Разлика между версии на „На Бога живаго“

Текуща версия към 10:55, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Учителю Благи, XII серия, том I (1929)

2. На Бога живаго

2. Беседа от Учителя, държана на 10 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.

„И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго.““ (Матея 16:16)

И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.

Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.

Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.

Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.

Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.

Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.

Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората

Сега, аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса. Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас път, без никакви отклонения. Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.

И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.

Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.

В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил. Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил. Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка. Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.

Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.

Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.

Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.

Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."

Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.

Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.

И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.

Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.

И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!" Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.

Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.

Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.

Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.

И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.

Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?

И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."

Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове. Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.

Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.

Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.

Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.

Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.

Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."

2. Беседа от Учителя, държана на 10 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.