Разлика между версии на „Голямото благо 2“

Текуща версия към 18:10, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Голямото благо, XII серия том III (1929)

1. Голямото благо

16. Неделна беседа от Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София. – Изгрев.

„За то е позволено да прави някой добро съботен ден." (Матея 12:12)

На кого е позволено да прави добро? – На човека е позволено да прави добро, а не на животните. Да прави добро – това е привилегия, дадена само на човека. На кого е позволено да учи? – На човека. – На кого е позволено да изучава небето? – На учения, на вещия астроном, който разполага с ред пособия и инструменти. Всички пособия, всички инструменти, които правят хората учени, са механически. В това отношение, съвременната техника, съвременната наука и култура са резултат на човешкия дух. Когато изучавате природата, ще забележите два вида подтици: вътрешен, абсолютен подтик, който се изявява във всички органически същества без изключение. Вторият вид подтик е наречен относителен. Той е различен в различните същества. Съвременната култура и наука са резултат на относителни подтици. Затова казваме, че съвременната наука е относителна, а не абсолютна. Абсолютната наука разполага със съвършено различни пособия от тия на относителната наука. Човекът на абсолютната наука има съвършено различни разбирания от този на относителната наука.

Какво нещо е абсолютната истина? Какво представя абсолютният морал? Досега, нито в миналата култура, нито в настоящата се е намерил учен, който да определи, какво нещо е абсолютната истина. Когато дойде въпрос до вселената, някои учени се произнасят, че вселената е безпределна, безгранична. Как са дошли до това заключение? Коя е мярката, с която сравняват вселената? Ако нямат никаква мярка, с която да сравняват вселената, техните твърдения за нея са празни думи. Това показва, че учените често си служат с относителни истини, като с абсолютни и с това пречат за разбиране на истината. Всъщност, когато истината се предаде в проста форма, тя става достъпна за всички. Затова, когато се говори за вечен, за абсолютен живот или за абсолютна истина, всякога се разбира онзи живот или онази истина, която е еднакво достъпна за всички хора, безразлично дали са учени или прости. В абсолютния живот всички живи същества, без изключение, са културни. В този живот и конят, и човекът еднакво разбират нещата. Ако би могъл да говори, конят би предал нещата по същия начин, както и човекът. Разликата щеше да бъде само в това, че човекът щеше да живее като човек, а конят – като кон, но те щяха напълно да се разбират, защото имат нужда един от друг.

Една относителна истина е следната: човек може да бъде независим, да не се влияе от никого. Това е вярно само за онзи, който не разбира отношенията между живите същества. Който поддържа тази истина, той е способен да пее само на три тона. Има певци, които пеят и на четири, и на пет, и на осем тона, но те са все още обикновени певци. Човек може да пее и в четири и половина октави. Обаче, досега никой не е достигнал такъв регистър на гласа си. Най-голям регистър на гласа е достигнала досега само Аделина Пати. Нейният глас се е движел в един регистър от три и половина октави. Тя е взимала три тона по-високо от цигулката. Човешкият глас няма да спре само до четири и половина октави. Новите научни изследвания са доказали, че в мозъка на човека има един център на музиката, който разполага с 35 хиляди тона, подобни на клавишите в пианото. Някои пиана имат повече клавиши, а други – по-малко. Това зависи от системата и качеството на пианото. Същото може да се каже и за човека. Някои духови инструменти, някои органи разполагат с регистър от четири октави. Обаче, има органи, наречени от англичаните „бебе-орган," който може да се тури в сандък и да го пренасяте, където искате.

„Позволено е на човека да прави добро." Единственото нещо, което определя човека като свободно същество, е позволението да прави той добро. – Съвременните хора постоянно говорят, че не трябва да се прави добро. Кога са правили хората добро, че трябва да се въздържат да правят добро? Могат да се приведат ред доказателства, чрез които да се убедят хората, че правенето на добро е от най-скорошен произход. Като проследите времето от създаването на света до днес, ще видите, че навсякъде е съществувал и съществува паразитизма: едни същества живеят за сметка на други. Никое същество не е свободно. Добро може да се прави само при свобода. Само свободният човек може да прави добро. Едно време, когато земята, слънцето и другите небесни светила се създавали, огънят използвал всичките материали за себе си. Когато огънят спрял своята деятелност, образувала се е земната кора, върху която се наплодили безброй органически същества. Тези същества били родени от огъня, вследствие на което приличали на него. Ако огънят днес престане да съществува, с него заедно ще изчезнат всички органически същества. Това е много естествено. Огънят е техен баща. Щом бащата изчезне, и децата изчезват. Значи, дето има живот, там има огън, носител на топлина и светлина.

„За то е позволено някой да прави добро съботен ден." Да бъде човек добър, да прави добро, това значи, да проявява своята разумност, да живее разумно. Доброто в широк смисъл подразбира изявление на разумния живот. За да дойдат хората до доброто, до разумния живот, в помощ им иде злото. В това отношение злото не е нищо друго, освен ограничения, закони, които съзнателно работят върху човешкото съзнание, да го пробудят, да му покажат, че е в крив път. Осъзнае ли това, човек лесно може да се върне в правия път, да прояви своята разумност. Докато е в кривия път, той всякога ще мисли, че може да живее, както иска и както разбира. – Не, човек не може да живее, както иска. Впрочем, човек може да живее, както иска, но той неизбежно ще носи последствията на своя живот. Всеки може да си хапне прасенце, но в това прасенце се крият такива елементи, такива вещества, които един ден ще се отразят вредно върху човешкия организъм. Каква полза имате от това прасе? Следователно, всеки може да яде и кокошка, и агънце, и прасенце, но един ден ще изпита последствията на онези вредни елементи, които се крият в месото на тия животни.

Следователно, човек не може да яде безразборно всякаква храна, нито може да яде храна, приготвена от кого и да е. Поставяйте на опит всяко ядене, сготвено от гостилничар, или от кого и да е. Яжте само това, което вие сами сте сготвили. Първо опитайте, а после яжте. Който иска да бъде здрав, той трябва да прави избор на храните. Който иска да бъде здрав, той трябва да изпитва гостилничарите, той трябва да изпитва характера на хората, които му дават да яде. Много гостилничари са подобни на модерните дами. Отивате в дома на някоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена. Щом я видите на улицата, не я познавате: лицето й набелено, червисано. Да, но това белило и червило разяждат кожата. Такова нещо са и някои от гостилничарите. Днес ви сложат прясно, чисто ядене. На другия ден яденето е смесено с вчерашното. Като остане ядене от вчерашния ден, те го смесват с прясното, турят му подправки, придават му хубав вид и вкус, и вие не можете да познаете, че не е прясно. Докато го ядете, приятно ви е, но щом минат един-два часа, стомахът ви започва да протестира, не е доволен от яденето. Ще кажете, че интересите на гостилничарите са такива, че ги заставят да използуват всички материали. Каквито интереси да имат, по никой начин те не могат да се оправдаят с това, което правят. Те нямат право да смесват вчерашното ядене с днешното и да го продават за прясно. Вчерашното ядене ще стои настрана, и който иска от него, ще знае, какво взима и ще плати по-евтино. Истинският интерес на гостилничаря е да готви добре, да дава на клиентите си всякога здрава и чиста храна. Излъже ли два пъти, на третия т ще го изоставят. Колко пъти може да бъде лъган човек? – Най-много девет пъти. Числото девет е краен математически предел, до който лъжата може да стигне. Щом дойде до числото десет, лъжата спира. Ако могат да излъжат някого десет пъти, това показва, че той е глупав човек, без никаква култура, без никакви знания. Ако някой може да ви излъже девет пъти, това показва, че имате работа с учен човек, професор, на когото непременно трябва да платите. Щом се опита десети път да ви лъже, вие ще му покажете, че е глупав човек, ще му кажете, че разбирате лъжите му. При това положение той трябва да ви плати.

„Позволено е човек да прави добро." Кога? – На всяко време. Като знаете това, оставете настрана условията, при които сегашният живот се развива. Как се е развивал животът на миналото, как се развива сега в зависимост от вашите мисли, не е важно. Развитието на целокупния живот не зависи от човешките мисли и чувства, нито от неговото съзнание. Развитието на целокупния живот се обуславя от множество разнообразни тела, елементи, от безброй механически, умствени и психически сили от висш характер. Без да мислят, хората казват: Животът е бил всякога такъв, какъвто днес го виждаме. – Това е общо казано. Какъв е животът? Ако запитате богатия, на когото касата е пълна с пари, той ще ви каже, че по-добър живот от сегашния никога не е имало. Ако зададете същия въпрос на бедния, той ще каже, че по-лош живот от сегашния никога не е имало. Защо?– Защото три деня нищо не е ял, стомахът му е празен. Здравият ще каже, че животът е отличен. Болният ще каже, че животът е лош. Изобщо, за онзи, на когото работите са наредени, животът е добър. За онзи, на когото работите не са наредени, животът е лош. Кого ще слушате? Богатите хора са учени, професори, назначени на служба с голяма заплата. Каквото пожелаят, могат да си доставят, пари имат на разположение. Бедните са пак учени хора, кандидати за професори, но още не са назначени на тази служба, вследствие на което нямат пари. Те ходят от врата на врата и търсят работа. На този гостилничар имат да дават, на онзи имат да дават, не могат да платят дълговете си. Те имат знания, имат желание да работят, но пари нямат. Някой казва: Да имам хлебец, нищо друго не ми трябва. Така се говори само. Като има хлебец, вижда, че и друго му трябва. Той започва да мисли още за много неща: за кокошки, за агънца, за винце. Човек не подозира даже, че много от болестите се дължат на яденето. Някой от съвременните хора казват, че болестите се дължат на много мисъл, на много учене и препоръчват да не се мисли, да не се учи много. Въпрос е, какво мисли човек. Всяка безпокойна, всяка отрицателна и нечиста мисъл трови човека, а възвишената мисъл го повдига и освежава. И апашът мисли, как да обере някого, но това не е права мисъл. И престъпникът мисли, как да убие някого, но това не е истинска мисъл. Апашът, престъпникът си служат с насилие; те употребяват револвер, отрова, нож; те не излизат направо, гърди с гърди срещу онзи, когото искат да нападнат.

Днес материалистите поддържат възгледа, че парите са главният фактор в живота. Вярно е, че парите играят важна роля в съвременния живот, но същевременно те развращават хората. Парите трябва да се впрегнат на работа. За тази цел човек трябва да работи върху себе си, да пречисти своите мисли и чувства. Той трябва да подложи всичко в себе си на щателна дезинфекция. И тогава ще може разумно да се ползува и от парите, и от яденето. Казвате: Ама нали трябва да си поживеем? – И без да казвате това, вие пак живеете. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще живее. Този въпрос е абсолютен, няма какво да се разисква върху него, трябва ли човек да живее, или не. Първото нещо, дадено на човека, е животът. Следователно, да живее или да умре, това не зависи от човека. Човек се ражда и умира, когато не иска. Единствената свобода на човека се заключава в правото му да живее. Човек е свободен да живее. Смъртта пък зависи от някакви външни, или вътрешни причини в човека, които и той сам не подозира. Срещате един търговец-милионер, радвате се, че работите му вървят добре. Чувате един ден, че той фалирал: работите му се объркали, не могъл да изплати дълговете си и понеже не бил в сила да понесе това положение, той се самоубил. Защо се самоубил този човек?– Защото не разбирал отношенията в живота, не разбирал самия живот. Той е бил роб на външните условия.

Мнозина мислят, че могат да изменят живота си. – Не, животът не може да се измени. Външните условия на живота могат да се изменят, но за да се измени самият живот, изисква се абсолютна разумност. Човек още не разбира живота. Щом не го разбира, той не може и да го измени. Човек не разбира още себе си, той не познава функциите на своя организъм; той не познава своя психически живот. Ето защо, човек трябва да се изучава, да изучава функциите на своя мозък, на своите дробове, на своето сърце, на своя стомах и т.н. Той не познава, какво представя мисълта, какво представя сънят. Говорите, че еди-кой си философ казал нещо за мисълта, за съня, но дали неговата философия е права, не знаете. Обаче, ако влезете в някоя гостилница да се нахраните, след половин или един час най-много, вие ще усетите, дали яденето е чисто, добре приготвено, или не. Стомахът е компетентен към храните. Той разбира качеството на материалите, които гостилничарят е употребил. Гостилничарят пък има условия да прави добро на своите клиенти. Ако гостилничарят е добросъвестен, той ще задоволи своите посетители. След като се храни при него известно време, всеки ще каже: Откак отидох при този гостилничар, почувствувах се по-добре, умът ми се избистри, здравето ми се подобри. Какъв е този гостилничар, от яденето на когото всички посетители се разболяват? Ще дойде някой, ще плати 700 – 800 лв. за ядене, а на лекар ще плати две хиляди лева. Този гостилничар не прави добро на своите посетители. Казано е, обаче: „Позволено е на човека да прави добро."

И тъй, всички хора, млади и стари, учени и прости, се нуждаят от трезва мисъл, която да ги убеди, че е дадена свобода на всеки човек да живее. Не може да живее човек, ако не прави добро. Докато прави добро, човек живее. Щом престане да прави добро, престава и да живее. И да живее по-нататък, той не е господар вече на своя живот. Може ли животът на вълка, на овцата, на кокошката да се нарече живот? Днес се роди едно агънце, утре го изяждат. Днес снесе кокошката едно яйце, утре хората го изяждат. В това отношение животните са роби на човека. Човек разполага с техния живот, както намира за добре. Единственото същество, което може свободно да живее, това е човекът. Същевременно той носи отговорност за живота на всички други същества. Хората трябва да бъдат разумни, за да изправят отношенията помежду си. Те съставят удове на един общ организъм. Щом е така, те трябва да съзнават, че един и същ закон ги управлява. Когато дойдат до това съзнание, хората ще разберат, че никой човек, никое общество, никой народ няма право да се издигне на гърба на друг човек, на друго общество или на друг народ. Всеки, който се опита да пренебрегне правата на кого и да е, дадени от природата, той сам ще се лиши от условията за живот, или най-малко ще се натъкне на такива нещастия, които ще разрушат всичко, каквото е придобил. Покажете ми един човек, който, откак светът съществува досега, да е запазил онова, което е придобил. И царе, и учени, и философи, и прости, бедни и богати – всички са изгубили и почести, и слава, и знание, и богатство, а в края на краищата и живота си. Какво остава от човека? – Добрият живот. Доброто, истината, любовта, мъдростта, с които човек е живял, остават след него, като образци за подражаване. Когато философът живее според своята философия, тя остава безсмъртна. Когато поезията на поета е в съгласие с неговия живот, тя е безсмъртна. Онази религия само е останала безсмъртна, чиито принципи са съгласни със самия живот. Всичко друго, което писателят, поетът, философът и ученият пишат, без да е съгласно с живота и не може да се приложи, представя изсъхнали листа, капнали вече от дървото. Тези листа неизбежно ще изгният. На тях не може да се разчита.

Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота, съвременните хора пожелават да се върнат в миналия живот, понеже намират, че бил по-лек, с по-лесни задачи. Лесно се говори за връщане към миналото, но запитвали ли сте се, възможно ли е подобно връщане? Възможно ли е водата, която тече по тръбите на канализацията, да се върне назад? – Невъзможно е да се върне тя назад. Следователно, невъзможно е животът да се върне назад. Животът върви само напред. Едно може да иска човек: по-скоро да излезе от тръбите. Колкото по-скоро излезете от тръбите навън, толкова по-скоро ще придобиете свободата си. Докато сте в тръбите, не можете да бъдете свободни. Когато казвате, че сте организирани, това подразбира, че сте влезли вече в тръбите на канализацията. Какво ви очаква след това? – Да излезете вън от тия тръби, да се новородите, да видите Божия свят - изгрялото слънце на деня, светлите звезди вечер, ароматните цветя, сладкопойните птици и хората, които живеят братски помежду си. Излезте от хипнотическото състояние, в което сте попаднали. Вие седите в тръбите на канализацията и все за миналото мислите. Животът в тръбите е живот на миналото. Сегашният живот е вън от тръбите. Като излезете вън и видите изгрялото слънце, чуете говора на хората и пеенето на птиците, ще благодарите, че сте свободни.

„Позволено е на човека да прави добро." Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това, съвременните хора отричат това велико благо на човека – животът. Те казват, че човек се ражда, умира и всичко с него се свършва. Според тях, влизането в тръбите, в кюнците на канализацията е живот, а излизането от тръбите – смърт. Да, излизането от тръбите може да се нарече смърт, но смърт на временното, в което човек е живял на земята. При това положение, не е ли по-добре за престъпника, за разбойника, за лъжливия философ, поет и учен да умрат? И те ще се освободят от възможността да грешат, и хората ще се освободят от техните заблуждения. Като излязат от тръбите, поетът, философът, ученият, които са заблуждавали хората, ще хвърлят своите пера на заблуждения и отново ще започнат да пишат. Техните пера ще пишат за истината, за мъдростта и за любовта. Като излезе от тръбите, и владиката ще захвърли своята корона и ще заговори на хората за истинската религия, за религията на любовта. Господ не търпи лъжите и заблужденията. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог имал пред вид съвсем друго нещо. Той не ги е създал да се стремят към величие. В икономиката на Бога човек има съвсем друго предназначение от това, което той сам си е определил. Всеки народ иска да стане велик. Бог ни най-малко не ги е създал да стават велики. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат. Като живеят и учат добре, Бог ще им даде условия да станат велики, но това ще дойде впоследствие, а не като първа цел. Например, Бог може да изпрати българите на луната, там да образуват свое племе, от никого несмущавани. Там няма да ги безпокоят нито сърби, нито гърци, нито румънци. Те ще бъдат свободни, да правят, каквото искат и да се развиват, както разбират. В Божествения свят за всеки народ са предвидени големи възможности. Едно се иска от човека: Да живее добре. Няма по-красив стремеж за човека от този – да живее добре, разумно и да се развива правилно. Само така човек може да намери онези пътища и съобщения, които да го свържат с великия свят. Иначе, колкото и каквито философи да чете, той всякога ще се намира в света на доброто и на злото. Пазете се от злото в ума си и в сърцето си, а не от външното зло. Никой не може да избегне външното зло. Каквото и да прави, той все ще се натъкне на него. Кой не е пипал крадени пари? Кой не се е обличал с крадени дрехи? Вие плащате за дрехи, които търговецът е крал. Той, без позволение, е взел кожата на животните, или вълната на овцете, обработвал ги е и печелил с тях.

Съвременният свят лежи върху лъжа и престъпления. Цялата земя е пропита с кръвта на хиляди и милиони хора и животни. Земята е пълна с престъпления. Колкото и да работят, растенията се хранят от соковете и елементите на земята, която и до днес още не се е пречистила от кръвта на миналите поколения. Следователно, ние и досега още се храним от престъпленията на миналите поколения. Кръвта на миналите престъпления и до днес още не се е измила от земята. Бацилите на миналите грехове са още на земята. Това е факт. Ако не беше така, досега вие щяхте да станете светии. Казвате, че Господ ще ви спаси. Как ще ви спаси Господ, когато вие не искате да живеете? Как ще ви спаси Господ, когато вие продавате живота си? Ако не искате да живеете, не мислете, че смъртта туря граници на живота. Преди всичко, вие не знаете, какво нещо е смърт. Всеки трябва да има опитност да познава смъртта. Красив процес е смъртта за онзи, който знае, как да умре. Страшен процес е смъртта за онзи, който не знае, как да умре. Докато не знаеше, как да умре, и за Христа беше страшна смъртта на кръста, но като намери изходния път, смъртта стана за Него красива, лека. Тогава Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си" – и издъхна. Защо трябваше да умре Христос – за свои грехове ли? – Не, Христос трябваше да намери изходния път, да излезе от тръбите на еврейската канализация. И като излезе от тези тръби, той стана свободен. Някои казват, че са свободни. – Не, преди смъртта си никой не е свободен. Така е казал Солон, гръцки философ, на един от древните царе.

„Позволено е на човека да прави добро". Ако не прави добро и не живее, човек не може и да умре. Който може да прави добро и да живее, той може и да умре. Ако егоизмът в човека не може да умре и след това да стане човек, способен за доброто, той не би могъл да живее. Следователно, смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низшето чувство с висше, омразата с любов. Ако тази смяна не може да стане, и доброто не може да влезе в човека. Доброто е условие, при което животът може да се прояви. Любовта пък е онази вътрешна, мощна сила, която дава условия за проява на доброто, което води човека в новия живот. Любовта действува навсякъде в природата и създава условия за нов живот, за нови организми. Сега се създават нови типове. Като започнете от човека и свършите с най-малките същества, всички претърпяват видоизменения. Старите типове ще се запазят, но те ще останат като спомени на миналото, каквото днес представят вълците, мечките, тигрите, кобрите, акулите и т.н. Природата работи днес усилено, тя изгражда новите форми, новите типове. Всеки, който разбира законите, с които природата работи, ще влезе в новите типове. Който не разбира законите на природата, той ще остане в старите типове. За да се утешат хората, индусите казват, че ще се преродят. Да, ще се преродят, но пак в старите форми. Докато не изплатят кармата си, те няма да влязат в новите форми. Ние казваме на тия хора: Наместо да минавате от тръба в тръба, влезте в новите форми, в новия живот. Това е новораждането, за което Христос говори.

Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие." Новораждането подразбира раждане на човека от Бога. Докато майки и бащи ви раждат, вие всякога ще грешите. Защо? – Защото и майката, и бащата грешат. Всяка майка се е оженила за любовта на сина си. Всеки баща се е оженил за любовта на дъщеря си. В това седи престъплението на света. Защо бащата и майката не любят своите дъщери и синове без да ги виждат? Да любите само онова, което виждате, това не е любов. Също така не може да се нарече добро онова дело, за което ви е платено да го направите. С пари всеки може да прави добро. Така и конят може да извърши едно добро дело. Ако дадете десет хиляди лева на един човек да пренесе сто килограма злато от едно място на друго, това и конят може да направи. В случая конят е по-добър от човека. Той ще пренесе златото с много по-малко разноски от човека. В икономическо отношение услугата на коня е за предпочитане пред тази на човека.

Това са ред разсъждения за умните хора, да мислят. Мнозина искат да напуснат стария живот и да влязат в новия. За да напуснат стария живот, те трябва да са влезли вече в новия и да живеят според неговите изисквания. Новият живот е живот на реалността. Не е достатъчно само да се говори, че трябва да се откажете от стария живот, но опити се изискват. Някои мислят, че новият живот е животът на онзи свят. – Не, те се заблуждават. Онзи и този свят са едно и също нещо, т.е. на едно и също място. Както рибите и хората живеят на земята, така и хората живеят на едно и също място със съществата от онзи свят, но различието между рибите, хората и съществата от онзи свят се заключава в съзнанието им. Рибите живеят в най-гъстата материя, вследствие на което имат съвсем различни разбирания от тия на хората. Съществата от оня свят живеят в още по-рядка, по-фина среда от тази, в която хората живеят, вследствие на което те се намират на висока степен на развитие.

Степента на съзнанието на различните същества определя техните възгледи и разбирания за нещата. Например, ученият човек казва, че диаметърът на земята е 12,000 километра. Учената мравка ще даде друга мярка за диаметъра на земята. Учените същества от онзи свят пък ще дадат съвършено друга мярка за диаметъра на земята. Също така учените твърдят, че слънцето е по-голямо от земята. Коя е причината за това? Големината на слънцето се обяснява с разумните, с интелигентните същества, които живеят там. Колкото по-малка е формата на едно тяло, толкова по-неорганизирана е тя; колкото по-неорганизирана е материята на едно тяло, толкова по-неинтелигентна е тя. Една надута гайда, пълна с въздух, не говори още за някаква интелигентност. Интелигентността се определя от съдържанието и от смисъла на нещата. Следователно, големината на телата се определя от тяхната вътрешна разумност. Някои от съвременните учени мислят, че само на земята има живот. Значи, цялата вселена е създадена само за земята. Да се мисли така, това значи да живеят хората в илюзии. Ще излезе тогава, че слънцето свети и отоплява земята, за да могат хората да се мъчат, да се избиват помежду си. Възможно ли е това? – Не, по-скоро може да се предположи, че земята е сцена, на която се представя всичко онова, което хората могат да направят. От всичко, което хората вършат, разумните същества могат да вадят заключение за тяхното развитие. Те разполагат със знание, чрез което могат да ограничат злото. Злото лесно може да се ограничи чрез закона за сгъстяване на материята. Колкото по-гъста става материята, толкова по-мъчно се проявява злото. Когато материята се сгъстява, злият човек постепенно става по-тежък, вследствие на което не може да се мърда. Представете си, че срещате в гората един стар вълк. Какво е положението на този вълк? Той е подобен на злия човек: едва се движи, уморява, се пъшка; спира се, не вижда нищо. Минава покрай едно стадо овце, минава покрай друго, не ги вижда. Тури очила, пак не вижда, не може да хване нито една овца. Върви, въздиша си и казва; Да бях млад, нямаше да бъде така. Един ден лошите хора ще остареят, ще станат стари вълци. Това значи възмездие. В това отношение природата е безпощадна. Тя прощава всичко, но сгреши ли човек веднъж против живота, който му е дала, той не може вече да избегне от нея. Навсякъде той ще среща нейното навъсено, сърдито лице. Всеки, който се опита да ограничи живота на природата, ще стане на прах. Човек е свободен да върши всичко: да мисли, да чувствува, да действува, да се ражда и умира, да се жени и т.н. Дойде ли, обаче, до живота, който тупти в цялата природа, той няма право да се опълчи срещу него. При най-малкото противодействие на този живот, той ще срещне самата природа. Това значи абсолютна, Божествена правда. Само тази правда дава свобода на човека да живее. Дали човек е поет, писател, художник, богат или беден, прост или учен, за него е важен животът. Най-важният елемент в цялата природа е животът. Щом имаш живота, всичко друго ти е позволено: позволено ти е да правиш добро, позволено ти е да учиш, да работиш, да се развиваш. Какъв човек ще бъдеш, ако, след като си слязъл на земята, след като ти е дадена свобода да живееш, ти се отказваш от живота? Който иска да живее, той трябва да бъде готов да прави добро. Да прави човек добро, това е базата, върху която могат да се разберат мъже и жени, братя и сестри.

„Позволено е на човека да прави добро." Не е достатъчно само да прави добро, но човек трябва да знае какво нещо е доброто. Христос е казал това нещо на своите ученици, а не на обикновените хора, които не искат да слушат и да разбират. Това се отнася и до всички ония, на които съзнанието е пробудено. Следователно, добро могат да правят само ония, които живеят. Те са добрите хора в света. Които не живеят, те не правят добро, те са лошите хора в света. Добрият човек може да заема и високо, и ниско положение в живота, но навсякъде работи, върши нещо. Вие ще го видите като поет с перо в ръка, като учен на професорска катедра, като доктор в лаборатория, а същевременно ще го видите и като орач на нивата, като работник на лозето. И при едното, и при другото положение той се радва на слънцето, на звездите, на ветровете, доволен е, че е изкарал един хляб за деня. Лошият човек гледа само да се осигури. Той се страхува, че ще остарее, че няма кой да го гледа на старини. Знае ли той, какво нещо е остаряването? Човек остарява, само когато се откаже да живее.

Като говоря по този въпрос, аз имам предвид да разширя вашите разбирания за живота, за Бога, за Христа. Мнозина от вас имат механически разбирания за Христа. Някой разправя, че видял Христа, видял Бога и Го познал. Чудно нещо! Видял Христа, но не живее като Него. Познал Бога, а себе си не познал. Друг някой говори за добро, за свобода, а не прави добро, нито сам е свободен. Ще излезе някой патриот на трибуната да говори за народа, да плаче за неговите беди. Говори и плаче за народа, а не живее като него. Доста сте плакали. Народът не иска да плачат за него. Той иска да го разбират, да влизат в положението му. Когато крокодилът иска по-лесно да глътне жертвата си, той я облива със сълзи, да се намокри, та по-лесно да се хлъзга в устата. Обаче, крокодилските сълзи не повдигат човека. В природата плачът има такъв смисъл, какъвто дъждът – за растенията. Плачът е на място само тогава, когато искате да помогнете на някого. Щом плачете, за да изядете човека, сълзите не са на място. Ще кажете, може би, че вие познавате Христа, че следвате Неговия път. Ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си, ако не искате да живеете, вие не сте познали Христа. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Това е живот вечен да познавам Бога. Първото начало на живота, да познавам любовта, която създава всички условия за растене и развиване. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, имате живот в себе си." Това значи: Ако думите ми живеят във вас, и вие живеете в мене, между мене и вас ще става правилна обмена, и аз ще ви се изявя. Ако съвременните християни се подложат на опит, много от техните възгледи, от техните идеи не биха издържали. За да издържат в идеите си, те трябва да бъдат изпитани и проверени. Като обърка работите си, духовенството счита, че другите хора са виновни за неуспехите му. Те търсят вината за своите неуспехи, за неуспехите на цял народ ту в една, ту в друга религиозна секта и започват гонение против тях. И без секти, и със секти, хората си остават едни и същи. Коя е причината за неуспехите на българите? Сектите ли съсипват България? – Не, никога религиозните секти не са провалили един народ. Ако българите не успяват, причината за това е тяхната щедрост. В какво отношение са проявили те своята щедрост? – В принасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? – Когато закъса в работите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. Когато Гърция пожертвува своите велики хора, нищо не остана от нея. И до днес още Гърция живее със своето велико минало. Тя и до днес живее със своите велики хора: Сократ, Платон, Аристотел и други. Тях цял свят знае и почита. Какво създаде Гърция днес? Какво създаде България днес? В развитието си всеки народ трябва да върви по пътя на дървото. Той трябва да израсте, да цъфне, да върже, и плодът му да узрее. По плода ще го познаете. Христос е казал: „По плодовете им ще ги познаете." Великите хора на един народ представят плодовете му, по които ще познаете, какъв е този народ – нищо или нещо, беден или богат. Ако плодовете на даден народ са добри, сладки, и самият народ е добър. Ако плодовете му не са добри, и народът не е добър. Когато Христос се приближи при смокинята да види, има ли плодове, като не намери такива, Той каза: Отсега нататък няма да раждаш!

„Позволено е човек да прави добро." Кога? – Всякога: и в миналото, и днес, и в бъдеще. Какво е било миналото на човека, това не трябва да го спъва. Миналото трябва да му служи за поука, вярата – за подкрепа в слабостта му, знанието и мъдростта – при работата му. Наистина, слабият се нуждае от вяра, работещият – от знание и мъдрост. Българинът често употребява поговорката: Днес с пари, утре на вяра. Това подразбира: днес със знание и мъдрост, утре с вярвания. Според мене, тази поговорка е на место. При започване на някаква работа, всеки трябва да си каже: Днес с пари. – Може и без пари. – Не, без пари не може. При сегашните условия на живота човек нищо не може да предприеме без пари: на трен не може да се качи без пари; в хотел не може да влезе без пари; хляб не може да вземе без пари. Дето отидете, навсякъде искат пари. Онези, които казват, че и без пари може, те първи се натъкват на противоречие с своите думи. Много американци поддържат възгледа, че и без пари може, а сами тръгват да търсят пари. Много калугери отричат парите, а сами ходят да събират пари за разни благотворителни цели.

Един българин от Търново дошъл до убеждението, че трябва да служи на Бога, да живее чист живот, да не цапа ръцете си с пари. Той взел кадилница и тръгнал от село в село, от град в град да кади, да накара хората да вярват в Бога. Като обикалял България, хората му давали пари. Този човек е бил на крив път. Преди всичко, с кадене работа не става. Димът от неговата кадилница не може да обърне хората към Бога. Пък и парите не са най-страшното нещо в света. Парите трябва да се впрегнат на работа, да станат слуги на човека, а не господари. С парите си богатият трябва да създава работа на сиромасите, а не да ги използува за обогатяването си. Като има слуга или слугиня, богатият има право да се ползува от труда им два часа сутрин, два часа след обед и два часа вечер. През останалите часове той трябва да ги освободи, да разполагат с времето си, както те разбират. Колцина могат да постъпят така? И това са християни, които вярват в любовта. Сега, като не разбират законите, хората се осъждат едни-други, че не живели добре. Не е въпрос, кой как живее. Всички хора живеят при едни и същи условия; важно е, кой как използува условията. Например, какво ще разберете от уравнението А : 1/4 = В : 3/4. За да разберете тази пропорция, първо трябва да разберете отделните отношения. Буквата А в първото отношение представя бащата, 1/4 представя сина. Буквата В представя майката, а 3/4 – дъщерята. Целият дом представя единицата, т.е. 4/4. Значи, в този дом има един син и три дъщери. Оттук можем да съставим друга пропорция: 1 : 3 = А : В. В този дом бащата ще умре по-скоро от майката, защото синът е един, а дъщерите – три. С други думи казано: бащата има хиляда лева, а майката – три хиляди лева. Ако и двамата харчат еднакво, кой от тях ще осиромашее по-скоро? Когато в един дом момичетата са повече, майката има условия за по-дълъг живот. Ако момчетата са повече, бащата има условия за по-дълъг живот. Затова, когато бащата види, че момиче се ражда, не е доволен, животът му се скъсява, Той казва; Да беше момченце! Ако детето е момче, майката казва: Да беше момиченце! Те познават този закон. Ако мъжът и жената живееха правилно, хармонично, във всеки дом щяха да се раждат само по едно момче и едно момиче. Който разбира законите на живата природа и живее съобразно тях, той коренно се отличава от другите хора. Той има нови възгледи за живота, които са проникнати от истината, от свободата. Затова човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва като Бога. Това значи да придобие човек живота, който прониква цялата вселена. Това значи да придобие човек силите, които протичат в природата. За да се прояви животът, човек трябва да стане господар на силите в природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твърдата материя. Тогава човек ще придобие щастието, което търси.

Всеки търси щастието, защото чрез него той ще придобие елементите на безсмъртието. Докато умира, човек не може да бъде щастлив. Щом престане да умира, той е щастлив. За да бъде щастлив, човек трябва да знае, че няма да умира, но само ще се видоизменя и от млад ще става възрастен, и от възрастен – пак млад. Като научи законите на безсмъртието, човек може да се подмладява, когато пожелае. Това са поддържали старите алхимици. Това са поддържали учените в миналото, това поддържат и съвременните учени. Един от новите алхимици пожелал да се подмлади. За тази цел той приготвил един голям съд, който да се затваря херметически. После поставил в съда всички ония течности, необходими за подмладяването, и извикал един от учениците си, на когото казал: Ето, аз влизам в тази малка стаичка, дето ще се затворя херметически и ще прекарам известно време вътре. Ти вземи ключа, пази го добре и в определения час ще отключиш. Ще бъдеш внимателен, защото от тебе зависи да се подмладя, или да излаза такъв, какъвто влязох. Ученикът взел ключа и дал обещание, че ще изпълни всичко, каквото учителят му заповядал. През това време, обаче, ученикът се влюбил в една красива мома, и когато дошъл часът да отключи учителя си, не могъл да изпълни задължението си. По тази причина учителят му не могъл да се подмлади.

Това се случва с всеки човек. Когато в ума на човека дойде някоя светла идея, в това време той се влюбва някъде и забравя да отключи стаичката на своя Учител, да излезе вън. Какво може да се постигне при това положение? С години наред човек пада, става, взима решения за нещо, започва, отлага работите, изповядва се, докато го извикат от другия свят, и той неизповядан отива. Цял живот говори за спасение, и пак неспасен заминава за другия свят. Виждал съм хора, които, при заминаването си за другия свят, казват: Ех, да бих могъл още малко да поживея! — Че и там ще живееш. Ако пък искаш да живееш на земята, това от тебе зависи. Ще приведа един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето й се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, няма да издържи болестта. Тогава майката се обърнала към Бога с думите: Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живеем заедно. Нито аз искам да умра, нито детето давам. Аз ще го отгледам, ще го възпитам и ще го науча да Те познава. То е родено да живее, затова Те моля да му помогнеш. За учудване и на лекари, и на баби детето оздравяло. Това значи смела, любеща майка. Тя е познавала живота. Животът е закон, който не се изменя. Майката искала да живее детето й, и Господ отговорил на молбата й. Той й доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него.

Питам сега и вас: Ще бъдете ли по-малодушни, по-малко смели от тази българка? При това тя не е учена жена, няма знания, няма никаква философия. Тя казва, че се е борила с Господа и се страхува, какво ще отговаря като отиде на онзи свят. Казах й, че Господ ще я похвали, задето познала Неговия закон. Той й дал това дете да живее, да изучава Божиите пътища, а не да умира. То има право да живее, да се учи, да изпълнява волята Божия.

„Позволено е на човека да прави добро." Това значи: позволено е на човека да живее съзнателно, а не да носи неволята, да бъде товарно животно. Който живее, той е свободен. Свободният човек мисли, разрешава задачите на своя живот, с което изработва своето щастие. Човек е дошъл на земята, за да разбере, защо живее. Като разреши този въпрос, тогава ще разбере, че Единственият, Който мисли, е Бог. Бог мисли, а човек живее. Животът е свещено нещо, в което Бог мисли, а човек живее. Като мисли Бог, чрез Него и хората мислят. Обаче, първата задача на хората е да живеят. Като живеят, те ще работят. От работата, която върши, човек се учи да мисли. Наистина, от опитностите си човек се учи да мисли. Значи, човек първо ще работи, а после ще мисли. Като работи, той ще се прости с всички свои вярвания. Вяра е нужна на човека, а не вярвания.

И тъй, всички хора трябва да живеят. Как ще живеят? Те не трябва да живеят като бабите и лекарите, но като смелата българка, която извоювала от Господа живота на своето дете. Всички трябва да живеят по новия начин. Новият начин е в самия живот. Като живеете, ще го намерите. Когато отива на училище, детето не носи никакви пособия. То намира необходимите пособия в училището. Като влезе в новия живот, съществата от разумния свят ще го научат, как да живее. Те ще му доставят необходимите за това условия. Който живее разумно, той ще разбере вътрешния смисъл на нещата. Разумният живот е начало на нова епоха, на нови форми, които сега се създават. Това нарича Христос възкресение. Това очакват и религиозни, и светски хора. Светските го наричат освобождаване. Който е готов, той ще възкръсне в живот вечен. Който не е готов, той ще остане в своето безчестие. Вълкът ще се роди пак вълк, мечката – мечка, рибата – риба, човекът пак човек. Това наричат прераждане. Човекът на бъдещето, обаче, е човек на възкресението, човек на свещения живот. Когато този живот дойде на земята, дошло е вече Царството Божие между хората.

16. Неделна беседа от Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София. – Изгрев.