Разлика между версии на „Дванадесетте племена“

Текуща версия към 13:21, 17 април 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1928 г.

Синове на възкресението, X серия, III том (1928)

Дванадесетте племена

„Ще седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте племена Израилеви" (Матей 19:28)

За да се създаде положителна философия за живота, не каквато учените разбират, нито каквато песимистите разбират, човек трябва да дойде в положението на дете, с детска чистота и вяра. Значи, има един истински начин за разбиране на живота, който се състои в постепенно откриване на фактите и явленията в живота, както на детето постепенно откриват азбуката в училището. Има нещо, с което човек се ражда и върху него трябва да гради. Например, човек се ражда с добре устроен организъм, който постепенно расте и се развива; той се ражда с известни дарби и способности, които с времето постепенно се развиват. Обаче, има неща, с които не се ражда, но отпосле ги придобива. Например, той трябва да придобие знанието и живота. Животът, знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човек трябва да работи. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те имат желание да наследят всичко даром от баща си и майка си. Много неща могат да се наследят от майка и баща, като богатство, сили, дарби и способности, но за да се развият те, изисква се работа. Как може да се задържи живота, ако човек не работи?

Сега, ще изясня тази мисъл със следния пример. Когато в царското семейство се роди едно дете, то носи царска кръв в жилите си, но тази кръв, сама по себе си, не носи нито живот, нито знание. Това дете е родено от майка царица и от баща цар, но може да е хилаво; това дете е от царски род, но може да не е надарено с особени способности. Значи, ако това дете иска да развива своите жизнени сили, да придобие живота, то трябва да работи; ако това дете иска да развива своите умствени способности, също така трябва да работи. И обратно: ако някое дете е родено в овчарска колиба, от бедни, но здрави и разумни родители, то ще има повече живот в себе си, повече дарби и способности. Тъй щото, когато някой казва, че вярва в Бога, че Духът Божи пребивава в него, това значи, че в жилите му тече царска кръв; въпреки това, той трябва да работи, да придобие живота, да придобие знания. Следователно, и като светски, и като духовен, има нещо, което човек още не е придобил и за което трябва да работи; и като прост, и като учен, човек трябва да работи, за да придобие онова, което му липсва. Какъвто е бил човек като светски, такъв ще бъде и като духовен; например, ако като светски човек лесно се гневи и се подава на гнева си, и като духовен запазва тази черта в характера си, само че се въздържа. За такъв човек казват, че отвън е светия, а отвътре – обикновен човек. В това отношение, човек трябва да се превъзпита, да дойде в него истинското знание, истинският живот. Щом придобие това знание, този живот, той ще може да пресъздаде, да облагороди необработената почва в себе си. Един французин, шегобиец, е казал нещо хубаво за холандците: Когато Бог създавал света, само Холандия не създал. Холандците сами създали своята страна. Защо? Защото цяла Холандия е създадена от стени и шлюси. Те с години работили, за да създадат своята страна.

Казвам: и вие, като холандците, трябва да създадете в себе си нещо самостоятелно. Някой казва: Баща ми не ми е дал еди-какво си. – Много неща е дал баща ти, но ти трябва да работиш. – Обществото не ми е дало онова, което е нужно за развитието ми. - И обществото ти е дало много неща, но ти трябва да се впрегнеш на работа. Следователно, когато казвате, че родителите, че обществото не са дали нужното за вашето развитие, че условията ви са неблагоприятни, това са хипнотически мисли, вложени в умовете ви от хиляди години насам, чрез разни научни теории, чрез разни религиозни и философски системи, от които днес вие трябва да се освободите. И когато някой казва, че нищо не може да направи, той не говори истината. Който живее, той всичко може да направи. Който има живот, знания в себе си, той всичко може да направи. Който няма живот и знания в себе си, той нищо не може да направи. И наистина, болният нищо не може да направи. Той лежи по цели дни и чака да дойдат някои отвън, един да го хване за главата, друг – за краката, и така да го пренасят от едно место на друго. Болният се нуждае от чужда помощ, но здравият сам ходи, той сам отваря и затваря вратата. Следователно, дойдете ли до истинския живот, вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух. В това отношение, човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност.

И тъй, когато говорим за великата наука и религия на живота, ние имаме пред вид онези методи, чрез които пазим равновесието на душата, да не изпада човек в отчаяние, в обезсърчение. Човек трябва да има правилно разбиране за живота, да знае, че животът не е създаден изключително за него. Животът е определил известен дял за всеки човек. В този смисъл, всеки ще използва живота дотолкова, доколкото му е даден, но затова пък от него се иска разумно и правилно използване силите на този живот. Ако някой вярва, че може да живее хиляда години, и това може да бъде, но с условие да не злоупотребява със силите на живота. Щом се усъмни, той внася в своя живот безсилието. Турите ли в ума си мисълта, че можете да живеете много години, ще видите, как действа тази положителна мисъл. Когато Бог постави Адам в рая, Той не определи, колко ще живее, но му даде своя завет, от изпълнението на който зависеше продължителността на неговия живот. Бог му каза: „Ето дървото, „за познаване доброто и злото" е граница на друг свят, в който няма живот, няма знания. Той е място на смъртта. Ако хапнеш един плод от това дърво, ти ще влезеш в тази граница, в държавата на смъртта и ще опиташ нейните закони." Някои казват, че познават това дърво, че то не било такова, каквото е предадено в Писанието. Не, много неща могат да се кажат за дървото на смъртта, но въпросът сега не се отнася до него. Който иска да знае нещо повече за това дърво, той нека посети гробищата. Целият свят е пълен с паметници, върху които са написани нещастията и страданията на хората, вкусили от плодовете на това дърво. Гробовете на вашите близки и далечни, заминали за онзи свят, не са нищо друго, освен окапалите, изсъхналите листа на това старо, великолепно дърво на смъртта. Всички паметници, с красиви надписи, са окапалите листа на това старо дърво.

Като говорим за дървото на смъртта, в контраст на него изпъква „дървото на вечния живот." Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Питам: коя майка и кой баща желаят детето им да умре? Следователно, когато казвате, че сте родени от Бога, питам: как е възможно Бог, вашият Баща, да ви е родил хилави, болни и недъгави? Как може роденият от Бога да умира? Човек някога се е родил от Бога, но се е отклонил от Него, вследствие на което в живота му е проникнал греха, страданието, кривите разбирания, болестите, смъртта. След всичко това, хората се запитват, защо Бог е създал такъв свят? Когато някой си поръча нови обуща, и те излязат тесни, че образуват мазоли на краката му, Бог ли е виновен за това? Като си поръчвате обуща, платете сто лева повече, отколкото обущарят ви иска, но с условие, че ще му платите след като ги носите една седмица, да видите, добре ли ви седят, не правят ли мазоли на краката ви. При най-малкото стягане, ще ги върнете назад. Същото условие правете и с шивача, при когото си поръчвате дрехи. Днешните шивачи, като направят някаква погрешка, нямат желание да я изправят и започват да ви убеждават, че модата е такава. Оставете модата настрана! Каква мода е тази, едва да влизате в дрехите си, да ви стягат, като че сте в калъп? Той не може да скрои дрехата ви, както трябва, а после ще ви говори за модата. Това е мода на невежеството. Щом сте отишли при някой обущар, или шивач, той е длъжен да ви ушие обуща, или дрехи, според изискванията на природата. Това е мода.

„Ще седнете и вие на дванадесет престола да съдите дванадесетте племена Израилеви." Какви са тези дванадесет престола? Те означават дванадесет стола, на които ще седнат дванадесетте Апостоли. Значи, Апостолите, които последваха Христа, седнаха вече на тия дванадесет стола. Понеже тия дванадесет престола днес са заети вече, за вас, които също следвате Христа, няма столове. Следователно, вие ще стоите прави. Обаче, друго разбиране има за тия дванадесет престола. Тия престоли ще се заемат във второто битие, когато човешкото съзнание дойде до най-високата степен на развитието си. Днес за никакъв престол не може да се говори. От осем хиляди години насам, след грехопаданието, цялото човечество е потънало в гъстата материя, дето, опиянено от греха, още живее в едно наркотическо състояние. Грехът е особен упоителен газ, особено вещество, под влиянието на което хората са заспали, и до днес още не могат да се събудят. Съвременните учени, философи се събуждат само за момент, погледнат наоколо си и отново заспиват. Тази е причината, поради която много от техните философски системи представят каша, забъркано тесто, от което един ден ще се създаде нещо велико, стройно. Някои от тия философи казват, че в света съществувала някаква зла воля, която имала за цел само да пакости на хората. Религиозните пък обясняват тази зла воля със съществуването на зли духове. Други отричат съществуването на какви и да са духове. Трети говорят, че хората са добри и лоши, но никакви духове не съществуват. Според мене, хората с добри. По-добри от тях няма. Обаче, за да имате ясна представа, какво нещо е човекът, ще приведа следния пример.

В старо време имало един богат земевладелец, който притежавал в голямо количество говеда, камили, овце, свине, кокошки и др. Той обичал да дава угощения на приятелите си, вследствие на което в двора му често се правили жертвоприношения. Тия животни забелязвали, че всеки ден изчезвали по няколко от тях, затова един ден изпратили делегация до господаря си, с молба да не прави толкова често тези угощения, защото всичко това се трупало на тяхната кожа. Господарят им отговорил: Не мога да удовлетворя молбата ви, защото обичам угощенията. Тъй щото, колкото и да не желая да ви причинявам страдания, все пак кожата на някои от вас трябва да отиде жертва. Като не успели по този начин, животните изпратили същата делегация при Бога, с молба, да умилостиви по някакъв начин сърцето на техния господар, да не ги коли толкова много, да не прави толкова често тези богати угощения. В отговор на тяхната молба, Бог изпратил един ангел до господаря на този богат чифлик и му казал: Ето, каква вест ти нося отгоре. Определено ти е в най-скоро време да станеш вегетарианец. Ако не станеш вегетарианец, в продължение на десет години и ти, и чифликът ти ще хвръкнете, нищо няма да остане от вас. Обаче, ако станеш вегетарианец, ще живееш още хиляда години. Той се съгласил на това предложение, и от този ден станал вегетарианец и заживял с всички животни в чифлика си в мир и съгласие. Животните му се зарадвали, че господарят им станал вегетарианец и престанал да ги коли, затова дали помежду си голям банкет, за благодарност и хвала към Господа, че послушал молбата им. Като дошли приятелите на гости в чифлика, земевладелецът ги посрещнал и казал: Получих от небето послание да стана вегетарианец, да не коля животните, а да се ползвам само от млякото, от сиренето и маслото, което мога да получа от тях. Ето защо, преустановявам вече угощенията, които досега ви давах.

Сега и вие трябва да станете вегетарианци, но в духовен смисъл, да престанете да се занимавате със злото. Това е толкова възможно, колкото е възможно за човека да се откаже от месото. Според мене, месоядството е злото в света, дошло отвън някъде и се присадило върху доброто в човека. Вегетарианството е доброто в света. То е основата на живота, върху която трябва да се гради. В този смисъл, добра, чиста, здрава храна е тази, която продължава живота. В природата съществуват два процеса, които се извършват от два вида клетки: едните клетки са от Божествен произход и служат за създаване на живота, за създаване на организмите, като започнете от най-малките и свършите с човека. Вторият вид клетки нямат Божествен произход, вследствие на което не могат да създават, но рушат, внасят противоречия, развиват болести и т.н. Следователно, който употребява храна, съставена от първия вид клетки, които внасят живот, той ще придобие безсмъртието, ще минава от живот в живот, от слава в слава. Който употребява храна, съставена от втория вид клетки, той ще изгуби живота си и ще минава през ред противоречия и нещастия. Такава е храната, която и досега хората употребяват. Ако още продължават да употребяват тази храна, те ще останат в положението, в което сега се намират: ще ядат и вечно недоволни ще бъдат; ще ядат и ще изпитват омраза, завист и ред отрицателни състояния. Неестествената храна, която хората днес употребяват, внася в тях тия неестествени състояния и пороци, които ги уморяват и разрушават. Ако черният дроб в човека се разстрои, през умът му минават отрицателни, неприятни мисли; щом черният дроб се изправи, през ума на човека започват да минават светли, чисти мисли. Когато дробовете се разстроят, човекът се натъква на песимистически мисли, щом дробовете се подобрят, и мислите на човека стават светли, чисти. Разстройството на черния дроб развива жестокост в човека. Черният дроб е свързан с низшите чувства. Като знае това, човек трябва свещено да пази здравето си, което Бог му е дал. Запазването на здравето почива на един реален, а не илюзорен, фантастичен закон.

Значи, има един начин, по който човек може да постигне щастието, към което се стреми. Обаче, докато не преустрои, не пресъздаде своя вътрешен свят, човек не може да приложи този начин. Когато някой казва, че светът не може да се пресъздаде, той не разбира основните закони на живота. Божественото в човека е в сила да пресъздаде неговия вътрешен свят. За това, обаче, човек не трябва да подържа в себе си песимистичната философия, но да гледа с вяра, с надежда на великите закони, които работят в целокупния живот. Той не трябва да бъде като ония пътници в Африка, които вдигат голям прах около себе си и мислят, че целият свят е потънал в прах. Не, прах има само 10 – 20 метра около тях. Този прах се вдига от движението на пътниците, на колите. Щом движението спре, и прахът се уталожва. Също така много хора вдигат прах около себе си и казват: Тази работа е невъзможна. В Божествения речник думата „невъзможно" не съществува. Кога нещата са невъзможни? Когато скъсате въжето на кладенеца, невъзможно е да извадите от него вода. Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от кладенеца. Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на кофата е скъсано. – Какво трябва да правя тогава? – Купи ново въже! – Колко струва новото въже? – Стотина лева. – Отде ще намеря тези пари? – Хвани се някъде на работа и за два дни ще изкараш тия пари. – Ама пришки ще се образуват на ръцете ми. – По-добре да се образуват пришки на ръцете ти, отколкото да жадуваш. Всички трябва да имате такова въже. Това въже символизира вярата. Приложете вярата в живота си. – В какво да вярваме? - Вярвайте в живота, а не в смъртта. Вярвайте в доброто, а не в злото. Вярвайте в милосърдието, а не в жестокостта. Вярвайте в благородството, а не в грубостта. Вярвайте във всичко положително! Вярата е велика сила, с която човек трябва да работи. Тя е условие за развиване на човешкия ум. Без вяра не може да се създаде никаква наука. Без вяра физическият живот не може да се закрепи.

И в Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Както виждате, вярата се взима като необходим елемент в живота. Ако човек не вярва на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на приятелите си, на своите учители и професори, на религията, на държавата, в която живее, какъв е този живот? Вярата е важен фактор в живота. Следователно, тя трябва да се приложи на опит. За тази цел, човек трябва да храни мозъка си с красиви, светли мисли, а не с илюзии. Какво означава думата „илюзия?" Всички неразбрани неща са илюзорни. Щом се разберат, те престават да бъдат илюзорни. В това отношение, илюзията е част от Божествения живот, която хората още не разбират. На английски език думата „илюзия" означава Бог. Значи, който не прилага нещата по Божествено, той живее в свят на илюзии. Например, някой млад момък се влюбва в една богата, красива и добре възпитана мома, но не знае, как да се отнася с нея. По прояви, той е малко „бай Ганю" и се страхува да не постъпи грубо, неделикатно с меч, да не я изгуби. За да спечели вниманието и, този млад момък трябва да изучи добре нейния характер и да бъде крайно деликатен, да не сгреши нещо. Той трябва да постъпва с нея като с царска дъщеря.

И тъй, съвременните хора трябва да възстановят своята вяра, не външно, каквато е вярата на някои религиозни хора. Положителна, непоколебима вяра се изисква от хората. Някой казва, че е вярващ, че е православен, но сам не знае, съществува ли Бог, или не. Това показва, че неговата вяра не почива на Божествена основа. Той е православен, а не вярва в Бога, не вярва в безсмъртието. Кое е по-добре: да бъдеш православен, или да бъдеш безсмъртен? Да бъдеш философ, да бъдеш богат човек, или да бъдеш безсмъртен? От всички положения в живота, за човека е най-важно да бъде безсмъртен. Докато не придобиете безсмъртието, вие ще се излагате на ред страдания и нещастия.

Моята беседа днес има за цел да покаже на хората начин, как да пресъздадат своя живот. Те трябва да пресъздадат своя живот съобразно първичния живот, който е вложен в тях. Само при това положение можем да станем безсмъртни. Това е желанието на Бога. Затова, именно, Той изпраща гении, велики хора, велики Учители в света, които да работят за обединението на човечеството. Кои са гениите на човечеството? Който може да направи живота си красив, той е гений; който носи великата Истина в себе си, той е гений; който носи великата Любов в себе си и може да я предаде на хората, той е гений; който носи великата наука в себе си, той е гений. В тази наука влизат три важни елемента: любовта, мъдростта и истината. Любов без вяра не може. Значи, любовта ще се постави като основа на живота, а вярата ще бъде един от съставните елементи на тази основа. Защо любовта се взима за основа на живота? Защото тя носи безсмъртието, а безсмъртието е закон на вечното обновяване. По обновяването, по подмладяването на клетките са писали разни автори, на различни езици. Клетките, които съставят човешкия организъм, сами по себе си, са безсмъртни. Обаче, когато смъртта дохожда за човека, причината за това е, че той влиза в разрез с Божествения организъм, с Божественото в самия човек, вследствие на което го детронират, т.е. свалят от власт. При това детрониране, организмът на човека се разрушава, клетките се разпръсват из пространството, а душата му отива при своя Създател, да даде отчет, защо е напуснала тялото преждевременно, защо не е завършила работата си на земята.

Питам: знаете ли, колко години трябва да живее човек на земята? Той трябва да живее 120 години. При сегашните условия на живота, когато някой умре на 60 годишна възраст, държат го извън земята още 60 години, и след това отива при Бога, да даде отчет за делата си. През тези 60 години той работи между хората, и когато стане на 120 години, тогава се явява на ауденция при Бога. Той ще му каже: Добре дошъл, синко! Ти дойде преждевременно тук, без да свършиш работата си на земята.

Казвате: Кой ще ни гледа цели 120 години на земята? Като задавате този въпрос, вие мязате на Архангел Михаил, който запитал Бога, защо му дава длъжността да взима душите на хората, и по този начин да си навлече омразата им? Бог му казал: „Ти не мисли за това. Слез на земята да вземеш първата душа, да видиш, как ще те посрещнат хората." Той слязъл на земята, и първата душа, която взел, била душата на един колар, който паднал под колата си. Конят му го ритнал, и той издъхнал. Архангел Михаил веднага взел душата му, но спрял да чуе, какво ще говорят хората. Те казвали: Горкият колар, собственият му кон го ритна, и той умря! След това той отишъл да вземе душата на една бедна вдовица, с три хубави деца, която постоянно молила Бога да я прибере при себе си. Тя казвала. Господи, прибери ме, моля Ти се, при Тебе. Как го виждаш, беднотията ми е голяма; освен това, и децата ми не ме слушат. Като останат без майка, ще намерят по-добра някоя; аз не мога да издържам вече на тия условия. Като дошъл близо при нея, Архангел Михаил се нажалил и казал: Как мога да взема душата на тази хубава жена? На кого ще остави тези малки деца? Като разсъждавал по този начин, той се отказал да изпълни възложената му от Бога мисия, затова се върнал при Него и Му разказал историята на бедната вдовица. Тогава Господ му казал: Слез на дъното на океана, вземи оттам един камък, разчупи го и виж, какво ще намериш в него. Архангел Михаил направил, както Бог го посъветвал: слязъл на дъното на океана, взел един камък, разчупил го и останал учуден, когато видял вътре един червей. Бог го запитал: Знаеш ли, кой храни този червей? Аз го храня. Аз храня всички живи същества. Аз призовавам хората към добро.

Следователно, когато някой казва, че няма кой да го гледа, да го храни, той не говори истината. Бог го храни. Той внася в умовете на хората великите идеи, Той внася в сърцата им възвишени чувства и желания, да вършат добро, да помагат на своите ближни. Често някои се оплакват от живота си, искат да отидат на онзи свят, да поживеят между ангелите. – Те не могат да живеят на този свят, че ще живеят на онзи! Те не могат да живеят между хората, че ще живеят между ангелите! Ангелите са възвишени, учени същества. Те изпълняват законите, както трябва. Те служат на един велик ред и порядък. Това не значи, че нашият строй, нашият ред и порядък не е добър. Добър е и нашият строй, но голяма разлика има между хората и ангелите. Какъвто и да е нашият живот на земята, ангелите се интересуват от него. Много ангели слизат на земята като на представление. Когато видят някое погребение, те се смеят, защото знаят, че човек не може да умре. Като видят, че някой страда, защото изгубил парите си, те пак се смеят, понеже знаят, че нищо в света не се губи. Едно трябва да знаете: Това, което Бог е дал в услуга на човешката душа, никой не може да й го вземе. Допуснете ли, че можете да изгубите парите си, или ума си, или живота си, вие се лъжете. Много неща могат да ви повлияят отвън, но те са временни. Някой влезе в една сладкарница, изяде няколко сладкиши, но няма пари, не може да плати. Какво е положението му? Трудно е положението му. Той седи, гледа натук-натам, търси някакъв изход. Докато не плати, не може да се успокои. Кой е виновен сега: сладкарят, или този, който е влязъл в сладкарницата без пари? Сладкарят иска да му се плати – нищо повече. – Ама за Бога! Няма ли във вас никаква човещина? – Ако е въпрос за човещина, щом нямаш пари, ти не трябваше да влизаш в сладкарницата. Като човек, аз трябваше да те нахраня, но и ти, като човек, трябваше да си платиш. Каква е вината на сладкаря, или на гостилничаря? Ако дървото не цъфти, слънцето ли е виновно за това? Ако цветето не отваря чашката си на слънчевите лъчи, слънцето ли е виновно за това?

„Ще седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте племена Израелеви." Дванадесетте престола представят дванадесетте зодии на слънцето, дванадесетте метода, чрез които животът на земята може да се прояви. Всяка зодия представя начин, по който могат да се придобият, да се използват силите, които се крият в човека. Всеки човек крие в себе си известни сили, известни дарби и способности, които трябва да се подхранват. Грамадни сили са складирани в човешкия организъм! От изчисленията, които съм правил, дошъл съм до заключение, че във всяка клетка на човешкия организъм се крие толкова много енергия, че може да премести земята на разстояние един метър от нейния път. Оттук, можете да си представите, каква грамадна енергия съдържа целия човешки организъм, съставен от милиарди клетки, съединени в едно цяло! Представете си тогава, какво щеше да стане със земята, ако всички тия клетки работят в съгласие и хармония помежду си! Те биха отклонили земята от нейния път.

Питам: защо съвременните хора не успяват в своите стремежи, щом разполагат с такава грамадна сила в себе си? Причината за неуспехите на съвременните хора се дължи на това, че те впрягат своите сили за разрушение. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Преди години, във Варна, в морската градина, поставиха хубави железни пейки за сядане. Кой как ги видя, каза: Здраво нещо са тия пейки! И след сто години няма да се развалят. Какво беше учудването ми, когато, едва две години след това, винтовете на пейките бяха развъртяни. Седя на една от тия пейки и размишлявам. По едно време до мене седна един господин, мой познат, и аз го запитах: Можете ли да ми кажете, коя е причината, че тия пейки толкова скоро се развалиха? – Не зная. – Според мене, ето коя е причината: в българите има разрушителна сила, вследствие излишъка от електричество, което те съдържат в себе си. Като сядат на тия пейки, електричеството действува върху желязото и разслабва винтовете. И действително, електричеството има сила да развъртва металическите винтове. Следователно, ако човек успее да отправи силата на мисълта си в нова посока, тя ще произведе грамадни резултати. Обаче, ако я впрегне за разрушаване, тя ще произведе убийствено влияние върху неговия организъм.

Казвам: не преставайте да обичате! Обичайте всичко без разлика! Минете ли покрай някой извор, или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е дълбоко някъде скрито в тях и ги обикнете! Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен човек – обикнете го заради хубавото, заради Божественото в него! От нищо не се страхувайте! Пред любовта страхът е безпредметен. Правете опити с растения и животни, които са около вас, да видите, как всички се нуждаят от любовта ви и я разбират. Ако известно време се грижите за някое растение, като го поливате, наторявате, то ще вирее добре. Щом го изнесете вън и го оставите на произвола на съдбата, то започва да скърби и след известно време увяхва. Също така и животните се привързват към човека. Достатъчно е да даде малко от любовта си на някое растение или животно, за да я почувства то и разбере. Един американец отгледал една катеричка, която толкова се привързала към него, че никога не се отделяла. Той я турял 20 метра настрана от себе си, но тя веднага се спущала към него и се скривала в палтото му. Питам: ако една катеричка може да се облагороди и да се привърже към човека, не може ли същият този човек да облагороди своите съмнения, своите скърби, своите лоши черти? Задачата на човека не седи в това, да разрушава своите мисли, но той трябва да ги превръща: на всяка лоша и отрицателна мисъл той трябва да постави друга някаква, антипод на нея. Същото се отнася и до чувствата. Мислите и чувствата трябва да се превръщат, но не и да се разрушават.

И тъй, поставете любовта, като главен фактор в живота си. Като казвам, че трябва да обичате всички без разлика, това не значи, че ще обичате всички еднакво. Законът за обновяването изисква да обичате непреривно и идейно, а не материално. Материалната любов носи големи страдания. Някоя майка обича детето си много, но случва се, че това дете умира. След няколко години и майката умира, не може да понесе раздялата с детето си. Законът на обновяването, т.е. законът на безсмъртието изисква от човека да се запознае с живата светлина, която храни и ума, и сърцето му. Тази светлина създава разни краски, разни цветове в човешкия ум. Дойдете ли пред някаква мъчнотия, или пред някакво страдание, впрегнете въображението си на работа. При тези трудни моменти, въображението е в сила да създаде рай за човешката мисъл. Представете си, че някой има да дава сто хиляди лева, но няма възможност скоро да ги плати. Какво трябва да прави? Нека започне да си въобразява, че е милионер, че предприема направата на шосета, железници и параходи и се разхожда с тях. Ще кажете, че това са илюзии. Ами положението на касиера в някоя банка не е ли илюзорно? Едно трябва да знаете: това, в което човек вярва, всякога става. Всичко, каквото човек желае, става. Някой беден, прост човек иска да стане писател. И това ще стане, но всяко нещо на своето време. Друг някой иска да стане силен, богат, красив, но не може да постигне желанията си. Защо? Защото не са навременни. Щом не са навременни, всякога се явява известно закъснение. Закъсненията не са от Бога, но от хората. Когато човек пожелае нещо, Бог веднага записва неговото желание и казва: „Дайте на този човек това, което иска!" Обаче, докато се удовлетвори желанието му, минават понякога дни, месеци и години, защото разстоянието от небето до земята е голямо. Освен това, при реализирането на всяко желание се изпълняват ред процедури, които също така отнимат време. Бог има следната отличителна черта: Той дава ход на всички молби, отправени до Него. Няма нито един случай, когато Бог да е оставил без последствие желанието на човека. Всичко, каквото хората желаят, дава им се, и то преизобилно.

Казвате: Как да вземеме тези думи, в буквален, или в преносен смисъл? – И в буквален, и в преносен смисъл. Ако има някакви изключения в живота ви, това се дължи на самите вас, че сте скъсали въжето на кофата, с която черпите вода от кладенеца. Ако гледате един хубав плод, а не можете да го опитате поради разстройство на стомаха, пак вие сте причина за това. Ако искате да опитате вкуса му, трябва да възстановите здравословното състояние на стомаха си. Как ще възстановите онова, което сте разрушили? Като водите мирен, тих живот. Вие никога не трябва да воювате със своите съседи. В ума ви никога не трябва да влиза мисълта да бъдете господари на другите хора; нито пък трябва да бъдете техни слуги. Ако поддържате в ума си мисълта, че трябва да бъдете господари на другите, само по себе си се разбира, че трябва да им бъдете и слуги. Защо? Защото господарят винаги води след себе си слугата, но и слугата винаги води след себе си господаря. Каже ли някой, че не иска да бъде слуга, това подразбира, че не иска да бъде господар; и обратно: щом не иска да бъде господар, няма да бъде и слуга. Ако иска да бъде господар, непременно ще бъде и слуга. – Искам да бъда богат. – Щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, а сиромашията влече след себе си богатството. Това е закон на контрасти, на противоположности. Този закон се явява като естествено последствие на живота, защото хората не се стремят да приложат Божественото в живота си, да поставят своите отношения на разумна база. Какво виждаме в живота? Един работи, а друг иска да живее охолно, и вследствие на този неправилен живот се явяват противоречията.

„На второто битие, когато седне Син Человечески на престола на славата си, ще седнете и вие на дванадесет престола." Значи, Христос е поучавал учениците си на вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат здрави, щастливи и богати. Богатството, за което Христос е говорил, е вътрешен, духовен закон в човека. Богат може да бъде само истински здравият човек. Този човек има връзка с Бога, и неговата молитва е всякога приета. Неговата молитва е разговор на душата с Бога. Защо трябва да се молите на Бога? За да се разговаря душата ви с Него. В този смисъл, няма човек в света, който да не се е молил. И най-крайните материалисти, които вярват в себе си, в своята воля, и работят за нейното усилване, пак се молят. На кого? На себе си, на своята воля. Слушате някой да казва: Хайде, Иване, стягай се, че работа те чака! – С кого се разговаря този човек? Със себе си. Един евангелист, мой познат, ми разправяше, че всяка сутрин си казвал: Хайде, Иване, стягай се, работа те чака! – С кой Иван се разговаря? С някой друг Иван, който е вътре в него. Той може да има и друго някакво име, а не непременно Иван. Значи, двама души живеят в човека: един от Новия, и един от Стария Завет. Тези двама души се разговарят помежду си. Докато сте ивановци, вие всякога ще имате две мнения за живота: едно според Стария Завет, а друго – според Новия Завет. Щом станете исусовци, ще имате само едно мнение за живота. Докато сте ивановци, вие ще търсите начин, как да примирявате противоречията в живота, а когато станете като Христа, ще придобиете истинския живот. Първо ще бъдете Иван от Стария Завет. Като влезете в Новия Завет, главата ви ще отрежат, а с нея заедно ще изчистите живота си от всички ония стари разбирания, които са ви спъвали. И най-после, когато ви дадат ново име, името на истинския човек, ще почувствате вътрешна сила в себе си. Името на човека съдържа известна сила. Щом не ви върви нещо в живота, променете името си! Променявайте името си един, два, три и повече пъти, докато най-после ви провърви. – Външно ли да променяме името си? – Вътрешно, само вие да го знаете. Ако сте нервен, сприхав, променете името си и вижте, дали е станало някакво смекчение в характера ви.

„Ще седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте племена Израилеви." С това, Христос искаше да покаже на учениците си, че те могат да живеят на небето, могат да бъдат безсмъртни. „Да наследят дванадесет престола," в мистически смисъл, подразбира, че те могат да наследят цялото човечество. Дванадесете престола подразбират още всички ония заложби, които са внесени в човешката душа. Когато изучавате астрологията, виждате, че за да придобие известна дарба, човек трябва да се роди в съответна на нея зодия. Голямото разнообразие в хората се дължи на това, именно, че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите. Всеки градус на зодиите съдържа в себе си известни дарби и възможности. Всяка възможност пък съдържа известни принципи. За да се развива добре мозъчната система, човек трябва да се роди около 22 март, денят на равноденствието. При това, майката трябва да бъде при особено повдигнато състояние на духа и на душата. На дете, родено при такива условия, цялото небе се радва. Никой не е сираче на земята. Целият невидим свят се грижи за него. Вие не знаете и не подозирате, колко много приятели имате в света!

Мнозина се интересуват от въпроса, как да подобрят живота си, как да изменят своята съдба. Много лесно. – Как? – Художници станете! Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизмени своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири, той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво, или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири външно само. Той може и вътрешно да изпълни този номер. И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. Вижте, например, как са рисувани крилцата на пеперудите! Велики художници, със своите четки, са рисували крилцата на пеперудите. Когато някой човек изпадне в песимизъм, нека наблюдава живота на пеперудите, както и краските на техните крилца. Красиви са пеперудите! Като ги наблюдавате отдалеч, те се докарват като моми; щом приближите при тях, те се усмихват, подскачат и хвръкват далеч от вас. Пеперудите са много подвижни. Вие ще кажете, че няма нещо особено в живота на пеперудите. Умни са те, но трябва да ги разбирате. Това, че не виждате нещо особено в пеперудата, показва, че не знаете, как да гледате на нея. Че и в ябълчната семка няма особено нещо. Но я посейте тази семка в земята, след две-три години ще видите, какво се криело в нея. И пеперудата, като ябълчната семка, сега се развива. Имайте търпение да я видите в следната й фаза. И човекът е едва в началото на своето развитие. Същият този човек се стреми към блага, към богатства, без да знае, че той не може да носи тия блага и богатства.

„Ще седнете и вие на дванадесет престола да съдите дванадесетте племена Израилеви." Всеки ще седне на един от тия престоли и ще се спогажда с приятелите си разумно. Какво означава числото 12? Първите десет числа представят великите вечни сили, които работят в човека, а числото две представя разумния принцип в живота. Значи, числото 12 показва методи, сили, чрез които човек може да работи, да развива своя живот. Ако някой боледува, той трябва да се лекува с един от елементите на тия сили. Той ще се лекува с вяра. Как? Ще употреби водата, светлината и храната като елементи за своето лекуване. Понякога човек може да прибегне и до лекарска помощ. Природата разполага с безброй методи за лечение, но в живота на човека тия неща са вметнати. Важното за човека е здравето, щастието, към тях той се стреми. Никой не иска да види лекар в дома си. И това ще бъде, но кога? Когато той стане безсмъртен. Когато хората придобият безсмъртието, те ще станат сами на себе си лекари, и учители, и проповедници. Днес има проповедници за хората, защото има грешници. И аз днес ви проповядвам. Защо? Да знаете, че трябва да вършите волята Божия. Един ден, когато всички хора станат праведни, когато всички придобият безсмъртие, тогава няма да има нужда от проповедници, тогава хората няма да стават майки и бащи, няма да се прераждат. Един ден, когато всички хора станат богати, тогава няма да се говори за сиромаси, за страдащи. Нуждите на сегашните хора са ги поставили в положение да живеят като богати и бедни, като учени и прости. Обаче, всички хора имат един и същ стремеж: всички хора искат да бъдат здрави и щастливи, да постигнат идеалите на своята душа. Те искат да развият ума си. Има ред методи за това. Един от методите е да чете човек съчиненията на такива писатели, които да не внасят никаква отрова в умовете им. Мисълта на такива писатели е светла, чиста. Каквото са писали, те всичко са опитали.

Казва Христос: „На второто битие." – Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това, именно, че второто битие се твори. Под второто битие се разбира живота на небето. Съвременните хора мислят, че като влязат в небето, ще живеят добре, понеже имат вече разбирания за живота. Така и турците мислят. Турците казват, че като влязат във второто битие, в небето, там ги чака голяма планина от „пилаф," варен ориз със захар и полян с масло, и стотици години наред ще бъдат осигурени, за нищо няма да мислят. Ще седят с лъжица в ръка пред тази планина от „пилаф" и само ще ядат. Такова е разбирането на ония хора, които мечтаят само за богатство. Защо трябва да отидете на небето, за да се наядете на пилаф? Ако е въпрос за ориз, и на земята има достатъчно ориз. Купете си, колкото искате. Който знае правилно да яде, той може с един килограм ориз да прекара цяла седмица. На човека са достатъчни сто грама ориз на ден. Учените, обаче, казват, че човек се нуждае от разнообразна храна и изчисляват точно, по колко грама от всеки елемент трябва да приема организмът всекидневно. Да, съвременните учени казват така, но бъдещите казват, че сто грама ориз дневно са достатъчни на сто души. Значи, на всеки човек по един грам ориз на ден. Какво ще кажете за това? Този един грам ориз съдържа толкова енергия, че напълно задоволява нуждите на организма, но човек трябва да знае, как да използува тази енергия. Въз основа на това твърдение, учените казват, че в бъдеще, щели да се изнамерят такива хапчета, които да съдържат в сгъстено състояние всички ония елементи, които са необходими за храна на човешкия организъм. По едно такова пилюлче на ден ще бъде достатъчно на всеки човек. Като вземе сутрин едно от тия пилюлчета, целият ден ще работи без да огладнее. Тези пилюлчета съществуват в природата. Следователно, те съществуват и в организма на човека, но той трябва да знае, как да ги извади оттам, и как да се ползва от тях.

И тъй, в човека има скрити сили, които той трябва да развива, за да се ползва от тях. За тази цел, човек първо трябва да се освободи от мисълта, че окръжаващата среда му препятства. Тази мисъл е обхванала съзнанието му като кошмар, и той трябва да се освободи от нея. Хората си препятстват, само когато не се обичат. Щом се обичат, те не си препятстват. Вие трябва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсякъде – и в хората, и в животните, и в растенията. И когато хората не живеят разумно, т.е. съобразно този Принцип, Той се опълчва против тях. Когато някой мисли, че може да върши, каквото желае, той ще опита силата на този Принцип. Ако не живее разумно, човек се опълчва срещу Божествения принцип, и без да подозира, влиза в стълкновение със силите на природата, които му показват, че той не може да живее, както иска. Той може и трябва да живее разумно! За да живее разумно, човек трябва да мине специална школа, каквато е школата на Христовото учение. Тя разполага с методи, които помагат за развиването на способностите в човека. Ако някой, със слаби музикални способности, прилага тия методи в продължение на четири години, той ще има някакви резултати. Достатъчно е в продължение на тия четири години да работи само по два часа на ден, за да има вече известни резултати. Днес хората нямат големи резултати, защото не постоянстват, а искат да завладеят света, искат да блеснат пред хората. Колко може да блесне човек, даже и гениален да е? Може ли човек да блесне повече от слънцето? Може ли човек да огрее целия свят? Кой гениален човек досега е успял да завладее и да огрее целия свят? Даже и най-великите хора, като Буда, Кришна и Христа не са могли да огреят целия свят, както слънцето го огрява. Защо не са могли? Защото, като са разбирали законите, те не са се стремели към завладяване на света. Те са проповядвали на хората любов към Бога. Те са казвали: Който иска да бъде свободен, той трябва да люби Бога. Това е един от принципите, чрез който хората могат да се споразумяват. Отстъпвайте си взаимно, и всеки геройски да носи страданията си.

Сега и аз ви казвам: носете геройски страданията си! Кои страдания? Разумните. Когато в крака ви влезе трън, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трябва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трън с щипците си и кажете му втори път да не влиза в крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нещата, вие направите една погрешка, трябва да я изправите. Не се осъждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите. Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трябва да страдате: без самоосъждане, без роптание и протест. Казвате: Не мога да изправя погрешката си. Не, има един начин, по който можете да изправите всичките си погрешки. Той се заключава в думата "мога". Казвайте: Мога да бъда търпелив, милостив; мога да обичам, мога да правя добро, мога да уча, мога да услужвам на хората и т.н. В това направление, в положителното, човек всичко може да направи. Когато той казва, че може да направи всичко добро, умът му се усилва, защото всички велики, напреднали хора му указват съдействие.

Казвам: за да може да работи, човек непременно трябва да обича някого. Този закон съществува в цялата природа. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот? Когато някой посреща изгрева на слънцето, за този човек казват, че е идолопоклонник. Кой не поглежда всяка сутрин към слънцето и не се пече на неговите лъчи? Между слънцето и човешкия организъм съществува такава връзка, каквато между Бога и човешката душа. Без тази връзка, без тази взаимност, човек не може да се развива. Също така има връзка и между Божия Дух и човешкия ум. Умът на човека може да се развива само под влиянието на Божия Дух.

Съвременните хора не могат да се развиват правилно, защото от малодушие прекъсват тия връзки и остават сами. Например, някой казва: аз съм голям грешник. – Колко голям грешник си? Като слон ли си голям? – Много грехове направих. – Претегли ли колко тежат греховете ти? Според мене, твоите грехове тежат най-много десет грама. – Как ще изплатя греховете си? - Ще направиш за 20 грама добро; с десет грама добро ще изплатиш десетте грама зло, и в резултат пак ще имаш десет грама печалба. Божественото е в състояние да изплати и най-големите грахове на човека, затова той трябва да работи с Него. Като направите някаква погрешка по отношение на някой ваш приятел, влезте дълбоко в себе си и кажете: Приятелю, извини ме, че те ощетих. Аз ще изправя погрешката си, ще платя двойно за щетата, която ти причиних. При това положение, може ли приятелят ви да се сърди? Един беден студент влиза в дома на един богат човек, взима палтото му, скъпо, хубаво палто, със самурена кожа на яката, и му остава следната бележка: Господине, аз съм беден студент, нямам възможност да завърша образованието си, а имам силно желание да свърша. Взех палтото ви да го продам и спечеля нещо от него, с което да свърша университета. Един ден, когато започна да печеля, двойно ще платя за палтото ви. Питам: какво лошо има в това, ако този млад човек продаде палтото на богатия и с парите от него завърши образованието си? Представете си, че от този човек излезе някой гениален, някой велик учен? Този човек не заслужава ли едно палто? Казвате: Той го е взел без позволение. – Ами когато хората колят животните, взимат кожите им и правят от тях обуща, дрехи, искат ли от някого позволение? Това, което хората вършат с животните, не е ли престъпление? Когато някой беден човек вземе палтото ви, за да завърши образованието си, благодарете, че сте му дали тази възможност; благодарете, че и вие имате възможност да се облагородите, да погледнете по-широко на нещата, да придобиете по-голямо снизхождение към погрешките на хората. Когато брат ти направи някаква погрешка, кажи: Братко, погрешката ти не е толкова голяма лесно ще се изправи.

Съвременните хора имат навик да преувеличават нещата, вследствие на което не могат да определят, доде се простира отговорността им за техните постъпки. Когато детето взима сладко от гърнето без позволение на майка си, от какъв характер е това престъпление? В случая, престъплението на детето зависи от това, как ще погледне майката: ако майката обича детето си, тя няма да приложи пръчицата върху него; ако не го обича, пръчицата ще играе на общо основание върху гърба на детето. Едно трябва да пазите: нито добродетелите си да преувеличавате, нито погрешките си. Хората са застанали на фалшива база. Те трябва да знаят, че човек е създаден добър. Когато той се проявява зле, причината за това е неговата леност. Човек е мързелив, не иска да учи, не иска да работи. Каже ли някой, че работите му не вървят добре, аз зная, че той не иска да учи. Той знае само български език, а е способен, може да научи още три-четири езика: френски, немски, английски. – Ще изгубя времето си в учене на езици. – По-добре учи езици и губи времето си с тях, отколкото да се гневиш и пак да губиш времето си. Вместо да се гневиш, вземи четка и бои и започни да рисуваш. Ден след ден ти ще придобиеш техника и ще започнеш добре да рисуваш. Изкуствата действуват възпитателно върху човека. Някой мъж се разгневи, започва да вика, да се сърди на жена си, на децата си, хвърля това-онова из стаята, чупи, никой не може да се приближи при него. Как може да се помогне на този човек? Има един магически начин, чрез който, в няколко минути, състоянието му може да се смени. Какъв е този начин? Както се сърди, вика, покрай него минава една млада, красива мома, но нищо не му казва. Той я погледне, замисли се. След малко минава втора красива мома. Той и нея погледне, спре да вика, позамисли се. Така се изреждат десет млади, красиви моми. Той вече забравя гнева си и дълбоко се замисля. Значи, красивите моми съдържат в себе си особена сила, която е в състояние да трансформира гнева на човека. Тъй щото, когато мъжът се разсърди, нека си представи десет красиви моми, които минават мълчаливо пред него. Когато жената се разгневи, нека си представи десет красиви момци, които минават мълчаливо пред нея. – Божествено ли е това? – Защо да не е Божествено? Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Следователно, когато през ума на човека Бог прекара десет красиви ангела, те събуждат в него великото, възвишеното и красивото, и той се пренася на третото небе. Красотата събужда възвишени и благородни чувства в човека. Красивата мома и красивият момък представят светли души, които, като минават покрай човека, събуждат в него нещо възвишено и благородно. Тези души са в състояние да сменят енергиите на човека от низши във висши, от отрицателни в положителни. Светът се нуждае от красиви моми и момци, а не от стари баби и дядовци. Някои се оплакват, че са остарели вече. Не, за старостта не трябва да се мисли. Който иска да го пенсионират, той има право да мисли за старостта; който иска да живее, той трябва да мисли за красивите моми и момци. Под „красиви моми и момци" разбирам онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и носи безсмъртието в себе си. На какво може да се уподоби красивата мома? На студа. Студът представя красива, здрава, спретната мома, която, като минава покрай вас, усмихва се малко и заминава, отива да върши работата си. Студът е сериозна мома. Когато вън е студено, тогава имаме най-здраво време. Ако ви боли някога глава, не се затваряйте в стаята, но излезте вън, на чист въздух, даже и при най-голям студ. Не казвайте, че времето вън е лошо, но кажете, че времето е отлично, и житото ще израсте добре. Ако вън има силен вятър, кажете, че времето е отлично, и радиото работи навсякъде. Вятърът разнася човешката мисъл. Благодарете за всичко, което природата дава. – Ама вятърът ще скъса палтото ми. – Палтото на праведния никога не се къса.

„Ще седнете и вие на дванадесет престола да съдите дванадесетте племена Израилеви." Значи, за да се сформира човешкият мозък, на всеки 12 години от живота си, човек трябва да променя зодията си. И като мине през 12-те зодии, той ще е развил вече всички свои дарби и способности, ще е развил най-добрите качества на мозъка си. Мнозина изучават астрологията, но не се спират върху ония възпитателни методи, които тя съдържа. Както изкуствата влияят възпитателно върху човека, така и астрологията указва своето възпитателно действие върху него. Днес не може да се говори за тия методи. Защо? Хората не са готови още да възприемат новото. Ако художникът иска да нарисува една хубава картина, той трябва да знае, как да държи четката. Има нов начин за държане на четката. Не е достатъчно човек да бъде музикален, за да свири на цигулка. Той трябва да знае, как да държи цигулката, как да държи лъка. Има нов начин, по който може да се държи лъка. Казвате, че лъкът може да се държи, както и да е. Не, така говорят невежите само. За всяко нещо, което искате да правите, трябва да знаете, отде да започнете и как да свършите. Когато отивате при някоя жена – банкер, или при някой мъж – банкер, ще си послужите с два различни метода. Като отидете при жената, ще апелирате към сърцето й. Като отидете при мъжа, ще апелирате към ума му. Ако постъпите по този начин, пътят ви ще се отвори. Щом объркате методите, пътят ви ще се затвори. Защо е така? Защото, като говорите за силните качества на човека, с това вие ги закрепвате, т.е. повече ги усилвате. Жената е силна в сърцето, а мъжът – в ума. Следователно, жената работи повече със сърцето, защото има по-малко любов. Мъжът работи повече с ума, защото има по-малко мъдрост. И наистина, който иска да стане богат, той има малко пари, затова се стреми към богатство. Като люби жената работи, защото иска да забогатее. Жените любят повече, защото само по този начин ще станат богати. Мъжете мислят повече, защото само по този начин ще станат богати. С това не казвам, че жената е по-любяща от мъжа, нито пък че мъжът е по-умен от жената, но искам да обърна вниманието ви на методите, с които работят жените и мъжете. Любовта и мъдростта, т.е. сърцето и умът, чрез които работят жените и мъжете, са методи, пътища, направления, по които те се движат, работят, за да постигнат идеалите на своята душа. Един ден мъжът и жената ще донесат придобитото пред своята душа и ще го оставят в наследство на своите деца, на бъдещето поколение. Този закон трябва да приложи човек и върху себе си. Той трябва да работи и с лявата, и с дясната страна на мозъка си, за да разпределя еднакво неговите енергии.

Съвременните хора не спазват този закон, вследствие на което страдат от друг физиологически недостатък, а именно: кръвта не се разпределя еднакво по всички органи на тялото им. В здравия организъм кръвта се разпределя еднакво по всички органи на тялото. Не само това, но и енергията, която излиза от мозъка, трябва да се разпределя еднакво по всички органи на тялото. Също така и мисълта на човека трябва да прониква през всички клетки на организма. Само при това положение, човек може да бъде здрав. За да запазите здравето, което ви е дадено, всяка сутрин, като ставате, казвайте: Бог ме е благословил, дал ми е здраве, дал ми е един талант, върху който трябва да работя, за да го развия. Вие трябва да развиете таланта си така, че неговата светлина да обърне внимание на всички хора, и те да разберат, че срещу тях седи, наистина, талантлив човек. Понякога вие мислите, че сте талантливи, но хората не ви признават за такива. Вие трябва да работите така, че добрите хора да ви хвалят. Щом те започнат да ви хвалят, вие вървите вече в Божествения път, а този път е правият.

Много от съвременните хора са болни, не само физиологически, но и в умствено, и в сърдечно отношение.Тези болезнени състояния в тях се дължат на някакво отклонение от правия път. Достатъчно е да се върнат в правия път, да започнат да мислят по новия начин, и те ще бъдат здрави. Според старите религиозни разбирания на хората, съществува ад и рай – първият за грешните, а вторият - за праведните хора. За тази цел са представени различни картини, които рисуват мъченията на хората, а от друга страна – тяхното блаженство в рая. Това са човешки разбирания. Адът и раят са места, които съществуват в съзнанието на човека. На едно място в Откровението е казано: „Чух цялото създание да хвали Господа." Това показва, че един ден Бог ще премахне всички противоречия между хората, и тогава всички същества на небето и на земята ще хвалят Бога и ще видят, че Мъдростта Му е безкрайна. – Какво ще стане тогава с грешните хора? – Ще се спасят. – Какво ще стане с дяволите? – Ще се научат да служат на Бога. И всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си. – Възможно ли е това? – В Бога е всичко възможно. Всички ще опитате този закон, ще видите, че Бог работи навсякъде. Не се съмнявайте, не унижавайте Бога в себе си и вярвайте, че всичко, каквото душата ви желае, можете да постигнете. Щом дадете ход на Божественото в себе си, вие можете да станете и поет и писател, и художник, и добродетелен човек. С една дума, каквото желаете, можете да станете.

Казвате: Всичко това можем да постигнем, но в друго прераждане. – Не, влезте още днес в новия живот и кажете: Господи, благодаря Ти за светлината, която си ми дал. Аз искам да вляза в тази светлина и да Ти служа по нов начин. Тогава един ваш приятел от невидимия свят ще ви пошепне: Вземи четката и боите и започни да рисуваш! – Нима отсега нататък ще ставам художник? – Да, вземи четката и боите и започни! – Ама аз съм вече 45 годишен човек. – Ти сега, именно, можеш да работиш. Ако всички хора, били те учени или прости, станат художници, светът ще се оправи. Желал бих всички хора да станат гениални художници. Песимистите ще кажат, че за тях няма да има работа. Не, те ще отидат на слънцето и, като се върнат, ще разправят на простите хора, какво са видели там. Казвате: Тези работи не ни интересуват, ние живеем и работим за папото (за хляба). – На слънцето не се говори за папото. На земята всички говорят за папото, но за да го придобиете, вие трябва да бъдете разумни, гениални хора. Папото казва: Който ме яде, той трябва да стане гениален човек. Казвате: Докажи всичко, което говориш. – Има два начина за доказване на въпросите. Ние си служим със силния начин.

Дохожда някой и ме пита: Как може да се развива живота? Аз изваждам едно житно зърно и питам: какво искаш да направя с това житно зърно – в земята да го посея, или, на воденичния камък да го туря? – Не ме интересува житното зърно; аз искам да намеря истината. – Щом търсиш истината, трябва да бъдеш подложен на ред изпитания: ще те посадят в земята и ще те засипят отгоре с пръст. След това ще дойде влагата, топлината и слънцето, и ти ще изникнеш, ще цъфнеш и плод ще завържеш. Ако не искаш този метод, ще те турят на воденичния камък, дето ще побелееш. След това ще те турят в чували и ще попаднеш в дома на някоя домакиня. Тя ще вземе част от тебе, ще те пресее, ще те постави в топла вода, ще те помачка, ще ти предаде форма и после ще те опече. След това ще попаднеш в устата на човека, между зъбите му, в кръвта, в мозъка му, дето ще разбереш, какво нещо е мисъл. След това ще изникнеш отново, в красива, стройна форма, във формата на някое възвишено същество, богато с опитности и знания. Тези са двата метода, по които животът се развива. От двата метода за предпочитане е да бъде човек посят в земята, както житното зърно се посажда и след време пониква. Сегашното човечество е избрало втория начин – то минава през воденичния камък. Хората се нуждаят от нови, Божествени идеи. Мнозина казват, че новите идеи били празна работа. – В живота няма празни работи. В живота всяко нещо има свой строго определен смисъл. От вас зависи, как ще използвате живота и благата, които ви са дадени. Вие имате здраво, добре устроено тяло, здрав мозък, здраво сърце, и нищо друго не ви остава, освен да работите с тях и да се ползвате от енергията им.

„Ще седнете и вие на дванадесет престола, да съдите и вие дванадесетте племена Израилеви." Значи, на всеки престол ще седи по един от дванадесетте апостоли, които представят дванадесетте зодии. Помислете, кой апостол, на кой престол седи. Всеки престол представя Божествен принцип, в който се включва Божествената Любов, Божественото знание и мъдрост. Велики работи са тези, но за да се домогнете до тях, трябва да бъдете млади, с надежда, че можете да напредвате и да се развивате. Светът, в който живеете, представя възможности за вашето развитие Когато се казва, че светът ще се свърши, това е в преносен смисъл. Божественият свят е вечен, той никога не може да се свърши. А това, което човек е създал, предстои на вечни промени. За да видите, как се развива Божествения живот, трябва да се съединят безброй картини, които да се движат бързо, една след друга. Само така можете да имате малка представа за целокупния живот. Когато животът на човека се изменя, това показва, че картините на неговия живот се променят, и той трябва внимателно да следи, за да намери вътрешната връзка между тях. След време, когато пожелае, човек отново може да тури тия картини, да види през какъв път е минал. Нищо в света не се губи, не изчезва. Всичко в живота има смисъл.

Следователно, докато сте на земята, радвайте се на живота! Радвайте се на изгряващото слънце! Радвайте се на цветята, които растат и цъфтят! Радвайте се на птичките, които пеят! Радвайте се на здравето си, на разположението си! Всичко, което ви е дадено, струва повече от милиони. То с нищо не може да се сравни, с нищо не може да се откупи. Когато милионерът не разбира живота и не го цени, неговото богатство е товар, който го спъва. Той трябва да изгуби своето богатство и да стане пълен сиромах, за да разбере, какво богатство се крие в живота.

Ще изясня тази мисъл със следния пример. Вървят двама души: единият носи на гърба си чувал, с 20 кг злато, а другият – в ръцете си един килограм хляб. В първо време те се разговарят, радват се на природата. Като извървят няколко километра, първият пътник започва да остава назад, да пъшка, да се обезсърчава. Вторият се обръща назад и продължава да му говори. Първият нищо не му отговаря. – Защо мълчиш? Защо не кажеш мнението си, как мислиш по дадения въпрос? – Сега нищо не мога да мисля. – Защо? – Чувал имам на гърба си, тежко ми е. Свалям чувала от гърба на първия и го турям на втория. Сега той не може да ходи, не може свободно да мисли. Но като сваля чувала и от неговия гръб, и двамата вървят добре, мислят свободно и се разбират.

И тъй, въпросът не седи в това, да бъдем сиромаси или богати. Важно е и като сиромаси, и като богати, да имаме правилни отношения към Първичната Причина, към душата си и към своя ближен. Ако е за богатство, всички хора са синове на богати родители, а при това искат още да забогатяват, но смисълът не е в богатството. Христос казва „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Значи, две неща са нужни на човека. Живот, който постоянно да се придобива, и знание, което също така постоянно да се придобива. Първичната Причина изисква от хората не само да придобиват знания, но и да участват в радостите и скърбите на живота. Човек трябва да се стреми към живот, към светлина, към любов, към мир, към радост, която подържа всички тия стремежи.

Сега, пред вас се разкрива широко поле за работа. Които вярват, те ще се ползват, които не вярват, те трябва да работят, да развиват вярата си, за да могат чрез нея, като необходим елемент, да постигнат Божествения живот, който иде вече в света.

24. Беседа от Учителя, държана на 26 февруари, 1928 г., София. – Изгрев.