Разлика между версии на „Ще ви се даде“

Текуща версия към 09:12, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1927 г.

Вехтото премина, IX серия, IV том (1927)

6. Ще ви се даде

Беседа от Учителя, държана на 15 май, 1927 г., София.

„Давайте, и ще ви се даде!" (Лука 6:38)

При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: "взимай"! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт. Кое е това "себе си" в човека? – То е видимият човек. Кое представя видимият човек? – Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото на човека е неговата глава. В съвременната техника правят опити, да създадат желязна кола, която да пътува по една релса, а не както досега, на две релси. Тази кола ще бъде поставена на две колелета и ще върви по права линия. На тази кола, отгоре, ще има една топка, която ще се върти. Докато топката се върти, и колата ще се движи по права линия. Престане ли топката да се върти и колата ще престане да се движи, или пък, ще се преобърне. Колкото по-бързо се върти топката, толкова по-бързо ще се движи и колата. Учените отдавна са забелязали същото нещо, по отношение на човека: и човек се движи по права линия, на две колелета и с една топка отгоре. Двата крака представят двете колелета. Човек се движи дотогава, докато и неговата глава мисли. Праволинейното движение в света е движение на правата мисъл. Триъгълникът е хармонично разпределение на силите в духовния свят. Квадратът е хармонично разпределение на силите във физическия свят. Точката, пък, представя опора на мисълта.

И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.

Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота. То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания. Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.

Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията? Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си. Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата. След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо? Групирането на няколко способности съставят силата на човека. Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.

На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности. Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата. Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип. Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата. Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.

Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже. Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже. По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това. Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение. Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение. Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.

Христос казва: „Давайте и ще ви се даде!" Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота. Това, именно, осмисля и самия живот.

И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е. Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н. Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.

Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си. Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така. Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица. Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия. Какво представя дом без деца?

Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи. Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл. Децата представят нещо хубаво в живота. Защо? – Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари. Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората. Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.

Съвременните хора са много невежи. Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо. Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е. езика на работата, ние няма да станем хора.

Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.

Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето, с единствената цел, да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите, днес, стават жертва за повдигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която, нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда. Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.

Със своя живот те изплащат неразумността си. Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд. Казвате: „ние трябва да бъдем богати и затова, трябва да работим повече. Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумносг. Само разумният човек може да използва добре своето богатство.

Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм. Човек трябва да живее добре! Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той? – Никаква култура.

Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори. Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите. Засега, земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници. За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето. Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.

„Давайте, и ще ви се даде!" Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора. Този е правилният начин на даване.

Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение. Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне. Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре. Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава? С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота. Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата. Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си. На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.

Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие. У българите има много суеверия. Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна. Не, тя е по-слаба в културно отношение.

Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал. Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората. Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения. Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него. Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.

Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие. Не, това са научни данни, които могат да се проверят. Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно. Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.

Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя? Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата. Това спада към друга област. Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.

Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"! В живота, кой дава? – Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя. И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех. Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!

„Давайте, и ще ви се даде"! Ако ние не даваме, ще се деформираме. Ако пък се научим да даваме правилно, ние ще дойдем до онзи вътрешен, правилен строеж; коренно да преобразим себе си. Сега, като наблюдавам съвременните хора, аз се чудя, защо се плашат. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна!" Казано е още: „Прославете ме, и аз ще ви прославя!" И наистина, ако някой е лишен от мъдрост, да проси от Бога. Запример, има студенти, които, професорите им постоянно ги късат, не могат да си издържат изпитите. Защо ги късат? – Понеже нямат вяра. Има един вътрешен разумен закон, който е свързан със съществата на вярата. И ако човек спазва този закон и се ръководи от него, той ще може да разреши много въпроси, които го смущават; той ще може да подобри състоянието на своя ум и на своята памет. Съвременните хора не са добре в това отношение. Казват за някого, че имал силна памет. Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години. Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е. да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето. Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!

Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия. Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал. Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва. Питам: какво ще дойде след този залез?

Ние знаем, какво настава след залеза. След залеза винаги настъпва почивка. Залезът на една култура е начало на друга култура. Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно. Значи, в тях има смяна. Изгрев и залез, същевременно, са две състояния. Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.

Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея. Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор. Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.

След години, пред един свещеник, се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помещика. Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се оказало, че той вече се е поминал. Вдовицата, обаче, и до това време още била жива, останала да изгледа своите малки деца.

Питам: какво заключение може да се извади от този пример? – Че в новата култура се изисква самопожертване. Казвате: ние се жертваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва? Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон. Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле. От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.

И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък. При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.

Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания? Най-великите хора в света са страдали най-много. Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.

Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията. Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета. Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата.

Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е. на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов. Помогни ми по някакъв начин! След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери.

Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта. В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща. Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?

Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме. Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов. Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н. Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е? Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е? Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.

Казвате: в какво седи новото учение? Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета! Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! И с радост продължил по-нататък работата си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.

„Давайте, и ще ви се даде"! Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света. Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах! Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.

Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си. Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот". Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде. В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене? Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.

„Давайте, и ще ви се даде!" Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки. По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни. И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил. Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене. Следователно, ако за физическото развитие, или възпитание, на човека е нужна доброкачествена храна, колко повече е необходима такава за неговото духовно възпитание. Духовното възпитание седи в разумното слово, което пък се изразява в чисти мисли, чувства и действия.

Мнозина казват: тоягата ще спаси света. Тоягата не може да оправи света. Това, което може да създаде хармонични отношения между хората, то е абсолютната вяра в Бога, без изнасилване едни-други. Аз говоря за вяра на съзнанието. Казвате: при такава вяра, хората могат да ни изнудват. Питам: кой може да изнуди слона? Никой не може да го изнуди. Комарът може ли да изнуди слона? Не може. Никой не може да изнуди добрия, силния човек. Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма. Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!

Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде!" Този е новият начин на възпитание. Истински религиозните и духовни хора трябва да живеят хигиеничен живот. Този живот е необходим, за да могат порите на тялото да бъдат отворени.

„Давайте, и ще ви се даде"! Ако ние даваме, и Бог ще ни дава.

И тъй, пожелавам на всинца ви, като давате, и на вас да се даде!

Беседа от Учителя, държана на 15 май, 1927 г., София.