Разлика между версии на „Сам Отец“

Текуща версия към 11:29, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Който има невестата, XII серия, том II (1929)

2. Сам Отец

8. Неделна беседа от Учителя, държана на 24 март, 1929 г. София – Изгрев.

„Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох.“ (Йоана 16:27)

„Защото сам си Отец ви люби.“ – Този е един от мъчните въпроси за разбиране и за асимилиране. Няма по-лесна работа от тази, да разбереш любовта, но и няма по-мъчна работа, да възприемеш любовта и да повярваш в нея. Казвате, за пример, че вярвате в нещо. Днес вярвате, утре не вярвате, изменяте на вашата вяра. Днес вярвате в Бога, утре не вярвате. Това показва, че не сте установени в тази, тъй наречена Абсолютна реалност. Това се дължи на обстоятелството, че човек минава през три различни състояния: Един ден той живее в главата си, и тогава е мислещо същество. На другия ден слиза в сърцето си и започва да чувства. На третия ден слиза в стомаха си, и тогава всичките му работи се разбъркват, всичко става на каша. Той намира, че разбиранията му не са такива, каквито са били вчера; чуди се защо хората са станали такива лоши, толкова неразбрани. – Причината за това разбъркано състояние в него не са хората, но като слязъл в стомаха, в кашата на своя живот, той мисли, че тази каша е вън някъде. Този човек разсъждава, спори, съди хората и мисли, че има някаква велика философия. – Има той философия, но философията на стомаха. Следователно, има три вида философия: философия на стомаха, философия на сърцето и философия на ума.

Учител по философия преподавал на учениците си урок върху принципите на живота. След това запитал едного в какво вярва. Ученикът отговорил: Аз вярвам в човек, който има една глава и две ръце. – Че човек има една глава, това е важното, но че има две ръце, това не е толкова съществено. Учителят му казал: Аз пък вярвам в човек, който има една глава и две очи. – Кой от двамата е прав: учителят, или ученикът? – Учителят е на правата страна. Защо? – Защото, като има глава и две очи, човек ще определи посоките на своята мисъл, на своите чувства и на своите движения. После учителят казал: Аз вярвам в човек, който има едно тяло и две ръце. Ученикът отговорил: Аз пък вярвам в човек, който има едно сърце и два крака. Едва на края ученикът казал истината.

Защо учителят е казал едно, а ученикът е казал друго, това са задачи, върху които трябва да мислите. Вие сами трябва да разрешите тези задачи, а те не се решават лесно. Когато някой казва, че разбира числата, разбира аритметика, трябва да имате пред вид, че съществуват степени в разбирането. Има числа, които са качествени; има числа, които не са качествени, нямат никакво качество в себе си. Въпреки това, и едните, и другите са числа. Казвате: Какви са качествените числа? За пример, имате един диамант и един прост, обикновен камък, еднакви по големина. И в двата случая имате числото едно, но първото число, първата единица е качествено число, а втората – обикновено число, обикновена единица. С първата единица можете да обиколите света, да свършите науките си; с втората единица и десет крачки не можете да извървите. Казвате, че имате големи познания за света. – Можете ли с тези знания да обиколите света? – Не можем. – Тогава нямате никакви знания. Ако имате положителни знания, с тях трябва да обиколите света. Ако имате знания за небето, с тези знания трябва да отидете на небето и там да продължите учението си. – Ние не знаем, преди всичко, има ли небе, или няма. – Щом не знаете това, вие имате един прост, обикновен камък, едно просто число, проста единица, която сто пъти можете да напишете на дъската, и сто пъти да я заличите. Някой напише на дъската числото 1566. – Какво означава това число? – Имам да вземам толкова лева, но съм готов да ги простя. Друг пише числото 1755. – Какво означава това число? – Имам да давам толкова лева, но няма да ги дам. – Ето, и двамата пишат числа, но единият прощава, а другият не е готов даже своя дълг да изплати. Разбирания са това.

”Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте.” – Този стих е мъчен за разбиране. Защо? – Защото казвате, че любите Бога, а не вярвате в Него. Това е неразбиране. Любовта не се изразява във време и пространство. Често казвате: Аз любих един човек цяла година. – Невъзможно е да любите човека цяла година. Вие не можете да го обичате нито цял месец, нито цял ден, нито цял час, нито цяла минута. Да се говори така, това значи неразбиране на любовта. Любовта се изявява извън времето и пространството. Това може да е противоречиво на вашите разбирания, но нека съществуват противоречия. Неизбежни са противоречията в живота.

Седите някъде замислен и покрай вас минава един ваш неприятел – удря ви по крака с тоягата си и продължава пътя си. Неприятелят ви само един път ви е ударил с тоягата си, но вие дълго време усещате болката. Ден, два, три, седмица и повече вие се оплаквате от болка в крака. Тъй щото, това, което наричате любов, е последствие, отражение на онзи удар, който любовта ви е причинила. Тя един път само ви е посетила, а вие дълго време помните нейното посещение. Като не разбира любовта, човек казва: Изгоря ми сърцето от любов! – Каква любов е тази, която гори сърцата на хората? Ако наистина любовта гори сърцата на хората, как могат да любят с изгорели сърца? Когато изгори, сърцето не е годно вече за любов. Друг се оплаква, че любовта го уморила. – Каква любов е тази, която уморява хората? Който умира от любов, той не разбира любовта. Слушате някой да казва, че като умре, иска неговата възлюбена да дойде на гроба му, да пролее две сълзи за него и да му посади едно цвете, което да разнася своето благоухание. – Това са възгледи на народа за любовта, от които се вижда неговото умствено и духовно разбиране за живота. Какъв прогрес можете да очаквате от народ, от общество, или от човек, които имат такива разбирания? След всичко това хората ще говорят за усилията, които са правили за преодоляване трудностите в живота. – Никакви усилия не са правили. Техните усилия съставляват едва една хилядна част от секундата, т.е. един кратък момент от времето. И това усилие е дало резултати, но хората трябва да продължават в това направление, да не спират. Като правят усилия, те ще се домогнат до смисъла на живота. Смисълът на живота седи във вътрешното разбиране и прилагане на закона на любовта. Три велики закона управляват битието: Законът на абсолютната реалност, законът на абсолютната разумност и законът на абсолютната материя.

Какви са съвременните разбирания за материята, за силата – оставям настрана. Не е лошо човек да има различни философски възгледи за нещата, но много от тях са детински възгледи, и те сами ще напуснат човека. Малкото момиченце играе с куклички, но трябва ли, като порасне, като стане 21 годишна мома, да и казваме да напусне куклите? Те сами ще я напуснат. Когато казвам, че куклите сами ще ви напуснат, разбирам, че като се ожени човек и роди деца, след време децата му сами ще го напуснат. Децата ти, това са твоите кукли, с които си играл, които си къпал в коритото, които си обличал и събличал, които си идеализирал. Като пораснат, твоите кукли ще те напуснат, ще отидат в странство да учат, без да помислят за тебе. Какво лошо има в това, че куклите ти те напуснали? Те бяха писма от невидимия свят, изпратени до тебе да ги четеш и да се учиш от тях. В тези писма имаше скрито богатство, но ти не се сети да ги отвориш, да прочетеш онова, което е написано в тях. Тези писма останаха затворени книги за тебе, от които не можа да се възползваш. Всеки човек носи в себе си нещо хубаво, дълбоко скрито в гънките на неговата душа. Ние виждаме само външния човек, който постоянно се мени. В какво седи тази промяна? – Листата на книгата на неговия живот постоянно се обръщат. Като гледате само външната страна на тези промени, вие казвате, че човек расте, развива се, остарява, докато един ден умре. Това показва, че листата на неговата книга всеки ден се обръщат. Мъдрецът, който чете от тази книга, като я свърши, затваря я, взима я със себе си, а ти плачеш, страдаш, че детето ти умряло. Казваш: Взеха детето ми! – Как е възможно някой да вземе твоето дете? Ако е твое, никой не може да го вземе. Щом са го взели, това дете не е било твое. То е твое хранениче, изпратено при тебе само да го отгледаш и изучиш. Един ден неговите майка и баща дохождат да си го вземат. – Ама аз съм го отгледал, изхранил, харчил съм за него. – Колко ви струва всичко? Детето е живяло на земята десет години. Ако всяка година сте харчили по десет хиляди лева, изразходвали сте всичко сто хиляди лева. Ето, вземете сто хиляди лева, а ние ще си вземем детето.

Днес всички хора се разочароват от живота. Защо? – Защото не го разбират. Щом се натъкнат на страдания, на нещастия, те казват: Светът не е добре създаден. – Дали светът не е добре създаден, или ти не го разбираш, това е друг въпрос. Ти мислиш само, че светът не е добре създаден. Ако мислиш, че светът не е добре създаден, ти си мъдрец; пък ако мислиш, че великият свят не е добре създаден, ти си глупец. Кое от двете положения е вярно: глупец ли си, или мъдрец? На този въпрос всеки сам ще си отговори.

”Защото сам Отец ви люби.” – В този стих Христос изнася една истина без да я доказва. По-нататък Той продължава: ”Понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Тази е една реална истина, изказана в нейните взаимни отношения. Всяка майка и всеки баща биха ви залюбили, ако вие вземете тяхното изгубено дете и го приютите към себе си, в своя дом. Родителите на това дете ще ви благодарят, ще залюбят не само вас, но и дома ви. Детето ще ви разправя за своите майка и баща, а вие ще вярвате в това, което ви говори. Има хора, които от две хиляди години насам не могат да повярват, че Христос е излязъл от Бога. Те искат да им се докаже това. Питам: ако започна да ви доказвам това, на моите думи ли трябва повече да вярвате, или на Христовите? Ще вземе някой да разпитва, кой съм, отде съм дошъл. Моите думи ли ще бъдат по-верни, или Христовите? Ако не вярвате в думите на Христа, целият свят не би могъл да ви убеди, че Христос е от Бога излязъл. Нито пък вие можете да опровергаете, че този, който е от Бога излязъл, в същност не е от Бога излязъл. За всеки даден случай нещата могат да бъдат, или да не бъдат.

”Защото сам си Отец ви люби, понеже вие повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Този стих изразява състояние на чистата душа, която приема нещата тъй, както са в действителност. Обаче, съвременните учени са големи скептици и казват, че ако човек не се съмнява, науката не може да прогресира. Да се твърди това, то е все едно да се доказва, че ябълка без червей не може, че дом без дим, без огън не може, че живот без глад не може и т.н. – Това са твърдения, които не могат да се доказват. Това са твърдения, които не издържат критика. Аз оспорвам твърдението, че дом без огън не може. Човешкият дом не може без огън, защото човек познава огъня, но какво ще кажете за дома на другите животни? Птиците, рибите, млекопитаещите употребяват ли огън? Следователно, нашият огън е относително нещо, той не е абсолютно реален, той не е необходим за всички живи същества. Обаче, има един огън, без който никой дом не може. Той е огънят на слънцето, огънят на живота. При този огън всичко живее, всичко съществува. Ако този огън изчезне, с него заедно изчезва и животът. Следователно, ако човешкият огън искате да направите вечен, вие заставате на една фалшива философия, която, сама по себе си, не е вечна. Едно от свойствата на човешкия огън е, че той постоянно се запалва и загасва. Свойство на Божествения огън е, че като се запали веднъж, никога вече не загасва – той е вечен огън. Мястото около човешкия огън е много малко, тясно, вследствие на което се явява спор между хората, кой да бъде по-близо до него, кой – отдясно на огъня, кой – отляво и т.н. Мястото около Божествения огън е неограничено, вследствие на което всеки може да седне, дето иска. Божественият огън не създава никакъв спор, никакви недоразумения и противоречия между хората.

Сега направете превод на огъня, да видите, на какво представя символ. Съвременните хора едва сега са започнали да изучават огъня на любовта. Те още не са достигнали до областта, в която функционира огъня на любовта. Те още не са достигнали до света, от който любовта слиза. Те още не са разбрали и изучили степените на този огън на любовта. Има любов, на чийто огън може да се свари яйце; има любов, на чийто огън може да се свари боб; има любов, на чийто огън може да се опече агне; има любов, на чийто огън може да се опече цял човек; има любов, на чийто огън човек може да се стопи, или да обезумее. Обаче, има любов, на огъня на която човек може да изживее най-големите радости. За да се изпита този огън, човек трябва да е чист.

Сегашните хора са дошли до положение, при което трябва да се подложат на вътрешно чистене. Вътрешното чистене означава отваряне порите на душата. За тази цел човек трябва да диша правилно. Докато човек се сърди, съмнява, завижда, не може да търпи хората, порите на неговата душа всякога ще бъдат затворени. При това състояние човек всякога ще бъде болен; щом е болен, той ще има криво разбиране, крива философия за живота. Докато човек е болен, един след друг лекарите ще го посещават, ще му правят инжекции, ще му дават лекарства, и той все ще страда, ще се оплаква от живота. – Какво трябва да направите с този човек, за да оздравее? – Дайте му условия да се изпоти, да се отворят порите на тялото му. Той страда от подпушване. Такъв пример имаме с един млад селянин, син на богат български чорбаджия от Ново-пазарско. Този млад селянин заболял сериозно и го пратили на лечение във варненската болница. Лекарите го лекували седмица-две, събрали се на консулт, но констатирали, че този човек няма да се излекува. Той бил толкова силно подпушен, че нищо не било в състояние да го спаси. Затова, като дошъл баща му, един от лекарите го извикал настрана и му казал: Няма защо да крием. Положението на сина ти е много сериозно. Вземи го поне в село, там да умре. Едва ли ще поживее още десетина дена. Бащата се натъжил, заплакал, но нямало какво да се прави, взел сина си от болницата и го завел в селото. Във Варна го лекували мъже лекари, по тяхната наука и философия, но като го завели в село, започнали да го лекуват баби, по тяхната наука. Събрали се 12 баби на консулт; гледат момъка млад, хубав, искат да му помогнат. Какви са били имената на 12-те баби, няма да казвам. Ако започна да ги изреждам, беседата ще отиде.

Първата баба извадила от торбата си боб и дала на момъка да вземе само едно зрънце. Той извадил едно зрънце и го дал на бабата. Тя погледнала зрънцето, помислила малко и го турила пак в торбата, при другите зрънца. След това тя започнала да гледа на боб. Като свършила гледането, казала: Позволено ми е да лекувам този момък. Той ще оздравее. Втората баба извадила от торбата си половин килограм восък. Стопила го, изляла го в студена вода, след което започнала да гледа на момъка и казала: Този момък ще оздравее, ще се заема да го лекувам. И останалите десет баби се произнесли, всяка по свой начин, че момъкът няма да умре, и започнали да се съветват помежду си, как да го лекуват. Те си казали: Знаем, че ечемикът кара конете да скачат. Болестта на този момък е конска, затова да го лекуваме с ечемик. Казано и свършено: те взели един голям котел пълен с вода. Турили във водата ечемик, и поставили котела на огъня, докато водата възври. След това изляли ечемичената вода в голямо корито, и оставили водата малко да изстине. Потопили младият момък в коритото, докато се изобилно изпоти. Повторили и потретили тази баня, и след две недели болният бил съвършено здрав, на крака. И до днес този човек е жив и здрав, има си жена, деца, радва се на живота. Както виждате тези баби, кое с боб, кое с восък, кое с ечемик определили диагнозата на болния и го излекували. Казвате: научен ли е този метод? – Ако с даден метод можете да излекувате човека и да му върнете живота, той е научен метод; ако не можете с този метод да го излекувате и да му върнете живота, той не е научен. Ако с известен метод можете да просветите човека, той е научен; ако нищо не можете да постигнете с него, той не е научен метод.

”Защото сам си Отец ви люби.” – Човек трябва да вярва! – В какво? В любовта, която носи живота. Ако прочете тези думи и повярва в тях, и при най-голямото си обезсърчение, човек може да се насърчи. Ще кажете, че вярвате в Бога. – Не е достатъчно само да вярвате в Бога, но трябва да ви залюби Той, и вие да Го залюбите. Казано е в Писанието: ”Понеже повярвахте, че аз от Бога излязох.” Не е достатъчно да повярвате, че човек има една глава и две очи, но трябва да повярвате, че той има едно тяло и две ръце, а също така и едно сърце и два крака. Човек се движи главно в три свята: в света на своята глава, в света на своите гърди и в света на своя стомах. Като се заговори за стомаха, мнозина го считат долен живот. – Така е, но животът започва от стомаха. Докато стомахът е здрав, и човек е здрав. Щом стомахът се разтрои, човек заболява. Някои наричат стомаха търбух. Не, стомахът не е търбух. Стомахът не трябва да се смесва с търбуха. Търбухът представя желанията, апетитите на човека към външни, временни неща. В този смисъл мястото на търбуха е съвсем другаде, не е в стомаха. – Не може ли без стомах? – Докато живее на земята, човек не може без стомах, но той трябва да живее и да се храни съобразно законите, които управляват стомаха. Когато обработи храната, стомахът я изпраща в по-високите светове. Следователно, той изпълнява една функция на вземания и давания. Тази функция трябва да става правилно. Ако не става правилно, стомахът заболява. Наистина, ако между функциите на човешкия организъм и външния свят не става правилна обмяна, човек е осъден на заболяване във физическия, умствения или духовния свят. Под ”външен свят” разбирам съвкупност от разумни, възвишени същества. Когато функционира правилно, стомахът изпраща обработените сокове в белите дробове, които също така изучават закона на щедростта. Оттам соковете отиват в мозъка. По такъв начин се храни цялото тяло. Понякога човек се индивидуализира, иска да живее само за себе си и постепенно се изолирва от външния свят. – Това е невъзможно. Човек не може и не трябва да се изолира от хората. Други казват, че искат да създадат отношения с всички хора. – И това е невъзможно. Човек трябва да има правилни отношения с хората, но това не подразбира, че трябва да има отношения с всички хора. Следователно, човек сам не може да живее, но и с всички хора не може да живее.

”Сам си Отец ви люби.” – Защо ви люби? – Защото вие повярвахте, че аз от Бога излязох. Отец е първият, Христос е вторият, а Бог, от Когото излязох, е третият. Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. При това положение човек може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно. Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на човека, да знаем, че има глава, ръце, крака, мозък, дробове, стомах и т.н. Ние трябва да го познаваме и психически. Защо? – Защото, както познаваме човека, ще познаваме и вселената, понеже човек е създаден според законите, по които е създадена великата вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно с това човек изучава вселената. Затова, именно, човек е наречен малка вселена или микрокосмос. Когато казвате, че трябва да изучавате характера на човека, вие имате пред вид да изучите законите, по които той е създаден, а не характера. Невъзможно е да се изучи характера на човека. Да изучите характера на човека, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза от височините. През време на своето движение, тази вода претърпява ред промени, вследствие на което не можете да кажете, какви са нейните свойства. Водата може да бъде ту бистра, ту мътна, ту изобилна, ту слаба. И вие трябва да знаете, защо стават тези промени с водата. Ако е бистра или мътна, това се дължи на почвата, през която минава. Ако е изобилна, това се дължи на местността, от която извира. Такива промени стават и с човешкия характер. Следователно, мъчно се изучава характера на човека.

И тъй, промените, които стават в живота на човека, се дължат на същите причини, които изменят водите в природата. Когато притоците на човешкия живот се втичат в общия резервоар, във великия океан – в целокупния живот, човек е идеалист. Щом тези притоци се отбият от своя път и започнат да криволичат надясно, наляво, настрани, те изгубват своята чистота, и човек става материалист. Достатъчно е един нечист приток да влезе във вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влезе във вашия ум, за да измени живота ви. – Какво трябва да направите? – Да филтрирате идеите си. – Ама без пари, без хляб, без къща не може да се живее. – Така могат да мислят децата само, а не и хората, които следват Христа. Не може да се мисли така. Има богати хора, но тяхно ли е богатството? Има търговци, земеделци, на които хамбарите са пълни с жито, но тяхно ли е житото? Богатството, житото принадлежат на Бога. Житото е слязло от слънцето. Има учени хора в света, но знанието не е тяхно. То е слязло от горе. Днес се говори за право, за закони. – И правото е слязло отгоре. Има едно право, което се прилага за вечни времена. То е Божественото право. Човешкото право, обаче, е временно, непостоянно. За пример, римското право се е прилагало известно време, а днес вече е излязло от употреба. Съвременните хора се хвалят със своите училища. – Че кога не е имало училища? Училищата са съществували преди създаването на човека. Ще кажете, че това е неразбрано за вас. – Така е, неразбрано е, защото се говори за неща, които вие не знаете. Докато ви се говори на български език, вие разбирате. Щом ви заговорят на английски, вие преставате да разбирате. Обаче, ако същото нещо се говори на англичани, те всичко ще разберат. Не е само български език, на който може да се говори. Много езици има, на които хората се разговарят и разбират. Те са: английски, немски, френски, италиански и др. Обаче, има един език, който всички хора трябва да изучават, и на който трябва да се разговарят. Той е езикът на живата природа, той е ангелският език на любовта. Който не знае този език, той е осъден на големи страдания.

Като ме слушате да говоря така, ще си помислите, че много сте закъсали. Друг ще каже, че работата му е оцапана. Трети ще каже, че съвсем объркал работите си. Четвърти ще каже,че досега се залъгвал само и т.н. – Това са термини, които трябва да се преведат. За пример, думата ”залъгвам” в българския език е съвсем изопачена. Друг е бил първоначалният смисъл на корена на тази дума. Характерът на много думи е така изопачен, както е изопачен характерът на някои хора, които са станали престъпници и разбойници. Така са постъпвали и с някои праведни хора, но не са успяли да изопачат характeра им. Турят един праведен човек в затвор, облекат го в халат, обковат краката и ръцете му с вериги и го считат вече за престъпник. Не, не е престъпник. Той е праведен, мъдър човек. Че е в затвор, това е изпит за него. Той погледне веригите си, усмихне се и казва: Нищо не представляват тези вериги за мене. Те нищо не могат да ми направят. Той съзнателно се е ограничил, оставил се е в ръцете на хората, да правят с него, каквото искат, да мине за обикновен човек.

В древността някога, един мъдрец отишъл между лилипутите да види как живеят. Всички лилипути се събрали заедно, да решат как да победят този човек, понеже чели в един от своите вестници, че между тях се явил опасен човек. Те си казали: Ако можем да победим този човек, ние ще станем велик народ. Казано и свършено: всички се събрали на едно място, хванали опасния за тях човек, затворили го, вързали го с въжета и се радвали, че могли да го победят. Така го държали цял месец. По едно време забелязали, че конците на въжетата, с които бил вързан този човек, започнали сами по себе си да се късат. Най-слабото помръдване от страна на мъдреца, било в състояние да скъса конците. Всички лилипути влезли в затвора при мъдреца, качили се на гърба му и започнали да играят и да скачат върху него, с цел да го омаломощят. Той се оставил да правят с него, каквото искат, за да може след това да им даде добър урок. Докато се радвали и веселили, че го победили, той направил едно движение, от което всички лилипути нападали на земята. После той взел една мрежа, събрал лилипутите и ги турил в мрежата, с която ги занесъл на другите мъдреци, да видят, какво нещо са тия същества, с каква мъдрост и знание разполагат.

Ще кажете сега, че вие не сте като лилипутите. – В своята същина, човек е подобен на Бога. Но дребнавият, малкият човек, който се е отделил от Цялото, от Великото, от Красивото, той е подобен на лилипутите. Един ден и той ще претърпи такъв крах от някой мъдрец, какъвто са претърпяли лилипутите. Най-после този мъдрец събрал всички лилипути около себе си, държал им една поучителна реч и ги пуснал да си отидат. Той им казал: Когато между вас дойде някой философ, или велик мъдрец, не го затваряйте, не го връзвайте с въжета и не скачайте по гърба му, но слушайте го, какво ще ви говори. Вие го затваряте, пренасяте го от едно място на друго, но нещастията неизбежно ви следват. Следователно, когато един народ се оплаква, че го сполетели големи нещастия, казвам: Причината за нещастията на този народ се дължат на тяхното неблагоразумие. Един мъдрец ги е посетил, а те са го вързали и скачат на гърба му. Кой народ досега е бил свободен от нещастия? И римляните, голям, велик народ, имаха свои нещастия. И българите имат свои нещастия. Всеки народ е осъден на страдания и нещастия поради своето коравосърдечие и неразбиране, как да постъпи с онзи велик мъдрец, който е изпратен всред него да го поучава.

”Сам си Отец ви люби.” – Като не съзнавате това, вашият живот е пълен с безпокойства, със съмнения, с противоречия, с ред отрицателни прояви. Безпокойството, неверието, омразата не разрешават въпросите в живота. Противоречията също не разрешават въпросите. Колкото да се оплаквате от трудностите в живота, с това животът не се подобрява. Има един метод, чрез който човек може да подобри своя живот. Този метод седи в това, да изправи човек отношенията си към Първата Причина, да започне да мисли, да чувства и да действа като Бога. Дойде ли до това положение, всички противоречия в неговия живот ще изчезнат. И тогава, каквото Бог му каже, той ще бъде готов да го направи без никакво колебание. Той първо ще действа, а после ще мисли. Де е погрешката на хората? – Погрешката им седи в това, че преди още да са разбрали, преди да са свършили училище, те искат да бъдат щастливи. – Не, докато учи, човек не може да бъде щастлив. Щастието е резултат на нещо. Следователно, докато учите, никакво щастие не очаквайте. Щом свършите училището, щастието само ще дойде. Когато се ражда човек не може да бъде щастлив; като умре, тогава може да бъде щастлив. Това е противоречие, но в същност е така. Защо? – Защото след смъртта, човек се освобождава от задълженията си. Щом се освободи от задълженията си, щастието дохожда при него. – Защо трябва да умре човек? – За да бъде щастлив. Като умре, той се освобождава от всички полици, от всички задължения, от всички противоречия, които съществували в ума му. Някой човек има хиляда полици, но един ден успява да ги изплати. Не е ли мъртъв този човек вече? – Мъртъв е, но за какво? – За полиците, за своите кредитори. Те повече не го търсят; този човек е умрял за тях. Така разбираме ние смъртта, а не в този смисъл, както хората я разбират..

Казвам: Какъв умрял е този, който не е скъсал връзките със своите вземания и давания? Той не е умрял, той е жив още в своето нещастие. Много хора са умрели за близките си, а живи за дълговете си. Други пък са умрели за дълговете си, а живи за близките си. Те са щастливите, свободните хора на земята. Казано е в Писанието: ”Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Следователно, всички хора се стремят да се освободят от своите задължения. – Това е естествено, вътрешно разбиране за живота. Човек трябва да бъде свободен от своите дългове, но като се стреми към това освобождаване, да не се натъква на противоречия. Че някой бие някого, или че някой обира някого, какво ви интересува това? Трябва ли да плачете за него? Ако вашите сълзи могат да му помогнат, разбирам. Ако вашето знание може да стопи веригите на затворника и да го освободи, това знание има смисъл. Ако вашето знание може да стопи пушката на стражаря, то има смисъл. Може ли човек с такова знание да бъде затворен? – Не може. Той ще стопи всичко около себе си. Когато някой отиде на онзи свят, близките му се запитват: Де ли е нашият баща сега, или де ли е нашата майка? – Там е нещастието на покойниците, на заминалитe за онзи свят, че те дълго време още обикалят около вас.

Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас. Един стар българин, голям богаташ, но и голям скъперник, умрял от някаква сериозна болест. Като се върнали от погребението, дъщерите му казали: Слава Богу, че се освободихме от този сатрап, от този фараон, от този деспот. Сега вече свободно ще ядем и ще пием. Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият. Гостите насядали около трапезата, но останали учудени, когато видели, че вилиците, лъжиците, ножовете, чиниите, които били сложени на масата, започнали да се хвърлят на една и на друга страна. Всички скочили от столовете си уплашени и започнали да се озъртат наляво-надясно, да търсят причината на това явление. Колкото да разсъждавали, те не могли нищо положително да кажат и се разотишли по домовете си. След няколко дена пак ги поканили на угощение, но и този път се повторила същата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала, коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него. – Какво трябва да направим, за да го задоволим? – Ще сложите един прибор на масата за него и ще кажете: Заповядай, татко! Ще видите, че той ще престане да се изразява по такъв начин. И наистина, като поканили трети път гостите на обяд, дъщерите сложили един прибор и за баща си и, като седнали всички да ядат, казали: Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш. От този момент бащата престанал да се проявява по такъв начин. Така и бащата присъствал на угощението.

Съвременните хора казват, че тези обяснения не са научни. – Вярно е, че не са научни, но какво ще кажете за предположенията на учените, че между слънчевите петна от една страна и между явленията в живота и природата от друга, има някаква зависимост, някаква връзка? Научни ли са тези твърдения? За пример, те казват, че под влиянието на слънчевите петна, които се намират на грамадно разстояние от земята, са потопени 4520 кораба в Атлантическия океан. Те поддържат още, че под влиянието на тези петна се явявали големи бури и урагани. Питам: каква връзка има между петната на слънцето и потъването на параходите?

Много от нещастията на хората се дължат на техни неприятели от невидимия свят. Срещате някой човек и намирате, че работите му вървят добре; каквото започне, всичко се нарежда добре. По едно време виждате, че работите му постепенно остават назад. Чуди се този човек, коя е причината за неуспеха му. Той не знае, че в миналия си живот още имал един неприятел, който постоянно му правил пакости. От дълго време неприятелят му го търсил, и най-после, като се научил, че е някъде в България, проследил го и започнал да му пакости. От този ден всичко му тръгнало назад: в търговията му не върви, домашните му работи се забъркват. Жена му, децата му заболяват, умират, и в скоро време цялата му къща запустяла. Силен е неговият неприятел. Как ще си обясните това нещо? Страшно е да живее човек без любов! Това са последствия на живот без любов. Целият свят страда от безлюбие. Безлюбието умъртвява хората. Ние препоръчваме любовта като животворящ огън. Ние препоръчваме любовта, като носител на живота, като носител на здравето, на щастието, на богатството – на всички блага. Следователно, ако търсят благата на живота, хората трябва да се обичат. В каквото общество влезе любовта, между религиозни, или учени – всички трябва да я приемат. Тя произвежда цял преврат в сърцата, в умовете и в душите на хората. Дето любовта влезе, там се разкриват причините и последствията на нещата.

Христос казва: ”Сам си Отец ви люби.” Иде час, когато всички хора ще минат по пътя на Христа. Всички хора ще минат през Неговите страдания и изпитания. Мнозина са говорили и говорят за изпитанията и страданията на Христа, но те не знаят причините, поради които Той е бил подложен на тези изпитания. Ако ви обясня причините за Христовите страдания, с години не бихте могли да освободите съзнанието си от тези страдания. Някой иска да изпита силата на микробите. Ако в кръвта на някой юнак се пуснат няколко от тези микроби, в продължение на 24 часа той ще изпита такива страдания, че никъде не би могъл да си намери място. Микробите са в състояние да обезсилят и най-големия юнак. Който иска да знае, какво нещо е грехът, той ще се свърже с него така, че в продължение на четири поколения няма да се освободи от последствията му. Сила, гръбнак трябва да има онзи, който иска да изучава греха. Не разисквайте върху греха. Сгрешите ли, късайте връзката с греха – нищо повече! Някой направил една погрешка, и веднага близките, приятелите му се отказват от него, не го обичат вече. – Ако не обичат брата си, кого ще обичат? Ще кажете, че трябва да обичате Бога. – Как ще обичате Бога? Де ще Го намерите? Бог живее в съзнанието на всички хора. Следователно, като обичате хората, ще обичате и Бога. Когато кажете, че не трябва да обичате хората, вие не сте на правата страна. Ами ако кажат и за вас така? Ако всички хора дойдат до това съзнание, какво ще придобият? Каквото да говорят, каквото да философстват, без любов няма живот, и без страдание няма спасение. Хората очакват щастието и спасението по механичен начин. И да го придобият по такъв начин, то няма да бъде за дълго време. За да придобие своето щастие, човек трябва да направи вътрешна връзка с любовта, с живата природа, с нейната целокупност. Само по този начин човек ще дойде до вътрешно разбиране на противоречията, които съществуват в живота и в природата. Има един вътрешен, разумен език, на който трябва да говорите, ако искате природата да ви разбере. Щом и говорите на този език, тя ще ви разбере и ще ви отговори. Които са изучавали този език, те са дошли до вътрешна връзка с природата. И каквото са поискали от нея, тя винаги им е отговаряла.

”Сам си Отец ви люби.” – Знаете ли, какво представлява любовта на вашия Отец? Най-хубавото, най-великото в живота ни е, именно, любовта на нашия Отец. Тази любов е канара на нашия живот. Тя ни крепи, тя внася дълбочина в съзнанието ни. Божията любов е вътрешно течение, което прониква нашето подсъзнание, но не и тялото ни. Бог не може още да се прояви в телата на съвременните хора. Защо? – Понеже те съдържат много непотребни, излишни елементи. Като погледнете окото на някой човек, ще видите в него голяма сухота. Погледнете окото на друг човек – там виждате много влага. Погледнете окото на трети човек, то е мъгливо, замрежено. Окото на човека не трябва да бъде нито сухо, нито влажно, нито замъглено. Окото на човека трябва да изразява радост, доброта и любов. Като те погледне такъв човек, той веднага познава от какво имаш нужда и с какво може да ти бъде полезен. Ако не разбирате тези неща, като ученици, как ще намерите Учителя си? Ако и Учителят не разбира тия неща, как ще познае ученика си? Учителят познава ученика си по очите. По какво познавате добрата свещ? – По ярката и светлина. Светлината привлича човека. Може ли незапалената свещ да привлече човека? Може ли изгасналия огън да привлече човека? Често в светлината на свещта и в топлината на огъня се крие известна илюзия, която човек трябва да различава. Тази светлина и тази топлина са дали нещо на хората, но те са приготовление за нещо по-велико. Всички култури на миналото, както и сегашната, са приготовление за бъдещето. Няма да мине много време и от сегашната култура няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка. Може ли да остане прах върху тъпана, който барабанчикът бие? Когато тъпанът престане да бие, прахът отново се наслоява. Когато хората престанат да мислят, прахът се наслоява върху мозъците им. Щом започнат да мислят, прахът отлетява.

”Сам си Отец ви люби, понеже повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Двете важни думи в този стих са: Отец и Бог. Значи, две важни положения има в този стих: Отец ви люби; и от Бога излязох. Христос е съединителната нишка между тези две положения. Това показва, че всеки човек трябва да има отношения към Отца, към Христа и към Бога. Като прекарате тези три думи в ума си, вие ще намерите техния дълбок смисъл. Някой казва: Аз вярвам в Бога. – Щом каже така, аз зная вече, че той в нищо не вярва. Защо? – Защото думите: ”Аз вярвам в Бога.” са архаични. Всеки вярва в нещо. Един вярва в Бога, друг – в Христа, трети – в Отца. Това не е никаква вяра. Докато не съедините трите положения – Отец, Христос и Бог – в едно, вашата вяра не е пълна, не е истинска. Отец е началото отдето започва проявата на човешкото съзнание. Христос е живата природа в човека, която работи за неговото развитие. Бог е мястото отдето се взимат всички материали за съграждане на бъдещето. Бог представя склад на живата, вечната природа, от който вие черпите, за да съградите своето бъдеще. Всеки човек трябва да се ползва с кредит от природата. Но кой ще го кредитира? Ще каже, че от този – от онзи все ще получи нещо. – Не, човек трябва положително да знае, кой ще го кредитира.

Вие трябва да имате разбиранията на Мойсей, когато е минавал своето първо посвещение в Египет. Когато го прекарвал през това посвещение, Учителят му, Азраим, му казал: Ще бъдеш смел и благоразумен! След първото си посвещение, Мойсей се наел със задачата да освободи израилския народ. Скоро на Мойсея се отдал случай да покаже своята смелост. Той видял, че един египтянин бие един евреин: нахвърлил се върху египтянина и го убил. Мойсей мислел, че никой не видял престъплението му. Обаче, един ден двама евреи се биели. Мойсей се приближил към тях, с намерение да ги освободи, да не се бият. Но един от тях се обърнал към него с думите: Да не мислиш и мене да убиеш като египтянина? Тези думи били на Учителя му. Мойсей се уплашил и избягал в пустинята. С убийството на египтянина, Мойсей прояви смелост, но не прояви благоразумие, и за това Учителят му каза: Сега ще отидеш в пустинята да пасеш овцете. Тук ще покажеш своето благоразумие. Огън няма да палиш, но ако видиш запален огън, няма да го гасиш. Еврейската история разправя, как Мойсей пасъл овце цели 40 години в пустинята, без да кладе огън. Знаете ли, какво нещо е да бъдете овчар без да палите огън? Защо не трябва да кладете огън? – Да не ви види неприятелят. Когато войниците са в окопите си, те никога не кладат огън. Ако накладат огън, неприятелят им ще ги види и ще ги нападне. Ако някъде имало запален огън, те бързо го изгасвали. Когато неприятелят ви преследва, вие трябва да загасите огъня, да не ви намери. Мойсей прекара цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях, и да научи закона на жертвата. Когато видял, че къпината гори, той се зарадвал, защото 40 години не виждал огън. Когато се отправил към мястото, дето видял огъня, един тих глас му казал: ”Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свето!” Тогава Бог му казал: ”Чух плача и страданията на моя народ. Иди да му помогнеш!”

Като имал пред вид своята опитност от смелостта си, Мойсей казал: Господи, тази работа не е за мене. Не ме връщай в първото ми положение. Освен това, нали знаеш, че съм гъгнив? Пък и не съм много благоразумен. – Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост, а благоразумието лесно ще придобиеш. Аз ще ти покажа, как да приложиш благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ, и много пъти показа своето благоразумие. Докато не се освободи от своите земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят. Да живееш между хората с връзки, е едно нещо. Да живееш без връзки, е друго нещо. Докато си свързан на земята, ти не можеш да бъдеш разумен. Щом се освободиш от всички връзки и живееш, между хората, ти вече си разумен. И напусна Мойсей пустинята, отиде да изпълни възложената му от Бога мисия.

Що е огънят? – Огънят е любовта, която ще запали сърцата на хората. Щом сърцето ви пламне от огъня на любовта, бъдете готови да правите всичко, каквото тя ви казва. – Ама ако любовта ми каже да целуна някого? – Любовта не се занимава с целувки. – Ако ми каже да дам някому пари на заем? – Любовта с пари не се занимава. Тя пари на заем не дава. Ако ми каже да възкреся някого? – Любовта не възкресява хората. Понеже любовта не умъртвява хората, няма защо да ги възкресява. Любовта носи живот. Тя носи съзнателния живот, който се развива правилно. Който чуе разумния глас, гласа на любовта, той ще я последва. Животът, който любовта носи, иде отвътре. Животът и възкресението са два противоположни процеса. Казано е в Писанието, че и грешните ще възкръснат, само че грешните ще възкръснат в осъждане, а праведните – в живот. Защо ви е възкресение в осъждане? За праведните е казано: ”Те ще чуят гласа ми, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.” Някои разбират думата ”ставане” по физически начин, в обикновен смисъл. Такова ставане подразбира волята на човека. Оживяването подразбира същината на живота. Възкресението подразбира разумността в живота. Животът представя главата на човека. Ставането и възкресението представят очите, ръцете и краката на човека.

Когато разберете същината на живота, ще дойдете до положение, всяка изговорена дума да представя част от вас, от вашето естество. Тогава вие ще използвате правилно и нейната динамическа сила. Когато кажете думата ”възкресение”, вие трябва така да я почувствате, че моментално да оживеете. Това значи думата да стане част от вас. Вие говорите за любовта, за мъдростта, за истината, но тези думи не ви трогват. Щом не ви трогват, вие нямате още тези добродетели в себе си. Следователно, който иска да бъде смел и благоразумен, той не трябва да гаси своя огън, своето щастие. Някой казва: Мина вече моето време! Какъв огън гореше едно време в сърцето ми! Никакъв огън не гори вече в мене! – Коя е причината за това? Този човек се е отказал да отиде в Египет да освободи израилския народ. Когато приятелят ви се разсърди, ще знаете, че причината за сърденето е във вас.

Ще приведа един пример из живота, случил се някъде в Европа. Една богата, капризна мома искала да изпита любовта на своя възлюбен. За тази цел тя му казала: Ако искаш да се уверя, че наистина ме обичаш, ще хвърля ръкавицата си в една менажерия, а ти ще влезеш да я извадиш от там. Тогава ще приема ръката ти. Съгласен ли си на това условие? Той се съгласил, приел условието. Един ден, заедно с възлюбената си отишъл в една менажерия, за да изпълни обещанието си. Той дал известна сума на звероукротителя, да му позволи да влезе между зверовете. Тогава тя хвърлила ръкавицата си в една от клетките на зверовете и останала да гледа, какво ще направи възлюбеният и. Той влязъл между зверовете, навел се да вземе ръкавицата и и благополучно излязъл навън. След това се приближил до възлюбената си, поклонил се, подал и ръкавицата и казал: Ето, ръкавицата си ще имаш, но мене няма да имаш. Той не поискал вече ръката и. – Не, любовта не се изпитва по този начин. Защо трябваше тази мома да изпитва любовта на възлюбения си така? Ако искала да разбере сърцето му, не можа ли да го прати между бедни хора, да им направи някакво добро, да им помогне, а трябваше да го праща между зверовете?

Такова нещо представя и философията на съвременните хора. И те изпитват Бога по същия начин. Хвърлят ръкавицата си в менажерията и очакват Бог да я извади от там и да им я подаде. Това е глупава философия! По-глупаво, по-долно нещо от това няма. Да изпитват Бога по този начин, това е срам, позор за хората! Ако е въпрос да изпитвате Бога, изпитвайте Го с нещо разумно, да научите, да придобиете нещо. Ако аз бих решил да изпитвам Бога, щях да се обърна към Него със следните думи: Господи, аз искам да направя нещо за Тебе. Затова, каквато работа имаш изоставена, дай я на мене. И най-долната да е, готов съм да я свърша. Според мене, този е най-правилният метод, с който можем да си послужим. Трябва ли да определяме, каква работа искаме от Бога? Тъй както съвременните хора постъпват, това е начинът, по който младата мома изпита своя възлюбен. Тя хвърли ръкавицата си между зверовете и прати възлюбения си да и я донесе.

Това са противоречия, които съществуват навсякъде в живота. Вследствие на тия противоречия, човек не може да добие абсолютни познания за живота, но придобива само относителни познания. Как ще добие вечното знание, когато той постоянно се безпокои за себе си? Това безпокойствие хвърля сянка върху красивите и правилни форми, и по този начин ги изопачава. Добре е човек да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко. Някой ме пита, какво мнение имам за него. Казвам: Аз имам мнение само за себе си, но не и за хората. За хората имам само научно мнение, но не и свое собствено. Да се интересувам от хората, това не влиза в моята специалност. Много хора се интересуват от личния живот на другите. А това, което трябва прямо да ги интересува – техният живот, те оставят настрана, с него не се занимават. Когато не изучават своя живот, те се натъкват на противоречия между своя живот и този на напредналите същества. Тези два живота са диаметрално противоположни един на друг. За пример, на земята децата започват от първо отделение и постепенно вървят нагоре, докато свършат университет. В невидимия свят е точно обратно: там започват от университет и свършват с първо отделение. В тамошното четвърто отделение те изучават отношенията между всички разумни същества.; в трето отделение изучават закона на свободата; във второ – закона на мъдростта, а в първо – закона на любовта. В първо отделение на земното училище децата изучават азбуката и взаимно си помагат. Колкото по-нагоре отиват, те все повече и повече се индивидуализират, докато дойдат до университета, дето всеки мисли за себе си – готви се за живота. Така, именно, хората изгубват красивото, детинското в себе си. Когато слиза от невидимия свят, ученикът минава през закона на инволюцията, т.е. той инволюира, като навлиза все повече и повече в гъстата материя, дето постепенно губи знанието си и става все по-груб. Като дойде до отделенията, влезе в четвърто отделение, той започва да разбира, че животът на земята не е такъв, какъвто си го е представял горе, но има в него нещо, което ограничава всички същества. Какъвто е човек в отделенията на земята, такъв трябва да бъде и в университета на небето. В отделенията на небето се учат велики работи. Казвате: Отделенията са само за децата, те са дребна работа. – Не, отделения съществуват и в природата. Нашите отделения се равняват на университетите в невидимия свят.

”Сам си Отец ви люби.” – Думите, които Христос е вложил в този стих, са диаметрално противоположни на нашите разбирания. За да се разберат правилно, трябва да се направи вътрешен превод. Ако този превод е правилен, той ще внесе в умовете ви светлина и свобода, в сърцата ви оживяване, а за телата ви подмладяване. Англичаните употребяват израза ”вечно възобновяване на живота.” Това означава ”вечно производство.” Ако този процес не се разбере, и любовта няма да се разбере. Любовта не е нещо статическо, тя е процес на разширяване. Всеки ден, всеки момент любовта трябва да внася нещо ново в душата на човека. Който разбере любовта, той постоянно ще се разширява. Който не я разбере, той нищо няма да придобие. Колкото по-голям брой разумни същества влизат в кръга на вашата любов, толкова по-голяма интелигентност и доброта ще придобиете. Те са притоци на живота. Ако излезеш като река от някой голям източник и не придобиеш из пътя си никакви притоци, ти скоро ще изсъхнеш. Ако имаш притоци, ти постоянно ще се увеличаваш, докато един ден пак ще се влееш в Божественото море, в източника на своя живот.

Какво представя Божественото учение? – Божественото учение ни учи, как е създаден космоса, как трябва да живеем, как трябва да се развиваме. – Какво представя любовта на земята? – Тя определя вътрешните отношения, които съществуват между хората. Мнозина мислят, че имат голяма любов. – Това са техни разбирания. Преди всичко ние трябва да изучаваме огъня на любовта. Всички религиозни хора на миналото са изучавали този огън. И вие трябва да изучавате свойствата на този огън. Този огън има висока температура, но никакво изгаряне не причинява. Който влезе в този огън, той ще почувства приятна топлина, около 40-50 градуса, и веднага ще се оживи, ще се обнови от него. Ако внесете в този огън парче от злато и платина, които се топят при висока температура, те веднага ще се стопят и превърнат в течност. На човека, обаче, този огън се отразява като мека, приятна топлина. Той е алхимическият огън, който учените са търсили в древните времена още. Ако иска да постави за основа на своя живот философският камък, който алхимиците са търсили, човек непременно трябва да носи в себе си огъня на любовта. Този огън носи живот. Светлината на този огън се коренно различава от електрическата светлина. От електрическата светлина очите отслабват, а от светлината на огъня на любовта, не само, че не отслабват, но постепенно се усилват. И на стогодишния човек могат да се усилят очите, ако той непреривно живее в огъня на любовта. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос.

Съвременните хора вярват само в онова, което може да се докаже. Питам: как вярват в това, което се говори за месечината, за слънцето? Ще възразите, че учените хора са казали известни истини за слънцето и за месечината, затова може да им се вярва. – Да, но това, което те твърдят, не е доказано на опит. За пример, учените, мъдрите хора казват, че на месечината има вода. При това, по високите места на месечината, водата е замръзнала, достига около стотина метра дебелина. В дълбоките места водата е толкова чиста, приятна, напомня нашата вода, която пием. Вярвате ли в това? Вие вярвате дотолкова, доколкото вярвате в Христовите думи, изказани в стиха: ”Сам си Отец ви люби, понеже повярвахте, че аз от Бога излязох.” Учените казват, че на месечината нямало вода, но била покрита със сняг. При това, те твърдят, че през деня температурата се увеличавала, вследствие на което снегът се топял. Чудно нещо! Как е възможно, снегът да се топи, а вода да няма на месечината? Щом снегът се топи, предполага се, че там има хубава, чиста вода. Сега аз нямам намерение да споря с учените, но като отида на месечината, ще пия вода – нищо повече! Месечината е емблем на духовните вярвания на хората. Както на високите места на месечината става голям студ, поради нейната рядка атмосфера, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина, по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дълбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне.

Когато станат религиозни, хората започват да се изменят и се чудят, защо едно време са били по-добри, а сега са станали по-лоши. – Това е само илюзия. В същност, те не са станали по-лоши, но са станали по-студени. Защо? – Като се намират под влиянието на месечината, атмосферата им става по-рядка, голяма част от топлината им се излъчва, и те стават по-студени. На месечината има студ 200 градуса под нулата. Студът на месечината служи като протекция на адептите, които живеят там, да ги запазва от същества, които биха ограбили богатствата им. Който отиде на месечината да краде, каквото хване в ръцете си, моментално ще го изпусне, ще се скове от студ. Следователно, големият студ запазва месечината от крадци. И слънцето има своя фотосфера, която го предпазва от атаките на крадците. Температурата на слънцето е от три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не са в състояние да завладеят слънцето. Във вътрешната страна на слънцето, обаче, живеят възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие. Когато някои покойници, влязат в слънцето, тогава те ще разберат, какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат, какво нещо е висока планина. На слънцето има планини по-високи от Хималаите. Казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е. Така говорят и учените хора. Те поддържат, че повърхността на слънцето има много висока температура. – Аз се съгласявам с мнението на учените, но те не се съгласяват с моето мнение. Аз поддържам, че има живот във вътрешността на слънцето, при много по-благоприятни условия от тези на земята. Които не вярват на думите ми, те могат да проверят това. Някои учени поддържат, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуса. Аз казвам, че температурата на слънцето е много по-висока от 35 милиона градуса. Чрез тази температура слънцето е запазено от всички изненади, които биха могли да го сполетят. То не може да се завладее. Досега са правени много опити да завладеят слънцето, но всички са излязли безрезултатни. Голяма борба има в природата за завладяване на слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее слънцето, но се търколил оттам и паднал на земята, дето и до днес се намира.

”Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Нека тези думи, във всичката им пълнота, останат в съзнанието ви. Христос казва: ”Всичко, каквото Отец ми има, мое е.” Тогава, ако вярвате в Христа, и вие можете да кажете: ”Всичко, каквото Христос има, наше е.” Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христос има, е наше, но който каже това, той трябва да е готов да изпълни волята на Христа. Христос е емблема на Великата Любов в света.

8. Неделна беседа от Учителя, държана на 24 март, 1929 г. София – Изгрев.