христови думи, съвременните хора ще разрешат много въпроси правилно. Разумните постъпки разрешават въпросите правилно.

Вървят двама пътника по едно шосе, един след друг. Срещу тях излизат двама разбойника. Те спират първия пътник и му казват: Дай скоро парите си! – Как, парите си да дам! Не ви ли е срам, нехранимайковци, такива! Аз съм работил и така спечелих тия пари. Вие искате на готово да се ползвате от чуждия труд. – Скоро парите, или на място ще те оставим! Той се противопоставя, не дава парите си. Един от разбойниците насочва револвера си срещу него, поваля го на мястото му, и така го обира. Разбойниците продължават пътя си и срещат втория пътник. Като ги вижда, отдалеч още той изважда кесията си и им казва: Аз виждам, че вие сте добри, благородни хора, но се нуждаете от пари. Аз пък съм богат човек. Ето, заповядайте! Вземете, колкото пари ви трябват. Разбойниците го гледат учудено и не знаят, как да постъпят. Единият от тях му казва: Ние виждаме, че ти си добър човек. Прибери кесията си, нищо не искаме от тебе. – Не, вземете, колкото ви трябват. Ако не ви стигнат, още мога да ви изпратя. Те се поглеждат помежду си още по-учудени. Тогава двамата разбойника взимат по една златна монета, и оставят пътника свободно да продължи пътя си.

Казвате: Съдба е това! Да, първият случай представя съдбата на глупавия човек. Вторият случай представя съдбата на разумния човек. Разумният човек отива при Бога с пълна кесия. От тези два случая се вижда, че човек трябва да знае, как да постъпва с хората, а също така, той трябва да знае, как да постъпва и със себе си. Като давам тия два примера, разрешаването на този въпрос се вижда много лесно. Лесно е да се говори, но като дойде до приложението, тогава човек вижда, колко мъчно може да разреши този въпрос. За всяко нещо в живота има правила, които човек трябва да знае, за да може правилно да реши дадени въпроси. Когато оперирате с аритметиката, и там има правила, които учениците непременно трябва да знаят. Без тези правила задачите не могат правилно да се решават. Влиза учителят в клас и запитва един от учениците: Иванчо, колко е едно и едно? Ученикът веднага разбира, че тук става въпрос за действието събиране. Той веднага написва числата, туря между тях знака плюс и казва 1+1=2. – Тъй, Иванчо, иди сега на мястото си. Сегашните учители се обръщат към учениците си по-нежно, отколкото едновремешните. Те се обръщат към тях по-внимателно, казват им: Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Това е добра черта. Гърците пък се обръщат един към друг по свой специфичен начин. Те си казват, например, Стефанаки, Иванаки и т.н. Ще кажете, че това е гръцка работа. Не, има нещо разумно и в техните обръщения.

Питам: кои са били дълбоките причини, които заставили този големец, този богат човек, да отиде при Христа? Този богат човек разбирал, какви блага носи вечния живот, затова се стремял към него. Според мене, причината, да търси той вечния живот, е била чисто материална. Този човек бил много богат, разполагал с пари, с много имоти, и като виждал, че земният живот е кратък, търсил начин, как да продължи живота си, да може по-дълго време да се радва на своите материални придобивки, да може повечко да поживее. Иначе, след смъртта си, ще не ще, всичко трябва да остави на ближните си. Затова, именно, той се обърнал към Христа с думите „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Следователно, под думите „вечен живот", той съвсем не разбирал онази възвишена идея, да живее вечно, за да служи на Бога и на човечеството. Обаче, Христос разбрал скрития смисъл на неговите думи, и затова му отговорил: „Иди продай всичкото си имане и го раздай на сиромасите, и ела, та ме последвай!" И съвременните хора търсят Бога. Защо? – Да живеят по-дълго време, да ядат и пият. Не, хората трябва да поставят в ума си идеята да служат първо на Бога, а после на ближния си. Тогава, здравето само по себе си ще дойде, като благословение от Бога. Яденето е едно от най-големите привилегии, едно угощение, дадено ни като заслуга на онова, което сме свършили. По-голяма привилегия за човека от яденето няма. То е най-хубавото нещо в живота, но същевременно и най лошото. За онзи, който може правилно да яде, яденето е благословение; за онзи, който не може правилно да яде, яденето е нещастие. Тъй щото, не само на земята човек яде, но и в другия свят пак ще яде. И като съвършен, човек пак ще яде, само че той ще осмисли този процес и ще може правилно да го използва. Човек трябва да разбира дълбокия смисъл на яденето. Днес под „ядене" хората разбират главно дъвкане, да дъвчеш храната си. Хората още не ядат, както трябва. Те ядат, но в ума си държат две мисли: по-скоро да се нахранят, да отидат на работа, да спечелят нещо, да се осигурят. По-важна работа от яденето няма. Защо? Ако човек правилно яде всичките му работи ще вървят добре. Правилното хранене носи щастието на човека. Чрез храната човек приема истинския живот в себе си. Хлябът, който приема човек с благодарност, със съзнание, като някакво благо, ще го направи щастлив. Хлябът ще научи човека, как да живее, как да обича. Който не яде този хляб, той нищо не може да свърши.

И тъй, ако съвременните хора страдат, причината затова са те самите. В целия им живот съществува едно физиологическо и механическо прекъсване на процесите, вследствие на което те страдат, мъчат се и нещастни стават. Въпреки това всички хора се борят и казват: Ние трябва да ядем! Така е, всички живи същества трябва да ядат, но ако хората разбират яденето, както богатият човек разбирал думите „Учителю благи", те по никой начин няма да разрешат правилно въпросите на живота. Като четете 15-та гл. от Йоан, виждате, как са наредени нещата в нея, последователно, т.е. едно след друго. Ако нямате любов, нищо не можете да направите. Като придобиете любовта, тогава ще се домогнете до разрешаването на въпросите. Казвате: Да се обичаме тогава! – Това са думи, механически изказани. Само онзи може да обича, който разбира проявите на живота. Любовта е основният принцип, с който може да се работи в живота. Без любовта човек представя голо съзнание, лишено от всякакви органи. Представете си, че едно голо съзнание, лишено от очи, нос, ръце, крака, иска да работи. Как ще работи? Значи, когато Бог създаде човека, Той го постави при условия да работи. Тези условия пък изискваха специални органи. Благодарение на това се създадоха очите, ушите, като условия за развиване на човека и като средства за работа. Обаче, ушите и очите не се създадоха изведнъж, но постепенно, тъй както, когато мома се жени, постепенно я приготвят, докато облече булчинската си рокля. Първо я измиват, решат, а после й турят балата рокля. И от това, какви са нейните дрехи, съдим за условията, при които тя живее. Ако чорапите на булката са вълнени, това показва, че условията на нейния живот са неблагоприятни. Ако чорапите на булката са копринени, тя се намира при най-благоприятни условия на живота. Обаче, и вълнените, и памучните, и копринените чорапи са на мястото си. Когато лошите условия се махнат, вълнените чорапи се заместват с памучни; когато средните условия се премахнат, памучните чорапи се заместват с копринени. Когато и най-добрите условия се премахнат, и копринените чорапи трябва да се заместят. С какво? Тогава младата булка трябва да ходи боса. Не мислете, че е лошо човек да ходи бос. По-добро положение от това няма. За това се изисква идеален свят, а не като нашият. Това значи да живееш в свят без никакви препятствия, да стъпваш като на памук. Дето стъпиш, да изпитваш радост. В сегашния свят без чорапи не може. И животните даже имат чорапчета. И те даже са си създали някакви чорапи, та като стъпват на земята, да не се нараняват.

„Учителю благи!" Когато произнасяме тези думи, ние трябва да имаме в себе си готовност да служим на Бога, да вършим Неговата воля, а не своята воля, нито тази на хората. Да служим първо на Бога, а после на ближните си! Нашите ближни са среда за нас, в която добродетелите ни могат да се проявяват и развиват. Всеки човек трябва да има ближни, за да прояви между тях своята любов. Нашите ближни представят Божествения, обективния свят, в който ние трябва да проявим своите добродетели. Само по този начин ще видим, доколко сме добри, разумни и любещи. Значи, външният свят представя специални условия за развитието на човека; той трябва разумно да използва тия условия. Въз основа на това, всеки човек може да каже, че слънцето, звездите, както и всички останали светила на небето, са създадени заради него, но не да ги владее, а да се учи от тях.

И тъй, когато започне да изучава небето и неговото съдържание, както и земята и нейното съдържание, човек дохожда до вътрешния смисъл на живота, до вечния живот и става господар на положението. Обаче, има нещо в човека, което му препятства да добие тия знания. Това е въпросът за доброто и злото, които съществуват на земята, и които той иска да разреши. Злото и доброто са неразривно свързани помежду си, и никой не може да ги отдели При това, те имат далечен произход. За съществуването на злото и доброто могат да се дадат привидните, но не и същинските причини.

Едно време, когато се взело решение за създаване на вселената, всички разумни същества се събрали да обмислят въпроса, по какъв начин да се създаде. Те имали пред вид специално нашата слънчева система. Като се замислили на дълбоко върху всички положения, през които нашата слънчева система трябвало да мине, за противоречията, които ще се създадат, едни от тях се изказали за създаването на вселената, други – против създаването й, докато най-после всички се толкова изморили, че половината от комисията почнали да кихат, а другата половина – да се прозяват. В края на краищата, от тяхното кихане и прозяване, се създали злото и доброто в света. Кажете ми сега, от кое от двете е произлязло злото и от кое – доброто? Кихането и прозяването са символи, които трябва да се преведат. Който се прозява, той взима; който киха, той дава. Между българите съществува обичай, когато кихне някой, да му пожелаят здраве.

И тъй, след дълги разисквания и спорове, най-после разумните същества се отказали да решават този въпрос и казали помежду си: Достатъчно вече сме се занимавали с тази работа. Нека я оставим настрана и да се занимаем малко с яденето. По този начин те оставили работата недовършена. Обаче, в рая въпросът за яденето е поставен така, че там може да яде онзи, който е свършил работата си. Половината от разумните същества, които се прозявали, се нахранили, преди да свършат работата си, вследствие на което се родило злото в света. Другата половина, които кихали, също тъй пожелали да ядат. И едните, и другите започнали да ядат, и работата останала недовършена. Прозявката и кихането са причина, заради която работата на съвременните хора и до днес не е довършена. След като човек дълго време мисли, как да служи на Бога, най-после той започва да се прозява и да киха, с което спира своята благородна работа. Това се дължи на известна дисхармония, която съществува между чувствата и мислите на човека. Изобщо, между съществата, които работили за създаване на вселената, непременно трябвало да има вътрешна хармония. Като видял, как седи работата, Господ казал: „Каквито противоречия да съществуват, светът трябва да се създаде!" При все, че Бог знаел, какви ще бъдат последствията от създаването на света, Той оставил тия същества свободни, до край да свършат работата си. След това Той ги изпратил на земята, сами да опитат света, който са създали. Затова, именно, хората често казват: Липсва нещо на този свят. Тази липса се дължи на онези същества, които, като разискват върху важни въпроси, прозяват се и кихат. Тъй щото, когато хората се оплакват от живота, питам: Защо, като се създаваше Света, едни от вас се прозяваха, а други кихаха? Онези, които се прозявали, казват, че се прозявали, за да им дадат ядене. Другите пък, които кихали, казват, че направили това, за да им дадат работа. Сега, обаче, вместо да се прозявате и кихате, трябва да работите. Като работите, тогава ще ви дадат да ядете. Следователно, който киха, той може да работи; който се прозява, той може да яде.

Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, но трябва да работят, да разрешават тия противоречия. Някой кихне и казва: Дотегна ми да работя! – Не, веднъж си кихнал, ще работиш, няма какво да правиш. Кихането, прозяването са символи, които служат за обяснение на някои окултни истини. Един ангел, на име Афуел, като разсъждавал дълго време за злото в света и за разногласията, които то създава, измолил най-после Бога да го пусне на земята, да изучи причините и последствията на нещата. Господ му дал следната задача: Като слезеш на земята, ще срещнеш една мома и ще се приближиш до нея. През целия й живот ще я придружаваш: дето отиде тя, навсякъде ще бъдеш с нея. Каквото пожелае, в всичко ще й услужваш. Ти ще бъдеш слуга на тази мома през целия й живот. Той слязъл на земята, и първият човек, когото срещнал, било едно младо, красиво момиче, босо, със скъсани дрехи. Като по-гледнал към момичето, той видял на очите й сълзи. – Защо плачеш? – Аз съм княжеска дъщеря, но майка ми умря, а баща ми се ожени за втора жена, която се отнася с мене много зле, постоянно ме бие. Най-после реших да напусна дома си, но тя заключи дрехите ми, и се принудих да бягам боса, гола, без обуща, без дрехи. – Няма нищо, всичко ще имаш. Какво искаш сега? – Понеже вън е студено, зима наближава, искам дрехи и обуща. Ангелът махнал с пръчицата си, и пред момата се явил хубав палат. Той въвел момата вътре и оставил всичко на нейно разположение: дрехи, обуща, храна. Момичето влязло вътре, измило се, облякло се, нагиздило се, нахранило се и започнало да се оглежда, да се върти наляво-надясно. От този момент сълзите, недоволството й престанали! Афуел я оставил в палата, и от време на време само се явявал, когато тя го извиквала. През всичкото време той я изучавал и наблюдавал, какво ще прави сама в палата. Един ден тя го извикала и му казала: Тежко ми стана вече да живея сама в този палат. Искам да излаза малко оттук, да подишам чист въздух. – Де искаш да отидеш? Искаш ли на планината да те заведа? – Не, искам да сляза в града, между хората, да ме видят. Тщеславието заговорило в нея, затова тя искала да влезе между хората. – Добре, казал ангелът, ще те заведа, дето искаш. Тръгнали двамата за града. Едва влезли в шумния град, и около нея започнали да се събират млади, красиви момци, тъй както и днес момците обикалят красивите моми. Тя се почувствувала доволна, щастлива, но наскоро започнали интриги между нея и момците. Защо към едного се отнесла хладно, с пренебрежение, а към другиго била благосклонна, внимателна? Ангелът стоял настрана и само наблюдавал. Той се запитвал: Защо в сърцето на тази мома се явило желание да бъде между хора? Защо едного привличала към себе си, а другиго отблъсквала? Защо на едного се усмихвала, а към другиго била сериозна?

Питам: какъв отговор ще дадете вие на всичко това? Ще кажете, че животът е такъв, че всичко това трябва да се преживее. Не, така може да говори само невежият. Ако човек пипа ръцете, краката, ушите си, има причини затова; ако той гледа очите си, има причини затова. Всяко нещо има свой смисъл, своя причина. Не мислете, че когато човек обръща по-голямо внимание върху известен уд от своето тяло, това е без причина. Срещам една мома и забелязвам, че всичкото й внимание е съсредоточено към пръстите на ръцете. Който не разбира, защо момата прави това, ще каже, че тя си губи времето. Не, момата не си губи времето, тя знае, защо се спира върху пръстите си и им се радва. Както ангелът наблюдавал, така и аз наблюдавам всяко движение и проява на хората и вадя свои заключения. Вътре и вън от нашето съзнание, всяко нещо, което се върши, има свои причини, свой дълбок смисъл. Когато малкото дете излиза на сцената да декламира едно стихотворение от някой виден поет, зад гърба му седи или майка му, или баща му, или учителят му. Защо излиза това дете на сцената? За да изкарат нещо за ядене и пиене. Когато някъде се дава представление, концерт или забава, това показва, че хората искат да ядат и да пият. Тъй щото, хората трябва да проникнат дълбоко в кихането и прозявките, да разберат техния вътрешен смисъл.

Сегашните хора са недоволни от живота. Те трябва да знаят, как да се освободят от недоволството. При радости или скърби, при доволство или недоволство, хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите, да могат да задържат радостите за повече време, и лесно да се освобождават от скърбите. Ако не знаете закона, с който да задържате радостта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. Хората гледат на скърбите и на радостите, като на механически процеси. Щом им дойде една малка радост, те казват: Защо ни е тази гола радост? Кажат ли така, радостта ги напуща. Дойде ли им малко богатство, малко здраве, те пак казват: Защо ни е това голо здраве, голо богатство? Зад голата радост, зад голото богатство, зад голото знание, зад голото здраве се крие по един ангел, когото вие, от неразбиране, прогонвате. И след това съжалявате и казвате: Изгубихме радостта си! И тогава, вместо радостта, ще дойде скръбта. Скръбта идва в разни форми. Ще дойде в дома ви някой беден, гладен човек, с кобур в ръка, и насила ще ви застави да му дадете пари, храна. Това е все едно, че ви е срещнал разбойник в гората и ви обира. Вие започвате да страдате и питате: Не може ли без страдания? – И без страдания може, но трябва да бъдете разумен, като онзи пътник, който отдалеч още предложил кесията си на разбойниците и с това избегнал страданията. При такава разумна постъпка, разбойниците ще вземат само по една златна монета от кесията, а останалите пари ще върнат. Тази е причината, задето разумният човек, и при най-големите изненади и нещастия, всякога остава здрав и читав.

„Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?" Ако можете да произнесете думите „Учителю благи" с дълбоко вътрешно разбиране, вие ще ги осмислите, и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение, вие можете да изпълните волята Божия. Казвате: Каквото Учителят е казал, всичко ще изпълним, без, обаче, да станем роби на Неговите думи. – Това показва, че вие не разбирате дълбокия смисъл на думата Учител. Без Учител човек става роб: с Учител той става свободен. Ако някой учител заробва учениците си, за такъв учител не могат да се приложат думите „Учителю благи"; те съдържат в себе си всички Божии блага. Те носят в себе си условия за реализиране на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условия за реализиране на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от векове насам. По-нататък Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. И каквото попросите от Отца в мое име, ще ви се даде". Какво по-хубаво от това, да поискаме нещо от Бога, и Той да ни послуша? Представете си, че някой беден човек, изхвърлен на пътя, пренебрегнат от всички, се помоли на Бога и чуе тихия глас да му говори: „Не бой се, ти не си сам. Каквото искаш, ще ти се даде. Ако искаш дрехи, дрехи ще имаше ако искаш приятели, приятели ще имаш". Ако ангелът не беше слязъл от небето да придружава красивата мома, никакви момци не биха я заобиколили. Красивите момци дойдоха, след като ангелът обърна внимание на младата мома. Ангелът седи зад тази мома, крие се да го не види, и оттам направлява цялата работа. Красивата мома не знае тази работа, но ангел Афуел всичко знае.

Сега и вие играете ролята на красивата мома в живота, а Афуел седи скрит някъде и наблюдава всичко, каквото правите. Никой човек не може да каже, че е сам, че никой не го придружава. Напротив, всеки човек има толкова много адютанти, че не може спокойно да спи от тях. И докато се освободи от тях, цялата нощ минава. Сутринта, като се събуди, казва: Отиде ми нощта! Тази нощ не спах добре, все мислих, не можах да си почина. – Вие не сте спали спокойно, защото всички ваши адютанти са ви нападнали и са взели по нещо от вас. Следователно, когато вземате нещо от живота, вие сте доволни; когато нищо не вземате, тогава пък от вас вземат, и вие се усещате уморени, измъчени. Тъй щото, за да си починете, трябва да се освободите от излишни и непотребни желания. Това е един психологически закон, който хората трябва правилно да разбират и прилагат.

И тъй, думите „Учителю благи" трябва да се поставят в техния дълбок вътрешен смисъл. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. ???Бърз се иска за това! И наистина, ако отидете при някой ваш приятел за известна услуга, той ще ви се отзове дотолкова, доколкото вие го обичате и вярвате в него. Много хора, много ваши близки не ви помагат, защото любовта ви не отговаря на тяхната. Закон е: не можеш да обичаш някого, и той да не е готов да ти помогне. Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност. Който обича, той е по-силен от онзи, когото обичат. Допущате ли в ума си мисълта, че онзи, когото любите, може да ви причини някаква пакост, това значи, че не го обичате. Кое не обичат хората? Те не обичат злото. Защо? Защото им причинява ред пакости. Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат. Следователно, това, което хората наричат зло, е зло само по отношение на тях. Ако те обикнат злото, и то ще измени поведението си по отношение на тях. Значи, и злото иска да го обичат. Щом хората обикнат злото, и то ще измени своя характер, няма да бъде вече зло.

Като говоря по-този начин, това ни най-малко не значи, че вие можете и трябва да се заемете с преобразяването на хората, нито с превръщането на злото в добро. Вашата единствена задача е да се обърнете към Бога. Щом вие се обърнете към Бога, ще помагате и на другите хора да се обърнат към Бога. По този начин те ще излязат от условията, при които сега живеят. Останалата работа – преобразяването на хората – е задача на Бога. Не се занимавайте с работи, които не са по силите ви. Обаче, щом се натъкнете на условия да помагате, не се обленявайте. Например, идеята на богатия човек, който отиде при Христа, беше права, на мястото си, но той вложи в нея користолюбива мисъл, а именно: той искаше да придобие вечния живот, с цел да живее по-дълго време на земята, да може сам да се ползува от придобитото богатство. Той не беше още проникнат от идеята да служи на Бога. Ето защо, когато Христос му каза да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромасите и след това да Го последва, той не беше готов да изпълни този съвет.

Казвам: ако се откажете от Христовите думи, последствията и за вас ще бъдат такива, каквито бяха за този големец. Де е този големец сега? Навсякъде ще го срещнете. Когато чу съвета на Христа, той наведе главата си и си замина. Такива хора обикновено са страхливи. Те се плашат от всяка промяна в света и казват: Какво ли ще стане с нас? Като заболеят, те веднага викат лекари, страх ги е да не умрат. Лекарите ги мъчат с лекарства, с инжекции, но и при това положение пак нищо не се постига. Първо те трябва да се обърнат към Бога. Идеята, която тези хора преследват в живота, е крива в основата си. Заболеят ли, те първо трябва да се обърнат към Бога в себе си, да се помолят, Той да им изпрати лекар. Обаче, лекарят ще дойде, само след като в душата на човека трепне любов към Бога. Такъв е законът в природата. Първо трябва да се яви в човека основната идея – любов към Бога, т. е. първо семето ще се посее, а после ще дойдат светлината, топлината и влагата. Само по този начин семето може да порасте. Ако у вас не се събуди основната идея за Бога, всичко друго е безпредметно. Ако човек живее без любов, без мъдрост, без истина, всичко около него ще се обезсмисли. Какъв смисъл има животът без любов? Смисълът на живота седи в Любовта – да любиш и да те любят. Докато си в кръга на близките си, в семейството си, първо трябва да чувствуваш Божията Любов в сърцето си, а оттам обединението на братята и сестрите в дома ти. Смисълът на живота седи във връзката, която чувствуваш в съзнанието си с всички напреднали твои братя и сестри. Какво правят съвременните хора? Със ставането си още, те се усещат голи, боси, от всички изоставени и необичани. Какво трябва да направят? Да бъдат като малките деца, които, щом станат сутрин от леглото си, веднага са радостни и весели, знаят, че има кой да ги обича. Щом детето стане, майка му го поема, измива, облича, нахранва го – радва му се. Бъдете и вие като децата. Знайте, че има кой да ви обича. Това е подразбирал Христос в стиха: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Сегашните хора преждевременно остаряват. Защо? Любов нямат. Те имат знание без любов, мъдрост без любов, свобода без любов. Това не е живот, това е робство – робство на възрастните хора, робство на хората, които живеят в безлюбието.

„Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?" Вземете тези думи като ключ в живота си. Спрете се дълбоко в себе си и се отправете към Христа с същите думи. Щом зададете този въпрос съзнателно, вие веднага ще се измените. Кажете в себе си: Учителю благи, искам да изпълня закона Ти! Преди две хиляди години този голтемец зададе въпроса на Христа и получи отговор от Него, но понеже не изпълни думите Му, не придоби вечния живот. Христос му каза: „Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите, и ела, та ме последвай!" Ето защо, съвременните християни не трябва втори път да задават същия въпрос на Христа. Те направо трябва да Му отговорят: Господи, ние сторихме всичко, каквото ни каза; ето, сега идваме да Те следваме". Под думите „раздай имането си", не се разбира физическо даване. Ако външно раздадете богатството си, а вътрешно не сте готови да го раздадете, все едно, че нищо не сте направили. Изкуство е, ако си богат човек, милиардер, да раздадеш богатството си на други, те да го притежават. Ти ще бъдеш в положението на слуга, но ще изпитваш голяма радост, че си свободен от всякакви задължения, а същевременно причиняваш радост и на другите. Това значи силен човек! Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. Свободен човек пък е онзи, който не се влияе от чуждите мисли. Той съзнателно приема всички мисли, взима от тях хубавото, както малкото дете приема от възрастните всичко онова, на което те го учат. Виждам едно малко дете, държи семенца в ръката си, иска да ги посади, но не знае, как да направи това. Взимам от него семенцата и му казвам: ела при мене, аз ще ти покажа, как се садят семенца. Взимам лопата, мотика, разравям почвата до известна дълбочина, турям вътре семенцата затрупвам ги отгоре с пръст и ги оставям да никнат. После, показвам на детето, как трябва да ги полива. Това значи да дадеш наставления на човека, как да използува своите и чуждите мисли, като семенца в живота.

Съвременните хора седят пред великата идея за вечния живот и се питат, да продадат ли имането си, или не. Също така и учениците на окултните школи от миналите епохи и досега все искат да станат маги, да владеят магическата пръчица. Лесно е да се желаят нещата, но трябва да се разбира смисъла им. Който иска да владее магическата пръчица, той трябва да разбира нейния дълбок смисъл. При това, важно е, от какво трябва да бъде направена тази пръчица, тази единица: дали от леска от желязо, от сребро или злато; тази пръчица може да бъде направена от чувствата или от мислите на човека; и най-после, тази пръчица, тази единица може да бъде направена от душата или от духа на човека. Значи, тази единица може да представя сърцето, ума, душата или духа на човека. В такъв случай, знаете ли смисъла на тази единица? Тази единица има своя форма, своя сила и свои определени качества или свойства. Ако разбирате, какво нещо е единицата душа, или единицата дух, вие никога няма да заповядвате. Следователно, дойдете ли до душата, ще имате особени отношения и ще кажете: „Учителю благи!" Към ума и сърцето си няма да се обърнете с думите „Учителю благи". Към тях ще имате съвършено различни отношения от тия, които имате към душата и духа. Като дойдете до сърцето си, ще кажете: Мой добри приятелю! Като дойдете до ума си, ще кажете: Верни рабе! Като дойдете до волята си, ще кажете: Мощна и красива сабя! Както виждате, това са ред символи, с които човек трябва да си служи и чийто смисъл да разбира. В сабята се заключават ред методи за разрешаване на непостигнати желания. Волята е в състояние да развърже гордиевия възел, който никой досега не е могъл да развърже.

„Учителю благи!" Тези думи разрешават противоречията в живота. За тази цел човек трябва да се учи. Хората говорят за любовта, но още не са дошли до Божията Любов. Те говорят за знание, но още не са го приложили. Те говорят за свобода, но още не са познали Истината, която носи свободата. Някой казва: Аз съм свободен. – Отчасти си свободен. – Аз любя. – Отчасти любиш. – Аз имам знания. – Отчасти имаш знания. Не е лошо, че човек е придобил нещата само отчасти. Това показва, че той се намира пред велика област, която носи нова любов, нови знания, нова свобода. Любовта, която иде в света, ще повдигне хората и ще ги постави на местата им. Да срещнете човек, умен като вас, и да го поставите на същото положение, на което и вие се намирате, това е качество на любовта. Виждали ли сте, как учените се разговарят помежду си? Единият от тях пише на дъската, решава, а другият следи. И вторият може да решава, но той мълчи. Ако първият направи никаква погрешка, вторият внимателно казва: Тук има една малка грешка в знаковете. Следователно, двама души могат да бъдат на един уровен, на едно място само тогава, когато и двамата еднакво познават въпроса, върху който ще работят или разискват. Когато двама или повече души работят заедно, задачите по-лесно се решават. Няма човек в света, който работи сам. Привидно, човек може да работи сам, но той непременно държи някого, било в ума, било в сърцето си. Когато пише, или проповядва нещо, човек все държи някого в своя ум или сърце. Казва някой: Аз работя идейно. Не, все имаш някого пред вид, за когото работиш. Казано е в Писанието: „Проклет е онзи човек, който уповава на човека". Това подразбира: Проклет е онзи, който уповава на глупавия човек; проклет е онзи, който уповава на човека на безлюбието; проклет е онзи, който уповава на човека без свобода, без живот, без истина в себе си. Следователно, не уповавайте на хора, които противодействуват на Божиите блага! Уповавайте на Бога, на Великото в света! Които уповават на Бога, те същевременно уповават на всички ония, които са проводници на Божиите идеи. Те знаят, че Божието благо е общо за всички хора, за всички живи същества на земята.

Казвам: като четете Евангелието, вие трябва да се спирате върху всеки стих, да размишлявате, да разбирате вътрешния му смисъл. Мнозина цитират стихове от Евангелието, но криво ги тълкуват. Например, те цитират стиха, че на хората не трябва да се уповава и го приемат буквално. На кои хора не трябва да се уповава? На глупавите. На хора с права мисъл, с благородни сърца можете да уповавате, да разчитате, като на себе си. Затова е казано: „Люби ближния си, като себе си!" Значи, уповавай на ближния си, като на себе си. Щом си дал на ближния си по-голямото нещо – своята любов, своята обич, защо да не очакваш по-малкото – да уповаваш на него? Тъй щото, щом любиш ближния си като себе си, ще уповаваш на него, като на себе си. И тогава, възложиш ли му някаква работа, ще уповаваш на него, като на себе си. Затова, именно, Божествената Школа изисква от учениците си да установят прави, истински отношения помежду си.

Сега, ще завърша разказа за ангел Афуел. Ангелът продължавал да следи и да изучава живота на красивата мома. По едно време той я видял заобиколена от десет млади момци, с които отишла в една хубава, плодна градина. От време на време тя се обръщала към едного от десетте момци, към когото била разположена, и му се усмихвала, като се разговаряла сърдечно. Другите поглеждали крадливо, недоволно към него и страдали. Като се разхождали из градината, любимецът на красивата мома откъснал един плод от градината и го подал на възлюбената си да го опита. Първо тя трябвало да опита плода, а после другите. Обаче, докато дойде това време, тя забелязала, че всички заспали, преди да хапнат от плода. Ангелът наблюдавал всичко това и видял, че в устата на красивата мома започнало да расте някакво дърво; това дърво се създало от семките, които момата глътнала заедно с плода. При развиването си, това дърво изсмукало соковете на нейния живот, след което тя се превърнала на камък. Щом се събудили, момците останали учудени, като видели, че красивата мома не е между тях, а вместо нея стърчал един голям камък. Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво – круша. Всички се запитвали: Де отиде нашата красавица? – Плодът погълнал красивата мома.

Следователно, ябълките, крушите и другите плодове, които ядете, не са нищо друго, освен погълнати красавици. По същия начин и желанията на хората един ден ще се превърнат в ябълки, круши или други никакви плодове. Тази промяна на човешките желания е в сила да измени, да преобрази тяхното съзнание. Това показва, че между психическите и органическите процеси има тясна връзка. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. Следователно, всички болести на физическия свят са се явили първо в духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. Същият закон се отнася до щастието, до богатството и до доброто в света. Ако знаете, как да посадите някоя велика идея в духовния свят, тя в скоро време ще даде резултат и на физическия свят; ако не знаете, как да я посадите, тя ще има резултат, какъвто красивата мома получи, след като изяде плода. Трябва ли плодовете на вашите мисли, чувства и желания да изсмукват соковете на вашия живот? Ако те поглъщат соковете на вашия живот, в края на краищата, вие ще се превърнете в плодно дърво, и вашите любими, вашите ближни ще ви търсят, както младите момци търсеха красивата мома. Всички се питали: Де е красивата мома? – Заминала е някъде.

Сега, за да се домогнат до вътрешните знания, хората трябва да потърсят новата, истинската наука. Това, което сегашните хора учат, е знайно; това, което не знаят още, е тайно. Това, което учат и прилагат в живота си, е знайно; това, което в бъдеще ще учат, при ангелите, е тайно. Следователно, това, което днес научите и приложите в живота си, е знайно, но то ще бъде задача за разрешаване на бъдещите тайни. Това не значи, че всичко в живота може да се разреши, но има задачи, които очакват своето разрешаване още днес. Например, нека всеки работи усилено върху себе си, да си създаде навик, не той да използува доброто в хората, но да е готов всякога да даде нещо от себе си на другите, т.е. да кихне. Няма по-красиво нещо от това, да срещнете човек, в когото няма абсолютно никакво желание да ви използува, но да е готов нещо да ви даде. Пред такъв човек всеки отваря душата си и е готов да му услужи в нещо.

Щом почувствувате добрината, безкористието на някой човек, във вас се заражда желание, непременно да му бъдете полезни. Ако този човек е беден, веднага във вас се явява желание тъй да му помогнете, че с нищо да не го ограничите. Вие желаете той да остане доволен от помощта, без да знае даже, кой му е услужил. Не е въпросът да му помогнете с пари, да му дадете хиляди левове, но така да му услужите, че и той да се почуди, отде му дойде тази помощ. Тогава той ще разбере, колко добър е Бог, Който се изявява чрез всички хора. Така трябва хората да си помагат, а не да чакат светът да се изправи по някакъв механически начин, или да дойде Христос на земята да спаси хората. Питам: какъв смисъл има, Христос да дойде на земята? Има ли смисъл Той да дойде при сегашните условия на земята? Ако днес дойде на земята, първата Му работа е да потърси вълнени чорапи. Защо? Зима е сега в света. Няма смисъл Христос да дойде на земята и да обува било вълнени, било памучни, било копринени чорапи. Когато дойде на земята, Христос трябва да бъде бос. Какво значи босотата? Босотата разбира открито, светло съзнание, което не ограничава човека, но му дава свобода, простор на действие. В присъствието на такъв човек вие се усещате свободни, разположени, като че небето се открива пред вас. В присъствието на този човек мисълта ви е права, хармонична, а чувствата – свободни и чисти. От сърцето на този човек блика любов, като от извор. Сегашните хора се плашат от любовта. Като дойде при тях човека, когото обичат, те се страхуват, искат да бягат от него. Защо се плашат? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, богатите ще се изплашат, ще мислят, че трябва да дадат нещо. Бедните пък ще се радват, ще кажат: Дано по-скоро дойде Христос на земята, да донесе някакво благо и за нас. Казано е в Писанието: „Няма човек на земята, който да е напуснал баща и майка заради мене и да не е получите стократно блага". Който е изпълнил Христовите думи, той ще бъде възнаграден стократно; който не е изпълнил Христовите думи, той нищо няма да получи. И да дойде Христос днес на земята, работите на мнозина пак няма да се наредят. Защо? Защото не са изпълнили волята Божия. Всеки ден земята се върти по волята Божия. Слънцето изгрява и залязва по волята Божия. Хората се раждат и умират по волята Божия, но светът не се управлява по волята Божия. Светът все се управлява и оправя от някого, но тоягата играе важна роля. Има една воля Божия без тояга. Тоягата е за малките деца, а Словото Божие – за възрастните. Ако и днес още продължаваме да се изправяме чрез тоягата, това показва, че се намираме в фазата на детинското си разбиране.

И тъй, най-простите неща, които ви спъват в живота, се заключават в кривата мисъл, която допущате в ума си, че хората не ви разбират. Щом допущате тази мисъл, това показва, че по съзнание, вашето съзнание и това на другите, не са на еднакво ниво. Кажете ли, че някой не ви обича, това показва, че вашето и неговото съзнание не са на еднакво ниво. Кажете ли, че между хората няма братски отношения, пак същото нещо. Това подразбира, че всички хора не са на еднаква степен на развитие. Братството не може да дойде по физически начин. То подразбира отношения на разумни същества, които живеят помежду си по закона на Любовта. Първата стъпка на общение между две разумни същества подразбира „отношения между тия същества". Втората стъпка почива на основа – братство. Братството е резултат на правилни отношения между разумни същества. След братството идат по-високи отношения между разумните същества – на база на наука, на изкуство, на музика – културни отношения. При тези отношения вече се проявяват дарбите, способностите в човека.

Съвременните хора трябва да работят усилено, да по-ставят основа на бъдещата култура. Без тази основа, и ангели да им проповядват, и Христос да слезе на земята, все същото положение ще остане. Защо? Защото са пукнати стомни. Колкото да наливате вода в пукната стомна, тя все празна ще остане. Извори, които текат, не се нуждаят от вода. Като очакват Христа, много от християните вече са си изработили ново разбиране за Неговото идване. При това разбиране, Христос още днес може да дойде. Как ще дойде? Чрез възкресението. От гроба на всеки едного ще се вдигнат запечатаните плочи, и той ще подаде главата си и ще каже: „Учителю благи!" До това време Христос ще седи скрит някъде в задната стаичка, и оттам ще наблюдава, какво правите и с какво се занимавате. По-някога вие се смущавате и казвате: Много време ще мине, докато Христос дойде на земята. – Христос поглежда през малкото отверстие и казва: „Продай имането си, раздай го на сиромасите, и ела, та ме последвай!" Вие се уплашите и казвате: Господи, да си поживея още малко. Не съм готов да Те следвам. – Това е неразбиране на вечния живот. Какво има да си поживеете? Това, което наричате живот, не е нищо друго, освен робство. Когато продаде всичкото си имане и го раздаде на сиромасите, тогава, именно, човек започва истински да живее. Започни да продаваш, да се освободиш от богатството на твоите грехове. Какво трябва да направи някой човек, който е живял във фамилии, дедите и прадедите на когото са убивали и обирали хората? Той трябва да продаде всичкото си имане, да извика ония сиромаси, които, в миналото някога са били ограбени от неговите деди и прадеди, и да им каже: Братя, преди години, моите деди и прадеди направиха някакви погрешки по отношение на вас, но сега аз, последният от това поколение, ви моля да извините; готов съм да въздам четирикратно за всичко онова, с което сме ви ощетили. Вземете всичкото ми богатство и се радвайте на живота! Те ще вземат това богатство и ще се зарадват, че има съвестни, добри хора на света. Който изпълни това нещо по Бога, той ще има зад себе си тил, на който всякога може да уповава. Дръжте Бога като антипод в своя живот, ако искате да имате живот, знание, сила и светлина. От такива хора светът се нуждае. Дето и да отидат те, пътят им всякога ще бъде отворен.

Мнозина се плашат от лошите условия на живота, от смъртта. Те трябва да знаят, че за праведния няма смърт. Праведният сам оставя дрехата си вън, както онзи, който отива на бал, съблича всекидневните си дрехи и облича парадните. Когато праведен умира, окръжаващите го виждат облечен със светли, парадни дрехи. Когато се отдели от тялото си, тази душа тежи едва 5–10 грама. Дето я духне вятърът, натам отива. Понякога тя олеква още повече, достига едва до един грам, а често и това тегло изгубва. Какво ще каже сегашният учен? Той ще каже, че това са нереални, неверни неща. Питам - ледът реален ли е? Според вас ледът е реален, но де отива той, като се стопи? Превръща се във вода. Водата реална ли е? И тя е реална, но като се изпари, превръща се в пара. Парата реална ли е? Реална е, но като се разложи по химически начин, от нея се получават съставните й елементи – водород и кислород. Твърдото, течното и въздухообразното вещество са състояния на материята, които ние наричаме реалности. Обаче, вие още не сте се домогнали до тези реалности. Реалността не седи в съзнанието, но различни същества, с различни степени на съзнание са действували за създаване, например, на леда, на водата, на парата. Когато едно от тия същества започне да се повдига, съзнанието му минава в възходяща степен; тогава и водата, например, се превръща в пара. Съзнанията на тия същества и човешката мисъл произвеждат два различни резултата. В невидимия, в духовния свят нашите мисли имат някакъв резултат, който там изучават обективно. В нашия свят растат мислите на ангелите, а в ангелския свят растат нашите мисли. Следователно, растенията на физическия свят са мисли на ангелите, а растенията на ангелския свят са човешките мисли. Какво ще кажете за това? И вие, като турците, ще кажете: „И да видиш, и да чуеш, не вярвай!" Това е аналогия на неща, които са верни.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земеделецът." Питам: може ли Христос да е лоза, а Отец, Бог – земеделец? Това е аналогия, с която се изясняват известни истини. Това показва, че има една лоза, подобна на земната, която символизира Христа. Има Един земеделец, подобен на земните, Който символизира Отца. Когато Този лозар слиза на земята, и Той, като нашите земни лозари, едни пръчки отрязва и хвърля настрана, а други – оставя на лозата. Този стих не се отнася до земните лози. Затова, ако вземете стиха в буквален смисъл, нищо няма да разберете. Нашите лози са мисли на ангелите. И без да ги обрязват, тези мисли растат. Човешките лози, обаче, не могат да растат без обрязване. Понеже и ние сме слезли от невидимия свят, понякога, подобно на Отца, обрязваме нашите лози, но с това ги осакатяваме. Малко лозари има, които знаят да обрязват лозите. По колко очи трябва да оставят на лозите? Някои оставят по едно око, други – по две, а рядко – по три. Едното око символизира Бога. Двете очи – човека; за двете очи казват „ненаситни човешки очи." Според мене, на всяка лоза трябва да се оставят най-малко по три очи. Нашите лозари мислят, че по този начин ще осакатят лозите, и затова оставят само по едно око. Обрязването на лозите не е земно изкуство. И човек може да се обреже, но има ред правила за това, които трябва да се спазват. Това е дълбока наука, която трябва да се изучава. В това отношение, окултните науки, като астрология, хиромантия, физиогномия, са методи, чрез които човек може да направлява силите в своя организъм. Започвате никаква работа и, като не можете да я свършите, казвате: Учителю, не мога да свърша тази работа. Не, ще кажете: „Учителю благи!" Изучавате хиромантия, кажете: „Учителю благи!" Изучавате физиогномия, кажете: „Учителю благи!" Изучавате астрология, кажете: „Учителю благи!" Каквото искате да изучавате, всякога казвайте: „Учителю благи!" Тези думи са метод, с който човек може правилно да работи.

Сега, като говоря за наука, някои считат, че науката не е необходима, понеже и Бог не се занимава с наука. Значи, при създаването на света, науките са били необходими, а сега не са необходими. Когато създаваше света, Бог се ползуваше и от геометрия, и от математика, и от много още науки. Понеже създаването на света и днес продължава, Той пак прилага тия науки, пак се ползува от тях. Ето защо, който иска да изучава геометрия, математика, той трябва да отиде при Бога, там да ги изучава. Без Божията помощ нищо не можете да научите. Преди съществуването на геометрията, математиката и другите науки на земята, съществуваше Божествена геометрия, Божествена математика и т.н.

„Учителю благи!" Като четат Евангелието, като слушат беседите, мнозина се намират пред голяма опасност, защото започват да мислят, че всичко знаят и разбират. Които мислят, че знаят много неща, нека кажат, какво направи ангел Афуел с крушата, в която красивата мома се превърна. После, нека кажат, какво означават думите „живот вечен". Те ще кажат, че с това се прави някакво уподобяване, някаква аналогия. – Така е, но това не е достатъчно обяснение. Ако една аналогия не е поставена на място, тя не е валидна; ако всяка дума не се постави на своето място, тя не може да произведе нужния ефект. Затова човек трябва първо да мисли, после да говори. Казвате на някого, че го обичате. Този човек започва да мисли, истината ли говорите, или го забавлявате. Думите „обичам те" са подобни на думите „Учителю благи", с които големецът се обърна към Христа. Как трябва да кажете думите „обичам те"? Христос казва: „Както ме Отец въз люби, така и аз ви възлюбих. Аз дойдох да ви дам живот, и то преизобилно." Щом дадеш живот на някого, ти вече го обичаш. На онзи, на когото си дал живот, първо трябва да му говориш да измени условията на своя живот, а после ще му говориш други работи. Само онзи човек ви обича, в присъствието на когото вашите мъчнотии постепенно намаляват и изчезват. Както дървата в печката постепенно намаляват студа в стаята, така и любовта е в сила да намали и съвършено да отстрани мъчнотиите, спънките и страданията на човека.

Едно се изисква от хората днес: да вършат волята Божия! Всички говорят за волята Божия, но не я изпълняват. Мнозина искат да бъдат като Христа. В какво отношение искат това? Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята". Към тази власт ли се стремят хората? Всеки може да бъде изправен, като Христа пред Пилата, с тежкия кръст на римската империя, да изнемогва от неговата тежест. Хората искат да бъдат в положението на възкръсналия Христос. Може ли човек да възкръсне, преди да е минал през другите процеси? Христос казва на учениците си: „И по-големи работи можете да направите". Това подразбира: „Но и по-големи страдания ще имате". „Който се отрече от баща си и от майка си, от братята и сестрите си и ненавиди своя живот, той може да се нарече мой ученик". Сега разсъждавам: да се откажете от баща си и от майка си, както и да е. Кой не се е отказвал от родителите си за една жена? Да се откажете от братята и сестрите си, и това е възможно. Да се откажете от богатството си, и това е възможно. Но да ненавидите своя живот, да се откажете от себе си и да тръгнете след Христа, това е много вече. Наистина, който не разбира тази идея, той ще настръхне от страх. Който я разбира, той се е домогнал вече до разрешаването на вековните проблеми. Да приложиш този стих в неговия вътрешен, дълбок смисъл, това подразбира да свалиш от съзнанието си товара на миналото, да придобиеш Царството Божие, да владееш магическата пръчица, магическата единица и да бъдеш като Афуела, каквото пожелаеш, да стане.

„Учителю благи!" Нека тези думи се запечатат в ума ви за вечни времена. Не желайте вечния живот, за да останете дълго време на земята, да ядете и пиете, но желайте вечния живот, като резултат на любовта ви към Бога, към вашите ближни, към вашата душа и към всички разумни същества. Всичко това зависи от любовта; ето защо, като на българи, казвам: всички да дадете своя данък, за да направите връзка с Божията Любов. Това не значи, че не сте свързани с Любовта, но трябва да се направи един царски път, по който да се разлее Божията Любов, като вълна. По този път, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение, ще упражняват върху хората своето добро влияние. Какво по-хубаво от това, да намерите човек, който да възприеме идеята, която изпълва душата ви? Колко хора има днес, с които Христос може да се разговаря? Срещате някой човек, обиквате го, разговаряте с него, но щом започнете да му откривате някоя своя съкровена идея, той веднага се затваря. Той прилича на баща, пред когото дохожда някой кандидат за дъщеря му. Докато не знае, защо е дошъл, бащата е любезен, внимателен, но щом този господин изкаже своето намерение, бащата се затваря. Той разбира вече, че господинът иде за дъщеря му. Значи, бащата не е готов да даде дъщеря си на този човек. Готовността на човека да направи нещо, подразбира любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познае. Това са хората, или децата на шестата раса, които упражняват влияние върху цялото човечество. Всеки трябва да пожелае в себе си да стане дете на шестата раса, да има сила, с едно махане на ръката си, да приспи всички, които вършат престъпления; да разруши затворите, да прекрати всички кражби и убийства. При това положение само насилията ще престанат и ще се възстанови навсякъде пълен ред и порядък. За синовете на шестата раса всичко е възможно, но за петата раса всичко се постига с пушки и топове. Следователно, разликата между петата, балата раса, и шестата, се заключава в това, че петата раса се мъчи да възстанови ред и порядък в света чрез закони, чрез пушки и топове – чрез насилие; шестата раса възстановява реда чрез великия закон на Любовта и чрез свободата. Има ли нужда да посочвате револвера си на онзи, когото обичате и който ви обича? Достатъчно е този човек да разбере вашите нужди, за да бъде готов веднага да ви предложи своята помощ.

И тъй, за да приемете Любовта в себе си, във вашето съзнание трябва да стане дълбок вътрешен преврат. Казвате: Трябва ли да напуснем света? – Напущането на света не е механически процес – Трябва ли да учим? – Вие ще бъдете в света, и при тези условия ще вършите всичко: ще учите, ще работите за другите и ще видите, доколко ще преобразите себе си, а оттам и ближните си. Казано е в Писанието: „Търсете ме в ден скърбен! Тогава ще ви помогна и ще ме прославите." Значи, ще търсите Бога в дни на големи нещастия, разочарования, невежество, а не в дни на щастие и блаженство. „Тогава аз ще ви се изявя и ще ви прославя". Вие знаете тия неща, но пак правите погрешки. Бог всичко вижда и знае, но се прави, че не вижда. Щом дойде де някоя важна работа, Той не се обръща към вас, защото знае, че ще направите никаква пакост. Бог предоставя трудните задачи на ангелите, а на невежите дава забавления. Ако пък искате да бедете щастливи, при вас трябва да дойде някой ангел на щастието; ако търсите любовта, пак трябва да дойдете в връзка с някой ангел на Любовта, той да бъде посредник между Бога и вашата душа.

Днес всички хора се стремят към нова връзка с любовта, т. е. към възкресението. Значи, възкресението не е нищо друго, освен минаване на човешкото съзнание в по-висока степен. По този начин и любовта влиза в нова фаза, в фазата на Божествената Любов. При това състояние, в човека няма да стават резки промени, той няма да се ражда и умира. Следователно, раждането, като процес, ще остане само за тия хора, които не са добили високо съзнание. Онези пък, които са се сдобили с възкресението, ще бъдат Синове Божии, и като такива, пак ще дохождат между хората. Те могат да бъдат видими и невидими, според желанието си. Така ще помагат на хората, ще ги обръщат към Бога. Няма по-красиво нещо за човека от това, да обърне ближния си към Бога и да се създаде връзка между тези две души. Този човек ще слуша, каквото му се говори и ще се радва, че разбира. Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Той ще слуша без никакво съмнение. Опасно е, когато съмнението бушува в човека. Дойде ли съмнението в него, той казва: Едно време вярата ми, любовта ми беше по-голяма. – Така е, но това не е само в днешните времена. Така е било и в миналите времена, за които е казано в Писанието: „Любовта ви ще охладее". Обаче, за онези, които разбират Бога, тяхната любов не само, че няма да охладнее, но ще се увеличи. Приложете Божията Любов в живота си, да видите нейните резултати. Казвам: това е един опит, който непременно трябва да направите. Докато не направите опита и видите резултата, нищо не говорете за него. Докато сте бременни, не отваряйте утробата си да показвате, какво сте заченали. Крийте вашата бременност, да не се изложите на никаква опасност. Бременните жени носят специални дрехи, да не се вижда, че са бременни. Щом детето се роди, радвайте се, че се е създал живот, че се е явило нещо хубаво на света. Обаче, докато сте бременни, крийте се, защото, от идеята, която родите, зависи бъдещия ви живот. И в Писанието е казано: „Целият свят е бременен с нещо хубаво, което трябва да възкръсне". Това хубавото, красивото нещо трябва да се подхранва с новия живот, с новите идеи, за да расте и се развива правилно. Всеки сам трябва да пази плода, който е заченал. Много хора злословят, критикуват другите, като забравят, че с това пречат и на своята бременност. На такива хора казвам да бъдат внимателни, да мислят, какво говорят, а те се обиждат, че съм говорил строго. Питам: на кого се говори меко? На здравия човек. Обаче, на болния, лицето и ръцете на когото са покрити с рани, и да искаш, не можеш да говориш меко. Най-малкото докосване до раните, му причинява силни болки. Значи, за болния и най-меката дума е строга. Един ден, когато раните по лицето и ръцете на болния изчезнат, думите ми ще бъдат като балсам върху неговата душа. Тогава, лицето и ръцете му ще бъдат красиви, ще обръщат внимание на всеки художник. Така трябва да гледате и вие на нещата, да бъдете искрени в себе си, да се освободите от всякакво пристрастие. Преди всичко, вие не сте дошли на земята да разрешавате въпроса за правото и кривото, кой как постъпва. Защо съществуват злото и грехът в света, не е ваша работа. Изучавайте злото като факт, а защо съществува, оставете този въпрос настрана. Прилагайте Божията Любов в живота си, като смисъл на целокупния живот.

„Учителю благи!" Започнете тази година да живеете с тези две думи. Забележете, в български език буквите У и Ч представят две отворени чаши, които очакват да се напълнят с нещо. Не отлагайте нашата! Щом съзнанието ви е будно, живейте с думите „Учителю благи" и не се страхувайте. Тези думи ще дадат добър резултат. Ако е въпрос за страх, дръжте в себе си онзи свещен страх, който спасява, но не онзи страх, който обезсърчава, обезнадеждава човека. Дръжте в ума си примерите за двамата пътника и за ангел Афуел. При това, като работите, гледайте нито да се прозявате, нито да кихате. Ако се прозявате, ще знаете, че ще ядете, преди да сте свършили работата си, а това нищо няма да ви допринесе. Ако пък кихате, ще огладнеете, преди да сте свършили нещо. Обаче, и едното, и другото са два процеса, които се извършват преждевременно в човешката душа. А всеки процес, който се извършва преждевременно, не дава плод.

Сега, аз искам да остане в ума ви съществената идея, която се заключава в думите „Учителю благи". Вашият живот трябва да бъде образ на Любовта. Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си, в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. Това знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. Докато не дойде до възкресението, докато не получи посвещение, човек все ще се натъква на противоречия, на мъчнотии. Не се спирайте пред мъчнотиите, но се запитвайте, какво се изисква от вас, за да ги разрешите. Ако копаете лозе и излязат пришки по ръцете ви, не се оплаквайте от тях, но помислете за майка си, за която работите. Ако работите за някого от любов, пришките на ръцете ви са на мястото си. Следователно, страданията се оправдават, само ако има някого да обичаме; няма ли кого да обичаме, страданията са безпредметни.

„Учителю благи!" – Без прозяване и без кихане.

„Учителю благи!" – Ще служа на Бога с щедрост и милосърдие.

„Учителю благи!" – Дето и да ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя велик закон на Любовта.

„Учителю благи!"

1. Беседа от Учителя, държана на 3 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.